РЕФОРМАТА В БАН ТРЯБВА ДА ЗАПОЧНЕ ОТ НЕЙНОТО ЦЕНТРАЛНО УПРАВЛЕНИЕ

[ljubima]

РЕФОРМАТА В БАН ТРЯБВА ДА ЗАПОЧНЕ ОТ НЕЙНОТО ЦЕНТРАЛНО УПРАВЛЕНИЕ

доц. д-р Любима Йорданова

„В неделя представители на академията ще дадат в БТА пресконференция на тема "Реформата в БАН: Алиби за административния произвол", пише в. „Дневник" от 23.06.2010 г.„Без модерен научен мениджмънт БАН ще си остане същата", гласи заглавието на статията.

Да, така е. Тогава – да начертаем необходимите стъпки през 2010 г. Изминали са 20 г. в тъпчене на едно място и симулиране на уж демократични реформи от кого – от комунистическата номенклатура, както и да се представя тя сега, ИМЕННО ТЯ ПРОДЪЛЖАВА ДА УПРАВЛЯВА НАУКАТА И Я СЕЛЕКТИРА „ПОДХОДЯЩО" и най-вече - „ПРАВИЛНО".

Малко история

Ако се върнем към лятото на мрачната за науката и висшето ни образование 1946 г. и прегледаме публикациите във в. „Работническо дело", орган на Българската работническа партия (комунисти), ще се ужасим от размерите на злото. Бр. 164 от 24.07.1946 г. представя речта на др. д-р К. Драмалиев (к) в Народното събрание, в която ясно и недвусмислено се казва, че „университетската реакция, обаче, все още не е доубита", „положението в Университета е недобро и че то трябва да се оздрави, като професори и студенти фашисти и реакционери бъдат изгонени от университетската сграда". Нали си представяте вече как учените от Софийския университет от сутрин до вечер се занимават с човеконенавистническа идеология и я проповядват чрез лекциите си? Да, но само в болното съзнание на идеологизираните „другари". Там, в Софийския университет, е интелигенцията, а тя не е продажна, нейната съвест не може да бъде купена лесно. Затова трябва да бъде измислена причина за отстраняването й. Най-лесно е публичното опозоряване. Думата фашист е изключително удобна с негативната си окраска. През лятото на 1946 г. все още е жив споменът за войната.

Този план се осъществява веднага. На 6.08.1946 г. същият вестник публикува статията „Фашисти и монархисти не могат да възпитават нашата героична младеж. Кои професори трябва да бъдат изгонени от университета". На първа страница, като особено важно събитие! „Отечественофронтовската общественост посрещна със задоволство решенията на комисията при Министерството на просветата за прочистването на университета и висшите училища у нас от професори фашисти. Узнава се, че комисията е приключила своята работа и иска отстранението заради фашистки прояви на следните професори и доценти (следва списък с имена, начело с ректора – бел. ЛЙ)" Така изглежда началото на разгрома на науката. Не е забравена и Академията на науките. Покрай другите й задачи има и такива, които „народната" държава поставя пред нея, за да я оцени „правилно". Думите „народен" и „правилно" са идеологеми със съдържание, ограничено само в рамките на комунистическата идеология. Звучи оруеловски, нали?

Други публикации във вестника от 24.06.1946 г. известяват, че др. Васил Коларов е поздравен от др. Ал.Обретенов, председател на Камарата на народната култура, по случай избирането му за редовен член на Академия на науките и човек се пита той пък каква работа има в БАН. Съобщава се и за конгреса на българските химици и инженер-химици и изискването към тях да бъдат не само високо квалифицирани, но и „верни и предани химически кадри".

Капанът вече е щракнал. Не се допуска никакво висше образование и никаква наука извън идеологията, която се налага с насилие.

ВАК и ЦУ на БАН и като репресивни органи в науката

ВАК или Висшата атестационна комисия при Министерския съвет на Република България е централизираният орган, който сочи кой в България може да защити докторат или да стане професор. По силата на новия „Закон за развитието на академичния състав в Република България" (в сила от 21.05. 2010 г., ДВ, бр. 38) комисията най-после си отива в историята, където й е мястото като централизиран орган не за наука, а за идеологически контрол и селекция на кадрите в науката, но има време да извърши още много безобразия до разпускането си през януари 2011 г.

