Отиди на
Форум "Наука"

Паисиевата "История слав(я)нобългарска"


Recommended Posts

  • Потребител
Преди 15 минути, Евристей said:

Ми дай някакви сведения за Самулова/Комитопулова/ ...(АГОНИЗИРАЩА) България , която да е впечатлила Владимир Киевский. И от там да е приел християнството. Ама тогава Василий ще му посочи средния пръст на доверието ...Ще види Ана през крив макарон...Щото после всички варяги пратени от Владимир (6 хиляди) остават на служба на Василий. Пари и по висок стандарт на животец. Привилегии... Самите варяги не щат да се завърнат в Матушката...Константинопол е  къде ..къде по-хубав от затъналият в кал дървен  Кийв . 

Тоест топката е пратена у Владимир.  

И къде.. къде е по престижно е да се сроди с  Василий II . То цяла Европа иска племенницата му  дори лъжесвидетелства за години на женихи , ама какво ти говоря, като няма да разбереш , но друго си е със .....Самуил Неудачник, но все пак брат по ...кръв ? 

Така, че ..ТУЙ и БУГАТИРИ ...в случая не ПРЕДАТ 

 

Пък после внука на Българоубиеца приема монашеското име Борис, изобщо България няма абсолютно никакви връзки и влияние в Киевска Рус. Тове че Светльо много е харесвал Преславец, също няма общо със случая.

Все така им харесват България, българите и българския, пък накрая все се завират в Цариград...

Link to post
Share on other sites
  • Мнения 93
  • Създадено
  • Последно мнение

ПОТРЕБИТЕЛИ С НАЙ-МНОГО ОТГОВОРИ

ПОТРЕБИТЕЛИ С НАЙ-МНОГО ОТГОВОРИ

Популярни мнения

Фактите викаш.... Ти (и @Опълченец) не правиш разлика между покръстване и просвещение (просветители). По твоята логика България е покръстена от Великоморавия, защото от там нали приема писменостт

"Историческият извор/източник" е научен термин, с който се обозначават стигналите до наше време документи от епохата, чрез които се изследва миналото. Това, което сте посочили, не е исторически извор,

У нас представата за коварните гърци, които хвърлят неистови усилия да погърчат някого, е дълбоко вкоренена. Само че болшинството хора, които са убедени в това, не си дават сметка, че подобно нещо има

Posted Images

  • Потребител
Преди 22 минути, новорегистриран2 said:

Пък после внука на Българоубиеца приема монашеското име Борис, изобщо България няма абсолютно никакви връзки и влияние в Киевска Рус. Тове че Светльо много е харесвал Преславец, също няма общо със случая.

Все така им харесват България, българите и българския, пък накрая все се завират в Цариград...

Кой е този внук на Българоубиеца ? От коя жена ?  Българоубиецът няма, няма потомци нито по мъжка линия, нито по женска, нито по съребрена(освен бездетните племеннички) Ти със сигурност и понятие за тях нямаш. . Кой е Переславец ? Онзи при делтата на Дунав или баш столицата ? Малко, ама малко запознат ли си с тази част от Историята ?  Или хей така си пишеш колкото за троленето

Link to post
Share on other sites
  • Потребител
Преди 50 минути, Евристей said:

Кой е този внук на Българоубиеца ? От коя жена ?  Българоубиецът няма, няма потомци нито по мъжка линия, нито по женска, нито по съребрена(освен бездетните племеннички) Ти със сигурност и понятие за тях нямаш. .

Грешка, според руснаците Борис и Глеб му се падат племенници.

Цитирай

Кой е Переславец ? Онзи при делтата на Дунав или баш столицата ? Малко, ама малко запознат ли си с тази част от Историята ? 

Айде сега, да не бягаме от основната тема. Светослав е предпочитал да живее в окупираната от него България, къде точно е бил Преславец от минимално значение.

Значи до тук имаме племенник на Василий Втори носещ монашеското име Борис, имаме руски владетел преселил се в България и пр. и продължаваш да настояваш на своето.

Защо пък руснаците усвоиха кирилицата, а не глаголицата или направо гръцкия, като ужким е било толкова силно ромейското влияние?!

Цитирай

Или хей така си пишеш колкото за троленето

Когато фактите и причинно-следствените връзки станат "тролене"...

Редактирано от новорегистриран2
Link to post
Share on other sites
  • Потребител
Цитирай

Б.А. Успенский считает, что «в такой перспективе русский язык может восприниматься как непросвещенный, некультурный». По его мнению, с крещением Руси функции русского и церковнославянского языков противопоставляются, поэтому можно говорить о существовании церковнославянско-русской диглоссии в Киевской Руси.

Вместе с тем церковнославянский язык был, по-видимому, в какой-то мере распространен в Древней Руси и до официального принятия христианства в 988 году. Об этом свидетельствуют, в частности, данные археологии.

В 1949 году при раскопках кургана возле села Гнездово под Смоленском археологу Д.А. Авдусину удалось обнаружить среди других находок глиняный сосуд (корчагу), у горлышка которого кириллицей была сделана надпись «гороухmа»». Все предметы, найденные с сосудом, относятся к первой четверти X века.

Надпись, если читать ее как одно слово, означает «горчица», «горчичное зерно» (1-ая версии принадлежит Д.А. Авдусину и М.Н. Тихомирову, а 2-ая – П.Я. Черных). Если же надпись читать как два слова, то получается – «Горух (имя) писал». Находка позволяет считать, что письменность на Руси восходит к первому десятилетию X века. При этом кирилловское письмо использовалось отнюдь не для религиозных, а для бытовых целей.

Известно также, что фактическая христианизация Руси началась еще до Владимира. Так, уже при Игоре в Киеве существовала христианская община, объединяющаяся вокруг церкви св. Ильи на Подоле. Наличие церкви предполагает существование богослужебных книг на церковнославянском языке.

На существование письменной традиции в этот период указывает и язык договоров с греками 911, 945 и 972 годов, который свидетельствует о несомненном церковнославянском влиянии. И.И. Срезневский предполагал, что написаны они глаголицей.

Если считать, что договоры с Византией говорят о существовании письменной традиции, то необходимо признать, что языком княжеской канцелярии в X веке был церковнославянский. Впервые на это указал Л.П. Якубинский в «Истории древнерусского языка».

