Отиди на
Форум "Наука"

Царски орел


Recommended Posts

  • Модератор Биология

Дълго се чудих какво материалче да подготвя, за дебюта си в този форум.

В началото, в главата ми, се въртяха едни мисли за костенурките в България, после за конете в планината, после ми прещрака нещо за змиите ... поотнесох се и се сетих за един познат - Стойчо Стойчев (надявам се, няма да има нищо против да напиша няколко реда и да ползвам някоя снимка?), за царските орли и за теренните ми преживявания и особено охраната на рискови гнезда.

Но като започнах да правя справка се оказа, че има толкова много информация в нета, че каквото и да напиша ще е като копирано от някъде.

Затова реших да постна сайтовете в които е писано достатъчно и предостатъчно. Който има желание може да си прочете подробно!

Аз само ще конспектирам нещата на бързо, съвсем бегло.

И така:

Царския орел /Aquila heliaca/

е дневна граблива птица с дължина на тялото около 80 см. и размах до 200 см. Нарича се още и Кръстат орел. Характерно за оперението му е светлите глава и шия и белите еполети на гърба (така се нар. тези бели петна на гърба).

post-5086-1239050764_thumb.jpg Царския орел /Aquila heliaca/

В миналото широко разпространен из Европа, Африка и Азия, но вида бързо намалява! В момента световната популация възлиза на около 2 500 двойки.

Същото важи и за България, като е бил най - разпространената дневна граблива птица. Смятан за свещена (като пазач на нивите от градушки!), в миналото, този вид е бил не обезпокояван от хората. Днес у нас, обаче, са останали не повече от 25 двойки.

Предпочитаните местообитания са ливади и открити пространства, с мозаично разположени групи дървета.

В нашите географски ширини тези орли, по принцип, са постоянно пребиваващи и правят прелет само при тежки зими.

post-5086-1239049924_thumb.jpg post-5086-1239050280_thumb.jpg

Царския орел не е специализиран хищник, но основната част от менюто му се пада на лалугера /Spermophilus citellus/, но се храни и с други дребни животни като: зайци, таралежи, пъдпъдъци и др. Рядко яде и мърша! По някога няколко птици обединяват усилията си и ловуват заедно. Докато една плаши жертви, друга дебне из засада.

Моногамни птици. Строят гнездото си в горната част на короната, като в строежа вземат участие и двете птици. Самото гнездо е голямо и изградено от едри клонки. Мътят и двамата родители, като при неблагоприятно време в гнездото остава женската, а мъжкия се грижи за прехраната.

Много яростно защитават гнездото и малките си!

post-5086-1239050401_thumb.jpg

Причини за изчезването на вида:

Една от причините за драстичното намаляване на Царските орли е изчезването на основната му храна - лалугера, който също е световно застрашен!

Друга причина е прякото унищожение и превръщането му в обект на не законна търговия.

Намаляването на естествените му местообитания и силното безпокойство са още една причина за изчезването на вида.

Ниската успеваемост на гнездене на двойките, също е важен фактор, който до някъде кореспондира с горните причини.

Природозащитен статус

Включен е в:

Червен списък на застрашените видове (IUCN Red list) - Уязвим (Vulnerable VU)

Директивата за птиците на ЕС - Приложение I

Червена книга на България - Застрашен

Закон за биоразнообразието

източници:

лични данни; Екшън план за Царски орел; БДЗП; Стойчо Стойчев; интернет

за повече информация посетете:

http://bspb.org/heliaca/

http://btourism.com/read.php?id=94

http://www.zoomania.org/content/view/784/34/

http://bspb.org/opredelitel.php?id=95&menu_id=

http://www.journey.bg/bulgaria/bulgaria.php?guide=739

Дано да ви е било интересно?!?

И за накрая оставих най - популярния фотос на Царски орел.

С пожелания за волни полети!!!

post-5086-1239049910_thumb.jpg

Link to comment
Share on other sites

  • Модератор Биология

Открито е ново гнездо на царски орел

На 18.03.2009 г. екип на БДЗП откри ново гнездо на Царски орел /Aquila heliaca/ по р. Тунджа. Двойката е наблюдавана в района от края на зимата. Състои се от птици в преходно оперение. Гнездото на двойката царски орли е на вековен дъб.

