Отиди на
Форум "Наука"

Надписи на външна стена на църква


APetrov10

Recommended Posts

  • Потребител

Здравейте! Първо искам да се извиня, ако мястото на темата не е тук, но съм нов във форума и тепърва ще се уча. От известно време ме тормози въпросът дали надписите, които съм снимал са напълно нормални за една църква, тъй като не съм виждал нищо подобно никъде. Малко информация: църквата е в село Боровица, община Белоградчик. Доколкото знам е построена през 1866. Ето и самите надписи:

IMG_2486.jpg

IMG_2487.jpg

IMG_2491.jpg

IMG_2492.jpg

Ще съм много благодарен, ако някой разтълкува какво означават.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител
Здравейте! Първо искам да се извиня, ако мястото на темата не е тук, но съм нов във форума и тепърва ще се уча. От известно време ме тормози въпросът дали надписите, които съм снимал са напълно нормални за една църква, тъй като не съм виждал нищо подобно никъде. Малко информация: църквата е в село Боровица, община Белоградчик. Доколкото знам е построена през 1866. Ето и самите надписи:

Ще съм много благодарен, ако някой разтълкува какво означават.

УПОКОЙ ЦОНА / УПОКОЙ ПЕТКО

Link to comment
Share on other sites

  • Потребители

Да, всичките са си нормални молитвени надписи. Такива неща се срещат. Може би надписите са поставени от някого, който е искал да увековечи паметта на близки покойници, докато е строил черквата. Или пък това са имената на стари ктитори на храма от предишен етап на строителството.

След Цона (би могло да бъде и Чона) и Петко от първата снимка, пак с въвеждащото "упокой" са имената "Стоя" (може би Стою или Стоян в именителен падеж) и Илия, Георги и Минко, Никола и Митар (вероятно от "Митре" за Димитър). Интересно, че в надписа има малка носовка и някои пообъркани букви. За да се разграничат еднакво издълбаните "н" и "и" в "Минко" и "Никола", над втората буква в съчетанието е издълбан циркумфлекс, подобен на гръцкото извито ударение. Само дето в единия случай сричката е "ни", а вдругия - "ин" обаче на каменоделеца или му е било все едно над коя точно буква ще сложи циркумфлекса, или просто в единия от двата случая е сбъркал.

Link to comment
Share on other sites

  • Глобален Модератор
Здравейте! Първо искам да се извиня, ако мястото на темата не е тук, но съм нов във форума и тепърва ще се уча.

Здрасти, добре си дошъл и не се притеснявай да пишеш. Ако темата не е за раздела, няма нищо страшно, ще я преместим, ако се налага. :)

Интересна информация, не знаех, че е имало обичай да се пише отвън на църквата на стената.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребители

От това, което се вижда, е че надписите са еднотипни, което ще рече, че не са някакви графити. Най-вероятно са имената на ктиторите или на техни починали близки. По начало ктиторите имали навика да поставят разни надписи - често има такива по иконите или стенописите да речем. Тук наистина интересното е, че не е в специален надпис, а е направено малко по-импровизирано.

В нета намерих снимки, на черква в Боровица:

Borovica-Church.jpeg

Link to comment
Share on other sites

  • 2 седмици по-късно...
  • Потребител
От това, което се вижда, е че надписите са еднотипни, което ще рече, че не са някакви графити. Най-вероятно са имената на ктиторите или на техни починали близки. По начало ктиторите имали навика да поставят разни надписи - често има такива по иконите или стенописите да речем. Тук наистина интересното е, че не е в специален надпис, а е направено малко по-импровизирано.

В нета намерих снимки, на черква в Боровица:

Borovica-Church.jpeg

Точно от нея са надписите :)

Link to comment
Share on other sites

  • 2 седмици по-късно...
  • Потребител

За да се даде един по-сериозен отговор, трябва да се разбере къде точно се намират надписите. Дали те са един под друг или едни до други. По снимките се вижда, че те са добре запазени и са на т.нар църковнославянски. Или шрифтът е характерен за XVIII-XIX в. в България, преди езиковата реформа на Възрожденците (Априлов, Дринов и др.). Текстовете са характерни заупокойни мемориални надписи. Съгласен съм с мнението, че са посветени на ктитори или пък по-изявени лица около историята на въпросния храм.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител
За да се даде един по-сериозен отговор, трябва да се разбере къде точно се намират надписите. Дали те са един под друг или едни до други. По снимките се вижда, че те са добре запазени и са на т.нар църковнославянски. Или шрифтът е характерен за XVIII-XIX в. в България, преди езиковата реформа на Възрожденците (Априлов, Дринов и др.). Текстовете са характерни заупокойни мемориални надписи. Съгласен съм с мнението, че са посветени на ктитори или пък по-изявени лица около историята на въпросния храм.

Разположени са точно под покрива от външната страна, като са на една равнина. Не бих казал че са един до друг, тъй като са само по няколко на една стена. И не забелязах някаква симетрия или зависимост при разположението им.

Link to comment
Share on other sites

  • 2 седмици по-късно...
  • Потребител

Добре. Следва, че надписите са правени един след друг, но не по едно исъщо време. Определено може да се помисли дали са преместени от по-стар храм, който впоследствие е бил построен наново. В първия случай довод е несиметричното им разположение- писани са там където е било удобно. Втория случай, предполага майсторите да са ги поставили специално.

Link to comment
Share on other sites

  • 2 месеца по късно...
  • Потребител

http://apollon.blog.bg/izkustvo/2010/04/15/pazete-nadpisite-na-bylgariia-nadpisi-ot-cyrkvata-v-selo-bor.528979

Специално изпълнявам молбата ти г-н Петров - надявам се ви е удовлетворила

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

По едно от имената - Чоя, изключително рядко срещане, справката в книгата "Имената на Българите" на Недялка Иванова и Пенка Радева, показва, че името е близък аналог на Чая и произлиза от старобългарския глагол (в инфинитив) чаяти - чакам, което от лингвистична гледна точка представя фотографията на надписа като ценно лингвистично свитеделство.

Сравнително рядко е и името Мико, но то продължава да има своите съвременни носители сред българите.

Името Митар е често срещано име в Република Сърбия и е изненада, че почти загубилото се в съвременни условия име в миналото е било разпространено у нас като български мъжки вариант на името Митра.

Link to comment
Share on other sites

Напиши мнение

Може да публикувате сега и да се регистрирате по-късно. Ако вече имате акаунт, влезте от ТУК , за да публикувате.

Guest
Напиши ново мнение...

×   Pasted as rich text.   Paste as plain text instead

  Only 75 emoji are allowed.

×   Your link has been automatically embedded.   Display as a link instead

×   Your previous content has been restored.   Clear editor

×   You cannot paste images directly. Upload or insert images from URL.

Зареждане...

За нас

"Форум Наука" е онлайн и поддържа научни, исторически и любопитни дискусии с учени, експерти, любители, учители и ученици.

За своята близо двайсет годишна история "Форум Наука" се утвърди като мост между тези, които знаят и тези, които искат да знаят. Всеки ден тук влизат хиляди, които търсят своя отговор.  Форумът е богат да информация и безкрайни дискусии по различни въпроси.

Подкрепи съществуването на форумa - направи дарение:

Дари

 

 

За контакти:

×
×
  • Create New...