Етнография на кавказките етноси

[Пандора]

Грузинска сватба

Давид Багратиони пише в История Грузии:

"Для встречи обвенчанных шаферы становятся в дверях с обнаженными саблями, а старые встречают их с хлебом. Сей обычай остался от македонян, когда они овладели Грузиею. Как скоро обвенчанные приведены будут из церкви в дом, то их сажают на приуготовленное им место. Всякий из званых, поздравляя /17v/ их с бракосочетанием, бросает пред ними деньги, потом подают кушанье, жених садится с мужчинами, а невеста с женщинами особливо. Чрез несколько времени шафер, встав, подходит к невесте и снимает с лица ее риде, показывая, что она уже не девица, а замужняя жена"

"Аджа́рцы (яджарлеби, груз. აჭარლები) — этнографическая группа грузин с малой частью мусульманского вероисповедания (в основном в горных районах). Большинство компактно проживают в Аджарии. Говорят на грузинском языке. По языку и культуре аджарцам близки лазы и чвенебури (субэтническая группа грузин в Турции)."

Аджарски ансамбъл

[Пандора]

Дагестан - стари снимки

От музея в Дербент

[Пандора]

Дагестанки за вода

Аварски ансамбъл

Аварци

Карта на дагестанските етноси

[Пандора]

Аул Ахты 18,2 хил.жители предимно лезгини

Мост

На брега на р.Ахты-чай

Лезгински ансамбъл

[Пандора]

"Бо́тлих (авар. Болъихъ) — село (аул), административный центр и крупнейший населённый пункт Ботлихского района Дагестана.

Село расположено на западе Дагестана, в 252 км к юго-западу от Махачкалы, в ущелье Андийского Койсу (составляющая Сулака). Дорога, проходящая через перевал Харами (2177 м), ведёт в Чечню (Ведено).

Население — 10,4 тыс. жителей (2002).

Ботлихцы (самоназвание Буйхади) говорят на Ботлихском языке."

Крепост в Ботлих

Дагестанско село

И малко хумор - проверка за проходимост

[Пандора]

Кухненски общокавказки комплект

Соган-долма

Обичайно лезгинско блюдо - хинкал

[Skubi]

Кухненски общокавказки комплект

Соган-долма

Обичайно лезгинско блюдо - хинкал

Здрасти!

Помогни ми да намеря разни треви.

По пътя от Сочи за Туапсе спряхме на едно място, имаше една сграда подобна като нашаият паметник на Шипка. Продаваха там шишчета от овче месо и към тях можеше да си вземеш колкото желаеш разни зелени треви. Опитвах се да ги разпитам....но не успях да разбера.

Имаше на вкус магданос, копър и още поне 10-15 вида на вкус горчица, лимон, люто, подобно на кечуп, майонеза, кисело-сладки итн.... Всичките прясно брани, рязани. И до ден днешен не мога да ги открия....

[Пандора]

Scubi,ще пробвам,но не обещавам нищо.Преди време четох за разни кавказки кухни,най-вече азербайджанската и си спомням,че имаше някаква специална кавказка трева,но трябва да проверя.

[Пандора]

За сега открих това:

"Ну и, конечно, зелень. Это и основа кухни и её главное достояние. Без зелени и разнообразнейших овощей грузинский стол просто немыслим. Хорошо известны даже за пределами страны знаменитый деликатес из маринованных молодых побегов кустарника "джонджоли", различные соленья и маринады из перца, помидоров, огурцов и знаменитая маринованная капуста по-грузински, пряная смесь из трав в ореховом соусе - "пхали", "цицмати", "праси", блюдо из фасоли с острыми специями "лобио" (рецептов приготовления лобио насчитывается более четырехсот!!), различные свежие овощи с соусами сацебеле и сациви, суп из красной фасоли и тысячи других оригинальных рецептов. Отдельную гордость грузинской кухни составляют соусы - "аджика", ореховые соусы "баджа" ("баже") и "сацебели", знаменитый соус из дикорастущей алычи и красного перца - "ткемали", ну и, конечно, кинза/кориандър/, эстрагон, базилик/босилек/, чабрец/мащерка/, лук, мята, перец, чеснок и сотни других "зеленых приправ" во всевозможных комбинациях. При этом характерной чертой приготовления местных соусов является то, что изготавливаются они только из натуральных компонентов, с минимальным вмешательством в виде обжарки или тушения, что придает им особый вкус и аромат."

http://countries.turistua.com/ru/gruziya-kitchen.htm

"Има ли грузински подправки, които не си срещала в България?Много са малко... Хмели-сунели е грузинска смес, подобна на шарената сол. В нея се слагат повече подправки и е по-люто. В съкратения си вариант тя се прави от 1-2 % червен пипер, 0,1 % шафран и босилек, кориандър, майорана и копър. Има едно растение – рейхан – прилича на магданоз, но с лилави листа."

http://nazarinino.blogspot.com/2008_10_01_archive.html

[Пандора]

Попаднах на едно видео - старинна кумикска песен

http://www.youtube.com/watch?v=J5MuQKuSa7U&feature=related

[Пандора]

Обичаят "кръвна мъст"

Обичаят кръвна мъст е разпространен сред всички народи на Кавказ.Чеченците наричат този обичай чир,а ингушите пха.Кръвната мъст няма давност,но може да се достигне до прошка и примирие,прекратяване на кръвната мъст.След исламизацията на Северен Кавказ 16-17в към горския обичай – адет,добавили някои шариатски норми.Позволявало се да се убие само извършителя на простъпката.Ако виновника умирал в чужбина или следите му се загубвали,се позволявало убийството на неговия брат.За убийството на жена,ако тя не е войн и не е убита в сражение ,се разрешавало убийството на двама мъже.Когато целия народ е пред бедствие кръвните врагове сами се помирявали.Преди 65г,по време на депортацията и ингушите се качвали на влаковете,много от тях викали в тълпата:предайте на този и този ,че прекратяваме враждата.

