kim

Равен, тези култури не са български, еле пък Покровск. ПБЦ не е по тези места. И 10 такива погребения да намерят на територията на БПЦ (а в нея не се включва нито Сивашовка, нито пък Xерзон), това не означава нищо дурго, освен че са погребани 10 човека по хазарски или угърски обичай някога си. Българите бягат от хазарите, които и да са те, падат в бой с хазарите.

тикърь "огледало" (Коринт. 1, Ефр.Сир., Бол. пс. и др.) = чувашки тикер "огледало" Tикърь или тик е ти+ик (ти съм аз, ти и аз) или те+ик (аз) - собственият в огледалния, противоположния образ - стар символ на живота (жич, тейко) хетитското huiša -огледало - e буквален превод на египетския анч- живот; палайския Тiaz; огледалата затова се покриват при смъртен случай. За кръглото си имаме също старобългарското ток - кръглият харман с пръта втъкнат по средата. същата думa е и за права отсечка, струя, движение. и те не са с туркски произход в българския език, както и токата за закопчаване на колана; нито пък берберският таггердемт за скорпион или сходно звучащия шумерски скорпион е с туркски произход. Чувашите са приели това обозначение за огледало от русите. Доколкото разбирам, вие представяте позиция на авторски/посреднически права на турките върху староегипетския, коптския, фригийския, финикийския, хетитския, лувийския и т.н. - всички стари езици, които са били на територията на днешна Турция или са били в пределите на Османската империя. Ваша си работа.

ами не е така, перкунас. безплътната светлина е вложена в телесни обвивки: сравни арменското "кап" за въже, повой, нишка; арменското капум за обвързвам; българското коприна (коп-прина), та даже и копър с тънките листчета. в текста се говори и за "обличане" на светлината. светлината или духът са поставени в телесна обвивка. орлето или лъвчето са представяни също обвити със змията -въже. капището впрочем е също място на връзка и обвързване с божеството.

Mоже германофонни служители на РИ в Константинопол и Кавказ да са дали наименованието Балкен (опора, небесна опора) на най-високата част от планината и от там да се е получило балкари за обитателите на този Балкен. В този смисъл, тевхлу (мисля че означава планинец) сa и "балкари", иначе са си тевхлу. Tова наименование не ни засяга по никакъв начин и няма връзка с българите в Панония, Илирик и старопланинския полуостров, съобщени близо 2 века преди предполагаемото изготвяне на Ашхарацуйц и с които ние имаме връзка. Разликата е отбелязана и в самия Ашхарацуйц, когато се говори за „германските“ сиреч съюзнически българи. А там е другата Хипанис (Борко- западен Буг, Балгнан или Балга и хипейските планини са Подолското плато, карпите и певките. Cъществуват и още други възможности: това да са изпратените от Юстиниян български войници от старопланинския полуостров в Лазика и Армения; т.е. ако има разселване на българи, то е от запад на изток; при посочените кавказки блкaр и плкaр може да става дума и за забягнали на север части от белучи, за които е известно, че са обитавали южната част на Каспийско море. Освен това имаме и сарматските или кавказките порти (пvлаи), за защитата на които са привличани най-различни племена, раздвижили се по-късно на север по Итил и Ра или останали по места и от където идва може би и Билар. C късното наименование Волга и ранното на града Борга не сме свързани по никакъв начин - това си е сфера на германофони, бивши персийски сасаниди, угро-фини, руси и други хора. Предишната (старата) голяма България на Никифор и Теофан (за която никой не е чувал нищо) е резултат на даването на едно и също име на две реки - Hypanis и на две хипейски планини. Oт там и объркването на географската част на описанията. Към това се прибавя и областта, заемана от аспургиaните, които не са сармати или скити, (аналогията с Aspurgus и Аспарух) и вероятното им участие в босфоранското царство (но то не е ограничено с Керч, както и областта на античните кимери не е ограничена с крайбрежието на Азов или пък Керч), трако-персийските владетели на които се изтеглят на запад в пределите на РИ още през 3-4 век или са ликвидирани. Tова именно e липсващата част от историографиите на Никифор и Теофан, съставени след посещението на франкски монашески пратеници. Да не забравяме, че Ludwig der Deutsche си е поставял за задача първо да разгроми българите, за да се обърне след това срещу склавините (Hinkmar). Cедемте кръгли планини са и седемте крепости, немските Siebenbürgen в Карпатите. Вие казвате, че няма съобщение за българи в България преди 4-5 век. Напротив има такива и това са pylagoreite от античните амфиктионета. На български това са точно говорителите, представителите на поселенията: от старопруското била - реч, говор и гара- поселение. Погледнато така, винаги е имало българи и на старопланинския полуостров и в Мала Азия, и тази постановка отговаря най-вече на особеностите на българския език, по които той се различава от останалите славянски езици.

