Отиди на
Форум "Наука"

Recommended Posts

Ще помоля всеки, които има инерес към растенията и ботаниката като цяло да помогне за тази тема. Нека я направим богата и интересна!

Едно изключително интересно растение вирее по заснежените склонове на Кавказ. Това е т. нар. гугличка - Corydalis conorhiza. Наскоро учените с удивление открили, че освен "стандартните корени" това растение има и други, които в противоречие с всичко познато растат настрани и нагоре към повърхността, като пробиват почвата и се "потапят" в снега. След доста догатки и експерименти руско- холандски екип начело с Ханс Корнелисен стигнали до извода, че тези корени служат на растението да се снабдява с азот и някой други микроелементи директно от снега. Този еволюционен феномен е наречен "снежни корени".

post-331-1244986057_thumb.jpg

Share this post


Link to post
Share on other sites

Ето едно растение, което ме изненада най-вече с името си - тракийско омразниче. То е от защитените видове на Сините камъни. Очевидно е доста рядко, защото никога досега не съм го виждала - разбрах, че го има от информационната табела към лифта. Дали някой знае защо името му е такова?

Share this post


Link to post
Share on other sites

---

Семейство: Orchidaceae (Орхидеи, Салепови)

Орхидеите са най - голямото семейство цветни растения, което може би е едно и от най - успешните.Те са изключително разнообразни и се срещат на всички познати континенти като изключим замръзналата Антарктида.Орхидеите са се появили малко по - късно след появата на цялата група цветни растения - в горната Креда и още тогава са започнали да придобиват своето уникално устройство.

На този етап Орхидеите са разделени на 5 подсемейства:

- Apostasioideae - Най - примитивните Орхидеи.Подсемейството включва само два рода, които се смятат за предшественици на цялата останала група.

(Стаминоди - Newidea - 0, Apostasia - 1)

- Cypripedioideae - Всеизвестните Венерини пантофки, които са също от по - примитивните поради специфичното им устройство.

(Стаминоди - 1)

- Vanilloideae - Първата група, която е придобила някои от по - специфичните черти на семейството, но също така спада към първичните Орхидеи.

(Стаминоди - 2)

- Orchidoideae - Включва най - висшите Орхидеи, много от които са разпространени в умерените пояси.

(Стаминоди - 2)

- Epidendroideae - Най - голямото подсемейство, което е разпространено предимно в тропичните части и заедно с Orchidoideae най - висшето.

(Стаминоди - 2)

По последни данни се смята, че е възможно Орхидеите да са съществували още към края на ерата на Динозаврите.Интересен е фактът, че е намерена примитивна пчела от Милоцена - Proplebeia dominicana, затворена в кехлибар, носеща полен от вече изчезнала Орхидея - Meliorchis caribea.

orchidbee.jpg

Орхидеената структура е много интересна, особено ако говорим за цвета на тази група растения.Той се е развил по изключително особен и доста сложен начин от листчетата му до малките поленови зрънца.

Цветът на Орхидеите е изграден от 3 венчелистчета (-1-) и 3 чашелистчета (-2-).В голяма част от случаите обаче чашелистчетата не се различават особено и също играят необходимата роля в привличането на опрашвачите.При всички Орхидеите обаче има една много важна черта.При тях се наблюдава така наречената резупинация.Това означава, че най - горното венчелистче (-3-) в хода на еволюцията се е завъртяло на 180 градуса, заедно с яйчника, тоест семенната кутиика, където узряват семената.По този начин то е слезло долу, където е по - видимо за опрашвачите и се е развило в прекрасна платформа за тях, наричана устна или лабелум (labellum) (-3-).Друга специфика е сзвързана с това, че при останалите цветни растения по - малките части като тичинките или стълбчето са свободно отделени една от друга и са ясно обособени.При Орхидеите обаче всички те са слети в един цялостен репродуктивен орган наречен колона (gynandrium) (-4-).

orchidcolumn.jpg

Въпросните по - малки части обаче са разположени малко по - особено при първите две подсемейства.Цялото семейство е характеризирано с 3 тичинки.При родът Neuwiedia от подсем. Apostasioideae всички те са фертилни, доколкото при другият род - Apostasia и цялото подсем. Cypripedioideae има само две такива.При другите три подсемейства фертилната тичинка е само една.Всички тичинки, които са стерилни са редуцирани към така наречените Стаминоди.При пантофките фертилната тичинка е централната - тя е обградена от два стаминода, а близалцето се намира под тях.Това е свързано с особеният начин на опрашване.Насекомото попада в капана на растението - пантофката и единственият изход е зад цвета.Минава покрай близалцето и оставя вече взетият полен, след което взима новият от двете фертилни тичинки.Стаминодът на пантофките е едър и обгражда всички останали части.