Известните боеви кули в Ингушетия служили и за убежище на преследваните от отмъстители и понякога не ги напущали до края на живота си,а имало опити и да бъдат щурмувани от враждуващия род.

Повод за начало на обряда може да бъде убийство,раняване,похищаване на девойка,присвояване на земя,оскърбяване на гост ,на честта или на домашното огнище.Ако се установи,че убиецът е виновен за спречкването,при родствениците му се отправя старейшина на селото или далечен роднина на жертвата ,който съобщава решението за начало на вендетата.Ако убиецът живее в едно и също селище с жертвата,той заедно със семейството го напуща колкото се може по-далеч или както се казва става «Луровелла», или «скрывающийся от кровной мести».

Съществуват няколко начина за прекратяване на вендетата.Виновникът за убийството може да влезе в дома на семейството на убития ,да се доближи до майка му и да целуне гърдите и.Така той става млечен брат на убития.Или да вземе в ръка веригата на която виси котела над огнището.Тази верига е свещена и се предава от поколение на поколение.Тези способи обаче практически са почти недостижими.При изпълнението на самото отмъщение пък има специфични нюанси:раняването трябва да се нанесе на същото място и със същото оръжие,което използвал убиецът.Дори и раненият да не умирал отмъщението се считало извършено.

Примирието се извършва след достигане на принципно съгласие.В определен час на място край селото се срещат представители от двата рода облечени в тъмни дрехи и с покрити глави и без да вдигат глави и да се поглеждат в очите.След приветствия и молитви,роднина на убития трябва да обръсне главата и брадата на виновника.Счита се,че ако при бръсненето той не се поддаде да пререже врата на врага си ,значи наистина му е простил.

В 19в по времето на имам Шамил се приема,че потърпевшата страна може да избере кого да убие.Например ,ако убиецът е не много уважаван човек,можело да убият неговия брат,за да се нанесе по-дълбока рана на рода.

Ако за виновността на няма достатъчни доказателства,подозираният трябва да извърши клетва пред неговите роднини,тъй като клетвопрестъплението се счита за голям грях.Ако с него дойдат малко роднини,обикновено го изпращат с думите :Доведи и старците да разделят с тебе клетвата.Ако въпреки това подозираният в убийство даде лъжлива клетва,прошката се анулираАко убиецът бъде убит от приятел,а не родственик,това се счита за ново убийство

Да отмъсти може и жена-сестра или майка ,ако в семейството няма мъж.В К омсомольское ,селище в Урус-Мартановски район се помни случай на неотдавна починала жена,която живеела с едно желание – да отмъсти за смъртта на брат си.Тя се заклела да извърши това,а ако не успее ще носи винаги мъжки панталони,които облякла след смъртта му.

Хевсурите наричали прославен този,който отмъщавал за кръвта на свой роднина.Убивайки кистинец/вайнах/ хевсурът се завръщал в дома си именит и с него се гордеел целия род.Посвещавали му песни и стихове,а неговата история се предавала през поколенията.Ако хевсурът не бил прославлен ,за него жените не желаели да се оженят.Според грузинците ,убитият кистинец става слуга на убития от него хевсур в бъдещия живот.Хевсурът режел дясната ръка на убития за доказателство на своето геройство и я прикрепял към стената на своята кула.Героят се оценявал по количеството отрязани ръце.

За тези времена е останал един виц за хевсура

«Понедельник — я печален;

Вторник — я печален;

Среда — пришел Асланбек, убил моего брата;

Четверг — пошел я, убил отца Асланбека;

Пятница — пришел Асланбек, убил моего отца;

Суббота — пошел я, убил его сына;

Воскресенье — я печален».

По времето на масови миграции се усложнява стопанската и политическата дейност на народите,извършва се разеединение на кръвнородствените колективи и етническата интеграция,започва образуване на полиетнически колективи.Отделят се малките семейства и осъществяването на обичая кръвна мъст става опасно и рисковано.Кръвнородствените интереси започват да отстъпват пред военно-политическите.

Източници:

www.chechen.org

www.vendetta.su На този сайт също може да се прочете за прилагане на вендета при албанци,пущуни,немци и др.

[КГ125]

Сходно нещо има и в Албания (сегашната, не само в кавказката)!

Тия постове са чудесна илюстрация на традиционните общества! В един аспект цял късмет е, че модернизацията ги достига толкова късно и сме получили шанса да бъдат изследвани етнографски.

[RIZAR]

Сходно нещо има и в Албания (сегашната, не само в кавказката)!

Тия постове са чудесна илюстрация на традиционните общества! В един аспект цял късмет е, че модернизацията ги достига толкова късно и сме получили шанса да бъдат изследвани етнографски.

Откъде си чувал това ???

[КГ125]

От един пространен документален филм а DW за съвременна Албания. Поведението е същото - табу забранява посегателството върху дома, но не само позволява, но и задължава обидения да уние мъж, член на рода на обидилия го, ако е по-висок от пушка. Това ще рече момче на около 10 г. И понеже съвременността събаря всяка морална забрана - днес тя не се спазва, в резултат на което 5 г. деца са застрашени и не ги пускат да излизат от къщи.

Ние критикуваме християнството и другите класически монотеизми, но тия народи, които са преди тях.....

[Пандора]

В един аспект цял късмет е, че модернизацията ги достига толкова късно и сме получили шанса да бъдат изследвани етнографски.

Абсолютно съм съгласна с това.Това важи и за кавказките езици.

