BG-Science

Христос Воскресе! Бъдете живи и здрави и нека успеха ви преследва където и да сте!

http://www.youtube.com/watch?v=kmB51Ts172Y

Купи: http://book.nauka.bg/partnerbooks.php?ID=33885

Атанас Буров - банкер, политик, дипломат

Когато преди повече от 20 години някои компетентни и сърцати български историци започнаха да "преоткриват" миналото и да интерпретират вече позабравени неща, името на Атанас Буров започна да се появява по страниците на академичните издания. С половин уста започна да се признава неговата роля като морален стълб на дясната антихитлеристка опозиция, принципиалното му и смело поведение при редица остри сблъсъци, определили съдбата на българския народ. Но въпреки някои добри намерения на честни изследователи "класовият подход" продължаваше да тегне като оловен похлупак върху неговия живот и дело.

Купи: http://www.colibri.bg/resultsb.php?book=566

В главата на италианците - Бепе Севернини

Главата на италианците е последната неизследвана област на Италия и си струва да попътуваме из нея, особено с такъв ироничен и безпощаден „чичероне”. Кръстосвайки полуострова в компанията на свои чуждестранни приятели, Бепе Севернини „превежда” страната: правилата на улицата и служебната анархия, словоохотливостта във влака и жестикулирането в хотела, философстването в ресторанта и чувствения уют в църквата, менажерията на телевизията и значението на плажа, самотата на стадиона и стълпотворението в спалнята, съседските мании в жилищните сгради и хоризонталната демокрация в хола. Десет дни, трийсет различни места. От север на юг, от храната до политиката, от стереотипите на морала до разгорещеното празненство по телевизията. Това метафорично, самокритично и най-вече забавно пътуване ще помогне на читателя да разбере защо Италия е „място, което за десет минути може да ни вбеси и въодушеви на не повече от сто метра разстояние”. Както казва Севернини на своите гости: „Готови ли сте за италианската джунгла?”

Купи: http://book.nauka.bg/partnerbooks.php?ID=33685

Връща ли се часовникът назад

В книгата си известният италиански писател Умберто Еко говори за съвременността – за нейната политика, култура и нрави. Той е не само романист и учен, но и професионален публицист. Според автора главната особеност на нашето време се състои в това, че се връщаме стремително в миналото: в технологиите, политиката и обществените отношения. Съдете сами: миниатюрните транзисторни приемници (модерна дреболия от 60-те години) се възраждат под формата на I-Pod. С появата на Сърбия, Черна Гора и с обединението на Германия картата на Европа наподобява тази от 1914 г. Ислямският фундаментализъм породи християнски консерватизъм. Авторът се отличава с прекрасната си ерудиция и познаването на темата. Той не само може да сравни Берлускони с развратен римски император от периода на упадък, но и да обясни защо го прави. Има на какво да се научат онези публицисти, които черпят латинските си цитати от „сборниците с умни мисли”.

Купи: http://book.nauka.bg/partnerbooks.php?ID=33941

Истината за Георги Димитров

Действително ли всичко онова, което е написано и продължава да се пише за Георги Димитров, е оправдано и съответства на фактите от неговия живот и дейност?

Време е обаче най-после цялата, или възможно най-пълната, истина за него да бъде разкрита и припомнена. Българин по произход, той бе въвлечен на чужда служба и остана верен до края на живота си на чуждите интереси. От неговата дейност пострадаха най-напред дейците на неговата собствена партия. С особена преданост той насаждаше в България съветския образец на социализъм, който нанесе само злини на българския народ... Затова Димитров носи пълната отговорност за наложената политическа система, превърнала се в робски ярем за България.

Купи: http://book.nauka.bg/partnerbooks.php?ID=33931

Джордж търси съкровища в Космоса

Втора книга за Джордж, Ани, Ерик и, разбира се, Космос от ЛУСИ ХОКИНГ и професор СТИВЪН ХОКИНГ – най-прочутият научен гений във Вселената!

„Тръгваме на голямо космическо пътешествие – каза Ани. – Така че слушайте, спасители на планетата Земя, и се пригответе за среща с Вселената!“

Ани, най-добрата приятелка на Джордж, има нужда от помощ. Нейният баща учен Ерик работи по космически проект... и всичко се обърква. На Марс е кацнал робот, но той се държи много странно. А сега Ани е открила нещо изумително в суперкомпютъра на татко си.

Дали е съобщение от извънземни?

Възможно ли е някъде там да има живот?

Как се намира планета в открития Космос?

И ако попаднеш на извънземни, какво ще им кажеш?