Кои „учени" са в състава й? Само ще отбележа, че този състав е определен от правителството на Сергей Станишев съгласно заповед № КВ-79 от 21.07. 2009 г., когато вече е било в оставка след парламентарните избори от 5.07.2009 г. и една седмица преди поемането на поста от новия министър-председател.

И така, състав на Президиум на ВАК, избор 2009 г.: 1. председател: проф. Александър Викторов Федотов, 2. заместник-председател: проф. Дамян Николов Дамянов, 3. секретар: проф. Стефан Петров Радев. Членове: 4. акад. Александър Хараланов Александров, 5. акад. Матей Драгомиров Матеев, 6. акад. Дечко Дечков Павлов, 7. проф. Веселин Желязков Маргаритов, 8. акад. Тодор Георгиев Николов, 9. акад. Васил Стоянов Сгурев, 10. проф. Васил Костадинов Проданов, 11. акад. Константин Димитров Косев, 12. проф. Иван Русев Маразов, 13. проф. Веселина Русева Троева, 14. проф. Венелин Стоянов Живков, 15. проф. Иванка Николова Лечева, 16. проф. Атанас Димитров Ковачев, 17. проф. Георги Георгиев Марков, 18. проф. Светла Маринова Бъчварова-Пиралкова, 19. акад. Петя Иванова Василева, 20. проф. Цветан Атанасов Семерджиев, 21. проф. Боян Кирилов Медникаров, 22. проф. Евгения Коцева Димитрова-Владимирова, 23. проф. Михаил Динев Петров, 24. проф. Симеон Янакиев Янев, 25. акад. Кирил Любенов Боянов, 26. акад. Иван Николов Юхновски, 27. проф. Доан Джевдет Зия, 28. проф. Огнян Стефанов Герджиков, 29. проф. Георги Костов Георгиев. Това е съставът. Всеки от българските учени, а и гражданите, познават някои от тези хора и имат лични впечатления от тях като професионалисти и хора от номенклатурата.

Интересен е обаче въпросът с председателя на ВАК, чужденец. И тук бих поставила въпроса – коя държава би оставила селекцията на научните си кадри в ръцете на човек с чуждо гражданство? Отговорът е прост. Никоя, освен България. Трогателната българо-съветска или българо-руска дружба пак се изнася на преден план. Сергей Станишев е назначил руснак за председател на комисия, която на национално равнище определя йерархическото израстване на българските учени. Сигурно „няма" способни учени, българи по народност. Ето това е номенклатурата, това са мрежите й, те са навсякъде. Това е Октоподът в науката.

Тъй като наблюдавам много внимателно процеса, мога да потвърдя, че в момента се произвеждат учени на килограм. Като вихрушка минават през ВАК хора, чиито нормални процедури за израстване в научната йерархия са били задържани умишлено дълги години. Само с една цел – да се имитира реформа. Хора с побелели коси се хабилитират сега. Ще станат доценти. А кога ще станат професори? След пенсиониране? Има стабилни количествени натрупвания, което пък от своя страна говори за хаотичност и недобро качество на постъпленията.

Този факт обаче не отрича другия факт – на изкуствената селекция на учените, извършвана от тайното гласуване на Президиума на ВАК от добре подбраните хора от комунистическата номенклатура. И само от нея. Други не се допускат. Там няма учени, има хора от номенклатурната мрежа.

Централно управление на БАН? Там са същите хора, които бяха там преди 10 г., а и преди това. Е, има известни размествания. Например акад. Иван Юхновски и акад. Константин Косев от БАН са се прехвърлили във ВАК, но нали става дума за една и съща номенклатурна мрежа, която обхваща ВАК и БАН и разпростира пипалата си в директорските и научните съвети на институтите и лабораториите, както и в ръководството на секциите. Да, наистина става дума за Октопод, за една много добре селектирана и функционираща система от верни и предани идеологически кадри, които разпределят благинките помежду си. От десетилетия. Повечето от тези хора са около и над 70-годишни. Интересът е единствено материален. За наука не става дума, те не се интересуват от нея. Действията им са продиктувани единствено от личния им материален интерес.

