zorrro

Благодаря за информациите но нещо съвсем различно каза Fair Oaks за произношението му на "местно".

"влияние орфографии на мозг"

30. Наличие или липса на "-нн-": каменен, каменна; военен, военна

бг: 1

"мк": 0

щакавски ("сръбски"): 0

Има и в ИНБ Камен Бряг а не Каменен Бряг.

има и Ран Босилек

4. В румънски има "молком" (тихо) но и "мылк"

"Лункавица" (=Лъгавица, име на село в Северна Добруджа) но и Дымбовица (Дъбовица, име на окръг и река във Влашко)

първото е резултат от носен "о" а второто "носен ъ".

първото е резултат от носен "у", очевидно !

Ама защо "яС" ("аз") и "беЗ" ("беЗ") а не "беС"? Очевидно понеже в сръбски има "беЗ" а "яС" е с цел да се отдалечи колкото възможно повече от ИНБ "аз" (словенски "яЗ").

яс е уж за да се различава от яз, язови

веке е от вѧтьѥ

вече е от вѧтьшє

руснаците Казват „йензык”? ??

нашия език (ако приемем, че е славянски)

Дали за сърбо-хърватски е в сила следното правило:

При съществителните от женски род {со - соль - сол; јесен - осень - есен}, мекостта на крайната съгласна не се пази, понеже женският род сам по себе си достатъчно определя образецът (парадигмата). Няма съществителни от женски род, завършващи на исторически твърди съгласни.

Няма съществителни от женски род, завършващи на исторически меки съгласни (освен ж, ч, ш от г, к, х).

Съгласната пред ь

- се е смекчила в руски: соль, осень

- не се е смекчила в сръбски: сол > со, јесен

в сръбски, словенски и в повечето български говори фонетичната разлика между лъ и ль е изчезнала:

български сол, вол, сръбски со(л), во(л), словенски sol, vol.

това отличава южнославянските езици от останалите славянски езици.

при кон също има меко н под влияние на гласната от преден ред ь:

стбълг. конь, чешки kůň [кунь], словашки kôň [куонь], полски koń [конь], украински кiнь, руски конь, сръбски коњ [конь], словенски konj [конь]

това не е вярно !!

в сръбският има цяла буква Љ !!

и на сръбски , нищо не се смекчава от гласната Ь - напр. јесен , на руски "осень "

Има и смегчаване на гласните. О например и т.н.

какво е смегчаване на гласните ?

Интересно дали има статия по въпроса с притежателните местоимения. Все повече хора казват и пишат: "Отивам при майка ми", което е истинско безумие.

защо ?

това , май ти си го писал -че буквата Ъ е ненужна :

Ама тој вокал не се изговара, не знам зашо се буниме, меѓу глас е. Сите согласки на крај го имаат тој полуглас, едноставно дел од говорот е, ама никаде не прави разлика па дури и во зборчиња каде е по приметливо, како некои што ги наброја. Единствено оние кои се најкритични, како рж, македонскиот литературен ги означува со апостроф (`рж).

---

Темната самогласка воопшто не ни е потребна!!! Ај пробајте да спелувате ВРБА. Буква по буква В....Р....Б....А. Никаде нема самостојна буква "ъ" , туку таа е составен дел при изговорот на секоја согласка.

---

Ај ти изговори било која буква без да се слушни то твоето "ъ" !!!

Факт е дека тој глас е составен дел на секоја согласка, па токму заради тоа немора да има посебна буква!!!

---

НЕМАМЕ ПОТРЕБА од посебна буква за гласот (ъ) кој е составен дел на секоја согласка!!!

Ти очакваш сричкотворните (изглежда, също и всички останали) съгласни да не ги съпровождат едни незначителни, остатъчни гласни. Ти дори да кажеш „прът“, пак има нещо като Ъ след Т-то. Пиши „прътъ“ тогава. Дреме ми на шмайзера.

Иде реч, че Ё не е Ъ, ама няма никого вкъщи, че да вдене тая сложна концепция.

То се вижда от твоите писаници колко си грамотен. Според мен трябва веднага да прекратиш всякакви занимания с чужди езици, езиковедство и т.н. и да почнеш отначало да изучаваш своя роден език, белким спреш да пишеш с точността и изразителността на разстроена шестокласничка.