При Vanilloideae, Orchidoideae и Epidendroideae се наблюдава вече ясно изразената колона и устройството е сходно.Колоната е сложен орган.Нейната еволюция е започнала от момента, в който дръжките на двете странични тичинки са започнали да срастват заедно със стълбчето на плодника, преминавайки към стаминоди.Това е оформило 'очертанията' на бъдещата репродуктивна структурка.Прашникът на фертилната, централна тичинка е израсъл точно над и малко по - напред от близалцето.Между активните прашник и близалце израсла малка мембрана (rostellum), която да предотвратява самоопрашване.Това благоприятствало близалцето да бъде като затворено от всякъде и да се развие подобно на малка ямичка.Подобно нещо се случило и с прашникът на фертилната тичинка, който също се оформил като вдлъбнатинка.Срещу него се появила прашникова капсула, която да защитава прашецът, който също се модифицирал много добре.Орхидеите всъщност пакетират полена си в така наречените полинии (pollinia).Тази еволюционна промяна е била доведена вероятно от факта, че насекомите доста трудно опрашват Орхидеите.По този начин на 'пакетиране' се доставя повече сигурно количество от мъжките полови клетки до цветът подложен на опрашване.Една полиния е изградена от три части - същинската маса от прашец; малка нишка, която я държи и лепкава част в края, залепваща полинията за тялото на опрашвачите.

76041392yv8.jpg

5. - фертилният прашник, покрит с прашниковото капаче, под което се намират полиниите.

6. - орхидееното близалце.

250px-Pollen.jpg

Ясно се вижда цялата полиния (вляво) и прашниковото капаче (вдясно) на популярна Орхидея Phalaenopsis.

Разбира се при всички цветове има някои отделни особености, породени от разнообразните опрашвачи.Например Орхидеята Coryanthes е развила своята устна като кана пълна с течност, която хваща в капан опрашвачите (въпреки това взаимодействието е положително, тъй като пчелите събират нужни феромони и аромати, за да привлечат женските от своя вид).При други Орхидеи пък резупинацията е вторично загубена.При някои има пълно сливане на цветните листчета, при други частично.При едни те са напълно загубени, при други може да са оформили съцветие.

Характерна черта за Орхидеите е, че те са изкусни измамници.По - голямата част от семейството въобще не дава награда на своите опрашвачи, а ги подлъгва с цвета си рекламирайки всъщност несъществуващият нектар.Разбира се, не при всички е така.Някои от Орхидеите са развили така наречената шпора, в дъното на, която има точно от тази сладка течност.Дори такова е растението, което има най - дългата шпора - всеизвестната Дарвинова Орхидея от Мадагаскар (Angraecum sesquipedale), симбионт с молеца Xanthopan morganii praedicta.Други пък дават други награди - необходими феромони и т.н.

По начин на растеж Орхидеите се делят на два вида - Моноподиални и Симоподиални.

Моноподиалните Орхидеи растат от една единствена точка, много често до края на живота си.Всички листа, които се натрупват идват от нея.В случай, че тя загине за растението има два варианта - или ще формира нова такава в основата на старата или просто ще загине.Пример за такива Орхидеи са Phalaenopsis, Vanda и др.

Симоподиалните Орхидеи имат повече алтернативи.Те обикновено имат видоизменено стъбло, съхраняващо хран. вещества.При орхидеите то се нарича най - често псевдобулба.Ежегодно от една такава израстват 1 или повече стъбла, които цъфтят и впоследствие я заменят.Такива Орхидеи са Paphinia, Orchis, Cymbidium и др.

Множество, дори болшинството от Орхидеите са епифити - живеят по клоните на дърветата, но само се прикрепват върху тях без да паразитират.Пример за коменсиализъм.Има такива, които дори са загубили листата си и фотосинтезират с корените.Някои са литофити - живеят върху камъни, а пък други микохетеротрофи - паразитизират върху гъби и въобще не фотосинтезират.Някои пък са обикновени земни представители (предимно тези в умерените пояси).Всеизвестно е, че много от Орхидеите живеят в така наречената симбиоза с гъби, наречена микорхиза, която при орхидеите се нарича Орхидеена микорхиза.Тази тенденция е разпространена в зимоустойчивите орхидеи от умереният пояс или тези, в ниските етажи на тропичните гори, до които не достига достатъчно светлина за фотосинтеза и от части разчитат на своят партньор.Интересен факт е обаче, че абсолютно всички Орхидеи в началото на своя жизнен цикъл са микорхизни - живеят в тази симбиоза.Тук нещата се връщат още при цветовете.