Това страхотно приключение не е само спиращо дъха шеметно пътешествие за драматично търсене на съкровища в Космоса, то също така е ПЪЛНО с много от НАЙ-НОВИТЕ научни знания за нашата Вселена, като включва и специални есета от някои от най-големите учени в света!

Ще успее ли Джордж да разгадае космическите следи, които го отвеждат в пространството на невероятно търсене на съкровища из Галактиката?

Страхотна приключенска история, ПЪЛНА с драма и силни усещания.

И има страшно много ИСТИНСКИ ФАКТИ за космическото пространството.

Следните изтъкнати учени – от Франция, Обединеното кралство и САЩ – също са допринесли за тази книга:

проф. Бърнард Кар, Лондонски университет, Обединеното кралство

д-р Брандън Картър, обсерватория в Париж–Мюдон, Франция

проф. Джеф Марси, университет в Бъркли, Калифорния, САЩ

лорд Мартин Рийс, Кеймбриджки университет, Обединеното кралство

д-р Сет Шостак, SETI, САЩ.

Япония е много организирана и смятам, че има потенциала да се справи в подобна ситуация може би най-адекватно от всяка една друга страна.

Само можем да се надяваме това да не е едно начало на поредица други земетресения и катаклизми...

Здравейте,

Имаме честта да Ви поканим да присъствате на откриването на Програма „Космически предизвикателства 2011“. Ще се радваме на Вашето присъствие. Сред поканените гости са специалисти от космическия сектор, представители на българската космическа програма и други официални гости.

Откриването ще се проведе на 11-ти Mарт 2011г. в Аулата за Софийски университет „Св. Климент Охридски“ от 18:00 часа – ВХОД СВОБОДЕН

...

Ще имате възможността да разберете детайли относно бъдещето развитие на програмата, както и информация за предстоящите ни инициативи.

http://spaceedu.net/

http://www.facebook.com/event.php?eid=146627605401502&ref=ts

Оттук нататък обявявам напълно официално, че спамове като горните няма да се толерират. Има около 170 раздела във форума. Моля, намерете подходящия, създайте темата и си говорете по нея...

Не спамете темите! Не обвинявайте модераторите; те просто си вършат работата!

Оттук - нататък няма да има никакво толериране на спам в този форум.

Купи: http://book.nauka.bg/partnerbooks.php?ID=29881

ИСТОРИЯ НА ЧОВЕШКИТЕ МИГРАЦИИ

Под общата редакция на Ръсел Кинг

От времето на най-ранните пътувания на нашите праисторически предшественица до нашните глобални размествания на население миграцията си остава червената нишка на човешката история. Докато хората мигрират в търсене на по-добър живот, техните идеи, тяхната култура също пътува с тях, предръщайки преселенията във важен фактор в историята на цивилизацията.

В книгата История на човешките миграции историята на преселенията по света от праисторически времена до наши дни е разказана от международен екип от учени. Чрез използваните анотирани карти, информиращи линии на времето и стотици снимки, рисунки и изображения на артефакти те са накарали тази епична история да оживее пред очите на читателя.

В книгата са описани:

• причините и последствията от човешките преселения

• миграциите през праисторическо време

• традиционните пътища, по които хората са се преселвали

• завоеванията и експанциите на римляни, варвари, викинги, монголи и араби

• колонизацията, осъдените на каторга и робите

• индустриализацията, гладът, войната, преследванията и икономическите кризи

• миграциите по света, в това число в Африка, Израел, Източния блок, Индия, Пакистан, Виетнам и Северна Америка

• прогнози за бъдещите придвижвания на големи маси от хора

Купи: http://book.nauka.bg/partnerbooks.php?ID=33156

Класически Китай

Автор: Иван П. Каменарович

Културните пътеводители из Древния свят предлагат пътуване във времето и пространството (Египет, Гърция, Рим, Индия, Китай, Месопотамия, Япония...) и са предназначени за ученици и студенти, за любознателни хора, интересуващи се от историята и цивилизациите, за пътешественици и туристи. Практични, стегнати и ясни, те дават добра представа за основните характеристики на най-великите древни цивилизации, завещали ни писмени свидетелства или значими материални паметници, предлагайки на читателя необходимия ключ към разбирането на тяхната история, политическата и социалната организация, военно дело, религия, икономика, изкуства, всекидневен живот и т.н.

Китайската цивилизация е една от най-древните и най-богатите на нашата планета. Но за разлика от Древен Египет или монархиите на Месопотамия, тя продължава да съществува и да се развива. Повече от 5000 години Китай си е все на мястото, непоклатим и в същото време невероятно подвижен, защото след почти два века затвореност, след грандиозни социални сътресения, той изведнъж се отвори за външния свят и сега е на път да се превърне в свръхсила, вписваща се великолепно в модерността. Китай устремно нахлува при нас: престижни текстове от неговата литература се превеждат на десетки езици, театрални турнета ни въвеждат в легендата и в историята на Китай, изкуството фъншуй се разпространява из цяла Европа. Но какво знаем за цивилизацията, която ги е породила? Да не я познаваме, означава да пътуваме на сляпо из пространства, в които има толкова много за гледане.