Откъде си чувал това ???

Тук пише малко за албанската вендета на руски език

http://www.vendetta.su/vendetta_008.html

но не само позволява, но и задължава обидения да уние мъж, член на рода на обидилия го, ако е по-висок от пушка. Това ще рече момче на около 10 г

Прочетох една чеченска история.Тъй като отмъщението трябва да се изпълни от роднина,но нямало друг,хванали убиеца и накарали 12г момче да стреля в него...Ужас !

[Пандора]

Прочетох няколко статии ,които разглеждат особеностите на кавказките общества.Търсих книгата «Даргинцы в дагестанском историческом процессе на автора Расул Магомедов,но така и не я намерих в инета.

Ето някои бележки за чеченските и дагестанските общества.

В чеченските общества властта не принадлежала на знатно съсловие и въпреки,че те уважавали висшето съсловие,но не плащали данъци на феодалите.Вместо това всеки собственик отделял една десета от доходите си за сираци,бедни и по решение на старейшините за обществени нужди.Чеченския тайп се явява низова етноединица и се управлява от Съвет на старейшините.Висшето съсловие акумулирало ресурси и подържало чистота на нравственносттаМладите вайнахи се обучавали както в различни практически дейности,така и в съблюдаване на нравствените ценности.Бидейки свободни общества чеченските тайпи приемали спасяващи се от преследване и никога никого не връщали,защото това било голям позор.Добралия се до чеченска земя,робът или крепостният бил вече свободен , намирал се под защита на приелото го общество,можел да създаде семейство. Така в Чечня се образували нови семейства,произхождащи от други етноси,а по-късно от тях се образували гары /родове/,разширяващи се в тайпове.Чеченското съобщество имало военно-демократичен характер и никога не навлязло трайно във феодалния стадий на развитие.Чеченската нация се формирала като полиетнична.Индивидуализмът и свободолюбието не позволили да се изгради наследствена иерархия на властта.

Чеченските съобщества биле самодостатъчни в решенито на различни проблеми,регулирането на взаимотношенията и защитата на земята си.Встъпвали в съюзи със съседните народи и участвали в държавни образувания,съхранявайки самоуправлението си.

Според Роберт Андракович Автандилян вайнах се наричат част от нахите,носещи охранителна военна служба,тоест биле професионални войни.Останалите нахи се занимавали с скотовъдство,земеделие,занаяти.При нашествие на многолюдна вражеска войска събирали опълчение,но вайнахите се водели на отделен отчет.Те освен обичайните стопански дейности се занимавали и с отглеждане на коне,подготовка на войни,оръжейници и хирурзи.При това трябва да се отбележи,че при цялата войнственост,чеченският народ никога не е водел война за завладяване на нови територии.

При необходоимост от съхранение и защита,чеченците напускали равнината и секачвали в планинските местности.Противника задържали в предгорито,където чеченците се оказвали в по-добра позиция,а противникът не можел да се възползва от численото си преимущество.

За избирането на Съвет на старейшините,Кхел и Мехк-Кхел ,имали значение познаване на обичаите,личните способности,произход,авторитет,ораторско умение.Ако отделни общини или семейства не се подчинявали на решенията,можело да бъдат изгнани.

***

Професор Мамайхан Агларов смята,че древните гръцки полиси и независимите дагестански общини имат сходни схеми на организация.В Дагестан до 19в управителите избирани от обществата се отчитали пред народното събрание ,което се свиквало ежегодно на празника на първата бразда.Независимата дагестанска община била универсална всеобхватна социално-политическа система.Съюзи от тези общини образували републики,а някои отделни общества като Кубачи,Ахты – самостоятелни микродържави.Те претърпяват криза когато влизат в централизирана държава – имамата на Шамил,а по-късно в Русия.Старите административни деления се съхранили,но самоуправлението и съдиите биле поставени под контрола на вертикалната иерархия.

В Дахадаевски район например в 16в съществуват няколко политически обединения:Кайтагско уцмийство,Кубачи,съюзи на селски общини.Сюргинския общински съюз бил разположен на голяма част от територията на района.В него влизат повече от 20 селища: Дуакар, Хулабарк, Карбачимахи, Урари, Урхниша, Гуладты, Уркутта, Туракари, Аяцури, Сурсбук, Аяцики оашни, с. лмузгимахи, Сумия, Кишамахи, Узрая, Мукрисана, Муркарах, Сутбук, Бакни, Урцаки и др.Първото писменно предание за Сирх/Сюрг/ го описва като земя на занаятчии тъкачи. в «Перечне податей шамхалу» (конец XV в.)

В средата на 16в най-силно във военно-политическо отношение в Сирх е ураринската община,където се намирала резиденцията на главния кадия.Нямало съсловно неравенство и деление на уздени,лаги,чанки,беки.Сирхинци биле независими уздени.В случай на военна заплаха те се съюзявали с акушинци и заедно се защитавали от врага.Съюзите на общините Сирх и Акуша-Дарго се основават на взаимопомощ.В един от ръкописите на арабската книга Халлал-Идшаз на Таджутдин Мухамед ал-Кермани от 1612г е записано:

«Переписал эту книгу Гаджи-Махмуд, сын Магомеда по прозвищу кадий ал (аср) (кадий эпохи) в 1021 г.х., во время борьбы шиитов (персов) и еретиков (харидшитов), и Юсуп-хана (правитель Шабрана, поставленный персидским шахом Аббасом I в 1609 г.) сс. Дарго, Сирга и Атразом и в итоге победило Дарго над Юсуп-ханом и злодеями и из войска было убито 2000 вооруженных воинов».

