Текстове от албума на 49-и Витошки випуск на НВ Военно училище

[ljubima]

ТЕКСТОВЕ НА АЛБУМА НА 49-И ВИТОШКИ ВИПУСК НА ВОЕННОТО НА НЕГОВО ВЕЛИЧЕСТВО УЧИЛИЩЕ

доц. д-р Любима Йорданова, политолингвист

Като контраст на комунистическата терминология, която се открива в документите на Държавна сигурност, ако човек се престраши да надникне в тях, бих искала да цитирам албума на 49-и Витошки випуск на Военното на Негово Величество Училище, защото там има текстове, които са показателни за ценностната система, в която са били възпитани българските офицери.

Текст:

Започвам с текста на клетвата: „Обещавам се и се кълна в името на Всемогъщия Бог, че аз, който съм повикан в редовете на войската на Българското Царство, ще слугувам честно и вярно на Царя и Отечеството и няма да пожаля живота си, както в мирно време за запазване реда и законите на страната, тъй и във време на война против враговете на моето Отечество – в свидетелство на което целувам Кръста и думите на Святото Евангелие. Амин."

Допълващи текстове:

Войнишка клетва,

Обичай Бога, Царя и Отечеството,

Отдавайте Керасовото Кесарю, Божието Богу,

Обичай царя, Да живее Негово Величество, Ура! Ура! Ура! Да живее Царство България, Обичай Отечеството.

Анализ:

Апелативното оформяне се редува с позитивния глагол обичам. Думите Бог, Цар, Отечество са поставени линейно една до друга и в йерархичен ред обвързват страната и държавата с вярата, с християнската религия.

Подадени са и още две важни ключови думи от сферата на възпитанието: вярност, постоянство.

Хералдиката включва и кръста, лъва, знамената.

Текстът на клетвата поставя в линеен ред едно до друго държавата и родината – Царя и Отечеството, държавността и правовия ред – за запазване реда и законите на страната, териториалната сигурност и цялост – против враговете на моето Отечество. Оформянето на глагола в аз-стил засилва личната мотивация – обещавам се и се кълна. Същият ефект се постига и чрез използване на местоимението мой – моето Отечество. Лична привързаност и лична отговорност са основните акценти на клетвата.

Текст:

Въвеждащ текст в албума е следният:

За теб дойдохме тук, Родино,

От всички твои кътове.

На теб да служим, татковино,

Кат смели, верни синове.

И всеки миг сме ний готови

Над теб да бдиме със любов.

Родино, твоите окови

Ще скъсаме при бойни зов.

Готови сме велико дело

За тебе, майко, да творим,

Съдбата твоя ние смело

С венци и лаври ще дарим.

Ние криеме във себе сили

И огнен дух над нас витай.

Гърди си в броня сме обвили

Заветът роден в нас сияй…

Анализ:

Смелост, вярност, преданост, любов към родината – това са ценностите, възпитани във Военното на Н.В. Училище. Текстът е наситен с думи с висока емоционалност, които поддържат атмосферата на приповдигнатост, боен дух и дълг. Ще повторя - и морален дълг към родината.

Албумът съдържа снимки на преподавателите и випуска. Към всяка страница е подадена ключова фраза и аз бих искала да ги цитирам, защото те са показателни за типа възпитание, получено във Военното училище:

Пази славните традиции на alma mater. Напускайки я, отнеси ги с жар в родната войска!

Помни клетвата си! Бъди готов винаги да я изпълниш!

Дългът ти повелява: Обичай Царя и бъди готов да умреш за него!

Помни войната! Тя да ръководи всичките ти мисли, чувства и воля!

Съзнателно и гордо посрещай смъртта на Бойното поле!

Само добрият подчинен е добър началник.

Пази се от егоизма и кариеризма! Те рушат другарството.

Победата е резултат от задружните усилия на всички родове войски.

Кали духа си! Той ще ти осигури успеха!

Помни осветените с Българска кръв народни завети!

Пред Дързостта и Бог се прекланя.

Личен пример. Само той възпитава и силно заразява.

Най-висша мъдрост е да бъдеш постоянен в решенията си.

Необикновеният случай иска необикновена решителност.

Светът е на доблестните.

Стойността на офицерския корпус е най-главният елемент на армията.

Щастието помага на смелите.

Празна раница не пази граница.

Честта е наградата на добродетелта.

Душата на армията се кове с векове.

Най-здравите основи за всяка една Държава са силната армия и добрите закони.

Прахът на мъртвите е създал отечеството.

Армията е върховният страж на отечеството.

Силата на дипломацията се основава на числото на щиковете зад гърба й.

Всичката ни кръв принадлежи на родината.

Подчертах определени ключови думи от водещи текстове в албума на завършилите 49 Витошки випуск на Военното на Н.В. Училище, защото те дават обща представа за духа, в който е възпитана нашата армия и ценностната система, оформена в училището. Разположени линейно в непосредствена близост, те създават силно натоварени като внушение асоциативни вериги главно в позитивен (но и в негативен) план: чест, добродетел, егоизъм, кариеризъм, другарство, доблест, дързост, смелост, кален дух, народни завети, решителност, победа, задружни усилия, постоянство, личен пример, добродетел, армия, страж, отечество, родина, закони и др. Цялото това асоциативно поле, наситено с позитивни по значението си думи и фрази, ни дава сведения за ценностната система в българската армия по това време – 30-те години на ХХ-и в. Ще добавя и заглавието на един от учебниците, използвани като фон на снимките в албума – „Записки по Военна психология" на проф. Казанджиев, което дооформя картината и е снимково свидетелство и потвърждение на факта, че университетски професори са били част от преподавателския състав на Училището.

