On 21.08.2017 г. at 23:38, Lancet said:

Ясно, значи всичко сочи към Междусъюзническа и остров Трикери. Остава да видим някой начетен да даде информация за този случай. Откъде са всъщност тия военнопленици ?  При кое сражение имаме пленени толкова наши ?

здр има пленени след вартоломеевата нощ в солун ,когато гърците нападат нашия гарнизаон , който е оставен след първата балканска война . наред с войниците са качени на корабите и всичко българско от солун- говорим за цивилни лица . гарнизона се е съпротивлявал един ден и на втория командира майор лазаров решава да се предадат виждайки , че е безмислено .по пътя е удавен солунския български владика и неговия секретар . по този повод намерете георги дракалиев , който е направил филм за трикери защото негов роднина е загинал на острова . там е обяснено всичко

On 30.01.2020 г. at 12:53, makebulgar said:

Статия относно волжките и древните българи, на един татарстанец - Д. Г. Газизов, който явно не е професионален учен, но и на него са му направили впечатление някои несъответствия и грешки в официалната теория. 
 

 

Волжка България

(Д. Г. Газизов)

(Източник 05.01.2011 в http://welemudr.ucoz.ru/load/istorija/volzhkaja_bulgarija/7-1-0-165)

 

 

Предците на българите. Кои са те?

„Руснак, означава християнин”, „татарин, означава мюсюлманин”. Тези клишета са толкова разпространени, че всякакви разговори за това, че християнството и исляма са чужди за нашите братски народи идеологии, се възприемат с неразбиране и агресия. Впрочем, същата е и позицията за родствеността на татарите (българите) и славяните. Много хора, напълно сериозно считат, че балканските българи са по-близки по кръв с руснаците, отколкото волжките татари. Като аргумент за това служи православието на българите и тяхното славянско наречие, но съвсем не се отчита фактът, че расовите ядра на волго-уралските татари и руснаците са почти идентични (представляват северен и среден клон на източната европейска раса) и много силно се различават от расовото ядро на балканските славяни. Да не говорим за това, че в исторически план е трудно са се намери по-предан на руснаците народ от волжките българи, и е трудно да се намерят по-големи предатели на руснаците от балканските българи. Разделението (и противопоставянето) на руснаците и татарите идва по две основни направления – езиково и религиозно. 

Относно езикът, съгласно историята дори във времената на Иван Грозни при общуването на българите (волжките) и славяните не били нужни преводачи. В съвременният „татарски” език съществуват множество заемки от арабския и персийския език (влияние от исляма). Ако  изключим тези заемки в разглеждането, то се оказва, че болшинството изконни български думи имат същите корени (съгласни звуци), каквито имат думите в руския език, обозначаващи същите или близки понятия. Това, че българският език се е отдалечил повече от „скито-арийският” праезик отколкото руският, се обяснява с по-малката численост и по-тежките условия на живот (в идейно-политическо отношение) на българите в сравнение с руснаците. 

До преди няколко стотин години българската писменост била руническа, и била достатъчно близка до славянските руни. Българите (волжките) имали своите книги, летописи, които били унищожавани от ислямските и християнски екстремисти плътно до 18 век. Само за откриването на една руническа книга при някой от селяните, можело да изгорят цялото село, а хората преселвали на ново място, където вече имало или се строяла джамия. Освен това, езичниците се облагали с двойни данъци. Набивали им: вие не сте българи, а сте татари; вашият бог не е Тенгри или Буран, а е Алах.

Насилствената ислямизация започнала сред българите през 850-та година, което е с 130 години по-рано от аналогичните процеси (християнизацията) в Русия. От тук и по-голямата загуба на национална идентичност при татарите, отколкото при русите. Въпреки че някои елементи на народната култура, обичаите (например календарът на празниците) при татарите били съхранени по-добре.

 

Кои са Волжките Българи?

