Отиди на
Форум "Наука"

Девташларите - военни бази!


Recommended Posts

  • Потребител

За девташларите предполагам всеки знае! Това са големи необработени камъни подредени в правоъгълни групи около Плиска! До сега няма теория какво представлават и за какво са служили! Аз имам теория според която Девташларите са прабългарски шахматни военни тренировъчни бази!!! http://www.bulgaria-is-alive.com/armia-3.html :smokeing:

Ето схема на девташлари направена от К.Шкорпил, на която са подчертани черните полета на импровизираната шахматна дъска!

armia-1_clip_image0141.jpg

Link to comment
Share on other sites

  • Модератор История

Доколкото ми е известно под тези тези камъни са открити животински кости което съвпада с досегашната теза за техния религиозен характер.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител
Доколкото ми е известно под тези тези камъни са открити животински кости което съвпада с досегашната теза за техния религиозен характер.

Случвало ми се е веднъж да ходя на военно учетние и там имаше много ядене и пиене, така че нармялно е! Все пак военните изразходват много енергия и трябва да похапват. :)

Link to comment
Share on other sites

  • Модератор История

Нещо не мога да направя връзката какво общо може да има едно шахматно поле с обучението на средновековна конница.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

Еми със сигурност конницата е била обучавана, а схемите на подредба на девташларите е такава, че между блоковете могат да се движат коне! На рисунката е даден и мащаба - 40 метра! Тоест 8 коридора по 40 метра са 320 метра - спринт със смяна на посоката, но същевременно си оставаш в базата! По същия начин тренират футболистите, волейболистите и баскетбилиските - спринт между две успоредни линии по няколко пъти! А когато войниците са приемали тактическата схема на битката, каменните схеми са ползвани като шахматна дъска.

Link to comment
Share on other sites

  • Модератор История

Работата е там,че една средновековна конница никога не е атакувала в такъв правален строй така че не виждам смисъл да бъде обучавана за подобно нещо.Освен това ми кажи защо някой ще си прави труда да мъкне тези тежки камъни при положение за и дървени колове биха свършили точно същата работа.Вижда ми се безсмислено.

Link to comment
Share on other sites

  • Глобален Модератор
Работата е там,че една средновековна конница никога не е атакувала в такъв правален строй така че не виждам смисъл да бъде обучавана за подобно нещо.Освен това ми кажи защо някой ще си прави труда да мъкне тези тежки камъни при положение за и дървени колове биха свършили точно същата работа.Вижда ми се безсмислено.

Ресавски, напълно логичен аргумент. Пък и нямаше ли и теза, че каменните баби не са прабългарски, а кумански и/или печежки?

Link to comment
Share on other sites

  • Потребители

Ами теории много. Според една това са кенотафи - символични гробове на починали далеч войници. Но ... няма надписи.

Може да е свързано с някаква езическа версия на Вазовата "Грамада". Във Вазовата поема съселяните на чорбаджи Цеко го проклели, като струпали камъни като грамада. Нещо като магия. Идеята той я е взел от обичая да се правят такива грамади за разни народни душмани. А този обичай може да произхожда от по-древен езически ритуал. Е, при девташларите има на купчина камъни, а монолити забити на определено разстояние в земята. Но така, на бързо за това се сещам.

Ама щом има кости може там да са погребвани принасяните в жертва кучета и други животни.

За шахматната дъска - забавно, но едва ли е така. Произволно може да си направим всякакви фигури.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител
Работата е там,че една средновековна конница никога не е атакувала в такъв правален строй така че не виждам смисъл да бъде обучавана за подобно нещо.Освен това ми кажи защо някой ще си прави труда да мъкне тези тежки камъни при положение за и дървени колове биха свършили точно същата работа.Вижда ми се безсмислено.

Идеята е че въпросните коридори са преминавани самостоятелно от всеки конник и така коня се е учил да маневрира, а конника да го управлява умело. Използвали са камани, защото ако бяха използвали колове, щеше да е опасно за конете, а освен това по-малките камъни са служели за прескоци. При положение, че кариерата за камъни е била някъде при мадарското плато, то и пътя на транспортиране на камъни към Плиска е минавал през местата на девташларите. Предполагам всички девташлари отнесени към общия брой на използваните блокове в Плиска, са нищожен процент.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

Изказаното предположение, че девташларите находащи се недалеч от Плиска са тренировъчна база за българската конница ми се струват несъстоятелни.

Преди да се обоснова искам да поясня, :post-20645-1121105496: че по стечение на обстоятелствата разбирам от коне и езда. Ще спомена, че съм потомък на офицер от кавалерията на Н В. През втората половина на 90-години та до 2003г имах собствена ферма за чистокръвни арабски коне в шуменско. Яздя почти всеки ден и днес, а по въпросното време ,когато имах собствена ферма , обучавах млади коне на езда.

Освен това не веднъж съм бродил из девташларите и имам физическата представа за тях и пространството мужду тях. Става въпрос за девташларите след Плиска - находящи се край шосето Нови пазар - Плиска - Върбяне - Шумен.