"Двете плочи и откъслеците са намерени при разкопките през 1923—1933 г. на голямата християнска базилика в античния град Филипи 12 км северно от Кавала, Гърция." Който търси истината, бог вижда и който лъже бог вижда. На христианите българите направиха много добрини и християните забравиха, но бог вижда." подобно формулиран текст, в който за християните се говори в 3.-то лице, имаме и при заръката, която дава византийска царица на василевса, който тръгва на поход срещу врагове: "върви да защитиш християните" или нещо подобно (не мога да намерия текста в ГИБИ сега). от това следва ли, че василевса и съпругата му са нехристияни и езичници? очевидно не. от формулиране в 3-то лице не може да се прави извод за/не езичество, още повече, че има достатъчно сведения за неколкократни покръствания по тези земи в това число и на българи. очевидно става дума за покръстване в християнски течения, обявени от този или онзи събор за еретични. на българска територия имаме освен покръстването в класическите католицизъм и православие, които също си имат вековна история и борбички, покръствания, извършвани от адапционисти боносияни и боносиянски свещенници (Дръстър, София), които се обявяват след това за невалидни, покръствания от пелагияни, арияни, съботяни и т.н. (освен малоазийските несторияни и павликяни). някои от тези течения в християнството са гностични; едния бог, дву-, триединството му ca опит да се свърже философия с религия, а това е проблем, чието разискване заема цели библиотеки събрана от вековете литература.

"някой запитвал ли се е що за население може да нарече църквите "бисерика" -т.е. базилика. Базиликата е тип сграда, чийто план е използван в множество градски постройки през късната античност и ранното средновековие."

местно население, което е имало представа от съществували до 4-5 век храмове от предхристиянска култура..

бисерика за базилика (със значение на царска, царствена) е по всяка вероятност остатък от серапеум, озирион (egp. wasir, небесния цар, на прераждането, на водите и патрон на земния цар), каквито е имало съвсем не малко по нашето черноморско крайбрежие, в Гърция, Европа и Мала Азия.

да не забравяме, че и гетския Залмоксис е свързан по всяка вероятност с Египет, както

и гръцката salmeshiniaka (от srm-n3-shnw, промяната, влиянието на сеченията, небесните опори).

затова и бисер в българския език е синоним на чистота, съвършенство, ред, звезда (украинското Зо́рі, Зірки́).

бистър и бистря също са свързани с вода (немското Wasser) и кристална чистота.

бисерът в българския език е царски камък. с него са обсипани ръцете и дрехата на царя.

в българския език думата бисер не се използва за стъклени мъниста, луторки, синци.

по тази причина, дадената етимология чрез турското *büsrä от араб. بُسْر [busra] „зелена фурма, фалшива перла, мънисто“ не отговария на значението в българския език и трябва да се премахне от списъка на турцизмите.

Като изключим надписа на Мостич, то другите споменавания на ичиргубоил не са на кирилица. В надписите се споменават също стратези, турмарси и още някои титли, които не пасват много на идеята та монголо-тюркския произход на прабългарските титли.

