Отиди на
Форум "Наука"

"Българското църковно влияние отвъд Дунава и в Средна Европа през ІХ-ХV век"


Recommended Posts

  • Потребители

"Българското църковно влияние отвъд Дунава и в Средна Европа през ІХ-ХV век"

 

I. Част

 

Не е случаен факта ,че границите на Православието в Централна и Югоизточна Европа съвпадат приблизително с териториите подчинени на бълг. царе и канове през IX-X в.- дн. България, Сърбия до Босна, Р. Македония,Албания, Румъния и северната част на съвременна Гърция.

Територии подчинени на българските царе, където не се запазва Православието е Източна Унгария и Югоизточна Словакия . Тези земи след разпадането на първото царство попадат по унгарска власт. Въпреки ,че са християнизирани от българските владетели, тези земи вторично са покръствани по западен ритуал. По времето на унгарския крал Стефан(1000-1038), опрял се на немските барони и латински монаси извършва подмяна на православното духовенство и забрана на славянското Богослужение на своите земи.

Земите на юг от Солун, в съвременна Гърция са в диоцеза на Римския папа (до 731г.) и цар Самуил прави неуспешен опит за присъидиняването на Епир, Атика и Пелопонес към Българската патриаршия. Този опит е осуетен от енергичния византийски император Василий II Българоубиец. Той завладява България и подчинява Българската църква. Борбата за контрол над християнското население, между Римската курия и Константинопол довежда до завладяването на Балканите от османските турци.

Император Константин Велики през 313 г. дава равнопоставеност на всички религии в Римската империя. Имп. Теодосий I през 391г. налага като единствена държавна религия Православието. Българските канове изповядващи християнството(династията Дуло) създават условия за равнопоставеност на всички религии в името на стабилността на държавата. Ясно е обаче, от Евангелието ,че тази държавна структура е нестабилна и в нея има заложена предпоставка за разпад.

Св. цар Борис решава да укрепи държавата, като минимализира езическото и манихейско(павликянско) влияние на Хазария, чрез налагането на Православието като единствена държавна религия със свой свещен богослужебен език, Автокефална Църква и солидна цезарска подкрепа.

Това действие на св. цар Борис I е главната предпоставка за разпространението и налагането на Православието извън границите на Българската държава – вкл. и на територията на Киевска Рус през 988г. Будят недоумение, твърденията на някои историци, че Православието в Киевска Рус е извършено от византийски духовни лица на славянски език. В същото време на територията на покорена България, същите духовни лица изгарят книгите написани на светите братя просветители.

Целта на нашето изследване е осветляване на църковното влияние на България в Отвъдунавските земи и приносът й, те да бъдат включени в семейството на Православните народи.

В първите столетия на разпространението на християнството имаме изключително малко данни за него в земите отвъд Дунав. Въпреки това, данните за християни отвъд Дунав след IV в. са в достатъчно количество, за да ни дадат, някаква представа за наличието на християнско население по тези земи.[1] Виж по специално [2].След динамиката на процесите на преселението на народите, през VI-VIIв. в земите на Север от река Дунав се установяват народите на аварите, славяните и българите. Сред тях християнството е разпространено в различни степени, най-вече чрез пленници залавяни на юг от р. Дунав и от емигранти от балканското население, които според изворите „бягали … на тълпи при варварите”[3], както и от заварено по-старо християнизирано население.

В изворите от епохата са засвидетелствани не малко факти за техния голям брой. Податки за тяхното влияние върху „варварите” са намират например в „ Деянията на св. Димитър”[4]. Те успешно проправят отново пътя на християнството в земите отвъд Дунав. През първата четвърт на VII в. от земите на Балканите било отвлечено огромно местно население, което било прехвърлено от лявата страна на реката до Централна Европа, така чрез него се разрастнало „християнското племе”[5]. Най-големия проблем се състои в археологическата интерпретация, която отказва да признае наличие на християнско население, потвърдено от изворите, което се ситуира хронологически, съобразно конюнктурните политически мнения по въпроса.

Всъщност една сериозна реконструкция на проблема, която засега по известни причини не мога да направя( поради липса на автора на съчинения на археологическите проучвания в този период), може да хвърли светлина по дадения въпрос.

