Отиди на
Форум "Наука"

Некои съображения към периодизацията на българската история


Recommended Posts

  • Потребител

Наскоро си купих един сборник с много любопитен поглед и подход към някои от "безспорните" в нашата историография моменти. Акцента пада върху дебата за Възраждането и процесите, които протичат през 19 век. "Балканският 19 век-други прочити" от Център за академични изследвания и издателство Рива. Систавител е Диана Мишкова, а часрт от авторите са Александър Везенков, Румен Даскалов, Мартин Иванов, Николай Поппетров, Даниела Колева и др.

Две от работите ме впечатлиха най-много. Работата на Везенков-"Очевидно само на пръв поглед:"Българското възраждане" като отделна епоха" и алтернативния поглед върху историята на Иванов-"Какво би станало, ако...Конструиране на хипотезата "развитие без Освобождение".

Ако някой друг го е чел може да сподели мнението си за сборника или авторите в него. Тези дни ще се опитам да нахвърля основните тези на авторите.

Link to comment
Share on other sites

  • 4 седмици по-късно...
  • Потребител

Все по рядко имам време да влизам във форума и съвсем забравих за тази тема. Ще започна от хипотезата на Иванов за развитието на България и българите без Освобождението(1878). Накратко:

За модел се използва най-вече съдбата на чехите(това не е съвсем коректно, но допустимо все пак). Автора разглежда различни статистически показатели илюстриращи икономическата криза обхванала земите ни след бурните години в периода 1875-79г. След Освобождението има явен спад в животновъдството(брой добитък на глава от населението). Цитират се автори от епохата които утвърждават, че България е в много по тежко икономическо положение след войната и това продължава до началото на 20 век. Автора(Иванов) отбелязва факта, че България спрямо своите съседи (Османската империя и Сърбия)има по бърз тем на икономически разтеж, но не достатъчно голям, за да спомогне за излизане от кризата. Отбелязва се и носталгията в част от населението( по възрастните към миналото като време в което се е живеело по леко!!!). До тук нищо ново под слъцето. Свободата лесно се обезценява когато хората живеят бедно и липсва надежда, а очакванията са били свръхголеми. Защо се получава така според автора?

1. Младата българска държава губи най-големия си пазар-Цариград.

Продължение...

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

2. Модернизацията и индустрализацията са насърчавани с налагане на високи мита( нещо логично на пръв поглед) за вносни промишлени стоки, но това е безмислено при липсата на външни пазари. Вътрешния пазар е малък и беден, а от това следва, че и индустрията ни е хилава. Налагането на фабрично производство и загубата на пазари убива занаятчийството което е било силно развито до Освобождението, гъвкаво и печалившо, според автора.

3. Огромна част от бюджета на страната отива за развитие и модернизиране на армията и това изтощава и без това слабата ни икономика.

Има и други аргументи, но аз ще се спра само на тези за сега.

Според автора, модела на чехите е приложим към нас. И те са част от една разпадаща се многонационална империя, но това, че се сдобиват с независимост през 1918 е плюс за тях. Ако ние бяхме получили независимост в края на ПСВ щяхме да си спестим:

1. Жертви от Руско-турската, сръбско-българската, балканската и междусъюзническата войни.

2. Воените бюджети за периода 1879-1918г.

3. Влошените отношения с Османската държава и загубата на нейните пазари.

Щяхме да инвестираме:

1. В икономиката

2. В просветата

И може би най-важното! Свободна България нямаше да е разпокъсана от Берлинския диктат, а щеше да е в границите на Екзархията(горе-долу)

Айде почивка за мача. Утре пак живот и здраве....

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

Всичко написано до този момент остава в сферата на предположенията, разбира се. Винаги може да се разгледа както позитивен, така и негативен модел за развитие. Примамливо е да смятаме, че ако бяхме останали в една разпадаща се империя до края на ПСВ щяхме да получим всичко което желаем наготово и безболезнено, но съществува арменския пример, който е приложим като схема при нас. Арменците са адаптивни и много оправни хора с не лоши позиции в Османската империя. Живеят сносно, мирно и са незабележими като цяло до кр.. на 19- нач. на 20 век, когато национализма взема връх и при тях. Това което се случва с тях през ПСВ е трагедия, която можеше да засегне и нас. Над 1 мил. жертви, териториялно осакатена държавица без излаз на море, слаба икономика, голяма емиграция и силна зависимост от Русия...Кой от двата варианта е по вероятен и има ли други алтернативи пред България, ако беше се освободила през 1918г. аз не бих могъл да бъда категоричен, но съм любопитен да чуя вашето мнение по въпроса.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребители

Това с "развитие без Освобождение" звучи интересно. Другото - за оспорването на Възраждането като отделна епоха в българската история - ме оставя леко скептичен, но не съм чел сборника.

Link to comment
Share on other sites

  • Глобален Модератор

Арменците са адаптивни и много оправни хора с не лоши позиции в Османската империя. Живеят сносно, мирно и са незабележими като цяло до кр.. на 19- нач. на 20 век, когато национализма взема връх и при тях. Това което се случва с тях през ПСВ е трагедия, която можеше да засегне и нас.

Искаш да кажеш, че арменците сами са си виновни за геноцидите (1894-1896; 1915-1918), извършени спрямо тях от турците, защото са искали да се освободят от турското потисничество ли? Аферим, машалла....

Link to comment
Share on other sites

  • Потребители

Искаш да кажеш, че арменците сами са си виновни за геноцидите (1894-1896; 1915-1918), извършени спрямо тях от турците, защото са искали да се освободят от турското потисничество ли? Аферим, машалла....