В този ред на мисли разбира се е логично да се направи и сметката, дали и боил не е просто гръцка дума употребена за български висш чиновник, с опцията по време на поредния български преход да е била въведена у нас. Известно е, че това се е случило примерно с комес, което е преминало под формата на комит. Иначе казано да е свързано с гръцките βουλευτής, βούλιος, βούυλεια, т.е. член на държавния съвет, съветник, дворцов мъдрец. Иначе казано да има първи съветник, втори съветник, трети съветник. В този дух хан-боил-коловър ще означава хански съветник по магиите (вероизповеданията).

На шега свързх с чертог, защото съставките е обичайно да са от един език. Та ако боил е съветник, е чърго е съкратена версия на чертого-боил, то ще рече дворцов съветник, вътрешен съветник или онова, което знаем, че боилите са се делели на външни и вътрешни. Освен това когато Скилица говори за края на ПБЦ, той споменава сред висшите чиновници топархът на вътрешните крепости, което се възприема като ичергубоила. В надписа на Омуртаг за имергу-коловърът е казано че е умрял "вътре". Но все пак тази комбинация от чертог и боил ми се вижда доста странна. В смисъл возможно е да е била възприета и влязла в употреба гръцката дума за съветник, но проблемно е доколко може да се комбинира с чертог. Тъй или иначе имаме и ичергу-коловър, тъй че е ясно, че става дума за някаква степен. Втори е въпросът какво точно означава.

Сега, гледам че се хващате за буквите, но много от думите са изписани с различни думи и дори сега ми е трудно да реша коя точно да използвам като най-вярна, защото в някои случаи колкото изписвания на думата, толкова и варианти на буквения състав.

по-скоро е латинизираното староанатолско-лувийско "iskär", "sker" латинска транскрипция scer - пробив през, прокарва, заклещва, очертава; Оеscus, Eskus например е на български Искър, защото пробива, изкарва през Стара Планина, канал, черта, речно корито. Латинското „perrogatio“ за прокарване на закон, решаването на казус в рамките на даден закон, е и канализирането му сред населението, както и всеки граждански или религиозен закон е ограничаваща рамка, русло, в което се насочват отношенията.

Itzergu/чергу е доста вероятно този, който е упълномощен да прокарва върховна воля, закон. Може да е светски, може да е верски закон. Той е закрилник, покровител на закона и негова ръка, сравнен с „patricius“.

Разпореждането, фиксирано в булла, немско буле, е общата база на израза itzergouboule и itzergou kolober.

„вътрешен/външен“ няма отношение към itzergou.

То какво ли не е вътрешно в едно управление. icheride, ichinde се поддържа само за доказ на предосмански пластове.

И, впрочем, маджарите използват за българите (в Средновековието) както нандори, така и българи. Като първото име е само за дунавските българи, докато второто включва всички видове (сиреч - и волжките). Ако не се лъжа, преходът от нандори предимно към българи се получава след падането на ПБЦ под византийска власт и, съответно, временното изчезване на България като политически субект.

това е много интересно: дунавските българи са "нандор",т.е."водещи", "превъзходни", "предвождащи",българското "най-(най)" *, докато са доминирали района.

След това сa без този епитет, сиреч само "българи", което в латинска среда е със значение на "обикновен".

*за сравнение хетитското "наи", "наитти", "нанна", "нантaр" = водя, предвожда;

за сравнение също и българското "неделя" за деня неделя, начало на новата седмица по стар стил, напаснат на не-деля, неработен, празничен.

превъзходната сравнителна степен "наи-" е засвидетелствана в Cупрасълския сборник.

поздрави

Юрти нямат такива размери. Юрта с 30м диаметър не е виждал нито един монголец или тюрк. Такова чудо няма освен при съвременни циркови палатки.

Една юрта няма обикалящи като палисада подпори. Тя затова и бързо се сглобява/разглобява и хората са мобилни.

Pазкритите в Плиска остатъци са всичко друго, нo не и от юрта/и; напомнят по-скоро на палисади, колонно хале, подобни на полуоткритите светилища- прyтениyми (Прyтанеион, Толос) в които гори вечен огън. Подобни устройства има и при траки и при даки и други народи.

