Извори за историята на България

[RIZAR]

Според най-големия пропагандатор на елинистически или казано по съвременно прогръцки пайдеи , знатока и временен министър без портфейл Божо е изчерпана възможноста за откриване на нови писмени извори за българите . Дали това е така , ще се опитаме да проследим в тази тема.

Ще групираме източниците по географско местонахождение. Ще започна от най-близките институции и държави, които съхраняват документи, които биха били от полза за ИБ

1. Константинополска патриаршия - надежда всякаква оставете , с много усилия и политически маньоври, можем да получим , някои сведения за църковни въпроси на българските земи от османско време - като пример ,ще дам , канонизирането на даден манастир или лични данни за някои епископи по нашите земи , евентуално някакви регистри от най-различно естество.

2. Света Гора Атон - факт е ,че много манастири , които днес се обитават от гръцки монаси , съхраняват много непроучени старобългарски ръкописи, въпреки тайфуна на руската мечка , с положителност, може да се твърди, че са останали доста неща. Подходът трябва да е изключително , внимателен и дружелюбен , защото има и гръцки монаси , които не страдат от етнофилитческата прелест, но трябва да бъдат убедени в безкористните актове от българска страна, т.е. биха се предоставили извори , които няма да са пряко ангажирани в българо-гръцката разпря.

Естествено не говоря за произход на българи ,житие на цар Борис и т.н.

Мен лично ме блазни мисълта , че в някоя стара богослужебна книга , може да открие отметка , за празнуване на някой местен български празник или светия. Както наскоро се откриха интересни неща в руски и сръбски преписи . Например - отбелязване паметта на цар Петър, Йоан Екзарх (за когото и до днес в БПЦ и широката общественост не се знае ,че канонизиран за светец) и други подобни.

3. Молдовския Нямецки манастир - имаше един потребител, който настояваше , че имало тайна библиотека, където се криела едва ли не цялата Търновска патриаршеска библиотека.

Дори и да е така , ние никога няма да разберем това.

4. Като цяло за Румъния , може да се каже ,че всичко старателно е заличено, като например житието на св. Никодим Тисмански от XVII в. , което е иззето от един про''романски'' болярин с обещанието да бъде напечатано , но всъщност е унищожено и по ''устни'' предания на , вече ''романски'' извори да бъде възстановено през XIXв. с явната отметка ,че Никодим е македонски куцовлах , който е въздигнал първия ''романски'' манастир - чудно , защо е писал на среднобългарски с ясен македонски оттенък ,различаващ се ярко от Търновската книжовна школа.

5. Сърбия - въпреки явната негативното настропение и тук можем , да открием игла в купата сено . Белградския архив е непоглеждан от български специалисти . По ясни причини и ще чакаме други времена, когато сърбите станат отново Белградски пашалък зависим на "Търновското" царство.

6. Албания , Гърция - 0

7. Босна , Хърватско - освен стечките и досега откритите старохърватски писмени паметници , едва ли можме да се надяваме на нещо друго .

8. Италия - поради това , че тя е нова държава , а големите поражения , които е понесла през дългия политически период на разпокъсаност и междуособици ,едва ли ще излезе нещо повече от това , което е постигнал след дългогодишен труд ак. Васил Гюзелев. Може да се очакват някои подробности в детайлите - от венециански и генуезки документи. Не е зле да се направи един добър анализ на хрониката на Андреа Дандоло, който е бил съюзник с България . Не знам след Ангелов , дали някой е работил по подробно по този въпрос.

9. Папската държава - след като повече от 1100 години се крият "Въпросите на княз Борис", надежда всякаква оставете. Ще падат различни трохи подхвърлени по тайна линия на такива, като Дуйчев и Божо и толкова.

10. Латинските извори - могат евентуално да бъдат допълнени след щателно претърсване на известните докумнети в немските манастири. След като един немски учен се опита да докаже , някакъв общ произход на баварци и българи, дори и да не е правилна, може да се проработи в насока , октриване на немските извори за българите.

Естествено , че Германия и Франция и страните около тях едва ли ще могат да ни дадат нещо повече от това , което досега е открито , трябва настойчивост и постоянство в тази насока ,за да може да изпадне скъпоценен бисер ,като забравения Брюжки итинирарий , който ни доказа ,съпричасността на влашката хора към Българското царство.

