Отиди на
Форум "Наука"

Коя според вас е най-великата историческа личност?


manzikert

Recommended Posts

  • Потребител
Преди 1 час, skiahtro said:

Ако някой изкаже твърдение, че може да открадне шапката която нямаш, след като вече си дефинирал, че това е невъзможно... Ще бъде ли възможно да му повярваш?

Възможно е. Може би. Има хора вярващи на свещеници,че ако са добри и праведни,след смъртта си ще живеят щастливо в Рая,въпреки че никой не знае какво го очаква след смъртта. 🙂

Link to comment
Share on other sites

  • Мнения 834
  • Създадено
  • Последно мнение

ПОТРЕБИТЕЛИ С НАЙ-МНОГО ОТГОВОРИ

ПОТРЕБИТЕЛИ С НАЙ-МНОГО ОТГОВОРИ

Posted Images

  • Потребител
Преди 3 часа, scaner said:

Написах го вече - аз не притежавам  шапка по условие - следователно тя не може да ми бъде открадната.

Това условие е доста несигурно. Нали всеки момент някой може да ти купи шапка /каскет/ - за да те изненада🙃 - но като тръгне да ти го даде, някой да го открадне. Така че кофти се получава:

1. В един момент ти вярваш, че нямаш каскет, ама вече имаш.

2. В следващ момент някой гадняр ти открадва каскета... тоест, оставя те без каскет, докато ти наивно вярваш, че нямаш каскет.

Уви, така е в битието - то по условие е несигурно😂 Не е като в математиката.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител
Преди 17 минути, Шпага said:

Това условие е доста несигурно. Нали всеки момент някой може да ти купи шапка /каскет/ - за да те изненада🙃 - но като тръгне да ти го даде, някой да го открадне. Така че кофти се получава:

1. В един момент ти вярваш, че нямаш каскет, ама вече имаш.

2. В следващ момент някой гадняр ти открадва каскета... тоест, оставя те без каскет, докато ти наивно вярваш, че нямаш каскет.

Уви, така е в битието - то по условие е несигурно😂 Не е като в математиката.

Шпага, какво неясно има в условието, отнасящо се за "шапката която я нямам", че те кара да го изкривяваш за съвсем друга задача и условия? Става дума за съвсем сигурно битие - без шапки, без някой да ми купува, подхвърля, замеря и т.н. За кражба на шапка, която нямам (естествено, в момента на кражбата я нямам).

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител
Преди 8 минути, scaner said:

Става дума за съвсем сигурно битие - без шапки, без някой да ми купува, подхвърля, замеря и т.н.

Става дума, че ти "вменяваш" на битието сигурност, каквато то НЯМА. Приравняваш битието към математиката, просто защото за спора ти е удобно така.

Преди 8 минути, scaner said:

За кражба на шапка, която нямам (естествено, в момента на кражбата я нямам).

Сканер, ти съвсем се заплете. Не можеш да говориш за кражба на... нищо:nini:

Link to comment
Share on other sites

Преди 4 часа, scaner said:

Изобщо няма да се стигне до вяра.

🙂

Не те питам до какво ще се стигне, това е ясно в условието и определението! Друго питам..😉

Преди 53 минути, scaner said:

Шпага, какво неясно има в условието, отнасящо се за "шапката която я нямам", че те кара да го изкривяваш за съвсем друга задача и условия? Става дума за съвсем сигурно битие - без шапки, без някой да ми купува, подхвърля, замеря и т.н. За кражба на шапка, която нямам (естествено, в момента на кражбата я нямам).

Неясното е, ако някой ти каже, че може да ти открадне шапката която нямаш, ти дали ще му повярваш!🙂

Кое е естествено, като в момента на кражбата нямаш шапка? 🙂

Вярваш ли, че е ествествено че нямаш шапка?

А ако си роден със шапка?

Ти наистина ли вярваш, че някой може да се може да се роди с шапка?

Ако съм видял, че съм виждал да се ражда човек със шапка, ще повярваш ли?