„Мак. пропаганда“ — аз даже не съм бил в Македония, ама явно са ме вербували на местна почва.

абе ти изглежда , си някакво извънземно и българския ти е трети чужд език !

какво сричкоттворно Т , какво Ъ в края на ПРЪТ ???

Да не ти говоря,че ' Иде реч ' и ' няма никого ' се казва на руски,не на български ...

жт без ъ , може да се види така написано , единствено и само в македонските форуми , извинявай

Съвсем си е па възможно, само че се изискват езикова подвижност (телесна, не друга — устна — не извънземна, ами тъкмо тая, която може да спомогне за твоя неочакван и пръв успех пред нежния пол, та да не се занимаваш с работи, които са далеч над твоята вещина и още по-далеч, че даже и навеки отвъд твоите предполагаеми стъкмителски възможности) и умствена освободеност, та да осъзнаеш крещящата нужда да погребеш и забравиш нежелателните елементи (напр. Стойковци, Аратовци и всякакъв подобен измет, непритежаващ ни грам действителни доводи, но пък два тона отпратки към разни мракобеснически и противобългарски издания, неграмотнически исторически извори и пр., както и къмто имащи тапия неграмотни глухари, глухи тапири и неодухотворени, почти неодушевени кухари). Сричковото ядро е Ж. При смрт е Р. При вро е Р — т.е. вр̀о, не вро̀ (отговаря на „върхъ̀т“/„върха̀“, т.е. членуваното на „вр(ъ)х“).

В Македония звукът е същият, ама друг път. В противовес аз пък твърдя, че Ё в жёлт(ый) е баш същото говедо, обаче поради сталинизъм и алкохолизъм са го забранили лошите руснаци. Айде, обори ме, ама изнапред звънни на К. Алексова.

значи , според теб в македония , не се говори на български,а на мандарин:

В някои езици сричкообразуващи могат да бъдат и проходни съгласни. Така в някои диалекти на мандарин сричките „съ“, „шъ“ и „жъ“ се произнасят съответно [sź̩], [ʂʐ̩́] и [ʐʐ̩́].

Македонското сричково Р е точно ъ + р показват най професионалните изследвания:http://venus.unive.it/canipa/pdf/HPh_17_Europe.pdf

Естествено че е жът, но понякога звукът Ъ се съкращава дотолкова, че е безсмислено да се изписва, особено ако човек се опитва да покаже по-точно как става това изяждане на звука, без да навлиза в излишни подробности. Колко често пишем кънига и пътица, за да подчертаем някакъв остатъчен звук? Аз — не твърде често.

Освен това не знаях, че тия мнения ги пиша в качеството си на македонист. Ех, камък ми падна от сърцето! Вече няма да се чувствам толкова необразован. Лично ти ли раздаваш тапиите по македонистика (щото смятам да се възползвам от новопридобития си ценз)?

Не е съвсем уместно да се твърди, че буквата Ъ е забранена в македонския и сръбския. Просто тамошните не произнасят чисто Ъ, така че от нея няма смисъл. Буквата Ы забранена ли е в българския?

в думата ЖЪТ е напълно невъзможно Ъто да се съкрати , защото няма къде другаде да се позиционира сричковото ядро ! а еровете са изпаднали преди хиляда години !

в Македония звука Ъ е същия , а е забранена само буквата

В дупнишкия говор съчетанието ъл, лъ между две съгласни след неустнена съгласна под ударение е минало в ъ, a без ударение в ạ:

гътам (гълтам), дъго (дълго), жът (жълт), съба (стълба), сънце (слънце), дạбòк (дълбок), жạтѝца (жълтица). В разложкия, благоевградския и други говори пък то е минало в ъ във всяко положение: вък (вълк), въна (вълна), пън (пълен), пъзѝ (пълзи), гътам (гълтам), сънце (слънце), жътѝца (жълтица) и др.

http://www.promacedonia.org/jchorb/st/st_2_v_fon_3.htm

думата е ЖЪТ !

жт без ъ, може да напише само някой македонист , там тази буква е забранена !

ама, че глупост . кой те излъга за тази дума ?

Никой няма да произнесе макя, жт или бочва, когато пише майка, жълт и бъчва

как, се произнася жт ?