Щях да пропусна Испания и Портогалия - освен за българския идалго Де Охеда и тези страни едва ли ще могат да ни кажат нещо ново и непознато досега. Всъщност , транслациото на Нова Юстиниана в Охридска архиепископия на българите е излязло именно от испански манастир. Так ,че и тук нещата могат да добият неочакван развой .

11. След бързия преглед на Западно-европейските извори , можем да се върнем към славяните и по-специално към Полша и Чехо-Словакия . Нещата тук като книжнина са ясни , но тепърва ще се правят анализи , що дирят църкви от източноортодоксален модел в Полша и Словакия през Xв. , години преди официалното Киевското покръстване на Владимир и по какъв начин са се озовали ''византийците'' по тези земи.

12. Русия - не вярва на сълзи ... или надеждата умира последна. Препоръчвам на изкушените големите анализи на А. Чилингиров за "Цар Симеоновия Съборник", който беше с години пробутван за "Святославов изборник".

13. Англо-саксонския свят ще ни подхвърля разни неща да се блъскаме с Русия и едва ли ще има някаква ценна информация, която е била ограбена или окрадена от набезите на английските лордове по различните точки на света ,като Атон , Синай и т.н.

14. Скандинавия - най-ценен принос към въпроса имат Златарски( женитбата на принц Харалд за знатна българска на име Ославия и връзката й с основаването на Осло) и В. Гюзелев с най-новата му студия "Средновековна България и Скандинавия".

[Иванко Тертер]

Унгария

Будапеща и архиви в други градове - най-вече по отношение българо-унгарските отношения в периода ХІІ-ХVІ век, грамоти, договори за продажба на имоти от български първенци васали на унгарските крале и др.

Австрия

Виена и архиви в другите градове - във връзка с взаимоотношенията между Свещената римска империя /и Хабсбургите/ и освободителните движения на българите в периода 1592 - 1700 г. Преди сто години проф. Никола Милев /личния му архив излезе в отделна книга през миналата година/ намира в архивите във Виена такива зокументи "във връзка с освободителното движение на българите преди и след т.нар. Първо търновско въстание-1592-1604г./. Включително в архива на министерството на финансите на Австрия се пазят документи за това какви подаръци е дал император Рудолф ІІ на посещавалите го български делегати и кои са те /всъщност данните е предал на проф. Златарски, така че може би са при БАН вече почти стотина години, но не ги знаем/.

Полша

На мен ми трябва един единствен документ - Екземпляра на васалния договор от 16.09.1485 г. написан на езика използван от воеводата Стефан Велики - молдавския воевода васал на Казимир Ягелон. На какъв език и на каква азбука е написан този изходящ от Нямц документ? Оттам е преведн на латински и е посочено, че езика използван от Стефан Велики е "рутенски диалект" на "Блахико езика"!

Чехия

Прага и други архиви

За участието на българите, като васали на императора на свещената римска империя, в потушаване на Хуситското движение /1412г./.

[RIZAR]

Благодаря на Иванко за ценните допълнения.

Наистина в Австрия е имало , доста ценни неща, но кое е ограбено през В.С.В. не се знае. Инъче , знаеш пагубната роля на Виенската школа в българската историография през XIX и нач. на XXв. Добре е ,че сега с Австрия няма какво да делим , но дали някой ще й дозволи да ни отпусне нещо ?

15. Турция - Смятам , че ще е уместно , възоснова на известния факт за изкупуването на османските архиви от българското правителство през 20-те години да се направи специална тема .

Много важно е да се приеме от българската историография , факта за индикирана българска държавност в Мала Азия в периода на разпад на Византия и османското завоюване от XI-XVIв.

16. Древни патриаршии и архиепископии -

-1. Синайска архиепископия

-2. Александрийска патриаршия

-3. Антиохийска патриаршия

-4. Йерусалимска патриаршия

-5. Сиро-халдейска патриаршия

Определено загуби се ценно време, което не знам , да е било оползотворено от българска страна на близки отношения на България със Сирия и Египет , които през 50-те и 60-те години , бяха дори една държава ОАР .