Дали има мандатност? Едва ли. Ако човек е два мандата заместник-председател, а след това става председател, едва ли може да се говори за мандатност. Или ако човек е член на Управителния съвет на БАН два мандата, а след това става главен научен секретар. Отново опираме до Октопода, който е пуснал пипалата си в цялата сфера на управление на науката. Значи няма наука, има Октопод, който прикрива някои действия и имитира други, за извършена работа, например.

19-стомайският преврат на ЦУ на БАН успя,

но за кратко, до края на годината

На 19 май 2010 г. Ръководството на БАН подготви и реализира протест срещу правителството. Успя да излъже дори млади хора, които не знаеха, че протестът е единствено за запазване привилегиите на статуквото от академици и член-кореспонденти и пожизнените им пенсии в размер на депутатски заплати, привилегия, която си бяха уредили в по-уютно за комунистическата номенклатура историческо време. Манипулативно този акт беше наричан протест против „закриването" на Академията, „отнемането" на нейната автономия. Вж. словесната престрелка между Ръководството на БАН и Министерството на образованието, младежта и науката - http://www.diploma.b...p=view&aid=3732 .

Защо казвам преврат? Защото датата на „протеста" не е избрана случайно. В историята на България има подобен политически преврат, извършен на същата дата през 1934 г. Т.е. датата е определена от манипулативния апарат на БСП, подвизаващ се в науката и сигнализира подсъзнателно политическа промяна. Напразно. Нагласите на преобладаващия брой българи подкрепят решителни реформи в обществото ни.

Е, протестът предизвика засилен контрол и наблюдение върху финансите на БАН, Централно управление, включително и на стопанисването на имотите, одит и включване на финансово отговорно лице в работата на Централно управление. Представител на Министерство на финансите влиза в управата като "заместник-шеф по финансите". "За да може едните да се занимават с наука, а другите – с пари", обяснява премиерът Борисов. Реформата на БАН ще си я прави БАН, лаконично отсича той. Срокът обаче е до края на годината - http://www.vsekiden.com/69656 . Докато се проявят негативите, а те са много и много големи като размер и степен.

Задължителни стъпки на реформата в науката

Закъснялата реформа в науката така или иначе ще се състои. Тя трябва да започне с разформироване на Централно управление на БАН като административно звено, дублиращо администрациите на отделните научни институти и лаборатории. Така ще се спестят пари на държавата и ще се премахнат дублиращите се административни структури, които повече затормозват процеса, отколкото да му помагат. Заедно с това ще бъде осъществена децентрализацията на науката, която е задължително условие за вливането на българските учени в структурите на развития свят при съвместни проекти, особено европейски. Тази реформа премина през развитата част от Европа и завърши през 2006 г. При нас сигурно ще завърши през 2011 г.

БАН не може да се акредитира по Болонския процес, защото не е университет и не разполага с факултети и студенти. Искат или не, децентрализираните структури, т.е. научните институти и лаборатории, ще трябва да се включат като центрове – все едно с 20 или 200 души – към университетите на държавата. Уедряването им в изследователски центрове ще стане след съвместни разговори с ректорското ръководство индивидуално за всеки университет, за всеки институт, лаборатория. Затова е безсмислено уедряването, което в момента смята да прави ЦУ на БАН. Възможно е то да не е удобно за съответния университет. Повече не може да се търпи имитация на дейност в науката. Заедно с това крайно време е да се разделим с идеята „Кипи безсмислен труд". Тя трябва да си остане в социализма, т.е. в историята. При сключване на международните договори в рамките на Европейското изследователско пространство те се подписват именно от ректорите на университетите, а не от председатели на някакви други структури извън държавните университети.

Колкото и да е либерална структурата на европейското образование, след реформата и акредитацията по Болонския процес тя включва задължително факултети и изследователски центрове в структурата на държавните университети. Може да си направите справка, като изберете който и да е от университетите на развитите държави в Европейския съюз – Виенския, Хелзингския, Стокхолмския, Хайделбергския, Копенхагенския и т.н.