Eкипът, който е открил гнездото, е осъществявал проучване, което е част от програмата за изследване и мониторинг на българската популация на царския орел, осъществявана по проект "Опазване на царския орел и ловния сокол в ключовите за тях места от мрежата Натура 2000 в България", финансиран по програмата Лайф + на Европейската Комисия.

Снимки на гнездото може да видите на сайта на Дружеството

Link to comment
Share on other sites

  • Глобален Модератор

Добре си дошъл, чудесни снимки! :coolthumb: и тема! Колко ли кв.км.резервати трябва да има България, за да не изчезнат тези велики птици съвсем.....

Link to comment
Share on other sites

  • Модератор Биология

На тези птици (а и въобще на птиците) не им трябват резервати и защитени територии, а малко отношение от наша страна.

В случая с Царските орли, например, само няколко гнезда попадат в зони с някаква протекция. Достатъчно е просто да запазим типичните им хабитати; да не ги безпокоим, докато гнездят; да не ги бракониерстваме (особено да спре кражбата на яйца от гнездата - най - големия проблем т.к. това е птица използвана за лов); да се постараем да запазим естествената им хранителна база (лалугерите) и ... няма проблем - орлите сами ще възстановят популацията си!

до няколко дни ще се опитам да подготвя по - подробен материал.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребители
На тези птици (а и въобще на птиците) не им трябват резервати и защитени територии, а малко отношение от наша страна.

В случая с Царските орли, например, само няколко гнезда попадат в зони с някаква протекция. Достатъчно е просто да запазим типичните им хабитати; да не ги безпокоим, докато гнездят; да не ги бракониерстваме (особено да спре кражбата на яйца от гнездата - най - големия проблем т.к. това е птица използвана за лов); да се постараем да запазим естествената им хранителна база (лалугерите) и ... няма проблем - орлите сами ще възстановят популацията си!

до няколко дни ще се опитам да подготвя по - подробен материал.

Мисля че е редно тук да споменем и вятърните електроцентрали - бич за грабливите птици, поради естеството на летенето им и някои тенденции да се разрешават строежи на вятърни електроцентрали в близост до ареалите за лов на грабливите птици.

Link to comment
Share on other sites

  • Глобален Модератор

Всъщност има ли проучвания за това, колко сериозен е проблема с тези вятърни електрогенератори?

Link to comment
Share on other sites

  • Потребители
Всъщност има ли проучвания за това, колко сериозен е проблема с тези вятърни електрогенератори?

Доколкото знам от брат ми перките на вятърните електрогенератори създават течения, които увличат реещите се птици както водовъртежа увлича тела...и ги гилотинират, размазват и прочие...Ще го помоля да ни даде повече информация довечера.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребители

Доколкото знам от брат ми перките на вятърните електрогенератори създават течения, които увличат реещите се птици както водовъртежа увлича тела...и ги гилотинират, размазват и прочие...Ще го помоля да ни даде повече информация довечера.

Ето становището на Зелени Балкани по въпроса:

http://www.greenbalkans.org/show.php?langu...31&cat_id=4

Link to comment
Share on other sites

  • Глобален Модератор

Да, ще бъде добре да имаме инфо от човек, който се занимава професионално с птици.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребители

Всъщност всеки загрижен за природата човек, не само орнитологът е съгласен, че вятърните електроцентрали и соларните панели са всъщност по-добрия източник на енергия от ТЕЦ, ВЕЦ и АЕЦ! Но това означава тези генератори да се строят на подходящи места, където няма да застрашават дивата природа. Т.е. - далеч от миграционни пътища или места, където гнездят и ловуват грабливи птици. Щото доколкото знам някои предприемачи искат (или вече са си къцнали) генераторите току до гнездото на такива птици. :)

Ще помоля за повече информация и от goshawk :) За да имаме повече мнения от природозащитници.

Link to comment
Share on other sites

  • Модератор Биология
Да, ще бъде добре да имаме инфо от човек, който се занимава професионално с птици.
А сега и за орнитолога - аз съм орнитолог и се занимавам с Природозащита малко повече от 12 години.