Редактирано от skiahtro
Link to comment
Share on other sites

  • Потребител
Преди 14 часа, Малоум 2 said:

... ... ...         

       За опознаване на Света, мозъкът е структуриран във вид  да ни „спести тоталната истина“, чрез ограниченост в усещания, заради еволюционното оцеляване от преди придобиване свойствата съзнание и разум.

Но може би мозъкът ни вече е започнал да се престарава, спестявайки ни прекалено голяма част от "тоталната истина". Може би науката не винаги ни води "напред", като заменя въпросната истина с парченца от нея - все едно че ни я изсипва във вид на някакъв невъзможен за подреждане пъзел🙄

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител
Преди 18 минути, Шпага said:

Става дума, че ти "вменяваш" на битието сигурност, каквато то НЯМА. Приравняваш битието към математиката, просто защото за спора ти е удобно така

Аз вменявам конкретни условия свързани със задачата. Битието има възможността да случи  много голям клас от условия, нали? Разглеждам конкретни от тях - какво се случва в момента когато нямам шапка, никой не ми е подал такава и не съм я припознал за своя за да се промени условието.

Проблемът е чисто логически, не е свързан с променливостта на битието.

Преди 20 минути, Шпага said:

Сканер, ти съвсем се заплете. Не можеш да говориш за кражба на... нищо

Именно. Ето това е възела на задачата.А ти тръгна да модифицираш това условие.  Именно, не може да се говори изобщо за кражба, което твърдя от не знам кога си. Това е ясно по начало, преди някой да твърди каквото и да е друго свързано с този казус. Всичко в последствие е определено, и невъзможността на това действие, и липсата да се вярва на каквото и да било свързано с него, защото е кристално определено - няма кражба, никой не може да извърши такава кражба, по условие. Имаме една зададена абсолютна истина, която не търпи вярване за себе си, защото е самодоказана :)

Подобен логически казус има и с всемогъществото на Бог - "Бог не е всемогъщ, защото не може да направи толкова голям камък, та да не може да го повдигне".

Един доктор по теология се опитваше да разреши този проблем така: Бог първо ще направи камъка, после ще го вдигне. Което е съвсем друга задача :)

 

  

Just now, skiahtro said:

Не те питам до какво ще се стигне, а дали ще повярвал на човека който прави твърдението!

Човекът прави невярно по условие твърдение. Трябва ли да се стига до някаква вяра? Защо все до вяра те изкарва, разшири си малко хоризнта :)

Цитирай

Неясното е, ако някой ти каже, че може да ти открадне шапката която нямаш, ти дали ще му повярваш!

Няма да му обърна изобщо внимание, защото той изрича твърдение което по определение не е вярно. Това го дъвкахме та съвсем на нищо не става вече...

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител
Преди 26 минути, Шпага said:

Става дума, че ти "вменяваш" на битието сигурност, каквато то НЯМА

По-скоро е обратното. Ако някой вменява на битието сигурност това са опонентите. Вярвам/не вярвам; +/-; да/не.  Двоична система без каквито и да е оператори, без неопределености и т.н. Според теб има ли по-сигурно битие от това?  Ето например съждението на Младенов: "Ако имаш усещане за нещо, ти го вярваш. Иначе ще имаш обратното усещане ... което е вяра в обратното."   

Link to comment
Share on other sites

Преди 4 минути, scaner said:

Човекът прави невярно по условие твърдение. Трябва ли да се стига до някаква вяра? Защо все до вяра те изкарва, разшири си малко хоризнта

Да това е ясно по условие невярно, затова ти можеш ли да му повярваш?

А ако ти каже обраното, че не може да ти открадне шапката която нямаш, прави ли вярно твърдение?🙂

Редактирано от skiahtro
Link to comment
Share on other sites

  • Потребител
Just now, skiahtro said:

Да това е ясно по условие, затова ти можеш ли да му повярваш?