Този процес не може да бъде подминат, ако искаме дипломите на българските учени да се признават в рамките на Европейския съюз. Те трябва да бъдат конвертируеми и да позволяват на българските учени да работят пълноправно и в другите държави-членки на Европейския съюз. Признаването на квалификациите е важен фактор, който не може да бъде пренебрегван. За него има документ на Европейската комисия от 2005 г.

Закриването на Централно управление на БАН не означава закриване на научните институти и лаборатории. Самото ЦУ на БАН може и трябва да се трансформира в Център за европейска комуникация, т.е. да се изгради една структура, която, макар и с 10-годишно закъснение, да разработи Европейската комуникационна политика в България. Тя е важна с оглед на организиране на постоянни виртуални семинари по европейската тема за подготовка на служители от държавните власти и други групи от населението, включително и студенти, в рамките на Европейската програма за учене през целия живот, която тече в момента до 2013 г. Така ще се увеличи информираността на държавните служители за директивите, регламентите и т.н. – за документалната база на Европейските институции и секторните политики на Европейския съюз.

Как да изглежда Академията на науките?

Тя не може да бъде събрание на учени със значими приноси, защото такива в България няма. Нямаме нобелисти, нямаме носители на престижни международни награди като наградата за наука на Европейската комисия „Мария Кюри" и т.н. Тогава?

Може би трябва да има академия на хора от различни области на обществения живот, отличили се в своята професия? Да, може да има такова обединение, което да дава идеи за развитието на обществото ни в една или друга област на живота, макар че, честно казано, не виждам да работят заедно оперни певци и поп- и рок изпълнители, включително и чалга-певци, макар че в по-широк план всички те се занимават с музика. То обаче трябва да функционира като неправителствена организация и да не тежи на държавния бюджет.

Да сложим край на агонията в науката.

ПАРИ ЗА НАУКА ИМА

В момента учените от институтите и лабораториите на БАН се тресат от нерви. Няма да бъде пресилено, ако кажа, че никой не работи. За да работи, ученият има нужда от две неща – от спокойствие и самота. И двете липсват на учените от БАН. Постоянни събрания, подписки, конфликти по повод бъдещото атестиране, от което пак е изключена привилегированата прослойка от номенклатурата – академиците и член-кореспондентите… Пресконференции… Това не са обичайни дейности за един учен.

Колкото по-бързо направим реформата, толкова по-бързо българските учени ще стъпят на здрава почва и ще обърнат сериозно внимание на попълването на европейски проекти. Европейската комисия е осигурила сума от 55,5 милиарда евро в периода 2007-2013 г. Само трябва да си проведем реформата в духа на Европейските изисквания и да се научим да работим по проекти с кофинансиране от българската държава.

[В.Павлов]

ЗАЩО ПИШЕТЕ ЗАГЛАВИЯТА НА ТЕМИТЕ СИ, С ГЛАВНИ БУКВИ? ЧЕТОХТЕ ЛИ ПРАВИЛАТА НА ФОРУМА?

[ISTORIK]

Писането само с ГЛАВНИ букви (което, според интернет "етикета", се счита за "викане", за "крещене"!), е неправилно и от граматическа гледна точка. Българската граматика иаисква да се използват и главни (големи), и малки букви.

Някои потребители пишат всяка дума в изчречениятя си или само с главни букви, или пък започват всяка своя дума с главна буква, или, повлияни от английската и френската граматика, пишат с първа главна буква думи като българин, французин...

Във френския и английския език липсват думи, които да обозначават народността (пример - "българин", "французин"), и за да не се дублират народностите с прилагателните имена (пример - "български", "френски"), едната дума започва с главна буква (Français - французин и français - френски). И така двете думи се различават една от друга при четене. В разговорната реч смисълът би трябвало да се разбира от контекста.

[ljubima]

Преди интернет също се е пишело, ако знаете. И с главни, и с малки букви. И не разбирам, защо хората трябва да си крещят, при положение, че могат да разговарят, използвайки естествения човешки език.