Ако разгледаме какво представлява конния строй и конния бой:

движение на маса конници в няколко (условно казано) редици в дълбочина - наричали са я лавина, първоначално със скорост при ходом 6-9км/час ускорение до тръс около 20км/час след това галоп около 45 км/час това е движението на конницата до първата опасна контактна зона на обстрел със стрели и от технически средства каменометки и прочие, после в опасната зона скорост при кариер до 65км/час това става до непосредствения контакт с противника бил той конница или пехота, после скороста на движение спада до около 3-4 км/час при това движението вече е хаотично (в кръг , зигзаг и прочие) това е същинският бой - сечене мушкане блъскане с коне и т.н. - следва отскубване от полесражението вече на скорост и ако има втори ешалон атака на втория ешалон по описания начин, ако няма втори ешалон обръщане и атака пак на висока скорост. Целта е да се използва инерцията на скороста, знаете, че силата е маса по скорост, и да се разкъса строя на противника с цел лесното обезвреждане.

Не виждам как на това пространство от 40 линейни метра, които са около 20-22 конски маха при галоп и кариер тоест до 2 ще може да се маневрира, маневриране при скорост 3-9 км в час е възможно , но тогава се губи смисъла защото при тази скорост конника следва да сече - реже - мушка, сиреч да фехтова, а по камъка не виждам как това би станало защото ще се похаби оръжието. Резонно е този вид конски бой да се извършва между дървени колове и макети на хора, по които да се сече и маневрира, за да свикват конете и да не се плашат от човешката гмеж.

Ето защо изхождайки от личния си опит с коне , посоченото по-горе описание на конния бой и имайки съвсем точна физическа представа за девташларите не мога да се съглася с идеята че това е тренировъчна база за конен бой.

По скоро съм склонен да отдам личните си предпочитания на предназначението им за религиозни вярвания и отчитане на времето.

Моля уважаемите колеги да не се засягат от личната ми позиция но тя според мен е по достоверна .

С уважение!

:smokeing:

Link to comment
Share on other sites

  • Потребители
Тази тема трябва да бъде пратена в графа - Закрити алтернативни научно-фантастични теми .

Абсолютен НОН СЕНС !!!!!!!!!!!!

По-добре ограмотяване , отколкото дебилско изказвания в стил най-първа и последна инстанция от страна на един ''златен'' форумник , който освен да се дразни диалектически с останалите участници нищо досега не е казал .

Лично аз се затруднявам да преценя дали първото изказване е "дебилско" или антидебилско и най-вече дали е от "най-първа или последна инстанция". Всяка помощ от участниците във форума за отговор на този въпрос е добре дошла.

Колкото до това дали девташларите са били "военни бази" - не мисля, че са били. По-скоро авторът на темата не е наясно с термина "военна база". Очевидно става дума за еквивалент на това дето днес му викат "военнен полигон".

Поздрави

Link to comment
Share on other sites

  • Потребители

Лично аз се затруднявам да преценя дали първото изказване е "дебилско" или антидебилско и най-вече дали е от "най-първа или последна инстанция". Всяка помощ от участниците във форума за отговор на този въпрос е добре дошла.

Колкото до това дали девташларите са били "военни бази" - не мисля, че са били. По-скоро авторът на темата не е наясно с термина "военна база". Очевидно става дума за еквивалент на това дето днес му викат "военнен полигон".

Поздрави

Нито са военен полигон, нито е сигурно, че са прабългарски. Впрочем смята се, че са вид мемориал с военнен х-р.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребители

Нито са военен полигон, нито е сигурно, че са прабългарски. Впрочем смята се, че са вид мемориал с военнен х-р.

Твърде е възможно, Маготин. Не споря. Темата е интересна и дискусията си струва.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител
Девташларите са прабългарски шахматни военни тренировъчни бази!

По-скоро това е било обсерватория в която се правели поправки и уточнения на ПРАБЪЛГАРСКИЯ КАЛЕНДАР - най-точния в света. :post-70473-1124971712:

Link to comment
Share on other sites

  • Потребители

Някои упрекват Иванко ,че се вживявал много професионално по отношение на славусите/ робите/ ,та не е лошо и аз да запитам колко е ЕЛО-то на нашия Макебулгар в случая ???

Мисля ,че бях пуснал една тема за девташларите преди около 2 месеца ,- щом трябва и тук можем да я прехвърлим -

Цитат

<h4>Предизвикателството на девташларите

Любомир Цонев

04.12.2008 г.

Най-напред ще поговорим за скални блокове (мегалити), после за народи, доколкото е коректно (траки, българи), и накрая ще дискутираме как една голяма група от любопитни каменни обекти край Плиска (т.н. девташлари) неочаквано изисква от нас да прецизираме досегашната популярна представа за населението по нашите земи в началото на ерата след Христа.

1. Мегалитните паметници в България

От доста време се интересувам от мегалитите по днешните български земи. Става дума за двата основни типа мегалити: менхири с техните комбинации (линейни редици и кръгове - кромлехи) и долмени. Те са създавани от твърде грубо издялани скални късове през халколита, бронзовата епоха и в началото на желязната епоха (между 40 и 5 в. пр. Хр.) в различни райони, пръснати по цяла Евразия – от Британия пред Балканите, Индия, Югоизточна Азия, та чак до Южна Япония. За България това е времето от ІІ до средата на І хил. пр. Хр.