Ми не ми се налага да му вярвам, защото знам. Именно защото е ясно по условие. Ня ми е нужна вяра, когато разполагам със сигурно знание.

Защо на теб ти е нужна и се опитваш да го вменяваш това на всички без да вникваш в отговорите им, не знам.

Преди 2 минути, skiahtro said:

А ако ти каже обраното, че не може да ти открадне шапката която нямаш, прави ли вярно твърдение?

Прави вярно твърдение, и пак няма защо да му вярвам, защото знам че е вярно.

Изчерпахме ли безумното циклене?

Link to comment
Share on other sites

Преди 2 минути, scaner said:

Прави вярно твърдение, и пак няма защо да му вярвам, защото знам че е вярно

Значи той прави вярно твърдение и въпреки това ти не му вярваш, така ли?

 

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител
Just now, skiahtro said:

Значи той прави вярно твърдение и въпреки това ти не му вярваш, така ли?

Защо трябва да намесвам вяра, след като предварително знам резултата? Каквото и да отговори, знам верният отговор преди да е отговорил. На какво и защо да вярвам? Мога да вярвам дали е искрен или не, дали е закусвал преди това или не, но самият отговор е ясен и не изисква вяра. Веднага определя дали казващият го лъже или не. Вярата само е омаже тази оценка :)

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител
Преди 1 час, scaner said:

Изчерпахме ли безумното циклене?

Цикленето няма как да се изчерпи. 

Представи си едно битие, където имаш машина с огромна  база данни в която е заложено всичко. Търсенето в базата се осъществява само на принципа вярно/невярно. Машината има отговор на всеки твой въпрос. Т.е. отговаря задължително, директно и определено, без допълнителна обработка на данните, без алгоритъм, логически оператори и т.н. Просто намира отговора директно в базата на принципа вярно/невярно. Това е едно абсолютно сигурно битие без каквито и да е неопределености.  Проблемът е, че подобна машина ще работи безпроблемно само ако е творение на Бог или тя самата е Бог. Всяка друга машина която отговаря на горните принципи и е построена от човек или ИИ  може и да отговори на някои въпроси, но през повечето време ще цикли.

Аз не виждам как човек може да се постави в такова битие независимо дали самият човек е вярващ в Бога или е атеист и да се чувства комфортно (да не забелязва цикленето).  Да, битието е сигурно, но то излиза далеч извън вярата в Бог или религията.  В религията човекът може и да е създаден по образ и подобие на Бога, но самият човек не е Бог, нито може да Го разбере напълно.  Ако човек се постави в едно подобно битие и се чувства комфортно (не забелязва цикленето) това вече не е вяра в Бог,  не е и религиозност,  а по-скоро само-отъждествяване с Бог или само-идентифициране като Бог.  Ние останалите  (простосмъртните човеци) ще виждаме само цикленето.

Редактирано от Atom
Link to comment
Share on other sites

  • Потребител
Преди 2 минути, Atom said:

Цикленето няма как да се изчерпи. 

Представи си едно битие, където имаш машина с огромна  база данни в която е заложено всичко. Търсенето в базата се осъществява само на принципа вярно/невярно. Машината има отговор на всеки твой въпрос. Т.е. отговаря задължително, директно и определено, без допълнителна обработка на данните, без алгоритъм, логически оператори и т.н. Просто намира отговора директно в базата на принципа вярно/невярно. Това е едно абсолютно сигурно битие без каквито и да е неопределености.  Проблемът е, че подобна машина ще работи безпроблемно само ако е творение на Бог или тя самата е Бог. Всяка друга машина която отговаря на горните принципи и е построена от човек или ИИ  може и да отговори на някои въпроси, но през повечето време ще цикли.

Аз не виждам как човек може да се постави в такова битие независимо дали самият човек е вярващ в Бога или е атеист и да се чувства комфортно (да не забелязва цикленето).  Да, битието е сигурно, но то излиза далеч извън вярата в Бог или религията.  В религията човекът може и да е създаден по образ и подобие на Бога, но самият човек не е Бог, нито може да Го разбере напълно.  Ако човек се постави в едно подобно битие и се чувства комфортно (не забелязва цикленето) това вече не е вяра в Бог,  не е и религиозност,  а по-скоро само-отъждествяване с Бог или само-идентифициране в Бог. 