Дахадаевски район в 18в представлявал многообразие от неголеми териториално-политически образования като: Муйра,Гапш,Ганк,Сирх,Буркун-Дарго,Каба-Дарго,Ицари обединени по етнически признак с изключение на Ганк.Не всички имали еднаква политическа организация.Например от гореизброените общества само Сирх представлява независимо политическо образование с институти и опълчение,Буркун-Дарго влизал в състава на Кази-Кумухското ханство,а останалите в Кайтагското уцмийство.

Главно селище на обществото Сирх бил Ургали/Урари/.В обществото влизали общините Урари,Дуакар,Гуладты,Мирзидта,Хуршни,Бакни,Сутбук,Урцаки,Ураги,Дзилбеки.Било гъсто заселено и се опитвало да подчини съседния съюз от общини Ицари.Последния съхранил независимостта си с помощта на кайтагския уцмий,но след това попаднало под негова власт.

Интересно сведение дава и Адреян Лопухин,родственик на първата жена на ПетърI,член на посолството в Иран,издавал свой журнал в началото на 18в.

«...от Дербента на полтора дня езды есть один город, именуемый Кубеши ... и около него стена каменная ... очень крепок положением места. Жители в нем все люди мастеровые и торговые, ни с кем ссоры не имеют. И они никого не слушаются, живут сами собой, а управителей из своей братии имеют ежегодно (т.е. выбирают). Ремесло у них такое: делают много хорошего мелкого ружья; также, сказывают, и пушки льют».

Дагестанските изследователи на тези общества определят същността на политическото образувание ханство като федеративна република от свободни общества или общини.Традиционния Дагестан не познавал национална единтичност.Социалната и политическа индентификация се определяла като принадлежност на община,следващо ниво – съюз от общини,в който можели да влизат етнически разнородни общества.

Тази структура не е изчезнала напълно.Дори колхозната система адекватно отразявала традиционната структура на дагестанските общини.

Общинската идентичност се оказала по-важна от идеологическата и националната.В Дагестан националностите биле установени на „научна” основа през 30-те години при решенито на националния въпрос.

Източници:

ichkeria.info

www.ndelo.ru

www.odnoselchane.ru/

Енвер Кисриев в ФОРМИРОВАНИЕ ДЕМОКРАТИЧЕСКОЙ СИСТЕМЫ УПРАВЛЕНИЯ В ПОСТКОММУНИСТИЧЕСКОМ ДАГЕСТАНЕ разглежда някои въпроси касаещи обществените процеси в Дагестан.

Ето един цитат

"4. Структура органов государственной власти в Дагестане

26 июля 1994 г. Конституционным Собранием Республики Дагестан была принята новая Конституция РД и избран высший исполнительный орган государственной власти – Государственный Совет РД. Для характеристики структуры власти в Дагестане начать следует с института Конституционного Собрания РД.

Поскольку высшая исполнительная власть избирается в Дагестане не путем всеобщего тайного голосования, а специальным представительным органом – Конституционным Собранием, можно считать этот орган высшим носителем власти в республике. Функциями КС, по новой Конституции РД, является (1) принятие новой Конституции РД, (2) “формирование” Государственного Совета (высшего коллегиального органа исполнительной власти в Дагестане) и внесение в его состав изменений и (3) внесение наиболее принципиальных изменений и поправок в Конституцию РД. КС состоит из 242 человек, из которых половина – это весь состав парламента (Народного Собрания РД) и столько же делегатов, избранных в представительных органах местного самоуправления, в тех же пропорциях и от тех же административно-территориальных образований, что и депутаты парламента .

“Коллективный президент” Дагестана, высший орган исполнительной власти – Государственный Совет – состоит из 14 человек. По положению статьи 88 Конституции РД “В состав Государственного Совета не может входить более одного представителя одной и той же национальности”. Сначала Конституционное Собрание избирает тайным голосованием на альтернативной основе председателя ГС РД, который по Конституции РД является “главой государства” (ст. 92) Он рекомендует кандидатуру на должность председателя правительства, последний без голосования становится членом ГС и первым заместителем его председателя. Два этих высших должностных лица, по определению, не могут быть одной национальности. После того как представители от двух этносов в ГС уже определены, осуществляется избрание остальных 12-ти его членов.

Процедура избрания членов Госсовета такова. Каждый член Конституционного Собрания может внести (тайно) по одной кандидатуре от этносов, места которых еще не заняты, в состав ГС. Выдвиженцы не обязательно должны быть членами Конституционного Собрания. Счетная комиссия производит подсчет путем мягкого рейтингового голосования и оставляет от каждого этноса по две кандидатуры, набравшие наибольшее число голосов. Эти кандидатуры вносятся в бюллетень парами по национальному признаку, т. е. остается 12 пар претендентов. В ходе второго тура голосования определяется победитель в каждой паре.

Состав ГС избирается на четыре года. Члены Госсовета не могут быть депутатами парламента, членами правительства или судьями, но могут совмещать функции высшей исполнительной власти с работой прокурора преподавателя, руководителя или работника акционерных или бюджетных организаций и предприятий.

Парламент республики – Народное Собрание РД состоит из 121 депутата, которых избирают всенародным прямым и тайным голосованием по одномандатным территориальным избирательным округам. Конституция РД провозглашает, что в парламенте “гарантируется представительство всех народов Дагестана” (ст. 72), а механизм реализации этой конституционной нормы обеспечивается Законом “О выборах в Народное Собрание РД”.