Вярно е ,че християнството е разпространявано стихийно и неорганизирано и може би не се е утвърдило сред местното население, което често меняло своя етногенен и културен състав. Няма данни за наличието през този период на епископски центрове отвъд Дунав. Може би това се дължи и най-вече на факта, че без да бъде скрепена чрез писменост, християнската проповед рискувала да бъде зле разбрана, тълкувана и разпространявана и поради това лесно можела да се преобърне в еретическа и следователно неортодоксална доктрина, която да не бъде приета от институционализираното християнство в Римската империя[6]. Категорични в това отношение са словата на св. Кирил(от житието) отправени към император Михаил: ” Кой може да пише беседа на вода и кой иска да си навлече еретическо име”[7]и "набеденото" арианство на готите. В този контекст стои и ''отстъпването на българите от християнството'' според Паисий.

Към края на VIIв. се извършва ново преселение засвидетелствано отвъд земите на Дунав. Докато голяма част от местното българско население в Панония, заедно с т.нар. ‘’сермесиански”[8] народ се преселва в днешните земи на Македония и Югоизточна Албания, то хан Аспарух, прехвърля славянските племена от бившата римска провинция Мизия в земите на дн.Южна Румъния (Влашко). Така докато земите на Аварския каганат се ''опразват'' от християнско население, то в Отвъдунавските земи на България се преместват в известен смисъл, частично християнизирани племена.

Приблизителното политическо състояние в земите отвъд Дунав през VII- края на VIIIв. е следното- (Панония и земите до Южните и Източните Карпати) са заети от Аварския каганат , а България, включва в своите територии Южнодунавската равнина от двете страни на р. Дунав до Карпатите.

Към края на VIII в. кралят на франките Карл Велики достига до решението да унищожи Аварския каганат и да покръсти неговото население, състоящо се от авари, славяни и българи. В началото на IXв. Карл Велики успява окончателно да победи аварите с помощта на българския владетел Крум. В резултат на победата франкските владения достигат до западния бряг на р. Дунав, а българските заемат огромните територии на земите от Карпатите до източния бряг на р. Дунав по средното му течение.

Сложните политически ребуси в Централна Европа в началото и средата на IXв. довеждат до образуването на няколко славянски княжества зависими в различна степен от Франкската империя и България.

Няма да се впускаме подробно в мисионерската дейност на св. Кирил и Методий. Само ще отметна,че е слабо е известен на изток и факта, че преди св. Кирил и Методий е имало келтска мисия, която пристигнала в Залцбург и разработила принципите и методите на мисията сред жителите на Панония[9]. Според тези методи Залцбургската мисия е използвала сред славяните в диоцеза техния език, но строго е била забранена употебата му в самата литургия.

През призмата на сложните геополитически игри, стигаме до археологическо засвидетелствания момент с откриването на печата на Българския архиепископ в столицата на славянското княжество-Мосабург (Залавар), наречено Блатненско, начело с владетеля Коцел, който безрезервно подкрепил славянското дело. След процес на дълги анализи и буквално математически изчисления достигам, до идеята ,че след смъртта на архиепископ Методий(886г.) , а може би, дори и по-рано (870-872 –това е периода на Методиевото заточение в немския манастир) и след това, недоволните от пронемската и пропапска политика на Светополк, славянски князе, преминават под църковната юрисдикцията на Българската архиепископия. Това са – Мосабург(Панония), голяма част от чешкото(до този момент няма Пражка епископия, за нея ще видим по-нататък, дори и полското низше духовенство (което не виждам по никакъв начин да поддържа връзка с Православието , освен чрез България,особенно след смъртта на св. Методий) и навярно част от самото моравско духовенство. Там където немските епископи са успели да упражнят своето политическо влияние, тези православни духовници са подложени на мъчение, но борбата продължава през целия X. и дори XI в.

Искам предварително да обърна сериозно влияние, на онези, които ще предложат , житието на св. Климент , като основен извор при реконструкцията на историческия период. За Бъглария и Ромейската империя през XII-XIII в. той ''върши работа', но далеч не осветлява всички събития, които се разиграват в Централна и Източна Европа след формалното ликвидиране на Кирило-Методиевото дело чрез изхвърлянето на източното християнство от папа Стефан VI още през 884г. ,а реалната борба продължава и до днес.

Динамиката на процесите е толкова голяма, че за да изразя няколко мои мисли, ще ми трябват доста усилия, да ги ситуирам на едно такова малко място.

Накратко казано, политическо-църковните събития вървят в следния порядък - Св. Методий е заточен от привържениците на Триезичната ерес. Немския император ги поддържа , папата е натясно и стои, чакайки изгодна позиция. В същия момент, сарацините удрят о. Сицилия и се придвижват към Южна Италия . Има голяма вероятност под ударите им, скоро да попадне самия Рим. В този момент Людовик не може да помогне на папата , защото има заговор в неговото кралство от страна на големия му син, бароните, славянските князчета и т.н.