Реших да се намеся, преди да се е стигнало до бой... :D хаха

Словото на Бога не е дял от булевата алгебра, където на езика на Бога, наречен "JavaScript", едно съждение е истина или лъжа (0 или 1). :D 

В течение на времето и промяната на условията, събитията търпят метамотфози, т.е. видоизменят се. Един човек, в един етап на живота си може да бъде атеист, в друг религиозен и обратното. Природата се видоизменя и е много сложно за човека да разбере правилно ситуацията в, която се намира. Ние, хората, сме объркани, защото първо - мислим за себе си, после мислим за другие, т.е. първо частното, а после колективното. Но! Макар и сходни, хората се различаваме един от друг. За един едно нещо е истина, за друг - не. Социумът, деградацията на населението, култът към технологии, расова сагрегация, женска еманципанция... Разнообразието поражда хаос! Искам да кажа, че не всичко се свежда до yes or no question.

По принцип съм съгласен с горното твърдение, но мисля, че ситуацията е по-сложна. Не можем да проверим в браузъра дали дава true or false, защото нямаме достъп до браузъра.  :D

Иначе, една сграда, погледната от различни страни, изглежда различно. Въпреки, че гледаме една и съща сграда. Да не говорим за цял град! Ами вселена?...

3_point_perspective_bird_s_eye_buildings_by_davian714_d9x30y6-fullview.jpg

Link to comment
Share on other sites

Преди 1 час, scaner said:

Защо трябва да намесвам вяра, след като предварително знам резултата? Каквото и да отговори, знам верният отговор преди да е отговорил. На какво и защо да вярвам? Мога да вярвам дали е искрен или не, дали е закусвал преди това или не, но самият отговор е ясен и не изисква вяра. Веднага определя дали казващият го лъже или не. Вярата само е омаже тази оценка :)

😀

Бре! Винаги ли се получава така? Значи някой идва и преди да ти зададе въпроса, ти знаеш вече отговора?

А никога ли не ти се е налагало, да вярваш на нечие твърдение, без да знаеш предварително отговора?🙂

Преди 36 минути, Atom said:

Цикленето няма как да се изчерпи. 

Ти там да мълчиш, защото си вече в графа вярваш! Покръстен си вече...🙂

След малко и Сканер, ще бъде поркъстен...

Преди 1 час, scaner said:

Мога да вярвам дали е искрен или не, дали е закусвал преди това или не

 

Значи ти все пак можеш да вярваш или правиш неправилно твърдение?🙂

 

Редактирано от skiahtro
Link to comment
Share on other sites

  • Потребител
Преди 2 часа, Шпага said:
Преди 17 часа, Малоум 2 said:

 

       За опознаване на Света, мозъкът е структуриран във вид  да ни „спести тоталната истина“, чрез ограниченост в усещания, заради еволюционното оцеляване от преди придобиване свойствата съзнание и разум.

Но може би мозъкът ни вече е започнал да се престарава, спестявайки ни прекалено голяма част от "тоталната истина". Може би науката не винаги ни води "напред", като заменя въпросната истина с парченца от нея - все едно че ни я изсипва във вид на някакъв невъзможен за подреждане пъзел

