Отиди на
Форум "Наука"

ДЕЦЕНТРАЛИЗАЦИЯТА НА БАН – ВТОРА КРАЧКА ОТ РЕФОРМАТА НА МИНИСТЪР СЕРГЕЙ ИГНАТОВ


Recommended Posts

  • Потребител

ДЕЦЕНТРАЛИЗАЦИЯТА НА БАН – ВТОРА КРАЧКА

ОТ РЕФОРМАТА НА МИНИСТЪР СЕРГЕЙ ИГНАТОВ

Любима Йорданова,

политолингвист, евролингвист

…и много имена и лесна слава

годините без жал ще пометат,

ил’ ще покрие плесен на забрава…

Иван Вазов

„Научните институти да се отделят от БАН и да станат самостоятелни изследователски институти, чието финансиране ще се извършва като на второстепенни разпоредители. Това включва предложението за промени в Закона за БАН, което се очаква да бъде внесено за разглеждане през следващата седмица.” - http://www.infoweek.bg/tab_it/it.php?show_category=1&show_sub_category=1&id=3573 (5.05.2010) .

Така стартира втората крачка от реформата на висшето образование и науката в България.

Първата беше направена с приемането на второ четене в Народното събрание на „Закон за развитието на академичния състав”, с който децентрализацията като основен процес на образователната реформа в България закрива Висшата атестационна комисия в качеството й на йерархизиран орган, по-скоро за идеологически контрол, отколкото за наука, архаичен остатък в обществената системата от времето на социализма.

СЪДБАТА НА ЦЕНТРАЛНО УПРАВЛЕНИЕ НА БАН – ИДЕИ

Следващата седмица се очаква предложението за промени в „Закон за БАН”. Как би трябвало да изглежда Българската академия на науките, съобразено с изискванията на еврочленството на България?

1. Защо е необходимо да приключи съществуването на Централно управление на БАН

Централно управление на БАН е една напълно излишна административна структура, тъй като научните институти и лаборатории на БАН са самостоятелни юридически лица. Йерархизирането на науката е само съществена пречка, тъй като част от финансирането – командироване на учените от научните институти в чужбина, международни договори за сътрудничество и др. се уреждат от Централно управление на БАН. Така научните институти нямат необходимата им самостоятелност, за да разгърнат креативността и енергията си особено през последните четири години на пълноправно членство на Република България в Европейския съюз и сами да сключват договори в рамките на Единното европейско изследователско пространство на базата на установени контакти с чуждестранните си колеги.

В епохата на социализма Централно управление на БАН беше основният идеологически цензор, що се отнася до подбора и провежданата изкуствена селекция на учените по политически признак. Особено зловеща роля играеше служба „Личен състав”.

В годините след 1989 г. нещата не се промениха. В ръководството на науката останаха същите хора, които я управляваха преди 20 г. С тях остана и идеологическият контрол, и изкуствената селекция на учените. Особено за обществените науки този факт си означаваше реална тяхна смърт. И сега в научните институти на БАН под влияние на Централно управление на БАН е наложена идеологическа цензура за изследване на първите години от демократичния преход в България след 1989 г. Може да изглежда невероятно, но за 20 г. дори не беше създаден Институт по политология, при положение, че партийният плурализъм е един от Копенхагенските критерии за членство на държава в ЕС. Европейската тема също е забранена за изследване, вече повече от 10 г. от датата 10.12.1999 г., когато на Срещата на върха в Хелзинки името на държавата ни беше прочетено сред страните, получили покана за започване на преговори за пълноправно членство.

Следва да обобщя, че като финансов и идеологически контрольор в българската наука Централно управление на БАН изчерпи функциите си по отношение на българското общество и е необходимо да бъде закрито. Само ще припомня историческия факт, че този облик БАН е придобила насилствено през 1946 г.

2. Как да се осъществи реформата в Централно управление на БАН

Сега най-важното е реформата да бъде проведена на възможно най-ниска социална цена. Голямата част от учените, които пребивават в сградата на пл. „Народно събрание”, са в надпенсионната възраст за учените в Европейския съюз – 65 г. и те ще се пенсионират. Онази малка част, ако въобще има такава, под 65 г., ще се прибере в съответния научен институт.

Някои служби обаче трябва да останат да съществуват и обслужват новата структура. Библиотеката задължително трябва да остане и се дигитализира чрез европейски програми, защото в България вече неимоверно нарастна броят на хората, които предпочитат виртуалната форма на четене.

Трябва да останат да функционират също така службите на деловодството и финансовата служба.

Бих предложила сградата да се превърне в Център за европейска комуникация. Макар и с 10-годишно закъснение /през лятото на 2000 г. Европейската комисия публикува „Комуникационна стратегия по разширяването/, трябва да се разработи въпросът за европейската комуникация с включването на специалисти на интердисциплинарен и транснационален принцип. Транснационалното сътрудничество ще се изразява на първо време в консултиране, а след това – и в общи проекти.

Интердисциплинарният екип ще включва електронни специалисти, защото цялата информация ще е дигитализирана. Освен това са необходими преводачи от английски, френски и немски език, специалисти по писмен превод, както и езиковеди-българисти, които да кодифицират евротерминологията за употреба в България. Същото се отнася и за имената на служителите от Европейските институции и органи.