Купи: http://ozon.bg/-britanika/1393--plants-britanika.html

Том 2

Кои са били първите растения, появили се на Земята? Как те са помогнали на голата скала да се превърне в почва?

Ще намерите всичко това и още много на страниците на тази книга, която включва невероятни снимки и илюстрации, даващи поглед навътре към сърцевината на дърветата, функциите на растителните тъкани и проводящите съдове на листата. Растенията са тясно свързани с живота на Земята – без тях той би бил невъзможен. Благодарение на фотосинтезата те ни снабдяват с храна, кислород, лекарства, дървесина, смоли и много други незаменими материали. Почти магически е процесът, при който растенията превръщат слънчевата светлина във въглехидрати като захарите и скорбялата. Чудесно е да разберем как един неподвижен организъм се е научил да се възползва максимално от енергията, която получава от Слънцето, и едновременно с това е открил механизми за справяне с предизвикателствата на заобикалящата го среда.

Ще бъдете изненадани да научите защо растенията влагат толкова усилия и енергия в производството на своите цветове. Ще опишем за вас в детайли, стъпка по стъпка, как протича тяхното оплождане.

В тази книга е включен пълен исторически обзор на растенията, както и описание на основните им разлики с водораслите и гъбите.

Съдържание:

Предистория

Царства на тихия живот

Водни растения

Завладяване на земята

Анатомия на дървото

Хранене чрез светлина

От водораслите до папратите

Цветовете на живота

Как се размножават водораслите

Земни и морски водорасли

Индустрия от водорасли

Странно съжителство

Мъхове

Папрати

Семенни растения

Семена

Под земята

Стъблото: повече от подкрепа

Сърцето на дървото

Вечният пролетен растеж

Производители на енергия

Полезна красота

Опрашване

Плододаване

Иглолистни

Редки и полезни растения

Трапери

Епифити

Опасни приятелства

Съцветия

Между вятъра и пясъка

Лечебни или вредни

Доматено производство

Зехтин

От дървото до хартията

Лечебни растения

Гъби

Друг свят

Диетата на гъбите

Отрова в царството

Патогени

Разгради, за да изградиш

http://ozon.bg/-britanika/1393--plants-britanika.html

Можете да го изтеглите от ТУК! (.pdf)

Книги 7

Избрано 12
- Руската Академия на Науките (РАН) – проблеми и перспективи

Новини 20
- Япония потвърждава астероиден прах на една от сондите си
- Метеосателит започва да работи
- Открит най-старият човек извън Африка

Наука 26
- Науката в цифровата ера
- Наука на отворения бележник
- Xue fu wu che и изобретяването на хартията
- Срещите на нобеловите лауреати в гр. Линдау, Германия
- Финансирането на науката във Великобритания или колко нобелови награди ще може да спечели страната?
- Научното образование и педагогиката в дигиталната ера
- Държавите в Европа и в Азия принуждават науката в САЩ да се бори за по-голямо финансиране
- Бъдещето на американската наука Двегодишен план за развитие на науката в САЩ
- Южна Африка иска да предотврати спадa в броя на своите учени
- Наука 2.0 - голям нов инструмент или голям нов риск?
- Една жена възражда арабската наука
- Café Scientifique

Медицина 49
- Намалете солта!
- Генетиката има голямо влияние върху това как човек се държи в социална група
- Приятните дейности намаляват стреса

Биология 52
- Бозайниците през Палеоцена
- Огромни бозайници след изчезването на динозаврите
- Британската изложба „Дарвин СЕГА” показва в Разград живота и идеите на великия учен
- Новите видове

История 66
- Социална структура и демографски процеси на българското население през ХV – ХІХ век
- Идвали ли са северноамерикански индианци в Европа около 500 години преди Христофор Колумб да открие Америка?
- Изработка на биметални монети - нищо ново под Слънцето!
- Древните тромпети издавали зловещи звуци

Астрономия 77
- Метеорният поток Джеминиди
- WASP-3c: първата екзопланета, открита с телескопите на Националната Астрономическа Обсерватория Рожен
- Телескопът „Хъбъл“ улови раждане на нова звезда в древна галактика
- Дипломират се новите астронавти на Европа

Астрофизика 84
- Размисли над новата книга на Хокинг „Великият дизайн”

Хуманитаристика 89
- Още веднъж за научните революции

Технологии 94
- Информационни (робо)технологии - обучение за всеки
- Дигиталното претоварване – компютърът „изпържва” ли мозъка ви?
- История на подводницата в хронологичен ред
- Пистолети Calico и Casull

Изтегли новия брой!!!

