aleko

Брех!!!!! Какво става в такъв случай?

Ми то това си е революционна новина! В съчетание с робота, който покаваха тук по ТВ.

Стряскащо е леко така.... Кой ще купува, ако хората не получават пари?

По някаква причнина ми е по приятно да размишлявам за нещата след това. Имам предвид, че според мен, ще настъпи промяна, голяма промяна, и обичам да си представям как би трябвало да продължи човека след тази промяна.приеми го като личното ми хоби примерно.

Това, че много хора ще останем без работа, ще има масов глад и тн и тн някак си вече съм го приел за даденост и не се отдавам на мисли как да се предотврати, промени и тн. За мен нещата си имад някакъв собствен ход, някаква цикличност и просто идва време за промяна на ценностите на човека. отдавна не живеем с синхрон с природата и това ще се промени, убеден съм.

Вчера се зачетох за мотивацията. просто за видовете мотивация, които движат човека. разделят я на два вида - външна (extrinsic) и вътрешна (intrinsic) мотивация.

външната мотивация е тази, която идва извън нас - кара ни да свършим нещо, заради наградата която я съпровожда.

вътрешната съответно ни кара да свършим нещо, защото то в нас. защото искаме да свършим нещо с цел себеразвитие, удоволствие, защото така е морално и тн и тн.

Съгласен ли си, че времето в което живеем, външната мотивация движи хората? да стават всеки ден в 8 за работа? да ходят от пон до петък на работа? за да им платят на края на месеца? много, наистина, много малко хора могат с ръка на сърцето да кажат, че това което правят, им идва от вътре. че го правят, защото импулса съществува в тях.защото искат да станат още и още по-добри в него...за съжаление и аз не съм един от тях.

има много проведени изследвания по темата и е доказано , че външната мотивация намалява креативноста и въображението. външната мотивация работи и увеличава производителноста само тогава, когато имаш 'мешанична' работа за вършене. а този тип работа си отива с навлизането на технологиите.

та някаква таква промяна си представям - в ценностната система. хората трябва да правят и да развиват това, от което изпитват удовлоствие... да развиват себе си и качествата които притежатват. каквото може да бъде човек, това трябва да бъде. трябва да сме истински към нашата природа. себеразвитието идва не защото човек иска да задоволи някакви свои нужди (като вода, храна, дрехи, семейство, секс и тн), а защото иска да се развие като индивид. а това желание винаги идва от вътре.

представи си как утре се събуждаш в свят, в който материалното(пари, награди, и тн) вече не е мотивацията на хората.

мисля, че сме почнали да разчитаме само на очите си, като сетиво, за да се осъзнаваме и различаваме от другите. мисля си, че това ме прави различен - да имам такава и таква кола, жена, апартамент еди-къде-си, почивка там и там... това ми дава самочуствието, че съм нещо повече от съседа. от колегата. и тн. колкото по-скъпо- толкова по нагоре в системата.

иска ми се да може да се обърнем към себе си. убеден съм, че когато човек прави нещо, защото му е приятно, защото иска да развие себе си и качествата си, резултата винаги винаги винаги ще е много по-добър от колкото ако го стимулират с пари(или заплахи). аз за себе си си давам сметка, че когато имам някаква задача, която ми е приятно да я върша, мога да съм концентриран часове наред в нея. да я изпипам до най-малкия детайл.да извлека максимума от нея. да и се порадвам като е готова. да я осмисля. да стигна до следващото ниво, така да се каже. но когато ми плащат за нещо, рядко постигам същите резултати...да не говорим, че се концентрирам за макс 10 мин...просто мозъка се съпротивлява.

в сегашният свят това много много трудно може да стане. просто сме притиснати от много страни и не можем да вдигнем глава за да се озсъзнаем. надпреварваме се с околните кой колко ще спечели. кой колко ще има...количеството отдавна е задминало по стойност качеството...

та...малко се отплеснах. но наистина мисля, че човек трябва да погледне в себе си и да се опознае.

