Отиди на
Форум "Наука"

Културно-исторически или географски фактори са в основата на нациите?


Recommended Posts

  • Потребител

Животновъдството го слагаме при земеделието, ясно?

И да вметна - основното културно разделение в Европа не е Изток-запад, а колективизъм на индивидуализъм, т.е Север/Северозапад към юг/югоизток с различни нюанси в центъра.

Link to comment
Share on other sites

  • Мнения 194
  • Създадено
  • Последно мнение

ПОТРЕБИТЕЛИ С НАЙ-МНОГО ОТГОВОРИ

ПОТРЕБИТЕЛИ С НАЙ-МНОГО ОТГОВОРИ

  • Потребител
Да, наистина - отпрашихме твърде напред - времевата рамка на темата е СРЕДНОВЕКОВИЕТО - в целия период на развитие на разликата на изтока и запада му. Екскурси като този за занаятите, Сърбия и България след 1878 са допустими, доколкото изясняват някой подвъпрос на главната тема.

Дотук не изясниха нищо, освен, че доиндустриалното производство се е специализирало според обективните условия, НО И СПОРЕД даденостите на народа. Българинът не е занаятчия от 15-16 век, а от по-рано.

Въпросите за разликата във фермерската психология са интересни но - не се разпростирайте!

(Питах за разликата на ам. фермер с българския селянин от след 1878 но даже това наистина излиза от темата).

Българинът не е занаятчия от 15-16 век, а от по-рано.

Ако обичаш да не констатираш голословно.

Питах за разликата на ам. фермер с българския селянин от след 1878 но даже това наистина излиза от темата

Обяснено ти е подробно от мен. Каквито са преди 1878г., такива са и след, такива са и сега ако не знаеш. Ключова е големината на парцелите.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

Аха животновъдството стана главния коз.

Айде да проверим сега в нета дали то е част от земеделието или не?

Може ли да свършите сами тази работа или трябва да се напъвам?

Съществена разлика между двете няма, защото и двете поддържат колективистичната култура. Пастирите не се учат от козите нито на търговски нюх, нито на пресметливост, нито пък им се разпада рода, както става това при индустриализацията, а по цял ден дремят на сянка и се ушлулясват, а като издоят козите се натряскват като казаци.

Link to comment
Share on other sites

  • Глобален Модератор
АМериканският фермер се различава силно от българския средновековен земеделец по това, че първият е свободен, независим от никого, и има пред себе си цялата широта на прерията да покори и изследва, затова е експанзиционист и индивидуалист. Българският селянин е ушмулен, гол, бос, пасивен, и нищо не зависи от него, слуга на господаря си. Смятам, че разликата е очевидна.

Ралото налага колективизъм, защото земеделието е колективна дейност, в която успехът се възприемат като колективен акт. Това не се отнася изцяло за Америка, тъй като както коментирахме в друга тема, американската култура е уникална, там важат съвсем други фактори, неприложими за остатъка от света.

Когато развива занаятите си, българинът тръгва по дългия път на индивидуализма и предприемачеството, но не го извървява, защото идва освобождението, и културата ни се връща към земеделието.

Брех, българският селянин бил "ушмулен". Не и след 1878 г. Много даже си е индивидуален акт орането, особено след Освобождението, когато земята се дели на отделните семейства - братя, сестри и пр.

С ясното съзнание, че създаваме ужасен оф топик не мога да не те репликирам - индивидуалното предприемачество РАЗЦЪФТЯВА в България след 1878 защото, макар занаятите да затихват, което впрочем не е внезапен процес, идват на дневен ред новите КАПИТАЛИСТИЧЕСКИ ПРАКТИКИ. В т.ч. и земеделието.

Когато го преценяваш като колективистично, изпускаш капиталистическото стоково парично отношение в българското земеделие след 1878 г.

Стига обаче с тези отклонения. Темата наистина не е за това.