Следващата задача е създаването на БЪЛГАРСКИ ЕВРОРЕЧНИК, енциклопедичен като тип речник, който да обясни значението на евротермина и функциите на назованото – институция, орган, действие, специфични за Европейския съюз.

Третата и постоянно действаща задача е създаването на модули с лекции за виртуално обучение (eLearning) за Европейския съюз – с текстове, документи, линкове за допълнителна информация, глосар с кратко обяснение на непознатите термини от лекцията и задачи за обучаемите. Тези модули ще включват информация за Европейския съюз – общо и по секторни политики. През тези специализирания обучения трябва да преминат всички държавни служители от законодателната и изпълнителната власт. Демократичните принципи на гражданското общество включват и размествания на социалните пластове. В Народното събрание попадат хора, които до този момент не са се занимавали специализирано с европейска проблематика. За да хармонизират законодателството, те трябва да познават директивите и др. най-нови европейски документи. Единственият път в това отношение е обучението.

Лекционните курсове постоянно ще се обновяват с най-нови материали за политиките на Европейския съюз.

Важно е Центърът за европейска комуникация да бъде разположен в непосредствена близост до Народното събрание за улеснение на депутатите в тяхната работа, за да могат да си направят бързо справките или да вземат документи, които да отнесат по районите си в страната.

ВИСШИТЕ УЧИЛИЩА – АКРЕДИТАЦИЯ ПО БОЛОНСКИЯ ПРОЦЕС

Министерството на образованието, младежта и науката предвижда до края на годината да бъде представен за обсъждане в Народното събрание „Закон за висшето образование”. „В плановете на МОМН влиза изготвянато до края на годината на Закона за висше образование, с който ще се реши както вътрешната, така и международната мобилност на студентите и ще се регламентират бакалавърските, магистърските и докторските програми. Очаква се още академичното управление да бъде разделено от финансово-стопанското.” http://www.infoweek.bg/tab_it/it.php?show_category=1&show_sub_category=1&id=3573 (5.05.2010) .

Как би трябвало обаче да изглежда структурата на университетите, как тя трябва да съчетае образователното и изследователското начало в българската наука?

Ако погледнем структурата на европейските университети след реформата и акредитацията им по Болонския процес, която в основни линии завърши през 2006 г., ще видим, че те включват две основни направления – /1/ образование и обучение, съсредоточено във факултетите и /2/ научни изследвания, съсредоточени в изследователски центрове. Можем да разгледаме сайтовете на Университета в Копенхаген, Университета в Хайделберг, Виенския университет, Университета в Стокхолм, Университета в Хелзинки и т.н. Университетската структура е една и съща – факултети и центрове.

Тези изследователски центрове ще се създадат в свободно сътрудничество между университетите и научните институти на Българската академия на науките. Просто международните договори /в частност договорите за тристранно и многостранно сътрудничество в рамките на общото Европейско изследователско пространство/ ще бъдат сключвани от ректорите на университетите и в България, както е в другите държави-членки на Европейския съюз. Още повече, че едно от последните действия на Европейската комисия е насочено към намаляване на бюрокрацията при финансиране на научните изследвания - http://ec.europa.eu/news/science/100430_bg.htm . „ЕС е определил бюджет от 50,5 млрд. евро за финансовия период 2007-2013 г. Тук не са включени ядрените изследвания, които имат собствен бюджет от 2,7 млрд. евро за периода 2007-2011 г.” /пак там/ Изключително важно е учените от България да се включат в този общ европейски процес на финансиране, но това включване ще стане възможно едва след провеждане на необходимата структурна реформа.

Подобна структура би облекчила акредитацията на българските университети /или висшите училища/ по Болонския процес, което означава от една страна признаване на дипломите на бакалаврите, магистрите и докторите в другите държави-членки на ЕС, което е важно с оглед намиране на работа и в другите 26 държави на ЕС. От друга страна акредитацията ще улесни участието на българските учени в Европейското изследователско пространство, мобилността на студенти, преподаватели и изследователи в Европа, участие в различни обучителни и изследователски програми, както вече писах по-горе.

Процесът на реформи е неизбежен и колкото по-бързо бъде осъществен, толкова по-бързо ще се успокои научната общност в България, ще забрави емоцията и ще се върне към работата си. Учените са хора, които имат нужда от спокойствие и самота, за да работят успешно. Реформата ще им осигури тези условия за труд. Всичко останало зависи от тяхната лична активност. Няма благоденствие без положен труд.

Link to comment
Share on other sites

Напиши мнение

Може да публикувате сега и да се регистрирате по-късно. Ако вече имате акаунт, влезте от ТУК , за да публикувате.

Guest
Напиши ново мнение...

×   Pasted as rich text.   Paste as plain text instead

  Only 75 emoji are allowed.

×   Your link has been automatically embedded.   Display as a link instead

×   Your previous content has been restored.   Clear editor

×   You cannot paste images directly. Upload or insert images from URL.

Зареждане...

За нас

"Форум Наука" е онлайн и поддържа научни, исторически и любопитни дискусии с учени, експерти, любители, учители и ученици.

За своята близо двайсет годишна история "Форум Наука" се утвърди като мост между тези, които знаят и тези, които искат да знаят. Всеки ден тук влизат хиляди, които търсят своя отговор.  Форумът е богат да информация и безкрайни дискусии по различни въпроси.

Подкрепи съществуването на форумa - направи дарение:

Дари

 

 

За контакти:

×
×
  • Create New...