След като прецъфти и семената започват да зреят, за разлика от останалите цъфтящи растения Орхидеята въобще не запасява своите семена с хранителни вещества.При тях изцяло липсва необходимият ендосперм.Орхидеите изцяло разчитат на факта след като семето узрее и бъде пуснато по пътя си да срещне един от видовете гъби, които се срещат по целия свият и са част от симбиозата.Щом малката семка срещне гъбата тя започва моментално да и осигурява необходимите захари, преди растението да може само да си ги произвежда.Вслучай, че семката не срещне симбионтът бъдещото растение задължително е обречено на гибел.Именно заради това Орхидеите са достигнали до някои важни еволюционни решения:

- поленът се пакетира

- цветовете на някои видове стоят фертилни с месеци, за да срещнат опрашвач.

- семената са миниатюрни, крехки и най - важното: достигат милиони.

Те изцяло разчитат на количеството.Едва само някои от тях успяват да срещнат партньор и да се развият във възрастни индивиди.Преди да започнат да живеят самостоятелно Орхидеените семена се оформят като протокорми - малки зелени купчинки от клетки, които впоследствие се развиват като възрастни индивиди.

Уголемена версия на Орхидеено семе, вижда се зародиша и крехката обвивка:

orchidseed.jpg

Орхидеената капсула, отваря се като се разпуква силно и семената хвръкват навсякъде:

phaius%20tankervilleae%20samenkapsel.jpg

Протокорени:

encyclia%20vespa%20protokorme%2001.jpg

Изкуствено размножаване на Орхидеи от семена се осъществява само в лабораторни условия.Прави се органична смес включваща...доматено пюре или друг скашкан плод (банан, кайсия и т.н.), които осигуряват органичните нужди на малките Орхидеи в отсъствие на гъбата, така нареченият агар - агар и някои други необходими компоненти.В домашни условия това е изключително трудно за постигане.В Органичният субстрат на семената не бива да достига нищо и никаква плесен.Това моментално ги унищожава.

Share this post


Link to post
Share on other sites

Nepenthes rajah

nepenthesrajahpx7.jpgphotoir8.jpg

Това е едно от най - големите хищни растения и също едно от най - едрите в рода Nepenthes.Интересното е, че не се храни само с насекоми, а обича и едри, тлъсти плъхове.Наскоро откриха подобен ви, който прие наименованието Nepenthes attenboroughii.Растението притежава близка характеристика и също не разчита само на насекоми за храна.Наречено е така в чест на Дейвид Атънбъро.Открито е 2007-а и е описано за първи път тази година (2009).

Каната на представителите от рода Nepenthes, обаче не смила всичко в нея.Каната на растението обаче не смила всичко в нея.

Интересното е, че Непентесът съдържа от така наречената инфауна (много дребни животни, които живеят вътре в дадена задължително течна среда).Въпросните организми дори са получили отделно наименование - непентобионти.Тези взаимоотношения обаче все още са доста слабо изучени и не са много ясни.Връзката между инфауната, която живее в каната и самото растение е доста изгодна.Според повечето теории организмите в съда на хищното растение спомагат за убиването на плячката, получавайки част от нея и също така оставят допълнителен, неорганичен тор с екскрементите си.Освен това защитават Непентеса от различни растителноядни насекоми като например гъсеници, които нападат листата, които не са с форма на капан.От своя страна то предоставя идеален дом, храна и защита от хищници, които не биха влезли, защото рискуват да се удавят.Непентобионтите са най - често ларвите на комара, някои доста ниски в еволюционната скала плаващи организми, паяци и крабове.Всъщност, крабът, който е популярен с тази своя черта е Geosesarma malayanum.

Geosesarma malayanum

villaconftc3us4.jpg

Share this post


Link to post
Share on other sites

Още от далечното минало растения като Лилиите (Liliaceae) са били разглеждани с голям интерес.И реално погледнато - те наистина са интересни.Името семейството си получава от един голям, класифициран в него род - А именно Lilium.Род Lilium е изключително разнообразен (В България, впрочем се срещат няколко вида..сещам се за Lilium rhodopeum и Lilium martagon).Той се е превърнал в любимец на градинарите от край време.Най - близкият до него род е необичайният Nomocharis.Лилиумът лроизхожда главно от умерените части на Азия и Европа.За разлика от роднините му, при неговата луковица липсва люспа.Видовете в рода представляват земни представители, любители на прохладният климат...дали?