Link to comment
Share on other sites

  • Глобален Модератор
И да вметна - основното културно разделение в Европа не е Изток-запад, а колективизъм на индивидуализъм, т.е Север/Северозапад към юг/югоизток с различни нюанси в центъра.

А, това вече е по темата. Не е така - основните политически, икономически и социални различия в Средновековието са ИМЕННО ИЗТОК/ЗАПАД. Тук културологическата теория няма да ни помогне, защото имаме множество исторически и политически и икономически, па и накрая и културни дадености, сочещи към дилемата именно изток/запад.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

Брех, българският селянин бил "ушмулен". Не и след 1878 г. Много даже си е индивидуален акт орането, особено след Освобождението, когато земята се дели на отделните семейства - братя, сестри и пр.

С ясното съзнание, че създаваме ужасен оф топик не мога да не те репликирам - индивидуалното предприемачество РАЗЦЪФТЯВА в България след 1878 защото, макар занаятите да затихват, което впрочем не е внезапен процес, идват на дневен ред новите КАПИТАЛИСТИЧЕСКИ ПРАКТИКИ. В т.ч. и земеделието.

Когато го преценяваш като колективистично, изпускаш капиталистическото стоково парично отношение в българското земеделие след 1878 г.

Стига обаче с тези отклонения. Темата наистина не е за това.

Орането било индивидуалистичен акт. Направо ме хвърляш в оркестъра.....как ще е индивидуалистичен, след като целия род на брата участва в обработката на земята и събирането на реколтата. Земята се е деляла на братя и сестри не след освободението, а винаги. нарича се наследство. И като един брат получи земята, цялата му челяд се заема да я работи.

никакво индивидуално предприемачество няма в България! Всичко става на родов принцип - целата рода участва във фирмата, както е днес в Гърция и южна Италия. А постовете се разпределят по рождение, както е в Япония. Индивидуализмът е нещо съвсем различно, както казах, всяка лична забежка ще се трие. .

Редактирано от КГ125
Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

А, това вече е по темата. Не е така - основните политически, икономически и социални различия в Средновековието са ИМЕННО ИЗТОК/ЗАПАД. Тук културологическата теория няма да ни помогне, защото имаме множество исторически и политически и икономически, па и накрая и културни дадености, сочещи към дилемата именно изток/запад.

Не е вярно. Между католическия запад и православния изток няма никакви сериозни и онтологически различия. Но има такива между протестантския север и католическия/православния запад изток юг.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

КГ125, мижавият, мизерен, смешен и ушмулен и опоскан капитализъм в българия сред 1879 е силно колективистичен. Какъвто е капитализмът в Гърция, Япония, корея, Южна Италия, португалия.

Без лични бележки - пор фавор, прочети Хофстеде. Интересно е.

Link to comment
Share on other sites

  • Глобален Модератор
Всъщност може би основният единичен фактор, който ограничава произволите на властимащите на запад, е Църквата. Пример: граф дьо Еди кой си решава, че онези 1000 жълтици, които е взел на заем от епископ дьо Еди кой си, няма няма да ги върне или просто от скука застрелва с арбалета си крепостен селянин на епископ дьо Еди кой си. Епископът няма да се стресне да се оплаче на папата и той да свие сърмите на графа. Затова последния 7 пъти ще премисли, преди да прибегне към произволи и насилия. Същото важи и за поведението му спрямо собствените му подчинени и селяни - няма гаранция, че епископ епископ дьо Еди кой си няма да го упрекне в жестокост. И така от век на век се създават някакви норми на обществено поведение. В никакъв случай обаче не трябва да си мислим, че западният феодал е бил доблестен рицар. До ХІV век в повечето случаи той е неграмотен тип принуден да сдържа бандитските си инстинкти.

Каква е ситуацията на Изток? Да вземем да пример България. Боляринът на Червен решава, че онези 1000 жълтици, които е взел на заем от владиката на Червен, няма да ги върне или просто от скука застрелва с лъка си крепостен селянин на владиката на Червен. За разлика от епископ дьо Еди кой си, владиката на Червен няма на кого да се оплаче. На патриарха ли? ОК, но в светските дела кой го слуша? Я да си спомним Теодор Светослав, който не се поколебава да бутне от крепостната стена в Търново партриарх Йоаким. Кой папа или архиепископ на Запад е бил "удостояван с тази чест"?