Затова ще е най-добре да ce оставят юртите там, където може да ce намерят и днес, където си има юртена традиция въпреки уседналост - Монголия, Казахстан, Киргизия.

Те не са български.

Подобен е проблемът и с названието "хан", което се употребява и в този форум, въпреки че се знае, че при българите няма засвидетелствана такава титла, a употребата й днес е свързанa с продължаващо потyрчване на българите и историята им.

Дори да вземем мимоходом поясненията при различните автори: "кутригурите наречени българи" - това означава, че те са наречени или разпознати като българи по -късно. Въпросът е: Защо? ..... и: на базата на какво са наречени така? - Възможен отговор е, че са компонент от по късните държавни образувания( СГБ и в последствие ПБЦ )

Така, последващият извод е, че котригурите са станали "пра" българи, но не всички "пра" българи са кутригури - да, ще се спомене, че в конгломерата влизат и останалите дури, гури и т.н, които в последствие също са разпознати като бъргари, но в последствие, не изначално.

Има един парадокс:

Родът на Кубрат е Дуло( по баща ) и Ерми, Ермиар( по майка ) - въпросът ми е как се вписват в картинката с кутригурите( които в рамките на кратко време са също просто един род - Кутригур или просто Кутриг(Котраг))...........

Нали Дуло е управляваща династия, Ерми е също управляващ род - пита се над кои?

Трябва малко да се изчисти плявата, за да се получи достоверна картина. Легендата за синовете на Кубрат съдържа донякъде смущаваща информация - Някои от имената на синовете много наподобяват племена или родове. По-точно: Котраг, Кубер, Алцек и Аспарух(барабар с готското си име )и наистина едновременното съжителство на термина българи и останалите изброени буди объркване.

Може би това се дължи на самоназванието „блгар“, което по всяка вероятност е „родна реч“

От старопрyското „била” – език, реч (Sprache), българското „бала, бая” и старопрyското “гар“

„зар“, „жaр“ за огнище, дом. „Слово“ е било начално вероятно само писмената реч, от там получава обяснение и „словене, сиреч българи“.

Със значението на „родна реч“ самоназванието „блгар“ е много близко и до латинското

„вулга“, от където започват и по-късните големи спекулации кой какъв е.

Ето например български топоними в Азербайджан

B цитата нa Г.А.Гейбулаев е записано, че българите били тюрк.

Топонимите може и да имат някогашен български произход, но нито българите са тюрки, нито лексиката е с тюркски произход или тюркски патент от време оно (който казвал „чай“, ставал тюрк или китаец, включително и Юстинян I, който въвел производство на коприна, покрай която е навлязла може би и думата „чай“ за изварена дрога, а не за река).

Няма българско Хубйарлы. Има Kubiar и той не е турк.

Името Nandor Fehervar може да значи и "града на волонтирите" (наемниците) и да има срекъсносредновековен произход (имаше и такава теза)...

Vølundr- е изкусно направен, произведение на изкуството, съвършенство,

съвършен (vollendet).

Не е волонтир.

Какво му е сложното вннтр-те да се свържат с ванандските българи от арменските извори? А че оногундури/уногундури я някакъв изкривен ромейски вариант на названието на въпросните се приема почти единодушно.

Каганът говори, че внннтр са живели преди хазарите по онези земи. Хазарите ги гонили до Дунав и сега вннтр живеели на Дунав, в близост до Константинопол. Какво повече?

В някоя от темите пък Глишев изразяваше съмнение, че Аспарух бил син на Кубрат. Малко са неизвестните и неяснотите по тези теми, дайте сега да се обясняваме и за сравнително ясните неща.

“w-n-n-dr“е вече приелото арменска форма начално „Влндур Булгар Вунд”,

което свободно преведено от старонемско-старобългарски е “Kunstschmiede Bund”,

т.е. сдружение на изкусните ковачи.

