Отиди на
Форум "Наука"

Подхвърлен син освобождава майка си робиня


Recommended Posts

  • Потребители

Подхвърлен син освобождава майка си робиня

Татари карат рубини,

Голи, боси пръс силá,

Гладни и жедни рубини.

Най-нъпрет върви Тудорка,

Мъжку си дети носъши.

Турчин Тудорки думаше:

– ” Тудорки, млада робиньо,

Хвърли си, мъри, детету,

Детету пилиначиту,

Чи щиш прит кончи да вървиш,

На кончи русá да биеш,

Коня ми да са ни мокри. “

Тудорка дума турчина:

– ” Кък ша си фърля детету

Детету пилиначиту,

Ф девет съм села ходила,

Девет съм билки испила,

Дуде Дъмянча дубия? “

Кът през гора вървяха,

Редум гурата гледаха,

Де ша им дърво яреса.

Сряд ура дърво високу,

Високу и ръссуфату,

Че са рубиня ръздяна,

Чи гу ú рубиня пувила,

Пувила и пудуила,

Ф пъстра гу люлка угуди,¹

На дървоту гу зъкъчи.

Чи му рубиня зъпяла:

– ” Нъни ни, нъни, Дамянчо,

Дъмянчо, Дъмян уйода,²

Туй ша ú ут майка люлени,

Люляни и пудъяни.

Куга вятър пувее,

Дъмянча ша залюлей.

Куга си дъждец зъръми,

Дъмянча ша си укъпи.

Лузинка ша са ръзвие,

Дамянча ша си повие.

Кушутка ф пътя ша мини,

Дъмянча ша си пудуи.

Ръсти, Дамянчо, пурасти.

Редум по свъта да ходиш,

Да ходиш, меня да търсиш. “

Чи си робиня тръгнала,

Чи си ут Дъмянча зъмина.

Кът рубинка зъмина,

Чи си úлузинка ръзвила,

Чи си ú Дъмянчо пувила.

Куга си вятър пувее,

И си люлчица люлеи.

Кушутка ú ф пътя минъла,

И си Дъмянчо пудуи.

Ръсти, Дъмянчу, пурасти,

Купи си кончи хранену,

Редум пу свята ходъши,

Кату Дъмянчу вървеши,

През Будин града гуляма,

Хранену кончи яъреши,

Рубиня сяди на чушма,

Черни гюмуве³ нълива,

Нълива ни си утива,

Тя си Дъмянча гледъши,

И на Дъмянча думаше:

– ” Щу ми юначи, приличъш,

На мойту сина Дъмянча ?

Аз гу ф гурата уставих.

Дъмянчу дума рубиню:

– ” Рубиню нипуробъна,

Туркиню нипутурчъна,

Аз съв ф гурата пурасъл,

Мен ма úгурата гледала,

Чи син майка си улови,

На кончиту я угуди,

Чи я Дъмянчу утърва.

С.Лазарци-Еленско

( Акад. Михаил Арнаудов ” Фолклор от Еленско “; Сб. НУ,кн.1,т.271, стр. 305/ )

Терминологичен речник:

1. Угуди – сложи

2. Уйода – войвода, юнак

3. Гюм – метален съд с тясно гърло в което се налива и съхранява мляко и вода

В народомитологията и фолклора на древните народи често се преплитат фантастичните елементи с реални събития. Българите са народ също с древен произход, чиято митология е сходна с тази на древните гърци, римляни и траки. Поради това много от архаичните митологични вярвания са възприети от нашите предци. В голямата си част и българския фолклор е повлиян от древната митология. В разглежданата песен, записана от големия наш фолклорист акад. Михаил Арнаудов срещаме имено това. Основната идея в тази песен е подвъхвърленото или изоставеното дете.

Този елемент е познат от дълбока древност. Той е засвидетелствуван и от самата Библия. В нея се разказва историята на Мойсей. Според древните текстове на свещената книга се казва, че Мойсей е бил подхвърлено дете, което е намерено от царицата на Египет и отгледано от владетелското семейство. Същата идея откриваме и в легендата за братята близнаци Ромул и Рем митичните основатели на Рим. Според легендата те са отнети от майка им Рея Силвия по заповед на Амулий - неин чичо. Целта на това отвличане е била те да бъдат убити, но бога на р. Тибър ги пощадява.

Мотивът за подхвърленото дете се среща и в българския фолклор. Този елемент се среща и сред песенното творчество Еленския край. Но тук той се преплита с историчаската реалност в България по онова време. Действието на песента се развива в ранните векове на турското робство. Народния певец е отразил положението на поробеното българско население. Сам той описва трагедията на една майка, която е принудена от обстоятелствата да изостави своя новороден син.

Главната героиня е младата българка Тодорка, която е наскоро родила. Младата майка е пленена от турците и е заставена да убие собствения си син, който добила трудно. Доказателство за това е, че тя е била принудена да потърси помощта и на билкарки ( лечителки ).

Тя естествено е предпочела да остави детето си на съдбата, като тайно се е надявала то да оцелее и един ден вече порасналия и син да я открие и освободи. То е отгледано както казва самата майката преди да го стави от кошутата. Неодушевената природа също помага в неговото отглеждане. Вятъра люлее младенеца, а лозата го закриля. Ситния дъжд също заема важна роля в това. Той къпе невръстния Дамянчо.

След като оставя своето дете турците я откарват във Видин. Град отдалечен от родното място на героинята. Там я открива нейния пораснал и възмажал син Дамянчо. Така порасналия вече Дамян освобождава своята майка от робствотото и я отвежда със себе си.

Link to comment
Share on other sites

Напиши мнение

Може да публикувате сега и да се регистрирате по-късно. Ако вече имате акаунт, влезте от ТУК , за да публикувате.

Guest
Напиши ново мнение...

×   Pasted as rich text.   Paste as plain text instead

  Only 75 emoji are allowed.

×   Your link has been automatically embedded.   Display as a link instead

×   Your previous content has been restored.   Clear editor

×   You cannot paste images directly. Upload or insert images from URL.

Зареждане...

За нас

"Форум Наука" е онлайн и поддържа научни, исторически и любопитни дискусии с учени, експерти, любители, учители и ученици.

За своята близо двайсет годишна история "Форум Наука" се утвърди като мост между тези, които знаят и тези, които искат да знаят. Всеки ден тук влизат хиляди, които търсят своя отговор.  Форумът е богат да информация и безкрайни дискусии по различни въпроси.

Подкрепи съществуването на форумa - направи дарение:

Дари

 

 

За контакти:

×
×
  • Create New...