Divane

On 6.11.2023 г. at 23:57, Pandemonium said:

Моят род Камберови е от с. Буйновци в Еленския Балкан. Иначе съм роден в Сливен и израснал в Нова Загора, защото много еленски балканци, самонаричащи се торлаци, се преселват в равнината и оставят имотите си в Балкана. И четирите ми дядовци и баби са торлаци от Еленския Балкан, но фамилията Камберови е от с. Буйновци.

Иначе сега живея във Варна.

Нашите са вДобруджа , Шабленския регион, ноот къде идват в Добруджа не зная към момента. Един от най възрастните в село , говорих с него и той ми каза , че май са от района на Пазарджик, но за съжаление точви сведения не са запазени. От майка ми съм чувала нещо за ямболския район, но и това не е потвърдено. Правели ли сте си ДНК тест, цащото тоа е една много добра база за изследване на родословието

On 20.02.2012 г. at 0:43, Pandemonium said:

Търсих из интернет, използвайки различни ключови думи, но така и не открих какво означава и с какъв произход е фамилното ми име. Ако някой може да помогне, ще съм му благодарен да го направи.

 

Фамилията ми е Камберов.

От кой край на България сте? Майка ми по баща също произхожда от фамилия Камберов 

Преди 17 часа, tantin said:

Достойна бабичка.. Да се видят нациките с кого воюват.. Бабичката въобще не се усеща в началото че говори с украински войници, дето я провокират да проверят дали тя е про-руска..  Но като се усети че са украинци и им върна подаръците с консервите..  Жалка работа наистина. Това са отношенията баби-дядовци с техните внуци..  Само дето войничето пропусна да разстреля старците или да направи и други неща по знамето.

Просто не дадоха продължението 

Преди 37 минути, gmladenov said:

Хмм. Досега нищо не бяхме чували за украински зверства ... но след трагедията в Буча
най-услужливо се появиха такива. Колко удобно!

И нека се забележи, че става дума за убити войници ... а не цивилни с вързани зад гърба ръце.

Няма и да чуеш, защото за това сега е забранено да се говори в "цивилизования свят". Украинските зверсва започнаха от Майдана 2014, после се прехвърлиха на Донбас и  постоянно цели 8 години там никой не забелязваше убитите, живите изгорени в Одеса и за още много неща ще чуеш, но като вземат руските Украйна. Всичко снимат и документират, военните им журналисти са на местата на военните действия

Укронацики в действие. Как се режат гърла на военнопленници  https://yandex.ru/video/preview/?filmId=3909750436385487400&from=tabbar&parent-reqid=1649276411161888-14999683633740139496-man1-5807-man-l7-balancer-8080-BAL-9605&text=соловьев+военнопленные

Преди 17 часа, Exhemus said:

Аз си мислех. че руското Упырь произлиза от Вампир, пък то било обратното  

В руския Оборотень е българското върколак, а от там да си спомним за Боян Мага. Най вероятно и думата Кобур води своя корен от тук- нещо което "поглъща" или прибира, съхранява, покрива оръжието. Интересно Кобургите как са си получили фамилията

Много тюркските народи са запазили думата ОБУР в значението на вещица, магьосник? В руските приказки и митовете имаме Обры. Това са същества със зъл характер, които нараняват хората, колдовали-правели заклинания. Оборотень в руския е Върколак
На татарски език Ubyr първоначално е герой, който поглъща хора (uba). Лошият, алчен човек може да се превърне в Убыра, признаците според вярванията са ненаситност, неудържим апетит. На караимски това е дума, означаваща вещица и чревоугодник. Но произлиза от obur-oburlamah-очаровам

Преди 19 часа, Янков said:

Абсолютни глупости и неразбиране на елементарни църковни канони. Християнството като религия, по това време изисква изповядването на религията да се извършва на каноничен език. По това враме, каноничните езици са еврейски, гръцки и латенски. Към тях трябва да добавим и новопризнатите от Вселенският Патриарх и Папата, канонични преводи на на Светото Евангелие на славянски/словенски/склавски език. В този смисъл, решението от събора през 893 година, няма как да касае хипотетичен прабългарски език, поради простата причина че проповядването на Християнството на него не е канонично. Или иначе казано, на събора през 893 година, решението на какъв език да се проповядва християнството в България, е между латински, гръцки, еврейски и славянски език. Хипотетицният "пра"български език, няма място в този дебат.