Папата (Йоан VIII) се обръща с възвание към Василий I , ( имаме и ''кръстоносни'' походи от Изток на запад ;):yes: ), който изпраща цялата си флота, стоварила се с голяма сила върху арабите, които са принудени да преустановят всякакво по натътшно настъпление.

Така нещата се преобръщат на 180 градуса.

Папата санкционира немските епископи и им заповядва да пуснат св. Методий. За да не накърни, тотално немското влияние, той обаче отново използва страшно лукавия си йезуитски метод, като изпраща за суфраганен епископ на св. Методий, немеца Вихинг, който е назначен за епископ Нитренски.

Виждаме, как с един ход папищаша залага отново, барутно буре в делото на славянското Богослужение . Идва смъртта на св. Методий и отново надмощието на пронемските и папски сили. Тогава вече се пуска в ход гениалния стратегически ход на цар Борис I с официализирането на славянския Богослужебен език и приемането на всички Кирило-Методиеви ученици.

В годините на утвърждаването на християнството в Цетрална и източна Европа в периода 863-893-5 г. има данни за по-неизвестните техни ученици, които продължават делото на Светите братя. Тежък удар на делото нанасят няколко фактора, за които ще говорим по-късно.

В земите на вислянските славяни или бъдещите земи на Велико Полша, това са според чешко-моравските паметници – Визног и Ослав.

Останалите ученици са приведени от Й. Стредовски в един стар и забравен извор. Ето какво пише в него –

‘’ Tales sunt Apostolorum nostrorum missionarii : Bezrad in Panonia, Wiznog in Sarmatia, Jordan in Dacia, Nawrok in Russia, in Alpibua Valachicis Moznapan, Oslaw in veteri Quadia nunc Silesia”.[10]

Във всички тези земи[11] има засвидетелствани храмове, които са построени към средата и края на IX в. съобразно византийско-славянския обряд.

[1] Най-ранното съобщение от подобен род се явява свидетелството на известния христиански идеолог Quinta Florenta Septimius Tertullian. Той свидетелствува, че през II-ри век. Християнството вече е проникнало между племената гети, даки, сармати и скити. Eто какво гласи текста: „Et Galliarum diversae nations et Britanorum inaccesa Romanis loca, Christo vero subdita, et Sarmaturum et Dacorum et Germanorum et Scytharum et abditarum multarum gentium et provinciarum et insularum nobis ignotarum et quae enumerare minus possemus”. Тази информация е възприемана с големи резерви от учените. Според тяхното мнение Тертулиан е апологет и по тази причина, той използва доста преувеличения и хиперболи. Като аргумент в подкрепа на това недоверие, те считат един пасаж от коментар върху книгата на Ориген за тълкувание на Eвангелието от ап. Матей. Tой смята, че Евангелието още не е проповядвано в земите на север от Дунав. Междувпрочем, произведението на Ориген е също апологетично, като се има впредвид, че Александрийския автор желае да отговори на езичника Порфирий, който отрича верността на думите на Спасителя (Мат. 24:14). Езическият философ счита, че евангелизацията е завършена и света не би трябвало вече да съществува. Освен това в друго свое съчинение Ориген пише, че Християнството привлича голямо число последователи между „всеки народ и човешки род”, което означава, че то се разпространило и сред варварския свят. Освен това намираме и един друг писател който потвърждава, че Християнството е съществува около река Дунав и той е Арнобий, който твърди, че християни има у алеманите, персите и скитите. Друг момент в процеса на християнизация са готските нашествия от III в. Някои учени мислят, че в страниците на „Карменовата апологетика” от поета Комодиан има косвено потвърждение за разпространение на Християнството на Балканите. Той информира, че готите са взели множество пленници, сред които и християни, които също така са мисионерствали сред варварите живеещи около Дунава. Същото се потвърждава и от църковния историк Созомен, който споменава, че готите които живеят около Дунав вземат множество пленници от Тракия и от Азия, сред които много християни. Тези християни изцеляват много болни и множество готи приемат вярата им. Твърдението на Сократ , че сарматите на изток от Дунава след поражения в 322 г. стават християни, определено е вярно, защото това се потвърждава и от Йероним, който описва триумфа на Христа над демоните в своето писмо до Лает: „От Индия, от Персия и от Етиопия ние всеки час приветствахме тълпи монаси, арменците сложиха на страни своите колчани, хуните учат псалтира, и топлят скитския студ с топлината на вярата си – златорусата и русата гетска войска е обкръжена с църковни палатки. Те може би затова се бият против нас с равна на нашата храброст, защото изповядват същата вяра” . Следователно, Християнството вече е достатъчно разпространено в земите на юг от Дунав, за да може то, вече успешно да търси и свои последователи в областите на север от реката.

