Енергийни войни

[fixxxsers]

Май Русия е главиния участник в повечето от т. нар. енергийни войни.

Да започнем с това:

Да се замисли за търсенето на нови покупатели на туркменския газ Гурбангули Бердимухамедов ( президента на Туркменистан ) бе заставен от събитията през пролетта на тази година (2009). До март 2009 г. лъвския пай от туркменския газ купуваше Русия. На 31 декември 2008 година "Газпром" подписа договор за закупуване на газ в Туркменистан на европейска цена от 300 долара за хиляда кубически метра (още 40 долара струва транзитът през териториите на Узбекистан и Казахстан до границата на Русия). Договорът обаче се оказа крайно неизгоден за руския монополист заради кризата и падналото търсене на газ. През април "Газпром" рязко намали приемането на туркменски газ, което на 9 април предизвика взрив на газопровода. За ремонт на тръбата бяха нужни три дни, но газ от Туркменистан Русия не внася вече пет месеца.

Как пък така се взриви този газопровод толкова удобно за "Газпром"?

продължението по тази сага:

След многомесечни преговори в Ашхабад президентите на Русия и Туркменистан се договориха за подновяване на доставките на туркменистански газ в Русия от началото на 2010 година и за новата цена, която "Газпром" ще плаща за него.

В един момент се оказа, че за Русия е недостатъчно изгодно да купува и препродава газ. Защо пък да не действа както тя си знае- мачкаш без много да обясняваш, до постигане на целта.

В много случаи обаче Русия пресмята ходовете си като на партия шах. Конфликта с Украйна например.

"Икономическите причини за конфликта бяха, че "Газпром" искаше да вдигне цените за газа за Украйна до европейски нива, без да промени таксата за транзит, която плаща. Това не устройваше Украйна", обобщи пред "Капитал" Алексей Громов, зам.-директор на руския Институт по енергийни стратегии.

Ако всичко беше само бизнес обаче, спорът между Москва и Киев вероятно щеше да бъде разрешен бързо и нямаше да прерасне в мащабна газова война. Според Андрю Уилсън, експерт по Украйна и постсъветското пространство в Европейския съвет за външна политика, мотивите на Русия и Украйна за влизане в конфликта се промениха с неговото разрастване и залозите за двете страни се повишиха сериозно. Като в игра на покер и двете страни блъфираха с надеждата другият да мигне първи. Само че играта загрубя и продължи прекалено дълго.

"При Русия имаше комбинация от политически и търговски мотиви", коментира Уилсън за "Капитал". "Ясно е, че Кремъл искаше да дискредитира Украйна като транзитна страна, за да прокара алтернативни трасета - газопроводите "Южен поток" и "Северен поток". Другата цел беше да предизвика вътрешно разделение в Киев и да подкрепи своя предпочитан партньор - премиера Юлия Тимошенко, за сметка на президента Виктор Юшченко."

Развръзката:

Според десетгодишните споразумения, подписани в понеделник (19.01.09) от председателите на "Газпром" Алексей Милер и "Нафтогаз Украйна" Олег Дубина в присъствието на Путин и Тимошенко, през тази година Украйна ще плаща газа по "европейска формула" с 20% отстъпка. В замяна на това Москва ще продължи да плаща за транзита на синьо гориво през територията на Украйна към Европа преференциалната такса от 2008 г. от 1.7 долара за 1000 куб.м за 100 км. От догодина отстъпката за Украйна се премахва, а цената на транзита също минава на пазарен принцип.

Но дали ще е десетгодишно споразумение?

Продължаваме с войните.

Русия посрещна 2010 година с традиционната енергийна война – този път с Беларус. Започналият през декември конфликт за доставките на руски петрол все още не е разрешен и през новата година, а поредният кръг от междуправителствените преговори през почивните дни приключи с провал. Ситуацията продължава да се изостря. Москва вече заплаши да накаже Минск за упорството и да лиши страната от преференциални доставки на петрол. В отговор президентът на Беларус Александър Лукашенко обеща, че страната ще напусне Митническия съюз, ако Русия продължи да й оказва натиск в енергийната сфера, пише руският вестник „Коммерсант”.

Още през декември изглеждаше, че Русия ще води традиционната си новогодишна енергийна война или с Украйна (от средата на миналата година „Газпром” едва ли не всеки месец с тревога съобщаваше за опасност от спиране на заплащането за руския газ), или изобщо ще се откаже от това си занятие. Беларуското направление изглеждаше по-спокойно от всякога. Но въпреки интензивните преговори, така и не бе постигнато споразумение за доставките на руски петрол за Беларус.

Според източници от руското правителство един от основните проблеми в преговорите е обемът на петрола, който Русия доставя преференциално.

Редактирано Януари 11, 2010 от fixxxsers

[Skubi]

Здрасти!

Не е сама Русия. Играят още Китай(най-гладна за енергия), САЩ, Индия, Япония....

Гледай чий интерес е да блокира Авганистан (повече гас има и от Либия), за да не може да изчерпва гаста.

Но гледай сега Йемен. За водата ще има още по-безпощадни войни.

Па може да е ТСВ.

На баба ми бабата предсказа, че последната голяма война ще е за водата. Всички и се пресмиваха. За какво говори тук в Балкана при такова изобилие на извори, вода....