Ще помоля за повече информация и от goshawk ...
Ето и становището на БДЗП по въпроса с ветрогенераторите

Сега и за ветрогенераторите, по същество :

предполагам на почти всички са ни ясни щетите които те нанасят на Природата. Тук се налагат няколко уточнения:

1. като цяло ветрогенератоти, поставени на подходящи за целта места, са хубаво нещо. Няма нищо лошо във добива на енергия от екологични, възобновяеми източници; предимствата са ясни на всеки;

2. разположени на не правилните места, те могат да унищожат, не само, целия район около турбините, но и да има последствия в огромни територии. Ще се придържам към случая "Балчик", за по ясна нагледност на изказа.

Там, вятърните турбини са разположени точно под Via Pontica, образувалите се в продължение на хиляди години въздушни течения, биват променени от перките на турбините, от една страна и от друга от самите пилони които са разположени почти като стена. Това е "препъни камък" за реещите се мигранти, защото им се налага да изразходват допълнително енергия т.к. течението вече не ги издига, а ги изтласква много настрани. Физически по - силните птици го преодоляват (може и от части на това да се дължи лекото закъснение на есенния прелет - закъснява с около ден - два, в последните години?) и им се налага да си починат почти веднага след това. По - слабите птици, се успяват да се справят с течението, губят сили и течението ги отнася към перките. Ясно ви е какво стават - на ... кайма. Тази, чисто физическа редукция на бройката, допълнително утежнява положението на мигрантите.

Ако не са на пътя на миграцията, от ветрогенераторите страдат основно хищни или едри птици. За едрите пилета, проблема е, че не могат да избегнат перките, а за хищниците, че в повечето случаи не могат да спрат атаката си и попадат под перките; самите пилони много наподобяват самотни дървета за наблюдения, но перките пак са близо и при излитане или кацане, птиците пак отиват под перките

3. по - горе казах, че на всички трябва да са ни ясни ползите и вредите от вятърните турбини, но само се предполага, че е така. В случая "Балчик" хората изготвили ОВОС'ите, трябва да знаят къде са разрешили монтирането им, защото ... "Това го знае всяко хлапе!". За Via Pontica, се учи още в училище, още по - малко биолози и еколози би трябвало да го знаят?

(ще се опитам да постна и снимки от това лято)

Ако имате някакви питания - давайте!

Link to comment
Share on other sites

  • 2 седмици по-късно...
  • Модератор Биология

Открити са нови гнезда на царски орли в Азиатската част на Турция

Експедеция на BirdLife Унгария и БДЗП откри субпопулация на Царски орел /Aquila heliaca/ в Азиатската част на Турция. В периода 24-27.03.2009 експедицията откри 6 гнездящи двойки царски орли и 5 територии заети от двойки в два съседни района. Посетена бе и двойката царски орли открита от екип на БДЗП през 2007 г. в същият район. Популацията на вида в проучените райони се оценява на 18-20 двойки.

На връщане експедицията откри неизвестно до момента гнездо на царски орел в Европейска Турция. До миналата година липсваха съвременни данни за гнезденето на царския орел в Европейската част на Турция. През пролетта на 2008 екип на БДЗП проведе няколко експедиции и откри 15 гнезда, което постави района сред най-важните в Европа за опазването на царския орел. Предстоят съвместни изследователски и природозащитни дейности на БДЗП и BirdLife Турция

post-5086-1239447139_thumb.jpg post-5086-1239447148_thumb.jpg едно от гнездата, заето от орлите

Царски орел в полет

инфо

Link to comment
Share on other sites

  • 1 месец по късно...
  • Модератор Биология

През периода 26.04-29.04.2009 г екип на БДЗП проведе орнитологични проучвания в Европейска Турция. Експедицията е продължение на започналите през 2008 г. изследвания на гнездящите грабливи птици в Европейската част на Турция, фокусирани върху царския орел /Aquila heliaca/. Бе установено, че всички 16 гнездови територии на царски орли, открити през 2008 г и началото на 2009 г. са заети. При повечето бе регистрирано мътене на птиците. Бяха открити 4 нови гнезда на царски орел в район различен от установените през 2008 г. територии. При три от двойките птиците мътеха, а последната територия не бе заета към момента. С новооткритите двойки броят на известните гнездови територии достигна 20. По време на проучването бе регистрирана и колония на белошипи ветрушки /Falco naumanni/, отдалечена на около 30 км от откритите през 2008 г. от БДЗП двойки. Бяха наблюдавани 25 екземпляра, част от които копулираха. Така, белошипата ветрушка вече е известна от три различни територии в Европейска Турция. Видът е изчезнал от гнездовата орнитофауна на България, но близостта на находищата му в Турция ни дава надежди за скорошното му завръщане.

