Overview

Ами ако смяташ всеки един убит ирански лидър.....може да излезе толкова победи.

Той не само е слагал край на войната, той я спечели поне 50 пъти.

Хънтър Байдън се подиграва на Тръмп с фалшива номинация за Нобелова награда за мир във връзка с Иран На платформата Х синът на бившият президент написа следното: „Официално номинирам Доналд Дж. Тръмп (@realDonaldTrump) за Нобелова награда за мир. Нито един президент в историята не е слагал край на една и съща война толкова много пъти. Според статистиката на CNN нашият скъп лидер е сложил край на войната с Иран поне 38 пъти. Никой президент досега не е постигал подобно нещо. И той далеч не е приключил с това. Това е рекорд, достоен за признание от Нобеловата комисия. Благодарим ви за вниманието, което обърнахте на този въпрос!“

https://bnrnews.bg/horizont/post/495668/parvi-protest-sreshtu-kabineta-radev-v-sofiya

В момента може да си прав , но като гледам какви бисери се ръсят в медиите казани от управляващите, скоро може да има доста.

Вярно ли е, че Радев има повече депутати в НС, отколкото Глишев протестиращи срещу правителството или това в поредната опорка на "пе******те от ПП и ДБ", която разпространяват в социалните мрежи?

Трябва ясен план и нюх. Щом двора на буквичките се издържа, Равадиново не е закрит. И вероятно още други такива инициативи, има някакъв начин. То не става дума да си вземат инвестициите (те вече са ги затворили), а сами да работят в тяхното дружество/отганизация/ или каквото си го направят. Така или иначе са си собственици. Да, най-лесният вариант е държавата да го вземе. Но обичайно тя не е добър бизнесмен. И или ще го занемарят или ще налеят куп наши пари със съмнителен ефект. Но поне ще има образователна база. Спокойно и училищата могат да го стопанисват. Ботаническата градина в Балчик и тя можеше. Начини има. Идеята да до оклепат си беше политическа. И оправията ще е такава.

Парка сигурно може да се издържа, ако успеят да го доизградят и ако подхождат професионално като търговско дружество, занимаващо се с туризъм. Но трябва да го запазят в този му вид с цялата инвестиция в историческите теми, образователната насоченост и стимулирането на местното производство. Иначе ако сменят името и започнат само тимбилдинг да правят ще приключат бързо. Михайлов не каза пряко, че ще спира дейността, но фактът, че не може да си плаща лизинга на колите, и остана без тях, означава че няма налични пари, а това означава, че и хората които работят в парка на заплата, за да издържат семействата си, вероятно скоро няма да могат да си получат заплатите. И така хората малко по малко ще си тръгнат, щото без заплата не става. За изграждането на парка и за облагородяването на селото по думите им от видеата са използвали много доброволен труд, но в един момент няма да е възможно всичко да се прави на доброволни начала и хората ще искат пари. Като си тръгнат най-ангажираните в проекта, които физически са там, тогава ще спре дейността.

Но това означава, че инвеститорите са подарили парите си. То няма да има и кой да го купи щом не носи печалба. Новите инвестиции могат да добавят атракции и малко ръст, но посещаемостта има сезонен и демографски предел. На това отгоре и те ще искат дивиденти, а те на старите не могат да платят. Единственият шанс е държавата да го купи. Тя може да го поддържа без да очаква печалба, подобно на музей или културен комплекс. За частния сектор това просто не е икономически смислена покупка. Наличната корупционна система прави тоя сценарий реалистичен. Само така държавата ще спаси парите на инвеститорите, но за сметка на данъкоплатците.

От BIRD.BG: #КорупцияЛийкс - Великото внасяне на кеш през банкомати. В хода на разследването срещу Ивелин Людмилов Михайлов за измамна пирамидална схема са прегледани сметките му за периода 2016 - 2025 г. и е установено, че той е внасял големи суми през АТМ устройства /банкомати/ Ето разбивка по години: Сметка IBAN BG98STSA93000020556603 (ТБ „ДСК“ АД) Основна разплащателна сметка. 2016 г.: Общо внесена сума: 40 400 лв. 2019 г.: Общо внесена сума: 583 400 лв. 2020 г.: Общо внесена сума: 607 632 лв. 2021 г.: Общо внесена сума: 926 532 лв. 2022 г.: Общо внесена сума: 1 050 447 лв. 2023 г.: Общо внесена сума: 824 868 лв. В анализа се отбелязва, че не може да се установи произходът на финансовите средства (общо над 4 000 000 лв. само за периода 2019-2023 г. по основната сметка), с които се захранват банковите сметки чрез АТМ. За изследвания период по сметките на Михайлов са установени приходи от над 15 милиона лева. Подкрепете работата на разследващите журналисти тук: https://bird.bg/donate https://www.facebook.com/birdreporting/posts/pfbid0sLKc1raaD5cSuwZYMHNaAh24q5kjeKvfMp7LbFNAEEWSfyD8qA9jeM4Gz5B3Zgadl