Оказва се, че в рода се среща един топлолюбив представител с наистина странно и необичайно поведение.През изминалата, 2006 г. в гъстите гори на Виeтнам се открива една екзотична и необичайна Лилия.Първоначално се приема за вида - Lilium arboricola, за който последни данни има през 1953.От тогава на сам не е виждана и била сметната за преоткрита.Да, обаче истината е доста по - различна.Оказва се, че това е съвсем нов вид растение, което получава името - Lilium eupetes.Lilium eupetes е доста различен от своите роднини.На първо място, той е епифит - расте прикрепен за дърветата, но НЕ паразитира от тях (пример за коменсиалистична връзка +0).Но това далеч не е единствената отличаваща го черта.Лилията си е същински пътещественик из тропичната гора.След прецъфтяването на луковицата растението образува и хвърля семената си.Нещата не приключват до тук.При него се наблюдава една характерна за някои видове Лилиуми черта - оформянето на дребни луковички по ръбовете на листата.Интересното обаче е, че след края на жизнения цикъл, стъблото се свива оформяйки пълен кръг покрит с такива дребни органи.В даден момент се освобождава и благодарение на гравитацията, вятъра и други фактори се търкулва на пътешествие из клоните на тропичната гора.Така изсъхналото стъбло постепенно разпределя потомците си надалеч.Това е изключително ефикасен метод и удобно еволюционно решение - Защо?

Болшинството от цветните растения разчитат на един познат метод - те разпространяват наследствеността си чрез поколението си благодарение на насекомите, посредством полена.Понякога обаче тези дребните животни не могат да достигнат кой знае колко далечни места за да е генетичното разнообразие максимално.За това растението е приело интересен метод - поколението само се разпространява, ''търси'' партньори и оформя семена.Семената от своя страна не отиват на далеч, но когато отделното изникне и оформи възрастна луковица тя има шанса да ''избяга'' от мястото си, намирайки позиция, където се наблюдават потенциални партньори с различен генотип.Респективно, това и помага да разпространи своя собствен генетичен материал, комбинирайки го с този на максимално различен индивид от нейният вид.

(само тези снимки изрових от едно pdf. ...)

Lilium eupetes

20746189yb9.jpg23373326qe5.jpg

Share this post


Link to post
Share on other sites

Един много интересен Ревен (Rheum)

Rheum nobile

rheum-nobile-plant-flower-botanical.jpg

Растението е планински представител, който се среащ в Хималаите.Под ''пухкавата, розова част'' се намират дребните зеленикави цветове на растението.

Share this post


Link to post
Share on other sites

Една скрита особеност на Галапагоската флора.Галапагос винаги са били острови, впечатляващи със своето разнообразие на ендемични видове.Самият Дарвин останал очарован от уникалната флора на острова.Еволюционните процеси на Галапагос никога не спират и там се наблюдават интересни тенденции сред растенията.

Интересно, но по - голямата част от цветните растения на островите оформят не разнообразни по цвят цветове, а предимно жълти или пък такива в негови отенъци.Интересeн е въпросът защо тази черта се е наложила на въпросното място.Отговорът идва от опрашителите.Галапагос е изключително беден от страна на пчелите и там се срещат единствено няколко представителя от рода Xylocopa - например Xylocopa darwinii и др.Оказва се, че след като растенията нямат голям избор на качествени опрашители каквито са пчелите на всички им се налага да оформят такива цветове каквито насекомите харесват.А въпросните безгръбначни вслучая на Галапагос предпочитат именно растения, които цъфтят в жълти цветове.

Opuntia echios

galdiversityflower1.jpg

Lecocarpus darwinii

trleco.jpg

Share this post


Link to post
Share on other sites

Велвичия

Welwitschia-mirabilis-female.jpg

Велвичията е растение реликт от клас Гнетови, което се среща само в южноафриканската пустиня Намиб, на територията на страните Ангола и Намибия. Пригодено е за живот при изключително тежки пустинни условия в една от най древните пустини на Земята.Това растение има уникална стратегия за оцеляване: от горния край на ниското, често зарито стъбло с форма на луковица излизат листа, дълги до осем метра, чийто краища с течение на времето и с растежа умират. По листата има процепи, през които растението поема водните капки. Те се образуват в резултат на конденз от образуваната от течението Бенгела в океана мъгла. По време на дълги засушавания растението „изключва“ функциите на някои части от листата до такава степен, че изглежда мъртво, и активизира обмяната на веществата едва когато климатичните условия станат благоприятни. Растението се класира в списъка на „Най-странни растения на земята“. Скоростта на растеж на листата за година е около 8 — 15 см. Дълги са по около 2 - 4 м., но достигат дори и до 8 м. широки са по около един метър и лежат на земята. На допир наподобяват на кожа. Растението представлява символ на Намибия и същевременно е защитено от местните закони.

