Отиди на
Форум "Наука"

Думи от езиците на изчезналите посткроманьонците/субстратни думи


Recommended Posts

  • Потребители

"изчезналите "Посткроманьонци":

Има се в предвид палеоевропедното население, за чиито език нямаме данни, това което е асимилирано в ИЕ-ците. Това палеоевропеидно население през каменната епоха обитава основно Средна, Западна (вкл.части от Пиренейския полуотров) и Източна Европа. На Балканите, Кавказ и Апенините то е изместено от (или асимилирано във) население с по-грацилни черти (предполага се че това са фермерите-градинари с близкоизточен/анатолийски произход), чийто език е различен от този на туземното европейско население. Твърде е вероятно и ИЕ-ския праезик да е туземен език за Европа, и да е принадлежал към езиците на наследниците на кроманьонците, или познатите в антропологията и историята като "Палеоевроеиди". Въпрсоът защо точно ИЕ са успели да асимират езиково и културно останалото население в Европа (вкл. и аграрното такова с не-ИЕ произход) е много интересен смятам от историческа и културно-антропологична гледна точка (за това смятам да пусна допълнителна тема в подходящия подфорум).

И така, ще синтезирам два жалона:

1. субстратни думи в германската риболовна и морска лексика.

2. Други думи в ИЕ - езици, които езици имат своя произход и/или разпространение в Централна, Западна и Източна Европа..(априори изключваме езиците говорени в пред - ИЕ период на Балканите, на Апенините, на Пиренеите, и познатите в някаква степен (или напълно) не-ИЕ-езици, говорени в древна и сегашна Европа)

Link to comment
Share on other sites

  • Потребители

"изчезналите "Посткроманьонци":

Има се в предвид палеоевропедното население, за чиито език нямаме данни, това което е асимилирано в ИЕ-ците. Това палеоевропеидно население през каменната епоха обитава основно Средна, Западна (вкл.части от Пиренейския полуотров) и Източна Европа. На Балканите, Кавказ и Апенините то е изместено от (или асимилирано във) население с по-грацилни черти (предполага се че това са фермерите-градинари с близкоизточен/анатолийски произход), чийто език е различен от този на туземното европейско население. Твърде е вероятно и ИЕ-ския праезик да е туземен език за Европа, и да е принадлежал към езиците на наследниците на кроманьонците, или познатите в антропологията и историята като "Палеоевроеиди". Въпрсоът защо точно ИЕ са успели да асимират езиково и културно останалото население в Европа (вкл. и аграрното такова с не-ИЕ произход) е много интересен смятам от историческа и културно-антропологична гледна точка (за това смятам да пусна допълнителна тема в подходящия подфорум).

И така, ще синтезирам два жалона:

1. субстратни думи в германската риболовна и морска лексика.

2. Други думи в ИЕ - езици, които езици имат своя произход и/или разпространение в Централна, Западна и Източна Европа..(априори изключваме езиците говорени в пред - ИЕ период на Балканите, на Апенините, на Пиренеите, и познатите в някаква степен (или напълно) не-ИЕ-езици, говорени в древна и сегашна Европа)

Възможни субстратни думи е ИЕ-езици (или собствени ПИЕ думи с много древен произход):

http://www.merrittruhlen.com/files/Global.pdf

Link to comment
Share on other sites

  • Потребители

Уау. Ако това е проследима фактология, ще е бая интересно за четене.

Link to comment
Share on other sites

  • 1 месец по късно...
  • Потребител

Статията, пусната от Ник1, за съжаление е в стила на Петър Добрев. "Дай да покажем, че колкото се може повече неща си приличат."

За субстратната лексика в европейските езици:

за мен най-типичната субстратна дума в славянските езици е *ryba "риба". Тя няма абсолютно никакви аналози в други сродни индоевропейски езици (с изключение на съмнителни немски думи за "гъсеница", които или са новообразувани, или са заети от близка форма в същия език-първоизточник). В индоевропейските езици е странно, но не се реконструира общо понятие за "риба" - дори в такава древна група езици като иранските езици липсва обща лексема за "риба".

други кандидати:

-названия на растения и животни, типични за Северна Европа. Например: ЯРЕБИЦА.

