Ewgeni Martschew

С други думи, нашето оръдие стреля само с две хиляди (2 000) години назад, и всичко друго е... непроследимо, тъй ли ще до

Njet Your Lordship,

Y-Dna results would explicate mutations. You can look back by an average time factor as far back as you want and try finding the TMRCA (Time to Most Recent Ancestor).

Rds

E.Martschew

Ах, Южняк, то май почна да поддържаш тезата,че прабългари и славяни са дошли на празно пространство и ...

Hey Genefan,

You can explain to all, it's too early to speculate.

We know, the autosomal results is what really matters.

Rds

E. Martschew

"При последните генетични изследвания някои клонове R1b (CTS9219 Балкански кластер) са на една клонка с испанци."

Try googling on Roger de Flor or on Catalan Company.

Rds

Ewgeni Martschew

ОТ: По-добре Селищев , отколкото модерните проучвания. Там съвсем ще я загазим . Според австрийците например, задпоставеният член (женаТА, а не ТА(зи) жена) е точно албанско изобретение.

Стинка, това колко са латиноезчните, албанци и гърци и какво е влиянието им, трябва да се реши от историците.

Проблемът е, че българските историци изобщо отказват да разгледат проблема. Т.е. за теб не е под съмнение, но те се съмняват.

Възможно е мненията ни да са спекулативни, не знам - няма по кой да се сравним. Тук не са проблем данните, а липсата на интерпретации от специалистите (историците).

Какво значи данни няма. За славяните има ли? За Мизия - нищо, според източниците славяните са разкарани. В Тракия предполагаме, че северите са някъде там. Има данни за славяни около Белград и в югозапада. За 99% от територията на България и т.н. българско землище се съди само и единствено на лингвистиката. Въобще ако нямаше лингвистика не знам дали щеше да има славяни.

За наличието на латиногласни (същото езиково понятие като славяни) има достатъчно лингвистични данни. След като веднъж са използвали лингвистиката и са тръгнали да правят теории, историците да бъдат така добри да си довършат работата и да използват докрай тази наука. Езикът ни може и да е от славянската група, но не е славянски, а български. Като такъв е член на БЕС и аз лично съм любопитен как се е озовал в този съюз и какви са процесите свързани с формирането му. Ако бях сърбин нямаше да ме интересува изобщо (и аз като Митака ), по простата причина, че сръбския няма отношение по въпроса.

Ето например един цитат от Уикипедиа:

Проблемът не е в текста, а в това, че най-вероятно е интерпретацията на фактите е направена от любител като нас. Няма име, няма публикация. Дали е истина или спекулация един бог знае. При отсъствие на авторитетите е нормално да има различни мнения, сред които със сигурност някои ще са спекулативни.

http://en.wikipedia.org/wiki/Swedish_grammar

" ...

The definite article in Swedish is mostly expressed by a suffix on

the head noun, while the indefinite article is a separate word preceding

the noun. This structure of the articles is shared by the Scandinavian

languages. Articles differ in form depending on the gender and number of

the noun.

The indefinite article, which is only used in the singular, is "en" for common nouns, and "ett" for neuter nouns, e.g. en flaska (a bottle), ett brev (a letter). The definite article in the singular is generally the suffixes "-en" or "-n" for common nouns (e.g. flaskan "the bottle"), and "-et" or "-t" for neuter nouns (e.g. brevet "the letter"). The definite article in the plural is "-na", "-a" or "-en", depending on declension group, for example flaskorna (the bottles), breven (the letters).

When an adjective or numeral is used in front of a noun with the

definite article, an additional definite article is placed before the

adjective(s). This additional definite article is det for neuter nouns, den for common nouns, and de for plural nouns, e.g. den nya flaskan (the new bottle), det nya brevet (the new letter), de fem flaskorna (the five bottles). A similar structure involving the same kind of circumfixing of the definite article with the words där (there) or här (here) is used to mean "this" and "that", e.g. den här flaskan (this bottle), det där brevet (that letter) as a demonstrative article.

The five declension classes may be named -or, -ar, -er, -n, and null

after their respective plural indefinite endings. Each noun has eight

forms: singular/plural, definite/indefinite and caseless/genitive. The

caseless form is sometimes referred to as nominative, even though it is used for grammatical objects as well as subject."

:!!!: :!!!: :!!!: Ще помоля всички участници във форума да разгледате руската публикация за скандинавските източници за българите публикувана по преди и да датете мнение. :!!!: :!!!: :!!!: