denito

ГРАМАТИКА НА ГЛАГОЛА В ИСПАНСКИЯ ЕЗИК Глаголът е част на речта, която изразява: - съществуване: Yo vivo. - сътояние: Las vacas enfermaron. - действие: El caballo corre. - чувства: Te amo. - събития: Llueve. По своята формална характеристика, е онази част на речта, която претърпява най-много изменения. Така той има полиформален характер ( напр. Глаголът escribir има 6х14=84 форми) Глаголни категории Глаголът е съставен от част, която не се променя, наречена корен, и друга, коята е премнлива, наречена наставка. Всички промени, които глаголът претърпява в различните си форми, посочват неговите различни категории, които са: залог, наклонение, време, лице, число, вид. Залогът посочва отношението между обекта и субекта на действието. Ако субектът е реалният вършител, залогът е диятелен. Ако субектът е цел на действието, и граматическият и логическият подлог се различават, залогът е страдателен. Наклонението посочва различните начини за изразяване на глаголното значение. В испанският език има 5 основни наклонениея – infinitivo, indicativo, subjuntivo, imperativo и potencial. Въпреки това модалният статут на potencial е спорен, тъй като се числи към времената на indicativo. 1. Изявителното наклонение посочва действието като реално. 2. Подчинителното наклонение посочва дейстие, подчинено на друг глагол, изразяващ желание, страх, предположение и тн. 3. Повелителното наклонение изразява желание, заповед, молба, съвет. 4. Неопределителното наклонение посочво глаголът в неговото значение, без да го съотнася към лице, число и време и е съставено от безличните форми на глагола – infinitivo, participio и gerundio. 5. Условното наклонение посочва дейстието като условно, зависещо от някакво условие. Времето посочва кога се извършва глаголното дейстие и може да бъде сегашно, минало и бъдеще. От формална гледна точка времената са прости и сложни, перфектни или продължителни, абсолютни или абстракти. Всяко наклонение на глагола съдържа едно или повече времена: 1. Infinitivo – infinitivo: simple/compuesto gerundio: simple/compuesto participio: simple 2.Indicativo – tiempos simples: presente, preterito imperfecto, preterito perfecto simple, futuro, condicional tiempos compuestos: preterito perfecto compuesto, preterito pluscuamperfecto, preterito anterior, futuro perfecto, condicional perfecto. 3.Subjuntivo – tiempos simples: presente, imperfecto, futuro tiempos compuestos: preterito perfecto compuesto, pluscuamperfecto, futuro perfecto 4. Imperativo – presente Лице и число. Всяко едно от глаголните времена има различни форми: 1. Infinitivo има една и съща форма във всички случаи. 2. Indicativo и subjuntivo имат 6 различни форми за всяко време, просто или сложно, които отговарят на трите лица и двете им съответстващи числа. Първо лице посочва кой или кои говорят. Второ лице посочва на кого или на кои се говори. Трето лице посочва за кого/какво или за кои/какви неща се говори. 3. Imperativo разполага с 5 форми в едно единствено време, сегашно. Видът на глагола посочва как се развива действието и е категория, която охарактеризира глагола според неговата същност. Действието може да бъде instantaneo ( morir ), reiterativo ( clavar ), durativo ( amar ), както и свършено или несвършено – perfectivo/imperfectivo. Всички сложни времена и минало свършено просто време са перфективни, а останалите – имперфективни. Употреба на глаголните времена Времената посочват моментът, в който се извършва дейстието, и биват сегашни, минали и бъдещи – presente, pasado o preterito, futuro. Биват различни видове: 1.а) времена от сегашен план – presente, futuro, preterito perfecto и др. Б) времена от минал план – imperfecto, condicional. 2a) прости б) сложни 3а) абсолютни – когато дейстието е изразено в един от цитираните времеви периоди б) относително – когато се съотнася с друго действие, пр. El tren iba a Madrid. Трябва да отбележим, че сегашните, бъдещите и миналите времена не винаги съвпадат със съответното хронологическо време, т.е има глаголни форми, които не се отнасят към опрделенен хронологически момемт, а към обичайни действия – пр. El autobus pasa a las seis. Повелително наклонение Употребява се само в presente. Представлява абсолютно време, което изразява молба, съвет, заповед и др., които посочват действие в перфективен аспект в бъдещ момент. Характеризира се с това, че притежава само по 2 форми за двете числа, тъй като е невъзможно човек да дава заповед сам на себе си, а само на този, който ни слуша. Въпреки това, е възможно да даваме заповеди, които ни засягат лично – 1л. Мн.ч, както и на Него и на Тях – 3 л. Едч и мн.ч. В цитираните случаи, използваните форми не са собствени, а принадлежат на presente de subjuntivo. Основни грешки при употребата на imperativo: 1. Infinitivo вместо формата за 2л.мн.ч 2. Infinitivo+os вместо контрахираната форма за 2л.мн.ч ( cantaros вм. Cantaos) Въпреки това, формата A+infinitivo се смята за правилна. Неопределително наклонение Базличните форми на глагола, инфинитив, причастие и деепричастие, не изразяват време, а аспект, и заради двойното си значение, заемат междинно положение между номиналната и вербалната синтагма. Инфинитивът е действие и се употребява винаги в изречения, заедно със друга спрегната форма на някой личен глагол. Функционира като име: 1. Подлог, с или без член: Querer es poder. 