?”. Значимо е свидетелството от първата половина на V в. на бл. Теодорит Кирски (390—457г.), който разказвайки за дейноста на епископа на гр. Томи, Вретанион, счита, че той управлява всички градове на Скития. В друго полемическо произведение отправено срещу „елинските страсти” – той пише, че мисионерите от простия народ „рибари, митари и кожари... разнесли на всички хора Евангелските закони и ги убедили да приемат законите на Разпънатия не само от римляните и подвластните им народи, а и на скитските и на савроматски племена, и на индийците, и на етипоците, и на персите”. На друго място бл. Теодорит допълва: „ Към персите, скитите и другите варварски народи, законите (християнските – бел. моя) са били възприети след смъртта на апостолите, съхранявайки своята сила, независимо от противодействието не само на варварите, но и на самите римляни”. Към същото време се отнася съобщението и на Епифаний, епископ Констанцски (около 314—367 г.), който дава реален епизод от мисионерската дейност на ранните последователи на Християнството на Балканите. Епифаний пише: „Старецът Авдий бил подложен на изгнание, бидейки изпратен от царя в пределите на Скития по причина на доноси на някои епископи, възникнали по време на бунтове всред народа, пребивавайки там – не мога да кажа колко години, – прониквайки във вътрешността на Готия, той огласил с християнското учение много готи и от тогава в самата Готия възникват много манастири - общежития с монашеско подвижничество”. Царят, който изпраща Авдий в изгнание е Констанций II (337—361 г.) и както виждаме това събитие става в средата на IV в.

[2] Иеротей, арх. (Косаков) Християнството на Балканите I-IV в. , с. 15сл. (под печат)

[3] Подробни цитати вж. Hist. Arcana, II,38-39 ; Ангелов, Д. История на Византия, I, с.123

[4] Събев, Т. Самостойна народностна църква в Средновековна България, С., 1987, с.99 , с пос. лит.

[5] Пак там

[6] Ще използвам именно този ‘’терминус техникус” , вместо схоластичното и йезуитско наименование –„Византия”)

[7] Серафим ,арх. (Алексиев) .Църковно-мисионерското дело на Константин Философ- Св. Кирил,с.75

[8] Това население представлява субстрата на територията на дн. Македония и Албания. Състои се от романизирани и нероманизирани македонци, траки, илири и елини смесени със славяни, българи и авари.

[9] Тот, И. Нов поглед върху дейността на Методий в Панония.– Трудове на катедрата по история и Богословие, Т.8, Ш., 2005г. ,с.37 с пос. лит.

[10] Sacra Moraviae historia sive vitae S. Cirilii et Methodii, Salzburg 1710,p.231 –цит. по Бендза, М. Християнизация на полските земи .- Трудове на катедрата по история и Богословие, Т.8, Ш., 2005г. ,с. 50 с пос. лит.

[11] Изключая земите на Русия и Ръмъния, където има доста големи свръхинтерпретации и политически конюнктурни казуси . Всъщност в земите на Източна Унгария имам засвидетелствано присъствие на Дунавската българска култура.

Link to comment
Share on other sites

RIZAR-ю

цар Самуил прави неуспешен опит за присъидиняването на Епир, Атика и Пелопонес към Българската патриаршия. Този опит е осуетен от енергичния византийски император Василий II Българоубиец.

Това твърдение все още стои неаргументирано - няма доказателства, че цар Самуил е имал подобни амбиции. Епископалните троновете и техните надписи доказват, че просто е възстановил диоцеза на старата Охридска архиепископия и вероятно е влязъл в някакви договорености с Рим, защото Котор, Дукла и други западнобългарски земи, които е завладял наново изобщо не са възстановени, присъединени към тази "патриаршия". Когато нахлува на юг и взима мощите на разни светци - това доказателство ли е че ги е включил тези земи в диоцеза на своята църква или обратното е по-вярно?

Link to comment
Share on other sites

  • Потребители
RIZAR-ю

цар Самуил прави неуспешен опит за присъидиняването на Епир, Атика и Пелопонес към Българската патриаршия. Този опит е осуетен от енергичния византийски император Василий II Българоубиец.