Согласно этому закону механизм обеспечения национальных пропорций состоит в следующем. Территория республики подразделяется на этнически однородную – это, главным образом, горные районы Дагестана, которые населяют сплошными массивами аварцы, даргинцы, лезгины, лакцы, табасаранцы и др., и этнически смешанную – это города республики и сельские районы на равнине. В этнически однородных регионах в избирательных округах нет никаких ограничений для выдвижения кандидатом в депутаты по признаку национальности. В этнически смешанных регионах и городах республики Закон РД “О выборах… ” дает право Республиканской избирательной комиссии устанавливать специальные “национальные территориальные избирательные округа”, в которых разрешается выдвигаться лишь представителям одной определенной национальности. При этом электорат этих многонациональных округов никак не подразделяются по национальному признаку; все население избирательного округа голосует за кандидатов в депутаты одной определенной национальности. Это делается для того, чтобы предвыборная борьба между авторитетными деятелями не приводила к межэтническому противостоянию в обществе. Таким образом, предвыборная борьба между авторитетными лидерами не выходит за рамки каждой отдельной национальности, а для многонационального электората такого избирательного округа национальность претендентов теряет всякую значимость и не оказывает никакого воздействия на выбор.

Так, на первых выборах в 1995 г. из 121 одномандатного территориального избирательного округа 66 округов были национально идентифицированные, т. е. каждый из этих округов бы закреплен за определенным этносом с учетом необходимых пропорций национального представительства. В этих целях в многонациональных районах и всех городах было определено в общей сложности 12 аварских округов, 12 кумыкских, 10 русских, 7 даргинских, 5 табасаранских, 5 азербайджанских, 4 лезгинских, 4 чеченских, 3 лакских, 2 татских и 1 цахурский. Еще один избирательный округ был предназначен для выдвижения представителей любой национальности. Это позволяло снять возникающую проблему законодательной дискриминации лиц, принадлежащих к какой-нибудь другой национальности, кроме 14-ти народов Дагестана (например, армян, евреев, грузин, украинцев и т. д.). Эти квоты, в сочетании с выборами в округах с этнически однородным населением (их оставалось 55), позволяли в итоге получить парламентский корпус, адекватно отражающий национальный состав населения республики. По аналогичной схеме прошли и следующие выборы в парламент 1999 г.

Помимо Государственного Совета, который, по определению Конституции РД, “возглавляет исполнительную власть и обеспечивает взаимодействие органов государственной власти РД” (ст. 87), предусмотрен самостоятельный институт правительства РД, которое определяется как “исполнительно-распорядительный орган государственной власти РД” (ст. 103). Оно образуется Государственным Советом. Председатель правительства назначается Государственным Советом с согласия Народного Собрания. Он вносит предложения “о системе и структуре республиканских органов исполнительной власти” (ст. 105), “вносит на рассмотрение Государственного Совета предложения о составе правительства, внесении в него изменений” (ст. 107). В ст. 106 записано, что правительство РД “ответственно перед Государственным Советом РД и Народным Собранием”.

Следует отметить, что многие правила, регулирующие национальный баланс, хотя и не закреплены в статьях Конституции, законах и вообще в каких-либо писаных правилах, строго исполняются на практике. Так, первые лица высших институтов власти (председатель Госсовета, председатель парламента и председатель правительства) по неписаному правилу должны быть представителями различных национальностей. Состав заместителей председателя правительства подбирается так, чтобы в нем были представители разных национальностей и, желательно, не больше одного от каждой. Также обстоят дела с заместителями председателя Народного Собрания, руководителями парламентских комитетов, управлений Госсовета и т. д. Учет национального представительства ведется и в отношении руководителей высших учебных, научных учреждений и т. д."

[КГ125]

Абсолютно съм съгласна с това.Това важи и за кавказките езици.

Тук пише малко за албанската вендета на руски език

http://www.vendetta.su/vendetta_008.html

Прочетох една чеченска история.Тъй като отмъщението трябва да се изпълни от роднина,но нямало друг,хванали убиеца и накарали 12г момче да стреля в него...Ужас !

Мда. Обичаите се отличават с особена трайност, но дивотията и варварството - не по-малко.

Един албански младеж показваха, който не иска да изпълнява там някаква си веднета, в резултат на което не го смятат за мъж, а ако влезе някъде, където го познават, да си поръча нещо, често севритьора се опитва да му го остави на пода.

....

За аналогията на гръцкия полис с Дагестан.... Не е невъзможна, но мисля, че професорът е попрекалил. Всяко едно управление е аналогично на друго, когато са в сравннително еднаква историческа фаза на развитие, но толкова много неща различават древните гърци от дагестанците, че...

Като започнем с това, че дагестанците изобщо нямат полиси. Този тип родова демокрация се наблюдава при почти всеки народ на предфеодалната и преддържавна фаза на развитието си.

[Пандора]

За аналогията на гръцкия полис с Дагестан.... Не е невъзможна, но мисля, че професорът е попрекалил. Всяко едно управление е аналогично на друго, когато са в сравннително еднаква историческа фаза на развитие, но толкова много неща различават древните гърци от дагестанците, че...

Като започнем с това, че дагестанците изобщо нямат полиси. Този тип родова демокрация се наблюдава при почти всеки народ на предфеодалната и преддържавна фаза на развитието си.

Да,да - може и да е попрекалил .Но все пак е интересно предизвикателство от почти родова демокрация да се строи съвременна държава и с толкова много етноси,а езиците които се говорят,ако не се лъжа са 26.И винаги езика който се използва като общоговорим е чужд - ирански,арабски,руски.В смисъл,че нито един от дагестанските езици не се е наложил.

[КГ125]

Вярно, че е интересно, но етническото и историческо разнообразие на бившата руска империа и СССР е толкова, че са възможни такива неща. Обединителната сила е империята, но ми е интересно преди нея, съществувал ли е Дагестан? Като понятие, като държавно образувание? Ако да - тогава този импулс към единство, та чак да търсят чужди езици, без да има етническа основа, на какво ли се дължи?