Между тем, позднее деловые тексты пишутся на русском языке. Этот факт объясняется тем, что в данный период церковнославянский язык не связывается еще исключительно с христианской культурой и не входит в антитезу сакрального – мирского, как это будет впоследствии. Церковнославянский язык принимает на себя в это время просто функции письменного языка, которым пользуются при письменной фиксации текста.

С крещением Руси церковнославянский язык получает права и функции языка литературного. Принудительный характер обучения церковнославянской грамоте при князе Владимире, как и вообще религиозного просвещения – указывает на сознательное введение и распространение церковнославянского языка в этом качестве.

https://studfile.net/preview/2378500/page:7/

Значи източните римляни са много много големи застъпници на делото на Борис и Симеон!

Link to post
Share on other sites
  • Потребители

ПВЛ:

И когда прошел год, в 988 году пошел Владимир с войском на Корсунь, город греческий, и затворились корсуняне в городе. И стал Владимир на другом берегу лимана, на расстоянии полета стрелы от города, и крепко сопротивлялись горожане. Владимир же осадил город. Люди в городе стали изнемогать, и сказал Владимир горожанам: «Если не сдадитесь, то простою и три года». Они же не послушали его. Владимир же, изготовив войско свое, приказал насыпать землю горой у городских стен. И когда насыпали они, корсунцы, подкопав стену городскую, крали насыпанную землю, и носили ее себе в город, и ссыпали посреди города. Воины же присыпали еще больше, и Владимир стоял. И вот некий муж именем Анастас, корсунянин, пустил стрелу, написав на ней: «Перекопай и перейми воду, идет она по трубам из колодцев, которые за тобою с востока». Владимир же, услышав об этом, посмотрел на небо и сказал: «Если сбудется это, — сам крещусь!» И тотчас же повелел копать поперек трубам, и перекрыли воду. Люди изнемогли от жажды и сдались. Владимир вошел в город с дружиною своей и послал к цесарям Василию и Константину сказать: «Вот взял уже ваш город славный; слышал же, что имеете сестру девицу; если не отдадите ее за меня, то сделаю столице вашей то же, что и этому городу». И, услышав это, опечалились цесари и послали ему весть такую: «Не пристало христианам жениться и выдавать замуж за язычников. Если же крестишься, то и ее получишь, и царство небесное воспримешь, и с нами единоверен будешь. Если же не сделаешь этого, то не сможем выдать сестру за тебя». Услышав это, сказал Владимир посланным к нему от цесарей: «Скажите цесарям вашим так: я крещусь, ибо еще прежде разузнал о законе вашем и люба мне вера ваша и богослужение, о котором рассказали мне посланные нами мужи». И рады были цесари, услышав это, и упросили сестру свою, именем Анну, и послали к Владимиру, говоря: «Крестись, и тогда пошлем сестру свою к тебе». Ответил же Владимир: «Пусть пришедшие с сестрою вашею и крестят меня». И послушались цесари и послали сестру свою, сановников и пресвитеров. Она же не хотела идти к язычникам и сказала им: «Лучше бы мне здесь умереть». И сказали ей братья: «Может быть, обратит Бог Русскую землю к покаянию, а Греческую землю избавишь от ужасной войны. Видишь ли, сколько зла наделала грекам Русь? Теперь же, если не пойдешь, то сделают и нам то же». И едва принудили ее. Она же села на корабль, попрощалась с ближними своими с плачем и отправилась через море. Когда прибыла в Корсунь, вышли корсунцы навстречу ей с поклоном, и ввели ее в город, и отвели ее в палату. По божественному промыслу разболелись в то время у Владимира глаза, и не видел ничего, и скорбел сильно и не знал, что сделать. И послала к нему царица сказать: «Если хочешь избавиться от болезни этой, то крестись поскорей; если же не крестишься, то не сможешь избавиться от недуга этого». Услышав это, Владимир сказал: «Если же так и будет, то поистине велик Бог христианский». И повелел крестить себя. Епископ же корсунский с царицыными попами, огласив, крестил Владимира. И когда возложил руку на него, тот тотчас же прозрел. Владимир же, увидев свое внезапное исцеление, прославил Бога: «Теперь познал я истинного Бога». Многие из дружинников, увидев это, крестились. Крестился же он в церкви святой Софии, а стоит церковь та в городе Корсуни посреди града, где собираются корсунцы на торг; палата же Владимира стоит с края церкви и до наших дней, а царицына палата — за алтарем. После крещения привели царицу для совершения брака.

Владимир же взял царицу, и Анастаса, и священников корсунских с мощами святого Климента, и Фива, ученика его, взял и сосуды церковные и иконы на благословение себе. Поставил и церковь святого Иоанна Предтечи в Корсуни на горе, которую насыпали посреди города, когда крали землю из насыпи; стоит церковь та и доныне. Отправляясь, захватил он с собой и двух медных идолов и четырех медных коней, что и сейчас стоят за церковью святой Богородицы и про которых невежды думают, что они мраморные. Корсунь же отдал грекам как вено (зестра) за царицу, а сам вернулся в Киев. И когда пришел, повелел повергнуть идолы — одни изрубить, а другие сжечь. Перуна же приказал привязать к хвосту коня и волочить его с горы по Боричеву к Ручью и приставил двенадцать мужей колотить его палками. Делалось это не потому, что дерево что-нибудь чувствует, но для поругания беса, который обманывал людей в этом образе, — чтобы принял он возмездие от людей. «Велик ты, Господи, и чудны дела твои!» Вчера еще был чтим людьми, а сегодня поругаем. Когда влекли Перуна по Ручью к Днепру, оплакивали его неверные, так как не приняли они еще святого крещения. И, приволочив, кинули его в Днепр. И поручил Владимир <людям>, сказав: «Если пристанет где к берегу, отпихивайте его, пока не пройдет пороги, тогда только оставьте его». Они же исполнили повеленное. И когда пустили Перуна и прошел он пороги, выбросило его ветром на отмель, которая и до сих пор зовется Перунья отмель. Затем разослал Владимир посланцев своих по всему городу сказать: «Если не придет кто завтра на реку — будь то богатый, или бедный, или нищий, или раб, — будет мне врагом». Услышав это, с радостью пошли люди, ликуя и говоря: «Если бы не было это хорошим, не приняли бы этого князь наш и бояре». На следующий же день вышел Владимир с попами царицыными и корсунскими на Днепр, и сошлось там людей без числа. Вошли в воду и стояли там одни, погрузившись до шеи, другие по грудь, молодые же у берега по грудь, некоторые держали младенцев, а взрослые бродили, попы же, стоя, совершали молитвы. И была видна радость великая на небе и на земле по поводу стольких спасаемых душ; а дьявол говорил, стеная: «Увы мне! Прогнан я отсюда! Здесь думал я обрести себе жилище, ибо здесь не было учения апостольского, не знали здесь Бога, но радовался я служению тех, кто служил мне. И вот уже побежден я невеждой этим, а не апостолами и не мучениками; не смогу уже царствовать более в этих странах». Люди же, крестившись, разошлись по домам. Владимир же был рад, что познал Бога сам и люди его, возвел глаза на небо и сказал: «Боже великий, сотворивший небо и землю! Взгляни на новых людей этих и дай им, Господи, познать тебя, истинного Бога, как познали тебя христианские страны. Утверди в них правую и неуклонную веру, и мне помоги, Господи, против дьявола, да одолею козни его, надеясь на тебя и на твою силу». И сказав это, приказал рубить церкви и ставить их по тем местам, где прежде стояли кумиры. И поставил церковь во имя святого Василия на холме, где стоял идол Перуна и другие и где приносили им жертвы князь и люди. И по другим городам стал ставить церкви и определять в них попов и приводить людей на крещение по всем городам и селам. Посылал он собирать у лучших людей детей и отдавать их в обучение книжное. Матери же детей этих плакали о них, ибо не утвердились еще они в вере и плакали о них как о мертвых...

