milko

Преди 1 час, Atom said:

Все пак това е форум за наука.

Извинявам се, но вече не съм сигурен, че това е форум за наука. Целият ми досегашен опит тук ме убеждава в противното. Не искам да се задълбавам в тази тема, защото няма особено значение за мен.

Ако изкрено ви интересува моето мнение по въпроса възникване-сътворение (или по-общо материя-съзнание) вижте този pdf файл: ******** или търсете в Google с Милко Гърчев

1 hour ago, ramus said:

Милко, ти продължаваш да не разбираш написаното към теб... Не може да стигне до адекватна интерпретация по няколко причини. Не е толкова важно и това не ти е "силната страна" (по-скоро обратното).

ramus, неразбирането е тотално! Както в тази дискусия, така и в целия си досегашен живот, аз не мога да кажа, че съм срещнал човек, който да ме разбира. Нещо повече, много малко са хората в историята на човечеството изобщо, които да са разбрали сами себе си. Разбирането е нещо краткотрайно, мимолетно, и само по себе си неразбирането е необходимо, за да има разнообразие и пълнота в проявите на онази трансцедентална същност, която е зад нас, и чеято проява сме. И като цяло не е важно кой какъв образ си създава пред другите, а докаква степен разбира себе си и своето отношение към нещата извън себе си.

1 hour ago, ramus said:

Въпроса е... че това е предпоставка за неглижиране на ролята на субекта за всичко през неговото битие. Защото както и сред този форум, сред тази тема, дори и сред темите за психопознания - не е налице въобще нагласата да се излезе от предварителния шаблон на зададената територия. И съпротивата срещу всякакъв опит за подобно нещо, е съвсем очевидна, като неин рупор са няколко човека. Това, че УБЕЖДЕНИЯТА се основават на голяма съставна част от "ПРЕД-УБЕЖДЕНИЯ", въобще е предварително разгледано като нелепо, несъстоятелно... Това че УБЕДЕНИЯ всъщност е вярващ и религиозен тип личност - се смята за ненаучно, защото не се предлага от никоя водеща идолна фигура сред света на учените. Да не говорим че подобно твърдение само по себе си няма как да отговори на критериите за "научност". Следователно... е лъженаучно и по този начин дисонанса изчезва и всичко се подрежда по вече установения договорен начин.

Събекта може да бъде ниглежиран само от недоразвития интелект. Човекът се е вглеждал в себе си винаги, а от времето на Сократ и Парменид той става "мярка за всички неща" и в Западната култура и не с теглото и с височината си (материята в него), а с душата си. Това, че в нашата дискусия има хора, които не зная и не разбират тези неща е нормално. Това е техен проблем, проблем пред тяхното субективно личностно самоосъзнаване и израстване. Ние трябва да сме благодарни, че те съществуват, за да можем да ги наблюдаваме, изучаваме... и на фона на тяхното невежество да доразвием, ако можем с нещо себе си.

И ако приемеш от мен един личен съвет: не забивай много в психология и психоанализа, потърси някакво духовно учение или духовна практика, които да ти импонират.

Желая просветление на всички! 

Преди 15 часа, Малоум 2 said:

Сещаш се "Битието определя съзнанието!" - беше философски отхвърлено. (Отдавна беше дискутирана тема..., даже не помня къде...) Идеалните неща-образи са несъществуващи в Реалност, затова са наречени идеални. Те не взаимодействат помежду си, та от идея за къща и от идея за покрив, да се самопръкне в реалността къща с покрив. От двете начални идеи се е родила само НОВА ИДЕЯ - къща с покрив... Може реално никога да не се осъществи като материално строителство - изобщо не задължава Природата да Реализира къща с покрив - не е като природните закони - щом има условия за тяхното изпълнение - изпълняват се, независимо от "мисленето" на субект..

"Битието определя съзнанието!" само в рамките на материалистическия мироглед, където под "битие" се разбира "материя". В общофилософски или в общокултурен смисъл обаче битието не е материя, то е това, което е (съществуващото) изобщо. При древните мислители и на Изток и на Запад и в Библията и в Бхагават Гита и където и да се разровиш едва ли би открил подобно отъждествяване битие=материя. Хегеловата диалектика е диалектика на идеалното. Идеалното е толкова реално, колкото и материята. Аз не мога да наблюдавам и да измеря твоите мисли, но аз знам, че те съществуват, защото мога да наблюдавам и да осъзная своя вътрешен живот, както и да наблюдавам твоите осъзнати прояви в този форум. Ако ти нямаше собствени мисли, ако идеалното не съществуваше в теб, ти не би писал в този форум.   

