jkjhkhjk

Искам да попитам мога ли във домашни условия със подръчни средства да синтезирам цианид или някаква друга отрова? Знам че във много растения се съдържа цианид. А ако смеса урина със белина ще се получи ли хлорциан? А хлопоформ от белина и ацетон? И моля ви спестете си лекциите - няма да тровя никой, просто съм любител химик и ще правя каквото си желая.

Здравейте, трябва да пиша онтология на предмет от битийноста, като аз избрах да разисквам предмета чаша. Но не се спрявам тъй добре - основните идеи и концепции са ми в главата но самото есе е в много суров вид и леко нескопосано, а също така във последно време страдам от хронично затъпяване без установен причинител.

Ето моето прото-есе, ще помоля някой ако има наличното желание за това да го доразработи за да придобие по-приемлив вид, много благодаря. Страдам от психично разстройство и затова не съм в кондиция.

Та ето и есето:

В нашето кратко и непретенциозно есе ще се опитаме да програмираме този често срещан предмет от нашето битие върху битийни измерения като:

Време и контрол на времето

Пространство и контрол на пространството

Дозиране

Опредметяване

Крайност и безкрайност.

Чашата е предмет създаден от човека за човека, защото отговаря на неговите специфични нужди. Създаването на първите съдове, част от които е и чашата, бележи превръщането ни в хора – обусловен от своя нарастващ интелект, развиващият се човек започва да пие вода не от потоци и локви като останалите животни и приматите, а от прибори.

Но генезиса на битието на чашата трябва да се търси още по-назад – към създаването на вселената и формирането на гравитацията, която е условие течностите да стоят в чашата. Ако се придвижим по-напред ще достигнем до очевидният факт, че животните , включително и хората се нуждаят от приемането на течности за да оцелеят.

Каква е границата на понятието чаша? Формата на чашата трябва да е цилиндрична, за да може да се нарече чаша. Размерът на чашата не трябва да надвишава размерът и теглото, удобни за носене с една ръка. Чаши могат да се правят от всякакъв материал – от хартиените чаши във веригите за бързо хранене, до златните бокали за причастието.

Чашата е един от многото предмети, които изграждат нашето битие. Без предметите и техните образи, които човек конструира във главата си, мисловният процес е невъзможен. Човешката култура се конструира чрез предметите. Предметността бележи нашата човековост – всеки предмет има някакво приложение, това бележи създаването на подредба от хаоса, изразява човешкият опит за управление на времето и пространството.

Спорът за мястото на предметите в онтологията поставя началото на т.нар. обектно-ориентирана онтология. Какъв би бил светът и идеологиите без предметите които ни заобикалят?

Създаването на предметите , включително и на чашата бележи нашата ограниченост, но и неограниченост. Неограничеността се отразява в това че човекът създава предмета според своите нужди, той може да променя своите нужди и да избира, да създава. Човек може да създава каквито иска чаши. Ограничението се корени в това ,че илюзията за овладяване на битието е измамна – материята е безкрайна, но крайно безкрайна, бройно безкрайна, безкрайност, която не може да бъде уловена защото човекът е краен.

Създаването на чашата бележи активната страна на човека – той не чака на природата да му предложи потоци от които да пие, той управлява природата. Може да реши кога точно и какво да пие, това издава контролът на времето – животното пие каквото има и каквото намери в точният момент. Складирането и избирането на течностите, които човекът пие създава необходимост от изобретяването на чашата. Чрез нея той пие точно колкото му се пие.