-названия на различни видове инструменти, домашни предмети и части от дома. Примерно: КЪЛБО (с първоначално значение "кълбо прежда"), СТОЖЕР, ГРЕДА, КУКА, РЕМЪК.

-някои глаголи (Аз си мисля, че глаголът *kopati "копая" има също субстратен произход.)

-части от ландшафта и части на тялото: ХРЕБЕТ.

-общи и абстрактни понятия: например, МНОГО, СЛАБ.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребители

Статията, пусната от Ник1, за съжаление е в стила на Петър Добрев. "Дай да покажем, че колкото се може повече неща си приличат."

За субстратната лексика в европейските езици:

за мен най-типичната субстратна дума в славянските езици е *ryba "риба". Тя няма абсолютно никакви аналози в други сродни индоевропейски езици (с изключение на съмнителни немски думи за "гъсеница", които или са новообразувани, или са заети от близка форма в същия език-първоизточник). В индоевропейските езици е странно, но не се реконструира общо понятие за "риба" - дори в такава древна група езици като иранските езици липсва обща лексема за "риба".

други кандидати:

-названия на растения и животни, типични за Северна Европа. Например: ЯРЕБИЦА.

-названия на различни видове инструменти, домашни предмети и части от дома. Примерно: КЪЛБО (с първоначално значение "кълбо прежда"), СТОЖЕР, ГРЕДА, КУКА, РЕМЪК.

-някои глаголи (Аз си мисля, че глаголът *kopati "копая" има също субстратен произход.)

-части от ландшафта и части на тялото: ХРЕБЕТ.

-общи и абстрактни понятия: например, МНОГО, СЛАБ.

Ами за "РАК" какво мислиш? Постановката май трябва да е същата както за "РИБА", или не е така?

"(ср. лат. can-cer [LEWIS–SHORT], стгр. καρ-κίν-ος (καρ-κ-ίνος) ‘рак’ [LIDDELL–SCOTT], стинд. kar-k-at ̣a ‘рак’, бенгали kā̃-kṛ-ā ‘рак’, ория kā̃n-kaṛ-ā, ka-kaṛ-ā ‘рак, омар’, хинди ke-kṛ-ā ‘рак, омар’, синхалесе ka-kul-̣uvā ‘рак, омар’594 [TURNER 1966: 142], укр. диал. ґéр-ґуль ‘порода гъски; голям рак’ (цит. по [ЕСУМ, I: 498]). Изобразяваният първоначално образ по всяка вероятност е бил образ на несъразмерно, тромаво същество, с разперени крака. Относно възприемането на рака по този начин ср. със стгр. поговорка οὔποτε ποιήσεις τὸν καρκίνον ὀρϑὰ βραδίζειν ‘никога няма да научиш рака да върви напред’ [ДВОРЕЦКИЙ 1958, I: 876], руския фразеологизъм сидеть, как рак на мели ‘в крайно затруднено положение съм’, рус. диал. рáчá ‘малък рак; човек, който се клати от опияняване’ [СРНГ, XXXIV: 347], рус. раком ‘на четири крака; бавно’."

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

рак е също сериозен кандидат. други сериозни кандидати са жаба, лебед, пес.

Link to comment
Share on other sites

Напиши мнение

Може да публикувате сега и да се регистрирате по-късно. Ако вече имате акаунт, влезте от ТУК , за да публикувате.

Guest
Напиши ново мнение...

×   Pasted as rich text.   Paste as plain text instead

  Only 75 emoji are allowed.

×   Your link has been automatically embedded.   Display as a link instead

×   Your previous content has been restored.   Clear editor

×   You cannot paste images directly. Upload or insert images from URL.

Зареждане...

За нас

"Форум Наука" е онлайн и поддържа научни, исторически и любопитни дискусии с учени, експерти, любители, учители и ученици.

За своята близо двайсет годишна история "Форум Наука" се утвърди като мост между тези, които знаят и тези, които искат да знаят. Всеки ден тук влизат хиляди, които търсят своя отговор.  Форумът е богат да информация и безкрайни дискусии по различни въпроси.

Подкрепи съществуването на форумa - направи дарение:

Дари

 

 

За контакти:

×
×
  • Create New...