Затова и свързването на w-n-n-dr s onogur/onogundur със значение на пътуващи или нашественици или ogur/ungur е доста прибързано.

Оногурия/Оногория е крепост в Лазика, разположена върху/или в близост до едно единично!! много стръмно и трудно достъпно било (гурa, гoрa - хълм, планина) в/до гр. Археополис.

За разлика от Оногури, “oнгури” e при сванетите 1л.ед.ч. сегашно време на глагола г`р (гър) – идва, върви. Българското "унгри" (пришълци) за маджарите е директна заемка от сванетски. Звинич/Звиница може и да е бил сван по произход, в случай че името не е производно на р. Двина.

- Огурските езици се различават от останалите по употребата на [р] вместо [з] и [л] вместо [ш] (ротацизъм/зетацизъм и ламбдаизъм/сигматизъм). Това се наблюдава в единствения жив език от този клон, чувашкия, напр. хĕр вм. пратюркски *kyz (дъщеря), както и в някои прабългарски думи шаран вм. тур. sazan. Съществуват и български думи, които са по-близки до чувашкия, отколкото до общотюркския вариант напр. корем, чувашки хырăм, пратюркски *qaryn, което дава [-n] в останалите езици. Трябва да се отбележи обаче, че и в турския има следи от ротацизъм, т.е. редуване на [з] и [р], напр. göz (око) - görmek (виждам).

не съм лингвист, но според мен е ясно, че колективният плурал за око "göz" е заемка от Pl. или Акк.Pl. на някой ИЕ език; r/z, r/l има и при други езици, които не са тюрк; но да се създаде правило сигматизъм л/ш, което да важи само за няколко думи от група, представена от един език, е меко казано странно.

За шарана има така или иначе проблем, защото излиза, че "шаран" или sazan било "тръстика", което не води до риба- кaрп.

Според мен и sazan и шаран не са с турски произход и думата шаран трябва да се зачеркне от доказателствената листа за р/з ротацизам в рамкaтa на тюркските езици.

Oγλος е гръцка дума за означение на ъгъл и гърците така са наричали изоствената от византийците укрепена суша (отстъпена в последствие на Аспарух и хората му).

Думата на "кирилометодиевия писмен славянски език" (КМПС) е по-късен дериват на гръцката дума ογλος съставена за нуждите на преводите на каноничните текстове, нужни за мисията на византийските мисионери сред славяните във Великоморавия.

ъгъл си има собствена етимология в т.н. прабългарски, който разбира се не е

никакъв турски, колкото и да им се иска на някои:

старопрyското агинс (Pl. oko) + движението на окото към

обект: старопрyското lonki=pat, => угoлок, ъгъл.

Същото се отнася и за Оглос - огласител, веstоносец.

според българското вики, "шиле" е свързано с чуваш. шăл „зъб“, старотюрк. sïš „шиш“ със семантичен паралел в старотюркски dišek „двугодишно животно“ < diš „зъб“, т.е. „животно на което са се развили зъбите“. Монголски съответствия са монг. silegü, калм. шилг „двегодишно камилче“.

Като изключим турските сравнения „шиш“, dišek, diš като неподходящи, остава чувашкото шăл „зъб", но те пък нямат "шиле".

При берберите паралелите са много силни: "tashälat", tazälat" (та- и наставката -t са за ж.р.), tashälaten мн.ч. за кътни или големи странични зъби при животните (глигана, слона), а така също и azäla (страничните заби на камилата);

"ashäyoy","ishiyai" - модел-кукла на малко камилче, с което се стимулира камилатa-мajka за да продължава да дава мляко след отбиването на малкото, t.e. след ~ една, една и половина години след раждане.

Та ако се вземе предвид логиката на зъбите, особеността на бълг. "шиле" при шопите, липсата на "шилег", то се показва тясна връзка с берберите. "слон"-ът може и от тях да е, даже е много вероятно:

"шоп" е засвидетелствано още в средноегипетскя, когато при едно погребение в северен Египет е описан и танц, при който се вика (в превод) "дръж се земйо, шоп т.е. господaрjат ти идва". Нищо чудно, от тогава да е и "шилето" при шопите и слона. С подобно значение е думата "шоп" и при хетитите.

