Кръстоносец 12

Статута на Охридската архиепископия според Нил Доксопатър – 1143г.

Както се вижда обаче, това сведение е едва от 12в. Статутът й е бил особен дори когато бълг. земи са в пределите на Византия. Тя е била нещо като патриаршия, само дето нейният предстоятел не е имал ранг на патриарх. При все това се стигнало до там, че Димитър Хоматиан коронясал Теодор Комнин за император, въпреки протестите на никейския патриарх. Началният период обаче наистина е проблемен - т.е. дали е била архиепископия подчинена на Цариград или Рим или е била независима и от двамата, а само предстоятелят й е имал по-нисък ранг. В резултат от договора между Лакапин и Петър І предстоятелят на БПЦ получава патриаршески ранг, а бълг. владетел е признат за император на българите, което колкото и компромисно да изглежда спрямо мераците на Симеон още дълго време си е било огромно изключение. макар иначе всички останали владетели да били практически съвсем независими.

По-интересен е въпросът в началото на ВБЦ. Охридския архиепископ си остава, но търновският е бил ръкополаган - Василий от папата, а Йоаким І от никейския патриарх. Т.е. в началото търновският патриарх не е имал статута на охридския, а е бил по-близо до типа на останалите национални църкви.

Случаят с Охридската архиепископия наистина е интересен. Но през почти цялото съществуване на Византия на нейна територия се намират повече от една автокефални църкви. Кулминацията е при Юстиниан, когато и петте древни Патриаршии - Рим, Константинопол, Александрия, Антиохия и Йерусалим - са част от Ромейската държава. Мисля, че поне де юре сме имали някаква формална зависимост от Константинопол. Иначе Петър би могъл да получи царската титла направо от българския църковен глава. Например малко след гръцката независимост/1830/ се стига до конфликт и отделяне на еладската църква от Константинопол под формата на автокефална архиепископия. Та гръцките крале, ако не греша са били признавани и коронясвани именно от нея.

Зависи какво се схваща под "автокефалия". Ако става дума за собствен църковен шеф, е едно, а ако става дума за канонично отделяне от църквата-майка - друго.

Канонична самостоятелност българската църква получава на т.нар. Фотиев събор през 879/80г., когато епархиите й са извадени от епархийските списъци на Константинополската патриаршия.

Кога се е сдобила със собствен църковен предстоятел (знаменитият архиепископ Йосиф / Стефан) не е ясно. Повечето специалисти виждат в това събитие пряка последица от VIII Вселенски събор и затова го свързват с 870г. Но понеже няма никакви преки данни, не е изключено архиепископът да е бил ръкоположен и чак през 879/80г.

БПЦ поне формално и де юре се води автономна архиепископия до 927. И смятам, че в такъв случай тя няма как да е автокефална. Към днешна дата нито една от автономните Православни църкви не се счита за автокефална.

Кога Българската Православна Църква получава автокефалия, на събора от 870 или след договора между цар Петър и Роман Лакапин през 927, когато е обявена за Патриаршия? Въпросът ми е породен поради разминаването на различните източници по темата