Преди 18 часа, ramus said:

Още веднъж обръщам внимание - само за целите на евентуално пояснение - става въпрос за АВТОРа на която и да е концепция... но не който и да е "наблюдател", не безличния или някой си - а конкретно АВТОРА не просто в ролята си да "наблюдава или изследва" а да вложи собствената си изяснена тъкан, личностни характерови, психични особености, да ги сложи като изследвани, като разкрити, като изведени и внимателно прецизирани... За вашата концепция става въпрос - ТОЧНО ЗА ВАС, а не за някакъв си филанкишиев, описан само като ролеви или етикетен модел в схема касаеща взаимодействие между "изследвано", "резултати" и "изследовател' - става въпрос за точно вие самия, когато се наемате да напишете за "съзнанието" - да поемете отговорност вие самия като носител  и проявител на това "явление", ползвайки го към света... но и към самия "себе си"...

Това "самоотношение" е явлението САМОРЕФЛЕКСИЯ - за него няма въобще начин да напишете нито дисертация, нито труд, нито концепция. А най-малкото пък - за в света на социума, насред подбраната от него парадигма в най-общия и широкия й смисъл.

Съгласен съм, че навлизането навътре в субективността на Автора, до дъното на неговите вътрешни преживявания може да даде много на търсещия читател, особено когато става дума не за чисто литературен похват, а за някакъв вид самоанализ, изповед или откровение. За подобно начинание обаче, е необходимо да е налице една осъзната вътрешна необходимост от такъв вид саморазкриване или терапия. Аз още не съм стигнал дотам, а и не бих направил стъпки в тази посока пред аудиторията в такъв форум. Дълбоко съкровените и интимни преживявания на Автора са като „бисери хвърлени на свинете“ - не знаеш дали няма да ги стъпчат в калта и да те разкъсат. От друга страна създаването на един подобен текст, описващ и представяш достоверно дълбоките вътрешни субективни преживявания е изключително трудно. По време на преживяването Авторът не може да го изрази. Опита ли се да го изрази, вниманието му се пренасочва от самото преживяване към търсенето на най-адекватните изразни средства за целта. Това пренасочване на вниманието променя тотално самото преживяване и вече няма какво актуално да бъде изразено. Преразказването на минали субективни преживявания е единствено възможния подход, но тук пък се натъкваме на проблемите, които ни създава паметта и вътрешната автоцензура... Темата е интересна...

Преди 11 часа, makebulgar said:

Псевдонаучните трудове и филми изглеждат на пръв поглед като научни, забавни са за необразованите в областта, но като се подложат на научна проверка не издържат.

В кой век си се капсулирал, Човече?
За мен вече всички разбраха, че си ми поставил етикета: „псевдоучен“. Но интересно на какви научни позиции се базираш ти. От предходните ти постинги е видно, че не познаваш и не спазваш Етичния кодекс на съюза на учените в България, затова е уместно да те попитам какво ти е мнението за Научния Комунизъм на Маркс, Енгелс и Ленин? От научната сила (инат), която демонстрираш, и с която отхвърлиш всяка чужда мисъл и неудобен факт, извън твоя прогресивен (но тесен) научен кръгозор, е очевидно, че стоиш на „правилни класово-партийни позиции“, ако е така, ето ти няколко цитата от Маркс за науката. Дано ти помогнат да открехнеш поне малко сетивата и съзнанието си за, това което става днес в 21-ви век и да спреш да ни теглиш към края на 19-ти, отпреди появата на Квантовата физика, ...на киното и на информационните технологии.

• В науката няма царски път и изгледи да достигнат светлите й върхове имат само онези, които не се плашат от умората при изкачването на стръмните й пътеки. — "Капиталът" I

• …Всяка истинска философия е духовна квинтесенция на своето време… — Уводна статия в №179 на "Kolnische Zeitung", 29 юни - 4 юли 1842

• Да бъдеш радикален означава да разбереш нещата из основи. — Към критика на Хегеловата философия на правото. Въведение, 1843

• Научните истини са винаги парадоксални, ако се съди на основата на ежедневния опит, който улавя само измамната видима страна на нещата. — "Работна заплата, цена и печалба", 1865

On ‎6‎.‎11‎.‎2016‎ г. at 16:18, makebulgar said:

Официалната наука обяснява строителството на мегалитите и останалите постройки от древността, по същия начин по който обяснява и строителството на всяка голяма сграда днес. Хора с определени нужди (религиозни, обществени, календарни или други), с доста пари, и с доста работна ръка, са решили да задоволят нуждите си, да изхарчат малко пари, и да построят нещо запомнящо се. Всички древни постройки са били възможни за построяване със наличните примитивни средствата за времето си. Вярата и заблудата, че някакви извънземни са кацнали и са снесли великата цивилизация за примитивните човеко-маймуни, е за хора които не си ценят времето, и за хора които нямат образование, или са твърде тесни (ограничени) специалисти.

