Калоян Асен

А през 1190г Търново какво е било ? Едно обикновено градче, както го е нарекъл Акрополит ( особено, ако се сравни с останалите ромейски градове, като Адрианопол, Солун например .....за Константинопол да не говорим ). Г. Акрополит посещава Търново чак през 1260г . 70г. е достатъчно време за един град да се разшири и разцъфти и за него вече да се говори като за голям и забележителен. Освен това не трябва да забравяме, че през 1190г. отношението на ромейските автори към българите е крайно пренебрежително и едва ли биха се изразили по друг начин. 

Да, не са застраховани от грешки разбира се ( повечето им, дори са поправени днес )- абсолютно съм съгласен. Просто са професионални историци и доверието към тях трябва да е повече, отколкото към непрофесионалните ( В. Аврамов ) .

1. Много повече прилича, но е писано за  '' Тринавос - това е най- забележителният от градовете на Хемус по здравина и известност, разположен на планина и заобиколен в кръг от река" - Theodori Scutariotae . Казваш, че Н. Хониат пише как българите се укривали в околните планини - В превода, който чета аз няма планини, а '' високите места '' . Явно различни преводи - ок, но според мен за ромейските автори : планина; хълм; възвишение; височина е било долу - горе едно и също. 

2. Опитах се да кажа, че за Г, Акрополит  '' Стринавос'' е вариант на името ''Тринавос" . Дадох пример с Упсалиския препис от XIV век, но мога да дам и с единия от Ватиканските от XIII. Там в разказа за похода на Исак II Ангел от 1190г. изобщо няма Стринава, а си стои Търново. 

Тези подробности и преписи са ги знаели и Златарски и Мутафчиев и Дуйчев, затова и не проявяват никакво съмнение, че става дума именно за Търново. Явно Васил Аврамов не ги е знаел. 

Моля да бъда извинен, допуснал съм грешка. 

Говоря за Упсалския препис на Акрополитовата " История" , който е от XIV век. 

Смятам, че за Акрополит и ”Стринавос” и ”Тринавос” значат една и съща крепост - Търново. 

”Хрониката” му има няколко преписа, а очевидно ние обсъждаме само единия. В Успенският например, когато говори за обсадата на Йоан Асен || през 1217, Акрополит използва ”Стринава”. Но това не значи, че Борил се е затворил в някаква крепост край Дряново. 

Колкото за това, дали е планинска крепост Търново. - Теодор Скутариот, когато пише за Иванко и убийството на Асен | , описва града така: ”разположен на планина”. 

Преди 1 час, resavsky said:

в една държава може да има само един деспот.Няма как да е някой друг различен от Слав.Титлата "деспот" не е наследствена но е пожизнена.Така че Борил вероятно е признавал титлата "деспот" на Слав която вероятно му е дадена още от Калоян.

Ако Калоян е дал такава титла на Слав, то това ще значи, че е признал най- малко неговата полунезависимост. на западнородопската област. Добре, но това крайно противоречи на донякъде изградения образ, който имаме за Калоян - абсолютно самодържавен владетел, чийто вътрешна политика цели не да дели, а да обединява българските земи ( под соята върховна власт разбира се ). 

Второ: В периода 1197 - 1207 , съдбата на Слав остава неизвестна. Споменават се само имената на Манастър, Чъсмен, Коча, Василий, Витлеем ( Евристей, плагиатствах те тука, извинявай ), Слав - не. Ако последният е заемал такъв висок сан при Калоян, то все щеше да се появи някъде. 

Преди 10 минути, resavsky said:

Аз поне не знам текст от Акрополит който да касае статута на Иван Асен и Александър след смъртта на Петър.Нещо повече няма никакви данни по време на управлението на Калоян Иван Асен да е имал статут на престолонаследник.Това е  един от митовете в българската историография

Не, не Ресавски, не си ме разбрал. Не говоря за статута на Йоан Асен, а за възрастта му. ....Понеже темата бе повдигнага.

Колкото за престолонаследието при Асеневци и аз го намирам за мит.

С риск да се отклоня от темата: Щом ще се правят заключения за възрастта на Йоан Асен || само въз основа Акрополитовия текст, то съветвам да се подхожда много внимателно. Последният е тврде непостоянен. Говори за детска възраст на Асен не само след смъртта на Калоян, но и след тази на Петър. Т.е. използва една и съща дума два пъти, в рамките на 10 г. 1197 - 1207. 