Вероятно на някакви стопанско-географски или военни причини? Въпросът е много интересен, защото може пък да ни дава модел на някаква държавнообразуща ситуация.

[Пандора]

Не съм запозната подробно с историята.Дагестан като понятие е тюркско, вероятно дошло с кумиките,от които ако не се лъжа произхождат Тарковските князе назначавани от арабате за шамхали,отговарящи за Северен Кавказ.В този си вид вероятно е образуван от руснаците.За чуждите езици предполагам ,че този район е обединяван само от завоевателите чужденци,а също и разпространението на различни религии - мюсюлманство,християнство се извършва от тях.Доколкото съм подразбрала от прочетеното,етносите там привидно приемат новата религия за да съхранят на всяка цена местните управляващи родове и разбира се местните традиции,доколкото могат.

[Skubi]

Здрасти!

Ей тука пишат, че да копаме сме се научили от близкият исток....

Първите фармери дошли от исток

:book:

[Пандора]

Кумики и Казикумухското шамхалство

Кумиките са тюркски народ ,но има разногласия между учените да ли са наследници на тюркски племена кангари,ками,кимаки,агацири,живеещи в Прикаспийската равнина или кумиките се тюркизират в по-късен етап.От втората половина на 2в тюркоезични племена – хуни проникват в степните и предпланински райони на Прикаспието.Местните племена имали политически и икономически връзки с пришълците и междуплеменен език става тюркският.Също предците на кумиките имат взаимодействие и с кавказоезичното и ираноезичното население.В северо-източния кавказки регион към 4в се обосновават 13 тюркоезични племена включително и хуно-хазарски.Най-голямо влияние в етногенезиса на кумиките оказват хазарите и кипчаките.

В 14-15в в Дагестан най-голямата феодална държава било Шамхалството.То се простирало от р.Терек до Кайтаг.Резиденции биле Кумух и Тарки.Личната дружина на шамхала в Тарки се състояла от 50 конника. В Шамхалството живеели кумики,даргинци,лакци,агули,част от лезгинците,аварци.В Тарки и Ендирей живеели кумики,в Кумух – лакци.Между етносите съществувало разделение на труда – живеещите в равнината се занимавали със земеделие,а планинците с пасищно скотовъдство.Планинците можели да имат лична собственост парцел земя в равнината и така попадали под местната юрисдикция.

За произхода на термина шамхал има различни версии.Според едни сведения това название управителите на Дагестан получили от арабските халифи,а по други – от персийските царе.Според народните предания титула произхожда от името на първия управител Шахбал или от думата Шам – Сирия и селището Хал откъдето бил произходът на Шахбал.

В едно сведение се съобщава,че арабския пълководец Абу Муслим по молба на жителите на Кумух построил джамия в 777г и поставил за управител Шахбал.Освен това те присъединили арабския титул гази към названието на селището – Казикумух.Други сведения съобщават,че кумухските бекове водили ожесточени боеве срещу Абу Муслим,но претърпели поражение.Тези,които не искали да приемат мохамеданската вяра биле убивани.

Всички управители в Дагестан се подчинили на властта на Шахбал.Жителите на провинциите Хамры, Кюра, Куба, Гулечан, Курах, Ахты, Хнов, Рутул, Цахур, Кумук, Авар, Карах, Гидат, Тарки, Агран и Андри , биле задължени да му плащат данък,а в случай на война управителите на Кайтаг и Табасаран биле длъжни да предоставят своята войска.

Народни предания твърдят,че в джамията Бургъай се намира гробът на Шахбал.

Властта на шамхала била изборна,а също се избирал бъдещия наследник на шамхала носещ титула крым-шамхал и обикновенно бил носен от управителя на Буйнак.Званието на този управител се предоставяло на старшия в рода след шамхала.Народното предположение твърди,че този титул произлиза от кумикския израз ярым-шамхал,което означава половин шамхал.Крым-шамхалите често организирали интриги срещу шамхалите и понякога успявали да отнемат владенията от старшите братя.

Според Р.Г.Маршаев думата шамхал произлиза от шам – Сирия на лакски и хъул,хъал – афикс в лакския език,който се явява принадлежност на лицето към определен род.В този случай шамхал означава – произхождащ от Сирия.Х.М.Хашаев предполага,че думата крым-шамхал произлиза от думата хъириб – следващ /в балхарския диалект на лакския език./

Е.Н.Кушева иследва реда на наследяване на властта в шамхалството.Наследяването на властта не било по права линия и не било свързано с определен шамхалски удел.Шамхала се избирал от старшите членове на шамхалския род свързани с ралични феодални владения.Едновременно се избирал и крым-шамхал – бъдещия шамхал.Изборите се извършвали на събрание на «князей и мурз, и «лучших людей» всей Кумыкской земли».Церемонията се извършвала по традиция в Казикумух,в резиденцията на шамхала.Избрания шамхал подарявал на уздените коне,бикове,овце.

