soichiro88
-
Брой отговори
9 -
Регистрация
-
Последен вход
Content Type
Профили
Форуми
Библиотека
Articles
Блогове
Отговори публикувано от soichiro88
-
-
В анкетата си Кацев-Бурски пише:
В Ловчанския комитет са: Марин Поплуканов, Анастас Хитров, Ив. Колев, Цвятко Павлов, поп Кръстю, Димитър Пъшков, Ив. Драсов, Анастас Попов и др. Председател е Марин П[оп]луканов, подпредседател е Цвятко X. Павлов (това да се запомни добре) секретар Иван Драсов, сметководител поп Кръстю и другите членове.
И логично, след залавянето на Марин Поплуканов, именно този Цвятко да заема поста на председател, а не поп Кръстю.
Бурски цитира едно писмо на Цвятко Павлов до Троянския комитет, в което същия се подписва:
Оставам всегда ваш подпредседател.
П... Ц...“ -
Преди 2 часа, Staski said:
Левски заминава за Търново с цел да бъде прехврълен във Влашко. От кого?
Ами, ако не се лъжа именно от Христо Иванов- Големия.
-
2
-
-
Така е, разбирам Ви, Киров, но той, ако не се лъжа в същата изповед казва и :
„Имате един млад поп с нисък ръст, струва ми се, казва се поп Кръстю. Тоя поп няколко дни поред пред улавянето на Левски идваше рано и вечер късно при юзбашията. Една вечер късно дойде, пак постоя при юзбашията 5–10 мин и пак си отиде. Веднага след това юзбашията ми заповяда...."
Едва ли не посочва поп Кръстьо като предател, а както излиза от изводите по-напред в темата- едва ли е той. Съответно не е ясно колко може да му се вярва и за това.
-
1
-
-
On 3.05.2020 г. at 11:58, Б. Киров said:
После излизането му безпрепятствено от хана и минаването през блокадата.
Дали наистина е имало такава (турците дебнат 2-3 часа някой да излезе?) Как Латинеца преминава тогава е супер чудно? Ако има блокада, турците го пропускат по някаква причина (доносничество?) или просто няма блокада и се разминават с десетина минути...
А защо го пращат да отваря хана сутринта е също доста интересно.
-
1
-
-
Преди 1 час, Б. Киров said:
Левски е напълно наясно, че комитетът е разбит; той затова не споделя нищо с ПОЧТИ никой; двама души – Никола Сирков и Христо Латинеца – знаят сутринта на 26 декември къде отива Левски и къде ще преспи; държа да подчертая този факт – Никола Цвятков, Мария Сиркова, Величка Хашнова и най-малко поп Кръстьо имат някаква представа за това.
Аз също достигнах до това заключение. На мен лично обаче Сирков и Латинеца не ми се връзва особено да имат пръст в предателството, главно заради липсата на мотив. Освен ако следната теза на Дулев не е вярна- Сирков бил казал на Величка и т.н, която е тотално неподкрепена с някакви доказателства...
Приемаме че Цвятков научава за плана на Левски след като се срещат, т.е отпада и съмнението,че той се е изпуснал в кръчмата на Механджията.
И какво остава- някой извън обичайното полезрение- като Пано Бонжора или някой друг турски шпионин,които защо да не са били в Кънкринското ханче когато Цвятков и Левски пристигат? Виждат Николчо с някакъв подозрителен, връщат се и докладват в конака. Дори и часовите диапазони биха съвпаднали- нещо на което Ресавски много държи в тази тема.
Ако ли не, да допуснем,че Али чауш е "супер" ченге както шеговито е наричан по-напред в темата и цялото залавяне е рутинна полицейска операция. Аз лично не вярвам в това, но знае ли се...
-
1
-
-
On 11.08.2018 г. at 16:21, Б. Киров said:
Когато имаме за източник спомени на участници винаги сме някъде в мъглата.
Напълно съгласен.
On 11.08.2018 г. at 16:21, Б. Киров said:Но и двата разказа /на Мария Сиркова и на Никола Цвятков/ са категорични, че братът на Величка, тогава 18-годишен младеж, върви пред Левски с други момчета, за да му разчиства пътя. Възможността това да е станало случайно, според мен, е практически равна на нула – Левски тръгва дегизиран и е трябвало да се разкрие на младежа при случайна среща, тоест да прояви абсолютно неблагоразумие и да има още един нежелан свидетел накъде отива.
Отново съгласен и е може би резонно да се приеме като факт ходенето му у Величкини.