Ключови думи с особено важна семантика се изписват с главна буква, за да се поддържа желаният акцент: Държава, Дързост, Цар, Бог, Бойното поле, Българска кръв.

Опитах се мислено да сравня текстовете на документите на Държавна сигурност с тези текстове и си дадох сметка, че хора, възпитани с ценностите Честта е наградата на добродетелта, Душата на армията се кове с векове едва ли биха могли лесно и безкомпромисно да приемат разрушаването и унищожаването на армията ни след 9.ІХ.1944 г. от „новата" власт.

Кулминацията на този процес е датата 17.07.1946 г., когато е публикуван първият от няколко списъка на уволнени офицери за т.нар. фашистки, антидемократични, реставраторски и т.н. прояви от този сорт, измислица на активистите на Българската работническа партия (комунисти), идеологическия й апарат, за да бъде обезглавена българската армия и малограмотни хора да заемат мястото на добре обучения и възпитан в патриотичен дух офицерски кадрови състав. До 2.08.1946 г. уволнените офицери от всички чинове стават 1887 при численост от 2006 души. В историческите документи и анализите има леко разминаване в числата, но нещата горе-долу изглеждат така. В. "Работническо дело", орган на Българската работническа партия (комунисти) на 2.08.1946 г. публикува петия списък. Броят на имената нараства във всеки списък.

Интелигенцията не се съгласява лесно, тя мисли, тя разсъждава и едва тогава решава. Не е лесно и да бъде подкупена. Пак по същите причини. Защото тя мисли. Затова по-лесно е тя да бъде унищожена – ако не разстреляна, то поне – оклеветена и опозорена в обществен план. Това е основното въздействие на комунистическата идеология, средствата, като техники, стратегии, са описани в теория на манипулацията и специално – езиковата манипулация.

Признавам, че това въздействие е особено мощно в негативен план, защото въздейства на най-неинформираните социални слоеве, а те са многобройни като количество. Затова и раздялата с нея у нас след 1989 г. е толкова мъчителна и за 20 години историческо време България е в увертюрата на процеса. Дори не в първо действие, а именно в увертюрата.

[glishev]

А, ето една тема, която вероятно ще се радва на повече успех. Стига анализите да са подробни и разнообразни.

Как беше казано: "Бог, Борис, България!"

[ljubima]

А, ето една тема, която вероятно ще се радва на повече успех. Стига анализите да са подробни и разнообразни.

Как беше казано: "Бог, Борис, България!"

Или популярното в миналото трио за попмузика - БО-БО-БО. Ето така се омаловажава публикация, посветена на българската история. Идеологически, не - с аргументи.

С измислени идеологически формули. Казвам го като политически лингвист, който познава различни манипулативни теории и може да разпознае техниките в нета, използвани от манипулаторите на комунистическата идеология. :punk: :punk: :punk: :punk:

[ISTORIK]

А не беше ли "Бог, цар, Отечество"?

[ljubima]

Формулата е: "Бог, Цар, Отечество". В ритуалната система на историческото време думи със значима семантична стойност се изписват с главни букви, с което действие и графично се подчертава необходимото уважение. Срв. също Всемогъщия Бог, Държава, Дързост, Бойното поле, Българска кръв, посочени в документалния текст по-горе в изложението. Последните са свързани с военната терминология и акцентът върху тях е свързан и с патриотичното възпитание, давано в училището.

Говоря за времето преди Отечественофронтовския правопис, който все още използваме поради липса на правописна реформа вече 61 години.

[ISTORIK]

Благодаря за уточнението!

[ljubima]

Моля

[glishev]

И двете формули съществуват.

http://www.google.bg/#hl=bg&source=hp&q=%22%D0%91%D0%BE%D0%B3%2C+%D0%91%D0%BE%D1%80%D0%B8%D1%81%2C+%D0%91%D1%8A%D0%BB%D0%B3%D0%B0%D1%80%D0%B8%D1%8F%22&rlz=1R2SKPB_enBG351&aq=f&aqi=&aql=&oq=&gs_rfai=&fp=ebb5078359add7ff

[ljubima]

Да не изместваме въпроса встрани. Става дума за ПАТРИОТИЧНОТО ВЪЗПИТАНИЕ, ПОЛУЧАВАНО ВЪВ ВОЕННОТО НА НЕГОВО ВЕЛИЧЕСТВО УЧИЛИЩЕ, както тогава се е наричало Военното училище.

Поместила съм материала, само за да се сравнят две силови структури - на полицията и армията, които винаги изпълняват едни и същи задачи - да защитават държавата. Разбира се, ако не ги прилапа някоя идеология, за да й служат, както у нас след 9.ІХ.1944 г., но този период отшумя преди 20 г. И е добре, че се историзира. И двете структури не са партийни, а държавни.