Българите в "Песен за Ролан"!?

[Иванко Тертер]

"Не всеки извор, в който името на българите се употребява, е извор главно за нашата история. Понякога е извор за съвсем чужди на България факти. Ето това е интересното, както например е и в случая с появата на българите в "Песен за Ролан"".

http://nauka.bg/forum/index.php?showtopic=9323&view=findpost&p=104564

В какво се изразява появата на българите в "Песенна Ролан"? Става дума именно за българите, с такова изписване, нали? Текста на песента може ли да даде тук в оригжинален текст /и в осъвременен френски/ и в превод, поне на пасажите за българите?

За това ли става въпрос?

френски:

CCIX

- «Ami Rollant, prozdoem, juvente bele,

Cum jo serai a Eis, em ma chapele,

Vendrunt li hume, demanderunt noveles;

Jes lur dirrai, merveilluses e pesmes:

2920

«Morz est mis nies, ki tant me fist cunquere.»

Encuntre mei revelerunt li Seisne,

E Hungre e Bugre e tante gent averse,

Romain, Puillain e tuit icil de Palerne

E cil d'Affrike e cil de Califerne;

англ.:

CCIX

"Rollant, my friend, fair youth that bar'st the bell,

When I arrive at Aix, in my Chapelle,

Men coming there will ask what news I tell;

I'll say to them: `Marvellous news and fell.

My nephew's dead, who won for me such realms!'

Against me then the Saxon will rebel,

Hungar, Bulgar, and many hostile men,

Romain, Puillain, all those are in Palerne,

And in Affrike, and those in Califerne;

Afresh then will my pain and suffrance swell.

For who will lead my armies with such strength,

When he is slain, that all our days us led?

Ah! France the Douce, now art thou deserted!

Such grief I have that I would fain be dead."

All his white beard he hath begun to rend,

Tore with both hands the hair out of his head.

Five score thousand Franks swooned on the earth and fell.

http://www.orbilat.com/Languages/French/Texts/Period_02/Roland/200-249.htm

[Galahad]

В стих 2329 българите се изброяват народите, които Ролан с помощтта на меча си Дюрандал е покорил за имп. Карл Велики.

В 2922 пък има жалване, че българите са сред народите, които след като страшилището за тях Ролан у убит, те ще тръгнат срещу Карл.

В 3244 има пак едно изброяване на племена (печенеги, авари, пруси и т.н.) и се счита, че под "Самуиловото племе" се разбират българите - поданици на цар Самуил.

Приема се, че песента се е появила към 9-10в., но записа с това, което по-горе посочих е от 11в.

[glishev]

Дайте поне и българския превод, де. Мисля, че го бях цитирал из форума.

Значението на появата им така или иначе е като на старите "тули" от германската поезия - да се изброят възможно най-много екзотични народи.

[decapitator]

Дайте поне и българския превод, де. Мисля, че го бях цитирал из форума.

Значението на появата им така или иначе е като на старите "тули" от германската поезия - да се изброят възможно най-много екзотични народи.

Какво им е екзотичното на българите? Франките не са виждали саксонци, унгарци, българи и ромеи през IX - X в. ли? Според мен, авторът просто изброява народите живеещи в съседство на франките в посока запад-изток. Нищо повече.

Обаче коментара ти отнесен към африканците си е точно на място

А колкото до това дали песента става за извор относно българскта история, то отговора е твърдо нйе

[glishev]

Какво им е екзотичното на българите? Франките не са виждали саксонци, унгарци, българи и ромеи през IX - X в. ли? Според мен авторът просто изброява народите, живеещи в съседство с франките в посока запад-изток. Нищо повече.

Обаче коментарът ти, отнесен към африканците си е точно на място

А колкото до това дали песента става за извор относно българскта история, то отговора е твърдо нйе

А, екзотика са си, особено в ХІ в. като ги няма на политическата карта и от тях е останал главно споменът за епичните подвизи на Самуил. Ако отвориш "Песен за Ролан", ще видиш, че българите и останалите по-отдалечени от Франция народи са изрично споменати като съюзници на маврите срещу Карл Велики, тоест като "Другия", културовъдски казано. Иначе географията на автора на Песента е много слаба, за него и съседното село е екзотика.

И естествено, че Песента не е никакъв извор за историята ни. Но това трябва да се обяснява на феновете на тайното познание.

[decapitator]

А, екзотика са си, особено в ХІ в. като ги няма на политическата карта и от тях е останал главно споменът за епичните подвизи на Самуил. Ако отвориш "Песен за Ролан", ще видиш, че българите и останалите по-отдалечени от Франция народи са изрично споменати като съюзници на маврите срещу Карл Велики, тоест като "Другия", културовъдски казано. Иначе географията на автора на Песента е много слаба, за него и съседното село е екзотика.

И естествено, че Песента не е никакъв извор за историята ни. Но това трябва да се обяснява на феновете на тайното познание.

Пресилено е да кажеш, че ги няма, има някакви "анклави на съпротива" до към 20-те години на века, а относно географските карти май имам под ръка една, на която България фигурира (като държава) от периода, в който сме под "един ярем" с гърците.