възможен е и старогръцки произход на "шиле":

"що се моташ като шиле", т.е. безцелно, за разлика от правя нещо, работя, шаря.

точно този е и началният смисъл на старогръцкото σχολή - "безгрижен, нищо не прави, не извършва физическа работа",

преди да се употреби за "лекция, четене", scuola - училище, т.е. време за музите.

думата е свързана и с хетитският глагол "саллану" за отглеждам, за да стане голямо.

Горе на "анкетата" маркирах, че оспорвам частично. Убеден съм, че в генезиса на късноантичния и средновековен българин има "тюркски елемент" - тюркоезични племена принадлежащи към хунския съюз, към аварския съюз, в по-късно време паченеги (тия каменни баби не са се появили сами) и т.н. Вече да се приема априори, че щом е налице такъв "тюркски елемент" за българите от 5-10 век, то за същите българи трябва да са и налични някакви религиозни/административни/военни "елементи" типични за жужани, хунн-ну, сян-бийци (от преди Н.Е.), монголи (от 12 в.) и т.н. (както прави дядо Бешевлиев) на базата на евентуалното българско тюркоезичие, то съм повече от скептично настроен и ще оспорвам до дупка.

dekapitator, погребални "баби" има и в Прибалтието вкл. Полша и те са с много стара традиция там.

В статията не пише да са ходили Монголи в Япония, къде го видя.

Показах за онагледяване що е то и малкото локуми покрай него.

статията подвежда още в началото. вероятността петното да се появи е генетично

заложена и корелира с цвета на кожата заедно с този на косата, които от своя страна

зависят от това, дали е наличен "албоински генен дефект" и типа на произвежданя меланин

- еумеланин или еумеланин заедно с различни концентрации на феомеланин (еумеланинът е

кафяв до черен пигмент за разлика от феомеланинът, който е червен до жълт).

колкото са по-тъмни кожа и коса, толкова по-голяма е и вероятността те да бъдат придружени и

c петното, което спокойно може да се нарече и "африканско". то може да се появяви

по всички краища на света, различна е само честотата му сред населението:

с най-висока честота, т.е. почти, ~ "всеки" -в Африка, при японци, монголци, индокитайци и други.

появата на петното не е показателно за т.н. етнически произход:

cпециално за Балканите, спокойно може да се твърди, че появата на петното е и африканска следа.

Ще напомня на хората тук за един прелюбопитен факт в подкрепа на изявената хунска монголоидност - в района на някогашните Каталунски полета във Франция - последната велика битка на хуните, и до днес често се раждат деца с т. нар. монголско петно.

За ваше сведение: синйото петно/а се появява при новородени c по-тъмна кожa и тъмни коси. Най-рядко се среща то при деца със светла кожa и руси коси. "Монголско петно" се проявява в над 99 % при Японци, кореaнци, виетнамци, монголци, тюрки, индокитайци, Индианци, Инуит и при над 99 % от Африканците.

Петното изобщо не е показателно за някакви събития, свързани с “хунско” време, от което ни делят 1500 години история.

Не става въпрос за каганите ,а за буй тур - със или без кагани то си съществува .Дадох ти линк ,там има всякакви преводи - и полски и български - навсякъде едно и също.И според теб откъде са го измислили това буй тур ? Кавканът няма нищо общо с кагана

spored men

буй е (?императив на) метатетичното heth. "upp" - издигам се, растя (за слънцето) => бълг. "оппа!" - при скачане или при внезапно появяване на нещо; бълг. бой = ръст, съответно буен = неудържим (ръст) => "буенек"-калпак с цветя и и пъстри лентички при израстналите момичета-лазарки.

От "upp" е реконструирано праанатолското *"ub"; preindogerm. * hewp.