Съществува официална версия, според която Волжка България се образувала от тюркски племена, обединени от българското племе (също тюркско), които пристигнали тук от Приазовието, след разгрома на Велика България, разрушена през VII век от хазарите. Но относително неотдавна са съществували и други версии за произхода на българското царство, които днес незаслужено са забравени. Преди няколко години се заинтересувах от този въпрос и се заех със събирането на материали за културата на България. Не събрах много, но и малкото събрани сведения могат да те накарат да се замислиш.

Номади ли са били българите?  Този въпрос е много важен, тъй като по образа на живот на народа можеш да определиш корените му. Известно е, че в периода III в.пр.Хр. – II в.сл.Хр. от Централна Азия на запад се придвижват номадските тюркски племена. Съществува версия, че българите са техни родственици. Но, ако погледнем безпристрастно, то се оказва, че българите са – уседнал народ.  Въобще не са били номади. Като доказателство за това служат много факти. Първо, още през IX век при българите съществувало развито земеделие. Второ, въпреки че календарът на древните българи е бил забравен, останали народни празници, които доказват, че календарът им е бил слънчев, а не лунен, какъвто е номадския, и е бил свързан с земеделието. Например, и днес в Татарстан широко се отбелязва Сабантуй – празник за завършване на есенните полски работи, и Сэмбелэ – празникът на урожая. Също така широко се отбелязва и Науруз – празникът на пролетното равноденствие. Трето, при българите било добре развито грънчарството, което е характерно именно за уседналите племена, тъй като керамиката не е удобна при преселенията от едно на друго място: тя е твърде чуплива и тежка. Четвърто, добре развитата металургия също говори за уседналост. С това може и да се поспори, но трудно може да се оспори такъв факт: сред продукцията на българските ковачи важно място заемат катинарите. С тях се затварят врати на къщи и дворове, а не юрти. Пето, остатъците от езически култове на българите явно свидетелстват за връзка със светогледа на индоевропейските народи. Шесто, при българите отсъства кумиса, характерен за всички тюрки-номади, но се използва медовина, бира от ечемик или брезов сок. За първите две трябва да се разкаже подробно. Работата е в това, че при славяните и родствените им народи е съществувал обичай, съгласно който при провеждането на ритуалите, посветени на слънчевият бог, се употребявала суря, напитка, направена от мед и билки, а при обредите, посветени на нощните и подземните богове, се употребявала хома – ечемичена бира.

Какво се получава? Ако българите не са номади и не са тюрки, то кои са те? Родствените племена, като правило, живеят едни до други. Кой от съседите на българите се явява техен родственик? Да погледнем в историята. През VII век Велика България, намираща се в Приазовието, се разпада. В периодът на разцвета ѝ, тя обхващала голяма територия. В нея влизали земите около Азовско море, в това число съвременната Воронежка област, Приднепровието. Сред българските крепости била и неголяма погранична крепост – бъдещият Киев. Велика България просъществувала кратко. Създал я кан Кубрат (632 – 642 г.), и със смъртта му тя се разпаднала. През 675 година синът на Кубрат Аспарух завел своята орда на Дунав, където била основана България. Колкото и да е странно, но още през VIII и IX век в България няма други племена освен славянските. Същото се случило в Поволжието, където българите също се слели със славяните, за което ще говорим по-натам. Може би българите са – славянско племе?

 

Загадката на българските „обици”.

На Императрица Екатерина по някакъв начин подарили древна българска обица, направена от злато. Тя така се харесала на императрицата, че тя пожелала да има още една, за да може да ги носи. Но техниката на изработка, използвана от българските ювелири, била толкова сложна, че никой не се наемал да изпълни царската поръчка. В края на краищата, тя била дадена на тулски майстори, които след поредица грешни опити успели някак на направят втора обица. Ето колко умели били българските майстори. Днес е известно, че това въобще не било обица, а бил кръг за окачване. Тези кръгове не били закачани за ушите, а били прикрепяни към накитите на главата от двете ѝ страни, или ги вплитали в косите.