Share this post


Link to post
Share on other sites

Всички знаем за случаите, в които животни често се правят едни на други - неотровни змии имитират други, които са отровни. Някои насекоми пък се преструват на мравки, за да се скрият сред тях или пък гъсеници оформят задни части наподобяващи глава на плашещо животно. Други пък се преструват на растения - Богомолки криещи се в цветовете на Орхидеите, Жаби в опадналия пожълтял листак и др.

Но има още два случая, в които не животните са имитаторите. Първият от тях е тогава, когато растения се преструват на други растения. Видът Massonia depressa, член на семейство Hyacinthaceae (Зюмбюлеви) изиграва своята роля като подражава на друго растение, с което то няма никаква роднинска връзка. Въпросният далечен роднина на Зюмбюла образува цветове, с които имитира тези на предимно Африканският род Protea (Протея) и то по - специално на тези видове, които са опрашвани от дребни гризачи. Масонията иска да си осигури същият опрашител като Протеята, заради което тя просто и подражава. Оказва се, че Massonia depressa е първото открито Едносемеделно растение, което бива опрашвано от гризачи.

Massonia depressa със своя опрашител.

abot881007f01.gif

Друга ситуация е, когато Растения подражават на Животни. Несъмнено, едни от най - успешните имитатори в растителният свят са Орхидеите, а когато говорим за подражаване на животни, родът Ophrys (Офрис) е специалист в това. Тази Орхидея, за разлика от повечето тропични представители, расте в умерените ширини и средиземноморските райони. Среща се включително и в България. Офрисът включва огромно разнообразие от видове като всеки член се е специализирал в имитацията на женските на отделен вид насекомо - някои се преструват на пчели, други на оси, трети на бръмбари, а пък четвърти дори и на паяци. Мъжкото насекомо прави опит да копулира с цветчето на Орхидеята, но той е неуспешен и си тръгва със залепнали полинии (сакчета с прашец, характерни за Орхидеите), които пренася без да иска на друг цвят, тъй като прави същия опит с него. Процесът се нарича псевдокопулация. Офрисите произвеждат дори феромоните, които женските насекоми излъчват, и дори често цъфтят умишлено малко преди да е започнал брачният сезон, когато мъжките са в очакване.

Ophrys apifera

ophrysapifera.jpg

Share this post


Link to post
Share on other sites

Растителен парадокс

Понякога ни е странно да си представим растения, различни от тези които оформят типичната представа за това как изглеждат тези организми - корени, стъбло, листа, цвят..често луковица, грудка и др.Срещат се, обаче видове, които изглеждат дори гротескни в очите ни с тяхната необичайна морфологична структура.Такива са растенията от рода Dischidia (Дишидия), членуващи в семейство Apocynaceae (Олеандрови) и разпространени в тропичните зони на Индокитай.Растението най - близко до вече споменатото е познатото ни Восъче или наричано още Хоя (Hoya), често отглеждано като декоративно.Дишидията е развила много необичаен, еволюционен феномен. Тя е епифит (епифит - организъм, живеещ прикрепен към растение) и лиана, която оформя крайно необичайни листа.Освен нормални, растението произвежда такива, в които растат собствените му корени.Тези странни, фотосинтезиращи органи се развиват, когато крайните точки на листото спрат да растат, но централните продължават, така че да се оформи кухина.Впоследствие, в листата си Дишидията пуска да растат собствените и корени, прорасли от стъблото.В тези празнини се насъбират различни необходими вещества, трудно достъпни за растението в дадената среда.На всичкото отгоре за това растение е характерно още едно явление наречено мирмекофилия.Мирмекофилията представлява явление, при което даден организъм живее в симбиоза с мравки.Във въпросните странно оформени листа Дишидията отглежда въпросните насекоми, които я наторяват качествено с допълнителни вещества и могат често да и помогнат, отзовавайки се като нейни защитници.За съжаление това уникално растение е все още слабо изучено.