За огромните доходи постъпващи в шамхалската хазна свидетелства «Перечень доходов шамхалов», от който са известни 10 списъка В деветия списък се съобщава,че шамхала получава

"с джамаата и общества Карак 500 овец, с джамаата «Кусрух» 300 овец, а также за пользование пастбищной горой у Хосреха 1000 овец, с жителей общества Хебелал по овце с каждого дома через каждые четыре года, с общества Чамалал 500 овец, с Тиндиба - 20 быков, с «Арчуба» - 130 овец, с жителей Хунза - 700 баранов, 700 мачаров (мерок - авт.) зерна, 60 мачаров меда и 60 ослов; с жителей Андиба - 1 бык и кусок войлока, с жителей Кадара, «Херкеса», «Дергели» и Гандзануша - половина того, что наложено на джамаат «Хунза», с жителей общества Тумал - по лиси¬це с каждого дома в год выборов нового шамхала, с жителей Мичи-хича по 1 овце с каждого дома, с жителей Акуша и Усиша - 1200 овец, с жителей Цудахара - 50 быков, с жителей Унчукатля - 8 баранов, с жителей Сунбата - 50 овец за пользование пастбищной горой, с горы Цантаб - по 80 овец ежегодно; с села Мукарк - подать точно не указана; с джамаата Танты - 7 баранов, с жителей Кунди - 160 кайлов зерна, с Карашиба - 8 баранов, с Колоба - конь для погребения каждого умершего, с Курщбе – конь, кобыла, 30 овец; с села «Хулусма» – 130 овец, с села Кунаб - 5 баранов и 19 кайлов зерна, с Буркихана - по быку и по 2 ягненка, с Дайхара - 13 кусков холста, с горы Уркан-дама- 50 овец. "

Ежегодно шамхала получавал повече от 6000 овце,около 250 едър рогат добитък и около 20 бурки

Основен отрасъл в стопанството на кумиките било поливното земеделие с преобладаване на зърнените култури,градинарство,лозарство.Скотовъдството имало подчинен на нуждите на земеделието характер.До средата на 19в преобладават големите патриархални семейства,начело на които стоял най-възрастния мъж,който се разпорежда с цялото имущество.Младшите безпрекословно се подчиняват на старшите,жените – на мъжете.Дълго характерен за кумиките бил "тавчу уьй" – еднокамерен дом с огнище,разположено в центъра на стаята.

За улесняване на земеделския труд 2-3 семейства често се обединявали в "ортакъ" за колективен труд.При кумиките съществуват две форми:при едната заедно се извършвали всички сезонни дейности,а при другата само оранта.В останалите дейности също се практикувала взаимопомощ която се нарича"булкъа".Даргинци,аварци,лакци произвеждали за кумиките платове,дрехи,хладно оръжие,глинени и дървени посуда,продукти на животновъдството срещу жито.Кумикското зърно се реализирало и в пограничните руски градове.

Освен това през кумикската земя преминавали важни търговски пътища свързващи Запада и Изтока.Това спомогнало покрай търговията със зърно кумиките да заемат ключово място в търговските отношения между кавказките народи и Южна Русия.

Това е може би и причината кумикския език дълго време да бъде междуплеменен език.За да изучат езика планинците изпращали децата си за определен срок в кумикските села.По време на сватовство едно от добрите качества на кандидат-младоженеца било това ,че той знае кумикски език.В началото на 19в със специален указ Николай I заповядал изучаването на кумикски език в Ставрополските гимназии,в Моздокското,Кизлярското учебно заведение.Випускниците на тези училища се пращали при приставите като преводачи.

Дребностоковото производство и интензивната търговия не могли да доведат до образуване на силна централизирана държава.В началото на 17в властта на шамхалите над отделните образувания била вече слаба.За да я засилят те свиквали събрания и сключвали съюзи .Но това не спряло разпада на шамхалството.На негово място възникнали феодални владения като Ендиреевското,Аксаевското,Костекското,Тарковското шамхалство,Мехтулинското ханство и Кайтагското уцмийство.Образували се съюзи от общини,най-големия от които е Акуша-Дарго.

Първите контакти на кумиките с Русия в края на 16в са свързани с конфронтация,тъй като правителството на царя Феодор Иванович поддържал Кабарда в борбата им с шамхала за първенство в Северен Кавказ.В 1590г Русия изпраща две експедиции срещу шамхала,които биле съпроводени с опожаряване на аули,много жертви и разграбване на Тарки.

Кумикските шамхали започнали да се ориентират към северния съсед и в 1614г в Москва кумикско посланничество потвърдило съгласието на шамхала.: "служити во веки и прямити и ни к которым государям не приставати"

Тарковското шамхалство просъществувало до 1847г,когато рода на кумикските шамхали бил отведен в почетен плен в гр.Елизаветград днес Кировград.Границите на Теркска област съвпадали с предишните,а руските началници се опирали на управленската система официално наричана военно-народна,отчитайки местните обичаи.Само за периода 1894г-1900г от станция Хасавюрт към вътрешните губернии на Русия биле отправени 1млн 300хил.пуда зърно.

Била осъществена двустепенна реформа и преминаване на латинско писмо,а по-късно на кирилица.Народът, загубил традиционното арабско писмо ,се оказал отчужден от своята хилядолетна култура.Днес учените срещат големи проблеми за прочитането на огромно количество документи.Неразчетени остават около 5 хил. ръкописа и документи от 16-18в съхранявани в централния държавен архив,в архива на МИД ,в военно-историческия архив,в книгохранилищата на Дагестан,Грузия,Азербайджан,Татария,Крим,Осетия,Ставропол,Ростов,Астрахан,Турция,Иран.

Източници:

http://igpi.ru/bibl/igpi_publ/dag_cum/

Б.Г. Алиев, М.-С. Умаханов. Дагестан в XV–XVI вв. (Вопросы исторической географии) / ИИАЭ ДНЦ РАН. Махачкала, 2004. С. 30-63.

[КГ125]

Хм, интересно мултиетническо царство! Дали ислямът ги е обединил, заедно с конкретната политическа необоходимост, или пък това е по-стара традиция на тези народи? Или това са малки народи, кажи речи племена, чиито ред да се съберат в една държава е дошъл?

