MarkoReus

Стратегията и тактиката са основите, върху които се "построява" победата и в отделното сражение, и в цялата военна кампания. Тоест, смятам ги за еднакво важни елементи на военното планиране.

Приеми го по друг начин. Ако се изправят добър стратег и добър тактик, кой ще спечели ?

Ами, не е все тая, защото евентуална загуба на третата дивизия ще позволи на противника да прехвърли сили и средства в застрашените участъци, най-вероятно срещу втората дивизия, където ситуацията е на кантар, а осигурят ли си превъзходство и там, то първата дивизия заедно с подкреплението, което й изпратихте, ти и Йончев, ще остане в много, ама много проблемна обстановка.

А евентуална победа на силната дивизия няма ли да прехвърли сили в помощ на по-слабата ? Хем повече сили, хем сили с по-висок боен дух, защото вече са спечелили битка.

Според мен, ако няма нещо важно, което да пази губещата армия трябва да се подкрепи силната дивизия. Когато спечели битката ще подкрепи останалите.

ОК, мисля, че просто пита има ли стратегически трактати. Доколкото си спомням, някакви подобни разсъждения има още Тукидит, а после далеч по- сериозно - Ксенофонт.

До колкото знам Ксенофонт предимно разказва истории за битки.

Днес стана на въпрос с едни познати за Хитлер и за това, че видиш ли той бил лошия чичко, който избил евреите. Аз не съм много съгласен с това. Всъщност малко хора зная, че всъщност свастиката е взаимствана от антиеврейски клуб в Австрия. В същото време след ПСВ масово хората в Германия обвиняват евреите за лошото си състояние. Когато пък започват всички тези ужасни неща с концлагерите не само в Германия има избити евреи. Всъщност до колкото знам дори в Русия евреите са подлагани на по-големи жестокости. Да не говорим, че в България евреите са били спасени. Явно не е било толкова трудно, според мен по скоро като цяло европейското население е било негативно настроено към евреите, Хитлер просто е дал поле на омразата им да се развихри. Интересно ми е да чуя още мнения по темата

П.П да не излезе че подкрепям нацистите, Нищо подобно. Просто мисля, че не е честно спрямо исторята всичко това да се записва на един човек, било то и Хитлер.

Добре по друг начин казано, има ли начин по който да се разграничат ситуации при които е по-важна стратегията и други, при които е по-важна тактиката ?

Като стана въпрос за стратези, хрумнаха ми още въпроси. ОК, хората са прилагали стратегии. Но как са се обучавали генералите, командирите и дори войниците ? Имало ли е военни училища или акадамиии ?

Също така, как е ставала мобилизацията ? Тогава гъстотата на населението е била малка, съответно от много места се взимат по малко хора. За да подържаш една 20 000 армия не може просто да събираш хора от тук от там и да ги пратиш да се бият. Трябват обучения, тренировки. Имало ли е нещо като поделения, в които наборници се подготвят ?

Имало ли е критерии по които да избират войниците ? Ако всички мъже напуснат населеното място и останат само жени как биха се справили със цялата работа която има по селата и градовете?

Не става съвсем ясно, какво питаш. Дали древните са имали някаква стратегия, при воденето на войни и битки, или дали са имали изявени и известни стратези? Първото ми се струва малко странно. Планирането, като следствие на разума, би трябвало да съществува, от както съществува разума.

Най-ранното, което ми хрумва е от древен Египет, където съществуват писмени сведения за водене на опустошителна война, спрямо Нубия или това, което е известно под царство Керма (в началото на Средно царство). Това е вид стратегия, която чрез унищожението на поминъка цели прогонването на оцелялото население. Със сигурност има и по-ранни сведения, за използване на някаква стратегия, тъй като съществуват много писмени такива, за военни действия от по-ранни периоди, в древен Египет. За съжаление в момента не се сещам за по-ранни подходящи примери. От периода на Новото царство имаме множество писмени сведения, за стратегия при воденето на кампании. По-известни са тази на Тутмос III за битката при Мегидо (където царят изненадва врага с бърза, решителна и неочаквана реакция), Рамзес II при Кадеш (където царят е подлъган от Мутавалис, пред стените на града), или Рамзес III при отблъскването на Морските народи (корабите на последните са подлъгани в близост до брега, от където могат да бъдат обстрелвани със стрели). За мозъците на тези планирания, в древен Египет се счита царя, като главнокомандващ на армията.

Благодаря ти. Въпроса ми беше и за двете. Може би не се изразих правилно. Въпреки това много точно ми отговори на въпроса.

Потърсих книгите, за които спомена Last roman , но не намерих нищо на български. Някой има ли идея дали е издавано нещо ?

ISTORIK, мерси за темата

Скоро гледах няколко научнопопулярни филма за начините по които от една страна САЩ са опитвали да повлияят на общественото мнение по време на студената война, преди това за КГБ, ГРУ и шпионажа на СССР към запада. Очевидно е, че и двете страни са се опитвали да подлеят вода на другата, но всъщност САЩ успяват ли наистина да срутят комунизма или несъвършенството на самата система е причината за разпада му ? Чувал съм много мнения на възрастни хора, които обясняват как лошите американци дошли и бутнали хубавия комунизъм. Но възможно ли е при толкова добро разузнаване на СССР да допуснат такова нещо ? В същото време тоталитарния подход, който не се упражнява от достатъчно мъдри личности трудно издържа във времето. В същото време плановата икономика в източния блок е доста несъвършен строй спрямо пазарната в западния. Като чели везните накланят по посока на второто. Как мислите ?

Интересно ми е преди 2000 + години, хората имали ли са добре развита бойна култура или са се млатили кой как свари. Знам за китайките мислители като Сун Дзъ и Цао Цао и Тун Му, но освен тях останалите държави имали ли са подобни стратези ?

Кое е по-важното според вас за изхода на една битка ? Стратегията или тактиката ? От известно време чета статии на тази тематика и започвам да се обърквам. От една страна разположението на войските предопределя начина по който ще се проведе битката, но от друга страна дори при грешна стратегия има много случаи на успешни битки.