нещо трябва да придизвика такава глобална промяна в съзнанието, без значение какво ще е, се надявам да стане скоро знаеш, теории за "края" на света има много. от всякакви източници. има някакъв чар в тях, но общо взето всичко са догадки на други хора с техните си виждания и реалност. така че няма смисъл да се губи време в спорове това ли ще стане или онова.

та, за Canon и роботите ... мисля, че това(изместване на хората от технологиите) е неизбежно. и в това е най-хубавото. ще имаме шанс да спрем да бъдем "роби" на парите и възможностите, които уж идват от тях. вместо това ще можем да се обърнем към себе си и да се развием като индивиди. просто прехода от едното към другото най-вероятно няма да бъде приятен за никой. но съм убеден,че е неизбежен.

ето едно заглавие от днес, свързано с основната тема

http://it.dir.bg/news.php?id=11141164

За япония ще трябва да почета повече за да мога да кажа нещо, но до тогава искам да ви питам - някой чувал ли е за формулата за устойчиво развитие? Някви легенди само чувам, опитах се да намеря нещо, но намерих само формула за устойчиво развитие на предприятията.

а до колкото знам истинската формула касаела едва ли не развитието на целия свят?

Чували ли сте или нещо съм се объркал?

"occupation by industry"

"labor force by industry"

www.oecd.org - тук има най-много цифри . всякакви цифри що се касае до икономиката, населението и тн.

междувременно -

"http://dnes.dir.bg/news/ispania-bezrabotitza-krediten-reyting-11036875" - безработица

Т.е., как така ще спираме ръста на производителността на труда, нали? Наистина е трудно.

Един от ръководителите на Японската национална банка, дали не беше и самият й председател, разказал в средата на 90-тте години на група български банкери следната история:

В края на 50-тте или началото на 60-тте години на 20 век (когато нашите комунисти спяха като заклани в догматиката си!), Японската държава започва национален проект за магистрали. Търсейки финансиране, говори, разбира се с МВФ или Световната банка, не знам вече. Онези идват, сядат, правят разчетите и казват - ОК, такъв и такъв (оттук нататък ша замоля професионалните икономисти да не ми се сърдят за лаическата неточност в терминологията) процент автоматизация и механизация и т.н.

Японците обаче не щат! Съобразжението е, че ако има свръхмеханизация, парите от проекта ще се концентрират като печалби на няколкото фирми, които оперират с тази механизация и/или я притежават, а те (японското правителство тоест), кой знае защо искали по-голяма част от парите да идат сред хората.

Чисто икономически е много глупаво, но чисто държавнически май не е... Разбира се, иде реч за баланс, или дори за отпускане на клапана, а не за изпълненията на Мао.

Ето сега се строят в БГ магистрали, което, несъмнено е нужно като слънцето и въздуха, защото комуникацията е в основата на икономиката. Обаче кой печели от тях? От тия огромни цени на километър? Няколко големи фирми. Заплатите не ги знам какви са, но не са като IT сектора, поръчките не ги знам как се взимат, но никога не е било при кристална яснота... Често фирмите не са български, а нечии някъде в някой търговски регистър.

Излиза, че това раздвива икономиката само косвен, но самите проекти не носят пари на хората. Те носят пари само когато сравнително голям процент от хората са ангажирани в производството.

Не ща да звуча волунтаристично, но май така излиза.

Именно! чудесен пример.

Но ако японците са имали "акъла", така да го кажем и най-вече възможноста да откажат и да предвидят последствията, то дали масата страни ще го направят? Най-вече дали ще имат този лукс да кажат не. да имат избор. или дали печалбата (под формата на спестени пари) от наемането на такива фирми (с технологии ) няма да наклонят везните в по-голямата част от останалия свят?

Дано доживеем да видим.

не отговори на въпроса

а технологията не е по-скъпа от ръчния труд. напротив - много по евтина е. много!