Е то братче, кво тайно познание може се извлече от тая песен , но всякакви луди има де

[Armand O'BOLG]

Е то братче, кво тайно познание може се извлече от тая песен , но всякакви луди има де

По принцип и аз не харесвам да се надценяват художествените творби в качеството им на извори за исторически сведения, но след като това така или иначе се прави (да речем със стихове на Лъв Граматик!), то не виждам защо трябва да наричаме луди изследователи като Тацуя Мориасу, Горге Радончик, Степан Антоляк, Тибор Живкович, Васил Гюзелев, В. Степаненко и други. По-любопитен е неприведеният тук пасаж, в който се говори за седмата дружина от людете на Самуил, макар че "gent" (ст.фр. ССХХХІІ : 3240) е доста отдалечен като семантика от "люде". Преводът на проф. Томов е художествен, а не буквален, точен... и изследователите говорят за рода, племето, народа на цар Самуил. Измежду упоменатите изследователи, промакедонистите акцентират върху обстоятелството, че българският народ в първия (цитиранв тук) пасаж се противопоставя на тези "самуилови хора" и твърдят, че става дума за македонци или югозападни славяни, тоест и сърбите се набутват вътре! Противоречието все пак е налице и остава недоизяснено! Непонятна е представата на автора на произведението, на какво почива, въз основа на какви съображения е направил това разделение и за кой хронологичен етап става дума?! Личното ми мнение е, че е възможно тези впечатления на автора да са още преди падането на ПБЦ под византийска власт!

[Galahad]

Ето го на руски прегледа на бойците:

CCXXXI

Эмир спешит объехать ратный строй,

За ним наследник - ростом он высок.

А перс Торле и лютич Дапамор

Выводят рать из тридцати полков.

Людей в них столько, что и не сочтешь,-

В слабейшем тысяч пятьдесят бойцов.

Полк первый - ботентротцы на подбор.

Набрал эмир мейсинов во второй:

Люд этот волосат, большеголов,

Щетиной весь, как кабаны, зарос.

Аой!

Нубийцев, русов в третий полк он свел.

Боруссов и славян - в четвертый полк.

Сорабы, сербы - пятый полк его.

Берут армян и мавров в полк шестой,

Иерихонских жителей в седьмой.

Из черных негров состоит восьмой.

Из курдов - полк девятый целиком.

В десятом - из Балиды146 злой народ.

Аой!

Возвысил голос Балиган седой,

Клянется плотью Магомета он:

"Ума лишился, видно, Карл-король.

Коль рать его отважится на бой,

Заплатит нам за это он венцом".

CCXXXII

За десятью полками - новых десять.

Набрали в первый мерзких хананеев,

Далекого Валь-Фонта населенье.

В другои свели всех турок, персов - в третий,

В четвертый - орды диких печенегов,

А в пятый - и аваров и сольтернцев,

В шестой - армян и угличей свирепых.

В седьмом отряде - Самуила племя,

В восьмом с девятым - прусы и словенцы,

В десятом - люд из Оксианской степи,

Проклятый род, что в господа не верит.147

Не видел мир отъявленней злодеев.

Их кожа, как железо, отвердела.

Им не нужны ни панцири, ни шлемы.

Жестоки и хитры они в сраженье.

Аой!

CCXXXIII

За десятью полками - десять новых.

Полк первый - исполинские мальпрозцы,

Второй - из гуннов, в третьем - венгров толпы.

В четвертом - люд Бальдизы отдаленной.

Полк пятый состоит из вальпенозцев,

Шестой - из эглей и бойцов Марозы,

Из ливов полк седьмой и атримонцев,

В трех остальных - аргойльцы и кларбонцы148

И, наконец, бородачи вальфрондцы,

Народ, который ненавистен богу.

Полков там было тридцать ровным счетом.

Об этом нам "Деянья франков" молвят.

Под звуки труб арабы скачут гордо.

Аой!

Ето ги на руски и другите упоменавания на българите:

И начинает тихо сокрушаться:

"Мой светлый Дюрандаль, мой меч булатный,

Как ты на солнце блещешь и сверкаешь!

Ты в Морианском доле дан был Карлу -

Тебя вручил ему господний ангел,

Чтоб ты достался лучшему вассалу,

И Карл меня тобою препоясал.

С тобой я покорил Анжу с Бретанью,

С тобою Мэн и Пуату я занял;

С тобой громил я вольный край нормандский;

С тобой смирил Прованс, и Аквитанью,

И всю Романью, и страну ломбардцев;

С тобою бил фламандцев и баварцев;

С тобой ходил к полякам и болгарам;

С тобой Царьград принудил Карлу сдаться;

С тобой привел к повиновенью саксов,

Ирландцев, и валлийцев, и шотландцев,

И данниками Карла сделал англов;94

С тобою вместе покорил все страны,

Где ныне Карл седобородый правит.

С тобой расстаться больно мне и жалко.95

Умру, но не отдам тебя арабам.

Спаси нас, боже, от такого срама!"

Пак сме на сметка, че Ролан само е воювал, докато горките ромеи били принудени да предадат и Цариград.

CCVI

Король наш Карл пришел в сознанье вновь.

...

Стал наш король тужить над мертвецом:

...

CCVIII

..."Погиб Роланд, стяжавший мне победы.

Мы в страхе саксов больше не удержим,

Пойдут теперь на нас болгары, венгры,

Восстанут Рим, Апулия, Палермо,

И Калиферн121, и африканцы-негры.

День каждый будет приносить мне беды.

За кем пойдут мои полки в сраженье,

Коль нет того, кто шел пред ними первым?

О Франция, как ты осиротела!

Так горько мне, что рад я был бы смерти".

Рвет бороду король, скорбит безмерно,

Рвет волосы седые в сокрушенье.

Това е цялата история за българите в тази песен и както се вижда нищо интересно и неизвестно.

[ЧЗ-М-52]

Типичен подход на средновековния поет. За да покаже силата на Роланд, той изброява всички познати тогава в Европа народи, като победени от героя.

Споменаването на българите редом с поляците - явно според географския фактор, тогава отвъддунавска Б-я стига до Татрите.