За около 5 години успях да издиря данни за над 80 долмена, оцелели у нас до началото на ХХв. Предполагам, че вероятно са всичко към 120-130. Основните масиви са в планините Странджа (около 60), Сакар (около 40) и Източните Родопи (около 20). Има още съвсем малко на брой долмени, пръснати тук-там: 1-2 в Източна Стара планина (при с.Тича близо до Котел), 1-2 в Казанлъшко и в Сърнена Средна гора, 1 в Същинска Средна гора (до Стрелча). Според официалната датировка те са били градени през времето от 12 до 6 в. пр. Хр. (т.е. от края на ІІ до средата на І хил. пр. Хр.). Най-вероятно техни създатели са тракийските племена от групата на одрисите. След края на 6 в. пр. Хр. изграждането на долмени у нас замира завинаги. Долмените в Тракия са практически последните в света. Географски най-близките им съседи - в Кавказ - официално се датират в периода 25-15в.пр.Хр. и съвпадат по време с Микенската култура.

От 5 в.пр.Хр. насетне в източния дял на Балканския полуостров започва масово зидане на подмогилни храмове, мавзолеи, гробници и т.н. от квадри и тухли. Измежду най-ранните са гробниците в с.Равногор в Западните Родопи (до Пещера). Разцветът на този вид строежи е в периода 5-3 в. пр. Хр.: предимно в Южна България (Старосел, Казанлъшко, Хасковско, Ивайловградско), но и в Североизточна България (световно прочутите „гробници” в резервата Сборяново, при с.Свещари, край Исперих). Вероятно последният подобен храм е в Поморие, датиран 2-3 в. пр. Хр.

С менхирите и производните им редици и кромлехи положението е по-неясно и сложно. Най-напред трябва да имаме предвид, че по цял свят районите с менхири и долмени рядко съвпадат – обикновено са близки или частично се припокриват. Не е сигурно дали менхирите и долмените са създавани едновременно и от едно и също население, макар че това е твърде вероятно, понеже все пак са еднотипни по своята архитектурна същина – мегалитни обекти. После се намесва обстоятелството, че менхирите се датират много по-трудно от долмените, понеже там практически не се намират подходящи артефакти, които да са със сигурност съвременни с издигането им. От общи съображения (доста по-прости като градеж, по-неразвити като архитектура) може да се смята, че вероятно са поне с няколко века по-стари от съседните им конструктивно доста по-сложни, по-развити долмени.

В днешна България менхирите са изучени съвсем слабо. От научната литература доскоро ми бяха известни съвсем малко менхири и техни комбинации: само два индивидуални менхира (1 при с.Овчарово, Сакар пл. и 1 при с.Петокладенци, Плевенско) (Фиг. 01) и само два кромлеха (1 при с.Долни Главанак, Източни Родопи и 1 при с.Старо Железаре (в южните поли на Същинска Средна гора, между Хисаря и Пловдив) (Фиг. 02). Менхирни редици (alignments) у нас изобщо не се споменават, най-малкото не можете да ги откриете в литературата и в интернет под това име, което е общоприето по света. За създателите им не може да се каже нищо определено, освен да се предположи, че са били също местни племена от тракийския кръг, както и при долмените. Ако допуснем, че са градени няколко (примерно 5) века по-рано от тукашните долмени (12-6 в. пр. Хр.), получаваме периода 17-10 в. пр. Хр., т.е. средата и края на ІІ хил. пр. Хр. Специалната литература не може да даде никакви убедителни аргументи за по-точната им датировка.

2. Народности в България в началото на ерата след Христа

Този въпрос, според мен, е твърде оплетен не само поради сложността да се намерят точни данни, но и от намесата на историко-политически интереси, приложени ретроспективно, т.е. от опитите да се тълкува и прекроява миналото според съвременните ни представи за народи и нации. Етническата структура на древните е много по-рехава, слабо отграничена от днешната, а историографското описание в древните извори е в една зачатъчна, преднаучна фаза и днес предизвиква противоречиви прочити.

Общо взето масово разпространената днес историческа картина е следната. Автохтонното население по днешните ни земи се нарича от нашите историци ТРАКИ в периода между 12 в.пр.Хр. (предполагаемото време на Троянската война, от чието пресъздаване в Омировата „Илиада” за пръв път научаваме имената на „тракийски” племена и царе) и 3-4 в. сл. Хр., когато „изчезнали”. Твърди се, че при разпада на Римската империя на две части източният дял на Балканите (и изглежда само той?!) се превръща за няколко века в арена на изненадващо бурни движения на различни народи.

Най-напред старинните и достолепни траки, творили тук толкова богата култура в продължение на поне 2 хилядолетия без прекъсване, в римската епоха на Балканите (2-4в.) почнали да се „топят”, за да изчезнат към 5в. практически безследно (асимилирани, разселени, избити?). Дотолкова намалели, че плодородните им земи почнали да запустяват и станали привлекателни и достъпни за нови заселници. И такива не закъснели.