Ръчния труд винаги ще е по-скъп и затова ще го замени технологията. (Пример - земеделието)Защото никой не иска да плаща, ако може да не плаща за извършването на дадена работа и пак да я свърши.

извинявай, вярно звучи малко объркано

представи си, че ти управляваш държавата Х. Решавате, че на държавата и е нужна нова магистрала. Отделяте определени пари за изграждането и. Почвате да търсите фирми, които да я построят. какво търсите в тези фирми? цената, която искат за направата на 1км магистрала и евентуално качествтото на строителство.

Появяват се 2 фирми на конкурса.

Моята фирма предлага цена от 1000 жълтици на 1км за изграждне и много добро качество на строеж.Време за построяването - 1г

Втората фирма предлага цена от 100 000 жълтици на 1км за изграждане и някакво поносимо качество. Време за построяването - 3г.

Цената на 1км на моята фирма идва от малкото хора и добрата технология.Технологията дава и доброто качество. Ибързината в строежа.

Втората фирма, тъй като има много строители и малко технология, предлага доста по висока цена.И по ниско качество.И по бавно.

Ти, като управник на въпросната държава, коя фирма ще избереш?

какво според теб ще стане, ако аз имам фирма с 10 служителя и благодарение на технологиите те правят по 10км магистрала на ден. Примерно говоря. И цената ми е 1000 единици на км.

И съответно други 5 фирми, които имат 1000 служителя, правят по 1км на ден и цената им е 100000 единици?

Или 500 фирми, с по 10 служителя и правят по 1 км на ден, като общо цената им е 100000 единици?

е добре де, но кой работодател ще иска да ангажира много хора за извършването на дадена работа(строене на магистрали, почистване и тн), ако приемем, че има технология, която може да го направи? Ако аз давам парите, обективно, ще предпочета машини да я свършат, вместо много хора. Най-малкото заради очевидната разлика в заплащането . защото много машини могат да се поддържат от малко хора.

Мисля, че трябва да се гледа глобално на този проблем, а не отделните страни.

Защото ако примерно Турция има развита индустрия, тяхната продукция отива не само на техния пазар, но и на много заобикалящи страни. Това не пречи ли на тези страни да имат развит сектор Индустрия? Защото това , което им трябва е вече произведено. А тези, които държат бизнеса със сигуност не искат всички да произвеждат, защото падат цените. Същото, мисля, важи и за земеделието. Скоро сигурно и за услугите.

За китай и Виетнам данни няма. Или поне не там къде търся

Чили: има данни от най-рано 1996: Процент на заети в земеделие:15.2. през 2009 са 13.2

Процент на заети в индустрията: 1996 - 26.7%. През 2009 - 23.6

Процент на заети в услугите: 1996 - 58.1%. През 2009 - 66.1%

Турция: През 1956 процент заети в земеделие: 79.5. През 2009 - 24.7!

Индустрия: през 1956 - 9.5%. През 2009 - 25.3%

Услуги: през 1956 - 11.0%. През 2009 - 50%

Не мога да се съглася. Примера не е удачен според мен.

И в момента е възможно да се създаде софтуерна платформа, която автоматично да търси из интернет всякакви обяви и оферти за почивки. от спа до сафарите. всияко което хората предлагат. След това тази информация да се представи синтезирано и сегментирано по категории и видове в хубав и достъпен уебсайт. Когато си харесаш дадена обява, сайта запазва билет за самолета, ношувката в хотела и ти праща фактура по email-a.ако няма билети , ти показва датата на следвашия възможон полет и така и така. Край с разнообразието от фирми предлагащи различни почивки.

Според мен няма как да продължим по съшия начин оше дълго. Природата ще покаже

и когато всички започнат да правят едно и също (или много близко до това) , кой ще консумира тяхната услуга?

До alvassareiro:

Що се касае поддръжката съм съгласен с теб. Но ако имаш поглед върху ИТ сектора в момента прави ли ти впечатление 1 администратор колко машини поддържа. Има случай, в които това съотношение е 1 към 100. Не мисля, че в поддръжката могат да отидат толкова мнохо хора.