В Александрия в момента се намира най-добрия български литургист архимандрит Авксентий . но не се знае ,какво биха му отпуснали от коптската църква.

За Синай , каквото може е направено , но в Египетския архив , може да излезе нещо по отношение на Симеон и Константин Тих .

В Йерусалимския архив са работили Снегаров , а напоследък и проф. Иван Тютюнджиев, но традиционно добрите връзки на БПЦ с патриаршията ,а и с представителите на Израел - да напомня акта на спасяването на евреите през 41-44-та и участието на БПЦ в него, не са докрай използвани.

На Йерусалимския трон за няколко години през XIIв. е бил българинът Леонтий.

Един сиролог и египтолог(коптист) биха свършили огромна работа , да питам има ли ги в Б-я ? То няма по принцип и скитолози, макар, че всички тях постоянно дъвчим.

[RIZAR]

Уф ,моля да не се пропуснат и българските извори за БИ

„Опис на славянските ръкописи в църковноисторическия и архивен институт – София"

Автор Църковноисторически и архивен институт на Българската Патриаршия неделя, 28 март 2010 По инициатива на Негово Светейшество Българския патриарх Максим и въз основа на проект, съставен от някогашния ръководител на катедрата по История на Църквата в Духовната академия „Св. Климент Охридски" (сега Богословски факултет при Софийския университет) проф. д-р Тодор Събев с Протокол № 7 от 18 юни 1974 г. на заседание на Св. Синод в пълен състав е учреден, считано от 1 юли 1974 г., ведомствен Църковноисторически и архивен институт (ЦИАИ) при Българската Патриаршия.

Още при създаването на ЦИАИ от Синодната палата са подбрани по-ценните документи и материали (в обем около 3008 папки, което в случая означава няколкостотин хиляди документа), които са пренесени в ЦИАИ и по този начин е създаден архив при ЦИАИ. С Протокол № 19 от заседание на Св. Синод в пълен състав от 27 ноември 1986 г. е решено „Отделите старопечатен, ръкописи и исторически архив да се предадат от Централния църковен историко-археологичен музей и приемат от Църковно-историческия и архивен институт при Българската Патриаршия, считано от 1 декември 1986 г." По този начин са прехвърлени и приети 375 славянски, 220 гръцки и около 100 други ръкописи, над 600 старопечатни книги и няколко хиляди документи и снимки от периода на Възраждането и от Българската Екзархия. Една част от ръкописите са писани на пергамент (предимно тези от Х-ХIV век), а останалите на хартия. Забележителни със своите фигурални миниатюри са Слепченското Евангелие от ХV век, трите Евангелия писани и украсени от поп Иван Кратовски от 1563, 1567 и 1579 г., както и редица други Евангелия от ХVI-ХVII век от София, Враца, Горна баня, Етрополе, Бобошево, Стрелча и др. Миниатюри има и в някои дамаскини от ХVI-ХVII век, като Костенечкия, в триоди като Боянския, в минеи като Етрополския и др. Особен интерес представлява и сборникът-панегирик от 1435 г. на дяк Андрей – ученик на св. патриарх Евтимий Търновски. Тук са и два преписа на Паисиевата история – Самоковският от 1771 г. и вторият Ахтаров препис-преправка от 1844 г.

Сбирката от славянски ръкописи в ЦИАИ е втора по големина в България. Нейното начало е положено още в далечната 1896 г., когато със специално окръжно Св. Синод започва да събира старинни ръкописи и старопечатни книги от църкви и манастири в страната. До 1900 г. са събрани 137 бройки, които са се съхранявали в библиотеката на Синодната палата. През 1900 г. те са описани от видния културен и политически деец Евтим Спространов (1868-1931). През 1923 г. събраните ръкописи и старопечатни книги са прехвърлени в новосъздадения Църковен музей. Някои от по-интересните новопостъпили ръкописи са описани от тогавашния директор на музея протоиерей акад. Иван Гошев, но не в специален опис, а в Годишника на Богословския факултет. Така, в продължение на десетки години много от събраните 375 славянски ръкописа остават неописани, а доста от описаните са неточно датирани.