През 3 в. от север нахлула нова и различна етническа група – ГОТИ, която основала своя малка държавица в Одринско. След малко повече от половин век готите били прогонени от Тракия. Очевидно през 3 в. местните траки били все още достатъчно многобройни и силни, за да се справят с нашествениците. Но оттогава, през 4-5 в., изглежда траките почнали забележимо да оредяват и скоро „отстъпили мястото си” на следващата етническа вълна - СЛАВЯНИТЕ. Те придошли по това време на Балканите от североизток и някак си неусетно и безконфликтно се разселили из плодните и вече пустеещи земи и останали завинаги тук. Дори и да са заварили някакви малки остатъци от тракийското население, няма данни двете народности да са враждували, а по-скоро изненадващо бързо се сприятелили и заживели дружно. Но дотук притокът на заселници не спрял.

В периода 5-7 в. пак от североизток по днешните ни земи придошла нова етническа група заселници, които историците ни назовават РАННИ, ПРА-, ПРОТО- ИЛИ ПЪРВО-БЪЛГАРИ. Заселили се тук, мирно се обединили със заварените славяни и с евентуалните малобройни остатъци от едновремешните траки и към 6-7в. изградили по техните земи държава, която нарекли на свое име. Поради трудно обяснимото дружелюбие на толкова много различни заселници по едни и същи земи описаната етническа мозайка се хомогенизирала сравнително бързо (1 век?) в нова народност, наричана вече БЪЛГАРСКА НАРОДНОСТ. За нейните представители историците ползват името БЪЛГАРИ.

Приходящите езичници заварили местни езичници. Но в 10-ти век българските държавници възприели от Византия подходяща писменост и по политически съображения наложили доста грубо на българската, славянската и останките от тракийската етническа компонента християнството в неговия ортодоксален (византийски, константинополски, цариградски) вариант.

С тези събития етническите придвижвания в Източните Балкани затихват задълго.

Има доста мнения по въпроса откъде придошли раннобългарските заселници (Прикаспието, Персия, Афганистан, Хималаите и т.н.), които напоследък твърде оживено се дискутират, макар и не винаги достатъчно убедително. Самият факт за бурни етнически промени в източния дял на Балканския полуостров рядко се подлага на съмнение. Има, обаче, една важна подробност, която в официозната историографска книжнина изобщо не се подлага на съмнение. Тъй като първите големи градове и столици на новата държава били в Североизточна България, в района, маркиран от Плиска, Преслав, Мадара, то се смята, че именно там придошлите първобългари се запазили в „най-чист” и „най-компактен” вид, т.е. че това са „най-българските”, „исконно българските” земи. За този район дори не се допуска мисълта, че – подобно на цялата останала територия на днешна България - там могат да присъстват някакви други културни пластове, които да не са създадени от придошлите в 5-7 в. от североизток първобългари. Там се обявява за собствено прабългарско всичко – и Плиска, и Преслав, и Мадарският конник, и дори… девташларите.

3. Девташларите

Девташларите според мен стават жертва именно на този мисловен стереотип (или диктат?). Какво представляват тези загадъчни обекти? За мен девташларите бяха изненадващо откритие. След години издирване бях установил, че в България има само 2-3 менхира и 2 кромлеха. Изведнъж случайно попадам на албума „Абоба-Плиска” (илюстративна притурка към том 10 от Известията на Руския Археологически институт в Константинопол, издаден във Виена в 1905 г.). Там Карел Шкорпил публикува снимки, от които останах изумен – не 1-2, а направо десетки несъмнени, прекрасни менхири в района Абоба-Плиска! (Фиг. 03, Фиг. 04) Проверих чрез приятели и в Интернет – голяма част от тях са щастливо оцелели до днес, макар все още да са съвсем слабо изучени и дори не са изцяло картирани.

За да „открия” толкова късно и трудно, че у нас има такива многобройни праисторически обекти от световен ранг, причината е проста – никой не ги нарича с очевидното им име „менхири”, а винаги и навсякъде в литературата ни се наричат с непонятната дума „девташлари” – очевиден турцизъм или персизъм (?), употребяван от местното население около 1905г., когато Шкорпил ги е изучил и публикувал. Причината за тази странна игра с термините никак не е безобидна. А резултатът си е направо тъжен.