Това твърдение все още стои неаргументирано - няма доказателства, че цар Самуил е имал подобни амбиции. Епископалните троновете и техните надписи доказват, че просто е възстановил диоцеза на старата Охридска архиепископия и вероятно е влязъл в някакви договорености с Рим, защото Котор, Дукла и други западнобългарски земи, които е завладял наново изобщо не са възстановени, присъединени към тази "патриаршия". Когато нахлува на юг и взима мощите на разни светци - това доказателство ли е че ги е включил тези земи в диоцеза на своята църква или обратното е по-вярно?

Ами сигурно е влизал в отношение с папата. Така пише и папа Инокентий на цар Калоян.

Това, че взима мощи на светци и ги пренася в столицата си, не ти ли напомня с някои епизоди през ВБЦ ???

Например пренасяне мощите на св. Иван Рилски???И какво Средец да не е бил извън пределите на Българското царство???

И защо гледаш пак второстепенните идеи. Исках само да кажа, че ако България не беше паднала под ромейско и до днес в Пелопонес щяха да си останат местности, които да се нарича "Бъз", "Черница" и т.н. Важното е, че папата не успява да си възстанови Илирик, ако изключим днешните малобройни албанци-католици.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

Ами сигурно е влизал в отношение с папата. Така пише и папа Инокентий на цар Калоян.

Това, че взима мощи на светци и ги пренася в столицата си, не ти ли напомня с някои епизоди през ВБЦ ???

Например пренасяне мощите на св. Иван Рилски???И какво Средец да не е бил извън пределите на Българското царство???

Точно така. Самуил е с признато царско достойнство от папата. Кореспонденцията от 1202-1204 г. на Инокентий с Калоян е изрична. За жалост географските граници, които е владял към периода са т.нар. Западно българско царство, затова за Ватикана България е политико-географски там. На изток от р. Искър е областта "Влахия/ Блахия" /област, а не държавна единица/. И това продължава за западната католическа полит-география дори и към ХІV в., като България за тях е "земите на Самуил", а на изток от р. Искър е "Блахия" или "Загора" /между Искър - Карпатите - Хем/Адрианопол - Черно море/. Не случайно Константин Асен е "цар на България" /във Видин/, а Фружин е само "господар на Загора" /земите на Търново/ за унгарските крале и императорите на Свещената римска империя.

При всички положения Самуил не само контактува с папството, но и е с призната титла през 997/ 998 г.. Божидар Димитров също го бе споменал някъде. Също Ив. Дуйчев /↑ Ив. Дуйчев, Преписката на папа Инокентий II с българите, стр. 310/.

Бракосъчетанието на децата на "новопривлечените към папството" Ищван Унгарски и Самуил Български - Маргарита и Гаврил-Радомир - е достоен венец и доказателство за тези връзки и признание.

Link to comment
Share on other sites

  • Глобален Модератор

Рицарю, добро начало. Но пък чак да ме изкарваш вдъхновител на тази тема... :)

Къде обаче е била тази епархия във Велика Полша Wiznog , след като в извора на Стредовски се казва, че е била в Сарматия? (‘’ Tales sunt Apostolorum nostrorum missionarii : Bezrad in Panonia, Wiznog in Sarmatia, Jordan in Dacia, Nawrok in Russia, in Alpibua Valachicis Moznapan, Oslaw in veteri Quadia nunc Silesia”)

И всъщност къде е Велика Полша и имало ли е Малка Полша?

Чакаме продължение. Мисля, че ще е интересно.

П.П. Една забележка. "Все таки" е русизъм.

Link to comment
Share on other sites

Ами сигурно е влизал в отношение с папата. Така пише и папа Инокентий на цар Калоян.

Това, че взима мощи на светци и ги пренася в столицата си, не ти ли напомня с някои епизоди през ВБЦ ???

Например пренасяне мощите на св. Иван Рилски???И какво Средец да не е бил извън пределите на Българското царство???

И защо гледаш пак второстепенните идеи. Исках само да кажа, че ако България не беше паднала под ромейско и до днес в Пелопонес щяха да си останат местности, които да се нарича "Бъз", "Черница" и т.н. Важното е, че папата не успява да си възстанови Илирик, ако изключим днешните малобройни албанци-католици.

