Отиди на
Форум "Наука"

Средновековни църкви


Recommended Posts

  • Глобален Модератор

Торн, като гледам, ти си единственият в БГ наука, който е задълбал в българските църкви. Защо когато имаш възможност не пуснеш един по-дълъг пост с кратка история и анализ на тяхното развитие през вековете? Или поне през ІХ-ХІV век.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

Торн, като гледам, ти си единственият в БГ наука, който е задълбал в българските църкви. Защо когато имаш възможност не пуснеш един по-дълъг пост с кратка история и анализ на тяхното развитие през вековете? Или поне през ІХ-ХІV век.

Вярно, че е крайно време да излезе нещо подобно, но нещата по този въпрос не са много ясни даже за дългогодишни изследователи.

Много от тях изглежда още не са чели наскоро излезлия труд с голямо значение на Виолета Димова за църквите през ХІІІ-ХІV век, или се правят, че не са го чели.

Разкопвачите на преславските базилики по старому бълнуват за византийски архитекти и строители, които нашите били викнали.

Та така :post-20645-1121105496:

Link to comment
Share on other sites

  • Модератор История

Такива трудове има, макар, че никой от тях не е напълно удовлетворителен. Като примери ще дам поне следните книги:

Димова, В. Църквите в България през XIII-XIV век. С. 2008.

Николова, Б. Православните църкви през българското средновековие IX-XIV век. С. 2002

Тулешков, Н. Архитектурното изкуство на старите българи. Т. 1 Средновековие. С. 2001

Моята цел е по-скромна. Аз харесвам стенописите на средновековните църкви и държа да ги посетя лично и да ги заснема докато тези стенописи още стоят на стените им, защото горчивият опит показва, че за много ог тях това няма да е още за дълго. Така си начесвам и лично моята краста. И посещавам много красиви места.

Не се чувствам достатъчно квалифициран, че да пиша за развитието, тенденциите и т.н., но каталог и снимки ще има.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

В книгата на Виолета Димова за пръв път е изложена методология за датиране и идейно реконструиране на църквите през Второто Българско царство. Резултатите са изненадващи за много църкви, даже за повечето от запазените. Според мен отдавна не е излизал обобщаващ труд с такова голямо значение.

Като цяло в "изследванията" на почти всички автори властва пълен хаос при датирането. Църквата в Асенова крепост например е премятана между ХІІ и ХІV век по метода "щот така ми харесва".

Подобно е положението и с другите църкви, както и с такива от други периоди. Така че не си сам в некомпетентността си ;)

Link to comment
Share on other sites

  • Глобален Модератор

Такива трудове има, макар, че никой от тях не е напълно удовлетворителен. Като примери ще дам поне следните книги:

Димова, В. Църквите в България през XIII-XIV век. С. 2008.

Николова, Б. Православните църкви през българското средновековие IX-XIV век. С. 2002

Тулешков, Н. Архитектурното изкуство на старите българи. Т. 1 Средновековие. С. 2001

Моята цел е по-скромна. Аз харесвам стенописите на средновековните църкви и държа да ги посетя лично и да ги заснема докато тези стенописи още стоят на стените им, защото горчивият опит показва, че за много ог тях това няма да е още за дълго. Така си начесвам и лично моята краста. И посещавам много красиви места.

Не се чувствам достатъчно квалифициран, че да пиша за развитието, тенденциите и т.н., но каталог и снимки ще има.

:good: :good: :good:

Link to comment
Share on other sites

  • 3 седмици по-късно...
  • Потребители

На сайта "Българската древност" стартира нов подраздел на фотоалбумите свързани с обекти, които днес са извън пределите на българската държава. Първия албум е на средновековната черква в дн. Каламбака или иначе казано епископската църква на някогашната Стагоска епархия, която е била една от църковните области на Охридската българска архиепископия.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребители

Черквата "Свети Петър и Павел" във Воден - ХІVв.

Има още няколко от Воден, но средновековни са само Старата митрополия и "Св. Петър и Павел". Старата митрополия и разкопките до новата живот и здраве ще са активни от утре.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребители

Един клип с К. Попконстантинов за манастира в м. Караач тепе. Площ - 10дка, като до тук са намерени 30 закопчалки от книги (другото от книгите се разлага) и печат на княз Борис І. Хубавото е, че са събрани и фрагментите от стенописи и някой ден може да се надяваме да се реконстроира нещичко. Може и да не е много, но то и така имаме много малко.

Link to comment
Share on other sites

  • 2 седмици по-късно...
  • Потребители

Наближава Димитровден, тъй че ето нещо свързано със Солун:

Храма "Света Богородица Неръкотворна" (Παναγία Ἀχειροποίητος) - една от големите черкви в този град. Живот и здраве за празника ще гледам да сложа фотоалбум и за храма "Свети Димитър".

Link to comment
Share on other sites

  • Потребители

Базиликата "Свети Димитър" в Солун - интериор и екстериор:

http://historicalcities.narod.ru/photo_Solun_sv_Dimitar_exterior.html

http://historicalcities.narod.ru/photo_Solin_sv_Dimitar_interior.html

Link to comment
Share on other sites

  • Потребители

Снимките не са толкова малки. Големината им (след кликване да се отвори) е в доста популярна за нета големина. Така се пести място и албума се отваря по-бързо. Заради по-бързото отваряне на албумите този за "Св. Димитър" по проекта, както е сложен на практика е разделен на три, но най-вероятно за да мога да сложа и акварелните копия, които изрових в нета, като слагам окончателните статии ще се наложи да станат 4-5 (от интериора да отделя кивотария и кенотафа), а стенописи и мозайки да са отделно на времеви или изработъчен принцип (зависи как ще се паднат бройките).