Следы працивилизации Богов .Таинственные цивилизации:   

Очаквам коментари... а може и извинение...

Преди 4 минути, ramus said:

дори от краткото "обобщение" на визираната "теория" по-горе, стана напълно очевидно че в случая въобще не се визира "бог" според библейски или църковен смисъл, за да се "пита словото ли или битието било "бог" ".

Колеги, ама вие наистина не четете, вече сложихте етикетите набързо, хванахте се за най-елементарното и сега следва разтягането му. Само да кажа, че не един философ, както и гениален учен, ползват 'бог' за своите си проекции за едно или друго нарицателно... за нещо си тяхно. Като също така и самия Айнщайн му се разтеглят разни цитати със споменаването на "бог" в него. Визирания Алберт, особено в края на живота си, доста честичко е споменавал 'омразната за лагера на атеизма" думичка, като дори я е ползвал за свои размишления относно вселената, живота... , без това да е накърнило с нищичко СТО или ОТО. (както и че тия последните никога чичко Алберт не е успял да ги обясни на никое 6 годишно дете... от което, според собствените му думи от горния цитат, следва - че той самия не ги разбира   ).

Благодаря! Това е вече друго!

Благодаря на всички за унищожителната канонада! И понеже четете избирателно и всеки дърпа накъдето му изнася и аз ще се огранича да коментирам само тези моменти от постингите, които според мен имат някакво отношение към темата. Личните моменти, паденията и възходите не подлежат на коментар, защото нямат отношение към нея. Несъстоятелните и явно провокативни мнения просто ще игнорирам. Ако и това не направи дискусията малко по-ползотворна, няма да ми остане нищо друго освен да се оттегля. Не искам да обиждам никого или пък да участвам блудкави препирни...

Та по същество:

Преди 4 часа, ramus said:

В концепцията е налице базисно несъответствие. Когато се касае за физика, биология, история или химия, философия - в академичните среди и правила е прието ролята на субекта да няма никакво значение и заради това са предприети множество съществени прийоми в тази посока. Но същото това няма как да е съответствено, когато автор на "теория на всичкото" се занимава със "съзнание" и декларира че го обяснява.

Проблема в концепцията е липсата на самия субект сред самата концепция. Просто е - защото е изискуемо и съвсем естествено - когато се пише за съзнание, когато се извежда кое какво е, как е, защо е - няма как самия автор да се "самопрескочи" и да жонглира с понятията и логиката, при положение че и двете са направени за заобикаляне на субективния фактор.

Съгласен съм с тази постановка, особено що се отнася до класическите физика и химия. В квантовата физика обаче ролята на наблюдателя излиза на сцената, особено в така наречената Копенхагенска интерпретация. Повече по въпроса виж тук: http://bgchaos.com/751/fractals/quantum-mechanics/котката-на-шрьодингер/ В ОнтоДиалектиката картината става още по-интересна, защото съществуващото като всичко се самозапазва и самоопределя и тези два онтологични принципа са в сила за всяка елементарна пространствена клетка (елементарна частица). По-подробно тук: http://ontodialectics.orgfree.com/#Konkretizatchia

Преди 2 часа, ISTORIK said:

В Библията е казано, че Словото е Бог. Как така изведнъж битието се превърна в Бог?  Моля, обяснете...

Но Бог казва на Мойсей и: "Аз съм този, който съм!"  Битието е същото - "това, което е".

Преди 2 часа, Малоум 2 said:

Цялата "теория" е креационистка. Щом не можем да си обясним света - требе Бог?!

Теорията не е креационистка, защото в нея не се извежда материята от духа. Тя просто се фокусира върху нещата, такива каквито са, независимо дали са материални или идеални и търси общото между във факта, че съществуват. Как са възникнали...!

Преди 11 часа, makebulgar said:

Тоест за авторът на теорията Бог не трябва да се доказва, но и същевременно за него "Битието за себе си в превъзходна степен е Бог...", следователно доколкото теорията се отнася за Битието и Съществуването, то явно теорията е религиозна, а доказването й не е необходимо! Всички останали формули, цитати и хипотези явно са просто за камуфлаж.

Къде е науката тук?

