Отиди на
Форум "Наука"

Recommended Posts

  • Потребител

Според мен и при социализма едва ли циганското население е било по-грамотно и четящо,вероятно социалистическата статистика е избягвала проблема.Смятам също,че по-това време четящите много активно също не са голям процент,тогава масовото развлечение беше кино,което сега е заменено с компютър.

Link to comment
Share on other sites

  • Мнения 84
  • Създадено
  • Последно мнение

ПОТРЕБИТЕЛИ С НАЙ-МНОГО ОТГОВОРИ

ПОТРЕБИТЕЛИ С НАЙ-МНОГО ОТГОВОРИ

  • Потребител

Няма значение дали е социализъм или капитализъм, а дали си успял да осигуриш елементарните си нужди от храна, подслон, дрехи, за да мислиш за луксове като книги. Лично аз имах такъв период на мизерия и той се отрази на възможностите и даже на желанието ми да купувам и да чета книги. Други фактори също имат значение, разбира се, например дали изобщо можеш да четеш.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

децата и хората като цяло не четат, защото има много други неща за правене ...

да си спомним соца - няколко канала по телевизията, като цяло доста скучни с малки изключения ...

нямаше интернет ... нямаше компютри ... много хора нямаха даже и видеокасетофон ...

не можеше да се пътува навън ...

не можеше да се ходи на пазаруване в моловете ...

и книгите бяха изключително евтини и запълваха свободното време на населението ... а то имаше такова ...

в момента животът е коренно различен ... приоритетите и на хората и на децата са други и те си прекарват времето по един различен начин ...

в интерес на истината и аз вече почти не чета ... за последните няколко години това, което съм чел е най-вече професионална литература ...

иначе съм си купил сигурно 4 книги - една през 2009г. за държавните фалити защото предвиждах какво ще стане, една за чърчил и чембърлейн, една за философията на русия и една предистория на поредица, която бях чел преди години ... всичките на английски ...

в момента имам киндъл, който чета по летищата и хотелите и в самолетите ... в интерес на истината даже и не чета а препрочитам любимите си книги понякога на друг език ...

личното ми мнение е че съвременната малдеж в някои отношения е осакатена ... аз в тинейджърските години четях по една книга на ден в определени периоди ...

от друга страна не виждам решение по въпроса ...

като смяташ че всичко има в гугъл за какво да си напрягаш мозъка ...

много седмици бачкам по 50-70 часа и прекарвам по още 20 часа на път ... кога да чета ... на работа ... не става ще му уволнят ... докато карам ... пак не става ще се пребия ... вечер ... ми вечер съм смазан ... обядвам в някой пъб пия 2 бири ... лягам оправям си ибанкирането, имейлите и другите неща на компа, чувам се с жената и умирам като труп ...

имам една лична тематика по която трябва да ударя едно четене и рисърч и не намирам време да го направя сигурно от 3-4 месеца ...

то не е даже и до време а до насторйка на ума по-скоро ...

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

Няма значение дали е социализъм или капитализъм, а дали си успял да осигуриш елементарните си нужди от храна, подслон, дрехи, за да мислиш за луксове като книги. Лично аз имах такъв период на мизерия и той се отрази на възможностите и даже на желанието ми да купувам и да чета книги. Други фактори също имат значение, разбира се, например дали изобщо можеш да четеш.

Ами в периода преди 89-та година се смяташе ,че всички са що годе осигурени,но аз смятам,че и тогава редовно четящите не бяха много.По моите наблюдения в свободното си време съучениците ми обикаляха кината,имаше примерно осем и филмите се гледаха по няколко пъти през цялата седмица.Тогава нямаше видео и компютър.Един студент ми беше споделил,че като разбрали,че чете художествена литература,приятелите му се присмивали.Книгите бяха евтини,но не се издаваше всичко,в руската книжарница имаше по-разнообразна литература и по-евтина.Най-пълна с хора беше антикварната,но пък някои хора просто се занимаваха с прекупване на книги.В библиотеките за най-търсените книги се чакаше ред по някакъв списък,както за всичко тогава.Скоро пак ходих в библиотеката и една жена пак споменаваше този списък.Сега книжарниците са пълни с много хубави издания,каквито аз преди не съм виждала,но не мога да си ги позволя,а пък и честно казано се отказах по-рано да купувам книги защото няма къде да ги събирам в къщи.За съжаление днес наистина библиотеките са бедни ,иначе посетители има.Излиза,че четящите хем не са много,хем тези които имат желание ,не могат да се доберат до хубава книга.