 

Е аз да не съм ти казал, че ще е на прабългарски. Това , което съм казал е , че е логично азбуката да предопредели държавния език на който ще говори за в бъдеще новата християнска държава, защото този език става ПИСМЕН. С руническата писменост, не можеш да пишеш укази, договори, църковни книги и т.н. и остава варианта или да продължиш да го правиш на гръцки или да приемаш славянският като език на една час от населението на държавата.

И едните и другите са говорели другия език, като казвам говорели разбирайте на елементарно ниво, битово. Още до установяването на българите на Балканите те са имали контакт със славянските племена -търговски, социални в Приазовските и Причерноморски степи. С установяването на българската държава тези процеси се усилват. Няма как да живееш в една държава и да не започнеш да ползваш езика на другия.  Така както българи и турци в нашите земи са започвали да се разбират . С пристигането на учениците на Кирил и Методий в България и продуктът , който те носят- буквите предопределя това, кой език ще вземе надмощие и така се случва. 893 на Преславският събор църковнославянският е определен за държавен език, а това означава че обучението, административните дела започват да се пишат с тези букви на този език Но най важното е , че вече има обща религия, която премахва етническото разделение вътре в държавата , а езикът на който се служи постепенно в рамките на две поколения, а това е грубо 50-70години става разбираем за всички.

Преди 3 часа, Boyce01 said:

Hello! Greetings from Slovakia dear friends. Lately I have been thinking about one thing - how come Bulgarians are not as religious as their neighbors like Serbs, Romanians or Greeks? I want to say that historically Bulgaria (right after the Great Moravia, which has long passed) is the cradle of Slavic Christianity and writing. The church and the faith have played a huge role in maintaining the Bulgarian national identity and knowledge, and in my opinion the fact that the Bulgarian people are fighting so hard for their religious freedom and independence is highly respected. There are also many many saints who were also great minds and scholars such as Ivan Rilski and Kliment Ohridski https://mobdro.bio/  https://kodi.bio/ and many many martyrs and people's figures who gave their lives and blood for their freedom, faith and homeland.

But here's the thing - maybe it's just me, maybe I'm just ignorant, but I just really want to fix it and find out what's going on now. And what happens to that?

The Orthodox in Slovakia are mostly of Ruthenian origin and we are not many here, so I thought about it. I have no intention of offending anyone or being rude - I worked for a year and a half in Sofia, but I never had the opportunity to get more information on this issue then.

Thank you very much for your answers! Thanks and good night!

 

Being religious is one thing, and believing in God is another. I will quote Dimitrios Karajanis, a professor of child psychiatry, a participant in the program "Psychiatry and Theology in Dialogue" in Greece. Here is what he says: "Religiosity is related to people's insecurity. It is an agonizing attempt to cover the fears of realizing death. Therefore, it includes first-hand feelings such as fears, remorse, anger, helplessness. Religion is a human invention and is therefore correctly written. that the gods were created in such a way as to resemble the people who created them.The projecting of human traits on the gods ultimately leads to greater uncertainty.Religious man follows religious rituals, but to obtain mercy. religion is a battle with evil.He feels the power of the evil master in his life, he is afraid of this battle, but at the same time he is attracted to it.He considers the devil, the exponent and ruler of evil, to be omnipotent who can penetrate life Therefore, he constantly deals with it and gives it content, attributing to it his helplessness, failures, thoughts and thoughts, and so alone with is a feeling of an involuntary being who at any moment risks being carried away by evil. He turned to God, not because he felt an irresistible attraction from His face, but as a hiding place from the forces of evil.

The man of faith lives essentially and authentically his trust in the infinite and inexpressible with human definitions of God's love. He experiences the life-giving mercy of God, the Creator of all, who revives fallen nature once and for all. He seeks the justice and judgment of God, after identifying it with His incomprehensible mercy, which seeks reasons not to punish, but to establish, save and manifest the human person. The person who experiences God's presence in his life does not expect life after death to receive justification. He does not deprive himself of anything to wait for retribution. On the contrary, he feels obligated to the grace that has been given to him. This grace, which disappears when he considers it his individual gain, and which multiplies when he shares it with others.