Принципно е така до колкото знам. Но това е в процесът на изграждане. При положение, че е изграден до някаква степен, почва да носи приходи. Дори и и да няма дивидент, поне да се самоиздържа. Щом в Равадиново може е възможно и този да може. Стига всички да не вземат да си търсят парите. Тогава може да се продаде на някого, който да го стопанисва.

Според доклада на парламентарната комисия обектът има пирамидална характеристика. Не може да се издържа финансово като туристическа атракция. Приходите му са малки. Даже при най оптимистичния сценарий приходите едва покриват разходите. От доклада на парламентарната комисия става ясно, че няма доказателства за изплатени дивиденти. Съществува и зависи изцяло от бъдещи инвеститции. Такъв му е бизнес модела. Така е проектиран да работи.

Според мен правилния подход е да си уточнят статута и нещата ще се оправят. В крайна сметка доста хора са собственици.

Явно са си пускали някакви акции и дялове от парка за инвеститори, но не на публичния пазар, а при частни договаряния. Казват, че със собствени средства и без външно финансиране от държавата е направено всичко, но доколкото сега са си върнали всички коли и камиони на лизингови фирми явно са се финансирали и със заеми. Именно, че Исторически парк е като Равадиново и като всеки друг курорт или туристически комплекс, който като търговско дружество е на пазара, прави реклама, събира клиенти. Но те се изтъкват не като търговско дружество, а като обект от национално значение от който българите и България печелела, а всяка критика към финансовите или политически позиции на дружеството се изтъква като атака към народа и България.

Уточни малко повече страната по финансирането му. Че то там е разковничето. Тип акционерно дружество ли е или нещо по-различно? Понеже хората наливаха пари там и си вземаха някакъв тип участие или собственост от парка, може би акции? За мен грешката е включването в политиката. Но пък може и да е била скрита цел. Не знам. Има си неговото място под слънцето както и Равадиново.

За съжаление Глишев е напълно прав!

