Отиди на
Форум "Наука"

Научните списания и техния импакт фактор


Recommended Posts

  • Глобален Модератор

НАУЧНИТЕ СПИСАНИЯ И ТЕХНИЯТ ИМПАКТ ФАКТОР

Проф. дхн Борислав В. Тошев,
СУ "Св. Климент Охридски"

http://www.democrit.com/the_news.php?n=627

Демокрит: Тъй като си нямаме импакт фактор, а много ни се иска, благодарим на сп. НАУКА и проф. дхн Борислав В. Тошев. Те ни отвориха очите за факта, че е безсмислено да се будим задъхани посреднощ, облени в амбициозна пот...

Оказва се, че:

  • В Science Citation Index на ISI в последните години са представени само две български списания...
  • Таблица 1 показва как съседните на България държави са представени в Science Citation Index (SCI) и в Social Science Citation Index (SSCI)...
  • Има ясен белег за маргиналност на едно научно издание – то просто не е включено в световната система за рефериране, индексиране и оценяване. А включването на списанията в тази система предполага изпълнение на редица критерии, между които особено съществено е доказателството, че това, което се публикава в списанието е обект на
    анонимно рецензиране от независими експерти...
  • Популярният и у нас, поне по име, импакт фактор е въведен от Garfield [5, 6]. Ако в две последователни години дадено списание е публикувало общо С статии, а в следващата година в научната литература са открити В техни цитати, то импакт факторът на списанието за тази година се определя чрез IF = B / C...

pif.gif

  • Списанията над средното ниво прилагат системата на рецензиране “double blind” – от рецензентите се крие не само титулната страница на ръкописа, но и всичко в текста, което би дало някакви указания за вероятните автори...

  • Индексът на незабавност е мярка за това колко бързо една “средна” журнална статия е цитирана от други автори на други места. Този индекс показва колко често статиите, публикувани в списанието в текущата година, са цитирани още същата година. Ако статиите на дадено списание в дадена година са с брой с, а броят на цитатите, които те са получили още същата година е в , тогава II = b / c...
  • Друг индикатор, който е по-скоро характеристика на отделната статия, отколкото на списанието, където тя е публикавана, е времето на отзвук (Response time , t 1 [7]. Това е времето, след което една публикация получава своя първи цитат...
  • ...несъмнено броят на публикациите на даден автор ( n ) e мярка за неговата продуктивност, но мярка за полезността на тези публикации е броят на цитатите или отзивите ( k ) , които те имат; тогава мярка за ефективността на научните изследвания на даден изследовател ( е ) би трябвало да бъде e = nk и при е=0 този автор всъщност не участва в световния научен процес, а световната научна общност не го разпознава като свой член...
  • Националният съвет “Научни изследвания” дава бонус в оценката на представените за финансиране научни проекти, когато ръководителят на проекта има поне 2 публикации в последните две години в издания с импакт фактор и оценката се повишава, ако и членовете на научния колектив също имат такива публикации...
  • Все пак персонален импакт фактор PIF може да се въведе и той ще бъде мярка за текущото влияние, което има даден изследовател в развитието на една научна област в дадения момент, влияние, което той упражнява единствено чрез научните си публикации. PIF може да се въведе напълно аналогично на начина, по който си изчислява IF на дадено списание...
  • В Националния съвет “Научни изследвания” има ежегоден конкурс “Национална научна периодика”. За 2004 г. са класирани за финансово подпомагане 34 български научни списания, но само едно от тях е представено в Chemical Abstracts. Изглежда скъпо и неуместно България да поддържа маргинални научни издания...
  • Включването на списания във вторичните литературни източници става след кандидатстване и инспекция по редица критерии, между които основни са два:

    • предварително оповестен и спазван график на появяване на отделните книжки на списанието
    • и представяне на доказателства, че това, което се публикува в тях, е обект на внимателна анонимна експертна оценка от специалисти извън съответните редакционни колегии от страната и чужбина.
  • Информацията, която се съдържа в базите-данни на ISI, трябва да бъде достъпна за българския изследовател. Нейната полза за повишаване ефективността на научните изследвания е неоценима. Съответните абонаменти обаче не са по възможностите на отделни научни институции. Това трябва да бъде грижа на държавата в лицето на...