Dischidia sp.

dischidia.jpg

Dischidia complex

dcomplexcfpockets.jpg

Share this post


Link to post
Share on other sites

В битка за жизнени ресурси сред гъстата тропическа джунгла е еволюирало ето това растение, известно под наименованието "швейцарско сирене":

Monstera- род от тропическите гори на Северна и Южна Америка. Името Monstera идва от латински и означава „чудовищен, анормален”. Това растените има изключително интересен начин на преживяване в гъстите вечнозелени гори, където трябва да се пребори с хиляди други растителни видове за жизненонеобходимите светлина, вода, минерални соли, а също и пространство. Възрастните растения живеят високо в короните на дървета на най-малко 20м над земята. Когато плодът падне долу, той загнива и освобождава семената. От тях се развиват поници, които започват да растат по необикновен начин. Те не се издигат вертикално, търсейки най-добре осветеното място, а напротив – пълзят хоризонтално и търсят най-дълбоката сянка. Тази сянка е сигурен белег, че нагоре се издига високо дърво. Енергията в семената ще стигне на поника само за около 2м растеж и ако в този интервал той не успее да се добере до дърво – загива. През периода на търсене поникът не образува листа. Чак когато достигне вертикален дървесен ствол, растението започва да пълзи нагоре по него и образува първите си листа, започвайки да се изхранва чрез фотосинтеза. Нагоре листата стават все по-големи по размер, но по форма са все закръглени, целокрайни. Когато най-накрая, след месеци растеж, монстерата достигне короната на дървото и съответно – светлината, формата на листата се променя съществено от целокрайна в силнонарязана, на дълбоки дупки, откъдето идва и тривиалното наименование на този род – „швейцарско сирене”. Там горе растението разперва своите големи нарязани листа, след време цъфти, дава плод и цикълът на развитие се завърта отново.

Днес някои видове, като например Monstera deliciosa се отглеждат като декоративни растения вътре в сгради - у дома или в офиси.

257458837-say-cheese-monstera-deliciosa.jpgnbii_h00280.jpg

Share this post


Link to post
Share on other sites

Преди няколко дни си говорихме с познати за сукулентните растения и практичността им в съвременният живот.

Не сравнимо е удоволствието да се приберете вкъщи, след тежкия ден и да видите едни свежи листа, кипрещи се върху перваза, на фона на сивото зимно небе.

Навярно, повечето от вас ще махнат с ръка: и растенията изискват грижи, а аз нямам време за това!

За всеки който ще се познае - препоръчва да се снабди от някъде със сукулент.

почти никакви грижи и въпреки това винаги зелени и свежи.

Да уточним какво е сукулентно растение, за не запознатите (защото най - лесно е да кажем, че сукуленти са всички кактуси и кактусоподобни):

Това са растения, които поради факта, че растат в сурови климатични условия и често единствения им източник на вода са сутрешните мъгли, развили начини да складират усвоената вода, за моменти, в които няма да могат да си я набавят от околната среда. Типичните представители на сукулентните растения са кактусите, месембите, литопсите, седумите, хауортиите и т.н.

Ето и едни уникални представители на сукулентите:

"Живите камъни" /р. Pleiospilos/

post-5086-066534100 1326144642_thumb.jpg Pleiospilos-bolusii в естествена среда post-5086-068850900 1326144890_thumb.jpg

Родът се състои от 20 - 40 растения. Всичките от Южна Африка. Стъблото е много късо и обикновено е под почвата. Името Pleiospilos идва от гръцки и означава "много точки", заради тяхната характерна окраска. Периодът на активен растеж е от късното лято, до късната есен.

Оказва се, че са много ефектни саксийни растения и идеална жива украса, която не изисква кой знае какви грижи!

post-5086-067852000 1326144650_thumb.jpg това е видът Рleiospilos bolusii

post-5086-081069100 1326144665_thumb.jpg и един от най - разпространените саксийни експонати в България Pleiospilos nelii

post-5086-045863400 1326144658_thumb.jpg Pleiospilos nelii - още една разновидност

тук може да разгледате още

Share this post


Link to post
Share on other sites

Родопския силивряк /Haberlea rhodopensis/

Haberlea rhodopensis е предледников реликт, чиято "възраст" е по всяка вероятност над 2 милиона години! Разпространен някога по цяла Европа, днес той се среща само в Стара планина, Средна гора, Родопите и Тракийската низина.