[Пандора]

Доколкото разбирам свободолюбието е много силно развито в някои от тези етноси.Само по-силни народи с традиции в централизацията на управлението са ги обединявали в по-крупни образувания.Кумиките и арабите са използвали мюсюлманството наистина като обединяващ фактор,но пък когато властта на кумиките намалява започва процес на децентрализация.Чеченците например,тъй като нямали князе сами повикали да ги защитават Тарковските князе и плащали данък,но после им писва,понеже не можели да търпят властта на висшето съсловие ги изгонват.При това твърдят ,че са успели да оцелеят до днес само с общинско самоуправление и обичайно право.В края на 19в една част от кавказката интелигенция се учи в Русия и като много хора по това време са повлияни от социалистическите идеи.Може би създадената 1918г Планинска република е първия естествен опит всички етноси от Северен Кавказ да бъдат обединени,но пък болшевиките я унищожават .Сега ми се струва,че има тенденция всеки етнос да се стреми да определи своята историческа територия на обитаване и ако може да се отдели в самостоятелна автономна република.Кабардинците,черкезите и адигите искат да се обединят в Черкезка държава,балкарците също искат да са самостоятелно,ето оказва се и кумиките тръгват в такава посока

http://www.igpi.ru/bibl/igpi_publ/dag_cum/kumyk-1.html

Не знам каква роля играе съхраняването на етносния език.Всички тези народи ,въпреки използването на чужди езици помежду си ,съхраняват майчиния си език.Вероятно само разпространението на една религия не е достатъчно за обединение.

[Пандора]

Култ към вълка сред кавказките народи

Мъжки съюзи и свързани с тях ритуали са познати почти при всички народи.Покровител на такъв съюз ,бог-войн,се почитал в образа на куче или вълк.Ето и няколко характеристики на вълка,довели до неговия култ.

Вълкът единствен сред животните се осмелява да излезе срещу по-силен противник.Недостигът на сила той заменя със смелост,ловкост,издържливост.Ако загуби двубоя,умира мълчаливо без да издаде звук,обръщайки лице към врага. Вълкът преди всичко е символ на свобода,самостоятелност

Във всяка схватка той се бие до победа или смърт .Вълкът е моногамен и сам възпитава потомството си.Той е символ на нравственост и преданост към семейството.

Вълкът символизира справедливост и честолюбие.Вълкът не допуска в обикновенни условия да обиди по-слаб от него.

Древните тюрки също почитали вълка.Вълчи зъби като талисмани носели и карачаевци.На детските люлки закачали вълчи нокти за прогонване на зли духове.Култта към вълка се отразил в нартския епос, в народната медицина и гадателните практики.Вождът на нартите Ерюзмек,останал без родители и бил откърмен от вълчица.

Според Гумильов авторите на китайските ръкописи считали понятията тюркски хан и вълк за синоними .

При вайнахите вълкът е символ на застъпник.В чеченската митология вълкът спасява цялата Земя,когато човечеството потънало в грях и суеверие.Тогава Бог решил да унищожи всички,вълкът се застъпил и приел върху себе си всички мъки и страдания.Бог видял самоотверженността на вълка и пощадил хората.

В древните нахски легенди се разказва за кръвно или млечно родство с вълка.Нахите давали на децата си вълчи имена като Чаборз — мечка и вълк,Борз — вълк и поставяли на шията им вълчи амулети.Дори и днес при загубване или кражба на вещ понякога чеченците прибягват до магическия култ към вълка.Последна мярка към крадеца,ако не върне откраднатото е словесна закана за изгаряне на вълчо сухожилие.По убеждение,ако сухожилието наистина беде изгорено,крадецът ще изсъхне като мумия и ще умре.

Грузинският цар от 5в Вахтанг носел прозвището Горгасал,което означава вълча глава и на златния му шлем бил изобразен вълк.

Силно разпространен бил култа към вълка и при сванетите.

Сванетия се намира в северната част на Западна Грузия.Земо Сванети /Горна Сванетия/ се намира в долината на р.Ингури,а Квемо Сванети – Долна Сванетия – в долината на р.Цхенисцкали.Тя граничи с Рача-Лечхуми,Абхазия,Имерети,Карачай и Балкария.Самоназванието на сваните е lushnu, ед. mushwan /мушван/,а античните автори ги наричат мисимианци.

Бедни,горди и въоръжени до зъби,те се прославили с особена жестокост и презрение към смъртта.Все още се подчиняват на традиционните кръвни закони.

Историците предполагат,че в основата на обичая кръвна мъст лежи култа към вълка.Според етнографа Вера Бардавелидзе, тук вълка се счита за мистично животно и се отнасят към него,като към брат.Вярвали,че за убитито животно останалите вълци жестоко отмъщават на убиеца и цялото му семейство.

За сваните убийство на вълк е табу.Случайно нарушилия табуто,заставал пред убитото животно с непокрита глава и се извинявал..

По-късно тотема на сваните – вълкът,отстъпил място на св.Георги.

Сваните наричат бойната дружина вълча глутница – свимра.

Когато се роди дете веднага му окачат на шията талисман от вълчи зъби.Вълците се считат за кучета на св.Георги и веднъж в годината им устройват пиршество.Нарича се празник на вълчите факли,защото на нивите се палят факли

Властителя на вълците – Мамбер можел по свое усмотрение да вързва вълчите гърла или да ги пуска срещу добитъка.Сваните използвали като шапки вълча кожа с опашката на вълка,но тъй като убийството му било табу тя била заменена.

Свани от 1860г

Когато над Грузия напада външен враг,сваните забравят споровете и кръвната мъст.Сванските дружини свимри,конни и пеши,се събират бързо,а над главите им лети като знаме вълча кожа ,сякаш жив вълк се носи над тях и стряска врага.

http://www.twcenter.net

http://www.elbrusoid.org/

Ето и едно видео

http://www.youtube.com/watch?v=UIv6JpLG7AM&feature=player_embedded