... В год 6499 (991). После этого жил Владимир в христианском законе, и задумал создать каменную церковь пресвятой Богородице, и послал привести мастеров из Греческой земли. И начал ее строить, и, когда кончил строить, украсил ее иконами, и поручил ее Анастасу Корсунянину, и поставил служить в ней корсунских священников, дав ей все, что взял перед этим в Корсуни: иконы, сосуды церковные и кресты...

В записките си за великия княз Владимир Екатерина II е отбелязала:

Того же лета (991) пришли от Греческого царя послы возобновить мирные договоры, и с ними митрополит Михаил и четыре епископа от славян, и ремесленники к созданию каменных церквей.

В 991 году Михаил митрополит, взяв от великого князя позволение и с ним бояр знатных со служители, поехали по Русской земле, до Ростова с четырьмя епископы, с ними же Добрыня, дядя Владимиров, и учили народы закону и вере Христианской, и поставил епископов в Новгороде Иоакима (который летописец писал), а в Ростове - Феодора.

ПВЛ: В год 6545 (1037). Заложил Ярослав [Мудры] великий город <городские стены> Киев, у того же города Золотые ворота; заложил и церковь святой Софии, Премудрости Божьей, митрополию, и затем церковь каменную на Золотых воротах — святой Богородицы Благовещения. Этот премудрый князь Ярослав для того создал <церковь> Благовещения на вратах, чтобы даровать навсегда радость городу тому благовещением Господним и молитвою святой Богородицы и архангела Гавриила. Потом <заложил> монастырь святого Георгия и святой Ирины. И стала при нем вера христианская плодиться и расширяться, и черноризцы стали умножаться, и монастыри появляться. И любил Ярослав церковные уставы, попов любил немало, особенно же любил черноризцев, и к книгам имел пристрастие, читая их часто и ночью, и днем. И собрал писцов многих, и перелагали они с греческого на славянский язык и на письмо. Переписали они и собрали множество книг, которые наставляют верующих людей, и наслаждаются они учением Божественного слова. Как если один землю вспашет, другой же засеет, а иные жнут и едят пищу неоскудевающую, — так и этот. Отец ведь его Владимир землю вспахал и размягчил, то есть крещением просветил. Этот же Ярослав, сын Владимиров, посеял книжные слова в сердца верующих людей, а мы пожинаем, учение принимая книжное.

––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––

Ерго, гърците са покръстили руснаците, пратили са им свещеници славяни, които явно са познавали преведените на славянски език книги.

Във второто житие на Наум се казва за учениците на Кирил и Методий: И ето, нека е известно за всичко на почитащия [ги], както и по-преди написахме: че еретиците - едни мъчиха много, а други – презвитери и дякони – продадоха на евреите срещу заплащане. Евреите ги взеха, та ги отведоха във Венеция. И когато ги продаваха, по Божи промисъл, дойде тогава от Константиновия град във Венеция царски служител по царска работа. И, узнал за тях, царският служител откупи едни, а други взе така, отведе ги в Константиновия град и съобщи за тях на цар Василий. И пак ги поставиха в техните чинове и санове – презвитери и дякони, каквито бяха и преди, и им дадоха издръжка. И никой не умря в робство, но едни, покровителствани от царете, починаха в Константиновия град, а другите, дошли в българската земя, починаха в голяма почит.

Българската земя трябва да е била Македония, която тогава е била най-близо до Византия. Значи освен Климент и Наум и други ученици на Кирил и Методий са се подвизавали в Македонските земи“. Възможно е учениците, останали във Византия, да са просвещавали славяните в тези земи.

Може и те да са измислили кирилицата, защото е трябвало да си служат едновременно с гръцки и славянски книги. От сведението за Ярослав Мъдри се вижда, че той е получил направо от Византия книгите, които са влезли в Светославовия сборник. И са преведени в Русия, а не в България. Съставянето на книгата е започнало по негово време.

Link to post
Share on other sites
  • Потребител
Преди 16 часа, новорегистриран2 said:

Когато фактите и причинно-следствените връзки станат "тролене"...

Фактите викаш....

Ти (и @Опълченец) не правиш разлика между покръстване и просвещение (просветители). По твоята логика България е покръстена от Великоморавия, защото от там нали приема писмеността (глаголицата) и от там идват учените люде (просветителите Климент и сие) 

Да си припомним какво е кръщелното име на Борис Кръстител - Михаил. На кого (от кого) взема името? От своя задочен кръстник - император Михаил III.   Какво е кръщелното име на Владимир Святославич ? Можеш ли позна? Василий ! Кръстен на старшия ромейски василевс и падащ се негов шурей. А де, защо не е кръстен на Самуил например. Или цар Петър? 

 

Преди 17 часа, новорегистриран2 said:

Пък после внука на Българоубиеца приема монашеското име Борис,

 

Преди 16 часа, новорегистриран2 said:

Грешка, според руснаците Борис и Глеб му се падат племенници.