Демокрит: След обичайния екстракт,
за всички, които могат да си го позволят,
следва цялата статия на проф. Тошев в сп. НАУКА:


НАУЧНИТЕ СПИСАНИЯ И ТЕХНИЯТ ИМПАКТ ФАКТОР

Проф. дхн Борислав В. Тошев,
СУ “Св. Климент Охридски”

Научни списания

Научните списания маркират развитието на световния научен процес.

Системата на научните списания е изградена в две нива.

  1. Първото ниво включва
  • първичните литературни източници (primary research journals), които имат по-ограничен кръг тясно специализирана аудитория,
  • и научни списания (scholarly journals) с по-общ профил, ангажиращи по-широк научен и дори обществен интерес.

    Това първо ниво с двете си групи е включено в едно
  1. второ ниво на вторичните литературни източници (secondary journals), което формира световната система за рефериране, индексиране и оценяване [1].

Чрез публикуване на научните резултати в световната научна периодика се постигат три цели:

1) създаване, разпространение и обмен на академичното знание;

2) градиране на научните изследвания според значимостта на получените научни резултати, с което, особено напоследък, се улеснява разпределението на средствата за такъв род дейност чрез системата на проектното финансиране и

3) с научните публикации всъщност се осъществява промоцията и развитието на научните кадри [2].

Всеки автор публикува с надеждата, че неговото съчинение ще намери своите читатели. След публикуването на един научен труд най-напред той трябва да се появи във вторичните литературни източници, с което се отбелязва включването му в световния научен процес.

После трябва да дойде оценката и признанието на докладваните резултати чрез цитирането им в първичните литературни източници от други изследователи. Това е движението на научното знание и ако то не измине този път неговата ценност винаги е под въпрос [3].

Възможно е качествени научни резултати да останат незабелязани, ако не се намери подходящото място за тяхното публикуване. Условно научните списания (print journals) се подреждат в следния ред [4]:
отлични,
над средното ниво,
средно ниво,
под средното ниво,
маргинални.

Очевидно най-добре е да се публикува в списания над средното ниво и е напълно безполезно да се публикува в маргинални научни издания (списания и сборници).

Има ясен белег за маргиналност на едно научно издание – то просто не е включено в световната система за рефериране, индексиране и оценяване.

А включването на списанията в тази система предполага изпълнение на редица критерии, между които особено съществено е доказателството, че това, което се публикава в списанието е обект на
анонимно рецензиране от независими експерти [3].

Научните списания, които имат импакт фактор в Института за научна информация (ISI), по правило са с ниво над средното. Затова е добре да се публикува в такива списания.

Импакт фактор и индекс на незабавност

Под постоянно наблюдение на ISI са около 7000 научни списания, които съставят почти 10% от списанията, включени в световната система за рефериране, индексиране и оценяване.

За тези списания ISI ежегодно публикува числените стойности на няколко основни наукометрични показатели, от които най-важни са
импакт факторът на списанията (Impact factor, IF)
и индексът на незабавност (Immediacy Index, II).

Популярният и у нас, поне по име, импакт фактор е въведен от Garfield [5, 6].

Ако в две последователни години дадено списание е публикувало общо С статии, а в следващата година в научната литература са открити В техни цитати, то импакт факторът на списанието за тази година се определя чрез IF = B / C.

Ако един автор публикува статия в списание с импакт фактор примерно 2, тогава има шанс в следващите две години тази статия да получи два цитата. Разбира се става дума за шанс, а не за достоверност.

Възможно е да се публикува статия в списание с висок импакт фактор и тя никога да не бъде цитирана от други автори. Така или иначе, по-добре е да се публикува в списания с импакт фактор, отколкото в списания без импакт фактор.

Несъмнено това са списания над средното ниво, интересът към тях е по-голям, но и конкуренцията между авторите при тях е по-голяма и публикуването в тях по правило е по-трудно, поради утежнената процедура на рецензиране на постъпилите ръкописи [3].

Често такива списания прилагат системата на рецензиране “double blind” – от рецензентите се крие не само титулната страница на ръкописа, но и всичко в текста, което би дало някакви указания за вероятните автори и по този начин се предполага, че обективността на преценките относно качеството на ръкописите ще бъде по-голяма.