Такива украшения били широко разпространени сред финските и славянски народи в Европа. Но особено важен бил сюжета на кръга. На него е изобразена стилизирана патица, държаща в клюна си камъче, а под нея на верижки са закачени три висулки с форма на жълъд. За незапознатият със славянската митология този сюжет не говори нищо. Между другото, древният мит гласи: „В началото на времето, бог Род, създателят на света създал Небето, Земята и Водата. Но Земята била тежка и потънала във Водата. Тогава от пяната била създадена патица, която плавала по морето, не откриваща никъде място за гнездене. И Род казал на патицата да се гмурне в морето и да извади земя. Три пъти патицата се гмуркала, и донесла земя и вълшебният камък Алатир. Камъкът започнал да расте, и се образувала земята. Алатирът се превърнал във вълшебна планина. Патицата свила гнездо и положила три яйца – бронзово, желязно и златно. От бронзовото се излюпили силите Яви (светът в който живеем), от желязното – силите Нави (духовния свят), а от златното – силите Прави – всесилните богове, поддържащи равновесието на света”. Наистина, сюжета на кръга напълно съответства на мита. Там виждаме и патица, и камъче в клюна, и три яйца. Между другото, кръга е символ на Род, както и патицата. Митът за патицата е разпространен също така и при финските народи. Не без причина звънящите висулки на древните фино-угорски племена в Прикамието са изобразени патешки крака. Съгласен съм, митът може да е бил зает от съседните народи.

Да се обърнем към друг факт. За който разказва Габдула Тукай. От всички татарски приказки днес най-популярна е приказката „Шурале”, предадена от знаменития поет Габдула Тукай. Сюжетът ѝ накратко е следният: „Някакъв хитър джигит отишъл в гората през нощта по пълнолуние за дърва. Там го срещнал Шурале, който решил човека да го гъделичка до смърт. Но човека, не пропуснал да помоли злия дух да му помогне да пренесе дървата на количката, а когато наивният горски жител си пъхнал пръстите между дървата, джигита избил клина, защипвайки пръстите на Шурале в купчината”. Приказката е необичайна, и на пръв поглед не е свързана със славянската митология. Но това е само на пръв поглед. Работата е там, че Шурале това е руският Чурил, богът на границите. Татарският език е особен с това, че в него не съществуват звуците „Ч” и „Ц”. Попитайте някоя татарска селска баба, лошо владееща руският език, да произнесе думата „Чурила”, и тя ще я произнесе като „Шурале”, или много близко до това. Но работата, всъщност, не е в самата дума, а в това, че при Шурале напълно са се съхранили функциите на Чурил. Джигитът отишъл в гората – явно нарушение на границите. Отишъл в гората през нощта за дърва – двойно нарушение. Разбира се, трябва да последва наказание. И кой да го осъществи, ако не Чурил? Да, и наказанието е оригинално – гъделичкане до смърт. Много характерно за славянските зли духове.  Именно така убивали своите жертви кикиморите и русалките. Както и да въртиш, налице отново е славянска следа. Отново заимстване? Въобще не. Нека разгледаме всичките зли духове, които са споменати във фолклора на казанските татари. Болшинството от тези духове се отнасят до домюсюлманският период. Шурале вече го разгледахме. Няма да се връщаме на него. Албасти – при славяните също има албасти. Това са бивши русалки. Ако хората замърсяват водоема, и той се превръща в блато, русалките, които, като цяло, добре се отнасят с хората, се превръщат в албасти – грозни зли старици, които давят невнимателите пътници, дебнейки ги в тръстиките. Убир – квъросмучеща вещица. При славяните – упири. Дию – жински зъл дух. Какви са нейните функции не успях да определя, но съдейки по името, това е спътница на Дий – древния славянски бог на нощта и нощното небе, бащата на подземните богове. Има и духове, имената на които изглежда се явават или пряк превод от друг език, или изконни тюркски названия. Във всеки случай, те не ни помагат. Такива, например са Су анаси – майката на водите; Су кизи – водно момиче, русалка; Агач Хужаси – стопанина на гората, таласъм, и т.н. Има, също така, зли духове, дошли в татарския език от арабския или персийския заедно с мюсюлманството. Такива, например са жен (джин) и шейтан. Шейтан, е  всъщност арабска дума, и навсякъде съпътства мюсюлманството. Съответства на християнският сатана. Също както, например, думата Шаббот се е превърнала в събота, така и Шейтан се е превървала в сатана (в литовски – Сэттен). Накрая да си спомним и приказката („Алтънчеч”), където Шурале отмъква красавица. Между другото съществува аналогичен славянски мит, според който Чурил съблазнява Таруса, жената на бог Барма, за което понася заслужено наказание от синът на Барма – Мана.

