Отиди на
Форум "Наука"

Истината или "истината"


sirius

Recommended Posts

  • Потребител

Какво е истината?

Ножа какво представлява? Оръжие или инструмент? Ако се тъгне материалистично, той ще е парче метал с определени свойства с определена форма и пр. Но (не само) съвкупността от свойствата на предмета прави нещото "нож". Другата част, която определя нещото като нож е ... ползвателя и. За едно куче ножа не представлява нищо - за нищо не става. И така, според това в чии ръце попада, ножът може да спаси живот, може и да отнеме.

Та зад материалните свойства определящи "що е то нож", има още много, много повече. И които определят важността на ножа в живота на човека.

Едното е знанието за ножа, а повечето е ... трудно се определя. Зад материалното остава човека с цялата му неограниченост. Дори неописуемост.

Ножа мога да го свържа с науката. Има материален аспект, който се знае от малцинството и нематериален, където е т.нар. морал (религии, философии, мирогледи) и се вижда от още по-малко хора. Както теорията на айнщайн - тя добавя още един аспект на материалното, със съответното си задматериално. За повече от 99% от хората самата теория не представлява повече от една книга с нещо непонятно написано в нея. Познаващите тази теория разполагат с потенциала да създадат един много можен нож. Но какво става. Материалната част е изучена на високо ниво, докато нематериалната (употребата) остава в същите ръце, които държат и ножа. За добро или зло.

Овчаря изобщо не го касае тази дебела книга - не му трябва. Него му е все тая дали съществува електрона или не, и как се държи. Книгата със знанието си съществува, но дефакто това не я прави съществуваща/валидна/определяща за овчаря.

За мен истината става Истина, само когато има приложение в живота ни. Когато НИЕ прилагаме тази истина, а не да включваме компа без да си имаме понятие как работи. Юзъра не прилага, той само използва. А тези, които прилагат истината са много малко.

По същия начин, според мен, човек трябва да изучава много повече нематериалната част (себе си и околните) от колкото самото материално знание. Така или иначе тази малка част от материалното, която сме способни да научим, оказва много по-малко влияние в усещането за щастие в живота, от колкото нематериалната. А нематериалната е много дълбока. То материалната е дълбока, а какво остава за нематериалната. И точно както като се научи металознанието ще се познават много повече от свойствата на ножа, така като се научи човека (самоизучи) ще е много по наясно със себе си и ще ползва възможностите на ума, психиката и емоциите си много по вещо.

Къде е истината? В свойствата на ножа, или в този който го ползва? Или и в двете?

Само че илюзията, че с познаването на свойствата на ножа, ще познаваме ножа е абсурдна, защото този който изучава ножа не е изучил себе си и така пропуска по-голямата част от "свойствата" на ножа. Щото "нематериалните" свойства на ножа се определят от ... притежателя му. Каквото той реши. И понеже "познаващия" ножа не познава себе си, а от там и другите хора. (Щото познаващия себе си, познава и другите, но много ще се отдалеча от темата) И започва да хвали що за нещо е ножа. Само че не знае пред кого го хвали. Не знае след като е предал знанието за ножа (или самия нож) как по нататък той ще се използва. Няма познанието, което му е необходимо за правилната преценка на кой може да предаде знанието си. И може да се окаже, че е дал нож на дете. Или пуберитет.

Затова преди време е имало школи където знанието се е предавало само от учител на ученик. Където учителя е познавал себе си и подходите към другите. Затова не е можело всеки да стане ученик на някой. Учителя просто преценя, че ученика не става. Имало изключителна връзка учител-ученик. Но разбира се, тук става въпрос за знанието за човека. А ако имаме това знание.... познание, познавайки себе си, вече преценката в чии ръце е ножа ще е бърза и вярна. А това знание е по-ценно, от знанието на метериалните свойства на ножа. Далеч по лесно е да се научат материалните свойства на ножа, от колкото "свойствата" на човека, който го държи.

Никога до сега не е имало повече знания в медицината.