А и трябва да се пести място. До момента макар половината Несебър още да е на другия сайт обема е 120 МВ, 266 страници и 1721 файла. Това е причината да се отдели втория сайт.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребители

Торн пускал ли си нещо за църквата от Паталеница ???

Съвсем наскоро научих удивителната й история, както и това ,че с нейните стенописи теософката Л.Живкова е спонсорирала изграждането на "Асамблея Знаме на мира".

Link to comment
Share on other sites

  • Модератор История

Галахад - направи като мен - държиш снимките на външна галерия, в сайта са привюта. Безплатен е един гигабайт.

Рицар - виж постинг 22 от тази тема. И каква е тази история със стенописите?

Link to comment
Share on other sites

  • Потребители

Галахад - направи като мен - държиш снимките на външна галерия, в сайта са привюта. Безплатен е един гигабайт.

Рицар - виж постинг 22 от тази тема. И каква е тази история със стенописите?

Един човек ми разказа, че около1/4 от стенописите са снети и продадени от Живкова на западни колекционери. От тези пари тя е спонсорирала Асамблеята "Знаме на мира'". По същия начин се е процедирало и с Панагюрското съкровище, Калояновия пръстен и други. Откъде инъче бедна България ще прави такива симпозиуми???

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

виж постинг 22 от тази тема

Във високите части на стените наистина има късни поправки, но куполът със зидарията "скрита тухла" няма как да е възрожденски. По този признак църквата е от ХІ век и не е от ХІІ-ти, защото на купола няма декоративни колонки. По-късното датиране е изключено.

Друга възможност е при ремонт куполът да е построен върху църква от Х век, но за това трябва да има признаци като долен живописен пласт.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребители

Във високите части на стените наистина има късни поправки, но куполът със зидарията "скрита тухла" няма как да е възрожденски. По този признак църквата е от ХІ век и не е от ХІІ-ти, защото на купола няма декоративни колонки. По-късното датиране е изключено.

Друга възможност е при ремонт куполът да е построен върху църква от Х век, но за това трябва да има признаци като долен живописен пласт.

Не Торн не казва, че не вярва , че е от XI-XII в. , но казва, че не вярва да са я заровили цялата през османското робство, защото поверието гласи , че един овчар я открива случайно и го спускат с въже вътре.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребители

Галахад - направи като мен - държиш снимките на външна галерия, в сайта са привюта. Безплатен е един гигабайт.

Ако не намалям размера, то и 1 GB няма да ме изкара до никъде. В оригинален размер (разбира се и със снимките, дето няма да ги слагам) папката в която сега държа Солун-Кавала-Метеора-Воден е 560 МВ. Пък се надявам това да е само началото.

Един човек ми разказа, че около1/4 от стенописите са снети и продадени от Живкова на западни колекционери. От тези пари тя е спонсорирала Асамблеята "Знаме на мира'". По същия начин се е процедирало и с Панагюрското съкровище, Калояновия пръстен и други. Откъде инъче бедна България ще прави такива симпозиуми???

Предполагам, че това е част от новосоциалистическия фолклор. Даже се чудя дали да не пусна тема, защото много от измишльтините се възприемат за чиста истина - като че Алеко Константинов бил убит от бай Ганьо или че главата на Стамболийски била поднесена на царя в тепсия (в действителност двете са само карикатури на Бешков и изобразеното е в преносен смисъл). Асамблеята не е кой знае какво. Друг е въпросът, че в соцпериода държавните пари се пилееха доста безумно, което за съжаление продължава и сега. А трети е въпросът, че понякога наистина са снемани стенописи, уж за да се сложат в някой музей и да се съхраняват при по-добри условия, но вместо това се бутат в някое влажно мазе и се съсипват. Подобни оплаквания имаше в медиите за стенописите от "Св. 40мци" в Търново.

Link to comment
Share on other sites

  • 1 месец по късно...
  • Модератор История

o633003538036406250.jpg

Сложих свети Теодор край Бобошево. Видях я покрита с найлон. А сега имаше порои и наводнения. Не ми се мисли какво е станало със стенописите.

Link to comment
Share on other sites

  • Модератор История

Дано бъркаш..... Все пак надали това й е първият дъжд.

Преди беше покрита с една килната барака, която това лято се срути. Сега е без покрив, само с найлона, а той дори не е хубаво закрепен.

Link to comment
Share on other sites

Напиши мнение

Може да публикувате сега и да се регистрирате по-късно. Ако вече имате акаунт, влезте от ТУК , за да публикувате.

Guest
Напиши ново мнение...

×   Pasted as rich text.   Paste as plain text instead

  Only 75 emoji are allowed.

×   Your link has been automatically embedded.   Display as a link instead

×   Your previous content has been restored.   Clear editor

×   You cannot paste images directly. Upload or insert images from URL.

Зареждане...

За нас

"Форум Наука" е онлайн и поддържа научни, исторически и любопитни дискусии с учени, експерти, любители, учители и ученици.

За своята близо двайсет годишна история "Форум Наука" се утвърди като мост между тези, които знаят и тези, които искат да знаят. Всеки ден тук влизат хиляди, които търсят своя отговор.  Форумът е богат да информация и безкрайни дискусии по различни въпроси.

Подкрепи съществуването на форумa - направи дарение:

Дари

 

 

За контакти:

×
×
  • Create New...