Да погледнем какво пишат за тези паметници нашите историци. Карел Шкорпил отбелязва, че под камъните не са открити следи от погребения и затова предполага, че девташларите са служили за събрания с ограничен кръг участници, а седналият на престола, обърнат към цялата група, е бил “председател”. [Анчо Калоянов „ДЕВТАШЛАРИТЕ И РУСАЛСКИТЕ ГРОБИЩА (Към въпроса за посветителните обреди за юноши в българското езичество) – Интернет 2008: връзка]

Станчо Ваклинов във “Формиране на старобългарската култура” изказва предположение, че девташларите “са масовата форма на аристократичната практика да се издигат надписи от името на хана за загинали военачалници”, т.е. че са “символични гробници” на обикновени войници и в крайна сметка са “паметници на здравата военна организация”. [Анчо Калоянов „ДЕВТАШЛАРИТЕ И РУСАЛСКИТЕ ГРОБИЩА (Към въпроса за посветителните обреди за юноши в българското езичество) – Интернет 2008: връзка] [Станчо Ваклинов: „Формиране на старобългарската култура VI-XI век”, Глава ІІІ Старобългарската култура през езическия период (края на VII — средата на IX в.) Интернет 2008: връзка ]

Според Рашо Рашев девташларите са мегалитни паметници на българската езическа култура [Р. Рашев: „Плиска-Преслав” (1992) 5, 5-31]. Те са поменални езически съоръжения и имат връзка с обичаи и обреди на прабългарската столична аристокрация от 8-9 в. [Росица Миткова – Биографичен очерк за проф. Р. Рашев по повод смъртта му, Интернет 2008: връзка].

А интересно какво пише в Кратката българска енциклопедия:

(КБЕ, том 2, изд. БАН, С 1964, стр. 128)

● ДЕВТАШЛАРИ (перс.-тур.) - прабългарски надгробни паметници от VІІІ-ІХ в.; някои от тях са издигани в чест на загиналите далеч от родината. Представят групи от 5, 7, 9 реда грамадни каменни блокове, върху някои от които са издълбани прабълг. знаци. Разпространени са в околностите на Плиска.

Познайте какво пише и в другия авторитетен източник: Болшая советская энциклопедия, БСЭ, ІІІ издание, том 8, изд. Советская энциклопедия, М 1972, Стр. 15:

● ДЕВТАШЛАРЬІ (от перс.-тур. dev – злой дух и тур. taslar – камни), древнеболгарские надгробные памятники 8-9 вв. в окрестностях Плиски (Шуменский окр., Болгария). Возможно, воздвигнуты в честь погибших вдали от родины. Представляют собой группы из 5, 7 и 9 рядов огромных кам. блоков; на нек-рых из них выдолблены древнеболг. знаки.

Както се вижда, абсолютно същото!

Ако имаше подобни мегалити някъде в Южна Русия или край Волга, откъдето се приема, че дошли прабългарите, съветската енциклопедия непременно щеше да го отбележи: руските археолози са доста работливи и систематични, а освен това самите територии се намират в Русия, т.е. те по всяко време са на разположение за изследователите. Но за други девташлари извън Плиска съветските археолози изобщо не споменават. Няма, значи, другаде. Само в Плиска се намират. Това е важен факт, запомнете го!

Независимо от разнообразните хипотези за обредите, несъмнено е едно: всичките автори твърдят, че девташларите са създадени от езическите прабългари в периода 8-9 в. Подобно датиране е изумително късно при очевидната примитивност на тези съоръжения. Те са стопроцентови менхири, каквито на Балканите се появяват във ІІ хил. пр. Хр. И са доста примитивни дори в сравнение със собственото развитие на мегалитната култура и техника. Така че се изправяме пред една трудна дилема. При отсъствието на каквито и да е други възможности за датиране, остава само стиловото сравнение с наличните и по-добре изучени паметници от същия тип (менхири, кромлехи и долмени).

4. Две логически възможности

(1) ИЛИ ще признаем, че девташларите по своите собствени белези всъщност са класически менхири и като такива естествено може да се отнесат само към ІІ хил. пр. Хр. Оттук ще следва, че са творение на отколешното местно население, наричано по-късно „траки”.

(2) ИЛИ ще приемем от криворазбрани българолюбиви съображения, че девташларите не са класически менхири, а някакви съвсем специфични уникални обекти, създадени от т.н. езически прабългари, с което ги отнасяме в периода 8-9 в. Така те се оказват много по-късни са не само от класическия тракийски период в историята ни, но дори и от многобройните величествени римските паметници у нас.

Както изглежда, девташларите съзнателно не се означават с думата менхири, понеже тя би ги отпратила във ІІ хил. пр. Хр., а това ще противоречи на мисловната инерция, която се стреми да побългари всичките старинни археологични обекти от района Плиска-Преслав-Мадара. Именно за да стане възможно да се откъснат тези паметници от тракийското обкръжение и от времето на ІІ хил. пр. Хр. и да се припишат на придошлите от североизток езически прабългари се извършва тази езикова манипулация – менхирите около Плиска се означават в литературата нарочно и последователно с извъннаучния термин „девташлари”. Не разбирам стремежа менхирите-девташлари да се подмладят толкова, само и само да се припишат на прабългарите в Североизточна България. И категорично не съм съгласен. Мога да изложа аргументите си против в две големи групи.

Едната група е свързана с ОЧЕВИДНАТА НЕСЪВМЕСТИМОСТ на менхирите-девташлари, така както се датират днес (8-9 в.), с цялата заобикаляща ги архитектура от онова време, т.е. с паметниците от периода 5-10 в.

Втората група е свързана с КАТЕГОРИЧНАТА СЪВМЕСТИМОСТ на менхирите-девташлари с всевъзможни други паметници на скално-ориентираната култура от ІІ-І хил. пр. Хр. (скално-изсечени и мегалитни паметници), каквито се наблюдават не само в Югоизточна, но и в Североизточна България.