Ще върна дискусията към хронолигичните рамки на Средновековието и към темата, като си позволя нескромно да се самоцитирам. :)

Изглежда докъм средата на ХІV век в балканските православни държави духовенството не се е ползвало с такава закрила и подкрепа от страна на светската власт, както на Запад. Всъщност дори клирът е можел явно безнаказано да бъде тормозен от страна на представителите на аристокрацията. По времето на апогея на управлението си обаче сръбският крал Стефан Душан издава специални постановления в защита на духовенството, които най-вероятно са били повлияни от католическия Запад. Например:

1. Ако прост мирянин е бил упражнил насилие спрямо някой архиерей (а такива случаи е имало немалко в Македония), наказанието е било направо обесване.

2. Ако аристократ извърши същото, наказанието е било отрязване на ръцете и носа.

Наред с това Душан гарантирал законово и неприкосновеността на църковните имоти, както на Запад, което обаче сочи, че на Балканите те не са били защитени от отчуждавания и конфискации.

Link to comment
Share on other sites

  • Глобален Модератор

Как да няма? Няма само в началото на разделянето и няма само на пръв поглед.

Че то това са два свята - източна и западна Европа, две различни политически, стопански и културни системи. Цялата тема е именно за тези разлики.

Протестанството се появява късно, то е вратата към модерните времена и следователно е извън въпроса на темата.

Link to comment
Share on other sites

  • Глобален Модератор
Ще върна дискусията към хронолигичните рамки на Средновековието и към темата, като си позволя нескромно да се самоцитирам. :)

Изглежда докъм средата на ХІV век в балканските православни държави духовенството не се е ползвало с такава закрила и подкрепа от страна на светската власт, както на Запад. Всъщност дори клирът е можел явно безнаказано да бъде тормозен от страна на представителите на аристокрацията. По времето на апогея на управлението си обаче сръбският крал Стефан Душан издава специални постановления в защита на духовенството, които най-вероятно са били повлияни от католическия Запад. Например:

1. Ако прост мирянин е бил упражнил насилие спрямо някой архиерей (а такива случаи е имало немалко в Македония), наказанието е било направо обесване.

2. Ако аристократ извърши същото, наказанието е било отрязване на ръцете и носа.

Наред с това Душан гарантирал законово и неприкосновеността на църковните имоти, както на Запад, което обаче сочи, че на Балканите те не са били защитени от отчуждавания и конфискации.

Дали обаче това са западни влияния, или просто аналогични практики, но продиктувани от местната необходимост да се стабилизира Душановата държава?

Българските царе също се занимават с гарантиране на имотите на църквата с грамотите си и пр.

Редактирано от КГ125
Link to comment
Share on other sites

  • Потребител
Как да няма? Няма само в началото на разделянето и няма само на пръв поглед.

Че то това са два свята - източна и западна Европа, две различни политически, стопански и културни системи. Цялата тема е именно за тези разлики.

Протестанството се появява късно, то е вратата към модерните времена и следователно е извън въпроса на темата.

Ако обичаш не намесвай протестанството защото то не може да обясни развитето на северно италианските градове.

Двата свята са малко по-различни от това, което си представяш и не са само изток-запад, ама айде.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител
Как да няма? Няма само в началото на разделянето и няма само на пръв поглед.

Че то това са два свята - източна и западна Европа, две различни политически, стопански и културни системи. Цялата тема е именно за тези разлики.

Протестанството се появява късно, то е вратата към модерните времена и следователно е извън въпроса на темата.

И какви са разликите? Със сигурност не са съществени. както няма онтологически разлики между православие и католицизъм. Все е тая.

Link to comment
Share on other sites

  • Глобален Модератор

Дали обаче това са западни влияния, или просто аналогични практики, но продиктувани от местната необходимост да се стабилизира Душановата държава?