Бяха наблюдавани и десетки мигриращи вечерни ветрушки /Falco vespertinus/, на места образуващи концентрации от над 50 индивида.

info

Link to comment
Share on other sites

  • 2 месеца по късно...
  • Модератор Биология

<i><b>Поставят GPS предаватели на царски орлета</b></i>

През последните 10 години <a href="http://bspb.org/" target="_blank"><b><i>БДЗП</i></b></a> полага много усилия за опазването на гнездата на Царски орли <i>/Aquila heliaca/</i>, в резултат на което повечето от младите птици напускат гнездата си успешно. За съжаление обаче, след това съдбата на младите орли остава неизвестна и много от тях никога не се завръщат към местата за гнездене. Не ни е известно къде ходят, с какво се хранят и какви смъртни опасности срещат по пътя си. Затова е изключително важно да събираме информация за живота на младите орли с помощта на съвременните технологии.

След успешния опит от миналата 2008 г., когато БДЗП постави първия сателитен предавател с GPS на млад царски орел от Сакар планина, който прекара зимата в Израел и на пролет се върна успешно в България, БДЗП започна програмата за сателитно проследяване на царските орли, която е част от <i>LIFE+</i> проекта <b><i>„Опазване на царския орел и ловния сокол в ключовите за тях места от мрежата Натура 2000”</i></b>.

post-5086-1247898713.jpg

На 2 юли експертите от БДЗП, <a href="http://www.rspb.org.uk/" target="_blank"><b><i>RSPB</i></b></a> и <a href="http://mme.hu/" target="_blank"><b><i>MME</i></b></a> започнаха поставянето на общо 14-те сателитни предавателя, които ще бъдат поставени през тази и следващата 2010 г.

post-5086-1247898718.jpg

До момента са поставени 4 предавателя на птици от района на Сливен и Сакар планина, а през следващите дни ще бъдат поставени още няколко и на орлета от Западна Странджа.

Сателитното проследяване на царските орли ще позволи да се определят важните за тях места, които все още не са известни на природозащитниците, а така също да се открият какви са най-значимите заплахи за младите орли, за да може да се предприемат действия за тяхното отстраняване.

Две от орлетата, на които бяха поставени GPS предаватели се сдобиха и с имена. Техни кръстници станаха телевизия <i>бТВ</i> и <i>Дарик Радио</i>, които са наши медийни партньори в опазването на този застрашен вид птици. Орлето на бТВ се казва Борил, а това на Дарик Радио носи името на кръстника си – Дарик.

Вижте репортажите:

<a href="http://btv.bg/news/news_details.pcgi?cont_id=134471" target="_blank"><i>bTV</i></a>

<a href="http://dariknews.bg/view_article.php?article_id=371416" target="_blank"><i>Дарик Радио</i></a>

А ето какво сподели и един от участниците:

Първо беше шиенето.

Колегите ни от Кралското дружество за защита на птиците Ричард и Гай внимателно отрязаха парче от тефлоновата лента. Седяхме до тях и попивахме всяко движение, защото знаехме, че следващия път може да бъдем сами. Взеха по една игла и започнаха бавно да съшиват крайчетата на лентата. Използваха конци, познати ми от времето, когато съм бил в планината без четката си за зъби. Обясниха, че са от найлон и това ги прави особено подходящи за целта. Предвид средната продължителност на живота на един царски орел (от 1 до около 30 години) тези своеобразни тиранти трябваше да бъдат изработени достатъчно надеждно. Ето защо след като приключихме с ръкоделието запечатахме всички ключови места с тънък слой секундно лепило, за да предпазим материята от разкъсване във времето.