Силиврякът е красиво цвете, заради което е високо ценен и като декоративно растение. Но колекционерите, които го притежават, далеч не са много. Той расте на туфи - по влажни, предимно сенчести места. Удължените му месести листа са събрани в приземна розетка. От тази розетка през април и май израстват по едно или повече стъбла, високи до 15 см, на чийто връх разцъфтяват от 1 до 5 бледорозови до виолетови фуниевидни цветове.

Цветето става достояние на науката през 1835 г. благодарение на заслужилия изследовател на Балканите, унгареца Имре Фривалдски.

По информация във в. "Новинар" от 4 септември 2004 г. "Haberlea rhodopensis се изследва от НАСА и руски секретни лаборатории заради своите изключителни качества."

Въпреки че не е пустинен обитател, силиврякът е световен рекордьор по издържане на засуха. Ботаниците са установили, че той може да преживее 31 месеца изсушен в хербарий, след което при овлажняване започва отново да се развива нормално. Ето защо, когато учените от ботаническите градини по света се обръщат към българските си колеги да им изпратят силивряк, те получават не семена, както се постъпва в такива случаи, а хербаризирани растения.

post-5086-056247700 1326286847_thumb.jpg post-5086-019000600 1326286777_thumb.jpg post-5086-047482700 1326286871_thumb.jpg

Редактирано от goshawk

Share this post


Link to post
Share on other sites

Венерина обувка /Cyprepedium calceolus/

Тя е едно от най-красивите защитени растения в нашата природа - среща се все още в Родопите.

Цветът й е истински капан и насекомите, попаднали вътре в него, са принудени да ги опрашат. Какво ги привлича в тези цветове, особено като разберете какво ги очаква вътре, не е много ясно.

Огромната жълта устна има форма на обувчица със завити навътре краища. Освен това отгоре тя е покрита с щитовиден стаминодий (безплодна тичинка), под него - близалце, а от двете му страни по плодна тичинка.

Когато в жълтата камерка на цвета попадне пчела, тя опитва да се измъкне. Ограниченото пространство не й позволява да излети, а завитите краища и гладката вътрешна повърхност не й позволява да изпълзи лесно. Единственият път навън са два тесни отвора в задната стена. Измъквайки се навън, пчелата отначало среща първата преграда – изпъкналото близалце, на което се залепва донесения от нея прашец. Драпайки все по-нагоре към светлината пчелата стига второ препятствие – прашникът запречва прохода. А когато насекомото се промъкне покрай него, голяма порция лепкав прашец се залепва за гърба на пчелата.

post-5086-030296100 1326397374_thumb.jpg post-5086-060385200 1326397395_thumb.jpg post-5086-058669900 1326397361_thumb.jpg

Редактирано от goshawk

Share this post


Link to post
Share on other sites

Генгера е малко, бодливо храстче, което се среща само в покрайнините на Айтос
и никъде другаде по света.Преди години имаше разни съобщения, че го има в Казахстан и Суадитска арабия,
но последните изследвания показват, че чуждите имат съществени различия от нашия генгер.
Храстчето е застрашен вид.
Гори много лесно и случаен пожар унищожава популацията.
Расте само върху андезити, зеления айтоски камък.
Всеки опит за отглеждане на друго място е провал.
Затова няма смисъл да се правят опити.
То си расте само край Айтос и това е.

post-7061-0-54683900-1362142978_thumb.jp

Редактирано от JImBeam

Share this post


Link to post
Share on other sites

Супер!

Е това му е латинското наименование Astracantha aitosensis- Айтоски клин, Айтоско клинавче, Айтоски генгер

Share this post


Link to post
Share on other sites

Едно изключително интересно растение вирее по заснежените склонове на Кавказ. Това е т. нар. гугличка - Corydalis conorhiza. ...

attachicon.gifena_1776.jpg

Изключително наподобява местното Петльови гащи, Лесичина, Орлови гащи (Corydalis bulbosa s. cava).

7937550558967074921303055717WJuUjq8sv1Tu

Share this post


Link to post
Share on other sites

Единственото дърво от сем. Тиквови (Cucurbitaceae) се среща само на остров Сокотра (Йемен). Това е т. нар. краставично дърво (Dendrosicyos socotranus) - ендемит за острова.

 

Cucumber_tree_(6407165121).jpg

Cucumber_Tree_(Dendrosicyos).jpg

и една направо древна снимка от 1890 г

------------------------------------------------------------------------------------------------------------------

Друг ендемит за острова е един вид драцена- драконова кръв (Dracaena cinnabari ), чийто сок е червен и с е използван като багрило.