Ами странно е, че например Иван Асен ІІ не се е сетил навремето. И той е имал нужда от стабилизиране на държавата. А както споменах в първия пост по темата, Сърбия е най-отворена към католическия запад най-малкото поради географското си разположение.

Мерките на Душан са били спрямо Охридската архиепископия, странно е, че Алексий Комнин (1081-1118) не се е сетил да я укрепи, след като е известен като гонител на еретици. А тия членовредителни наказания са толкова характерни за византийската практика....

Link to comment
Share on other sites

  • Глобален Модератор
И какви са разликите? Със сигурност не са съществени. както няма онтологически разлики между православие и католицизъм. Все е тая.

Цяла тема за тях говорим...

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

Цяла тема за тях говорим...

Ами айде да ми обясниш тогава, защо културата, икономиката и развитието на Гърция, Португалия, Испания толкова си приличат при положение, че религиите са различни. Да не говорим, че едната държава е липсвала и е била част от османската държава докато другите 2 са се вихрили и са завладявали света.

Link to comment
Share on other sites

  • Глобален Модератор
Ами странно е, че например Иван Асен ІІ не се е сетил навремето. И той е имал нужда от стабилизиране на държавата. А както споменах в първия пост по темата, Сърбия е най-отворена към католическия запад най-малкото поради географското си разположение.

Мерките на Душан са били спрямо Охридската архиепископия, странно е, че Алексий Комнин (1081-1118) не се е сетил да я укрепи, след като е известен като гонител на еретици. А тия членовредителни наказания са толкова характерни за византийската практика....

Да, но от друга страна пък Сърбия никога не се заиграва да се обвързва с католицизма... А наказанията - всички православни ги копира от Византия, в т.ч. преписваки изцяло или отчасти византийските закони.

Link to comment
Share on other sites

  • Глобален Модератор

Ами айде да ми обясниш тогава, защо културата, икономиката и развитието на Гърция, Португалия, Испания толкова си приличат при положение, че религиите са различни. Да не говорим, че едната държава е липсвала и е била част от османската държава докато другите 2 са се вихрили и са завладявали света.

Не отричам отношението север/юг. Но до новите модерните времена мисля, че е второстепенно. Защото прилики между Португалия и Византия, и статуята от Правец да викнеш в фенера, няма да се намерят. ....

Link to comment
Share on other sites

  • Глобален Модератор

Цяла тема за тях говорим...

Ами съвсем на прима виста могат да се нахвърлят няколко:

1. При православието няма рицарско-монашески ордени.

2. При православието се акцентира върху религиозното убеждаване, а не върху "убеждаване" чрез насилие. Справка - гоненията спрямо еретици са изключение, а не правило - по времето на Алексий Комнин например, на нашия Борил, съборът срещу еретиците и юдействащите по времето на Иван Александър.

3. Православните църкви нямат институционално регулирани репресивни органи като Инквизицията например.

4. На Запад простолюдието е било системно държано в страх от клира. А на Балканите селяните или еретиците бият владиците. Охридският архиепископ Теофилакт описва подобен случай в края на ХІ век.

5. В православна среда не се ражда концепцията (мисля, че беше на Тома Аквински), че "изучавайки природата и видимия свят, ние опознаваме Бога, а това не е грях" (цитирам по смисъл). Това схващане лежи в основата за западноевропейския технологичен напредък (барут, хартия, печатарска преса, високи пещи) в противовес на православното изоставане.

Link to comment
Share on other sites

  • Глобален Модератор

И това ли са различия. Че рязали носове и ръце. Айде нещо по-сериозно, нещо съдбоностно.

Ами да сложа снимки на Света София и катедралата в Страсбург? Икони и съклописи или стенописи? Фрески от Италия и... а, тука няма аналогии....

Нали в самото начало ги изброхме:

Цезаропапизъм на изток; липса на феодална независимост и система на васалитет, номинална власт на западния римски императора, многообразие от субекти на запад, свободни градове, гилдии и дори на финала компании...

