Колко години и какво учи Симеон в Магнаурската школа?

[plamen_starbov]

Какви учебни предмети изучава и колко време се обучава бъдещият цар Симеон I в Магнаурската книжовна школа?

Редактирано Септември 20, 2009 от ISTORIK

[ISTORIK]

Първо да кажем за Константин и Методий. Единият от тях е по-ранен възпитаник на школата...

- Рожденна дата:

Раждането на Методий се ситуира в годините между 810 и 820 г. Най-често се споменава, че е роден през 815 или 816 г. Починал е през 885 г.

Константин Философ - Кирил е роден през 826 или 827 г. Починал е през 869 г.

- Етнически произход:

Той е обект на оживени научни дискусии. Има три хипотези за него - славянска, византийска и смесена (славяно-византийска). Днес най-много привърженици има последната. Основен аргумент в нейна подкрепа е високото словесно майсторство на превода на Библията. Такова детайлно познаване на славянския език е невъзможно, ако той не е матерен/майчин. Прави се изводът, че вероятно двамата братя имат славянка за майка. Според данните от житиетата на братята, смесените семейства във Византия са били елинизирани. Двамата са имали ромейско култуирно-политическо съзнание. Те не криели византийския си патриотизъм и съзнанието, че разпространяват византийската православна култура и вяра.

- Социален произход:

Константин и Методий са принадлежали към висшите съсловия в ромейското общество. Баща им - Лъв - бил друнгарий. Методий бил назначен за управител на заселена със славяни архонтия (военно-административна област, по-малка от темата) - по течението на реките Струма и Брегалница. По-късно, след убийството на един негов покровител - логотета Теоктист - той напуснал тази длъжност и се замонашил. (към 855 г.)

- Образование в Солун:

Нямаме данни за ранното образование на двамата братя. Знае се само, че Константин е усещал духовна близост с разбиранията на Григорий Богослов, който бил едновременно ревностен християнин и искрен почитател на античното културно наследство, което, според него, трябва да намери важно място в духовния живот на християнина. Това трябва да се тълкува като знак за голямата духовна широта и интелектуално превъзходство на Константин над тогавашните предразсъдъци.

- Образование в Магнаурската книжовна школа (в двореца Магнавра):

Около 841 г. Константин станал студент в школата. Изучавал усилено чужди езици (езици на "варварски" народи!), факт, който щял да му помогне в дипломатическите мисии по-късно. Той вярвал, че и варварите са културно пълноцени. След завършването на образованието си в този университет, Константин станал секретар (хартофилакс) на Цариградската Патриаршия. Шест месеца по-късно, по неизвестни днес причини, той я напуска и се замонашава. По-късно, вероятно по препоръка на някой от своите преподаватели или по препоръка на самия патриарх Фотий, той сам става преподавател в Магнаурската школа.

---

В една друга тема възникна въпросът, какво са изучавали възпитаниците на Магнавърската (Магнаурската) книжовна школа в Константинопол. Ето отговорът на въпроса - и тук...

Езикознание, различни езици (гръцки, латински, езици на "варварски" народи - сирийски, еврейски...), философия, медицина, лесовъдство (горско стопанство?), граматика (езикознание и езици), алгебра, геометрия, астрономия, поезия (литература), музика, право, богословие (теология), реторика/риторика, история...

Надявам се да не съм пропуснал някой важен учебен предмет...

Известни преподаватели: Лъв Математик (математика и философия), патр. Фотий (философия), Константин Философ - Кирил (философия), Теодорос (геометрия), Кометас (гръцки език), Теодогиус (астрономия) и други...

Видни ученици: цар Симеон I, Константин Философ - Кирил, Анастасий Библиотекар, членовете на императорските семейства...

Редактирано Септември 20, 2009 от ISTORIK

[Ka40]

Военното си образовение е получил, когато е бил още пъпчив пубертет в юнкерското училище в Дръстър. В Маганаурската школа е изкарал бакалаварска програма в катедрата по Стара и Съвременна ромейска история, а магистърската - в катедрата по Политология, като магистърската му теза е "Теория на владетелската доктрина в Pax Romana". В момента, в който се дипломира, той разбира, че няма вакантни постове за владетели - нито в Константинопол, нито в Плиска. Има само едно място на половин щат в Раса, но сърбите отказали да му поемат пътни и квартирни разходи.