А за развитието на технологиите се грижат изключително малък брой хора. Тези, който могат да ги развиват.Тези, които имат акъла да го правят, така да се каже Те са нищожна бройка в сравнение с масите. А масите консумират.

Целта на тази статия е да окуражи хората, който ще трябва да преживеят и направят промяната.

Цифрите в горните две графики (източник – OECD ‘ Organisation for economic co-operation and development’)на пръв поглед какво ви показват? Че хората с течение на времето са се прехвърлили масово от земеделието и индустрията към Услугите.

Пред очите ви е развитието на света за последните 60 г. в картинки. Но ако прилагате логика и правилни разсъждения тези две картинки показват на къде отива света. Безспорно.

Виждате каква част от населението в какъв сектор е работила, съответно през 1956г. и 2009г. (Източник на данните: http://stats.oecd.org/index.aspx?queryid=451#.). Защо според вас имат такъв огромен отлив от земеделието и индустрията в ползва на Услугите? Отлив, които е безспорен факт. Защо хората са започнали масово да предлагат труд(под формата на услуги),вместо да произвеждат? Пазарите ли са виновни? Може би цените?Сложни финансови лостове,Банките или правителствата? Или е нещо с наистина елементартно обяснение, толкова логично и просто, че човек просто не си дава сметка. А като осъзнае, мисля, го обзема малко страх.

В опит да си отговоря на въпроса, попаднах на един „Работен документ” на Централната Европейска Банка от Май, 2006 г.( http://www.ecb.int/pub/pdf/scpwps/ecbwp625.pdf). В него се изтъкват няколко основни причини – „Изместване на приходи от еластичността на търсенето, в процес по-късно известен като "йерархия на нуждите" (Appelbaum и Schettkat 2001)”, промяна във вкусовете, както и ниската производителност на сектора (Услуги).

Ако ви се трува сложно за разбиране - не се притеснявайте. Това не се реалните причини. Икономиката е „наука, коята изучава последствията на взетите решения”. Как промяната в едно малко нещо носи след себе си големи, понякога катастрофални, проблеми или съответно - облаги. И кое е това малко нещо, което е накарало хората така драстично да се прехвърлят от Земеделие и Индустрията към Услуги-те? Ако мислите в правилна насока, би трябвало да си зададете и въпроса – как така, през 1956 г. 28 процента от населението са изхранвали останалата част (включително и себе си, разбира се), а сега едва 4-5 процента изхранват Света? Освен това, за този период населението на земята, както знаете е скочило 2 пъти! И излиза, че ако преди 50-60 г. 3-ма души са изхранвали себе си плюс още 7 човека, то през 2009 излиза, че 3 човека изхранват...60. Включително и себе си. Как успяват?

Отговора е един – технологиите!

Ако приемем, че за обработката на единица площ са се изисквали 30 човека, благодарение на технологиитe, сега 1-2 могат да го правят. И очевидно го правят доста по упешно, ще е касае до количетвото.

Логично би било да се запитаме тогава какво да правят хората в селата, докато машините обработват земята? В селата, историческите центрове на земеделието, се оказва, че няма повече работа за тях. За това хората правят най-логичното и просто нещо – местят се там, където могат да изхранват себе си и децата си - големите градове. По това време, всъщност, не са били големи, но сега са. Ситуация, много красноречиво описана от Стайнбек в романа „Гроздовете на гнева”.

Не е ли любопитно да се запитаме тогава какво става, когато хората от село отидат в големите градове?

Или когато работниците от фабриките, независимо какви, трябва да отсъпят пред конвейрите и роботите?

И както се вижда по горе, хората се населват по градовете.С какво се занимават и с какво се прехранват?