Link to comment
Share on other sites

  • Глобален Модератор

децата и хората като цяло не четат, защото има много други неща за правене ...

Напълно съм съгласен. Аз напоследък купувам повече книги, отколкото мога да изчета /макар че и аз съм чел по книга на ден в доброто старо време, когато нямах компютър и доста имах свободно време. Последната година съм купил поне 20 книги /е имаше и втора употреба, които съм пропуснал да купя и чета навремето, а не са преиздадени/. Лошото е, че сега не стига че работя, а и имам други начини за прекарване на свободното си време и доста от книгите засега само си прашасват и чакат своето време. Срам, срам, даже "Произход на видовете", дето толкова драпах да я намеря, не знам кога ще я препрочета. :biggrin:

Редактирано от Last roman
Link to comment
Share on other sites

  • Потребители

Метрото е много добро място за четене. И без това няма нищо за гледане, а и не друса като автобусите и колите.

И автобусите не са за подценяване. Бургас - София е 6-7 часа път, това си е минимум книга :biggrin: Макар че обикновено има нещо за негледане...

Link to comment
Share on other sites

  • Глобален Модератор

Не подценявайте и удобството, предлагано от японските железници (Japan Railways Company)!

Когато и нашите влакове бъдат ъпгрейднати до японските висоти, тогава с удоволствие ще се возя в тях и ще чета /пия/ спя. Засега при отвратителното качество на БДЖ и неудобството на автобусните превози, предпочитам автомобила. Това, че не можеш да четеш докато караш, не е голяма загуба. Можеш да се любуваш на приятни пейзажни гледки и да си мислиш за хубави неща. :biggrin:

Редактирано от Last roman
Link to comment
Share on other sites

  • Администратор

Един приятел докато кара автомобила си слуша аудио книги, което е друг вариант за "четене" докато се возим/шофираме ;)

Попаднах на една много добра статия по темата. Свързана е повече с умирането на книжарниците, но нещата са много тясно свързани.

Въпросът отдавна не е дали хората четат. Те винаги са четели и ще продължават да го правят – четат надписите по автогарите, програмата за телевизионните канали, сметките си за парно отопление, а от пет-шест години и книги на Хорхе Букай, Паулу Коелю и д-р Христо Мермерски.

http://www.kultura.bg/bg/article/view/19032

Link to comment
Share on other sites

  • Глобален Модератор

Досега нищо ново не е убило старото - може да го е изменило, ама не го е убило. И кина си имаме, а за книгите да не говорим. Ще се добави още един елемент от богатството - след евтината книга, която носи книгопечатането, просто ще имаме и аудио-книга, и електронна книга на четец или на компа - какво лошо има? Нищо:) Само да четеш.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

Статията засяга нетолкова техническата страна на четенето, а повече причината за промяната на съдържанието на това, което се чете:

........

Необходимостта от повишаване на продажбите зачерква необходимостта от разпространяване на качествена литература. Вирджиния Улф диша праха на Мулдашев. Порочното колело се върти все по-бързо, а шансът някой да се измъкне от него и да счупи маховика му изглежда нищожен.

.....Читателят е въвлечен в игра на пари, където книгите са сведени до средство, независимо от съдържанието и посланието си. Така, ако силно преувелича, бих могла да кажа, че друг диктува какви да сме, тикайки в ръцете ни книги, които просто развиват бизнеса му.

Като причина за тази промяна се сочи това, че книгата е стока, която тряба да се продава ефективно.

Дали обаче промяната на вкусовете не е свързана с промяна на самото общество? Наскоро ми попадна идеята за съвременното общество като "готическо общество", нещо като "новото средновековие" в малко по-хард вариант.