С оглед бъдещето изграждане на независима Българска патриаршия и обещанията на татко му, че ще го уреди за патриарх, решил да стане духовник. Затова записал задочна доктурантура в Църкавния институт към Константинополската патриаршия, като докторската му теза била "Ползата от библейските цитати в споровете с езичници", като основно се позовавал на непубликуван до момента материал, в това число - и на лични спомени от ранните му години в Плиска.

Тъй като по това време баща му Борис І изхарчил огромната част от държавния бюджет за планово строителство на църкви във връзка с присъединяването на България към Европейския християнски съюз, то Симеон трябвало сам да се издържа. Затова в свободното си време продавал български лен и коноп на тържището в Константинопол.

Това обяснява и защо, когато вече станал княз, толкова остро реагирал на преместването на българското тържище от Константинопол в Солун. И обявил война на Империята.

Редактирано Септември 18, 2009 от ISTORIK

[T.Jonchev]

[Ka40]

Мислех, че тук ще намеря приятели - не, грешал съм. Този път се оттеглям завинаги. Моля, модераторите да изтрият всички мои теми. Сбогом!

Приятелю, ако аз съм те обидил - извинявай. Вярвай ми, последното нещо, което съм искал в случая да е да се бъзикам за твоя сметка. Просто си мисля, че понякога на историята трябва да се гледа и откъм веселата страна.

[mitaca]

Мислех, че тук ще намеря приятели - не, грешал съм. Този път се оттеглям завинаги. Моля, модераторите да изтрият всички мои теми. Сбогом!

Това с триенето май се превръща в практика (изкането де). Пламене, "завинаги" е доста дълго време . А приятели имаш , аз мога ли да кандидатствам ?

[plamen_starbov]

Момчета, тука вкъщи се ядосах много още веднъж и затова реагирах така. Моля да ме извините. Няма да се повтори. Просто съм много сприхав. Извините за този случай.

[КГ125]

[Ka40]

Момчета, тука вкъщи се ядосах много още веднъж и затова реагирах така. Моля да ме извините. Няма да се повтори. Просто съм много сприхав. Извините за този случай.

Нищо. Всеки "изпушва" понякога.

[resavsky]

Момчета, тука вкъщи се ядосах много още веднъж и затова реагирах така. Моля да ме извините. Няма да се повтори. Просто съм много сприхав. Извините за този случай.

Пламене стегни се.Тук нямаш врагове.

[Galahad]

Сведенията за това как е протекло образованието на Симеон във Византия са доста оскъдни. Понятието "Магнаурска школа" създава впечатлението че се касае за някакъв университет-конкурент на Охридската книжовна школа. По онова време не е имало ВУЗ в днешния смисъл на думата - студенти, общежития, лекции, изпити. В случая владетелят финансира група учени. Те пък обучават децата на владетели и висши аристократи. Имало е известна институционализация, титли като напр. "ипат на философите", но метода на обучение е друг. Тогава на преподавателя се гледало по-скоро като на гувернантка на ученика. Тъй че "студента" завършвал дори и да не усвоял нищо. Най-близо до тогавашното преподаване са придобилите популярност у нас "частни уроци" в положителния смисъл на това понятие. Ще рече, че е напълно възможно Симеон да е имал само един учител и просто да е ползал богатите библиотеки на Цариград. Казвам това, защото от кореспонденцията на Симеон се долавя известно идейно различие в научните възгледи с това, което знаем за виз. императори. Напр. в преписката си с пратеника Лъв цар Симеон иронизира астрологическите занимания на виз. император. Докато виз. императори за имали слабост към по-тайствените науки - кой към астрология, кой към имитативна магия. А възгледите на Симеон са по-рационални. За съжаление повечето от писматана Симеон І не са запазени и за съдържанието им може да съдим само косвено по отговорите на Николай Мистик и Роман Лакапин. Пак от писмата може да съдим, че Симеон е имал добра подготовка по риторика, но за разлика от ромейските си кореспонденти си служи с ясен, стегнат и кратък изказ.