Добре, да видим как стоят в действителност нещата с това извадено от контекста недовършено изречение. Аз ли връщам Бог в науката или Той сам се връща? Не ми се искаше да започваме отзад напред, но щом това е най-слабото ми място, нека проверим, като поставим изречението на неговото място и прочетем внимателно написаното: http://ontodialectics.orgfree.com/#Obobshtenie

„10. Обобщение:

И така, тръгвайки от първично-елементарното и минавайки последователно през атома и молекулата, през сложните комплексни и органични съединения, през вирусите и бактериите, ние можем да стигнем до онези удивителни прояви на съществуващото, когато наред с битието в себе си и битието с другите на показ излиза и битието за себе си, т. е. когато единично обособеното започва да възприема своята индивидуалност като нещо различно от съществуващото извън него и да се самозапазва и самоопределя, изхождайки от тези свои възприятия.

Битието за себе си в сравнителна степен е съзнание, разум. Битието за себе си в превъзходна степен е Бог, но не и Абсолют. Абсолют може да бъде само самозапазващото се и самоопределящо се съществуващо като цяло т.е. всичко.

Да се измине вътре в съществуващото пътя от първично-елементарното до Бога е повече от тривиално. За Онтодиалектиката Богът е необходимост. Проблематично е доколко човешкият разум, стъпил вече на този път, ще има възможности и сили да го извърви.“

Е, има ли тук нещо неясно, има ли наука или не? Какви са коментарите? Става ли ясно, че в един свят където съществуващото е всичко, битието за себе си в превъзходна степен (Бог) е необходимост и че това се отнася и за високоразвитото човешко съзнание, което носи в себе си елементи на божественост? Ако този извод бъде отхвърлен Всичкото престава да бъде всичко, защото губи своята цялост и пълнота. За да бъде опровергана тази логически непротиворечива истина, опонентите на онтодиалектиката трябва да се преборят със самата теория, а не с мен... Айнщайн е казал, „Истината е достатъчно силна да се защити сама.“

Желая просветление на всички!

makebulgar, дискусията с теб ми е много забавна и интересна, но изключително безполезна – опитваш се да се изплъзнеш като гол охлюв от всеки мой въпрос. След като си присвои правото да съдиш кое е наука и кое псевдонаука и хвана Пегас за опашката, сега искаш да изхвърлиш Бог от представите ни и да обсебиш времето.

Първо – защо не сподели какво конкретно си направил в науката? Посочи ни номера на патента, дай ни да се запознаем с него... Нека видим твоя оригинален принос, с какво си надскочил установените норми и парадигми и как те приеха в Оксфорд, в Кеймбридж и в ЦЕРН...

После – пишеш: „Всеки може да си формира всякакви идеи, хипотези и теории в главата си, били те умни или глупави, научни или псевдонаучни. Всеки има това право. Но когато става на въпрос за наука си има съответните критерии които трябва да бъдат спазени. Има си научен метод, методологии, принципи, и те не са толкова прости...“ Като е така защо не спазваш тези принципи? Защо не изрази открито мнението си за псевдонаучните моменти в моята теория, така както това се изисква от Етичния кодекс на съюза на учените в България? Ето ти линк: http://usb-bg.org/wp-content/uploads/2016/05/march_2008_Etichen-Kodeks.pdf Прочети го и, ако не си наясно какво е научна етика, можем да обсъдим и кодекса, точка по точка...

И последно: Съществуването на Бог не е необходимо да се доказва. В теологията и в богословието доказателството няма никаква стойност, там е важна вярата. Науката доказва своите тези и то не с бъдещи предполагаеми събития, които някой очаква да се случат в следващите 15 или 150 години, а с измерими и възпроизводими факти. Няма ли верифицируемост на фактите и предпоставките при излагането на една научна теза, няма и наука, а само пророкуване и гадателство. Не обсебвай времето и не изхвърляй Бога, без да имаш достатъчно основания (силата и властта) да направиш това. Не бъди повърхностен и несериозен...

laplandetza, благодаря, почти нямам какво да възразя. Бог се появява в края на моето въведение в ОнтоДиалектиката като следствие от всичко изложено приди това, той не е част от предпоставките. Преди да спомена Бога, аз въвеждам категорията съществуващо, формулирам двата основни онтологични принципа, разглеждам тяхното конкретно проявление във физическия свят и как от това могат да се изведат законите за запазване, как може да се обясни постоянството в скоростта на светлината, как може да се изведе един критерий за елементарност на микрочастиците и т.н. Нашият съфорумник makebulgar не споменава нищо за тези възлови моменти в работата ми, понятно е – той не ги разбира, но може ли неразбирането на дадена материя да е основание за присъди: „това е псевдонаука“, за препоръки: „бегай, започни отначало“, или за: „Бог е изхвърлен от науката, след 150 години ще го докажем“. Аз не съм тръгнал да връщам Бог в науката, аз само споделям своя начин на мислене и резултатите, до които това води. Възможно е някъде да греша, но така ли се откриват грешките в една теория?