5. Първа група възражения

За времето 8-9 в. менхирите-девташлари са изключително примитивни, сравнени с по-ранните величествени, грандиозни постижения от римската епоха по нашите земи 2-5 в.: базиликите край Г. Белово (Фиг. 05), Перущица и Пирдоп; термите във Варна; крепостната стена в Хисаря; римските крепостни стени от 5-6 в. в Пловдив (Фиг. 06), да не говорим за античния театър и античния стадион в същия град.

Още по-нелепо изглеждат менхирите-девташлари на фона на появилите се малко по-късно прекрасни дворци и базилики в Плиска (от 9 в. !!!.) (Фиг. 07), Преслав (нач. на 10 в.) (Фиг. 08), Мадара, Шумен и др.

Да съпоставим, с ръка на сърцето, базиликите и дворците в София, Пирдоп и подобните им от времето преди девташларната датировка (8-9 в.) и съответните в Плиска и Преслав от времето след нея. Ако сме честни към самите себе си, не можем да не признаем, че те са очевидна рожба на един и същ културен поток, на една и съща културна традиция, без никакво вмешателство на варварство и примитив, без никакво прекъсване и връщане назад. Рожба са на едно и също хилядолетно талантливо местно население, което усвоява, развива и обогатява традициите на своята и на съседните цивилизации.

Никоя култура не може да се срине от такава висота практически до нула и после да се възроди на същото ниво след прекъсване от 1-2 века. Никоя. Всяко друго мнение би било насилие над фактите. Фактите, които са оцелели във вид на мъдри, мълчаливи, майсторски, яки и прекрасни зидове от червени тухли и белокаменни квадри по богатата ни земя, за да радват очите ни и да пълнят с гордост душите ни. Фактите, оцелели в достатъчна степен, въпреки всяка разруха.

Менхирите-девташлари нито могат да бъдат наследници на паметниците от т.н. римска епоха у нас, нито предшественици на т.н. класически ранни български паметници. Поставени насила в такова изумително, великолепно обкръжение само и само за да се припишат на езическите прабългари, менхирите-девташлари изглеждат абсурдно и могат да се разглеждат единствено като свидетелство за варварство и неразвитост на придошлите от североизток прабългарски племена. Което едва ли влиза в намеренията на българолюбивите историци.

Още по-странен изглежда този стремеж, като се има предвид, че никъде по предишните си обиталища прабългарите не са създавали подобни паметници – спомнете си тук сведението в Болшая советская энциклопедия! Докато в Тракия и Мизия ги има традиционно, при това в една естествена компания с долмени, скално-изсечени ниши, камери, светилища, жертвеници и т.н. – все прояви на единна, еднотипна скално-ориентирана култура. Само че с една съществена подробност: култура, която се е реализирала по земите ни не през 8-9в. след Христа, а през ІІ хил. преди Христа!

6. Втора група възражения

Девташларите не са единствените обекти от Североизточна България, които са представители на скално-ориентирана култура. Наоколо има още доста подобни паметници – като брой и като видове – които не може да се откъсват от девташларите, а принадлежат към единен комплекс заедно с тях.

Най-напред, както вече споменах по-горе, в България девташларите не са единствените менхири. В Северна България (Плевенско) има поне още 3-4 индивидуални менхира [Д.Митова-Джонова: „Археологически паметници в Плевенски окръг”, С 1979] и в Южна България има един. (Фиг. 01) У нас има и 2 кромлеха, в Южна България (Фиг. 02)

Макар долмените да не са характерни за Северна България, имаме свидетелство от надежден източник [История на България, том 1, изд. на БАН, С 1979, стр.143], че такива мегалитни паметници има (и днес или е имало някога) при с. Тича в горното течение на р. Камчия, северно от Котел. А това място е съвсем близо (само на 40-тина км югозападно) до дискутирания тук район Плиска-Преслав-Мадара! (Фиг. 09)

В района на Мадара и Провадия К.Шкорпил съобщава (но и ние знаем), че има многобройни скално-изсечени ниши (по-малки от човешки ръст) и камери (равни и по-големи от човешки ръст). (Фиг.10) Аналогични обекти са в изобилие в Сакар и Източните Родопи. (Фиг.11, 12)

В СИ България К.Шкорпил съобщава за т.н. шарап-таши или шарап-хани: легеновидни плоскодънни ямки с преливници (чучури); диаметърът на тези „каменни легени” варира между 0.5 и 1.5м, а предназначението им засега не е изяснено. (Фиг. 13) Съвсем същите обекти виждаме в Сакар и Източните Родопи. (Фиг. 14, 15)