Очевидно импакт факторът е важен показател, чрез който може да се оцени значимостта на едно научно списание, особено когато то се сравнява с други списания от същата област. Това е важен търговски показател за издателите на научна периодика – ако импакт факторът трайно намалява стойността си до нула, това означава, че научната общност губи интерес към въпросното научно издание и тогава издателите могат да решат, че по-нататъшното му публикуване е нецелесъобразно от финансова гледна точка.

intellectual.jpg

Индексът на незабавност е мярка за това колко бързо една “средна” журнална статия е цитирана от други автори на други места. Този индекс показва колко често статиите, публикувани в списанието в текущата година, са цитирани още същата година.

Ако статиите на дадено списание в дадена година са с брой с, а броят на цитатите, които те са получили още същата година е в, тогава II = b / c .

В Science Citation Index на ISI в последните години са представени само две български списания:

  • Biotechnology and Biotechnological Equipment ISSN 1310-2818 с издател Diagnosis Press Ltd и
  • Oxidation Communications ISSN 0209-4541 с издател SciBul.com Ltd.

За 2002 г. първото списание има IF =0,029, а второто е с IF =0,260.

II=0 и за двете списания.

Тези стойности на IF и II са получени по горните правила със следните данни, например за Oxidation Communications: B = 34 (2002); C = 131 [=70 (2001)+61 (2000)]; b = 0 (2002); c =60 (2002).

Освен Science Citation Index Expanded ISI поддържа още

Social Science Citation Index и

Art and Humanities Citation Index.

За съжаление научни списания от България в тези области не са представени.

Таблица 1 показва как съседните на България държави са представени в Science Citation Index (SCI) и в Social Science Citation Index (SSCI) като за целите на сравнението са избрани две години: 2000 и 2002.

Таблица 1

Държава

Брой списания в SCI ;

Най-висок IF

Брой списания в SSCI ;

Най-висок IF

2000

България

2 (0,124)

0

Хърватия

10 (0,701)

2 (0,306)

Гърция

4 (2,142)

0

Румъния

6 (0,293)

0

Словения

3 (0,161)

1 (0,296)

Турция

3 (0,119)

1 (0,278)

Сърбия и Черна гора

3 (0,277)

1 (0,138)

2002

България

2 (0,260)

0

Хърватия

10 (0,742)

2 (0,306)

Гърция

4 (2,931)

0

Румъния

5 (0,489)

0

Словения

3 (0,538)

1 (0,125)

Турция

3 (0,382)

1 (0,278)

Сърбия и Черна гора

3 (0,708)

1 (0,138)

Обратно горе

Данните от горната таблица показват колко колеблив е импакт факторът на списанията от година към година. Затова меродавност има последният по време списък на контролираните от ISI списания с техния импакт фактор.

Що се отнася до участието на научните списания на Балканите в SCI и SSCI, горната таблица показва, като се изключи Хърватия, един незадоволителен резултат.

Друг индикатор, който е по-скоро характеристика на отделната статия, отколкото на списанието, където тя е публикавана, е времето на отзвук (Response time , t 1 [7]. Това е времето, след което една публикация получава своя първи цитат. Очевидно стойността на t 1 маркира моментът, когато една статия променя своя статут – от незабелязана и неизползвана към използвана и оценена. Очевидно има непряка връзка на t 1 с II .

Защо всеки изследовател трябва да знае цитатите/отзивите, които неговите публикации имат, е описано подробно в [3].

Анализът на цитатите, обаче, освен в личен план, има и по-общо значение за формиране на научната политика и за целите на професионалната оценка на хората, ангажирани с научна дейност.

По отношение на последното би могло да се предложи следното твърдение [1]: несъмнено броят на публикациите на даден автор ( n ) e мярка за неговата продуктивност, но мярка за полезността на тези публикации е броят на цитатите или отзивите ( k ) , които те имат; тогава мярка за ефективността на научните изследвания на даден изследовател ( е ) би трябвало да бъде e = nk и при е=0 този автор всъщност не участва в световния научен процес, а световната научна общност не го разпознава като свой член...

Вън от темата на настоящата статия остават редица въпроси и резултати на наукометрията, с които читателят би могло да се запознае напр. чрез книгата на Egghe и Rousseau [8].