Да и това го считам за нормално - престараването е субективен проблем. И постепенно се налага извод, че нищо не трябва да правим?!, ако не искаме повече от "даденото" ни. Търсенето на истината е за забавление - философски проблем. Знаеш, при хипотезата се показа, че това с което борави субектът е памет на структури-пикселчета по кората на Гл. мозък (сиво вещество, най-общо), а не - с мозъчни клетки (бяло вещество). Бялото е нужно за "био-механична работа" и чрез ОВ служи при изграждане на правилен организъм, но - за определено време, щото се хабят директните връзки и ОВ става невъзможна за точна репликация на "изхабеното". Сивото - го употребяваме за мислене - посредством механични промени - с налягането на ликвора се възбуждат ЕМВълни в сравнително голям участък/ци и възбудените пикселчета, комбинираме (от опит) към абстрактен образ, който е идеален - не е реален. Опитът ни учи на променливо отношение към реалността - съзнанието е отношение. А точно кои идеални образи ще изберем за "реалност" е субективна нагласа с натрупване на история на отношенията. И да - това е напред, ако разбира се, осъществяваме в реалност мисленото идеално. Демек - ако ги "направим" факт, който да се повтаря в експерименти.

Имаме си го тоя мерак - да подредим "невъзможен" пъзел (А подреждането е патент на Вселената - ентропия и еволюция). Възникнал е точно щото не всички "идеални" образи могат да се докарат до реални. И доколкото животът е борба за оцеляване - добре е, че почти всички "идеални" си остават идеални... Ако ни беше дадено повече - всички възможни сетива от гама-лъчи до дълги радиовълни и да не мрем - оле майко, ще засерем Марс, Юпитер, Сатурн, ... Сл. система - ще изядем всичко и ще се насочим към ЧД в центъра на средата. Да не говорим - че няма да мязаме на човеци, а на нещо като гигантски вируси - зараза за Вселената. (затуй няма триглава ламя - лапад-гълтат три усти, а има само един "изход"!🙄)

...

Редактирано от Малоум 2
изтриване
Link to comment
Share on other sites

  • Потребител
Преди 1 час, Шпага said:
Преди 16 часа, Малоум 2 said:

 

       За опознаване на Света, мозъкът е структуриран във вид  да ни „спести тоталната истина“, чрез ограниченост в усещания, заради еволюционното оцеляване от преди придобиване свойствата съзнание и разум.

Но може би мозъкът ни вече е започнал да се престарава, спестявайки ни прекалено голяма част от "тоталната истина". Може би науката не винаги ни води "напред", като заменя въпросната истина с парченца от нея - все едно че ни я изсипва във вид на някакъв невъзможен за подреждане пъзел

Да и това го считам за нормално - престараването е субективен проблем. И постепенно се налага извод, че нищо не трябва да правим?!, ако не искаме повече от "даденото" ни. Търсенето на истината е за забавление - философски проблем. Знаеш, при хипотезата се оказа, че това с което борави субектът е памет на структури-пикселчета по кората на Гл. мозък (сиво вещество, най-общо), а не - с мозъчни клетки (бяло вещество). Бялото е нужно за "био-механична работа" и чрез ОВ служи при изграждане на правилен организъм, но - за определено време, щото се хабят директните връзки и ОВ става невъзможна за точна репликация на "изхабеното". Сивото - го употребяваме за мислене - посредством механични промени - с налягането на ликвора се възбуждат ЕМВълни в сравнително голям участък/ци и възбудените пикселчета, комбинираме (от опит) към абстрактен образ, който е идеален - не е реален. Опитът ни учи на променливо отношение към реалността - съзнанието е отношение. А точно кои идеални образи ще изберем за "реалност" е субективна нагласа с натрупване на история на отношенията (разум). И да - това е напред, ако разбира се, осъществяваме в реалност мисленото идеално. Демек - ако ги "направим" факт, който да се повтаря в експерименти.

Имаме си го тоя мерак - да подредим "невъзможен" пъзел (А подреждането е патент на Вселената - ентропия и еволюция). Възникнал е точно щото не всички "идеални" образи могат да се докарат до реални. И доколкото животът е борба за оцеляване - добре е, че почти всички "идеални" си остават идеални... Ако ни беше дадено повече - всички възможни сетива от гама-лъчи до дълги радиовълни и да не мрем - оле майко, ще засерем Марс, Юпитер, Сатурн, ... Сл. система - ще изядем всичко и ще се насочим към ЧД в центъра на средата. Да не говорим - че няма да мязаме на човеци, а на нещо като гигантски вируси - зараза за Вселената. (Май, затуй няма триглава ламя - лапад-гълтат три усти, а има само един "изход"!🙄)

...