Категорични изводи за годините на Асен || едва ли са за предпочитане.

Преди 2 часа, Евристей said:

Що се отнася до титлата му деспот - той самият се определя/подписва като такъв. Защо да не му е дадена титлата от Анри ? Вярно е, че латинците не я използват и за тях е безпредметна, но за България и Византия е втора/трета по значение. По този начин Слав има законова основа да владее заетите от него земи с българи и гърци, за които титлата деспот получена и призната в Константинопол дава пълната легитимност на законен владетел, а не на самозванец.  Анри дава/признава и ромейска титла  на Теодор Врана избран от жителите на Адрианопол за техен защитник 

Напълно подкрепям. Това, което най-често се забравя, е, че макар ние сега да говорим за Латинска империя, Анри се е чувствал римски император и като такъв е могъл да раздава ромейски титли.

Преди 1 час, resavsky said:

Абе текскта си е налице само дето латинския император няма традиции да дава титли като "деспот".Която си е византийско-българска.Далеч по резонно би било Слав да получи титлата "граф"."Деспот" просто не се вписва в титулната система на Латинската империя.Или излиза че император Анри го е направил втория човек след себе си в империята което звучи абсолютно нелогично.

''Деспотството на Слав, не е било латинска държава, а преди всичко част от българското царство. Следователно, било е уредено, тъй както в българската държава - по византийски образец. За това и Анри е дал на Слав титла, която се употребявала в България, а не в латинската империя.''

По памет, почти дословно се опитах да цитирам Златарски. Естествено, никой не твърди, че е на 100 % прав, но просто да се има предвид и неговото становище по въпроса. 

Привет на всички!

Фружин Асен, здравей адаш!

Относно произхода титлата на Слав : Действително в изворите само Акрополит твърди, че деспотското достойнство на Слав е дадено от неговия тъст Анри. Валансиен примерно не споменава нищо за такава титла, а може би би трябвало, при условие, че именно той описва сватбата му. Явно последното се е видяло твърде озадачаващо на П. Мутафчиев и ако не се лъжа, на него се държи схващането, че Слав дължи деспотската си титла на Калоян ( може и да бъркам ) . Смятам обаче, че няма причина да се съмняваме в Акрополитовия текст. За справка : само заради думите на Теодосий по адрес към Стрез " голямо мъжество " , Мутафчиев приема също така и че Стрез дължи севастораторската си титла на Калоян. 

Напълно подкрепям Resavsky за мнението, че родствена връзка между Асеневци и старите династии е крайно съмнителна. В кореспонденцията цар Калоян – папа Инокентий III се споменава само  ‘’ предци ‘’ , ‘’ предшественици ‘’ , ‘’ прародители ‘’ – в първия си пост към темата, К. ГЕРБОВ го обясни възможно най- ясно.

Ако трябва да вземем под внимание писмото на папа Инокентий към крал Емерих и конкретно думите на първия : ‘’Петър и Йоаниций, произхождащи от рода на предишните царе"  – да, буди се съмнение за някакво родство Асеневци – Крумова династия. В това писмо, по този начин, римският първосвещенник подкрепя позицията на Калоян за правата на Белград и Браничево. Но забравяме нещо много важно – западноевропейското и източноевропейското разбиране за властта. Инокентий си е поставил за цел да приобщи българската църква към Римокатолическата, а за да го постигне, трябва да признае легитимността на българския владетел. Това е много по- лесно, ако Калоян е потомък на старите владетели ( тогава според западноевропейското разбиране за майората властта е част от неговото наследство ) . Ако обаче Калоян не е потомък на онези владетели, властта не му се полага и на папата ще се наложи да признава един узурпатор, което никак не би било добре за Инокентий. За Калоян въпросът едва ли е стоял по същия начин. Той принадлежи към византийския свят, където за достоен за властта се смята всеки, когото Бог е избрал.  Затова и в цялата си кореспонденция с папата никъде не настоява да е роднина на Симеон и Петър ( такова родство не би му дало някакво конкретно право за короната ).

По другите въпроси не бих искал да говоря, понеже не се чувствам достатъчно уверен в компетентността си към тях.