Усещаш ли какви взаимно-изключващи се теории представяш?  Има 3 версии за произход на двамата по майчина линия.  Български, ромейски и волжко български. "според руснаците" 

Ако Борис и Глеб са племенници на Бългоубиеца те нямат нищо българско! Една от версиите (които и ти приемаш) е че са деца на Владимир от Ана Порфирогенета - сестрата на Василий II.  Ако е така българската връзка отива в канала.  Защото ти написах кои са родителите на Ана,.. и те както и техните родители нямат нищо българско.

Ако са деца на Владимир от друга жена или наложница от езическия му период (имал е 20-на деца от много жени/наложници/) тогава вече може да се твърди че майка им е българка. То дори ще е цяло чудо ако сред многобройните наложници на Владимир няма и някоя българка - все пак баща му Святослав бая нещо е докарал след първия си поход в Дунавска България. 

А че после след покръстването на русите идват(или са повикани) български учени люде, които да просвещават (не да покръстват) сродно говорещите им руси е факт, който макар и омаловажаван е признаван и доказуем 

Няма как да го обясня по друг начин

Редактирано от Евристей
Link to post
Share on other sites
  • Потребител
Преди 42 минути, Евристей said:

Фактите викаш....

Ти (и @Опълченец) не правиш разлика между покръстване и просвещение (просветители). По твоята логика България е покръстена от Великоморавия, защото от там нали приема писмеността (глаголицата) и от там идват учените люде (просветителите Климент и сие)

А че после след покръстването на русите идват(или са повикани) български учени люде, които да просвещават (не да покръстват) сродно говорещите им руси е факт, който макар и омаловажаван е признаван и доказуем 

Няма как да го обясня по друг начин

Християнството, "църковнославянския" и кирилицата са били достатъчно разпространени в Киевска Рус преди официалното й покръстване. До степен, че се предполага, че това са били езика и азбуката, ползвани от владетелския двор. Предположение подкрепено с археологически данни.

Също така е факт, че ромеите се опитват да наложат гръцкия като богослужебен и официален държавен език, но както е видно за всички, ни не успяват. И не поради някакви тайни и мистични причини, а поради простия факт, че киевските руснаци вече използват друг, далеч по-близък и разбираем, а от там и удобен за тях език - "църковнославянския".

Остава само да се отговори от къде ли са получили толкова голямо и явно системно влияние, от "македонските земи"?!

Цитирай

Усещаш ли какви взаимно-изключващи се теории представяш?  Има 3 версии за произход на двамата по майчина линия.  Български, ромейски и волжко български. "според руснаците" 

Ако Борис и Глеб са племенници на Бългоубиеца те нямат нищо българско! Една от версиите (които и ти приемаш) е че са деца на Владимир от Ана Порфирогенета - сестрата на Василий II.  Ако е така българската връзка отива в канала.  Защото ти написах кои са родителите на Ана,.. и те както и техните родители нямат нищо българско.

Ако са деца на Владимир от друга жена или наложница от езическия му период (имал е 20-на деца от много жени/наложници/) тогава вече може да се твърди че майка им е българка. То дори ще е цяло чудо ако сред многобройните наложници на Владимир няма и някоя българка - все пак баща му Святослав бая нещо е докарал след първия си поход в Дунавска България. 

Или пък до толкова е било уважението към делото на Борис и предвид доскорошната киевска активност на юг от Дунава, се търси приемственост, ако не с ПБЦ, то поне с някои от политиките му, по-точно в културната и духовната област.

Редактирано от новорегистриран2
Link to post
Share on other sites
  • Потребител
Преди 6 минути, новорегистриран2 said:

Християнството, "църковнославянския" и кирилицата са били достатъчно разпространени в Киевска Рус преди официалното й покръстване. До степен, че се предполага, че това са били езика и азбуката, ползвани от владетелския двор. Предположение подкрепено с археологически данни.

Това какво общо има, че българи са покръстили русите?  До тук само предполагаш....Мисионерите които покръстват русите (нелегално) българи от Преслав ли са или гърци от Херсон/ Крим/ ?

А Християнството е било достатъчно разпространено и в България преди Покръстването. И сред простолюдие и сред владетелския дом (сестрата на Борис) Е..?  То затова се нарича , че ".. има база/почва/ назрял е момента/ ..все пак за да се приеме такова кардинално решение като смяна на религията трябва и сериозна опора. Инак опозицията (противниците а такива винаги е имало) ..ще надделеят. 

Факт е, че до 988 г. Владимир е езичник, провеждащ човешки жертвоприношения с огромен харем както и цялата руска аристокрация. В период 988 - 990г. се покръства от константинополски мисионери изпратени от Василий II. Сведения на Яхия Антиохийски, Михаил Сирийски. След Покръстването Ана Порфирогенета заминава за Крим. 

 

Преди 18 часа, новорегистриран2 said:

Пък после внука на Българоубиеца приема монашеското име Борис, изобщо България няма абсолютно никакви връзки и влияние в Киевска Рус.

Внук/или племенник на Българоубиеца не може да има не абсолютна, а никаква връзка с България. Ако въпросният Борис има българска връзка то тя не е по линията на Българоубиеца. 

Така, че не нахвърляй всички непроверени данни в един кюп. Ако Борис и Глеб имат българска жилка, то тя не е от Българоубиеца, а от някоя от многобройните наложници(робини) които потъват в забрава. 

Преди 19 часа, новорегистриран2 said:

Тове че Светльо много е харесвал Преславец, също няма общо със случая.  Все така им харесват България, българите и българския, пък накрая все се завират в Цариград...

Това, че Светльо харесал Переславец, какво общо има с теорията ти, че българи покръстили Русия?  Ама нищо! Той ако не е бил извикан и щедро платен от Никифор Фока/ Калокир/ едва ли щеше и да знае за Переславец....

И да, накрая Светослав предявява претенции и към самият Цариград, като казва на Цимисхий, че мястото на ромеите е в Азия, а Европа е за него. 

................................................................................................................................................................................................................................

 

Link to post
Share on other sites
  • Потребител
Преди 16 часа, К.ГЕРБОВ said:

Може и те да са измислили кирилицата, защото е трябвало да си служат едновременно с гръцки и славянски книги. От сведението за Ярослав Мъдри се вижда, че той е получил направо от Византия книгите, които са влезли в Светославовия сборник. И са преведени в Русия, а не в България. Съставянето на книгата е започнало по негово време.

