Отиди на
Форум "Наука"

Как се изписва звукът ЙЪ?


Їwaнь

Recommended Posts

  • Потребители

ЙЪ

Как би следвало да се изписва това чудо особено след съгласна?

След гласна може да се изписва като йъ. А след съгласна в български не би трябвало да се среща такава комбинация. Ако имаш предвид случаи като "(аз) вървя", "(аз) седя", при тях имаме мека съгласна, следвана от ъ, което се изписва като върв'ъ, сед'ъ (знакът ' е бил използван за обозначаване на меките съгласни в старобългарски; другата възможност е мекотата да се означи с ь).

Link to comment
Share on other sites

  • Потребители

С йотувана голяма носовка :)

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

Би било правилно да се добави нова буква в съвременната ни азбука за означававане на дифтонга "йъ",понеже има твърде много думи,които реално завършват на този дифтонг-благодаря,родя,следя и т.н.

Българската азбука е може би най-точно възпроизвеждащата звуковия спектър на езика,но има още накъде да се усъвършенства в този аспект

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

има и то много в сервеняшките говори. всеки трети звук е Ъ и ЙЪ, но това последното наистина е предизвикателство за изписване

при Дриновския правопис е било тѣ вървѭтъ

Link to comment
Share on other sites

  • Потребители

има и то много в сервеняшките говори. всеки трети звук е Ъ и ЙЪ, но това последното наистина е предизвикателство за изписване

при Дриновския правопис е било тѣ вървѭтъ

И Дриновският правопис, и сегашният в подобни случаи отразяват по един и същ начин йъ и (ъ, предшествано от мека съгласна), т. е. и двата не са напълно издържани. Буквата ѭ - както днес ю и я - се е употребявала за две съвсем различни неща - правилно за комбинация йъ, каквото собствено представлява тази буква, напр. в стоѭ, и не толкова правилно за ъ, предшествано от мека съгласна, напр. вървѭ. По същия начин сега използваме ю и я не само за йу и йа/йъ, а и за и / - напр. яма [йама] и пясък [псък]. Затова още първата следосвобожденска правописна комисия е искала да премахне както ѭ, така и я и ю, но за я и ю общественото мнение винаги е надделявало и те са били запазени.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребители

Това е то, искаме си обратно голямата носовка (хем йотувана, кога си требе) и ятовата гласна :) Може и титата мусикословесна да си върнем ;)

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

ЙЪ

Как би следвало да се изписва това чудо особено след съгласна?

Според възприетия правопис, във всички случаи, когато според възприетия правоговор се чува ЙЪ или пък Ъ след мека съгласна, се пише буквата Я.

Вероятно това означава, че в текстовете на български език случаите, когато буквата Я се чете като ЙЪ (или Ъ след мека съгласна) са повече от случаите, когато буквата Я се чете като ЙА (или А след мека съгласна).

Практиката показва, че използването на буквите Ю и Я за означаване съответно на ЙУ (или У след мека съгласна) и на ЙА (или А след мека съгласна) в български и руски е много удобно.

Това пък означава, че в българската азбука липсват две подобни букви: за ЙО (или О след мека съгласна) и за ЙЪ (или Ъ след мека съгласна).

В руската азбука няма такъв проблем: в руски Ъ няма, а при нужда може да се използва буквата Ё (йо).

Ето защо би било добре да се добавят две нови букви в българската азбука: едната да прилича на Ю (подчертано Ю) и да означава ЙО (или О след мека съгласна), а другата да прилича на Я (подчертано Я) и да означава именно ЙА (или А след мека съгласна). Нормалната буква Я е по-добре да се остави за ЙЪ (или Ъ след мека съгласна).

Тук илюстрирам с подчертаване, но би било допустимо да се използва трема (две точки), както в руската буква Ё. И както в руски, писането на тази трема да не е задължително. А пък над Я тремата да се пише само под ударение, понеже на всичките си равнища нашият език не различава А от Ъ в неударена позиция.

И разбира се, възстановяването на буквата Ят (пиша я Ь) доста би помогнало и тук. За нас, българите, именно тази буква е мусикословесна.

Примери:

  • благодаря, врят, кипят, .. (пишат се, както досега)
  • аз вървя, те вървят (пишат се, както досега)
  • той вървя, те вървяха (досега: той вървя, те вървяха)
  • той вървЬ, те вървЬха (ако имахме тази полезна буква)
  • царят, пъдарят, денят, деня (пишат се, както досега)
  • буря, воля, България, София (пишат се, както досега, понеже я не е под ударение)
  • мараня над полята
  • бай Ганю, чорбаджи Юрдан, маюр, сервитюр, Георгювден.
  • бай Ганя, чорбаджи Яне, леяр, измекяр (сравнете този ред с горния, да видите как броят на буквите се подравнява)

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

Ограничените ми познания трудно ми дават да си обясня как Ю е започнало да се чете като ЙУ, като е ютирано О. Помогнете.