Гледайки тази графика и графиката на заетостта, става пределно ясно , че всики тези хора работят в сферата на Улугите. Близо 80% от хората работят в сфера на Услугите! И няма как да е различно – технологиите вече са окупирали другите два сектора.Нямаме избор! Истината е, че земеделието и индустрията вече се нуждаят от много по-малко хора за да произвеждат много повече от когато и да е било преди. Логичната мисъл би заключила, че с развитието на технологиите, това съотношение би спаднало още за сметка на хората. Може би не под някакъв минимален минимум.

А какво включва сферата Услуги като работа? Да видим с какво се занимават толкова много хора по света. Пак, според документа на Централната Банка, това са:

- около 30% работят в търговия на едро и в търговията на дребно, ресторанти и хотели;

- Транспорт, складиране и съобщения - около 10%;

- Финанси, застраховане, недвижими имоти и бизнес услуги - 20%

- Накрая, останалите 40% се намират в работа за Общността, социални и персонални услуги.

Това са хубави професии, които в повечето случаи изискват някаква форма на образование от работещите. И те го правят – учат. Развиват се. Ставаме все по умни.

Въпросът ми е – какво ще правим, когато технологиите навлезат в сферата на Услугите, със силата с която навлязоха в земеделието и индустрията? Когато вместо 10 служители на гишетата, ще имаме 2-ма служители и 8 машини. Когато вместо сервитьорката да ви сервира и да ви взема сметката, ще избирате храната си от компютъра и пак там ще поставяте дебитната си карта за да платите. Бакшиша естествено ще е включен в цената.Когато умни компютърни програми изместят труда на безбройните чиновници? Примерите могат да са много. Те вече са реалност. И това ще стане, основно защото е по-икономически изгодно, рентабилно…а и защо хората да работят като има развити технологии?

Не вярвате? Или не искате да се замисляте? По-добре недейте.

До ,грубо казано, 20 век, технологиите в земеделието и индустрията са били по скоро в помощ на човека. Те не са замествали труда му. Но когато хората напредват достатъчно, виждат възможностите на технологиите и успяват да ги развият и внедрят , става най-логично – те окупират секторите земеделие и индустрия. И така там вече не са необходими тези човешки усилия и труд. И хората отиват да работят в единствения сектор, все още не зает от технологиите.

Поради спецификата на работата в този сектор, не тежките машини и конвейри ще ни заменят, а софтуера.Умният софтуер. Ако технологиите променили земеделието и индустрията са най-вече машини, чиято цел е да произвеждат много, като изискват малко, то в Услугите това ще е умният софтуерен продукт/разработка. Софтуера и сега ни помага безкрайно много да работим, както навремето технологиите са помагали на земеделците( но не са ги отменяли), така и е въпрос на технологично време когато тези софтуери ще бъдат разработени до степен, която няма да изисква хора. Или поне не много хора.

Та, какво ще правим всички тези образовани хора когато ‘машините’ почнат да работят вместо нас? Този въпрос, разбира се не се отнася, към онези, чиито труд изисква въображение и специфични умения и познания. Бройката на които е незначителна в сравнение с базата.

Задава се огромна безработица. Хората просто няма да има къде да работят повече. Не може да се върнат на село да обработват земя, най-малкото за себе си, защото тази земя в повече случай е собственост на големи фирми или корпорации. А те използват машини. Представете си половината, а даже и повече население без работа.

Не мислете.

Но недейте и да изпадате в паника или депресия. Защото технологиите, сами по себе си, са прекрасно нещо. Трябва да ги обичате. Няма как да не ги обичате. Благодарение на тях, може да стигнем от Европа до Америка за няколко часа, да се свързаме с милиони души посредством интернет и мобилните телефони, да си поъчваме храна за вкъщи вместо да готвим. Малко по малко почват да заместват монотнония и досаден труд. Трудът, в който не се изисква креативност и мисъл. Тяхната цел е да направят живота ви по лесен.Те са бъдещето! Но това бъдеще не включва в себе си толкова много хора.