Като имаме предвид, че под "Русия" по това време се разбира шайка шведски бандюги, то аз пък предлагам те да са измислили кирилицата (шведицата) и да са превели книгите. Трябва да се помисли и над тази опция.

Преди 1 час, Евристей said:

Има 3 версии за произход на двамата по майчина линия.  Български, ромейски и волжко български. "според руснаците"

Това удебеленото е художествена измислица, май от някакъв филм или нещо такова. :)

Link to post
Share on other sites
  • Потребител
Преди 2 часа, Евристей said:

Това какво общо има, че българи са покръстили русите?  До тук само предполагаш....Мисионерите които покръстват русите (нелегално) българи от Преслав ли са или гърци от Херсон/ Крим/ ?

А Християнството е било достатъчно разпространено и в България преди Покръстването. И сред простолюдие и сред владетелския дом (сестрата на Борис) Е..?  То затова се нарича , че ".. има база/почва/ назрял е момента/ ..все пак за да се приеме такова кардинално решение като смяна на религията трябва и сериозна опора. Инак опозицията (противниците а такива винаги е имало) ..ще надделеят. 

Факт е, че до 988 г. Владимир е езичник, провеждащ човешки жертвоприношения с огромен харем както и цялата руска аристокрация. В период 988 - 990г. се покръства от константинополски мисионери изпратени от Василий II. Сведения на Яхия Антиохийски, Михаил Сирийски. След Покръстването Ана Порфирогенета заминава за Крим. 

 

Цъкаш и четеш. https://studfile.net/preview/2378500/page:7/

Освен "южнославянско влияние" явно има и "македонско влияние". 

 

Редактирано от новорегистриран2
Link to post
Share on other sites
  • Потребител
Преди 25 минути, новорегистриран2 said:

Цъкаш и четеш. https://studfile.net/preview/2378500/page:7/

Освен "южнославянско влияние" явно има и "македонско влияние". 

 

Когато се научиш да правиш разлика между покръстване и просвета - заповядай.  И малко повече чети, защото Борис и Глеб хем внуци, хем племенници на Булгароубиеца, а на всичкото отгоре и българи е ...меко казано глупост.  Ти не го знаеше нали ? Сега ми даваш учебни файлчета....

.................................................

Спирам до тук. Пиши си на воля. Ако имаш желание попрочети нещо от Яхия Антиохийски. Достъпен е на руски

Link to post
Share on other sites
  • Потребител
Преди 2 часа, sir said:

шайка шведски бандюги

По скоро датски,ама това са подробности.

 

Преди 1 час, новорегистриран2 said:

Освен "южнославянско влияние" явно има и "македонско влияние". 

Къде това?

Link to post
Share on other sites
  • Потребител
Преди 2 минути, sir said:

Датски да са. Значи може да я кръстим даница или направо Данска. :)

Ами то рус май произлиза от някакви германци около Новгород затова са руси.

Link to post
Share on other sites
  • Потребител
Преди 1 час, bulgaroid said:

По скоро датски,ама това са подробности.

 

Къде това?

У южных славян в это время было два литературных языка – восточноболгарский (с изменениями царя Симеона) – Преслав и македонский – Охрид. Древняя Русь первоначально контактировала с Болгарией, а затем с Македонией. На македонское влияние указывают следующие написания:

1) m – ø÷;

2) о и е на месте ú и ü, причем не только в сильной позиции, но и в слабой. У русских ú и ü еще не пали в это время;

3) f произносилась как [f], а в Преславе – как [t]. Например, писали: Måfîäèé – Mетодий, Fåäîð – Тодор и т.д.

-----

Руснаците групират влиянието над езика им като "южнославянско". Явно са решили да добавят и македонския за цвят, за да им се натъкми теорийката. Как беше... няма българи, ами мизийски, тракийски и македонски славяни.

Редактирано от новорегистриран2
Link to post
Share on other sites
  • Потребител
Преди 1 час, Евристей said:

Когато се научиш да правиш разлика между покръстване и просвета - заповядай.

Като се научиш, че нещата са взаимно свързани и че "църковнославянския" вече е бил достатъчно разпространен из Киевска Рус, заради християнството - заповядай.

Link to post
Share on other sites
  • Потребител
Преди 43 минути, новорегистриран2 said:

У южных славян в это время было два литературных языка – восточноболгарский (с изменениями царя Симеона) – Преслав и македонский – Охрид. Древняя Русь первоначально контактировала с Болгарией, а затем с Македонией. На македонское влияние указывают следующие написания:

Това пък откъде го взе?

 

Преди 41 минути, новорегистриран2 said:

Като се научиш, че нещата са взаимно свързани и че "църковнославянския" вече е бил достатъчно разпространен из Киевска Рус, заради християнството - заповядай.

Сега пък и църковнославянски? 

Link to post
Share on other sites
  • Потребител
Преди 24 минути, bulgaroid said:

Това пък откъде го взе?

https://studfile.net/preview/2378500/page:7/

Видно е на какво са обучавани руските студенти.

Цитирай

Сега пък и църковнославянски? 

Нали затова е в кавички.

Link to post
Share on other sites
  • Потребител
Преди 18 минути, новорегистриран2 said:

https://studfile.net/preview/2378500/page:7/

Видно е на какво са обучавани руските студенти.

Нали затова е в кавички.

Ясно,те там за тях Ленин е написал азбуката. Мани ги тия.

