Далматинците

[П. Теодосиев]

Далматинците са родени за бавачки.

Мъжкарите от породата са сред най-добрите ловци на пернати Ако ви трябва бавачка, но нямате възможност да я наемете, не унивайте. Просто си вземете расов далматинец. Пъстрите кучета са една от трите породи, които минават за родени детегледачи.

Това важи обаче за женските далматинци, предупреждават специалистите. Животните стоически понасят децата стопани да им дърпат опашките и ушите. Няма проблем, ако малчуганите се катерят върху тях и ги яздят. Вярността и търпението са най-характерните черти на петнистите женски кучета. Много от стопаните им казват, че те са родени, за да живеят сред деца. Причината за това е, че далматинките не обичат да стоят сами и още повече не обичат тишината. Именно за това те обожават шумните и буйни хлапета. Това обаче не може да се каже за мъжките кучета от тази порода. Характерното за тях е, че подлежат на добро обучение за охрана. Ако започнат да се възпитават от 3 месеца, до навършване на 1 година могат да се превърнат в перфектни пазачи. Те са и сред най-добрите ловци на пернати. Важно за обучението е то да става по време на разходка. Именно сред природата далматинците усвояват правилно командите за послушание. За четириноги от тази порода не е подходящо да тичат препускайки. Най-добрата разходка е когато те равномерно се разхождат с велосипед. Едновременно така могат да се научат да ходят до стопанина без каишка. След продължителната разходка идва и любимото за тях ядене. Учудващото за далматинците е, че те не трябва да консумират повече от 150 гр месо за мъжките и 100 гр за женските кучета.

Причината за това е генетично заложената непоносимост към протеините. Ако изядат повече от допустимото количество мръвки, по кожата им се появяват пъпки, а бъбречните им канали се запушват. Най-доброто лечение в този случай е варен ориз със зеленчуци. Една седмица с такова меню и четириногите отново са на крака. Далматинците са едни от малкото кучета, които ядат всичко. Лекарите обаче съветват расовите животни да се хранят с гранулирана храна или варени зеленчуци. Както хората, така и кучетата преминават през етап на пубертет. В този период далматинците са много чувствителни и ревниви.

Не обичат да остават сами и без внимание. Както тийнейджърите така и петнистите животни вършат лудории по време на младежкия си период. По този повод световна практика е станало затварянето на тези кучета в луксозни големи клетки, докато стопаните не са си у дома. В момента на световния пазар се продават клетки за всяка порода кучета.

Най-известната далматинка в България е Алба-Алис Митор Вел.

Родом от Русия, тя родила у нас преди 10 години първото котило десет наследници. Някои от тях са печелили международни награди на престижни киноложки изложби. В България има няколко развъдника за далматинци, които са лицензирани.

Най-известни от тях са в София - "Спот маниак", и варненският "Дивалинор".

[cynology]

Далматинците са родени за бавачки.

Мъжкарите от породата са сред най-добрите ловци на пернати Ако ви трябва бавачка, но нямате възможност да я наемете, не унивайте. Просто си вземете расов далматинец. Пъстрите кучета са една от трите породи, които минават за родени детегледачи.

Това важи обаче за женските далматинци, предупреждават специалистите. Животните стоически понасят децата стопани да им дърпат опашките и ушите. Няма проблем, ако малчуганите се катерят върху тях и ги яздят. Вярността и търпението са най-характерните черти на петнистите женски кучета. Много от стопаните им казват, че те са родени, за да живеят сред деца. Причината за това е, че далматинките не обичат да стоят сами и още повече не обичат тишината. Именно за това те обожават шумните и буйни хлапета. Това обаче не може да се каже за мъжките кучета от тази порода. Характерното за тях е, че подлежат на добро обучение за охрана. Ако започнат да се възпитават от 3 месеца, до навършване на 1 година могат да се превърнат в перфектни пазачи. Те са и сред най-добрите ловци на пернати. Важно за обучението е то да става по време на разходка. Именно сред природата далматинците усвояват правилно командите за послушание. За четириноги от тази порода не е подходящо да тичат препускайки. Най-добрата разходка е когато те равномерно се разхождат с велосипед. Едновременно така могат да се научат да ходят до стопанина без каишка. След продължителната разходка идва и любимото за тях ядене. Учудващото за далматинците е, че те не трябва да консумират повече от 150 гр месо за мъжките и 100 гр за женските кучета.

Причината за това е генетично заложената непоносимост към протеините. Ако изядат повече от допустимото количество мръвки, по кожата им се появяват пъпки, а бъбречните им канали се запушват. Най-доброто лечение в този случай е варен ориз със зеленчуци. Една седмица с такова меню и четириногите отново са на крака. Далматинците са едни от малкото кучета, които ядат всичко. Лекарите обаче съветват расовите животни да се хранят с гранулирана храна или варени зеленчуци. Както хората, така и кучетата преминават през етап на пубертет. В този период далматинците са много чувствителни и ревниви.

Не обичат да остават сами и без внимание. Както тийнейджърите така и петнистите животни вършат лудории по време на младежкия си период. По този повод световна практика е станало затварянето на тези кучета в луксозни големи клетки, докато стопаните не са си у дома. В момента на световния пазар се продават клетки за всяка порода кучета.

Най-известната далматинка в България е Алба-Алис Митор Вел.

Родом от Русия, тя родила у нас преди 10 години първото котило десет наследници. Някои от тях са печелили международни награди на престижни киноложки изложби. В България има няколко развъдника за далматинци, които са лицензирани.

Най-известни от тях са в София - "Спот маниак", и варненският "Дивалинор".

Не зная от къде е взета тази информация, но звучи доста лековато. По-скоро има някакъв лирически отенък, отколкото стойност като информация от сферата на кинологията.

И една забележка. Кучетата нямат котило, а кучило.