Agent 00

Благодаря ти за отговора, Историк.

Нека илюстрирам какво все още не ми е ясно. При пряка реч с тире, преминаването към нов абзац без тире предполага прекъсване на пряката и започване на авторовата реч. Това забелязвам на практика във всяка проза на български, за която се сещам или разгърна.

Пример:

Цитирай

- Когато бях на вашите години, моята баба ми повери магарето.

Внучетата на дядо Георги не бяха виждали магаре до сега.

Но има ли начин да се създаде нов абзац към същата пряка реч, без да се прекъсва от авторова реч?

Ако се сложи ново тире пред втория и третия абзац, читателя би го объркал с диалог между героите. Най-простото решение е да се използват кавички вместо тирета, но това е доста рядко в редакцията на български/преведени на български произведения.

Ще използвам вече създадената тема, за да задам общия си въпрос.

Какви правила са приети в българския за разделяне пряката реч на повече от един абзац? В частност, когато речта идва от едно и също лице и не е прекъсната от авторова реч.

Забелязах, че в ангилйски текстове е прието на новия ред от пряката реч да се пишат втори отвярящи кавички за всеки следващ абзац и се затварят само на последния абзац.