Преди 2 часа, Б. Киров said:80 000 гроша са 800 златни османски лири, или еквивалент на стойност над 5 кг. злато; това са парите, събрани от частните комитети и налични в Ловеч, който е бил център, тези пари са били предадени на председателя, който по онова време е Марин Поплуканов.
Как да го кажа по-ясно?
Абсолютно е ясна тезата Ви, която е подкрепена с писмата на Левски (какво по-добро доказателство)
От цитираното писмо /от 12.12.1872/ лъха откровено недоверие към председателя и като цяло към ловчанските комитетски дейци.
Но въпреки това той отива у Хашнови за непредадените писма и документи, и за въпросните 80 000 гроша . От достигналите до нас писма не е ясно какво е взел от тях (след залявянето му архивът седял у Сиркови и т.н), но за цитираните пари не намерих сведения да са открити у Левски т.е в крайна сметка изглежда не ги е взел. Може би не са били възстановени от Марин поради залавянето му...?
Общо взето търси сметка за парите, подхвърлените писма - един разговор, който не предполага да е особено приятен и приятелски... И имайки предвид пак същото писмо от по-горе, Левски би ли казал къде отива и къде ще нощува? ( Може да предполагаме, че Величка знае за неговото идване в Ловеч, пак не е особено сигурно, но за неговият план за след това....?) На тръгване Величкини все пак пращат Христо да го съпроводи до някъде...
И за наше съжаление, Левски не изпълнява заканата си от писмото "Ако отричате това и всеки като Вас каже: "Не знам", то аз знам и ще Ви го покажа да го видите кой е."
-
1
-
-
Преди 5 часа, Б. Киров said:
Конкретно на въпроса ви, има източник, спомените на Мария Сиркова, записани от учителя Иван Войников в Угърчин и предадени от неговия внук, след смъртта на втория й съпруг Никола Цвятков през 1904 г. :
"Много години по-късно съдбата среща дядо ми Иван Войников с най-доверената укривателка и сподвижничка на Апостола Марийка Сиркова – Цвяткова, родена 1837 или 1839 г. И починала през 1911 г. Подир смъртта и на втория си съпруг през 1904 г. баба Марийка се преселва в Угърчин при своята единствена дъщеря и живее там шест години. Сприятелява се с младия даскал Иван Войников, а той записва спомените ù за ония бурни времена:
Дойде Дякона за последен път чак на Бъдни вечер сам. Идеше от Троян. През деня си бяхме клали шопар. Беше дошъл от Къкрина Христо Цонев – Латинеца да помага на Николча. Имаше и други помагачи. Аз помагах при уреждане на прасето и шетах за Бъдни вечер. Помагачите ядоха и си отидоха. Христо и Николчо (Сирков) – само двамата влязоха в кръчмата, а аз продължих да шетам. Беше тъмно. По едно време в пруста влезе Николчо и ми каза:
- Марийке, стягай се, че тази вечер ще имаме скъп гостенин.
Почудих се кой може да бъде. Видях седнали в стаята на Левски Христо Цонев и един „турчин“. Този човек беше Левски. Разказа ми случката. Николчо и Христо, след като изпратили помагачите, влезли в кръчмата и си огреяли ракия. По едно време на вратата почукал някой. Биле само двамата. Казали му:
- Влез!
Показал се турчин, наметнат с бял япанджак и държал в едната си ръка пушка ловджийска, а в другата – синджир и един палаш:
Казал им, че е ловец, цял ден ходил на лов, но привършил тютюна и моли Николчо да му даде един пакет тютюн. Николчо го поканил да седне и му предложил чаша греяна ракия. Той отказал. Николчо му предложил да му направи кафе да го почерпи за празника. И тръгнал да тури кафето да го свари. Тогава турчинът ударил дюймето на вратата, махнал качулката на япанджака и когато им заговорил на български, разбрали, че е Левски.
Разцелували се, заключили дюкяна и влезли във вътрешната къща, а Николчо решил да се пошегува с мене и ме вика да видя гост турчин на връх Бъдни вечер. Преоблечен като турчин ловец, с палаш, вързан на синджир, и с пушка в ръка, Апостола пътувал през целия ден от Колибето до Ловеч далеч от шосето. И вечерта влиза в нашата кръчма.
Казаха ми, че Левски ще пренощува у дома, да отида и да се приготвя за вечеря. Христо също ще вечеря с нас. И тъй, на Бъдни вечер срещу Коледа, Левски за последен път вечеря в нашата къща. Сложихме синията и на нея всички постни гозби, Левски прочете молитва, прекадихме софрата и вечеряхме. Николчо и Христо пиха по малко вино, а Левски се задоволи с хубавия ошаф, който бях сварила – сушени круши, зарзали и череши. Левски много обичаше плодовете, а зимно време – ошафа, който варяхме много често.