До 2000 г. ръкописите и старопечатните книги се съхраняваха в стари и проядени от дървояди дървени шкафове в хранилище с размери 4,80 х 3,30 м. Благодарение на инициативата на директора на ЦИАИ ст. н. с. д-р Христо Темелски, чрез спонсори бяха събрани средства за ремонт на хранилището. Дървените шкафове бяха заменени с нови подвижни метални стилажи, а за ръкописите бяха осигурени кутии от специален антикиселинен картон, доставени чак от Англия.

Отново по инициатива на Христо Темелски, на 10 юли 1996 г. беше подписан и дългосрочен договор с Народната библиотека „Св. св. Кирил и Методий" за научно сътрудничество в областта на ръкописно-документалното наследство. Съгласно този договор, екип от квалифицирани специалисти (от Националната археографска комисия) започна работа по описването на славянските ръкописи. Този опис ще бъде тематично подреден и ще обхваща общо 4 тома. При изготвянето на описа, Народната библиотека пое задължението безплатно да обезпраши и обеззарази всяко книжно тяло, да стабилизира подвързията на ръкописите, а някои, които са в доста лошо състояние – да ги реставрира за своя сметка. Така вече са реставрирани 12 ръкописа и няколко фрагмента. (Цената на един реставриран лист се движи между 25-30 лв., така че лесно може да бъде пресметнато колко струва реставрирането на един ръкопис от 300 листа!) Въпросният опис на славянските ръкописи е много необходим и ще запълни една многогодишна празнина – научната общност и специалистите вече ще знаят с какво ръкописно богатство разполагаме и ще могат да черпят подробни сведения от пълния научен опис.

Първият том от този опис е вече готов и излезе от печат. Луксозното издание е дело на Издателска къща „Борина" и е отпечатано в Чехия. Той съдържа описанията на библейските книги „Стар завет", „Псалтир", „Евангелие" и „Апостол". В него са включени най-богато украсени ръкописи от сбирката. В резултат на научната обработка редица паметници получиха нова датировка, бяха открити непознати досега имена на преписвачи, анонимни ръкописи бяха определени като дело на известни книжовници, а отделни фрагменти прилегнаха към книги, съхранявани сега в ЦИАИ и в Националната библиотека. Описът е придружен с богат многоцветен илюстративен материал.

Официалното му представяне стана на 22 март 2010 г. в Народната библиотека в присъствието на много учени-специалисти, които се занимават с изследване на нашето ръкописно наследство. В своето слово при представянето на книгата акад. Васил Гюзелев (председател на Националната археографска комисия) подчерта изключителното значение на описа и отправи заслужени благодарности на авторския колектив.

В изказването си директорката на Народната библиотека проф. дфн Боряна Христова сподели за многобройните трудности при описанието на ръкописите. „Изследването на ръкописите, пълното им или частично дигитално заснемане, реставрацията на някои от тях, които бяха в особено тежко физическо състояние, както и самото издаване на Описа станаха възможни благодарение на финансовата подкрепа на Фонда за научни изследвания към Министерство на образованието, младежта и науката (МОМН)". Тя благодари на всички, които са взели участие при изготвянето и издаването на този опис. „Специална благодарност заслужава – каза тя – директорът на ЦИАИ Христо Темелски, защото ако не беше той, въобще нямаше да има опис! Той беше достатъчно търпелив, упорит и настоятелен и през тези 14 години не свали доверието си към нас, авторския колектив".

Авторският колектив включва три специалистки, имащи богат опис при изготвянето на подобни описи.

Проф. дфн Боряна Христова (директор на НБКМ) е водещ специалист по палеография и археография на славянските ръкописни паметници от Х до ХІХ век, като основните ѝ интереси са насочени към петнадесетото столетие и апокрифната книжнина, разпространявана по българските и балканските земи. Автор е на 12 описи и каталози и над 200 монографии, студии и статии по проблемите на средновековната книжовна култура. Хоноруван професор е в Софийския университет, катедра „Библиотечно-информационни науки и културна политика" към Философския факултет.

