А.Карнаух

Някак bad guy изглежда този Самуил...

Филмите на 2014-та. В 5:55 минути време

Ням-ням! Не съм гледала тази версия и с удоволствие ще си припомня този загадъчен роман, който толкова ме възмути в 9-ти клас.
Благодарско

тая година съм си поставил за цел да довърша и "Бялата Богиня" на Сър Робърт Грейвз.

СЕРИОЗНО ЛИ? Аз имах големи мераци да я чета, но за момента не мога да си позволя да инвестирам толкова време в едно издание.Ще трябва да спра рубриката в радиото за 9 месеца )

"За ползата от алкохолизма" на М. Булгаков, което всъщност е сборник от разкази, а заглавието е избрано от произволен такъв, но концепция определено има.

Иначе в момента чета доста книги наведнъж и на пресекулки (както винаги), но в годините в които ги довърша ще ги класирам ако някои са библиофили-машини, аз съм библиофил-охлюв, но все пак ценител

Ситуацията обаче ще се поизмени като се обзаведа с киндъл.

Много ми харесаха "Записките на младия лекар" от същия сборник с малкото уточнение, че те са писани в периода 1924-1927 или 90 години преди 2014

Впрочем сега видях, че по "Записките" на Булгаков има мини-сериал с Даниел Ранклиф

Ето и "класацията" на Бойко Пенчев за Capital Light:

http://www.capital.bg/light/neshta/2014/12/19/2441846_velikolepnite_10_knigi/

"Светила" на Елинор Катън, "Вила с басейн" (както и "Вечерята") на Херман Кох и "Щиглецът" на Дона Тарт, за която вече писах, определено си заслужават. За останалите бих се доверила на Бойко Пенчев

Да не си помислите, че само тези книги съм прочел през изминалата година! Четох много книги, но не съм си водил статистика за бройката. Аз не чета книгите за брой, не ги трупам на килограми и на метри.

Е, и аз не ги тегля на домашното кантарче. Просто goodreads всеки януари ми съобщава как се отличих за последната година

Колкото и да си падат по думите "криза" и "застой", българските издатели не могат да си изкривят душата и да се оплачат от изминалата година - приходите сочат финансов успех и социална победа - българинът най-после е започнал да купува книги. Дали това се дължи на тоталното му разочарование от библиотеките, в които нови заглавия се срещат веднъж на десетилетие или причината е в това, че у нас започнаха да се издават все по-бързо и по-известни световно известни автори, не мога да кажа категорично. Професионално се занимава с книги повече от 6 години и смело мога да споделя, че качеството (с малки и досадни изключения!) и количеството на добрите издание растат. Все по-добри автори могат да бъдат намерени на български и това искрено радва.

През 2014 прочетох 150 книги и ще ми отнеме много време да изровя всичките заглавия, които си заслужават, но искам да препоръчам няколко наистина стойностни неща:

1. "Стоунър" на Джон Уилямс

2. "Малкият крал Декември" на Аксел Хаке

3. "Приказка за вълшебната флейта" - разкошно издание с опера на български и изумителни илюстрации на Пенко Гелев, които продължават да обикалят България под формата на изложба

Обезателно ще допълня списъка с книги, които не се намират на 30 см разстояние от креслото ми и които препоръчвам на приятели.

А сега е ваш ред, коя е книгата с главно "К", която прочетохте през 2014-та (независимо дали е била издадена, преиздадена или купена в тази или някоя друга година).

2014-та си замина. Според "компетентния" преглед на "Денят започва с култура", миналата година ни предложи основно добри филми. И театърът, и музикалните събития у нас, разочароваха експертите. Не мога да не се съглася, обаче че годината беше добра на филми.

Аз си падам по екранизациите и определено ми допаднаха "Злодеида" (2014), "Игрите на глада" (2014), "Хобит" (2014). Сериалът "Холмс" и последните 3 серии от 3 сезон също ми се струват страхотно допълнение към детективите.

Кои са вашите най-любими филми на 2014?

За 4000 лв (всичко) ми казаха, че може да си отиде до Мачу Пикчу

Скъпа 2015-та,

Бъди плодоносна!

Амин!

Definetly "Stan"-countries ще си бъде преживяване достойно за роман. За мен това е малко като да прекараш нова година с туземци на необитаем остров - никога не знаеш дали няма да превъзгласят за крал и да те изпекат минути след това...
Аз повече се питам - какви геройства е нужно да извършиш, за да се добереш до Камбоджа? Извън първото - да спечелиш 2-3 хиляди за билети и престой...

Е, в първата има само епично вървене сред свежи поля и гори...

"Интерстелар" е задължителен филм за този сезон, както и "Игрите на глада", както е и "Хобит". И трите са в топ 10 на най-силни филми на 2014. Но в тази "борба" всичко останало отстъпва пред "Хобит", който се "точи" вече три години и чийто финал определено очакват не само феновете на Толкин

Признавам, не съм от най-най-най-върлите фенове на Толкин и не съм прочела всичко, написано от този (абсолютен) гений, но за сметка на това съм напълно и безапелационно влюбена в последния филм от "трилогията". Защо, как и на какво основание - споделям най-искрено в записа, който направихме в деня на премиерата заедно със Зорница Аспарухова в ефира на радио ФМ+.

Може да го чуете тук и да ми опонирате. Или да ме подкрепите: http://chitatel.net/hobit-movie/

Коя е Дона Тарт?

Съвсем логично е да зададете въпроса за новата носителка на наградата Пулицър за художествен роман на 2014 година, чийто първи роман „Тайната история” е на българския пазар от 2006 година насам. Логично е, защото Дона Тарт е от „класическите писатели”, за които създаването на романи не е хоби, което вмъква между две интервюта и лек обяд от зелена салата и риба тон. Тя създава произведенията си с години, нещо повече, за всяко от тях посвещава по 10-11 година, в които сериозно работи над идеята и текста си.

Другата й отличителна черта, в нашия силно напоен с маркетинг и реклама свят, е фактът, че тя съвсем не дава интервюта за семейството и личния си живот. Този декември Дона Тарт ще навърши 51 години, включена е в списъка със 100-те най-влиятелни личности на TIME и една от най-стилно облечените знаменитости за 2014 година според сп. Vanity Fair, но кой знае какви подробности за личния й живот липсват по страниците и на двете списания.

Какво друго знаем за нея – ами не е много. Завършва колежа Бенингтън във Върмонт, след като напуска университета на Мисисипи след фразата на свой преподавател: „Ти си гений, трябва да си тръгнеш това място”. Послушва го и записва в колеж на свободни изкуства във факултета по „Класически филологии” във Вермонт, където намира себе си и създава своя специфичен образ на красива и достойна авторка, каквато я познаваме и днес с неизменното й сако и прическа тип каре.

Две години след записването й в колежа, Дона започва работа по първия си роман „Тайната история”, излязъл от печат през 1992 година в небивал тираж от 75 000 екземпляра, превръщайки се в абсолютен бестселър на момента и преведен на 24 езика от тогава. Тази история ни въвежда зад стените на колеж във Вермонт, съвсем същият като този, в който учи самата Дона, срещайки ни с шестима младежи избрали старогръцки и приели състояние на изолация и обучаващи се при един преподавател по всички предмети. Джулиан играе голяма роля в живота на всеки един от тях, но те неизменно се сливат до момент в който близостта умее да наранява по един специфичен начин. Три убийства и много алкохол, 717 страници и много часове абсолютен книжен комфорт и удоволствие, което може да подарите на свой приятел, ценител на добрата литература.

Целия материал за Дона Тарт може да прочетете тук.