Link to comment
Share on other sites

  • 2 седмици по-късно...
  • Потребител

Като ученик в 12 клас мога да кажа, че проблемът се корени в мотивацията на учениците за учене и развитие и в тяхното възпитание. Половината от класа ми си мислят, че всичко в живота става с връзки и подкупи. За тях даскалото е мястото където ще се изфукат с новите си дрешки, да кажат с кого/коя са преспали, колко алкохол са погълнали миналата нощ, какво ще им купят мама и тате за за 18 та годишнина и тн. На двама им купиха шофьорските книжки, и още след месец направиха катастрофи.Единият даже е бил напушен. Изобщо не се разкая, напротив, даде колата на сервиз за да и сменят бронята, изчака от КАТ да му върнат книжката и талона, и вече отново е на пътя. Последната им прочетена книга е от 6 клас. Като взимаме ново произведение по Литература, ме карат да им разказвам за какво се разказва в книгата(разказа), защото ги е мързел да го прочетат. Ако случайно го прочетат, не го разбират и пак трябва да им го разказвам. Като ги попиташ коя е Агата Кристи, Сократ или Хенри Форд, най-честият отговор е "този не съм го чувала/л". Мислят си че са нещо повече от учителите и те са длъжни да им търпят простотиите. После на завършването се извиняват на учителите, за всичко и айде кой от къде е. За тях парите са най-важното нещо. Духовната култура остава на заден план.Не знам накъде е тръгнала България, но с такива младежи едва ли ще стигне далеч. То май излиза, че у нас наистина всичко става с връзки и рушвети.

Редактирано от morgoth0011
Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

Аз винаги съм се чудил защо в една налична свинщина се раждат и интелигентни хора. Вероятно майтап на съдбата. :tooth:

Трябва да има 1-2 индивида които да се подписва вместо тях.....

Вчера си готвих доматена супичка от испанско домате и си мислех това дали румънци или българи са го брали....В оранжериите не те питат нито за Сократ нито за Агата а камо ли за Питагор....Даже хич не те питат....Само те подритват, както се подритват свинете когато им изсипваш помията, а те се тъпчат пред коритото....

:smokeing: :smokeing: :smokeing:

Link to comment
Share on other sites

  • 5 месеца по късно...
  • Глобален Модератор

Все по-често се оплакваме, че в днешно време децата не четат. Все по-често сравняваме настоящето с времето, когато техните по-големи братя и сестри, родителите, бабите и дядовците им са били млади. Как "едно време" книголюбивите деца изчитали книгите в домашната си библиотека, книгите в библиотекитета на приятелите си, книгите в кварталното читалище, книгите в градската библиотека. Много хора имат мили спомени от тези времена.

"Едно време" нашите родители не ни четяха толкова книги, колкото днешните родители четат на своите деца. Номерът беше детето да се научи да чете и от там нататък всеки, който искаше, се ориентираше все някак във вселената на книгите.

А помните ли, че тогава беше модерно да имаш у дома богата библиотека, беше полезно да си приятел с продавачката в книжарницата - да ти заделя новите книги, които излизат, а също - и с библиотекарката - да ти запазва интересните книги, когато читател ги върне. Разбира се, за тогавашния стандарт книгите не бяха евтини, но някогашните цени не могат да се сравняват с днешните.

Преди 30 до 50 години най-достъпното забавление, развлечение, отмора, бягство от действителността, ако щете, беше книгата. И от време на време - телевизията, театъра, киното и цирка. По наше време нямаше молове, в които младите да обикалят с часове, нямаше компютърни зали... Но пък имаше видеотеки, където даваха под наем видеокасети или пък на място можеха да се гледат видеофилми; имаше и електронни игри; по едно време се появиха и книги игри. Появата на компютрите постепенно "уби" тези развлечения

Много хора работят едновременно на две-три места. Едни - за да оцелеят в кризата или в "прехода" (преход - неясно от какво и към какво!), други - за да могат да потребяват все повече стоки и услуги. Дългите периоди на оцеляване в криза и мизерията отдалечават хората от четенето. Днес се четат не само по-малко книги, но - и все по-малко вестници и сисания. "Четенето" на вестници и списания често се заключава в прелистването им и в прочитането на заглавията на статиите. Особено - ако са написани с по-едър шрифт.

Днес хората имат много по-малко свободно време и много повече развлечения, с които да го уплътнят. Вместо да четат и да обсъждат със съседката новата книга от някоя поредица, хората обсъждат новите бразилски, венецуелски и турски телевизионни сериали. А други коментират новите български сериали, филмите по кината или - филмите, свалени от интернет.

Радиото, касетофона, телевизора, компютъра и MP3-плейъра (или джиесема) изцяло узурпираха домашното пространство и на възрастните, и на децата.

Съвременните деца не могат да разберат бита на някогашните българи. Децата от все по-ранна възраст имат достъп до какви ли не нови технологии, които са им интересни, които са предизвикателство за тях и не могат да открият нищо впечатляващо в четенето на стари книги, които не разбират. А още повече - в четенето на книги, които не могат да ги заинтригуват.

Затова, ако искаме децата и младежите да се докоснат по някакъв начин до българското минало, наше задължение е да го направим интересно за тях – да го обясним, да направим паралели със съвременността, да потърсим непреходните ценности.

Отговорност на родителите и на училището е да научат децата да четат и не - защото е важно да се прочете тази или онази книга, а - защото четенето формира въображението и мисленето, обуславя начина на изразяване и словното богатство на човека. Ако искаме да бъдем общество от мислещи хора, то тези хора трябва да могат да четат. Въпросът е всички ли имаме интерес от повече четящи, мислещи и имащи въображение и собствено мнение граждани? А имаме ли нужда от ефективно гражданско общество?

Не всяко знание се придобива само с четене, но пък ако четенето не е удоволствие е безсмислено, а и се превръща в мъчение.Когато човек няма интереси към дадено четиво, той просто не го чете. Ерго - онези, които не отварят нито една книга, просто нямат изявени интереси. А интересите се формират още в ранното детство.

Класическата литература е далеч от полезрението на днешните млади, които предпочитат да четат фентъзи, фантастика и криминалета. Нерядко учебната програма или учителят са виновни за формирането у учеиците на отвращение към класиката. За сметка на това пък се чете и строго специализирана научна литература. (Аз самият в часовете по литература, математика и физика четях историческа и ахеологическа литература, исторически романи, загадки на историята и археологията, история на религиите, митологии на различни народи...)

Има младежи, които за целия период на училищното си образование не са влизали в училищната библиотека. Има и такива, които не знаят къде в училището им се намира тя. За съжаление, в някои училища с по-малък брой ученици няма библиотека.

Скоро попаднах на някакъв ученически коментар за това, как да се процедира със затворниците. Коментарът звучеше горе-долу така: "Дайте на затворниците да четат книги - за да видят колко е гадно четенето на книги!". Направо бях потресен!

Разбира се, както някои лекарства се произвеждат не - за да лекуват, а - за да се продават, така и някои книги се пишат не - за да бъдат четени, а - за да се продават. Книжарниците са пълни с такива глупави четива. Децата и младежите трябва да преровят доста такива книги, докато намерят стойностна книга, за която да си дадат парите. Да не говорим, че много книги са с лош правопис и лоша пунктуация, лошо са преведени, езикът на писателя или на преводача е беден на езикови средства.

Какво да направят родителите и учителите, за да формират у детето любов към книгите?

- На първо място дори само да имате книги в дома си, това показва на децата още от ранна възраст, че четенето е важно. Оставете ги да разглеждат книгите, независимо - детски или други, и да свикват с формата на буквите и думите. Това не гарантира, че детето ви ще започне да чете по-рано, но със сигурност ще се почувства комфортно с идеята за четенето като цяло.

- Ако възрастните у дома постоянно четат и споделят помежду си своите впечатленията относно тематиката и героите в книгите, които четат, у децата ще се развие интерес към четенето.

- Отделяйте време всеки ден да четете с (или на) детето си. Направете времето за четене част от ежедневието му. Това е сигнал за детето ви, че четенето е част от живота, а не - нещо специално или необичайно.

- Ако искате детето ви да си създаде редовни навици за четене, и вие трябва да имате такива. Четете редовно (извън времето, през което четете с и на детето) и четете разнообразни книги – и художествени, и нехудожествени.

- Редовно посещавайте местното читалище и централната градска библиотека. Извадете си читателска карта. Извадете такава и на детето си.

- Направете книгите редовен подарък. Поводите за подаряване на подаръци са перфектното време да поддържате любовта към четенето у децата. Може да създадете традиция да подарявате на детето си хубава книга при всеки удобен повод, като по този начин ще му помогнете да си създаде голяма лична библиотека.

- Научете детето си да подарява книги на своите приятели за рождените им дни.

- Убедете детето, че четенето не е задължение, а - само още едно средство за забавление и за научаване на много интересни неща.

- Помолете учителите на детето ви да препоръчват на учениците си специализирана научна литература по темата на всеки един урок, който преподават.

Link to comment
Share on other sites

  • 2 years later...
  • Глобален Модератор

Четенето в много голяма степен завси от генетичното наследство, от културния и от социалния капитал на семейството. При липса не само на домашна библиотека, но - дори на книги и учебници у дома, при нечетящи родители, как да имаме четящи деца, четящи ученици и студенти?

Четенето се възпитава, то е и самодисциплина, и аскеза. Четенето не е колективно занимание. Четящият човек си е самодостатъчен - с интересна книга в ръка. Аз бих задал и въпроса: A защо съответната училищна програма по литература не е обновявана от десетилетия? Все още доминират класически автори, които загърбват съвременната световна литература и тенденциите в нея. Учениците биват задължавани да прочитат някакви книги, които в по-голямата част от случаите са толкова далечни от тяхната реалност, че вместо да бъдат привлечени от литературата, те биват отблъснати от нея, често - завинаги.

С все по-високите цени на книгите, с нежеланието ДДС за книги и учебници да бъде намален или изцяло премахнат, с все по-голямото навлизане в бита на телевизора, компютъра, лаптопа, таблета и смартфона, четенето на хартиени книги, списания и вестници минава на все по-заден план и вече не е приоритет за все повече хора.

Резултатът от нежеланието да се чете е бедният речник и лингвистичната некомпетентност.

Много ученици минават по коридора покрай вратата на училищната библиотека ежедневно, но никога не влизат в нея. ВСИЧКО друго отнема по-малко време от четенето. Четенето е мъчително занимание (особено - ако имаш беден речник и не разбираш текста, който четеш!). "От четенето няма особена полза. То е за загубеняците, за смотаняците, за лузърите. Четенето е безсмислено в света, в който всичко трябва да има цел, а всяко занимание е с цел облагодетелстване. Четенето е безсмислено в света, в който времето е пари, а човекът струва толкова, колкото може да ги умножи."

Редактирано от ISTORIK
Link to comment
Share on other sites

  • Модератор Биология

Четенето в много голяма степен завси от генетичното наследство, от културния и от социалния капитал на семейството.

Тц!

Четенето зависи само и единствено от наличието на нещичко в междуушното пространство.

Е, и средата оказва влияние, но това не е миродавен признак.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

Е, то сега Интернет дава много добри възможности точно за четящите хора, има множество онлайн библиотеки, само да желае човек...

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител
Четенето е мъчително занимание (особено - ако имаш беден речник и не разбираш текста, който четеш!). "От четенето няма особена полза. То е за загубеняците, за смотаняците, за лузърите. Четенето е безсмислено в света, в който всичко трябва да има цел, а всяко занимание е с цел облагодетелстване. Четенето е безсмислено в света, в който времето е пари, а човекът струва толкова, колкото може да ги умножи."

Четенето не е мъчително. То е като всяка друга дейност, за която са необходими няколко условия: интерес!, който може да е в разни направления; и способност, което не е кой знае каква философия.

А когато държавата(ние) си позволи в главите на подрастващите да е идеята за "главна цел облагодетелстване", то четенето минава в n-ти план.

А четенето разширява възприемателните способности. Особено що се отнася за идеи, абстракции и разбиране на обективния и субективния свят.

Но съвременния "развит" свят е поклонник на консуматорството (днес някой направо го изцепи в прав текст по канадското радио (СВС)). Не че му се моли, а че това е основната опора, фундамент, репер, показател при вземането на решения и то относно хора и общество.

А последното изречение направо право буквално сравнява човек с пари! Ало?! Колко ви струват децата?

Всъщност децата могат да имат "пазар". В едно свръх "развито" общество. Но това директно означава, че човека е станал стока. Като кравата, просто животното не е крава, а човек. Това директно означава, че това вече е животно, няма да е човек.

Ето това се получава, когато парите имат по-голямо значение от човека. И първата крачка е да направиш едно общество консуматорско. Само му вземи книгите. Всъщност сега не е модерно да се "взема", просто се обезценява.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

Доколкото помня, България е на последно място по посещение на културни изяви в ЕС. С други думи, правя си изводите, че извън България културата е на повече почит и вероятно се чете повече. В България не се чете, защото няма смисъл. Толкова е просто и очевидно.