Рицарю по въпроса за т.нар. второстепенни идеи, считам че ти дължа следното обяснение. Ако започнеш да градиш една хипотеза върху друга хипотеза и след това правиш обобщения и изводи, може и да ти се струва че си стигнал много надалеко, но всъщност не си мръднал от началото. За да има българско църковно влияние трябва да има самостоятелна, автокефална българска църква. Инак се оказва че наричаш византийската константинополска църква българска и описваш нейното влияние като българско. Периодът ІХ-ХV в. включва близо двувековното т.нар. византийско робство, когато са се сменяли няколко гърци като български духовни глави. Следователно трябва да прецизираш и да си изясниш за какво говорим и какво доказваме! Изобщо не искам да повдигам спора за наличието на български патриарх и навсички онези задължителни белези и критерии. Казано накратко - аз не оспорвам темата като цяло и тезите й, а само отделни елементи и съветвам да бъдем малко по-предпазливи. Защо? Ами, ето например Иванко Тертер абсолютизира отговорите на папата до Калоян по същия начин който подбуди сем. Благоеви да твърдят, че всички тези български владетели били Дуло и като капак се позовава на безспорния световен авторитет Божо :crazy_pilot:

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител
Ами, ето например Иванко Тертер абсолютизира отговорите на папата до Калоян

По какъв начин Папството ще позволи на Стефан І /Ищван/ да омъжи дъщеря си Маргарита за Гаврил - Радомир, ако САМУИЛ БЪЛГАРСКИ, а оттам и синът му ГАВРИЛ РАДОМИР, а оттам и държавата БЪЛГАРИЯ, не са признати от папството и част от него?

Самуил не е признаван от Константинопол в този момент, нали? Съществува ли за теб вариант, ако той не е бил признат и от Ватикана, папата да разреши на католика крал Стефан да влезе в такъв брачен съюз? Да не би да е имал признание от ... "арменския поп", което да е било достатъчно за папството и унгарския свети крал??

Отговорите са прости. Кореспонденцията от 1204 само ги затвърждава. В това е абсолютизирането.

Link to comment
Share on other sites

По какъв начин Папството ще позволи на Стефан І /Ищван/ да омъжи дъщеря си Маргарита за Гаврил - Радомир, ако САМУИЛ БЪЛГАРСКИ, а оттам и синът му ГАВРИЛ РАДОМИР, а оттам и държавата БЪЛГАРИЯ, не са признати от папството и част от него?

Самуил не е признаван от Константинопол в този момент, нали? Съществува ли за теб вариант, ако той не е бил признат и от Ватикана, папата да разреши на католика крал Стефан да влезе в такъв брачен съюз? Да не би да е имал признание от ... "арменския поп", което да е било достатъчно за папството и унгарския свети крал??

Отговорите са прости. Кореспонденцията от 1204 само ги затвърждава. В това е абсолютизирането.

Ами, да - имало е и ти си на прав път, но имаш време да стигнеш до истината. Припомни си какво се случва със севастийския митрополит, който малко преди злополучното си посещение при цар Самуил е организирал гонения срещу монофизитите и причинил смъртта на техния митрополит Гавриил, ако изобщо някога си го знаел този факт. Относно статута-статуса на унгарския владетел и връзките му с Рим - не приемай наготово разни измислени, натегнати хипотези за Велика Унгария. Щом признаваш, че абсолютизираш въпросната кореспонденция, то сам си отговори за сметка на какво (на фактите, които тя тенденциозно "трактува", тоест - изопачава, нали?)!

Link to comment
Share on other sites

"Българското църковно влияние отвъд Дунава и в Средна Европа през ІХ-ХV век"

Не е случаен факта ,че границите на Православието в Централна и Югоизточна Европа съвпадат приблизително с териториите подчинени на бълг. царе и ханове през IX-X в.- дн. България, Сърбия до Босна, Р. Македония,Албания, Румъния и северната част на съвременна Гърция.

Ив. Добрев, Златното съкровище на българските ханове от Атила до Симеон. София, 2005.

...което лично име пък от своя страна, безспорно лежи в основата на мадж. ойкнм Bolgyán [Györffy 1988, 128,241], във втората част на който надали трябва да се търси иранско множествено число например, а по-скоро, това е старо- еврейско-гръцкото по произход мли Yán, имащо за съответствие южнодунавското българско мли Йоан, съвременното Иван, но и Яни, всяко едно от които съответно от сргр. Ίωάννης и Ίάννης [вж. Бешевлиев 1992, 189] и разпространено по тези земи най-вече сред секелите българи, след като те много преди приемането на католицизма от крал Стефан през 1000 г., се покръстват от български монаси в източноправославни черкви и манастири и наред със собственото си секело-българско руническо писмо научават и пишат, както събратята си на юг от Дунава и с гръцки букви.

