vkartin

От книгата: "Норито: превод на древни японски ритуални молитви"

цитат: "Елементите камуроги камуроми са по-малко чисто етимологични. каму се счита за еквивалент на думата ками 'божество' и окончанията -ги и -ми са окончания, които отбелязват съответно мъжки и женски род, както и в изанаги изанами. ро се определя като частица, изграждаща думата, без собствено значение."

Тази идея ми хрумна днес, докато оглеждах надписа от съкровището от Над Сен Миклош:

ΒΟΥΗΛΑ•ΣΟΑΠΑΝ•ΤΕCΗ•ΔΥΓΕΤΟΙΓΗ•ΒΟΥΤΑΟΥΛ•ΣΩΑΠΑΝ•ΤΑΓΡΟΓΗ•ΗΤΖΙΓΗ•ΤΑΙCΗ

Няма да коментирам различните преводи на надписа, предлагани от наши и чужди изследователи, ще приема за даденост следните моменти:

1. ΒΟΥΗΛΑ е титлата боил, част от сложната титла боила-жупан; или пък е лично име Боил в съчетанието жупан Боил. Основание да приема, че ΒΟΥΗΛΑ може да е лично име, са примери от ХV век като: Боил, син на Богдан; Иван, син на Боил; Новак, син на Боил (Перник, третата четвърт на XV век);

2. ΤΕCΗ или ΤΕC (Н (i) – падежно окончание?) е съществително (не ни интересува в случая какво значи);

3. ΒΟΥΤΑΟΥΛ ΣΩΑΠΑΝ е име плюс титла: жупан Бутаул;

4. ΤΑΙCΗ или ΤΑΙC (Н (i) – падежно окончание?) е съществително, най-вероятно пряко допълнение.

Остават следните думи:

1. ΔΥΓΕΤΟΙΓΗ (dy(ü)getoigi)

2. ΤΑΓΡΟΓΗ (tagrogi)

3. ΗΤΖΙΓΗ (itzigi)

В тях прави впечатление еднотипното окончание -ΓΗ (-gi). Тъй като надписът е твърде дълъг, за да бъде елиптичен (т.е. глаголът да не е изписан, а да се подразбира), най-логичното е да се заключи, че горните 3 думи са глаголи (повтарям, напълно се абстрахирам от предлаганите преводи на надписа, разсъждавам само върху структурата му). При това положение предполагам, че суфиксът -ΓΗ (-gi) е глаголно окончание, най-вероятно за минало свършено време, доколкото в някога в почти всички езици (да не кажа всички) то е било единствената форма заедно с мин. несвършено време за отразяване на отминали събития и са липсвали например “екстри” като нашето преизказно наклонение.

Предлагам на драгите форумци, сред които има хора с филологическо образование, а и такива, които се интересуват от лингвистика, да поразсъждаваме възможно ли е суфиксът -ΓΗ (-gi) да изразява минало свършено време в прабългарския език и ако е така, какви източни (а защо пък само източни) паралели могат да се открия на този начин за образуване на минало време.

П.П. Бележка до модератора. Не би било зле да разделът “Лингвистика” да се извади от раздел “Литература” и да бъде обособен отделно, където подобни теми да бъдат разисквани.

Поздрави на всички

Тесам – дялам нещо;

на диалект и до ден днешен означава същото!

Благодаря за комплимента, не знаех, че съм и фен, който при това е неспособен да обясни нещо си толкова елементарно и затова изопачава!?

Всъщност и в действителност тук и при дугетойги, има К, което обаче се озвучава под влияние на идващата гласна И, която пък е притежателно окончание, 3.л. ед.ч.

Това в тюркските езици е добре известен и широко разпространен фонетичен процес.

Така например и понастоящем във видинския турски говор казват Al bıçagi, kes ekmegi. Вземи ножа и нарежи хляба., само че тук гласната И е вин.п.

Заемането на думи и имена от един език в друг е процес, при който протича едновременно трансференция, пренос, но и субституция, заместване на звукове.

Така например при туркан от М.К. зв. К е собствено източноарменска субституция на болг. Г от болгар.

По същия начин и зв. Г в Грумбат трябва да е собствено гръцка или арменска(?-забравих къде беше записано) субституция на болг. К.

Въпрос:

Къде във Видин говорят турски и откога са тези турци там?