Сега - по темата. Защото съм стара кримка, която спазва някои правила за подготовка и подреждане на текстове, известни ни от рекламистите. Обещах да ви запозная с книгата на Дейвид Огилви "Заповедите на един рекламист", превод от Димитър Доганов, 1999 г., но това ще стане по-нататък, защото в момента съм зает човек. Статията по-горе написах, за да помогна на колегите си, които в неделя дават пресконференция в БТА във връзка с реформата.

Тук ще спомена само няколко малки трика на рекламиста Огилви, които той споделя от практиката си в частта "Как да напишем въздействащ текст":"Заглавието е най-важната съставка при повечето обяви. То представлява телеграфния текст, който определя дали читателите ще спрат погледа си на обявата /вие го доказвате - бел. ЛЙ/. Обикновено хората, които четат заглавието, са средно пет пъти повече от онези, които изчитат целия текст. ... Промяната в заглавието може да измени разликата в продажбите десет към едно. Аз самият никога не съм писал по-малко от шестнайсет заглавия за една-единствена обява и спазвам следните правила при тяхното съчиняване:... Всяко заглавие трябва да предизвиква у читателя личностен интерес. ... Опитвайте се да влагате новина в заглавието си, /направила съм го - бел. ЛЙ/ защото потребителят винаги търси нови изделия или нови начини да използва стар продукт или пък нови подобрения на старите стоки.

... Не се мръщеше на думите-клишета. Не се отказвайте от тях! Те може да ви се струват банални, но са ефективни. ... Хората ще бъдат по-склонни да прочетат рекламния ви текст, ако заглавието възбуди любопитството им. Затова то трябва да завършва съблазнително, та четенето да продължи. ... Изследванията сочат, че е опасно да използвате отрицания в заглавието." И т.н.

Вашето поведение просто показва, че Огилви е прав, нали? Чете се именно заглавието, то трябва да се откроява /значи - главни букви - бел. ЛЙ/ и да отговаря на някои правила, за които говори той. /А вие ми говорите за крясъци?!/ Изкуството да пишеш не е само практика, но и добре проверена в практиката теория.

В заглавието съм лансирала основната идея, която се запомня и потвърждава от дългия текст по-долу.

Засега излизам от нета. Трябва да пиша нещо на немски, утре да го редактирам и да го пусна. Времето тече безмилостно. Приятна вечер

[ljubima]

Върнах се, защото изпуснах един от най-важните съвети на Огилви при оформянето на текста. Той съветва: "Бъдете ентусиазирани, дружелюбни и незабравими. Не ставайте досадни. Казвайте истината, ала я направете очарователна."

И един текст на негова реклама и възприемането й: "Най-хубавото заглавие, което някога съм писал, съдържа цели 17 думи: "При скорост 60 мили в час най-силният шум в новия "Ролс-Ройс" идва от електрическия часовник"./Когато главният конструктор в заводите "Ролс-Ройс" прочел това, се плеснал по главата и рекъл: "Крайно време е да направим нещо с проклетия му часовник!"/

Да, рекламният текст въздейства, а хората са склонни да възприемат думите в прякото им значение.Горният рекламент текст внимателно отклонява вниманието встрани от негативния проблем чрез предметна конкретизация.Въздействието е налице, вниманието е насочено към предмета.

[ISTORIK]

Как да подобрим качеството на заглавията на темите си във форума?

1. Когато създавате нова тема, първо се уверете, че тя няма да дублира друга подобна тема, отнасяща се до същия проблем. После се уверете, че я пускате в правилния раздел, че нейното заглавие и самото й съдържание са написани на кирилица и спазват съответните за раздела правила (ако има допълнително указани такива).

2. Използвайте конкретни, ясни, значещи заглавия, отговарящи на съдържанието на темата.

Когато създавате някаква своя тема, един от водещите начини да привлечете вниманието на четящите към нея е да поставите ясно заглавие, което да ги насочва към съдържанието й. Заглавия като „Проблем", „Помощ", „Възможно ли е", "Защо?"... ще предразположат много хора просто да пропуснат такава тема. Не маркирайте заглавието си като "Спешно", "URGENT!!!", не използвайте само главни букви и излишни препинателни знаци. Така създавате излишна паника и дистрес у четящите. Независимо от това колко спешен и важен за вас е проблемът, това засяга само вас и никой от другите потребители на форума не е длъжен нито да Ви отговаря, нито да изоставя другите си ангажименти, за да ви отговори веднага. Както и в мнозинството форуми – повечето потребители сме тук, за да си бъдем взаимно полезни, но никой не "живее" във форума, нито пък печели от дейността си тук.