Редактирано от bulgaroid
Link to post
Share on other sites
  • Потребител
Преди 21 часа, К.ГЕРБОВ said:

ПВЛ:

И когда прошел год, в 988 году пошел Владимир с войском на Корсунь, город греческий, и затворились корсуняне в городе. И стал Владимир на другом берегу лимана, на расстоянии полета стрелы от города, и крепко сопротивлялись горожане. Владимир же осадил город. Люди в городе стали изнемогать, и сказал Владимир горожанам: «Если не сдадитесь, то простою и три года». Они же не послушали его. Владимир же, изготовив войско свое, приказал насыпать землю горой у городских стен. И когда насыпали они, корсунцы, подкопав стену городскую, крали насыпанную землю, и носили ее себе в город, и ссыпали посреди города. Воины же присыпали еще больше, и Владимир стоял. И вот некий муж именем Анастас, корсунянин, пустил стрелу, написав на ней: «Перекопай и перейми воду, идет она по трубам из колодцев, которые за тобою с востока». Владимир же, услышав об этом, посмотрел на небо и сказал: «Если сбудется это, — сам крещусь!» И тотчас же повелел копать поперек трубам, и перекрыли воду. Люди изнемогли от жажды и сдались. Владимир вошел в город с дружиною своей и послал к цесарям Василию и Константину сказать: «Вот взял уже ваш город славный; слышал же, что имеете сестру девицу; если не отдадите ее за меня, то сделаю столице вашей то же, что и этому городу». И, услышав это, опечалились цесари и послали ему весть такую: «Не пристало христианам жениться и выдавать замуж за язычников. Если же крестишься, то и ее получишь, и царство небесное воспримешь, и с нами единоверен будешь. Если же не сделаешь этого, то не сможем выдать сестру за тебя». Услышав это, сказал Владимир посланным к нему от цесарей: «Скажите цесарям вашим так: я крещусь, ибо еще прежде разузнал о законе вашем и люба мне вера ваша и богослужение, о котором рассказали мне посланные нами мужи». И рады были цесари, услышав это, и упросили сестру свою, именем Анну, и послали к Владимиру, говоря: «Крестись, и тогда пошлем сестру свою к тебе». Ответил же Владимир: «Пусть пришедшие с сестрою вашею и крестят меня». И послушались цесари и послали сестру свою, сановников и пресвитеров. Она же не хотела идти к язычникам и сказала им: «Лучше бы мне здесь умереть». И сказали ей братья: «Может быть, обратит Бог Русскую землю к покаянию, а Греческую землю избавишь от ужасной войны. Видишь ли, сколько зла наделала грекам Русь? Теперь же, если не пойдешь, то сделают и нам то же». И едва принудили ее. Она же села на корабль, попрощалась с ближними своими с плачем и отправилась через море. Когда прибыла в Корсунь, вышли корсунцы навстречу ей с поклоном, и ввели ее в город, и отвели ее в палату. По божественному промыслу разболелись в то время у Владимира глаза, и не видел ничего, и скорбел сильно и не знал, что сделать. И послала к нему царица сказать: «Если хочешь избавиться от болезни этой, то крестись поскорей; если же не крестишься, то не сможешь избавиться от недуга этого». Услышав это, Владимир сказал: «Если же так и будет, то поистине велик Бог христианский». И повелел крестить себя. Епископ же корсунский с царицыными попами, огласив, крестил Владимира. И когда возложил руку на него, тот тотчас же прозрел. Владимир же, увидев свое внезапное исцеление, прославил Бога: «Теперь познал я истинного Бога». Многие из дружинников, увидев это, крестились. Крестился же он в церкви святой Софии, а стоит церковь та в городе Корсуни посреди града, где собираются корсунцы на торг; палата же Владимира стоит с края церкви и до наших дней, а царицына палата — за алтарем. После крещения привели царицу для совершения брака.

Владимир же взял царицу, и Анастаса, и священников корсунских с мощами святого Климента, и Фива, ученика его, взял и сосуды церковные и иконы на благословение себе. Поставил и церковь святого Иоанна Предтечи в Корсуни на горе, которую насыпали посреди города, когда крали землю из насыпи; стоит церковь та и доныне. Отправляясь, захватил он с собой и двух медных идолов и четырех медных коней, что и сейчас стоят за церковью святой Богородицы и про которых невежды думают, что они мраморные. Корсунь же отдал грекам как вено (зестра) за царицу, а сам вернулся в Киев. И когда пришел, повелел повергнуть идолы — одни изрубить, а другие сжечь. Перуна же приказал привязать к хвосту коня и волочить его с горы по Боричеву к Ручью и приставил двенадцать мужей колотить его палками. Делалось это не потому, что дерево что-нибудь чувствует, но для поругания беса, который обманывал людей в этом образе, — чтобы принял он возмездие от людей. «Велик ты, Господи, и чудны дела твои!» Вчера еще был чтим людьми, а сегодня поругаем. Когда влекли Перуна по Ручью к Днепру, оплакивали его неверные, так как не приняли они еще святого крещения. И, приволочив, кинули его в Днепр. И поручил Владимир <людям>, сказав: «Если пристанет где к берегу, отпихивайте его, пока не пройдет пороги, тогда только оставьте его». Они же исполнили повеленное. И когда пустили Перуна и прошел он пороги, выбросило его ветром на отмель, которая и до сих пор зовется Перунья отмель. Затем разослал Владимир посланцев своих по всему городу сказать: «Если не придет кто завтра на реку — будь то богатый, или бедный, или нищий, или раб, — будет мне врагом». Услышав это, с радостью пошли люди, ликуя и говоря: «Если бы не было это хорошим, не приняли бы этого князь наш и бояре». На следующий же день вышел Владимир с попами царицыными и корсунскими на Днепр, и сошлось там людей без числа. Вошли в воду и стояли там одни, погрузившись до шеи, другие по грудь, молодые же у берега по грудь, некоторые держали младенцев, а взрослые бродили, попы же, стоя, совершали молитвы. И была видна радость великая на небе и на земле по поводу стольких спасаемых душ; а дьявол говорил, стеная: «Увы мне! Прогнан я отсюда! Здесь думал я обрести себе жилище, ибо здесь не было учения апостольского, не знали здесь Бога, но радовался я служению тех, кто служил мне. И вот уже побежден я невеждой этим, а не апостолами и не мучениками; не смогу уже царствовать более в этих странах». Люди же, крестившись, разошлись по домам. Владимир же был рад, что познал Бога сам и люди его, возвел глаза на небо и сказал: «Боже великий, сотворивший небо и землю! Взгляни на новых людей этих и дай им, Господи, познать тебя, истинного Бога, как познали тебя христианские страны. Утверди в них правую и неуклонную веру, и мне помоги, Господи, против дьявола, да одолею козни его, надеясь на тебя и на твою силу». И сказав это, приказал рубить церкви и ставить их по тем местам, где прежде стояли кумиры. И поставил церковь во имя святого Василия на холме, где стоял идол Перуна и другие и где приносили им жертвы князь и люди. И по другим городам стал ставить церкви и определять в них попов и приводить людей на крещение по всем городам и селам. Посылал он собирать у лучших людей детей и отдавать их в обучение книжное. Матери же детей этих плакали о них, ибо не утвердились еще они в вере и плакали о них как о мертвых...

