Борис Дрангов и Никола Жеков

[КГ125]

Застанал на страната на губещите, не защото България загуби войните, а заради директното афиширане на прогерманските си позиции, един от водещите български военначалници остава малко встрани от историческото внимание, предполагам поради горната причина.

Фактите за ген.Никола Жеков са сравнително известни, но оценката на личността му - не толкова дълбока.

Тук прилагам текст на спомени на генерала за полк.Борис Дрангов. Доста неща се откриват в този текст и за двете личности.

В течение на голямата война намерих за необходимо да се даде надлежно военно възпитание на взетите по набори младежи със средно и висше образование. За тази цел се уреди зад маке-донския фронт школа в Скопие. За началник на школата назначих Борис Дрангов, като едничък най-подходящ, уверен, че силата на своя дух той ще внуши и на школниците. И не се излъгах, разбира се. Възторгът си от отлично постигнатия резултат, констатиран от мене при прегледа на школата, изразих дори невъздържано, както пред самия Дрангов, тъй и пред всички школници, в чиито очи и държание видях силата на духа и на предаността. Знам, че всички питомци на тази знаменита школа си спомнят с благоговение за животворното и омайно влияние на нейния началник - Борис Дрангов.

След закриване на школата Борис Дрангов бе временно назначен командир на 9-и пех. Пловдивски полк, за да му се даде по-късно по-високо служебно положение в действащата армия, съобразно с големите му качества. Но съдбата му е била: да падне славно на позицията на полка и да потопи целия полк в скръб за загубата на силно любимия от всички подчинени командир. По дух Борис Дрангов бе рядкост, голяма рядкост в нашата ар-мия. Като началник и човек той бе примерен и във всяко друго отношение. С особените си и превъзходни качества той рязко се отличаваше от другите и затова посредствените военни професионалисти не бяха много дружелюбни към него, понеже бичуваше безогледно бездушната и мъртвешка рутина във военното дело, похабявано от кухи формалности.

той намери неочаквано един съчувственик между по-старшите генерал-щабни офицери, особено като чу да формулирам

същността на войната тъй: „Войната е морална енергия, изразена с материални средства в борбата, в която силата на духа побеждава". Оказа се, че такова било и неговото верую, че за него и с него ще работи. Тъй обикнах и оцених Борис Дрангов.

В течение на голямата война намерих за необходимо да се даде надлежно военно възпитание на взетите по набори младежи със средно и висше образование. За тази цел се уреди зад маке-донския фронт школа в Скопие. За началник на школата назначих Борис Дрангов, като едничък най-подходящ, уверен, че силата на своя дух той ще внуши и на школниците. И не се излъгах, разбира се. Възторгът си от отлично постигнатия резултат, констатиран от мене при прегледа на школата, изразих дори невъздържано, както пред самия Дрангов, тъй и пред всички школници, в чиито очи и държание видях силата на духа и на предаността. Знам, че всички питомци на тази знаменита школа си спомнят с благоговение за животворното и омайно влияние на нейния началник - Борис Дрангов.

Целият текст е тук:

http://www.focus-news.net/?id=f15318

[glishev]

Страшна тема! Към Дрангов има нещо като неформален култ. Дядовци, родени през двайсетте, разказват на внуците си неща, които са чули за него от бащите си... Тук-там книга, статия или снимка. Дрангов е почитан от националистите, благосклонно оценяван от историците, бил е обичан от войниците си (а не е ли това най-важното?). Най-хубав е войнишкият израз: "Има Дрангов - има леб".

Един от последните представители от породата на строителите на съвременна България (и на империи, като помислим. Хора с мненията и закваската, които Дрангов показва, са крепяли Германската и Британската империя). Блестяща личност.

[Михов]

Действително, поздравления за темата!

Аз също много ги харесвам като личности и двамата.

[kramer]

Дрангов е трябвало да бъде българският Гнайзенау! Но скапаната конюнктура е провалила всичко.

Поклон пред паметта на Българина от Скопие!

[resavsky]

Аз лично нямам високо мнение за Никола Жеков.Първо получава незаслужено най високия военен пост през 1915 г. главно поради фаворизация от страна на монарха.Аз лично си мисля че Жеков не командва достатъчно убедително българската армия през ПСВ.Трябва да вземе едно наистина стратегичски важно решение за офанзивата срещу Солун през януари 1916 г. и взема грешното решение.Освен това през септември 1918 г. предпочита да си лекува болното ухо във Виена вместо да си стои на поста.Не казвам че не е имал здравословни проблеми но беше длъжен да стисне зъби и като даде личен пример да остане на поста си.Подобно на неговия началник щаб генерал Жостов през 1916 г. който фатално отлага належащата операция от апандесит за да остане на поста си по време на Леринската операция.