И никога досега мощни оръжия не са били толкова достъпни.

От една страна правим лекарства, от друга - оръжия. И не е необходимо оръжието да е измислено като такова. Когато е измислено ДДТ-то например, са били убедени (знаещи) колко полезно ще е за селското стопанство. И само следващото поколение "знаещи" го отхвърлят, и правят друг препарат.

Истината, къде е тя? В знанието или в носителя му. Тук книгата не я смятам за носител, тя е нищо сама по себе си. Носителя винаги е субекта. Той е правещия от целулозата и мастилото - знание.

Къде е истината?!

Това е риторичен въпрос, и всеки предполагам има мнение за него, а не кой какво е писал по него. Знанието че едикойси е писал нещо си, не е знание. Ако се приема това знание, значи заставам зад него от 1-во лице. След като се приеме някакво знание, то става лично и няма нужда да се цитира от къде е. Платон е живял за себе си, ние живеем за нас си. Това че съм познал знанието на Платон, означава че това знание вече е мое и аз заставам със себе си зад него с това с което съм разбрал, а не с тежкото име на Платон. Щото дефакто знанието, което Платон е оставил може да се разбере изцяло, че и да се надгради, но може и да се разбере частично. Толкова частично, че тази част изобщо да не отговаря на това, което е оставил Платон.

Писането от собствено име изкарва на бял свят именно разбраното знание, а не "прегърнатото защото ми харесва Платон". Знанието си е знание и не зависи от харесването и от това от къде сме го взели. Разбраното също.

Link to comment
Share on other sites

  • Мнения 101
  • Създадено
  • Последно мнение

ПОТРЕБИТЕЛИ С НАЙ-МНОГО ОТГОВОРИ

  • Потребители

Има два начина да кажа какво смятам за истината. Единият е да дам нещо като неутрална дефиниция, другият е да прибягна до религията си.

Дефиницията за мен би била такава: "истина" е понятие, с което обозначаваме единствено вярното пълно фактическо положение на даден предмет. Тя може да бъде позната за някои предмети изцяло, за други - отчасти, а за трети, за които нямаме никаква или имаме само неточна информация - никак, но сама по себе си не се влияе от това дали я познаваме. В този смисъл е некоректно да се твърди, че "всеки има своя истина", защото това твърдение подменя понятието "истина" с понятието "представа". Истината е обективната даденост за всеки предмет на познание и се състои от обективно верни факти, независими от нашите представи. Истината за предмета може да се променя само според промяна в самите факти.

Религиозното обяснение за мен би било такова: Истината е Христос. Той е живото и оживотворяващо Божие Слово (или Божия мисъл, зависи как предпочетем да разбираме "Logos"), което е и съдържа в себе си цялата истина за всички неща - защото именно чрез Божието Слово (или мисъл) нещата са създадени и съществуват само според него. Всяко наше твърдение е истинно само дотолкова, доколкото съответства на Божието Слово (или съзидателна мисъл) за съответния предмет.

Всъщност приемам като напълно валидни и двете обяснения.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

Значи ти самият имаш две (различни) дефиниции за истина. И ги приемаш за `валидни`, а верни ли са?

Отделно че има противоречие във втората. Да не би да е нямало истини преди Христос? Пък и не е `живо Слово, защото отдавна не е сред живите. Отделно, че той лично не знам да е писал нещо. А ако истината е христос, пък е писано (библията) от някой друг, значи са записани едни представи и сега те се смятат за истина. Съответствието с божието слово ... значи трябва да си общуваме само с цитати от Библията за да сме истинни?

И всъщност двата начина далеч не дефинират едно и също нещо.

И независимо, че сега аз се "заяждам" с теб Глишев :), то не мога да пренебрегна факта, че се опита напълно самостоятелно да формулираш нещо. За което те поздравявам!

Всъщност нашите формулировки далеч не описват `пълното` фактологично състояние, а само това което можем да видим (с или без уреди). И дори само това, което ни засяга.