3. Ако един въпрос може да бъде формулиран, то на него би могло и да се отговори. Но подробен и точен отговор може да се даде само на подробен и ясен въпрос. Колкото по-детайлно е описана проблемната ситуация, толкова по-вероятно е да може да се дадат детайлни отговори. Темите трябва да съдържат ясно формулиран въпрос и ясен обект на дискусия.

4. Потребителите са длъжни с темите и мненията си да се стремят към градивна дискусия. Препоръчително е да се избягват спамът, както - и кратките, неаргументирани, безсъдържателни постове. Мнения, които са насочени към друг потребител и не са свързани с текущата дискусия, следва да бъдат споделяни единствено чрез системата за лични съобщения. В противен случай ще бъдат изтривани от модератор или администратор. Форумът е място за дискусии, а не - за чат.

5. Ясното заглавие е важно и за позиционирането на темата при излизане на резултатите при тематично търсене чрез интернет търсачките.

6. Ако някой потребител е запазил (в Bookmarks или Favorites) препратка към темата ви, трябва заглавието й да може да му напомни ЗАЩО той е запазил тази препратка.

7. Избягвайте двусмислени заглавия от типа: "Уран обогатява Иран", "Две проститутки сгащиха полицаи", "Боб кон яде ли?", "Грамаден елен застреля ловец", при които не е ясно на пръв прочит кой-кого.

[ljubima]

Е, ако някой се интересува от реформата в българската наука, първата от 38 години насам, може да даде мнение във връзка със съдържанието на статията.

[ISTORIK]

Да сложим край на агонията в науката!

Как да изглежда Академията на науките?

Тя не може да бъде събрание на учени със значими приноси, защото такива в България няма. Нямаме нобелисти, нямаме носители на престижни международни награди като наградата за наука на Европейската комисия „Мария Кюри" и т.н.

Тогава?

Може би трябва да има академия на хора от различни области на обществения живот, отличили се в своята професия? Да, може да има такова обединение, което да дава идеи за развитието на обществото ни в една или друга област на живота. То обаче трябва да функционира като неправителствена организация и да не тежи на държавния бюджет.

Да, това е интересна идея. Трябва да се изпробва.

[ljubima]

Притеснява ме фактът, че се готви нова версия на закон за БАН. Да видим как ще изглежда в последния си вариант. Защото никак не ме зарадва оставянето на големия докторат, макар и като сувенир, за да няма мощни протести от страна на номенклатурата. След като в Европа и света няма големи докторати, и тук няма да ги има. Не се приема добре, ако една държава се отклонява от общите правила. В наш интерес е да покажем, че сме приобщени към правилата на развитите държави и не сме екзотика.

[ljubima]

Бих се радвала, ако обменим мнения за Академията на науките у нас и нейното бъдеще, състав, цели и задачи. При създаването си Българското книжовно дружество не само, че е създадено в Браила, но не е било и на държавна издръжка. Ако използваме съвременен термин, то е било създадено като неправителствена организация.

Видни българи в различните области на живота има, но обикновено те не работят в България. Как тогава ще се събират? Като пример бих искала да дам КРИСТО /или Христо Явашев/, чието изкуство е наистина на световно равнище, но той не иска дори да си спомня за България, след като си спомня много ясно как я е напуснал. Подобни творци отделят цялото си време на любимата си работа и нямат време за сбирки. Ако Академията функционира по-нататък като административна институция, която раздава награди на видни творци и се занимава с просветни лекции за връзки с обществеността, тя се обезсмисля.

Наистина бих се радвала, ако чуя и други мнения, защото кръгът наистина е омагьосан. Бихме могли да помогнем на правителството в реформата му. С нашите виждания и нашите предложения. Приятен уикенд.