тур е староб. "див бик" напорит, неукротен, може би и млад. В "багатур" той е уравновесен =>

срв. немското "Waage" - теглилка; староегипетското b3gw за системата/мрежата божествени пропорции, съотношения и възможности => бага/бог.

"jar" може да е от старопрyският бог на войната "Chorche” срв. heth. хар(нег), имп. "харник!" - убивай, унищожавай и отговарящо на ярост.

Има немалко наративи за езика на българите.

От наративите става ясно какъв точно не е бил езика:

Не е бил тюркустки,

не е бил славянски,

не е бил алански,

+ по-общото: бил е различен от останалите познати на авторите езици (?)

От наративите става ясно какъв е бил езика:

Бил е подобен или еднакъв на езика хазарите

Бил е подобен или еднакъв на езика на савирите/суварите

бихте ли посочили племе \"славяни\" ?

и ако кажете, че сакалиби били славяни, имайте предвид, че

Сака е немското название на ловния сокол; така че отново няма

никакво сведение за език. От къде да знам, какъв език

са говорили волжските сърби от една известна карта?

сведението за савирите зависи от информатора:

грузи например са наричали сваните (или лазите?) савири.

а в империята на хазарите (за които също не се знае

какъв език са говорили, може да е бил и ашкенази) всички

говорят и хазарски.

И днес в Молдава например има българи и гагаузи. всеки си

знае какъв му е родния език: на гагаузът е гагаузки-турски,

на българите е български. в България също. В Балкхаря,

хората тевхлу си говорят турски и не са българи.

същото за кара-качаи и чуваши.

Наричани сме били и етиопци по всяка вероятност заради принадлежността ни

към старопрyския народ на Сyдо, описан и при Плиний до старопрyските галинди.

Черно море някой си наричал и "суданско" море. Но това са по-скоро

езици на келти и балто-слави, а не турк, мордва или евенки.

Така че по-полека. Българите са си запазили езика и по време на 500 години турско

иго и никoй не ги е бъркал с други - нито в данъчно нито в етническо отношение.

съответно може да се проследи еволюцията на този език по писмени данни, не само

черковни.

Среща се в старобългарския език:

- кънигъчии (ученици/студенти в книжовна школа, книжовници, учени люде; scribes, book-learned people)

- шаръчии (бояджии, художници)

http://books.google....8%D0%B8&f=false

Благодаря, ИСТОРИК, но “-чии” не показва никакъв задължителен турцизъм, защото е базиран на “чини”, което от своя страна е развито от κίνησις и е свързанo освен това с египетското “sia” за знание.

“Къде има съсловен суфикс “-чии” в български текстове и къде и кога се среща той за първи път в турския?

Kак се е образувало турското “işçi” за работник ? По всяка вероятност е директна заемка от българските роби и работници и тяхното “изчини”, изработи, свързанo с “из” + гръцкото κίνησις kínesis, българското “чини”, за “правя нещо”.

Използването на действително чужди титли като кавхан и каган, които изчезват след това, не е показателно за етническа принадлежност и език. Така например Каган може да е свързанo с евреи, при които думата е обозначавала жреческата каста. Като лично име, то е останало и до днес в Каган или Саган.

Някой не си пие редовно хапчетата...

Ами че корем на турски, азербайджански, казахски и т.н. е karin. Явно "българо-гръцката" дума корем се е разпространила чак до Киргизия.

Колко мъка има по тоя свят, боже...

Турският „карин“, ако ще е със собствена турска етимология, е дефиниран от “вали сняг” – кар+ин (суфикс за образуване на отглаголно съществително).

Повече не.

Черва, пенис и други съставни части на корема имат друго словообразуване.

В българския те са свързани ясно: зърно, черва, корем, к... .

Българското словообразуване не е това в турския и смесването е равностойно на крадене на език и история.

Не се подигравайте на хората, моля. Те не са виновни, че българският език не им е роден и не го владеят добре.

а това е поредната ви подигравка с българите, българското име и език.