Оттук може да стигнем и до заключението, че за малкото оставащи услуги, извършвани от хора, ще има невероятен наплив от желащи да ги работят. Цената на една услуга е една когато желаещите да я работят са 5-10-50-100 души, и свъвсем друга когато желащите са 1000-5000-10 000. Сами разбирате какво ще стане с ‘цените’ на тези услуги. Това се нарича икономика и нейния основен принци на търсене и предлагане.

Икономиката обаче е безсилна срещу технологиите.Политиците също. Няма да чуете да се говори за това от хората, който управляват днешния свят.

Те не могат да дадат отговор какво ще правят всички тези хора. Най-малкото – ако 10% произвеждат всичко, и 90% нямат работа – как икономиката, в състоянието което е, ще издържи? Как 90% от хората няма да работят, но ще трябва да плащат на останалите 10%. Кои ще бъдат тези 10%? Или да кажем – 20% ще работят, 80% не. Или 30% ще работят, 70% не. Точни цифри са трудни за предвиждане. И няма смисъл.

Как ще разпределяме благата „честно” по-между си?

Такъв избор няма как да се направи изкуствено, няма човек, който да взема тези решения. Историята познава такива опити, но също ни показва какво се случва в едно такова общество, където разпределението на благата е наложено от някого, а не естествено разпределено според нуждите и възможностите на хората.

Сега е момента да се опитате да си представите света на бъдещето. Вие имате ли място в него? Имате ли място в свят, в който съвсем малък процент от хората ще произвеждат всичко, от храната и дрехите до всякакви удобства и услуги, благодарение на технологиите?

Логиката на нещата , мисля, води до очевидното – промяна. Трансформация. Наречете го както искате. И не промяна в тъмните,безкрайни и недоразбрани правила на икономиката, вида на водената политика или каквото и да било друго. Те не могат да дадат решение. Идва промяна в баланса.

Промяна на световно ниво. Ако първо не се случи финансов колапс, нова световна война, предсказанието на Маите, на астролозите или който е да било, то ще е заради технологиите. Абсолютно сигурно. Само отказ да се размишлява логично или не трезва мисъл ще отхвърлят това.

А хубавото е , че няма защо да умуваме какво точно ще е. Да изпадаме в спорове, дали Маите са прави, дали долара ще издържи, дали страната X ще напапдне страната Y, въвличайки всички останали или дали масово безработните хора ще тръгнат на протести и бунтове, сривайки познатият икономичен свят. Защото всички тези възможни изходи ще доведат неминуемо до едно и също нещо, просто по различни пътища – намаляване на населението и усвояване на технологиите още повече.

И не се заблуждавайте – за да продължим да съществуваме като вид трябва рязко редуциране на популацията на света. Оттам ще започне промяната. Това е и отговора на въпроса, който си зададох по рано - как да разпределим относително малкото блага измежду много хора? Сега отговора е ясен – не може! Винаги ще е за сметкта на едните. Независимо кои точна са. Някои винаги ще плащат за просперитета на другите. Това представлява икономика и света като цяло в днешни дни. Не се сърдете. Няма смисъл. Но ако това е нормално в днешната икономика, мислите ли. че тези правила ще се запазят, когато 2-ма работят, а 18 почиват?

Да, точно това казвам – много хора ще изчезнат. Безпристрастно погледнато в смъртта няма нищо лошо. Смъртта поставя началото на нещо ново. Старото учи новото, старото умира, за да продължи новото. Природа.

Това не е предложение да тръгнем да избиваме населението на земята с цел икономически растеж и просперитет за останалите.Все пак сме интилигентен вид.

Това, бъдете абсолютно сигурни, ще стане от само себе си. Природата не търпи дисбаланс.

Истинският въпрос, който трябва да си задаваме е – когато това стане, какво ще правят, тези които са на върха на естествения подбор и се приспособят към новото?

Чувам вашето мълчание. Виждам обърканите погледи.

Аз нямам отговор – и може би никой няма. Защото той ще дойде с промяната.

Но имам един съвет – не повтаряйте историята!

Алеко Попов