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител
Преди 1 час, Шпага said:
Преди 16 часа, Малоум 2 said:

 

       За опознаване на Света, мозъкът е структуриран във вид  да ни „спести тоталната истина“, чрез ограниченост в усещания, заради еволюционното оцеляване от преди придобиване свойствата съзнание и разум.

Но може би мозъкът ни вече е започнал да се престарава, спестявайки ни прекалено голяма част от "тоталната истина". Може би науката не винаги ни води "напред", като заменя въпросната истина с парченца от нея - все едно че ни я изсипва във вид на някакъв невъзможен за подреждане пъзел

Да и това го считам за нормално - престараването е субективен проблем. И постепенно се налага извод, че нищо не трябва да правим?!, ако не искаме повече от "даденото" ни. Търсенето на истината е за забавление - философски проблем. Знаеш, при хипотезата се оказа, че това с което борави субектът е памет на структури-пикселчета по кората на Гл. мозък (сиво вещество, най-общо), а не - с мозъчни клетки (бяло вещество). Бялото е нужно за "био-механична работа" и чрез ОВ служи при изграждане на правилен организъм, но - за определено време, щото се хабят директните връзки и ОВ става невъзможна за точна репликация на "изхабеното". Сивото - го употребяваме за мислене - посредством механични промени - с налягането на ликвора се възбуждат ЕМВълни в сравнително голям участък/ци и възбудените пикселчета, комбинираме (от опит) към абстрактен образ, който е идеален - не е реален. Опитът ни учи на променливо отношение към реалността - съзнанието е отношение. А точно кои идеални образи ще изберем за "реалност" е субективна нагласа с натрупване на история на отношенията (разум). И да - това е напред, ако разбира се, осъществяваме в реалност мисленото идеално. Демек - ако ги "направим" факт, който да се повтаря в експерименти.

Имаме си го тоя мерак - да подредим "невъзможен" пъзел (А подреждането е патент на Вселената - ентропия и еволюция). Възникнал е точно щото не всички "идеални" образи могат да се докарат до реални. И доколкото животът е борба за оцеляване - добре е, че почти всички "идеални" си остават идеални... Ако ни беше дадено повече - всички възможни сетива от гама-лъчи до дълги радиовълни и да не мрем - оле майко, ще засерем Марс, Юпитер, Сатурн, ... Сл. система - ще изядем всичко и ще се насочим към ЧД в центъра на средата. Да не говорим - че няма да мязаме на човеци, а на нещо като гигантски вируси - зараза за Вселената. (Май, затуй няма триглава ламя - лапад-гълтат три усти, а има само един "изход"!🙄)

...

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител
Преди 1 час, Шпага said:
Преди 16 часа, Малоум 2 said:

 

       За опознаване на Света, мозъкът е структуриран във вид  да ни „спести тоталната истина“, чрез ограниченост в усещания, заради еволюционното оцеляване от преди придобиване свойствата съзнание и разум.

Но може би мозъкът ни вече е започнал да се престарава, спестявайки ни прекалено голяма част от "тоталната истина". Може би науката не винаги ни води "напред", като заменя въпросната истина с парченца от нея - все едно че ни я изсипва във вид на някакъв невъзможен за подреждане пъзел