Нашите формулировки/дефиниции зависят изцяло от способността ни да различаваме различни свойства. Например аз може да си нямам представа за камъните, но ако правя нещо с камъни по дълго време, ще започна да различавам варовика от гранита. И ако река да опиша знанието си, ще трябва да напиша напр. "този (варовик) е лесен за острене, но бързо се затъпява; пък онзи (гранита) много трудно се остри, но и трудно се затъпява". Т.е. такива неща като плътности и пр. не ме касаят, не ги различавам и те си остават ... несъществуващи (кой ще отбележи тяхното съществуване). Някой трябва да го разграничи за да го регистрира. Тогава казваме (регистрираме) че съществува. Или един вид "правим" неговото съществуване. А сега имаме огромно количество описани разграничения (дефиниции) и взаимовръзките им (наука) и това ни позволява да си изградим едни представи и едно разбиране, които често се разминават с описаните. Ние (огромна част от хората) просто не боравим с електрони за да ги разграничим (да ги забележим изобщо), но от училище имаме въведена една представа за тях. Дори и тези, които боравят с тях, боравят косвено, през купища уреди, и те боравят само с представите си. Просто тените представи са далеч по-пълни.

Ако го превърлим в религията се получава така, че само Христос е познавал Отеца и е предал една представа за него, която ние приемаме за истина. Докато всъщност сме доста далеч от познаването му. Има припознали много :) Аз много внимавам с какво боравя, с представата си, с познатото или с припознатото.

Всъщност, знанието се предава само с представи. И само когато ние сами направим разграничението (и съответно връзката му с други неща) можем да кажем че сме познали нещо. Например знанието за розата. Знаем за розата, чели сме и когато я видим ... щтрак... разграничаваме я от другите растения. Пък ако работим с рози ще ги опознаем далеч по-пълно. Ако не мислим за манджи постоянно :). Ако един внимателен розогледач прочете нещо оставено от друг "изучавал" (работил внимателно с) розите, той най-вероятно вече ще познава повечето от написаното. Ще узнае и познае нещо, което му е убягнало от вниманието и най-вероятно ще забележи и пропуски в написаното (щото оня не е внимавал в някакъв аспект). Т.е. практиката/разграничението-познаването на знанието го правят `живо`. Другото си остава книжно, не живо, потенциално някак.

Или аз мога да знам библията наизуст и това с ни най-малко не би ме доближило до Онова, ако аз самия не разграничавам разни работи. А като разгранича/позная онова, нама да имам нужда от библията. Както и внимателния розогледач няма нужда от написаното преди него. Всъщност написаното само може да ни даде една представа и привлече вниманието ни. За да може по-лесно и бързо да познаем за каквото се пише.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

Гришев, и в 2-та текста чета едно и също. :) нз сириус как ги видя 2. Както и да е, мисля че погрешно започна темата, пишеш за истината с примери и тези защото вече си имаш там някаква истина за себе си, имаш убеждение че това е пътя към истината. И наистина малко ме затрудняваш с многото обяснения и писания, не си падам по науката мн. мн. и речника ми не е от 15 000 думи :) но това си е мой проблем.

Колкото по разтягате ластици толкова повече ще се обърквате в изказите си защото сега мислиш едно после друго. Първо предлагам да се обясни ясно и точно, що е тфа животно, истина? Какво изобщо означава тая дума? И то така че да замлъкнат всички, и да продължим нататък(аз започвам първи! :P ). Дайте да построим пъзела парче по парче 1 по 1, не някой намерил парчетата за 1 ръка друг за крак и пъзела да остава на части и да не можем да ги свържем. Както някой израстнал в пакистан по вр. на война щи дрънка глупости за справедливост и тем подобни, така някой израстнал в америка щи дрънка глупости за равенство, колко мрази расизма и тем подобни. Схфащате ли? :)