Персонален импакт фактор

Българската научна общност от години говори за импакт фактора. Знае се, че е добре да се публикува в списания с импакт фактор, защото това има положителен ефект в конкурсите за хабилитация и в системата на проектното финансиране на научните изследвания.

Напр. Химическата комисия при Висшата атестационна комисия препоръчва званието професор да се присъжда, ако кандидатът има най-малко 40 научни статии, от които поне 30 в специализирани международни списания или списания с импакт фактор или в пълен текст в сборници от международни научни форуми с редактор и издателство (3.02.1993 г.).

Националният съвет “Научни изследвания” дава бонус в оценката на представените за финансиране научни проекти, когато ръководителят на проекта има поне 2 публикации в последните две години в издания с импакт фактор и оценката се повишава, ако и членовете на научния колектив също имат такива публикации.

Затова в рецензиите в разни конкурси обикновено се изчислява т.нар. общ импакт фактор на кандидата, а някои отиват и по-далече, като изчисляват т.нар.
индивидуален импакт фактор на кандидата.

Общият импакт фактор се изчислява като сума от произведенията на импакт факторите на списанията и броя на публикациите на въпросния автор в тях. Ако всяка статия в списание с импакт фактор не се отчита с тегло единица, а с тегло 1/ а , където а е броят на авторите на въпросната статия, тогава горната процедура дава индивидуалния импакт фактор.

Не е ясно кой пръв е провел такива пресмятания, но тези процедури са съмнителни, защото влизат в грубо противоречие със същността на импакт фактора, като характеристика на списанието, а не на тези, които публикуват в него.

Все пак персонален импакт фактор PIF наистина може да се въведе и той ще бъде мярка за текущото влияние, което има даден изследовател в развитието на една научна област в дадения момент, влияние, което той упражнява единствено чрез научните си публикации.

PIF може да се въведе напълно аналогично на начина, по който си изчислява IF на дадено списание. Това ще бъде число, получено при делението на броя на цитатите ( q ) в дадена година на статии на въпросния изследовател, публикувани в предходните две години, чийто брой е m, т.е. PIF = q / m . Разбира се, PIF не е равно на 0 само тогава, когато между статиите m има такива с време на отзвук t 1 по-малко или равно на 2 .

Препоръки

Списания, които не са включени в световната система за рефериране, индексиране и оценяване, не могат да получат импакт фактор. За съжаление много малък брой български научни списания са включени във вторичните литературни източници, които съставят тази система (вж. още [9]).

В Националния съвет “Научни изследвания” има ежегоден конкурс “Национална научна периодика”. За 2004 г. са класирани за финансово подпомагане 34 български научни списания, но само едно от тях е представено в Chemical Abstracts. Изглежда скъпо и неуместно България да поддържа маргинални научни издания.

Затова първа грижа трябва да бъде включването на по-голям брой български научни списания в световната система за рефериране, индексиране и оценяване. Само така българската наука ще получи достойно място в световната научна периодика.

Включването на списания във вторичните литературни източници става след кандидатстване и инспекция по редица критерии, между които основни са два:

  • предварително оповестен и спазван график на появяване на отделните книжки на списанието
  • и представяне на доказателства, че това, което се публикува в тях, е обект на внимателна анонимна експертна оценка от специалисти извън съответните редакционни колегии от страната и чужбина.

Информацията, която се съдържа в базите-данни на ISI, трябва да бъде достъпна за българския изследовател. Нейната полза за повишаване ефективността на научните изследвания е неоценима.

Съответните абонаменти обаче не са по възможностите на отделни научни институции. Това трябва да бъде грижа на държавата в лицето на Министерството на образованието и науката и неговия Национален съвет “Научни изследвания”.