Да и това го считам за нормално - престараването е субективен проблем. И постепенно се налага извод, че нищо не трябва да правим?!, ако не искаме повече от "даденото" ни. Търсенето на истината е за забавление - философски проблем. Знаеш, при хипотезата се оказа, че това с което борави субектът е памет на структури-пикселчета по кората на Гл. мозък (сиво вещество, най-общо), а не - с мозъчни клетки (бяло вещество). Бялото е нужно за "био-механична работа" и чрез ОВ служи при изграждане на правилен организъм, но - за определено време, щото се хабят директните връзки и ОВ става невъзможна за точна репликация на "изхабеното". Сивото - го употребяваме за мислене - посредством механични промени - с налягането на ликвора се възбуждат ЕМВълни в сравнително голям участък/ци и възбудените пикселчета, комбинираме (от опит) към абстрактен образ, който е идеален - не е реален. Опитът ни учи на променливо отношение към реалността - съзнанието е отношение. А точно кои идеални образи ще изберем за "реалност" е субективна нагласа с натрупване на история на отношенията (разум). И да - това е напред, ако разбира се, осъществяваме в реалност мисленото идеално. Демек - ако ги "направим" факт, който да се повтаря в експерименти.

Имаме си го тоя мерак - да подредим "невъзможен" пъзел (А подреждането е патент на Вселената - ентропия и еволюция). Възникнал е точно щото не всички "идеални" образи могат да се докарат до реални. И доколкото животът е борба за оцеляване - добре е, че почти всички "идеални" си остават идеални... Ако ни беше дадено повече - всички възможни сетива от гама-лъчи до дълги радиовълни и да не мрем - оле майко, ще засерем Марс, Юпитер, Сатурн, ... Сл. система - ще изядем всичко и ще се насочим към ЧД в центъра на средата. Да не говорим - че няма да мязаме на човеци, а на нещо като гигантски вируси - зараза за Вселената. (Май, затуй няма триглава ламя - лапад-гълтат три усти, а има само един "изход"!🙄)

...

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител
Преди 1 час, Шпага said:
Преди 16 часа, Малоум 2 said:

 

       За опознаване на Света, мозъкът е структуриран във вид  да ни „спести тоталната истина“, чрез ограниченост в усещания, заради еволюционното оцеляване от преди придобиване свойствата съзнание и разум.

Но може би мозъкът ни вече е започнал да се престарава, спестявайки ни прекалено голяма част от "тоталната истина". Може би науката не винаги ни води "напред", като заменя въпросната истина с парченца от нея - все едно че ни я изсипва във вид на някакъв невъзможен за подреждане пъзел

Да и това го считам за нормално - престараването е субективен проблем. И постепенно се налага извод, че нищо не трябва да правим?!, ако не искаме повече от "даденото" ни. Търсенето на истината е за забавление - философски проблем. Знаеш, при хипотезата се оказа, че това с което борави субектът е памет на структури-пикселчета по кората на Гл. мозък (сиво вещество, най-общо), а не - с мозъчни клетки (бяло вещество). Бялото е нужно за "био-механична работа" и чрез ОВ служи при изграждане на правилен организъм, но - за определено време, щото се хабят директните връзки и ОВ става невъзможна за точна репликация на "изхабеното". Сивото - го употребяваме за мислене - посредством механични промени - с налягането на ликвора се възбуждат ЕМВълни в сравнително голям участък/ци и възбудените пикселчета, комбинираме (от опит) към абстрактен образ, който е идеален - не е реален. Опитът ни учи на променливо отношение към реалността - съзнанието е отношение. А точно кои идеални образи ще изберем за "реалност" е субективна нагласа с натрупване на история на отношенията (разум). И да - това е напред, ако разбира се, осъществяваме в реалност мисленото идеално. Демек - ако ги "направим" факт, който да се повтаря в експерименти.

Имаме си го тоя мерак - да подредим "невъзможен" пъзел (А подреждането е патент на Вселената - ентропия и еволюция). Възникнал е точно щото не всички "идеални" образи могат да се докарат до реални. И доколкото животът е борба за оцеляване - добре е, че почти всички "идеални" си остават идеални... Ако ни беше дадено повече - всички възможни сетива от гама-лъчи до дълги радиовълни и да не мрем - оле майко, ще засерем Марс, Юпитер, Сатурн, ... Сл. система - ще изядем всичко и ще се насочим към ЧД в центъра на средата. Да не говорим - че няма да мязаме на човеци, а на нещо като гигантски вируси - зараза за Вселената. (Май, затуй няма триглава ламя - лапад-гълтат три усти, а има само един "изход"!🙄)

...