И все пак този племенен вожд трябва да е Дюла-младши, защото унгарските изследователи откриват още един княз Дюла, който заедно с друг един племенен вожд – Булчу, около [Юхас 1980, 116] или точно през 950 г. се покръства във Византия и завежда в Трансилвания новоръкоположения епископ на Тюркия (Унгария), където той “освободил мнозина от варварската заблуда и ги покръстил в християнска вяра”.

Повече подробности по въпроса намираме в Histoire de la Transylvanie [1992], според която история обаче gyula не е и мъжко лично име, а единствено и само титла, именно поради което през маса неясноти и противоречия около всички представени тук събития и лица, сред които неясноти и противоречия естествено не липсват и такива с лингвистическа природа и за главните от които съвременната унгарска историография по никакъв начин не може да признае и приеме, че по национална принадлежност и произход в действителност са не маджари, а българи, все пак успяваме да схванем, какво, че “привържениците” на Византия Булчу и Дюла са покръстени от император Константин Багрянородни между 952 и 955 г., след което Дюла довежда в Трансилвания гръцкия епископ Йеротей, който започва да покръства местните “варвари”; през 970 г. или по-късно Дюла-старши, който е съвременник на великите князе Файс и Таксони, го наследява Дюла-младши, съвременник на Гейза, а неговата дъщеря Шаролт, по силата на един изгоден предимно за Дюла, политически брак, става жена на Великия княз и така – бъдеща майка на Свети Стефан;

Шаролт e родена през втората половина на 950 г. в Трансилвания и разбира се, покръстена по волята на покойния си дядо, при което получава “тюркско име от хазарски или кабарски тип: Sar-aldy = hermine blanche ou Sarylty = blancheure”, преведено по-късно на славянски език като Bele-knegini, което означава Dame blanche; сватбата е през 970 г., престолонаследникът Стефан е роден след 975, но преди 977 г., за кратко време позициите на Дюла отслабват, защото през 976 г. българите отрязват всички преки връзки с Византия, поради което Шаролт се пренася от Трансилвания в Естергом, а Дюла полага усилия да превърне своя двор във Фейхервар в княжески, при което построява редица големи сгради, включително манастир и черкви;

по-малкият брат на Шаролт “се сдобива с титлата “трети” дюла на Трансилвания към края на 980 г.”; веднага след възцаряването си крал Стефан изпраща наказателен корпус срещу града на Дюла или “Prokoui (= fils de Prok = restant?, successeur?, descendant? - както го наричат, неизвестно защо, славяните)”, а “основанията за бързото и неочаквано падане на дюла” трябва да се търсят в новото нападение на Василий ІІ срещу България през 1002 г., превземането на Видин и създаването южно от Долен Дунав на тема Тракия, защото трябваше да се попречи на това Императорът да окаже помощ на Дюла, който, силно повлиян от своите гръцки отци, се целеше в короната; според немските анали, през 1003 г. крал Стефан, начело на войските си, напада своя вуйчо, пленява го с жена му и двамата му сина, довежда го в двореца си, където го покръства, обаче Дюла избягва при полския крал Болеслав Храбри и там дочаква края на дните си, всичко това се случва преди 1018 г. [124-129].

Именно жупан Ахтум се покръства във Видин към края на Х в. (П. Юхас) и основава на р. Марош, в столицата си Морисена – urbs Morisena, adică oraşul de pe Mureş (RmİEnc), с други имена Марош-вар и Чанад, манастира св. Йоан Кръстител, където привлича и “гръцки”, в действителност не само според нас, християнски, български монаси, но не по-малко важното и съществено – той управлява Закарпатските, Марамурешките и Седмиградските находища на сол и не само снабдява със сол с предимство българското население на юг от Дунав, но и внася от тях солидни суми в държавното съкровище; разполага с богатства, каквито имат само кралете и дори повече от маджарския крал (П. Коледаров); “той ималъ по-вече войска и от краль Стефанъ, комуто не искалъ да се покорява, а взималъ мито от сольта, която кральтъ прекарвалъ презъ р. Марошъ” (Г. Фехеръ); продължавал да изнася сол за Панония и отхвърлил предложението на маджарския крал да приеме католицизма, което предложение безспорно ще да е направено малко след 1000 г., когато крал Стефан приема християнството и кралска корона от Рим.