makebulgar, защо полагате толкова много усилия, за насочването ми по правилния според вас път в науката? Не съзнавате ли, че този път през Оксфорд, Кеймбридж, ЦЕРН и т.н. не е отворен за всеки, не всеки минава по него и опитът на такива като мен го доказва? И сега в мрежата всеки може да намери теорията ми на английски и стари съобщения на световни прес-служби за нейното публикуване още през 1998 или 2003 г. Не може да намери нито ред обаче от списанията – стожери на науката, до които съм писал като „Science”, “Nature” и т.н. Защо обвинявате не само мен, но и Кремо в псевдонаучност? Та той просто споделя с обществеността за опита на професионални учени – археолози, геолози и др., които са имали щастието (или по-скоро нещастието) да попаднат на интересни артефакти, които не се вписват в господстващата научна парадигма. Каква „псевдонаука“ е това?

Но за да продължим дискусията си по един по-ползотворен начин, ако е възможно ми отговорете на следните няколко въпроса:

1. Колко пъти в досегашната ви научна кариера ви се е случвало да лансирате идея различна от идеите на вашите шефове и на официалната наука? И колко пъти ви се е удало да получите признание за нестандартните си идеи по пътя, кой ми предлагате, и по който знаете че отдавна вече съм минал? Колко такива хора познавате?

2. Може ли човек по принцип (а и вие в частност) да формира собствено мнение на база собствените си опит и логика или е необходимо да има институция, която професионално да дава оценки, за това кое е истина и кое не е, кое е наука, кое е „псевдонаука“ и т.н.? Може ли да споделите собственото си мнение за ОнтоДиалектиката, кое в нея е погрешно и защо, на кои научни принципи или факти противоречи?

3. Кои научни факти, наблюдения или експерименти доказват несъществуването на организиращ интелект в изучавания предмет от която и да е наука? Кои научни факти, наблюдения или експерименти доказват съществуването на първична материя – материя, в която да не се наблюдават прояви на организиращ интелект и от която да е възможно да се наблюдава и изучи неговия произход? Къде можем да наблюдаваме спонтанна поява на живот в нежива материя?... Или пък, ако ви е по-лесно: Как официалната наука обяснява строителството на пирамидите, на Баалбек или на мегалитите в Южна Америка?

makebulgar, не очаквам смислен отговор на нито един от моите въпроси. Очаквам поредното изплъзване зад клишета, етикети и научни авторитети.

Преди 3 часа, milko said:

Преди 1 час, ramus said:

След като вие също се заявявате като "сериозен изследовател'... добре. Това си е ваше право и разни мнения на един или друг, очевидно за вас нямат особено значение. Така или иначе одобрение или разбиране, похвала или резонанс... в изследванията на съзнанието, е твърде трудно да се намерят. Важни етапи от пътя на всеки такъв изследовател са крайните форми на индивидуални особености и тяхното ползване във вървенето по този път. Но на определен етап от синтеза започват да изплува постепенно все по-обща картина...

Като ваш "колега" (в някакъв условен смисъл) мога да кажа ясно кое, къде и как се самоподвеждате, макар че това е напълно без значение. Нямате шанс сред тази аудитория да намерите някакъв резонанс, още повече че в пътя към собственото си съзнание, през моите очи, тепърва сте потеглили, като още се търсят посоките.

В личен план мога да ви кажа неща, които са изписани - както във вашите текстове в посочения блог, така и сред тази тема. Защото през канала на написаното зад смисъла, който вие решавате че пишете съзнателно, е наличен и друг канал, по който вървят някои данни от "другия ви свят". Екзистенциалната криза при досег със смъртта е сравнително лош съветник и мотиватор... по ред причини, които не им е тук мястото да коментирам, без значение че това касае всеки един живеещ човек, без значение от роли, битие, култура или друга форма на идентичност.

==========

Имах възможността лично да направя контакт с визирания М. Кремо, на организирана в ПЛОВДИВ преди години среща по представянето на "Деволюцията...". За мен вие изобщо не сте се вгледали внимателно и критично в изложените тези на въпросния автор, които както и внимателните ми лично оформени проверки и впечатления в директния контакт, показаха съвсем ясно неговите собствени залитания...