На Бъдни вечер синията не се раздига. Левски ми каза да отида у Марийка Латинката, която живее наблизо до нас, и да ù кажа, че Христо ще се забави, а тя да си вечеря, тъй като Христо си има важна работа с Николча. Казаха ми да ù обясня, че по тази причина той няма да се върне и на нощната черква срещу Рождество Христово ще идем само двете с нея, тъй като Николчо няма да иде. За госта да не се споменава нищо. Да бъде готова и удари ли първата камбана, аз ще ида да я взема и ще идем двете. Отидох и ù казах.
Върнах се и започвах да си шетам из вкъщи, а те тримата влязоха в скривалището на Левски-
Когато удари първата камбана, дойдоха Левски и Николчо и Левски ми каза:
- Като минавате край Величкини, отбий се у тях и насаме ù кажи, че съм пристигнал и съм наредил по тебе да ми изпрати писмата, които са били подхвърлени в нейния двор. Да ги свие в една кърпа, а ти ще ги сложиш в пазва и ще ги донесеш. Извикай я настрана, кажи ù това и ù съобщи утре да си бъде в къщи през целия ден, тъй като ще отида у тях. Кажи ù също да бъде у тях и поп Лукан, с когото искам непременно да разговарям.
Като удари втората камбана, запалих фенера, минах край Марийкини, взех я и двете минахме през старото хоро. Отбих се у Величкини в къщата ù до маслака над черквата. Това е къщата на Гечо Хашната. Величка беше вкъщи, влязох само да ù кажа, каквото ми е наредено. С Марийка отидохме в черквата. Величка дойде след нас.
В черквата служеха поп Лукан и поп Кръстю. Като наближи да привършва службата, Величка излезе преди нас. На връщане тя ме чакаше зад портата и ми даде писмата. Латинката не разбра нищо.
Върнах се вкъщи. Чакаха ме с нетърпение. Още щом подадох кърпичката на Левски, той веднага я разгърна пред мене. Разгледа набързо писмата, обърна се към Николча и Христа и сърдито рече:
- Казах ли ви, че тези писма са лъжовни и не са писани от поп Кръстя?
Писмата, които бяха подхвърлени в двора на Величка и всички мислеха, че ги е писал поп Кръстю, Величка не ги даде, когато Николчо занесе нейното писмо до Левски и му го предаде в Тракия. Искаха да ги даде само на Левски. Николчо и Христо също подозираха, че може попът да е писал тези писма – уж че са от Левски, за да ги измами и Величка да отнесе книжата на лозето.
След това тримата се отделиха. След доста време захванаха да лаят кучетата от махалата. Коледарите бяха тръгнали да коледуват. Христо си отиде, а Никойлчо си дойде, за да не дойдат коледари, които идваха всякога. Изморен от пътя, Левски си легна.
Заранта се поуспа. Като станахме, отговяхме, Николчо Сирков беше уговорил дядо Иван да даде коня си и Николчо Цвятков да замине за Търново, където бе Христо Иванов – брат му – уж че ще закупува бакър. Николчо Цвятков беше бакърджия.
Левски и Николчо Сирков зашиха всички книжа, които Левски бе събрал, и тези, които бяха донесени от Величка, в самаря на коня. Николчо Цветков не знаел, че книжата са зашити в самаря.
Обядвахме. Левски си полегна и поспа около два сахата. Когато хорото се сбра на Дръстенското хорище, Левски стана, облече се като циганин, задяна един наръч ластарки, които мъжът ми бе приготви. Задяна ги и тръгна по пътя към старото хоро. Така без да подозира никой, той отиде у Величкини, където остана и преспа през нощта у тях.
И така, Левски осъмнал на Коледа в дома на Величка Хашнова.
Там се бе срещнал с поп Лукан и го разпитвал за откарването му в София и за срещата с Димитър Общи. На другия ден Николчо Цвятков си изважда тескере за Търново. Изважда едно и за Левски на името на Малък Добри [Добри Койнов от кв.Дръстене в Ловеч], който бе също бакърджия и по всичко приличаше на Дякона. Като удари камбаната за вечерня, Николчо Цвятков оседла коня, мина по пътеката, отбива се в кръчмата при Добри механджията, която е в Дръстене, пие едно вино за пътница и тръгва по пътеката под Пчелинската стена.