Цар Самуил (978-1014), в намерението си да укрепи и заздрави северозападните български граници, включително и чрез разпространяване на християнството и покръстване на българите в отвъддунавските земи, не само сключва “приятелски съюзъ” с маджарите, като жени сина си Гаврил-Радомир за дъщерята на маджарския княз Гейза (972-997), която обаче по-късно, както малко по-долу, в една по-друга връзка ще бъде и обяснено защо, бива прогонена от българския царски двор, но и засилва връзките си с местните областни управители, като най-вероятно лично кръщава във Видин и въвежда в Христовата вяра, могъщия и твърд пред непрестанните разбойнически набези на маджарите, българин жупан Ахтум, който от своя страна, като израз и знак на особеното си отношение и благодарност към тази вяра и своя кръстник, построява на най-северната граница на царството му, и манастир, който просъществува до първата половина на ХІІІ в. (П. Юхас).

Предостоен дар от достоен поданик за достоен Цар!

Link to comment
Share on other sites

  • Потребители

Порфесоре от изнесените ви данни, да разбираме ли , че -

1.Трансилвания е унгарска територия ? ;

2. След като Дюла е пропуснат през Българска територия през 950-2, това означава ли, че цар Петър и БПЦ също вземат отношение към християнизирането на унгарците;

3.Откъде се явява този български Айтони (Ахтум) и защо е езичник ???

Link to comment
Share on other sites

  • Модератор История
Във всички тези земи[11] има засвидетелствани храмове, които са построени към средата и края на IX в. съобразно византийско-славянския обряд.

Примери, колега, примери, че ми стана интересно :117:

Link to comment
Share on other sites

Ами, да - имало е и ти си на прав път, но имаш време да стигнеш до истината. Припомни си какво се случва със севастийския митрополит, който малко преди злополучното си посещение при цар Самуил е организирал гонения срещу монофизитите и причинил смъртта на техния митрополит Гавриил, ако изобщо някога си го знаел този факт. Относно статута-статуса на унгарския владетел и връзките му с Рим - не приемай наготово разни измислени, натегнати хипотези за Велика Унгария. Щом признаваш, че абсолютизираш въпросната кореспонденция, то сам си отговори за сметка на какво (на фактите, които тя тенденциозно "трактува", тоест - изопачава, нали?)!

Уф, едвам успях да си намеря този пост, за да го допълня, защото на друго място стана дума за същото. Казано накратко - препоръчвам ви да прочетете Асен Чилингиров, който влага особено съдържание в термините "българска църква" и "православие", противопоставя ги и предлага много теми за размисъл върху всичко, което до неотдавна беше уж съвсем ясно и точно!

Link to comment
Share on other sites

  • Модератор История

След глупостите, които той писа за сребърния кодекс, на негово изследване не може да се вярва въобще за нищо. Казано по ясно - лъже.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребители
След глупостите, които той писа за сребърния кодекс, на негово изследване не може да се вярва въобще за нищо. Казано по ясно - лъже.

За кого се отнася това ???

За проф. Добрев, А. Чилингиров , Рицар, не разбрах, моля пояснете Торн ?

Link to comment
Share on other sites

  • Модератор История

За кого се отнася това ???

За проф. Добрев, А. Чилингиров , Рицар, не разбрах, моля пояснете Торн ?

За Чилингиров

Link to comment
Share on other sites

За Чилингиров

Е, хайде стига де! Нека който е безгрешен пръв да хвърли камък по него! Просто ви препоръчвам да съпоставите различните мнения по въпроса, а изводите си направете, каквито искате. Нека повторя, че периодът в заглавието на темата - ІХ-ХV в., изисква по-голяма прецизност и малко повече обяснения, нали?

Link to comment
Share on other sites

Напиши мнение

Може да публикувате сега и да се регистрирате по-късно. Ако вече имате акаунт, влезте от ТУК , за да публикувате.

Guest
Напиши ново мнение...

×   Pasted as rich text.   Paste as plain text instead

  Only 75 emoji are allowed.

×   Your link has been automatically embedded.   Display as a link instead

×   Your previous content has been restored.   Clear editor

×   You cannot paste images directly. Upload or insert images from URL.

Зареждане...

За нас

"Форум Наука" е онлайн и поддържа научни, исторически и любопитни дискусии с учени, експерти, любители, учители и ученици.

За своята близо двайсет годишна история "Форум Наука" се утвърди като мост между тези, които знаят и тези, които искат да знаят. Всеки ден тук влизат хиляди, които търсят своя отговор.  Форумът е богат да информация и безкрайни дискусии по различни въпроси.

Подкрепи съществуването на форумa - направи дарение:

Дари

 

 

За контакти:

×
×
  • Create New...