Има налице едно явление, много подвеждащо всеки изследовател. Това е неусетния уклон към "предварително изведения извод". Съвсем неусетно при всеки човек, предварително е налице неосъзната посока на "извод", който в психичното много невидимо сработва, за да насочи субекта. Погледнато обаче в по-широк план, всъщност е налице един вътрешен път по "доказване" на предубеждение и силния уклон към неговото валидиране, в търсене на някои решения от борбата на защитните механизми в когнитивен и емоционален аспект. Темата е изключително сложна и многопластова. Но нейната посока не е философска, нито физическа, нито материална или идеологическа... В този смисъл посоката на изследване не е теория на всичкото... защото "всичкото е неизвестна величина" и патерицата, наречена "бог" е само част от капана в нея...

Посоката на изследване на съзнанието е само една... субекта на такова изследване - само един възможен. Лабораторията за такова изследване - само една...

Разбира се... нищо от това не може да промени с каквото и да е собствената ви вече конструирана от вас нагласа, която играе ролята на идентичност, през която приемате да привиждате света и себе си... Както и всичко написано... в тия думички е без всякаква практическа стойност... за ония, за които то не е практика и начин на живот.

 

В своя личен път към себе си и към своята истина, човек без да иска става сериозен. Едно подобно заявление обаче: "Аз съм сериозен изследовател." наистина е трудно да се възприеме от страничен човек, като нещо смислено и значимо. И погледнато от страни, пътят на другия често изглежда изпълнен с противоречия и незрялост. В този аспект моите публикации са наистина без особена стойност както за напредналия в своята себереализация, който няма нужда от подобни поучения, така и за невежия, който дори и не предполага, че в живота и в съзнанието му може да има и по-дълбоки пластове от физическия гъдел. Аз за себе си отдавна съм разбрал, че е трудно човек да каже нещо ново и значимо на тези около себе си, нещо което да не е казано вече, но същевременно с това непрекъснато срещам хора, които имат нужда да им се повтарят банални истини и по този начин да чувстват, че някой ги подкрепя по техния път в живота. От друга страна не мога, а и не искам да преодолея привързаността си към семейството и моите близки, към които съм емоционално ангажиран, и които гледам да подкрепа кога със съвет, кога както мога. Тази ми ангажираност нарастна особено след като ми се роди внучка. Не мога да бъда като индийските йоги, след 50 гонишна възраст да се оттегля в усамотение и да се потопя в безконечна медитация. Аз знам от опит, че човек може да бъде йога, където и да е и да постигне единение със своя Бог и хармония със себе си, дори когато се занимава с най-баналните ежедневни дейности. Затова в писанията ми и в постъпките ми може би има неща, които са отражение на това мое разбиране за живота и дори да показват известна незрялост или вътрешни лутания. Смятам го за напълно приемлива цена.

По отношение на Кремо нямам никакви лични впечатления и никаква представа за вътрешните му терзания. За мен той е интересен с разкритията, които прави на посегателства върху истината, извършвани в академичните среди. Книгите му показват колко вредно и пагубно за цивилизацията ни може да бъде тоталното институционализиране на науката. Същевременно ясно свидетелстват за това, че е необходима пълна ревизия на материалистическата парадигма, на Дарвиновата теори за еволюцията, на човешката история, както и на представите ни за развитие на технологиите... Това за мен е един вид подкрепа...ramus, очаквам с интерес постингите ти.

А това бих го написал и аз: "Посоката на изследване на съзнанието е само една... субекта на такова изследване - само един възможен. Лабораторията за такова изследване - само една..." в блога си в подходящ контекст.

Благодаря на всички за повишената активност в дискусията. Става интересно, защото на сцената излезе не само голословното отрицание, но и здравия човешки смисъл. Но още няколко думи към makebulgar: Предложих ви да започнем дискусията от А и Б и да потърсим яснота по обвиненията ви, че моите досегашни проучвания и ОнтоДиалектиката като резултат от тях са „псевдонаука“. Вие избягахте, отидохте и хванахте коня за опашката с цитата: "Битието за себе си в превъзходна степен е Бог..." и отново се произнесохте: „Това не може да лети!“, без дори да предположите, че държите опашката на Пегас... Реакцията ви не ме учудва – спонтанността и първичността не са отрицателни качества сами по себе си, но за човек, който обича мъдростта и я търси не са достатъчни. За всички спонтанни мой опоненти, които ме отричат преди да са прочели и осъзнали краткото ми творчество, започнах публикуването на блога си Онто-Практика, за който вече ви информирах - http://onto-practice.blogspot.bg/ Чрез него всеки скептик може да придобие достатъчно собствен субективен опит, така че да осъзнае и сам да се увери в истинността на ОнтоДиалектиката. Публикациите започват с преживяване и осъзнаване на твърдението: „Аз съм!“ и не се изискват никакви особени усилия, за да бъдат следвани. В блога ми няма да намерите препратки към други автори или бягство от преките и директни отговори. Цялото внимание е фокусирано върху собствените преживявания и разсъждения на практикуващия, така че той да може да изпита, открие, изживее и да подложи на проверка, когато пожелае своята собствена истина за себе си и за света, около себе си. Това е makebulgar, повече от това не мога да направя.