... В год 6499 (991). После этого жил Владимир в христианском законе, и задумал создать каменную церковь пресвятой Богородице, и послал привести мастеров из Греческой земли. И начал ее строить, и, когда кончил строить, украсил ее иконами, и поручил ее Анастасу Корсунянину, и поставил служить в ней корсунских священников, дав ей все, что взял перед этим в Корсуни: иконы, сосуды церковные и кресты...

В записките си за великия княз Владимир Екатерина II е отбелязала:

Того же лета (991) пришли от Греческого царя послы возобновить мирные договоры, и с ними митрополит Михаил и четыре епископа от славян, и ремесленники к созданию каменных церквей.

В 991 году Михаил митрополит, взяв от великого князя позволение и с ним бояр знатных со служители, поехали по Русской земле, до Ростова с четырьмя епископы, с ними же Добрыня, дядя Владимиров, и учили народы закону и вере Христианской, и поставил епископов в Новгороде Иоакима (который летописец писал), а в Ростове - Феодора.

ПВЛ: В год 6545 (1037). Заложил Ярослав [Мудры] великий город <городские стены> Киев, у того же города Золотые ворота; заложил и церковь святой Софии, Премудрости Божьей, митрополию, и затем церковь каменную на Золотых воротах — святой Богородицы Благовещения. Этот премудрый князь Ярослав для того создал <церковь> Благовещения на вратах, чтобы даровать навсегда радость городу тому благовещением Господним и молитвою святой Богородицы и архангела Гавриила. Потом <заложил> монастырь святого Георгия и святой Ирины. И стала при нем вера христианская плодиться и расширяться, и черноризцы стали умножаться, и монастыри появляться. И любил Ярослав церковные уставы, попов любил немало, особенно же любил черноризцев, и к книгам имел пристрастие, читая их часто и ночью, и днем. И собрал писцов многих, и перелагали они с греческого на славянский язык и на письмо. Переписали они и собрали множество книг, которые наставляют верующих людей, и наслаждаются они учением Божественного слова. Как если один землю вспашет, другой же засеет, а иные жнут и едят пищу неоскудевающую, — так и этот. Отец ведь его Владимир землю вспахал и размягчил, то есть крещением просветил. Этот же Ярослав, сын Владимиров, посеял книжные слова в сердца верующих людей, а мы пожинаем, учение принимая книжное.

––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––

Ерго, гърците са покръстили руснаците, пратили са им свещеници славяни, които явно са познавали преведените на славянски език книги.

Във второто житие на Наум се казва за учениците на Кирил и Методий: И ето, нека е известно за всичко на почитащия [ги], както и по-преди написахме: че еретиците - едни мъчиха много, а други – презвитери и дякони – продадоха на евреите срещу заплащане. Евреите ги взеха, та ги отведоха във Венеция. И когато ги продаваха, по Божи промисъл, дойде тогава от Константиновия град във Венеция царски служител по царска работа. И, узнал за тях, царският служител откупи едни, а други взе така, отведе ги в Константиновия град и съобщи за тях на цар Василий. И пак ги поставиха в техните чинове и санове – презвитери и дякони, каквито бяха и преди, и им дадоха издръжка. И никой не умря в робство, но едни, покровителствани от царете, починаха в Константиновия град, а другите, дошли в българската земя, починаха в голяма почит.

Българската земя трябва да е била Македония, която тогава е била най-близо до Византия. Значи освен Климент и Наум и други ученици на Кирил и Методий са се подвизавали в Македонските земи“. Възможно е учениците, останали във Византия, да са просвещавали славяните в тези земи.

Може и те да са измислили кирилицата, защото е трябвало да си служат едновременно с гръцки и славянски книги. От сведението за Ярослав Мъдри се вижда, че той е получил направо от Византия книгите, които са влезли в Светославовия сборник. И са преведени в Русия, а не в България. Съставянето на книгата е започнало по негово време.

Трябва човек за е много наивен да вярва на тези летописи - създавани, преправени и нагласяни по няколко пъти от Романовите, за да прикрият татарско-тюркския произход на империята си и да докажат връзката си с Византия. Та и Светославовия сборник се оказа Симеонов, та и фалшивите гръцки бележки за това, че им е дадена царска титла....... 

Link to post
Share on other sites
  • Потребител
Преди 15 минути, bulgaroid said:

Ясно,те там за тях Ленин е написал азбуката. Мани ги тия.

Тъй де, ама някой като се запъни, че Византия е покръстила Киевска Рус к'о праим. Логиката и фактологията говорят за друго, макар и зле прикрито.

Link to post
Share on other sites
  • Потребител
Преди 4 минути, новорегистриран2 said:

Тъй де, ама някой като се запъни, че Византия е покръстила Киевска Рус к'о праим. Логиката и фактологията говорят за друго, макар и зле прикрито.

Ще извиняваш ама Евристей е прав,  Византия е покръстила Киевска Рус. 

Link to post
Share on other sites
  • Потребител
Преди 6 минути, bulgaroid said:

Ще извиняваш ама Евристей е прав,  Византия е покръстила Киевска Рус. 

Може би имаш неопровержими доказателстваи ще ги споделиш, но сериозни учени са на обратното мнение:

Цитирам Асен Чилингиров:

.....  съществуват и други, конкретни материални доказателства в подкрепа на изложената теза, (че Киевската Рус е покръстена от България)  – извън посочените документи, като протоколите на синодите на цариградска патриаршия от 1030-те години и запазените в късни преписи руски летописи, останали с неподправен текст, за разлика от манипулираните сведения в официалната руска историография. С документална стойност са и монетите на българския цар Петър І, изработени в същите монетарници, където са били изготвени матриците за монетите на киевските князе и свидетелстващи за непосредственото участие на българската църква и българската държавна власт при християнизацията на Киевска Русия.

Археологическите изследвания от своя страна показват, че в строителството и украсата на руските църкви не са участвали гръцки строители и художници, както твърдят фалшифицираните руски летописи в техните редакция от ХІІ век нататък, стигнали до нас в късни, многократно подправяни преписи. И тук ние не разполагаме само с негативни доказателства за неучастието на гръцки майстори, а и с положителни доказателства за българско участие, каквито са многобройните надписи-графити предимно в Киевската „Света София“, където до сега между стотиците надписи на български език не е открит нито един гръцки надпис. Разполагаме и с един надпис от Новгородската „Света София“ с подписа на неговия български автор.....