[resavsky]

Доста спорен е въпроса дали Симеон получава и военно образование в Константинопол.По скоро не.Въобще винаги ми е правело впачетление че византофила Симеон който се стреми да подражава във всичко на Византия не извършва реформи в българската армия / в смисъл да я направи подобна на византийската/.Тактиката при Ахелой си е изконно българска.

[Galahad]

Доста спорен е въпроса дали Симеон получава и военно образование в Константинопол.По скоро не.Въобще винаги ми е правело впачетление че византофила Симеон който се стреми да подражава във всичко на Византия не извършва реформи в българската армия / в смисъл да я направи подобна на византийската/.Тактиката при Ахелой си е изконно българска.

Ами неговият съвременник и колега император Лъв Мъдри за всеки случай предвидливо е пропуснал в своята "Тактика" да дава съвети как да се воюва с българите, а казва, че трябвало да се прави аналогия с писаното за унгарците. Това подсказва, че може да се е опасявал да не би съчинението му да предизвика проблеми с България.

[batbayan]

Военното си образовение е получил, когато е бил още пъпчив пубертет в юнкерското училище в Дръстър. В Маганаурската школа е изкарал бакалаварска програма в катедрата по Стара и Съвременна ромейска история, а магистърската - в катедрата по Политология, като магистърската му теза е "Теория на владетелската доктрина в Pax Romana". В момента, в който се дипломира, той разбира, че няма вакантни постове за владетели - нито в Константинопол, нито в Плиска. Има само едно място на половин щат в Раса, но сърбите отказали да му поемат пътни и квартирни разходи.

С оглед бъдещето изграждане на независима Българска патриаршия и обещанията на татко му, че ще го уреди за патриарх, решил да стане духовник. Затова записал задочна доктурантура в Църкавния институт към Константинополската патриаршия, като докторската му теза била "Ползата от библейските цитати в споровете с езичници", като основно се позовавал на непубликуван до момента материал, в това число - и на лични спомени от ранните му години в Плиска.

Тъй като по това време баща му Борис І изхарчил огромната част от държавния бюджет за планово строителство на църкви във връзка с присъединяването на България към Европейския християнски съюз, то Симеон трябвало сам да се издържа. Затова в свободното си време продавал български лен и коноп на тържището в Константинопол.

Това обяснява и защо, когато вече станал княз, толкова остро реагирал на преместването на българското тържище от Константинопол в Солун. И обявил война на Империята.

[natan]

Първо и най-вече е учил закони и философия,следва медицина,аритметика,геометрия,астрономия,музика,риторика,богословие,езици,латинс

и,гръцки и др.След като е наречен философ,а за Кирил се насират да пишат,че го нарекли философ,щото бил най-умния на земята

.Учил е като продължителност достатъчно да получи званието философ,което този университет е давал вероятно като степен,с което би се опровергава твърдението,че това пръв прави Болонския.

Лонгобардският епископ Лиутпранд Кремонски,четиридесет години по-късно,го нарича"почти равен на древните елински мъдреци",като така го поставя на едно място с откривателя на кръглостта на земята повече известен като домашен учител на Александър Аристотел и др. разни домашни учители,считани от тъпите средновековняци за мъдреци, към които научаваме той е имал слабост и от чиито книги несъмнено е черпил превъзходните си военни познания,помогнали му да получи титлата римски император.Факти които във форума се посрещат с поредното хихикане,използвано за неоспоримо доказателсатво.

[Armand O'BOLG]

ИСТОРИК-ът в предишната тема за св. Кирил и св. Методий наистина даде сведения за по-важните и значими характеристики на Магнаура и за личностите, които са преподавали в нея, макар че изпуска от внимание неколцина автортети като например Йоан Итал. Последният и учениците му - привърженици на класическия неоплатонизъм, са обявени за еретици и Магнаурата е закрита от имп. Алексий Комнин. Един от по-известните и значими ученици на Йоан Итал с група сподвижници идва в Бачково и продължава неговото дело. Това е Йоан Философ, наричан още Йоан Петрици или още - Божи Философ. Същият е преподавал тук около 20 г. и е имал активна кореспонденция с архиеп. Теофилакт Охридски (запазени са около 50 писма), а впоследствие заминава за Грузия, където основава прочутата книжовна школа Гелати. Както в Магнаура, така и в Бачково са били изучавани такива автори на светска книжнина като Аристотел, Платон, Прокъл и Порфирий. Обученето било по такива "дисциплини" като богословие, богослужение, философия, диалектика, граматика, риторика, история, астрономия, естествознание, музика, пеене, рисуване и някои приложни изкуства-занаяти. В скрипториума и на двете школи несъмнено е имало обучение още и по калиграфия, преводаческо майсторство и др. под. Посочваните от някои автори "чужди езици" като отделни дисциплини практически не са изучавани отделно и всъщност владеенето им е било задължително условие за новоприетите ученици, съобразно нуждите от тяхното индивидуално обучение - например за библиотекар, секретар, преводач и др.!