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител
Преди 5 минути, skiahtro said:

Ти там да мълчиш, защото си вече в графа вярваш!🙂

Е, в твоята двоична система базирана на +/-; вярно/невярно; да/не може да съм каквото решиш. Ти я дефинираш, ти даваш и отговорите. Аз нямам никакъв проблем да се позиционирам в една подобна система като "вярващ".

И след като ще се квалифицираме ти в коя графа попадаш? В собствената ти система вероятно също попадаш в графата "вярващ" (освен ако не се възприемеш за нещо извън нея). В останалите? - от религиозна гледна точка определено не си атеист, но не се вписваш и в графата "вярващ".  Ще ме извиняваш, но дори и да се само-идентифицираш като Бог аз няма до го приема (чак такъв вярващ не съм). Остават няколко гранични категории - пророк?;  месия?; син божий?....

Link to comment
Share on other sites

Преди 9 минути, Atom said:

Е, в твоята двоична система базирана на +/-; вярно/невярно; да/не може да съм каквото решиш.

Отричаш двоичната система, не и вярваш? За теб тя не съществува или не можеш да разчиташ на нея??

Преди 9 минути, Atom said:

Ще ме извиняваш, но дори и да се само-идентифицираш като Бог аз няма до го приема (чак такъв вярващ не съм). Остават няколко гранични категории - пророк?;  месия?; син божий?....

 

Това какво вярваш или не вярваш е твой личен проблем. И ако някой се интересува, тогава можеш да го споменеш!🙂 В случая никой не твърди в какво вярваш или не, за да се обясняваш!

Редактирано от skiahtro
Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

Като си говорим за +/-, както го наричате, прикачвам ви една статия, която според мен е много интересна. Обърнете внимание на последния параграф от статията, по отношение на лъжливата дихотомия. Цялата статия тук: https://avitohol.name/kakvo-e-dihotomiya/

Лъжлива дихотомия е такава, която не е съвместно изчерпателна (има други алтернативи) или не е взаимно изключваща се (алтернативите се припокриват), или не е възможно нито едното. Например твърдението: “Или тестът, или програмата са грешни”. В този пример вариантите не са взаимно изключващи се, тъй като и тестът и програмата биха могли да бъдат грешни. Това не е съвместно изчерпателно, тъй като и двете могат да бъдат правилни, но може да е хардуерна грешка, грешка в компилатора и така нататък.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител
Преди 7 минути, skiahtro said:

Отричаш двоичната система, не и вярваш? За теб тя не съществува или не можеш да разчиташ на нея??

Не отричам нищо. Мисля, че съвсем ясно се изразих. Двоичната система си е ОК. За нас хората обаче само 0 и 1 не е достатъчно. За да използваме системата се нуждаем и от оператори: +,-, >,<, "ако" и т.н.  Без операторите няма да разберем нищо. 

Link to comment
Share on other sites

Напиши мнение

Може да публикувате сега и да се регистрирате по-късно. Ако вече имате акаунт, влезте от ТУК , за да публикувате.

Guest
Напиши ново мнение...

×   Pasted as rich text.   Paste as plain text instead

  Only 75 emoji are allowed.

×   Your link has been automatically embedded.   Display as a link instead

×   Your previous content has been restored.   Clear editor

×   You cannot paste images directly. Upload or insert images from URL.

Зареждане...

За нас

"Форум Наука" е онлайн и поддържа научни, исторически и любопитни дискусии с учени, експерти, любители, учители и ученици.

За своята близо двайсет годишна история "Форум Наука" се утвърди като мост между тези, които знаят и тези, които искат да знаят. Всеки ден тук влизат хиляди, които търсят своя отговор.  Форумът е богат да информация и безкрайни дискусии по различни въпроси.

Подкрепи съществуването на форумa - направи дарение:

Дари

 

 

За контакти:

×
×
  • Create New...