post-5086-1247898702.jpg post-5086-1247898696.jpg post-5086-1247898708.jpg

С прецизността на швейцарски часовникари колегите успяха да направят така, че късчетата тефлонова лента, еластичния гумен маркуч, конците за зъби и секундното лепило да заприличат на добре оформени презрамки за раничка. Тяхната най-важна мисия ще бъде да придържат сателитните предаватели към гърбовете на младите царски орли. Важна точно колкото и самия акт по поставяне им върху младите птици. А до предстоящото събитие оставаха едва броени часове…

Часовника звънна към 06:45 ч. Знаех, че днес е денят! По това време на годината в Сакар планина започва да напича от рано. Измих се и бързо се приготвих. Когато излязох от къщата, момчетата вече се бяха събрали. Докато коментираха разгорещено маршрута ни за деня се сетих, че фотоапаратът ми е останал в багажа. Не можех да си позволя да пропусна днешния ден! Изтичах да го взема и бързо се върнах – сега бяхме напълно готови да сграбчим приключението.

Редактирано от goshawk
Link to comment
Share on other sites

  • 8 месеца по късно...
  • Модератор Биология

С тъга съобщавам следното:

Загинал Царски орел /Aquila heliaca/ беше открит в района на Дервенските възвишения в Западна Странджа от експерти на БДЗП по време на редовен мониторинг. Орелът бе намерен мъртъв точно под гнездото. Птицата вероятно e мъжка и е част от двойка, която се размножава успешно през последните години.

При огледа бе установено, че орелът най-вероятно е починал предишния ден, тъй като тялото е добре запазено и e с непокътнато оперение. При направения първчен оглед на тялото не бяха открити наранявания или следи от сачми. Вероятната причина за смъртта на царския орел би могла да бъде отравяне. Краката на птицата са били свити, като при конвулсии, което се наблюдава при отравяне.

Представителите на БДЗП, работещи по проекта LIFE+ за опазване на Царския орел и Ловния сокол подадоха сигнал до РИОСВ - Стара Загора за загиналата защитена птица. Тялото на орела ще бъде изпратено за анализ в Спасителния център за диви животни на Зелени Балкани. Проби от него ще бъдат дадени и на специализирана лаборатория за токсикологичен анализ.

Надеждите на представителите на БДЗП са, че женската орлица ще възстанови двойката, тъй като територията, която обитава предлага много добри условия.

post-5086-1269534533,086_thumb.jpg

Редактирано от goshawk
Link to comment
Share on other sites

  • Модератор Биология

Тук представям линк, където може да се разгледат странстванията на няколко Царски орли.

За да може сега ние да проследим приключенията на тези млади пътешественици и откриватели, трябва да благодарим на експертите от БДЗП и проекта "Save the Raptors".

Прибавям и едно видео, в което се разяснява какво представлява тази сателитна навигационна система и какви цели се гонят чрез нея.

Редактирано от goshawk
Link to comment
Share on other sites

  • 3 месеца по късно...
  • Модератор Биология

Предлагам едно видио, заснето от екип на БДЗП.

Клипчето е снимано по р. Дунаав и в него се вижда как морски орел /Haliaeetus albicilla/ храни малките си.

Да, не става дума за Царски орли, но са интересни кадри и си заслужават да се видят!

Link to comment
Share on other sites

  • 3 years later...

Напиши мнение

Може да публикувате сега и да се регистрирате по-късно. Ако вече имате акаунт, влезте от ТУК , за да публикувате.

Guest
Напиши ново мнение...

×   Pasted as rich text.   Paste as plain text instead

  Only 75 emoji are allowed.

×   Your link has been automatically embedded.   Display as a link instead

×   Your previous content has been restored.   Clear editor

×   You cannot paste images directly. Upload or insert images from URL.

Зареждане...

За нас

"Форум Наука" е онлайн и поддържа научни, исторически и любопитни дискусии с учени, експерти, любители, учители и ученици.

За своята близо двайсет годишна история "Форум Наука" се утвърди като мост между тези, които знаят и тези, които искат да знаят. Всеки ден тук влизат хиляди, които търсят своя отговор.  Форумът е богат да информация и безкрайни дискусии по различни въпроси.

Подкрепи съществуването на форумa - направи дарение:

Дари

 

 

За контакти:

×
×
  • Create New...