В Североизточна България има поне две скално-изсечени светилища: 1 при Демир баба теке в резервата Сборяново до с. Свещари и 1 при Мадара. И двете са стилистично подобни на многобройните тракийски светилища в Южна България, да вземем само (1) Перперек, (2) Татул, (3) Глухите камъни, (4) с. Ангел войвода. За мен е абсолютно необяснимо: дори на светилището при Демир баба теке, което е съвсем близо до „неприкосновения район” Плиска-Преслав-Мадара, е позволено да носи идентификацията „тракийско”, а светилището при Мадара настойчиво се назовава „прабългарско езическо капище” въпреки очебийната му прилика с всички останали. (Фиг. 16)

Накрая, но не по важност, ще споделя едно наблюдение, което засили убедеността ми, че съм на прав път. В книгата „Повече от 100 археологически открития в България”, изд. Фют, С 2005 навремето ме впечатли снимка на странен паметник, наречен „жертвен камък”. Това е дебела и доста грубо обработена каменна плоча с квадратно очертание; върху лицевата й страна са вдълбани тесни каналчета, които очертават два вписани един в друг правоъгълника; в единия край на жертвеника каналчетата се насочват към ръба на плочата и излизат от нея чрез специален улей, чучур. Какво бе стъписването ми, обаче, когато през лятото на 2008 г., разхождайки се край Археологическия музей на Бургас, видях в двора му абсолютно същата жертвена плоча! (Фиг. 17)

Менхирите-девташлари са великолепен образец на мегалитна култура! Вероятно в бъдеще ще се открият още много паметници, които да свидетелстват, че Североизточна и Югоизточна България са били единна територия на скално-ориентирана култура (т.е. скално-изсечени и мегалитни обекти), която се развивала в ІІ-І хил. пр. Хр.

7. Заключение

Втората алтернатива не само че е абсурдна, но се превръща в едно неоправдано унижение за населението, с което свързваме началото на съвременната българска държава. Гледището за девташларите-менхири, което е най-правдоподобно в научно и най-достойно в морално отношение е първата от гореспоменатите алтернативи. Приемането й означава следното.

● Признаваме тяхната очевидна древност, изразена в примитивната обработка на скалните отломъци.

● Признаваме, че произлизат от древното местно население пра-траки през ІІ хил. пр. Хр., а не през 8-9 в. от наскоро дошлите отвъд Дунав т.н. прабългари (6-7 в.).

● Ценим високо факта, че ранните българи не посегнали да рушат тези паметници, а изградили основните средища на младата тукашна българска държава в непосредствена близост с тях в знак на уважение към предците.

● Така са запазили и продължили сакрализацията на целия район. Именно такова поведение им прави чест. Културната приемственост е най-великото постижение на цивилизацията. Тя не се среща много често.

След като приемам такава позиция, за мен е по-вероятно двата вида градежи (менхирите-девташлари и дворците и храмовете в Плиска и Преслав) да са създадени от един и същ местен народ в различни етапи от хилядолетното му развитие, отколкото от два съвсем различни народа, обитавали в различните времена нашите земи. Тогава обаче стигам неизбежно до следния извод: древните траки и ранните българи изглежда са един и същ народ в различни етапи от развитието му.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител
Ако разгледаме какво представлява конния строй и конния бой:

движение на маса конници в няколко (условно казано) редици в дълбочина - наричали са я лавина, първоначално със скорост при ходом 6-9км/час ускорение до тръс около 20км/час след това галоп около 45 км/час това е движението на конницата до първата опасна контактна зона на обстрел със стрели и от технически средства каменометки и прочие, после в опасната зона скорост при кариер до 65км/час това става до непосредствения контакт с противника бил той конница или пехота, после скороста на движение спада до около 3-4 км/час при това движението вече е хаотично (в кръг , зигзаг и прочие) това е същинският бой - сечене мушкане блъскане с коне и т.н. - следва отскубване от полесражението вече на скорост и ако има втори ешалон атака на втория ешалон по описания начин, ако няма втори ешалон обръщане и атака пак на висока скорост. Целта е да се използва инерцията на скороста, знаете, че силата е маса по скорост, и да се разкъса строя на противника с цел лесното обезвреждане.

Не виждам как на това пространство от 40 линейни метра, които са около 20-22 конски маха при галоп и кариер тоест до 2 ще може да се маневрира, маневриране при скорост 3-9 км в час е възможно , но тогава се губи смисъла защото при тази скорост конника следва да сече - реже - мушка, сиреч да фехтова, а по камъка не виждам как това би станало защото ще се похаби оръжието.

Всичко това е така, но въпроса, е че когато Кана е свиквал войска, са идвали много млади мъже с млади и необучени и слаби коне. За да станат от тях бойни коне, тоест да натрупат маса и умения, съответно им е трябвала специална тренировка! А по камъните са биели с дървени тояги, подобно на начина по който в момента са заменени самурайските мечове в кендото.

Колкото до това дали девташларите са били "военни бази" - не мисля, че са били. По-скоро авторът на темата не е наясно с термина "военна база". Очевидно става дума за еквивалент на това дето днес му викат "военнен полигон".

Много точно - полигони, но те двата термина се припокриват, щото в почти всяка база има малки полигони и много тренировъчни уреди!