По отношение постингите на Шпага и ramus – благодаря ви. Наистина е трудно да се открие сериозен изследовател на микро- и макро-света, на живота и съзнанието, който на един или на друг етап от своите проучвания да не се е натъквал на осезаемото присъствие на един организиращ и всепроникващ интелект в наблюдавания и изучаван обект. Проблемите за науката започват от това, че измервателните ни уреди не могат да отчетат и документират това присъствие, а когато се натъкнат на него, веднага се появяват цензорите, които впечатляват и makebulgar, и заявяват: „Това не може да бъде, защото противоречи на еди-коя си теория.“ Има един сериозен изследовател на това явление в областта на човешката еволюция и археологията Майкъл Кремо, който публикува покъртителни неща. Това филмче е класика и си заслужава човек да го изгледа: https://www.youtube.com/watch?v=xdWODNoIXm0

Преди 8 часа, makebulgar said:

това е твърдение което може и да не е вярно. ако авторът иска да сведе нещата до един-единствен предмет на познание (обща теория на всичко), това не означава че е прав и че философско-диалектичната му гледна точка е правилна.

 

Нали за това водим тази дискусия. Аз мисля, че съм прав и мога да приведа достатъчно доводи в своя подкрепа. Най-сериозният ми аргумент е обаче в това, че в досегашните ми проучвания на базата на онтодиалектиката получавам изключително интересни резултати. Те са публикувани, достъпни са за моите опоненти и всеки може да ги опровергае, от свой позиции. Ще бъда благодарен на всеки, който ми покаже къде точно греша. Но съгласи се с мен, че възражения от типа на: "това е псевдонаука", "не става", "това е твърдение, което може и да не е вярно" и особено: "Това тук е някаква псевдонаучна кранкщина... " не само не доказват моята неправота, не само не допринасят с нещо за постигане на истината, но са и обидни (не за мен), а най-вече за своите автори. Аз стоя пред вас със собственото си име и със собствения си труд и очаквам от вас, ако не компетентно, то поне достойно и добронамерено мнение, а не аморфно-анонимни храчки...

Благодаря на администратора на форума, че обедини постингите по темата в раздел Философия и коригира допуснатата от мен грешка при първоначалното и откриване в раздел Биология.

Благодаря на makebulgar и на laplandetza за това, че си дадоха труда да прочетат макар и отгоге-отгоре някои от публикуваните от мен в мрежата материалите и да изкажат мненията си. Разбирам прибързаната им негативната реакция, особено след последния цитат на руски, приведен от makebulgar. Не мога да отрека, че описания в цитата профил на „Привърженика на псевдонауката“ съвпада почти напълно с моята професионална характеристика, но само толкова...

Тук ще се опитам само с няколко реда да насоча дискусията в правилната според мен посока.

Преди 1 час, kall said:

Това тук е някаква псевдонаучна кранкщина...

Защо не се опиташ да обосновеш това свое така категорично мнение. Като начало започни с понятието "псевдонаучна кранкщина". Добре би било да се знае, за какво точно става дума в дискусията ни.

С тази нова тема искам да ви представя един блог създаден, за да направи разбираема, популярна и практически полезна една нова философска концепция, наречена онтодиалектика. Чрез материалите в блога ще се докоснем до същността на нещата по лесен, полезен, приятен и не будещ съмнения начин като експериментираме със себе си, развиваме възгледите и уменията си, укрепваме физическото си, психическо и духовно здраве, постигаме успехи и ...СЕБЕ-РЕАЛИЗАЦИЯ. Адресът на блога е http://onto-practice.blogspot.bg/
 