Та, директно към истината. Истината е там, където няма дуалност. Ако за едно нещо има противоположно, то тогава не е истина а обект/субект, който при взаимодействие с ТЕБ, ти получаваш знания, които пряко зависят от твоето състояние, психическо и физическо. Тези знания, стават илюзия след като ги запаметиш в съзнанието. (илюзия е да се стремиш към нещо, което знаеш) Знанията не са истина, а последствие от събитието, което е минало. Чрез тези последствия се получава адаптацията към околната среда(всичко с което си взаимодействаме, което е дуално(пример за дуалност: Вземаме дъска, която при удър с ръка си трошим костите на китката, а при удър с крак я трошим без поражения, или по просто казано за едни, едно е меко, за други, твърдо)) И така, знанията са илюзия, защото при първоначалното им получаване, се адаптираме и вече не сме в старото състояние.(Само да доуточня, че пиша за това състояние като в скала от 1 до 100000000000..., с изключителна прецизност е полученият опит. Това е нещо като сливането на цветовете, може да се получи подобен като предишния, но не и абсолютно същият. Това е по проститчко казано, всъщност това е в няколко измерения. Но това не е важно тук.) Не се сещам, какво повече има да добавя, ако съм пропуснал нещо или не съм бил ясен, пишете.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребители

Точно така, DarlSlayer, и аз смятам, че преди отделните примери трябва да се даде общата дефиниция, при това възможно най-пълна, но и възможно най-кратка. Това по необходимост ще я направи абстрактна, но ако е добре изведена, ще се окаже важаща за всякакви примери.

И, да, наистина не смятам, че моите два опита за дефиниция се отхвърлят един друг. Те на практика се допълват.

Това за дуалността може би трябва да се доуточни, но ако го схващам вярно, може би и то може да се добави към моите два неловки опита. Знанията са последствие от фактите, но не са самите факти, на които са последствие (при все че самото знание е някакъв вид факт).

Sirius, струва ми се, че смесваш понятията "знаене" и "истина". Може би си чувал риторичния въпрос дали има звук, ако няма кой да чуе, че в гората пада дърво. За мен отговорът е, че звук си има, а това, че ние не сме там, за да го чуем, е друг въпрос. Не бива да се подценява самото съществуване на фактите заради някакъв наш частен недостиг на информация. Като вземем това предвид (все едно неизвестната като стойност, но осъзнавана като наличие величина "хикс" в уравнение), ставаме по-способни да търсим фактите, които са проявления на истината.

Задал си ми нещо като въпроси, но ми се струва, че оставаш на буквалистко разбиране за понятия като "слово" (макар да съм дал едно уточнение за възможно друго значение на "logos"). Все пак, нямам намерение да обръщам темата на вероучение, така че ще трябва сам да се чудиш как да разбираш религиозната част от дефиницията ;)

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

Мислих как да дефинирам понятието истина. Засега не виждам как мога да го направя без да я обвържа с някаква конкретика.

Сякаш истата е най-много обвързана с нашето отношение към нещо по един или друг начин.

Дори основните ни величини и мерни единици не са ТОЧНИ. Спомнете си как са еволюирали само най основните мерни единици. Аз съм учил (последното тогава определение), че метъра е незнамсиколко дължини на вълната на нещоси. Преди е било друго, по-неточно. Сега не знам какво е, може и да е друго, още по-точно. Но така или иначе това е едно ПРИЕТО от нас определение. Т.е. ние определяме/правим метъра. А той дефакто не съществува. Но така или иначе дори метъра не можем да определим абсолютно. Правим го с все по-голяма точност де. Но Истината за метъра (нещо, което според мен не съществува само по себе си) сега е с някаква пак определена и приета от нас грешка.

Другия аспект е истината като отношение към някакво твърдение, верност.

Може много да се мисли по отношение на истината, според мен.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

Мислих как да дефинирам понятието истина. Засега не виждам как мога да го направя без да я обвържа с някаква конкретика.

Сякаш истата е най-много обвързана с нашето отношение към нещо по един или друг начин.