Наблюдавам Исторически парк до с. Неофит Рилски от създаването му, като историята му и тази на Ивелин Михайлов и партия Величие е добър пример за развитието на бизнес идеи по западни модели, експлоатирането от тях на политическата и национална среда, и сблъскването на начинаещия бизнес с реалностите, конкуренцията, държавата и други фактори. Въпреки градиозността на проекта и въпреки спечелените куп награди в туризма, след отпразнуването на 7 години от началото на проекта Михайлов обяви, че го прекратява или по-скоро ще го преструстурира. Без да съм напълно наясно с методите, целите и средствата на този бизнес проект от наблюденията си мога да заключа, че поне в началото е бил добре замислен, като развитие на уменията и познанията на Михайлов в управлението на личните финанси и събирането на капитал. Той създава академия Together, чрез която обучава хората в управление на финанси, но същевременно я използва и за привличане на съмишленици, инвеститори и доброволци, които по-късно ще станат и основата на парка и партия Величие. Успехите на проекта Исторически парк са изградената база с възстановки на различни исторически епохи от историята, облагородяването на селото и околностите на парка, създаването на нова туристическа дестинация, както за българските така и за чуждестранните туристи, създаването на различни периодични културни събития, насочени към развитието на културата и историчеката памет със съдействието и участието на други хора и организации със същата дейност, създаването на собствено издателство за книги и местния вестник, създаването на паметници на български владетели, създаването на среда за млади българи да се заселят в селото, като успех е и участието в политиката, както на региона така и на държавата. Неуспехите на проекта, които водят до прекратяването му са различни, като ако питаме Михайлов или останалите участници в проекта, неуспехите са изцяло външни. Според тях проекта от самото начало е бил изнудван от медии за пари срещу реклама, а при отказа въпросните медии са започнали негативна кампания срещу парка. Виновни са и политиците, стоящи зад тези медии, които в ролята си на властимащи по онова време са осъществявали натиск чрез различни средства включително чрез инспекции и проверки в парка. Според Михайлов и останалите от парка също така държавата не оценява по най-добър начин това, което правят за развитието на културата и туризма, и като цяло за България. От моя гледна точка неуспехите се дължат освен на някои външни фактори, но и на доста вътрешни. Може би най-главната грешка или неуспех е представянето на проекта като нещо различно от бизнес проект насочен към печалба, чрез представянето му като национално значим проект целящ основно възраждане на културата и духа на българите. Безпорно пресъздаването на исторически събития и архетектура за туристите е важно за запалване на интереса им към историята, а от там и към това българите да са по-обединени, но използването на националните чувства в защита на проекта не е много удачно. Така ако има някои противник на проекта поради една или друга причина (бизнес или лична), това не го прави автоматично и противник на развитието на българската култура и историческа памет, както често представят нещата. Проекта по наблюденията ми е на първо време бизнес проект, който цели печалба чрез продаване на билети и карти, и чрез организирани туристически и бизнес прояви. Колкото и насочен към националните чувства да се представя проекта, на първо време е бизнес проект, и срещу национални чувства не пускат всеки да влезе вътре в парка. Втората съществена грешка е политическата ангажираност или по-скоро желанието за извличане на политически дивиденти от парка и от важни събития, като войната в Украйна и премахването на паметника на съветската армия от центъра на София. Безпорно появата на политическата партия Величие се случи чрез движение по вълната на недоволството, като членовете и привържениците й открито са декларирали подкрепата си за Русия, а също така участваха в защитата на паметника на Съветската армия. Същевременно се използва и недоволството от управляващите от ГЕРБ, недоволството от Борисов и Пеевски, заради които се издигнаха и другите партии на протеста. Тази политическа активност е похвална, когато помага за развитието на населеното място и когато се води с идеални цели съобразявайки се с останалите, но когато се използва за трупане на политически активи на всяка цена с цел сваляне на правителството и когато постоянно говориш че няма държава, политическата активност става нелицеприятна и нежелана от хората, като това носи и съответните негативи, които трябва да бъдат понесени. Това обвързване на бизнес проекта с политическите виждания на създателите му несъмнено е довело до отлив на част от привържениците на парка, а от там вероятно и до лошото му финансово състояние. Това е така, тъй като много хора, които биха подкрепили развитието на подобни туристически културни обекти същевременно не биха подкрепили политически партии защитаващи каузи, които са непопулярни и в противоречие на европейското развитие на България. Ако не си привърженик на партията едва ли ще финансираш бизнес проект, който открито показва, че взетите на лизинг чрез бизнес проекта коли са обозначени като партийни или като рекламилащи партията. Третата грешка или неуспех на парка като бизнес проект е виждането, че някой дължи нещо на парка, заради културните проекти и националното чувство, което подкрепя и развива. Основно този дълг се търси от медиите, които явно искат пари за реклама на дейността на подобни проекти и не винаги са съгласни да рекламират безплатно бизнеси. За честването на 7-годишнината на парка от парка са изпратени прес съобщения до 500 медии, но реакцията им била почти нулева и събитието не е отбелязано подобаващо. От гледна точка на парка това е доста лошо поведение на медиите, но от гледна точка на капитализма изпращането на 500 прес съобщения от някои бизнес до медиите не е нещо по-различно от безплатна ПР-кампания на бизнеса извършвана от щатните му служители по ПР, целяща популяризиране и привличане на клиенти. В крайна сметка виждаме как един бизнес проект, който реално има шансове да се развива в сферата на туризма може да прекрати дейността си заради политически и бизнес недоглеждания или заблуди, което позва, че бизнеса освен собственици с добър бизнес и финансов нюх трябва има и собственици с политическа далновидност.

Необичайният съюз между движението MAGA и технологичния елит се разпада под тежестта на енергийната криза. Докато Силициевата долина изгражда частни енергийни мрежи за изкуствен интелект, домакинствата в щатите-гръбнак на Тръмп поемат тежките сметки. Това социално напрежение създава паралелна система, която отчуждава избирателите на Тръмп и превръща технопопулизма в неустойчив политически модел, чийто край изглежда неизбежен. https://www.capital.bg/politika_i_ikonomika/redakcionni_komentari/2026/06/02/4920447_komentar_razdialata_mejdu_teh_sektora_i_maga_nablijava/

Днес слушам новините и някакъв ирански лидър се изказъл, че правителството много се е отдалечило от народа и че трабво да си включат различни придставители за колективното решение и че трйбва да се пести с енергята ако изкат промишленоста да функционира без проблемно Нещо става тук. Някакви промени има но в този ужасен шум не е лесно да се декодира....