Какво представлява самата теория бихте могли да се информирате на нейния сайт: http://ontodialectics.orgfree.com/ или като изтеглите краткото въведение към нея в .pdf формат: https://drive.google.com/file/d/0BwWddNdHdKikU1VjZ09VNFNoTFE/view?usp=sharing.
Ако се интересувате как е създадена онтодиалектиката стъпка по стъпка и през какви трудности и лутания е преминал автора и, изтеглете безплатно книгата: „Истината се ражда и като бездомно куче“ - https://drive.google.com/file/d/0BwWddNdHdKikTmpzckdRTC05Q1U/view?usp=sharing

Преди 11 часа, makebulgar said:

Една подобна фундаментална теория или хипотеза ако има сериозни основи би следвало да получи широк отзвук в световната наука. Какво са казали за нея учените от Оксфорд, Кембридж, ЦЕРН, или друга висша научна институция? Ако тези учени по света решат, че онтодиалектиката има грешки и е несъстоятелна авторът дали ще се съгласи с тях осъзнавайки загубата на време и съществуване!?

Бележката ви е напълно уместна. Преди 35 години, когато започнах изследването си и аз като вас вярвах в обективната и безпристрастна оценка на академичната наука. Тръгнах от популярните списания, минах през БАН, ИНРА... съветските научни списания... за да стигна до 4 (четири) коронарни байпаса на 52 годишна възраст. Подробно този мой опит съм споделил в книгата си „Истината се ражда и като бездомно куче“ - https://drive.google.com/file/d/0BwWddNdHdKikTmpzckdRTC05Q1U/view?usp=sharing

Сега не търся признание от никого, не чукам и не чакам пред вратите на официалната наука. През годините след операцията напълно бях изоставил и интернет-публикацийте си, дори сайтът ми бе замръзен... Тези дни го възстанових и пускам няколко съобщения, за да напомня за съществуването на ОнтоДиалектиката. Започвам и публикуването на блог, в който да покажа по достъпен начин практическата полезност на тази теория за обикновения човек, особено ако му се налага да се бори със стреса на ежедневието.

Ако искате да добиете по-пълна представа, за това как институционализираната наука върви срещу истината вижте Майкъл Кремо: „Забранената археология“, „Деволюция на човека“ и т.н.

"Съществуващото е!" - това е най-общото достоверно твърдение, което е възможно като субекти на познанието да изкажем. За съществуващото имаме усещания, впечатления, представи и понятия, можем да го възприемаме, мислим, познаваме и преобразуваме. Най-общото определение на нещата, явленията и процесите, което сме в състояние да им припишем, е, че съществуват. Съществува както материалното от неутриното и електрона до Вселената, като обективна и независеща от човешката ни суета реалност, така и идеалното - от съновидението и отделната представа до понятието, до идеята за Бога, до най-сложната научна теория. Светът е екзистенциално единен. Съществуващото е в нас и около нас, то е всичко. Неговото друго е това, което няма битие - нищото.

Лишеното от съществуване не рефлектира в нашите възприятия. За него не могат да се изказват утвърдителни съждения. Всяка позитивна форма от вида на "То е..." го определя като битие, затова са му чужди и неприсъщи всякакви предикати.

Съществуващото е единно, неговото друго - лишеното от битие и свойства нищо, не може да му се противопоставя, да го ограничава, дезинтегрира и променя. Схващано по този начин като затворена система, единното съществуващо се самосъхранява и самоопределя.

Самосъхраняването или самозапазването на съществуващото се свежда до това, че то не преминава и никога не се превръща в своето друго, т. е. в нищо. По същия начин стои въпросът и с възникването на това, което е. Битието не се поражда от небитие и никога не преминава в своето друго, независимо какво мислят и твърдят философите от Хераклит, Левкип и Демокрит насам. Нищото с битийно бъдеще не е настояще нищо, а нещо в потенциална форма, т. е. съществуващо. Способното да се движи и изменя (възниква и изчезва) е в отношение с пространството и времето, с обективната реалност, а лишеното от битие не притежава релативност.

Самоопределянето на съществуващото е закономерност, обусловена от факта, че извън него няма нещо, което би могло да му наложи някакви реални ограничения. Определящото като материално или идеално е преди всичко съществуващо, свойствата му да определя и ограничава са вътрешно присъщи на това, което е, на притежаващото битие. Нищото лишено от битие и от свойства не е обособено, не е определено и не определя.

Самозапазвайки и самоопределяйки се, съществуващото по необходимост се самоизменя като абсолютна противоположност на своето друго. Лишеното от битие не се самозапазва, самоопределя и самоизменя, но не е и в покой. По този начин това, което е, се явява като всичко, като Абсолют, докато нищото просто не се явява...

Повече подробности на: http://ontodialectics.orgfree.com/