Малцина от руските читатели са чували за не тъй известната миниатюра от Учителното евангелие на епископ Константин в Московския исторически музей, но ако направят справка в обширната научна литература, разглеждаща нейния произход, атрибуция и датировка, ще научат, че у изследователите мненията се различават съвсем малко – само относно датировката, за която се приема както втората половина на ХІІ, така и началото на ХІІІ век, докато за произхода й в Североизточна Русия всички са единодушни. И ако до не много отдавна всички руски автори смятаха изобразения на миниатюрата за киевския княз Борис Владимирович, в последно време се утвърди схващането, че това е българският княз Борис І и че руският миниатюрист бил копирал това изображение от български ръкопис, който не се е съхранил.....

......За българската и руската историография е непривично търсенето и представянето на каквито и да било археологически доказателства по целия комплекс от проблеми, свързани с ранната история на Киевска Русия и с българо-руските културни, политически и църковни отношения. Всички въпроси по този комплекс се предрешават единствено въз основа на подправените известия в руските летописи, чийто пълен текст се съдържа само в преписи от ХV и ХVІ век нататък – когато биват унищожени и последните запазени дотогава ръкописи, като Първата новгородска хроника. Но тези известия не намират подкрепа и от страна на византийските и арабските хронисти, макар да са от важно значение за историята на Византия, а няколко вмъкнати допълнително изречения в също така късни преписи от ИСТОРИЯТА на сирийския хронист Ях’я Антиохийски и в ИСТОРИЯТА на византийския автор Йоан Скилица съдържат толкова противоречия, че дори и неспециалистът може да разбере, че са прибавени по-късно към текста, без фалшификаторите да са се съобразили с хронологията на събитията, отразени във въпросните известия.

Излизането от омагьосания кръг, в който са се затворили изследователите на старата руска история през последните два века, е възможно само с привличането на материали от изследванията на помощните науки – археологията с всички нейни възможности, предоставени от съвременната техника. Но също така архивистиката и палеографията получават от съвременната техника нови възможности, улеснени от глобалното развитие на информатиката – за някои резултати от изследванията в тези само привидно чужди на историографията области на науката тук ще бъде обърнато особено внимание, тъй като те показват целия комплекс от въпроси в съвършено нова светлина.

Археологическите и палеографските изследвания разкриват и още една особено важна страна в българо-руските духовни и църковни връзки – а тя е особено неприятна както за руските, така и за българските църковни историци. Това е характерът и видът на изповядваното от българската църква християнство, предадено от нея на руския народ при неговата християнизация и смятано от гръцката „православна“ църква за еретическо. Въпреки преследванията на изповядващите такова „еретическо“ християнство, то се запазва в руските земи до ден днешен със своите обреди, обичаи, но и със своята църковна музика, така наречения „болгарский роспев“. Тази музика, отличаваща се коренно от гръцката църковна музика, е предавана също по традиция в течение на цяло хилядолетие. В този смисъл последователите на старата църковна традиция в руските земи, „старообредците“ – както те биват наричани сред руското общество – не са нищо друго, освен последователи на старото християнство, възникнало в нашите земи още през първия век на новата ера и проповядвано от Христовите апостоли, които в посланията си свидетелстват за своята дейност при разпространението на Евангелието по тези места......"

 

Link to post
Share on other sites
  • Потребител
Преди 25 минути, Basileus said:

Може би имаш неопровержими доказателстваи ще ги споделиш, но сериозни учени са на обратното мнение:

Значи Византия ги покръства и след това нашите поемат, но факта си е факт.Те ги покръстват ние ги образоваме.:D 

Link to post
Share on other sites
  • Потребител
Преди 49 минути, Basileus said:

Може би имаш неопровержими доказателстваи ще ги споделиш, но сериозни учени са на обратното мнение:

Цитирам Асен Чилингиров:

Ако това ти е сериозния учен ....сте цъфнали и вързали с другия грамофон- Новия регистър

Може ли такава липса на познания....

Какъв е Святослав когато нахлува в България ? Християнин покръстен от цар Петър ли ? Какви са тавроскитите  самонаричащи се на своя си език роси Ῥῶς  ? /Леон Дякон съвременник на събитията/  Какви ритуали практикуват? Какво колят - деца и петли. Това по какъв обичай е ? Християнски приет от българите ли ? Чел ли се нещо въобще ? 

А след смъртта на Светослав има размирици в Рос - няма кога да се приеме християнството от паднала България. След това идва един от синовете на Светослав - Владимир. Та той се налага над(избива) братята си, установява пълна власт, води успешни войни и чак тогава приема християнството. От Византия. А просветителите , не кръстителите са вече и българи. 

Факт е, че Владимир Святославич е езичник. Имал е стотици наложници и десетки деца. Факт е че изпраща корпус в помощ на обсадените василевси Василий II и Константин VIII срещу узурпатора Варда Фока. Факт е, че след като вижда как воюват (разнасят бойците на Фока като куцо пиле) Василий е впечатлен и съставя гвардията си с тях. Факт е, че Владимир се покръства и приема името Василий. Ана Баргенородна става негова законна жена. 

А това че е имало покръстени поданици на Рос е вън от съмнение. (май по някакви смътни сведения майката на Светослав, но той не е)Така както и в България преди Борис. Но официално управляващия елит са езичници. 

Но ...ако се позоваваме на Чилингиров и сие може и да сме учили египтяните на пирамида и шумерите на медицина

 

 

Редактирано от Евристей
Link to post
Share on other sites

Напиши мнение

Може да публикувате сега и да се регистрирате по-късно. Ако вече имате акаунт, влезте от ТУК , за да публикувате.

Guest
Напиши ново мнение...

×   Pasted as rich text.   Paste as plain text instead

  Only 75 emoji are allowed.

×   Your link has been automatically embedded.   Display as a link instead

×   Your previous content has been restored.   Clear editor

×   You cannot paste images directly. Upload or insert images from URL.

Зареждане...

За нас

Вече 15 години "Форум Наука" е онлайн и поддържа научни, исторически и любопитни дискусии с учени, експерти, любители, учители и ученици.

 

За контакти:

×
×
  • Create New...