[ISTORIK]

Ами бързал съм да пусна отговора и съм пропуснал няколко от видните преподаватели, а после съм забравил да ги добавя. Случва се. Идеята ми е била да очертая някаква по-обща картина, та интересуващият се (не помня на кого обяснявах това - на Пламен ли, на друг ли?!) да добие представа за школата/университета.

[Tyroglyphos]

В Магнаурската школа, създадена в противовес на дотогавашното предимно богословско образование, има четири "факултета" - по философия, геометрия, астрономия и гръцка "граматика" (т. е. език и литература; по-късно го преименуват на "реторика"). Нямаме пълен списък на преподаваните дисциплини, но знаем например, че изучаваните там от Константин Философ предмети са включвали "граматика", Омир, геометрия, диалектика и "всички философски дисциплини", реторика, аритметика, астрономия, музика.

Ако имаме предвид единственото сведение за образованието на Симеон: "за този Симеон казвали, че бил "емиаргос", т. е. полугрък, понеже още като малък бил изучил във Византион ораторското изкуство на Демостен и силогизмите на Аристотел", то изглежда той е залягал най-вече над дисциплините в реторическия факултет - нещо, което се потвърждава и от сетнешната му книжовна дейност в България.

И едно необходимо уточнение - това, че Симеон е учил тъкмо в Магнаура, е само хипотеза; по това време в Константинопол има и други школи, които може да е посещавал.

[Galahad]

Изброяването на преподаваните дисциплини в Цариград (не само в двореца Магнаура), което имаме като сведения не е изчерпателно, а само примерно.

Така напр. в житието на Кирил от св. Климент Охридски е посочено:

Като дойде в Цариград, дадоха го на учители да се учи. В три месеца той усвои граматиката и се зае с другите науки: изучи Омира и геометрията, а при Лъва и при Фотия – диалектиката и всички философски науки, а освен тях и риторика, и аритметика, и астрономия, и музика, и всички други елински изкуства. И той бързо изучи всички тези науки, като да би изучавал само една от тях. Защото бързината се съчетаваше с прилежанието, като се надпреварваха взаимно, чрез което се постигат науки и изкуства.

Но да речем Византия все още е съхранявала много познания напр. свързани с механика - пример за това е атрактивния трон на императора, който де издигал, фигурите на животни се движели и птиците пеели. Имаме и интерес към историаграфията - Генезий, а от съвремениците на Симеон от царския му период са и продължанието на Теофановата хроника, "семейството хроники на Симеон Метафраст".

Тъй че възможностите обучение на Симеон в Цариград са били доста широки. Но тъй като се е готвел за архиерей, най-вероятно освен на елинските познания е наблегнал също доста на богословските науки.

[проф. Добрев]

В Магнаурската школа, създадена в противовес на дотогавашното предимно богословско образование, има четири "факултета" - по философия, геометрия, астрономия и гръцка "граматика" (т. е. език и литература; по-късно го преименуват на "реторика"). Нямаме пълен списък на преподаваните дисциплини, но знаем например, че изучаваните там от Константин Философ предмети са включвали "граматика", Омир, геометрия, диалектика и "всички философски дисциплини", реторика, аритметика, астрономия, музика.

Ако имаме предвид единственото сведение за образованието на Симеон: "за този Симеон казвали, че бил "емиаргос", т. е. полугрък, понеже още като малък бил изучил във Византион ораторското изкуство на Демостен и силогизмите на Аристотел", то изглежда той е залягал най-вече над дисциплините в реторическия факултет - нещо, което се потвърждава и от сетнешната му книжовна дейност в България.