Не смятам, че Стоедин казва това. Мисля, че е намерил нещо съвсем вярно - османците/турците нямат проблем с кротките гяури, а с тези, които надигат глава. Бъди богат, бъди напредничав и бъди неверник, но не се осъзнавай като националист. Гърците си поминуват добре в империята - докато не започва войната за гръцката независимост. Българите съществуват незабележимо докато не им хрумва да правят национална революция и се стига до гадости като Баташкото клане, което пак е местна история, а не държавна политика. Арменското клане и прогонванията на гърците между 1922 и 1955 вече са държавна политика, но пак са свързани с амбициите на пострадалите населения. Това не значи, че арменците сами са си виновни, а че империята/Турция не може да не реагира на предизвикателства към властта в собствените си граници.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

Искаш да кажеш, че арменците сами са си виновни за геноцидите (1894-1896; 1915-1918), извършени спрямо тях от турците, защото са искали да се освободят от турското потисничество ли? Аферим, машалла....

Влизаш много остро. :) Назначавам Глишев за мой, личен преводач, защото доста добре(очевидно по-добре от мен :biggrin: ) е изяснил това което имах в предвид. Без заплащане, разбира се...

Link to comment
Share on other sites

  • Потребители

Как без заплащане? Абе, Стоедине, ти верно искаше да кажеш, че арменците сами са си виновни :laugh:

Я раздуй още за оспорването на Възраждането като отделна епоха.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

Един от спорните въпроси в родната историография е определянето на границите на българското Възраждане. Има автори, които поставят вече под въпрос самото съществуване на подобна отделна епоха (с основание, според мен).

Преди всички да започнат да се възмущават, че с лека ръка зачерквам делото на Паисий, Софроний, Раковски, Левски и пр., трябва да поясня нещо. Значението на тяхното дело, а и дейността на хиляди други българи от 18-19 век не се поставя под съмнение, нито се отрича.

Проблемът има няколко аспекта:

1. Наименование,

2. Граници,

3. Съдържание,

4. Общи тенденции и процеси в развитието на народите от Османската империя през Танзимата,

5. "Характерни" и "традиционни" белези на нашето "Възраждане".

1. Наименованието Възраждане е взаимствано от характерната за Европа епоха - Ренесанс. Разбира се, допирни точки между балканското Възраждане и Ренесанса няма. Механичното пренасяне на едно понятие от една среда в друга не е продуктивно, а води след себе си до комични ситуации, когато ученици, студенти, учители и дори университетски преподаватели трябва да обясняват съвсем сериозно защо националното ни възраждане закъснява с няколко столетия? А въпроса е, защо на балканите няма Ренесанс? Най-близо като наименование и съдържание до европейските процеси е Просвещение или Национално пробуждане (или - и двете?), но не - и Възраждане.

2. Случващото се на Балканите през 18-19 век като съдържание и значение се доближава най-вече до европейското Просвещение. Идеите, породили Френската революция, са в основата на националните революции в Османската държава. Това ясно личи в множество писма, програми, статии от революционери като Раковски, Каравелов, Левски. Реформите в образованието и отделянето на училището от Църквата са част от процес, протичащ в цяла Европа.

Вълната от национални революции в Европа през 19 век не подминава и Балканите. Идеите на Мацини, Гарибалди, Кошут, Петьофи, Мицкевич и пр. заразяват нашите революционери през 60-70 г. на века.

Какво липсва в нашето развитие? Без съмнение липсва познание на Античността и наследството й на Балканите. Липсва какъвто и да е интерес към философията, историческите трудове, художественото изкуство, литературата, естетическите канони, архитектурата и религията. Познанията и интереса са повече от повърхностни, не - само при нас, но - и при гърци, сърби, черногорци и румънци. Пишурка печели литературен конкурс в Гърция с ода, копираща модела на Омир, Ботев го иронизира, а Вазов описва нашите Термопили и саможертвата - хекатомба на опълченците на Шипка. Друго? Май с това се изчерпва влиянието на Античността в литературата ни...

Паисий пише знаменитата си История славянобългарска, посветена на средновековното ни величие, Раковски заявява, че с меч сме загубили свободата си с меч ще си я възвърнем, Вазов и Друмев черпят вдъхновение за сюжетите на своите драми от епохата на Второто българско царство.

Ако говорим за Възраждане, трябва да подчертаем, че то е свързано с политическата и духовна независимост на средновековната българска държава, но не - и с античните културни традиции и форми. Архитектурата е доминирана от Ориента, живописта е с религиозен характер, скулптура изобщо няма, индивидуализмът, характерен за Новото време и Ренесанса, тук е непознат, бидейки изместен от силен колективизъм и национализъм.

Следва продължение...

Link to comment
Share on other sites

Напиши мнение

Може да публикувате сега и да се регистрирате по-късно. Ако вече имате акаунт, влезте от ТУК , за да публикувате.

Guest
Напиши ново мнение...

×   Pasted as rich text.   Paste as plain text instead

  Only 75 emoji are allowed.

×   Your link has been automatically embedded.   Display as a link instead

×   Your previous content has been restored.   Clear editor

×   You cannot paste images directly. Upload or insert images from URL.

Зареждане...

За нас

"Форум Наука" е онлайн и поддържа научни, исторически и любопитни дискусии с учени, експерти, любители, учители и ученици.

За своята близо двайсет годишна история "Форум Наука" се утвърди като мост между тези, които знаят и тези, които искат да знаят. Всеки ден тук влизат хиляди, които търсят своя отговор.  Форумът е богат да информация и безкрайни дискусии по различни въпроси.

Подкрепи съществуването на форумa - направи дарение:

Дари

 

 

За контакти:

×
×
  • Create New...