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

Не отричам отношението север/юг. Но до новите модерните времена мисля, че е второстепенно. Защото прилики между Португалия и Византия, и статуята от Правец да викнеш в фенера, няма да се намерят. ....

Разликите и приликите са едни и същи и в новите, и в старите времена. Прилики между Португалия и Византия може да няма, което е спорно, но има сериозни прилики между португалия и гърция, и то днес, и сега, в 16.30 следобяд на 21 юли 2009 г. вторник.

Link to comment
Share on other sites

  • Глобален Модератор

Ами съвсем на прима виста могат да се нахвърлят няколко:

1. При православието няма рицарско-монашески ордени.

2. При православието се акцентира върху религиозното убеждаване, а не върху "убеждаване" чрез насилие. Справка - гоненията спрямо еретици са изключение, а не правило - по времето на Алексий Комнин например, на нашия Борил, съборът срещу еретиците и юдействащите по времето на Иван Александър.

3. Православните църкви нямат институционално регулирани репресивни органи като Инквизицията например.

4. На Запад простолюдието е било системно държано в страх от клира. А на Балканите селяните или еретиците бият владиците. Охридският архиепископ Теофилакт описва подобен случай в края на ХІ век.

5. В православна среда не се ражда концепцията (мисля, че беше на Тома Аквински), че "изучавайки природата и видимия свят, ние опознаваме Бога, а това не е грях" (цитирам по смисъл). Това схващане лежи в основата за западноевропейския технологичен напредък (барут, хартия, печатарска преса, високи пещи) в противовес на православното изоставане.

Точно! По т.5 - тук само вралаамитството се доближава някъде мноооооого леко до голямата философия на Тома Аквински, но бързо бързо е сметнато за ерес от исихастите...

Като се замисля, в късното Средновековие това са два различни свята!

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

Не отричам отношението север/юг. Но до новите модерните времена мисля, че е второстепенно. Защото прилики между Португалия и Византия, и статуята от Правец да викнеш в фенера, няма да се намерят. ....

От твоята тесногледа визия за нещата няма да се намерят.

Поне докато не си направиш труда да прочетеш малко за количествените показатели описващи култура, социум и т.н.

Тогава може и да разбереш как една много западна страна географски като Потругалия (с католицизъм) си прилича много с една много източна страна като Гърция (с православие).

Хубаво и да посетиш няколко пъти гореспоменатите държави ама не като турист.

Тогава има някакъв шанс да проумееш, че не е толкова второстепенно.

Link to comment
Share on other sites

  • Глобален Модератор
Разликите и приликите са едни и същи и в новите, и в старите времена. Прилики между Португалия и Византия може да няма, което е спорно, но има сериозни прилики между португалия и гърция, и то днес, и сега, в 16.30 следобяд на 21 юли 2009 г. вторник.

Днес, я, ама днес имаме множество постсредновековни фактори.

Вчера, вчера гледай ти.

Link to comment
Share on other sites

Напиши мнение

Може да публикувате сега и да се регистрирате по-късно. Ако вече имате акаунт, влезте от ТУК , за да публикувате.

Guest
Напиши ново мнение...

×   Pasted as rich text.   Paste as plain text instead

  Only 75 emoji are allowed.

×   Your link has been automatically embedded.   Display as a link instead

×   Your previous content has been restored.   Clear editor

×   You cannot paste images directly. Upload or insert images from URL.

Зареждане...

За нас

"Форум Наука" е онлайн и поддържа научни, исторически и любопитни дискусии с учени, експерти, любители, учители и ученици.

За своята близо двайсет годишна история "Форум Наука" се утвърди като мост между тези, които знаят и тези, които искат да знаят. Всеки ден тук влизат хиляди, които търсят своя отговор.  Форумът е богат да информация и безкрайни дискусии по различни въпроси.

Подкрепи съществуването на форумa - направи дарение:

Дари

 

 

За контакти:

×
×
  • Create New...