"Не по врат. а по шия." Чети с разбиране . "Според New York Times и International Business Times, в проект на меморандум между САЩ и Иран фигурира „международен инвестиционен фонд“ на стойност около $300 млрд., предназначен за възстановяване на Иран след войната. Но Тръмп публично отрича да дава пари и настоява това да не се нарича „репарации“ Американската страна е опитала да „ребрандира“ това като инвестиционен фонд, за да избегне политически скандал в САЩ. Това е описано като механизъм, който да замести думите „репарации“ или „компенсации“, защото Тръмп отказва да подпише нещо, което изглежда като директно даване на пари на Иран.

Той е Черният рицар от Monty Python.

Четох, че Тръмп не се е съгласил на репарации. Вместо това е предложил инвестиционен фонд.

Тръмп каза, че ще направи "Страхотна сделка ! САЩ щели да се махнат от региона щом се реши въпроса с трафика и ядреното гориво. Днес пък се съгласи да плати на Иран триста милиарда (репарации) както бяха поискали. Иначе отдавна разправя, че е победил. Тоя от глупост ще се предаде, натам отиват работите !

Разследване на The Guardian показва как президентството на Тръмп размива границата между американската външна политика и личното облагодетелстване на неговото обкръжение чрез случай от Западните Балкани. AAFS Infrastructure and Energy е компания от щата Уайоминг, регистрирана през ноември 2025 г., която получава над 1 милиард долара енергийни договори на Балканите, въпреки че няма оповестени собственици, няма публично посочени служители и няма доказан опит в инфраструктурни проекти от голям мащаб. Компанията е представлявана от две ключови фигури от близкото обкръжение на Тръмп: Джеси Бинол — адвокат, защитавал Тръмп по делата свързани с щурма на Капитолия на 6 януари и опитите му да отмени изборния резултат от 2020 г., и Джоузеф Флин — братът на бившия съветник по национална сигурност Майкъл Флин. Централният проект е Южната газова интерконекция на Босна - тръбопровод на стойност приблизително 1,2–1,5 милиарда долара, който ще свърже Босна с хърватския LNG терминал на остров Крк, получаващ значителни количества американски втечнен природен газ. Босна в момента е изцяло зависима от руски газ, така че тръбопроводът носи реална обосновка за енергийна сигурност - скъсване на тази зависимост преди забраната на ЕС за руски газ през 2028 г. Освен тръбопровода, AAFS е ангажирана и с модернизацията на летищата в Сараево и Мостар, което довежда общите ѝ заявени инвестиции в Босна до около 1,5 милиарда долара. През март парламентът на Федерацията Босна и Херцеговина прие специален закон, който на практика посочва AAFS по име като инвеститор, заобикаляйки напълно конкурентното наддаване. Transparency International осъди това като създаване на „опасен прецедент", а босненската опозиция твърди, че компанията е избрана в служба на конкретни финансови интереси, а не на националните такива. Босненски източници заявяват пред The Guardian, че това е станало под устойчив натиск от американски официални лица в продължение на няколко месеца. Самият Бинол публично заяви, че тръбопроводът е „приоритет за администрацията на Тръмп." Европейският съюз реагира остро. Представителят на Брюксел в Сараево лично предупреди босненските лидери, че продължаването на сътрудничеството с AAFS може да застраши кандидатурата на Босна за членство в ЕС. Европейската комисия изпрати официално писмо с искане за пауза преди сключването на договора — един от първите случаи, в които Брюксел директно оспорва търговска сделка, обвързана с обкръжението на Тръмп. Опасенията на ЕС бяха двупосочни: липсата на прозрачност при присъждането на договора без търг, и перспективата критична европейска енергийна инфраструктура да попадне под контрола на компания, лично свързана с един непредвидим американски президент. Въпреки тези предупреждения, Хърватия и Босна подписаха междуправителственото споразумение на 28 април. Разследването на The Guardian поставя тази сделка в контекста на по-широка тенденция - фигури от света на Тръмп, заемащи позиции на Западните Балкани. Доналд Тръмп-младши посети Баня Лука през април, а хора, близки до семейството му, проявяват нарастващ интерес към региона. В края на февруари дванадесет централноевропейски и балкански държави подписаха партньорство за доставка на американски LNG, което показва, че тръбопроводът е част от по-широк американски търговски и геополитически натиск в региона. Критиците твърдят, че сделката с AAFS е показателен пример за това как администрацията на Тръмп използва лостовете на американската външна политика, за да насочва доходоносни договори към политически свързани, наскоро създадени компании. Източник: https://t.me/drmjournal/18253