князь

Происходит от праслав. формы *kъnędzь, от которой в числе прочего произошли: ст.-слав. кънѩѕь (Супр.), русск. князь, укр. князь, болг. кнез «старейшина», сербохорв. кнез «князь», словенск. knеz «граф, князь», др.-чешск. knеz, словацк. knaz «священник», польск. ksiadz — то же, в.-луж. knjez «господин; священник», н.-луж. knez «господин, священник», полаб. k?naz «дворянин, помещик». Праслав. *kъnędzь заимств. из прагерм. *kuningaz, др.-в.-нем. kuning, производного от kuni «род», откуда и фин., эст. kuningas «король».

на този линк няма никакви идеи !

Абсолютно безспорно е, че македонският литературен език и българският книжовен език са основани на различни групи диалекти на един и същ език. Този език има страшно много специфични черти, които ясно го разграничават от сърбохърватският. Общо за всички български диалекти, което ги противопоставя на сърбохърватските е, че:

1. нямат падежна система при имената

2. имат членуване на имената

3. не различават род в множествено число

4. имат бройна форма за множествено число

5. сравнителна и превъзходна степен се образуват с по- и най-

6. имат кратки притежателни местоимения

7. нямат инфинитив

8. нямат повелително наклонение 1 л. мн. ч.

9. нямат отрицателни форми на повелително наклонение при глаголи от свършен вид

10. повелително наклонение 2 л. мн. ч. на -ѣте (сърбохърв. -ите)

11. бъдеще време = неизменяема частица + сег. вр. / "нѣма да" + сег. вр.

12. окончания -хме, -хте, -хѫ за минало свършено и за минало несвършено време

13. имат бъдеще в миналото и бъдеще предварително в миналото

14. имат преизказни форми

15. имат минало несвършено деятелно причастие

16. нямат отглаголни съществителни от свършен вид

17. имат удвояване на допълнението

18. имали са гласна ѫ (сърбохърв. у)

От друга страна, няма никаква особеност, обща за диалектите, наричани „македонски”, която да ги противопоставя на останалите български диалекти.

А защо Галата е членувана ?

Аха!

Сега остана да обясниш как точно се е образувала тая форма, щом като не е грешка от "хиперурбанизъм", и защо ако тая форма е "правилна", други подобни на нея трябва да са грешни?

Ми нали ако ги нямаше тия форми преди кодификацията на езика, а се появеха впоследствие, към тях щяха да се отнасят по същия начин!

Виж и какво е написал Alexander_Nevski са друго значение на "ядвам"!

Сега лекции ли ще си четем?

Ако "организирам" и "стартирам" са от несвършен вид, това как им е свършения?

Нямат?

Като кажа "Стартирах автомобила", това какво означава?

Че глагола предава действието в цялост или в процеса на извършване?

На мен ми изгежда първото.

Стартирах автомобила и край.

А "стартирах автомобила много пъти, докато запали"?

Сега вече изглежда да е второто.

Ама разлика във формата няма?

Ми няма и да намериш.

Това е форма в процес на развитие, която далеч не се е граматикализирала.

И която ревностните бранители на езика биха задушили по всякакъв възможен начин.

Потърсих.

Не в граматика, а в тълковен речник.

И за "организирам" и за "стартирам" за аспекта пише "НСВР. и СВР."

На кой сега да вярвам?

Айде ви още малко занимавка.

В някои диалекти понякога "в"-то в глаголите се изпуска.

Тогава става "стъпям", вместо "стъпвам", "тръгам", вместо "тръгвам", "ида", вместо "идвам" и т.н.

Това сега какво е? Хипервилиджизация?!

Хубаво, обаче се употребяват и "правилните" форми наред с "грешните". Сигурно хиперурбанизма е (уж) "винонен".

Така е!

Няма такова животно!

Няма го в граматиката - и дотука беше.

блаблабла

Нищо не каза ! Аз вярвам на Историкът защото той обеснява многто по добре , ти само се заяждаш със него .

Да , в граматиките и речниците не съществуват информирВам,организирВам,стартирВам ,

затова са неправилни и хипер-урбанистически

Сигурен бях .

За повече подробности използвай някоя граматика или някой речник.

А ти какво очакваш да намериш? В граматиките пише как да се пише и говори граматически ПРАВИЛНО.

Надявам се това да не учудва аудиторията...

съвсем се забърках

значи в граматиките пише , че е грешно ?