 

По думите на свидетелите.

Когато възникват спорове за някое събитие, викат свидетели. Нека и ние се обърнем към тези, които са видели със собствените си очи древните българи.

Арабските пътешественици от онова време са оставили много писмени свидетелства за Волжка България, а също така и за други страни от Източна Европа. Най-пълно описание на Волжка България е оставил Ибн-Фадлан, секретарят на арабското посолство, което пребивавало в България през месец май 922 година и е оставил отчет за този поход. Любопитното е, че думите „българи” и „славяни” той използва като синоними: „... когато пристигна писмото на Алмуш, сина на Джилки Илтивар, царя на славяните…”; „На минбара още преди моето пристигане вече провъзгласяваха от негово име проповедта: „О Боже! Съхрани царя Илтивар, царя на бългтарите!”; „Синът на царя на славяните (българите) е заложник при хазарите”. В тези откъси ясно е указано, че българите са славяни. Но много съвременни изследователи издигат такава версия: Ибн-Фадлан, бидейки арабин, не различавал северните народи. Казват те, че всички им изглеждали с едни и същи лица. Действително, например, ако отидем в Средна Азия ние няма да можем да различим туркмен от таджик по външността. Но не трябва да забравяме, че Ибн-Фадлан не е долетял в България на самолет. Посолството от Багдад, презимувайки в Хорезъм, на 4 март 922 продължило пътя си, и на 12 май навлязло в земите на Волжка България. На коне и камили, минавайки на ден по 32 километра, нощувайки в селата по пътя. И така в течение на 69 дни. Знаете ли, трябва да си сляп и глух, че за тези два месеца да не видиш разликата между тюрките и славяните. Все още не сте съгласни? Тогава да приведем още един откъс: „… българските търговци пътуват към земите на тюрките и карат овце”. Значи, арабина ясно е различавал българите-славяни от тюрките.

Толкова ясно той различава и русите (скандинавците) и славяните. Ако някой все още смята, че русите – са руснаците, които плавали за да търгуват с българите, то ще приведа друг откъс, но вече от друг арабски автор: „Русите живеят на остров насред езеро. Островът можеш да обходиш за три дни, и той е покрит с гора и гъсти храсти. Те воюват със славяните и за нападенията си използват кораби…”. Русите се бият със славяните. Какво? Още ли вярвате, че русите и руснаците са едно и също? Тогава продължавам: „… Те нямат нито села, нито стопанства, нито полета. При раждането на сина бащата идва при новороденото с меч в ръка; отпускайки меча той казва: „Не ти оставям нищо. Всичко, което ще ти е нужно, ще завоюваш с меч!”. Единственото им занимание – търговията със самури, белки и други кожи, които продават на всеки, който е съгласен да ги купи”. (Ибн-Руста, X век) Може би, това е знаел Ибн-Руста, но не е знаел Ибн-Фадлан? В никакъв случай. Ето откъс от книгата на Ибн-Фадлан. „Ако пристигне кораб от страната на хазарите в страната на славяните, то царя идва яздейки и пресмята съдържанието му, като взима една десета част. А ако дойдат руси или някакви други племена с роби, то царя, първо избира за себе си от всеки десет глави една глава”. И отново русите и другите племена идват в страната на славяните. 