В същото време Левски, облечен като турчин, излиза от Величкини и тръгва по пътеката под Стратеш. Братът на Величка, Христо [Луканов], излиза с двама другари с шейни. Той придумва другарите да отидат да се пързалят, а Христо оглежда да няма скрити хора из трънаците. Левски върви на стотина разкрача зад тях.
Като стигат чуклинката, Николчо се показал с коня откъм пътеката и излязъл на шосето, а Левски след него. Христо и другарите му се върнали и се спуснали с шейните.
Същия ден Христо Цонев – Латинеца още преди обяд заминал за Къкрина, където било уговорено, че ще преспят и ще заминат за Търново рано на другия ден. Николчо Цвятков не знаел, че ще преспят в Къкрина. Затова Левски му казал по пътя, като наближили ханчето и след като срещнали двете заптиета при Пазимост. Нито на първия ден, преди да пристигне, нито в деня, в който са заминали за Къкрина, поп Кръстю не е идвал у Николча Сирков и не е питал има ли някой да заминава за Търново. Поп Кръстю не е разговарял, нито се е срещал през тези два дена нито с Николчо Сирков, нито с Христо – Цонев Латинеца. Левски не е писал никакво писмо на поп Кръстя да се срещат в Къкрина, нито пък Николчо Цвяткол е разкривал пред мен или пред Николчо Сирков, че са си определили среща в Къкрина. Разпитвали са ме и Стоян Заимов, и доктор Стоянов вярно ли е, че попът е идвал. Това не е вярно и пред никого не съм казвала това – нито аз, нито Николчо Сирков.
Аз съм стара жена, вярвам, че има Господ и не мога да си крива душата. Поп Кръстю не е знаел, че Левски е в Ловеч. Не съм чула нито една дума от устата на Левски нито по-рано, нито като беше у нас по Коледа да каже нещо за попа. Това от никого не съм чула, освен от Величка и от Лукановци. И те го разказваха, след като умряха Николчо Сирков, поп Кръстю и Христо Цонев – Латинеца."
Павлов, Павел. Белият япанджак. – В: Павлов, Павел. Шепа мигове. Том III. – С: Библиоскоп, 2013. – с.407-454 ISBN 978-954-8586-18-4]
Благодаря за отговора, Киров.
Тези спомени обаче ми се стува , че хвърлят още повече мъгла по темата и противоречат на тези на Сирков да речем, и на всичко коментирано дотук...
А именно в цитираните спомени четем че :
- Левски прекарва 2 нощи в Ловеч, а не 1.
-прекарва 1 нощ у Величкини (което е отхвърлено по-рано от Стаски,но не видях конкретно защо..)
-Левски казва на Сиркова да извести Величка , че е дошъл докато Сирков е записан да казва - Щом влезе вкъщи, първата му дума беше: „На никого да не казвате, че съм дошъл!”
-Левски тръгва от Хашнови, а не от Сиркови какво се твърди до тук ( Сирков -"Към икиндия Левски и Николчо тръгнаха, но всеки поотделно.")
И така пак сме някъде там
-
След изчитането на темата и повечето препратки (статии, книги), ето следните наблюдения:
1. 3 000 гроша е сума дадена му от Николчо Сирков, от къде са и какво са, той знае! (Стаски)
http://www.vasil-levski.eu/за-левски/spodvijnitsi/никола-сирков/
Тук се казва следното, което обяснява парите :
Друг път попът ми стори хабер да отида в черквата, където ми даде 3000 гроша и една торба с книжа, като каза, че те биле на комитета, та ако Левски дойде, да му ги предам, но по-добре било да му съобщя да не дохожда, а като пристигна у дома, аз му предадох всичко.
Което пък е добър архумент в защита на поп Кръстьо, види ми се...
2. Доста постове казват, че е доказано как Левски минава през Хашнови преди да се срещне с Николчо---> има ли извор за това?
Говори се , че отива за писма и документи, които пък после така и не се намират в достигналата до нас архива... Това, че Христо Луканов го съпровожда донякъде го приемам, но е възможно да се срещат някъде в града...
3. Въпросът дали заптиетата на Пази мост са 1 или 2 е важен, защото би направил разказa на Али чауш още по-съмнителен от гледна точка на това че бил пратил Асан да проследи Левски...
Знае ли се нещо за това заптие след това? Разпитвал ли го е някой...? Кой е този Асан Оджоолу?
Имате ли някакви нови открития?
-
1
-
Народе???? или Кой предаде Левски?
in Възраждане
Публикува · Редактирано от soichiro88
Според мен точно тази статия е най-близо до истината- предатели бол, като тръгнеш от чорбаджиите, които не им се дава пари и стигнеш до "разтурения" Ловчански комитет....