Ст. н. с. д-р Елисавета Мусакова е ръководител на отдел „Ръкописи и старопечатни книги" в Народната библиотека. Тя е изкуствовед, който работи в областите на украсата на средновековната книга с нейната подвързия и на славянската палеография. Автор и съавтор е на над 70 научни публикации, включващи два описа на ръкописи, студии и статии. Хоноруван преподавател е в Националната художествена академия към катедра „Изкуствознание".

Ст. н. с. д-р Елена Узунова е експерт в отдел „Ръкописи и старопечатни книги" на Народната библиотека. Основните ѝ научни интереси са насочени към правописно-езиковите особености на славянските ръкописни паметници. Автор е на повече от 70 научни публикации, сред които специални разработки за бележките на книжовниците и по-късните приписки от Х до ХІХ век, както и на описи на славянски ръкописи, включително подготвяния за печат Опис на славянските ръкописи от ХІХ век, съхранявани в НБКМ.

[RIZAR]

Да не говорим ,че съвсем друг е въпроса ,дали тези ръкописи са обработени и издадени на новобългарски .

Аз се сещам в движение за службата на св. Йоан Търновски .

Житието му е отдавна издадено и известно, но службата написана в негова памет и досега е неизвестна.

[Galahad]

Изчерпани са възможностите, защото тези дето получават заплати да ги търсят предпочитат да пишат доноси.

Вярно е, че това, което тепърва може да се открие няма да е толкова многобройно както през 17-20век, когато са били масово издавани и така са станали известни. Тогава е търсено в пи-големите книгохранилища, а и на тях тогава са им направени описите.

Друг голям проблем са преводите. Една много голяма част от ползваните днес преводи са от времето до ср. на ХХвек. В соц. периода основно се превеждаше марксистко-ленинска философия.

[bggeneral]

Сещам се и за още БИ за БИ Има някои непроучени пещери и неразкопани подземия в и около Търново и Никопол, както и около Видин. Човек никога не знае....

[Armand O'BOLG]

Да не забравяме и арменските и грузинските извори за БИ, защото почти винаги се посочва, че съдържат първите и най-ранни сведения за българите, а в същото време се ползват преводи отпреди век и повече, тоест - налице са научно и критично необработени неточни "цитатчета" и "препреводчета"!!!

[Armand O'BOLG]

Да не забравяме и арменските и грузинските извори за БИ, защото почти винаги се посочва, че съдържат първите и най-ранни сведения за българите, а в същото време се ползват преводи отпреди век и повече, тоест - налице са научно и критично необработени неточни "цитатчета" и "препреводчета"!!!

Рицарю, на времето си ме изкара нацист заради етимологичните обяснения, които давах на руските имена от нормандски (ст.герм, ст.исл.). Ето един сравнително нов и по-пълен превод на Константин Багренородни с коментари от Литаврин и други по-съвременни изследователи, които след дълги лутания и залитания по антинормандската хипотеза в крайна сметка пак се върнаха на единствено верния път: етимологията на въпросните лични имена е от нордите роси към славяните, а не обратно!!! Между другото чрез линка по-долу можете да си свалите по-пълният рускоезичен превод на Конст. Багр.:

http://www.hrono.ru/dokum/0900dok/kb_k9.html

[down]

!!! "Турски извори за българската история" !!!

[Пандора]

3. Молдовския Нямецки манастир - имаше един потребител, който настояваше , че имало тайна библиотека, където се криела едва ли не цялата Търновска патриаршеска библиотека.

Дори и да е така , ние никога няма да разберем това.

Случайно в един блог попаднах на някаква рецензия на книга- списък на славянски ръкописи в румънските библиотеки включително и гореспоменатия Нямецки манастир от 1905г /ако не се лъжа/.Славистът Г.Яцимирский обиколил библиотеките в Румъния и събрал сведения за съхраняващите се там славянски ръкописи и надписи.В рецензията пише ,че библиотеката на манастира била много богата,но при пожар в 1862г изгорели около 1000 ръкописа.Най-древните се отнасят към 14в.10 ръкописа са написани от неизвестен писар Гавраил ,който според автора,Яцимирский, е Григорий Цамблак.Също се споменава сборник " Болгарскаго клуба в г.Тульча 16-17в"

http://besed-orthodox-flybb.narod.ru/PeretzRecJazmirsk.pdf

http://community.livejournal.com/frontistesdiary/2120.html