Ꙗ Ѥ Ѩ Ѭ

Също не разбирам разликата между голям и малък юс (и йотираните им допълнения).

Link to comment
Share on other sites

  • Потребители

Ограничените ми познания трудно ми дават да си обясня как Ю е започнало да се чете като ЙУ, като е ютирано О. Помогнете.

Ꙗ Ѥ Ѩ Ѭ

Също не разбирам разликата между голям и малък юс (и йотираните им допълнения).

В глаголицата знакът за Ю също е подобен на свързани І и О. Има две възможности за произхода на буквата - едната е да е възникнала от непълно изписано гръцко IOY [ю], а другата е да е било първоначално обърнато, т. е. О-І (такава форма се среща в някои ранни надписи и ръкописи) и да е от гръцкото ОІ, което по онова време се е четяло като [ü].

Големият юс (ѫ) обозначава носово О [он] (затова първият елемент на буквата за голям юс в глаголицата е знакът за О), а малкият (ѧ) - носово Е [ен]. В среднобългарския период звученето се променя, юсовете започват да се объркват с други букви или един с друг. По-късно под руско влияние малкият юс започва да се употребява за обозначаване на [я], тъй като такова е било произношението му в руски, въпреки че в български развитието му е в Е - например старобълг. рѧдъ, руски ряд, новобълг. ред, в някои диалекти е било запазено и като ренд-; носовият елемент е запазен и в други езици, където думата съществува като стара заемка от български; в българския думи от този корен с "я" като изряден и заряд са русизми. В руски ѧ още в ранните паметници се заменя произволно с ꙗ; буквата Я като форма идва от изписването на малкия юс в руския скоропис.

При нас големият юс още от среднобългарския период е започнал да се използва за [ъ], както се е развило старобългарското ѫ в голяма част от българските диалекти, и съответно в ръкописите се бъркат ѫ с ъ и ь. В руски ѫ още в най-ранните ръкописи се заменя с оу, съответно ѭ с ю, и постепенно изчезва, тъй като няма нужда от две букви за у и ю. От руски идва и названието юс, на български по-правилно щеше да е да се нарича йъс (на старобълг. онс/йонс).

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

Ами тези фонетични несъответствия в българската писменост възникват след въвеждане на "петровицата",даже ми е чудно защо сме приели този дериват на българицата,при положение,че реформата на Петър I е направена само за интересите на Русия - нормално е ние,като създатели на тази азбука да си отстояваме класическия вариант,като евентуално го доразвием и пригодим към новобългарския фонетичен спектър.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

Погребването на йъс и ят е с помощта на скъпите нам руснаци. :happy:

НО иначе, да, букви имаме. И то много. Имаме и простотии като променливо я и преобладаващо йъ, но язък.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребители

Погребването на йъс и ят е с помощта на скъпите нам руснаци. :happy:

Напротив, ако не бяха руснаците и Стамболов не беше паднал от власт, щяхме да имаме съвременен правопис без ят, юс и краесловни ерове още в края на ХІХ век, почти 20 години преди руснаците да се сетят да се отърват от ят, краесловно ъ и останалите си излишни букви (сегашният руски правопис е създаден през 1912 г.). :bigwink:

Link to comment
Share on other sites

  • Потребители

Ами не е особена гордост, че руснаците са ни изпреварили с 30 години, вместо ние тях с 20.

Изписването с ьъ е неудобно поради сходството на двете букви ь и ъ, затова съм го споменал на второ място. В академичните издания, например при записи на народни песни, се предпочита .

P.S. За любителите на Дриновския правопис - статията на М. Дринов "За новобългарското азбуке" от 1870 г. :post-70473-1124971712:

DrinovAzbuke-1.pdf

DrinovAzbuke-2.pdf

Link to comment
Share on other sites

Напиши мнение

Може да публикувате сега и да се регистрирате по-късно. Ако вече имате акаунт, влезте от ТУК , за да публикувате.

Guest
Напиши ново мнение...

×   Pasted as rich text.   Paste as plain text instead

  Only 75 emoji are allowed.

×   Your link has been automatically embedded.   Display as a link instead

×   Your previous content has been restored.   Clear editor

×   You cannot paste images directly. Upload or insert images from URL.

Зареждане...

За нас

"Форум Наука" е онлайн и поддържа научни, исторически и любопитни дискусии с учени, експерти, любители, учители и ученици.

За своята близо двайсет годишна история "Форум Наука" се утвърди като мост между тези, които знаят и тези, които искат да знаят. Всеки ден тук влизат хиляди, които търсят своя отговор.  Форумът е богат да информация и безкрайни дискусии по различни въпроси.

Подкрепи съществуването на форумa - направи дарение:

Дари

 

 

За контакти:

×
×
  • Create New...