ЛИТЕРАТУРА

  1. Тошев, Б. В. Политическа икономия на висшето образование. // Посоки . 5(4), 10 (2003).
  2. Weiner, G. The Academic Journal: Has It Future? // Educ. Policy Analysis Archives . Vol. 9, No. 9, March, 21, 2001.
  3. Тошев, Б. В. Publish or Perish , Publish Yet Again Perish (Публикувай или загиваш, публикуваш и пак загиваш): Правила за успешна научна публикация. // Химия . 13, 163 (2004).
  4. Dumleavy, P. Publishing Your Research in Authoring a PhD: How to Plan, Draft, Write, and Finish a Doctoral Thesis or Dissertation. Palgrave MacMillan, N.Y., 2003.
  5. Garfield, E. Citation Analysis as a Tool in Journal Evaluation. // Science . 178, 471 (1972).
  6. Garfield, E. The Impact Factor. // Current Content . 25, 3, 20 June 1994.
  7. Egghe, L. A Heuristic Study of the First-Citation Distribution. // Scientometrics . 48, 345 (2000).
  8. Egghe, L., R. Rousseau. Introduction to Informetrics. Quantitative Methods in Library, Documentation and Information Science. Elsevier, Amsterdam, 1990.
  9. Тошев, Б. В. Световната система за рефериране, индексиране и оценяване. // Химия. 7, 259 (1998).

Автор: сп. НАУКА

Редактирано от Р. Теодосиев
Link to comment
Share on other sites

  • 5 years later...
  • Администратор

Тази статия е писана преди доста години, но е много актуална. Имапакт фактора остава изключително важно нещо в оценката на списанията и избора на учените да публикуват в тях. Ние като списание без импакт фактор е по-трудно да ги привличаме и да ги стимулираме да пишат. За нас най-важното е популяризирането на науката, но за част от учените е най-важното при писането на статии те да имат възможност да публикуват своите материали в списания с колкото се може по-висок имакт фактор.

Ето какво пише Уикипедия:

Коефициент на влиятелност (impact factor [импакт фактор]) за едно академично списание е измерване, което отразява средния брой цитирания към последно публикувани в списанието статии. Често се използва като показател за относителното значение и влияние, което това списание има в своето научно поле, като списания с по-висок коефициент се смята, че са по-важни и значими от други с по-нисък такъв. Коефициентът е създаден от американския учен Юджийн Гарфийлд, който основава в САЩ Институт за научна информация (ИНИ) (днес собственост на корпорация Томпсън). Коефициентите на влиятелност се калкулират ежегодно за онези списания, които са индексирани в докладите на ИНИ.

Ще приложа една таблица на всички списания с импакт фактор от 2013 (не можах да намеря по-актуална). В таблицата има 8411 списания подредени по азбучен ред. Нямам идея дали има български, но броят на списанията с импакт фактор само за химия знам, че са над 8000

ето и една интересна страничка: http://www.sciencegateway.org/rank/index.html

и още една: http://www.webcrawler.com/info.wbcrwl.305.13/search/web?q=list+of+journal+impact+factors&cid=188303546&ad.network=g&ad.keyword=list%20of%20journal%20impact%20factors&ad.creative=31639984946&ad.position=1t1&ad.placement=&ad.matchtype=b&ad.aceid=&ad.ismobile=&ad.device=c&ad.devicemodel=&ad.segment=info.wbcrwl.305.13&gclid=Cj0KEQiA8rilBRDZu_G8hszXraoBEiQABlB9Y4Frv1MuVP8DfScT96dEoc6YI4c2aiP1Ek4JphfuEicaAmiV8P8HAQ

За мен е интересно да "чуя" вашето мнение по въпроса, а ако има някой, който може да сподели и опит ще е чудесно :)

Impact-Factor-2013.xlsx

Link to comment
Share on other sites

Напиши мнение

Може да публикувате сега и да се регистрирате по-късно. Ако вече имате акаунт, влезте от ТУК , за да публикувате.

Guest
Напиши ново мнение...

×   Pasted as rich text.   Paste as plain text instead

  Only 75 emoji are allowed.

×   Your link has been automatically embedded.   Display as a link instead

×   Your previous content has been restored.   Clear editor

×   You cannot paste images directly. Upload or insert images from URL.

Зареждане...

За нас

"Форум Наука" е онлайн и поддържа научни, исторически и любопитни дискусии с учени, експерти, любители, учители и ученици.

За своята близо двайсет годишна история "Форум Наука" се утвърди като мост между тези, които знаят и тези, които искат да знаят. Всеки ден тук влизат хиляди, които търсят своя отговор.  Форумът е богат да информация и безкрайни дискусии по различни въпроси.

Подкрепи съществуването на форумa - направи дарение:

Дари

 

 

За контакти:

×
×
  • Create New...