1. Времето може лесно и безплатно да се уплътни с редица занимания, предимно от черната техника.

2. Интелекта не е на почит и често е повод за завист и "тъпчене".

3. Интереса пък не е в това, защото няма връзка с успеха. Когато бях малък успехът се измерваше със знанието. Успелите хора бяха знаещите хора, образованите хора. Сега това не е така.

4. Има по-интензивно и засягащо повече сетива учене - видеото. Децата гледат телевизия и играят електронни игри. Вярно, водят се по зрелищността, цветовете и шума, но пак се научават неща, стимулира се фантазията.

Четенето с очи е голяма простащина и ако не съм писал тема какво е бъдещето на човечеството, а може би някой от вас помнят идеите ми за най-ценния ресурс - времето (а не знанието, зебележете), то може би трябва да ги обособя в една тема. За протокола аз чета доста. Избягвам художествената литература, защото е удоволствие от което се учи малко.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител
Има по-интензивно и засягащо повече сетива учене - видеото.

Бих могъл да се съглася, ако се разглежда в ограничен аспект.

Най-простичко казано, поради непрекъснатия поток на видеото, то само се приема. Би могло да бъде добра форма на обучение за хора изпълнители, не мислещи много-много. И за много неща работи.

Но за сложните неща, с много взаимовръзки и необходимост от разбиране, не мисля че работи.

При четенето, човек може да чете с неговата си скорост, да препрочете, да помисли и да продължи да чете. Така критичното мислене остава включено, което за мен е огромно предимство на четенето. Поне за мен.

За протокола, сега чета основно форуми и лични мнения и гледам дълги видеота, където са дадени различни аспекти на нещата от хора явно разбиращи какво говорят и правят.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

Най-простичко казано, поради непрекъснатия поток на видеото, то само се приема.

...

Но за сложните неща, с много взаимовръзки и необходимост от разбиране, не мисля че работи.

При четенето, човек може да чете с неговата си скорост, да препрочете, да помисли и да продължи да чете.

В поста си си изтъкнал една единствено предимство на четенето пред видеото и то е скоростта. На всичкото отгоре определяш това като разграничаващо за това дали подаваната информация ще бъде приета критично и дали има необходимост от разбиране. С други думи, ако не четеш, значи няма разбиране, това не работи.

По първата точка за предимството да спреш и да помислиш: изобретението се нарича пауза. Обикновено има такава форма: pause.gif

По второто обвинение, че критично мислене не може да има, ако не четеш и то с твоето си темпо: От една страна заклеймяваш всички учители на света като такива, чиято работя "не мислиш, че работи", което е много голяма лъжица. От друга страна, без да си усетил, си признал, че видео с баш твоето темпо си е баш това, което хвалиш - критично и т.н.

Видеото, без никакво съмнение е десетки, ако не и стотици пъти по-ефективно средство за научаване. Простата причина за това е, че там се ангажират повече сетива и съответно повече мозъчни области. Ако беше толкова просто - написано е, значи работи, а иначе не, тогава щяха да забранят дублажа и да пускат само филми с надписи.

Помня един епизод на TED, в който откривател обясняваше новите открития като революционни, когато ангажират максимум сетива. Той посочи правенето на секс като най-интензивното преживяване, защото при него се ползват всичките човешки сетива. Едно е да прочетеш какво е слон, друго е да го видиш, трето е да го чуеш, четвърто е да го подушиш и т.н.

Видеото не отрича четенето, а само го комбинира. Във видеото също се подава символна информация. Примерно формулите са един сбит начин за представяне на информация, но съвсем друг вид биха придобили в графичен вид, в диаграми, в модели. Така движението на планетите в системата ни или структурата на клетките или химичните елементи преминава на едно ново ниво. Включва се визуалната памет, участва триизмерното мислене, акцентирането на важността става с интонация и фонови ефекти. Илюстрира се динамиката на тези формули, структура, закономерности. Да поставиш двуизмерния начин за учене пред триизмерния е безсмислица.