 

Socotra_dragon_tree.JPG

 

DRAGONS_BLOODX_large.jpg

---------------------------------------------------------------------------

Всъщност на острова (Арабско море) се срещат около 700 ендемита ( вкл. животни)! С по- големи цифри могат да се похвалят само Хавайските острови, Нова Каледония и Галапагоските острови.

Редактирано от fixxxsers

Share this post


Link to post
Share on other sites

Динамитено дърво ( Hura crepitans )

Среща се в тропичните райони на Сев. и Южна Америка. От сем. Млечкови ( Euphorbiaceae ). Дървото достига до около 60 м. Плодовете му са капсули подобни на малка тиква ( до 8 см в диаметър ), а семената достигат 2 см дължина.

Не мисля, че е много безопасно да се доближавате до това дърво, когато плодовете зреят :) камо ли да се катерите по него - макар че самото катерене вероятно би било невъзможно, защото по цялото стъбло на дървото има доста големи шипове. Плодовете се  разпукват експлозивно, като семената хвърчат с около 70 метра в секунда и могат да бъдат изхвърлени на около 100 м разстояние.

 

hura_crepitans.jpg

19466.JPG

Hura_crepitans_03.jpg

MARACANA CON JABILLO 5.jpg

Hura-crepitans.jpg

Share this post


Link to post
Share on other sites

Морски кокос ( Lodoicea maldivica )

Това е палма, която се среща само на два острова - Praslin и Curieuse, които са част от Сейшелските острови. Дървото достига височина до 30- 34 м, а самите листа могат да достигнат до 10 м. Притежател е на три рекорда в растителното царство: 

1 Най- голям плод - до 40 -50 см в диаметър и 15- 30 кг, рекорда е 42 кг

2 Най- големи семена в растителното царство - до 17.6 кг

3 Най- големите цветове сред всички палми

 

b93224.jpg

index.jpg

Lodoicea_maldivica04.jpg

medium.jpg

11858372865_a0c3e7d304_b.jpg

this-is-just-a-seed01.jpg

dscf15332.jpg

Share this post


Link to post
Share on other sites

Euphorbia leuconeura- много интересно растение от семейство Млечки с произход от Мадагаскар, често се отглежда като домашно цвете: 

Euphorbia_leuconeura01.jpg

titanarum.uconn.edu  

https://en.wikipedia.org/wiki/Euphorbia_leuconeura

Особеното на това растение е начинът му на размножаване- чрез изстрелване на семената надалеч от растението-майка. 

Видео:

 https://www.youtube.com/watch?v=91-TfzggrCM

Съвети за отглеждане: http://www.houseplant411.com/askjudy/euphorbia-leuconeura-houseplant-with-square-stem

И едно предупреждение за завършек към желаещите да го отглеждат- растението, освен отровно, вероятно е и канцерогенно. Прикачвам статията по въпроса.

 

0deec52a83ba00746f000000.pdf

Share this post


Link to post
Share on other sites

Metasequoia glyptostroboides - реликтов вид от сем. Кипарисови, разпространен в Китай. Спада към подсемейство Sequoioideae с три рода, единият от които е Гигантската секвоя. Появата им е през края мезозойската ера, където били доминиращи; фосилни находки се наблюдават допреди 1,5 милиона години, затова видът е смятан за изчезнал, докато не бива открит в средата на миналия век. Издържа на температури до -35 градуса и се явява клонкопадно, подобно на лиственицата. В наши дни метасеквоята се отглежда като декоративно растение в Европа и Сев. Америка.

800px-Dawn_Redwood_-_Summer_Foliage.jpg800px-Dawn_Redwood_-_Autumn.jpg

Metasequoia glyptostroboides01.jpg

В България може да се види в Университетската Ботаническа градина в София.

Редактирано от Last roman

Share this post


Link to post
Share on other sites

Напиши мнение

Може да публикувате сега и да се регистрирате по-късно. Ако вече имате акаунт, влезте от ТУК , за да публикувате.

Guest
Напиши ново мнение...

×   Pasted as rich text.   Paste as plain text instead

  Only 75 emoji are allowed.

×   Your link has been automatically embedded.   Display as a link instead

×   Your previous content has been restored.   Clear editor

×   You cannot paste images directly. Upload or insert images from URL.

Зареждане...

За нас

Вече 15 години "Форум Наука" е онлайн и поддържа научни, исторически и любопитни дискусии с учени, експерти, любители, учители и ученици.

 

За контакти:

×
×
  • Create New...