Дори основните ни величини и мерни единици не са ТОЧНИ. Спомнете си как са еволюирали само най основните мерни единици. Аз съм учил (последното тогава определение), че метъра е незнамсиколко дължини на вълната на нещоси. Преди е било друго, по-неточно. Сега не знам какво е, може и да е друго, още по-точно. Но така или иначе това е едно ПРИЕТО от нас определение. Т.е. ние определяме/правим метъра. А той дефакто не съществува. Но така или иначе дори метъра не можем да определим абсолютно. Правим го с все по-голяма точност де. Но Истината за метъра (нещо, което според мен не съществува само по себе си) сега е с някаква пак определена и приета от нас грешка.

Другия аспект е истината като отношение към някакво твърдение, верност.

Може много да се мисли по отношение на истината, според мен.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

Сега се сетих, че истината всъщност не съществува сама по себе си!

Не е понятие изразяващо нещо материално (съществуващо независимо от нас (като споменатия звук)).

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

Като не съществува, тогава що са създали тая дума да ни тормозят мозъците? :(:post-70473-1124971712:

Link to comment
Share on other sites

  • Потребители

Sirius, напразно не излизаш от конкретността. Откажи се от примерите, дай си сам дефиниция на самото понятие. И чак после я провери чрез конкретни примери. Ако тръгнеш първо от примерите или ако бъркаш отношенията ни (тоест знанието и незнанието) с истината като такава, всъщност поставяш каруцата пред коня.

Колкото до мерните единици, те са нещо съвсем отделно от въпроса "що е истина".

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

Като не съществува, тогава що са създали тая дума да ни тормозят мозъците? :(:post-70473-1124971712:

:tooth: Ми така де. И аз това се чудя. То трудно се дава дефиниция, па да го/я изкараш и удариш на масата си е баш упражнение за майстор.

Истината е, че истина(та) не съществува до доказване на противното. :punk:

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

Глишев, ми аз това се опитах (и се опитвам) да направя. Но щом метъра е измислено понятие...

Знанието (и незнанието) не е отношение. Отношението (имам предвид лично) е нещо съвсем друго. Ние отворихме (и участваме) в темата за истината защото имаме отношение (не ни е безразлично) към нея. И защо? ... Защото не ни е безразлично какво другите смятат за истината. Всъщност да отнесем нашето разбиране към чуждото, да сверим часовника един вид. Иначе ако си не/знаем истината и не ни касае какво другите мислят, какво ни трябва да пишем (има и такива).

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

Или тез дето не пишат наистина знаят истината! :hmmm: => Това е признак, кой знае и кой не знае истината! :v::Oo: Ко прайм още тук!? :doh::)

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

Sirius, напразно не излизаш от конкретността. Откажи се от примерите, дай си сам дефиниция на самото понятие. И чак после я провери чрез конкретни примери. Ако тръгнеш първо от примерите или ако бъркаш отношенията ни (тоест знанието и незнанието) с истината като такава, всъщност поставяш каруцата пред коня.

Колкото до мерните единици, те са нещо съвсем отделно от въпроса "що е истина".

Още малко ... и уцелваш! :biggrin:

Истината е КОНКРЕТНА.

Абсолютна истина - няма. Все едно да се търси нещо непроменимо ... ама "Панта рей!"- са казали древните.

Това, дето е в главите ни "става" истина, когато се съпостави с действителността. Да, ама наука за действителността (т.н. природни науки) е физиката. А там е доказана дуалистичната страна на Природата. Що да се отличаваме от нея?.. може би, затова си имаме "едно на ум" - винаги. (някой беше писал задачката: 2+2=5 за адвокатите (доказващи конкретна истина) - щото, винаги си имали и едно на ум) :biggrin:

Link to comment
Share on other sites

  • Потребители

Добре, разбрах, абстрактното дефиниране ала Аристотел ни затруднява. Да се върнем към вицовете, те винаги са били на почит в БГ-наука :)

Еврейска истина

Петъчното синагогално училище. Рави Шефатия изпитва класа на таблицата за умножение:

- Моше, колко прави 5х5?