2. Определение в копулативни изречения: Querer es poder. 3. Пряко допълнение:Quiero comer. 4. Непряко допълнение: Vine para estudiar. 5. Номинални или вербално допълнение: Estudiaba sin cesar. Деепричастието функционира като наречие и може да бъде обстоятелствено пояснение на някой глагол, без да попуска други пояснения, с изключение ва глаголните допълнения. Изразява едновременност или продължителност. Употребява се като: 1. глаголни перифрази 2. прилагателно: Vi una casa ardiendo. 3. обстоятелствено пояснение за причина 4. обстоятелствено пояснение за начин 5. копулативен глагол Причастието функционира като прилагателно и се мени по род и число, с изключение на употребата му след глагола haber.Употреба: 1. При образуване на сложните глаголни времена 2. При образуване на стардателен залог със ser и estar 3. В перифрази 4. Като вербално прилагателно: Comimos carne asada. 5. Като независим член на подчинените абсолютни конструкции, като има свой собствен подлог: Terminada la clase, nos fuimos. Спрежение на глагола Това е съвкупността от всички възможни форми, които той може да приема при изменението на неговите категории.Т.е изреждане на всичките му форми. В испанският език има три спрежение: 1во -AR, 2ро-ER, 3то-IR. Видове глаголи A) Според спрежението си глаголите биват А1 – спомагателни: спомагат при формиране на времената или конструкциите на други глаголи. Само като спомагателни в испанския функционират два глагола – haber и soler. Освен тях като спомагателни функционират и редица самостоятелни глаголи: ser, estar, ir,venir, acabar и др. А2 – правилни: глаголи, които приемат общите окончания и не променят основата си. А3 – неправилни: менят основата си или имат специални окончания, или и двете. Неправилността им се проявява в конкретни времена, които могат да бъдат обобщени в няколко групи: - в сегашно време: на изявително и подчининтелно наклонение - в минал план: preterito perfecto simple de indicativo, imperfecto и futuro de subjuntivo и понякога в причастието - в бъдещ план: futuro de indicativo и condicional simple А4 – безлични глаголи. Употребяват се само в 3л.ед.ч. Към тях спадат: - глаголи за атмосферни и природни явления и феномени: llover, nevar, trovar, lloviscar, cellisquear, amanecer, atardecer, oscureces - глаголът hacer в славосъчетанията: hace calor, frio, viento, sol, falta, importancia - глаголите ser и estar в безлични изрази: еs importante, obvio….esta bien, mal… - глаголът haber в 3л.ед.ч - глаголите basta и conviene - редица лични глаголи като poder - pasar, ocurrir, acontecer, acaecer, suceder паследвани от просто или сложно наречие А5 – дефектни или непълни глаголи. Не се употребяват във всичките си времена, лица или наклонения. Т.е липсват някои от формите им. Биват три групи: - глаголи от рода на pasar, ocurrir, acontecer, suceder, acaecerq ataner, concernir, aplacer и incumbir – употребяват се само в 3л ед ч и 3 л мн ч - глаголи като preterir, colorir,abar, adir, desabrir – само в infinitivo и participio - глаголи от рода на abolir, manir, embair, empedernir,guarnir, aguerrir, garantir – само в тези форми, чието глаголно окончание започва с гласната I. Б) Копулативни глаголи – свързват подлога със сказуемото определение, формирайки съставното именно сказуемо. Определението може да е номинална синтагма – Luis es medico, прилагателно – La manzana esta verde или пропозиционална синтагма – Soy de aqui. Като копулативни функционират ser и estar, но такава функция приемат и други глаголи – seguir, andar, ir, dormir, llegar + определителна синтагма: Luis sigue enfermo. В) Предикативни глаголи – те са ядро на сказуемото и биват преходни и непреходни. - непреходните глаголи изразяват действие, завършено без необходимост от пряко допълнение. Дийствието не преминава към друг обект, лице или животно. - Преходните глаголи изразяват действие, което пада върху друг обект, лице или животно, които са преки допълнения. За да порделеним глаголът е преходен, трябва да видим кое е прякото му допълнение. Много преходни глаголи функционират и като непреходни, но обратното е невъзможно. Към преходните глаголи спадат също номиналните и прономиналните глаголи, а посбледните биват възвратни и взаимни. Номиналният глагол е преходен, чието пряко допълнение е име. Juan bebe agua. Прономиналният глагол е този, чието пряко допълнение е местоимение. Juan se lava – възврантен глагол. Los dos se aman – взаимен глагол. Г) Пределни и непределни глаголи Пределните глаголи означават действие, което трябва да достигне до своя край да се изчерпа – saltar, abrir, besar Непределните са действие в неговата продължителност, без да е необходимо да се стигне до края – amar, vivir Д) Лични и безлични глаголи Личните глаголи се спрягат във всички глаголни лица. Е) Спомагателни и самостоятелни Самостоятелните глаголи притежават сове собствено значение. Ж) Модални глаголи. Изразяват отношението на говорещия към действието, изразено с инфининива. Употребяват се винаги с инфинитив на друг глагол. Такива са querer, poder и deber.