И едно необходимо уточнение - това, че Симеон е учил тъкмо в Магнаура, е само хипотеза; по това време в Константинопол има и други школи, които може да е посещавал.

Преди Магнаура Симеон трябва да е преминал през Славянската Школа на патриарх Фотий.

Ив. Добрев, Златното съкровище на българските ханове от Атила до Симеон. София, 2005.

Другият център на интензивно-широкомащабна културно-просветна дейност е столицата Велики Преслав, където под непосредственото ръководство на самия цар Симеон Велики се създава Преславската Книжовна Школа и тук монаси книжовници превеждат от други езици, главно от гръцкия език на български език научно-художествени съчинения; пишат оригинални природно-философски и художествени творби на славянобългарски език, които като цяло и по принцип са началото и основата не само и единствено на старобългарската научно-художествена литература, но и на писмеността и книжнината, а следователно и на ядрото на духовната култура на повечето от славянските племена и народи, които са основното население на земите от Среден Дунав до Волга, и особено мощно, дълбоко и в големи мащаби най-вече на Русия, която общославянска писменост и книжнина дори чак до ХVІІ в. се гради и развива на основата на създадения в Преславския книжовен център ”литературно-типологически модел” (Цв. Чолова).

Според стар български ръкопис, ”Симеон цар български написа много книги и като цар Давид свиреше на златни струни и повече от всичко обичаше книгите”, тъкмо което в непрогледната тъма на Ранното Средновековие не може да се нарече дори и рядкост, а единствено и само ослепително-уникална звезда, изгряла за много малко на Небосклона, хвърлила обаче ярка светлина векове напред, каквато звезда цялото антично-ранносредновековно човечество е имало възможността да види и да познае само за миг, но много столетия преди това.

Високата си култура и образованост Царят не дължи само на обучението си в Константинополския университет, а безспорно много повече на своя баща, чистия и все още неподправен прабългарин княз Борис, той пък на своя баща прабългарин и т.н.

Ето защо никакъв комплимент не е за нас българите това, че гърците величаят и смятат цар Симеон за полугрък, от който ”комплимент”, необяснимо защо продължават да се прехласват не само нашите историци (История на България), но и чужденците (Ср. Пириватрић), защото Българският цар, благодарение най-напред на наследената си природна интелигентност, върху която той съумява да надстрои допълнително не само във въпросния университет една по-нова и висша култура и образованост, единствен в целия тогавашен свят е на нивото и е в състояние, размишлявайки и разсъждавайки върху най-абстрактните, сложни и заплетени проблеми на Битието и Отвъдното, да ги обсъжда и дори да опонира на най-образования и начетен мъж сред ромеите, патриарх Фотий.

На фона на тълпата от полуграмотни, без всякакъв морал, грубо-недодялани и дори с животински изглед императори, крале и султани от това време, че дори чак до ХVІ-ХVІІ в., където особено силно-осезаемо е присъствието на английските крале, любимото занимание на които, освен да се тъпчат или да бият глигани, е да екзекутират кралиците си, чисто и просто, за да освежат леглото си, след което си отиват от този свят, покосени от подагра или венерически болести, но и на турските султани, първата работа на които при получаването на короната е да удушат братята си, Той, Царят Български, след кърваво-жестоки битки по границите на царството си или отегчително-досадни преговори с натрапчиво-мазни хитреци и долнопробни мошеници с княжеско-посланически сан, които дори и родния си гръцки език не умеят да говорят като хората, докато той е вещ, чете, пише и води най-учени и други разговори на прабългарски, славянобългарски, гръцки, латински, еврейски, печенежски и никак не е изключено, дори и на персийски и сирийски език; внимателно потапя пачето перо в мастилницата, благоговейно изписва всяка една буква върху жълтеникавия пергамент, дума подир дума, часове, дни и нощи, самият Той пише книги: ”Това е То, Словото Божие!”; свири на позлатена арфа: ”Това е Той, Гласът на Господа-Бога!”; тревожно-неспокоен не заспива от мисъл по всичко що-е около Него и отвъд Него: ”Не е ли Господ-Бог в мисълта и душата на Човека?!” – кой, кой друг народ е имал, познал и расъл под крилото на такива царе?!