- 50, рави!

- Не, моето момче, не. Шломо?

- 100, рави!

- Неее... Дечица, запомнете, 5х5 прави 26. Понякога може 27, а 28 - само в краен случай, но не бива да сте лакоми.

Кавказка истина

- Установено е, че човек наистина произхожда от маймуната. В Кавказ обаче се води спор дали първият човек се е казвал Адам Шимпандзе или Адем Орангутян.

Дзен-истина

Гле Дайуе и Ча Кайся често спорели по въпроса какво е истина. Един ден се допитали до мъдрия Пян Съмпа:

- Почитаеми учителю! Аз твърдя, че Истината - това е Буда!

- Прав си - рекъл благо мъдрецът.

- Но, почитаеми учителю! Според мен Истината стои дори над Буда!

- И ти си прав...

- Но не може и двамата да сме прави!

- Добре казано - усмихнал се учителят - Пак сте прави.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

Във всяка една система от понятия и връзки между тях трябва да има няколко основни, които се приемат без определение, на доверие. Такъв е подходът на математиката:

http://www.teenproblem.net/school/s/1618.html

Не може ли просто да приемете, че истината е такова основно понятие?

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

Всяко понятие (не само основно) си има определение. Има едни обаче, които са без доказателства. Може би тях имаш предвид.

Пък ако наистина имаш предвид понятие без определение ... незнам какво ще е това понятие.

Още повече понятието "истина".

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

Ами, за да дадеш определение на някакъв обект, трябва да го свържеш с други обекти. Но не да използваш синоними или да описваш представата си за него. Също не трябва да завърташ определенията в порочен кръг. Така се оказва, че за най-важните и основни понятия просто няма определение.

Пример за такива основни понятия са понятията точка, права , равнина.

Същото е и с основните твърдения - аксиоми, приемаш ги за истина на доверие и по-нататък изграждаш система от твърдения.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

Мисля че точка, равнина и пр. си имат поне свойства които ги определят/дефинират. Напр. че точката има координати но няма размер и маса и пр. Нито помня точно какво съм учил, нито ми се рови из интернет. Няма нужда, защото не може да се ползва понятие, което не е дефинирано. Особено в математиката - не може да използваме понятието права вместо понятието точка напр.

А да се използва понятието "истина" без да е дефинирано, и особено "на доверие" си е абсурдно, вервай ми.

Макар че масово се използва по този начин. И живота пак си тече. Просто исках да поосветлим малко "истина"та :) Поне да помислим малко върху понятието "истина", което смятам е важно в един форум за наука.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

Мисля че точка, равнина и пр. си имат поне свойства които ги определят/дефинират. Напр. че точката има координати но няма размер и маса и пр. Нито помня точно какво съм учил, нито ми се рови из интернет. Няма нужда, защото не може да се ползва понятие, което не е дефинирано. Особено в математиката - не може да използваме понятието права вместо понятието точка напр.

А да се използва понятието "истина" без да е дефинирано, и особено "на доверие" си е абсурдно, вервай ми.

Макар че масово се използва по този начин. И живота пак си тече. Просто исках да поосветлим малко "истина"та :) Поне да помислим малко върху понятието "истина", което смятам е важно в един форум за наука.

Ето малко от философски речник

ИСТИНА

Вярно, правилно отражение на действителността, което в последна сметка се проверява чрез критерия на практиката. Характеристиката истинност се отнася именно до мислите, а не до самите неща и средства за езиковото им изразяване...

-нови диалектически аспекти на изучаването й: Обективна истина; абсолютна и относителна истина; конкретност на истината; критерий на истината.

...

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

Мисля че точка, равнина и пр. си имат поне свойства които ги определят/дефинират. Напр. че точката има координати но няма размер и маса и пр. Нито помня точно какво съм учил, нито ми се рови из интернет. Няма нужда, защото не може да се ползва понятие, което не е дефинирано. Особено в математиката - не може да използваме понятието права вместо понятието точка напр.