По-скоро това е било обсерватория в която се правели поправки и уточнения на ПРАБЪЛГАРСКИЯ КАЛЕНДАР - най-точния в света. :post-70473-1124971712:

Не са били календар или обсерватория, защото знам какви са били прабългарските обсерватории. :smokeing: Не са били много сложни, а календара е много точен защото е Циклов, и най-важното при него е как се е определяло началото на всеки цикъл.

Някои упрекват Иванко ,че се вживявал много професионално по отношение на славусите/ робите/ ,та не е лошо и аз да запитам колко е ЕЛО-то на нашия Макебулгар в случая ???

Еми шах играя добре, имам книжки даже, а докато учех, 70% от съучениците играеха и те, и си правехме турнирчета. Знам примерно основното нещо, че броя на полетата е 64, точно колкото са и на скицата на Шкорпил!

Link to comment
Share on other sites

  • Потребители

Девташларите остават неясни по една проста причина - около тях не са открити прабългарски материали, които да позволят обвързването на тези паметници именно с прабългарите. Да не говорим, че ги няма в Силистра, Преслав, Варна, все места, където би следвало да ги откриваме, за северно от Дунав вече бе споменато. Така че прабългарската етнокултурна идентификация е неясна.

Нито траките, нито прабългарите са местно автохтонно население. Траките са индоевропейци, които пристигат по нашите земи на няколко вълни вероятно през първата половина на ІІто хилядолетие, като избиват или асимилират завареното население. То от своя страна също не е местно, а идва от Двуречието някъде около 7хил.пр.Хр.

Link to comment
Share on other sites

  • 14 years later...
  • Потребител
On 20.03.2009 г. at 19:31, _magotin_ said:

Девташларите остават неясни по една проста причина - около тях не са открити прабългарски материали, които да позволят обвързването на тези паметници именно с прабългарите. Да не говорим, че ги няма в Силистра, Преслав, Варна, все места, където би следвало да ги откриваме, за северно от Дунав вече бе споменато. Така че прабългарската етнокултурна идентификация е неясна.

 

Ще се върна към старата тема, за да уточним български ли са или не девташларите. 

Според статията на Р. Рашев от Плиска-Преслав 5 от 1992 г "Девташларите - мегалитни паметници на българската езическа култура", има пове две причини да се приемат за български. Първо върху тях има рунически символи като тези по квадровите градежи на Плиска. Може да се предположи, че е възможно българите да са ги издялали върху вече поставените по-отдавна камъни. От друга страна обаче, тъй като руните са открити приоритетно в основата на камъните по-скоро са дело на каменоделците, които са създали и занесли там камъните. По същия начин, по който нещата са се случили в Плиска. 

Ето ги и символите

Screenshot_20230531_093030.jpg.ea5454290f22e627e01494a2761f3c0d.jpg

 

Второ камъните не са просто донесени и нахвърляни, са обработени от долната страна и под тях са направени специални подложки, които са осигурявали оставането на камъните прави. Тези подложки понякога са от трошен камък, но също така са били използвани и тухли. Тухлите в подложките изключват възможността камъните да са някакъв остатък от мегалитна култура от праисторията. Остава камъните да са тракийски, римски, български или на друг от дошлите народи като кумани, печенеги и т.н. Подобни побити камъни обаче не са характерни нито за траките, нито за римляните. Също така, ако камъните бяха римски или тракийски няма причина българите да ги оставят, а да не ги използват като първи източник на строителен материал за Плиска, тъй като са най-близо.  Относно тюрките като печенеги и кумани с техните каменни баби нямам информация дали са им слагали, подложки от трошен камък и тухли. При това и за тях из останалите места където са живели не са характерни групи баби с правилна правоъгълна форма. Още повече, че и куманите и печенегите не се отличават с някакви сериозни строителни традиции. 

Screenshot_20230531_094025.jpg.44eb84a0f8a089a1d982684523a85665.jpg

Остава единствения вариант побитите камъни да са български. Издигнати са до столицата на българите, върху тях са оставени символи като тези на камъните в Плиска, под камъните са поставяни подложки от преизползван материал подобно както при градежите в Плиска, българите развиват мащабни строителни дейности, които са изисквали донасянето на камъни, и камъните се намират между укрепленията около Плиска.

Link to comment
Share on other sites

Напиши мнение

Може да публикувате сега и да се регистрирате по-късно. Ако вече имате акаунт, влезте от ТУК , за да публикувате.

Guest
Напиши ново мнение...

×   Pasted as rich text.   Paste as plain text instead

  Only 75 emoji are allowed.

×   Your link has been automatically embedded.   Display as a link instead

×   Your previous content has been restored.   Clear editor

×   You cannot paste images directly. Upload or insert images from URL.

Зареждане...

За нас

"Форум Наука" е онлайн и поддържа научни, исторически и любопитни дискусии с учени, експерти, любители, учители и ученици.

За своята близо двайсет годишна история "Форум Наука" се утвърди като мост между тези, които знаят и тези, които искат да знаят. Всеки ден тук влизат хиляди, които търсят своя отговор.  Форумът е богат да информация и безкрайни дискусии по различни въпроси.

Подкрепи съществуването на форумa - направи дарение:

Дари

 

 

За контакти:

×
×
  • Create New...