Мен много ме озадачава този ирационален консерватизъм да се следват отъпкани пътеки под предтекст, че те са изпитани и са сработели. Отдавна не става въпрос за това дали нещо работи, а дали нещо може да работи по-добре. За пример ще дам Германия. Там учителите биват снимани с видео и уроците с видео. Всичко започнало заради недоверието на обществото към работата на учителите. Сега всеки може да види (да види, не да прочете) какво е преподал учителя. И понятие като свободен час няма. Пуска се заснетия на видео учител. В България с 50% неграмотници излизащи от средните училища и кой знае колко от т.нар. висши ли знаем повече от тях? Резултатите се мерят от успеха, не от говорене за критичност.

В България има програма за премахване на тези свободни часове на болни учители. Идва ти учител по физика и ти говори за български език, идва по физкултура и ти говори за философия. Реално от свободни часове часовете минават към безмислени. Хем учениците не са свободни, хем даже не се учат в стаите, където са задължени да стоят. Безсмислица.

Вчера си четох размислите за най.ценният ресурс - времето и една фраза не може да ми излезе от главата: Трябва да умрат едни хора за да се проправи път на принципи, които са били отричани. И мисля, че моето поколение няма да ги доживее и ще съм живял в един ограничен свят по времето на който са открити неограничени възможности.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

Още нещо се сетих по повод темпото и видеото. Със съвременните технологии сравнително лесно може да се промени темпото дори на видео. Бих казал, че единствената причина това да не е популярно е липсата на нужда от това (изглежда ти си изключение), която да аргументира по-голям битрейд, реципрочно размер на файла, място за запаметяване, време за прехвърляне... но пък виж други примери:

- Микрофони, които в реално време обработват гласа. Чувал си и разни ефекти при достигане на определени честоти при изпълнителки на песни.

- Плъгини за аудио плеъри, които в реално време могат да променят темпото и тоналността (височината).

Това са неща, които компютър среден клас би изпълнил без да бъде затруднен.

ПП: Апропо, виж новата ми тема. Бъдещето чука на вратата ни. Ще се върне с таран.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител
Е чети по-внимателно де. като се замисля Няма такова видео, което за времето на прочитане, да ти даде всичко от текста. Не скоростта, а непрекъснатостта на видеото ... определям. Изглежда не си си давал сметка колко пъти спираш и препрочиташ някой пасаж. Това с паузата е несериозно.
Ако гледаш видео както четеш... незнам. Но аз не съм обвинявал.И не говоря за темпо.
Учителите как ги вкара незнам. Те са сложени и затова да имат обратна връзка към учениците, да дообясняват, да дават почивки и пр. Затова си има и наука - педагогика. И не приравнявай учителите с видеото.
Повечето, ама повечето, филми по книга са бледи сенки на книгата, не си ли забелязал?
Това с максимума сетива е как да го кажа... първосигнално. Работи на много ниско ниво. Кое сетиво отговаря за понятието "абстракция" например.
Ти отцепи в бъдещето приятелю, без да си даваш сметка за обхвата на самия процес на четене.
"Триизмерно мислене" е как го измисли това? Мисленето е толкова многомерно, че ...
Не си ли забелязал, че с развитието на технологиите хората все по изпростяват? Може да знаят повече, но са по-малко хора. Идиокрация - добро филмче. Защо става така? Но излизаме много от темата.
Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

Е чети по-внимателно де. като се замисля Няма такова видео, което за времето на прочитане, да ти даде всичко от текста. Не скоростта, а непрекъснатостта на видеото ... определям. Изглежда не си си давал сметка колко пъти спираш и препрочиташ някой пасаж. Това с паузата е несериозно.

Как да е несериозно? Ти май бъркаш турските сериали с образователно видео. И в спортните събития го има - ескалация, превю/интродукция, повторения на забавен каданс. къде ще мериш това с черни букви?

Що се отнася до паузата, аз пък за нея си давам сметка колко често я ползвам. Лява стрелка - 5 секунди назад. Дясна стрелка - 5 секунди напред, интервал - пауза. Смея да кажа, че това е много по-удобно от търсенето с очи къде е това, което искаме да препрочетем. В работата си често стоя над 12 часа пред монитор. КГ май ми писа в другата тема, че мониторите разваляли очите. Как ли пък не. След 10 поредни часа пред монитор - умора никаква. С едно четене на книга от полунощ до 3 сутринта - зверска болка, кървясали очи, сълзене. Очите не могат да умерят реда. Умът дописва нечетливото, сенките, бледото, дефектите на хартията... Като съм оставал до 5 сутринта да не говорим.