[КГ125]

И все пак, четейки горното, имам усещането за дълбоко разбиране в ген. Жеков на духа на войната, на .. да употребя тая дума страстта, към нея. Което чувство е добре да се култивира и възпитава в една войска със задачи като тези пред българската армия тогава. Поне аз знам малко за неговата личност.

[Михов]

Аз мисля, че му е било ясно, че вече войната е загубена. Доколкото знам, здравословните му проблеми са били сериозни.

За мен по-важна е дейността му след войната - 30-те години.

[resavsky]

Не знам за мен Никола Жеков няма харизмата на големия военноначалник.Затова и не става легендарна фигура.Подобно на Дрангов,Владимир Вазов,Стефан Тошев,Иван Колев,Коста Каварналиев,Панайот Киселов и десетки други.Аз лично си мисля че затова е избран от Фердинанд който вече има горчив опит с Михаил Савов който води едва ли не самостоятелна политика в 1912/3 г.и предпочита безличен послушник.

П.П. Бях пуснал преди доста време една тема в "Бойна слава" за генералите които към септември 1918 г. са отстранени от Фердинанд от армията по една или друга причина.Статистиката е шокираща - елитът на българския генералитет към септември 1918 г. не е на действителна служба и затова на Добро поле толкова ясно се усеща липсата на лидер който да поведе армията.

[Михов]

Това е безспорно, определено не е от емблематичните ни генерали.

Възможно е да е назначен, защото е лоялен на Фердинанд, а е имал и администраторски опит. Главнокомандващият трябва и да е добър администратор, освен военен. Но при всички положения му е бил любимец.

[resavsky]

Има два ключови момента които характеризират Никала Жеков:

1.Примиряването му с германската позиция от януари 1916 г. за непредприемане офанзива към Солун.Единствения шанс да спечелим войната.Приемаме че Жеков няма власт за да наложи решението за продължаване на настъплението.Но като мининмум Жеков можеше да подаде оставка ако не се приеме станомвището му за продължаване настъплението и след гръцката граница.Определно слабохарактерност.

2.Септември 1918 г. - един командир може и трябва да покаже именно колко е голям в такава ситуация.Дълбоко съм убеден че Жеков трябваше да си е на поста каквито и здравословни проблеми да има.Не мога да си представя един Владимир Вазов какви здравословин проблеми трябва да има за да напусне позицията на Дойран в началото на септември 1918 г.

Отварям една скоба :на Никола Жеков за втори път му се случва да се разболее за втори път в навечерието на решителни бойни действия.Първия път е преди началото на Междусъюзничеста война когато е началник щаб на Втора Армия и тя е изправена срещу числено превъзходящия и гръцки противник.Жеков се разболява и отива да се лекува в София.......Може би случайност може би нещо друго.

[Михов]

Сега, специално за настъплението към Солун, Жеков наистина няма никаква власт да го разреши. Върховен главнокомандващ е Фердинанд, а въпреки, че сме съюзници, ясно е, че германците имат думата. Освен това, защо да подава оставка? Към 1916 г. изходът от войната далеч не е ясен.

[resavsky]

Защо да подава оставка ли?Защото ако смята че са нарушени интерестите на Българиятова е начина да покаже че не е мишка.

[Михов]

Ами тогава все още не е ясно дали всъщност са нарушени интересите на България. В крайна сметка, изходът на войната се реши другаде, не на Балканите. Това реши и нашата съдба. Лесно е да се съди от дистанцията на времето. Не можем да не се съобразяваме с германците, а неговата оставка така или иначе, нямаше да реши нищо.

[КГ125]

После има и друго - идеални няма, всеки прави грешки. Големи грешки правят само някои, обаче...

Ето например, Жеков подкрепя издигането на Дрангов нагоре във военните йерархия, и от активно. Видял е в него големият военначалник, а че той е такъв е повече от ясно.

За да запази себе си, народът отделя своите честни и здрави синове в особено братство, от което изисква самоотверженост до смърт.

Това не е просто хъс за война, това е издълбоко разбиране на армейския дух. Интересни мисли предизвиква за ценностната и психологическа нагласа на онези поколения български военни, безкомпромисни и твърди, е, разбира се, и грешащи и проявяващи слабостите, които човешкото разнообразие несъмнено ни предлага. Това нещо се предава в духа на цялото общество, за да направи от онези 20% от населението му, застанали на четири фронта, много трудно победима, макар и зле снабдена войска...

[КГ125]

http://www.ariergard.net/zatvoreni/2013/Jekov_Kniga.pdf

ген. Жеков в спор с пацифизма. Напълно в духа на 30-тте...

Jekov_Kniga.pdf

[КГ125]

Честит ви  Герьовден!!!

"Вдъхни на питомците си военните качества, които имаш"

Владимир Вазов до Борис Дрангов

 

Редактирано Май 6, 2017 от КГ125