.....

Имам предвид Евклидовата геометрия. Пръв Евклид се е сетил, че за да създадеш логична и непротиворечива система от понятия и твърдения трябва да тръгнеш отняколко недефинируеми понятия и недоказуеми твърдения.(Впрочем, за да кажеш какво е координати и размер трябва да минеш презпонятието точка и ще се зевъртиш в кръг.)

Наистина, трябва да се укаже и за каква област е въпросното понятие. Хората са измислили най-различни системи от понятия: науки, теории, религии, философии...В една област дадено понятие може да се окаже основно, в друга - не.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

Дорис, не знам КОЙ ПРЪВ, и нямам нужда да го знам. Това което ме касае, е какъв смисъл влагаме в понятията и специално в понятието "истина". Опитваш се да изведеш една теза, която не е твоя и дори не си приела/разбрала. Как се ползва "недефинируемо понятие"? Това нещо като нищо ли е? Координатите са разстояния и могат да се изразят и с педи, пръчки и т.н. Дори се чудя как да включа точките в определението за координати, но да не задълбаваме настрани.

Въпроса е в дефинирането на "истина". Ти как ползваш тази дума/понятие. Имаме понятие(разбиране), изразяваме го с думи(символи), които се разбират(познават) от тези, които предварително са научени кой символ на какво (понятие-разбиране)отговаря. Затова децата първо научават едни думички, а по-късно други. Някои изобщо не научават някои думички щото хич не им дреме на философията.

Опитай се ти самата да опишеш какъв смисъл влагаш в думата "истина". Пък и това е философски раздел, а не математически. Тъй че ... отпусни се :)

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

Е, съжалявам, че нещата, които написах не те интересуват, просто видях, че нещо сте зациклили и реших да ви предложа и други посоки за размисъл. Иначе аз уважавам философията, имам си и философски речник.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребители

Дорис, точна си. Нужно е да приемем, че става дума за базисно понятие и при опит за дефиницията му да избягваме капаните, които си споменала.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

Някой философ беше казал че истината е като огледало,което е счупено на много малки парченца, и всеки човек притежава по едно таково парченце,и всеки човек си мисли че неговото парченце е цялото огледало.

Сигурно проверка на истината се заключава във времето.И има много степени на истината.И може би в крайна сметка за обикновен човек не може да съществува абсолютна истина.

Можем да разгледаме една случка:

5 човека наблюдават някакво действие,всеки от тях наблюдава това действие (гледа,чува,усеща).В даден момент тези 5 човаека прекъсват наблюдението на действието,и трябва да предугадаят как ще свърши действието и последиците от това даействие.Всеки ще даде своите предположения,но не всеки ще се доближи до истинския изход и последствията от действието.Някой ще се доближи повече,някой по малко.Този който се доближи повече,той притежава по голямо парче от истината.

А абсолютната истина ще притежава този който знае всичко (миналото,настоящето,бъдещето)

Link to comment
Share on other sites

Напиши мнение

Може да публикувате сега и да се регистрирате по-късно. Ако вече имате акаунт, влезте от ТУК , за да публикувате.

Guest
Напиши ново мнение...

×   Pasted as rich text.   Paste as plain text instead

  Only 75 emoji are allowed.

×   Your link has been automatically embedded.   Display as a link instead

×   Your previous content has been restored.   Clear editor

×   You cannot paste images directly. Upload or insert images from URL.

Зареждане...

За нас

"Форум Наука" е онлайн и поддържа научни, исторически и любопитни дискусии с учени, експерти, любители, учители и ученици.

За своята близо двайсет годишна история "Форум Наука" се утвърди като мост между тези, които знаят и тези, които искат да знаят. Всеки ден тук влизат хиляди, които търсят своя отговор.  Форумът е богат да информация и безкрайни дискусии по различни въпроси.

Подкрепи съществуването на форумa - направи дарение:

Дари

 

 

За контакти:

×
×
  • Create New...