Повечето, ама повечето, филми по книга са бледи сенки на книгата, не си ли забелязал?

Това го споделям напълно. Шедьоврите на литературата не могат току-така да бъдат конвертирани във видеото. Така е и ако на една рисунка искаш да и направиш кавър с музика. Това са различни изкуства. Но книгата прочетена на глас от програма, а аз за това говоря!! - ето това ще остави нейните достойнства, но и ще има редица дивиденти.

"Триизмерно мислене" е как го измисли това? Мисленето е толкова многомерно, че ...

Не е вярно. Мнозинството от хората нямат сложно триизмерно мислене. Когато в училище ни даваха да боравим с обемни фигури, а нас ни побъркваха от сложни чертежи, аз никога не грешах, защото можех мислено да завъртя всичко с лекота. А имаше отличници, които бяха тотално безпомощни и ученето не можеше да им помогне да се справят с това. И на фона на това, даже аз бледнея пред нещо, което видях веднъж от брат ми, (но и eстеството на работата му го изисква) - той играеше на триизмерен тетрис - не в правоъгълник, а в паралелепипед. Въртеше обемни фигури със скоростта с която аз не можех да ги видя и ги пускаше преди да съм се освестил. Тези приказки за "многомерно" мислене при хората са общи приказки, освен ако погрешно не ги приравняваш с многослойно, многоаспектно мислене, което има съвсем различен план.

Не си ли забелязал, че с развитието на технологиите хората все по изпростяват? Може да знаят повече, но са по-малко хора. Идиокрация - добро филмче. Защо става така? Но излизаме много от темата.

Не съм мислил за това. Възможно е да има някаква такава тенденция, но тя е нищожна, мижава, скромна, преувеличена, впрегната в идеите пак за клишетата с изгубеното древно познание и мъдреци. Примерно чел съм (авто)биографии на пианисти, защото свиря на пиано и ми е било интересно. Нито могат да редят думи, нито са имали училища. На Ференц лист баща му лежи в затвора за откраднати круши. Какво там беше продал, семейното имане за едно пиано. Шопен пък се пъне да учи, обаче глада го убива съвсем буквално и прекъсва следването си. Никакви условия, тотална неграмотност, няколко стотин думи в речника - това е реалността от преди 200 години. Тъй че тези приказки как затъпяваме са ми малко като глобалното затопляне - всеки говори за него, но никой не е успял да го усети лично.

Със сигурност може да говорим за друго - образованието като ценност девалвира. Причините са, че се намираме в момент от човешката история с най-богат живот, с най-малка престъпност, с най-сигурен живот и с най-достъпни и евтини удоволствия. Тези неща звучат шокиращо, особено за българите, които владеят дисциплината самосъжаляване до степен да е национален спорт. Но това е истината. Лесно никога не е било, но днешните условия са разцвета на човечеството.

ПП: С последното исках да кажа, че образованието вече не е определящо за успеха в живота и че условията не притискат толкова силно, колкото е било преди, към съревнование за оцеляване.

А за случаите с две основни образования и вишу изкарано без традиционна грамотност, отделна приказка...

Link to comment
Share on other sites

Напиши мнение

Може да публикувате сега и да се регистрирате по-късно. Ако вече имате акаунт, влезте от ТУК , за да публикувате.

Guest
Напиши ново мнение...

×   Pasted as rich text.   Paste as plain text instead

  Only 75 emoji are allowed.

×   Your link has been automatically embedded.   Display as a link instead

×   Your previous content has been restored.   Clear editor

×   You cannot paste images directly. Upload or insert images from URL.

Зареждане...

За нас

"Форум Наука" е онлайн и поддържа научни, исторически и любопитни дискусии с учени, експерти, любители, учители и ученици.

За своята близо двайсет годишна история "Форум Наука" се утвърди като мост между тези, които знаят и тези, които искат да знаят. Всеки ден тук влизат хиляди, които търсят своя отговор.  Форумът е богат да информация и безкрайни дискусии по различни въпроси.

Подкрепи съществуването на форумa - направи дарение:

Дари

 

 

За контакти:

×
×
  • Create New...