А има ли още някакви сведения, които ни позволяват да твърдим, че славяните и българите са едно и също? Косвено това потвърждава фактът, че България и Киевска Русия имали сходна икономика. Както и в Русия вместо пари използвали кожи. Ето какво пише Ибн-Руста за българите: „Собствени сечени монети те нямат, за звънчащи монети им служат кожи от невестулки. Всяка кожа се равнява на две и половина драхми. Бели кръгли драхми им карат от мюсюлманските страни при размяната на товари”.

 

Възможно ли е, Волжка България да е била просто едно от славянските княжества, което през VIII век се е подчинило на Хазарския хаганат? Между другото, това предположение косвено могат да потвърдят и такива откъси: „Външния Булгар е малък град, не заемащ много пространство, като той е известен само с това, че е главен търговски пункт на това царство” (Ал Балхи, X век). „втрешните българи са християни” (Ал-Истахри). „Между вътрешните българи има и християни и мюсюлмани” (Ибн-Хаукал). Царят на русите живее „в града Куяб, който е по-голям от Булгар” (Ал Балхи). „Булгар – град на славяните, се намира на север” (Йа-кут, XIII век). Ако съберем всички тези откъси, то излиза, че Волжка България е славянско княжество, което е събирало мита на Волжко-Камския воден път. А вътрешните българи – това е славянското население на по западните територии, разположени между Булгар и Куяб (Киев), тъй като няма данни за съществуването християнски некрополи на територията на България.  

автора не познава историята на волжка българия и другото което не познава изследванията на руски археолози , които са доказали , че в градовете на волжка българия е имало разнообразно население и идването и поставянето под властта на хората на котраг е станало мирно . не можеш да твърдиш че нашите волжки братя са славяни , защото пъро и физически не приличат на славянския тип и генетично са по- близо до нас отколкото до руснаците . времето за което се е формирало образуванието волжка българия руснаците също са били в процес на формиране , но не са простирали до този район , а са го виждали като роби отвлечени от хазарите . стоката славянски роби от руските земи е било едно от перата за търговия на хазарите с населението в поволжието така , че ако започне да се излагат факти ще се види истината . има блог pr zone .info където автора пише за волжка българия и там я има цялата история на волжка българия на руски , защото автора подържа контакти с казански историци . който желае може да го намери и на раздела волжка българия изчерпателно ще прочете цялата история на волжка българия до днес

On 9.11.2015 г. at 22:56, Stefan Iv said:

Един много доъбр материал, изясняващ корените на автохтонските теории за  българския произход, така модерни напоследък.

16 Boyan_Dumanov +.pdf

ИДИ НА БЛОГА PR ZONE .INFO И ще я намериш статията - успях да я копирам- корените на автохонството така е  озаглавена , в раздел българия

Преди 5 часа, sir said:

Похвално.

И все пак, когато се пише статия, озаглавена "Противоречия...", е хубаво и в самия й текст да се избягват такива. Например така и не става ясно дали авторът счита "хунските и (прото)тюркските племена" за едно и също или за нещо различно.

Не е лошо същo така, когато се цитират мненията на авторитети, то тези мнения да са изказани в съответната област, в която те са авторитети. Така например цитирането на Р. Рашев по въпроси от археологията е окей, но цитирането на К. Попконстантинов по въпроси от лингвистиката - не. Защото в противен случай се стига до куриози от рода на "тюркското име Аян", вероятно под влиянието на легендата на Локо Пловдив, покойния Аян Садъков.

Автора не случайно е писал противоречия , защото е оставил читателите сами да решат за себе си .На днешно време се появиха толкова незнайни и знайни авторитети и пророци , че вече не знаеш дали не е дошло второто пришествие според Библията

неделине центърът е точно край стара загора - медната руда добивана там е намерена като метал чак в украина , което показва търговските връзки на местните пирогери с останалия свят . рудата се е добивала по открит способ и до днес си личат табаните където е добивана . в района на стара загора е кипял живот от най- древни времена защото тук са намерени най- старите жилища в европа и има минерални бани от римско време