Twitter в цифри

Глобалната аудитория Twitter.com се е увеличила със 109% от лятото на 2009 до лятото на 2010 г.

В САЩ аудиторията на Twitter е увеличила с 22% през миналата година, срещу 106% в Европа.

49% от американците използват микроблогинг инструмент като Twitter.

72% от посетителите на Twitter.com през февруари 2010 г. живеят извън САЩ

2.1% от френските потребители на смартфони са клиенти на Twitter, те са на четвърто място в света

11.9% от американците имат акаунт в Twitter. Това нарежда САЩ зад Индонезия (20.8%), Бразилия (20.5%) и Венецуела (19%).

71% от акаунтите в Twitter са неактивни.

19% от потребителите не следват никого.

8% от акаунтите в Twitter имат между 100 и 999 последователи, и само 1% от акаунтите имат над 1000 привърженици.

75% от туийтовете са изпратени от 5% от най-активните потребители. 90% от Tweets са изпратени от 10% от най-плодотворните потребителите

39 000 000 американци използват социалните мрежи. Само 7% от тях членуват в Twitter

19% от редовните потребители на социални мрежи са членове на Twitter.

По възраст потребителите на Тутър са 35-44 годишни (19%),12-17 годишните (18%), 25-34 годишните имат най-голямо предствителство.

39% от членовете на Twitter имат по 3 или повече компютъра. 85% от потребителите влизат в профила си от две или повече места.

65% от потребителите на Twitter влезат по веднъж или няколко пъти на денонощие

Сред потребителите на интернет 7% от жените са потребителки Twitter и 6.5% от мъжете.

38% от мъжете и 29% от жените изпращат свои туитове.

В Twitter, жените следват известни личности (18%) и търсят промоции на продукти и услуги (16%).

В Twitter мъжете се интересуват от текущите събития (23%), от политика (15%), от тестването на нови продукти (17%) и от спорта (15%).

15% от потребителите на Туитър са хетеросексуални, а 29% - хомосексуални.

73% от редовните и 58% от нередовните потребители следят внимателно какво харесват лицата, които са избрали да следват.

23% от американските потребители четат туийтовете. Ако 52% от американците имат акаунт в Twitter, 48% четат туитове всеки месец, без да имат профил там.

72% от редовните потребители на Twitter имат свой блог там. Свой блог другаде в интернет имат 14% от световните потребители.

75% от редовните потребители на Twitter пишат във форуми спрямо 25% от световните потребители.

85% от всички туитове са оригинални и са само 15% от retweet (преповтаряне)

28% от преповтарянията съдържат и мнението на този, който ги е пуснал. 38% от RT включват (и друга) новина, 34% - лично мнение. 28% адрес на уеб-сайт.

20-те Twitter потребители с най-голям брой последователи са предимно медийни компании и други източници на информация или известни личности.

20-те Twitter потребители, които са най-retweeted, са информационни сайтове или услуги за обобшаване на съдържание.

20-те най-споменавани Twitter потребители са предимно известни личности.

15% от потребителите на Twitter са готови да го напуснат, ако бъдат атакувани от реклами. 50% казват, че не могат да се противопоставят на рекламите в сайта. 16% от потребителите на Twitter ще използва сайта повече, ако в него ИМА реклами.

Никой от потребителите на Twitter НЕ би се съгласил да си плаща, за да има акаунт там.

70% от членовете на сайта намират рекламите,пускани в сайта, за досадни.

49% от потребителите на Twitter отказват да следват марки и фирми.

42% от потребителите на Twitter събират информация за продукти и услуги, 41% от потребителите предоставят такава информация.

12% от туитове съдържат марка. Сред цитираните марки 22% са социални мрежи и 17% са технологичнии марки.

5-те най-цитирани имен на марки в Twitter са: Twitter, Apple, Google, YouTube и Microsoft

Само 1% от текстовете, споменаващи имена на марки, са генерирани по време на разговор с представител на марката.

41% от вестниците имат свой профил в Twitter през 2010 г., спрямо 35% през 2009 година.

49% от вестниците имат блог, 47% имат он-лайн телевизия и 20% излъчват интернет подкасти.

8% от туийтовете са изпратени от марките, 91% - от физическите лица и само 1% - от знаменитости.

94% от туийтовете са лични съобщения и 2% са с професионална насоченост

23% от работодатели се консултират с Twitter акаунта на кандидатстващите за работа при тях.

51% от потребителите на Twitter заявяват, че са фирми/марки.

41% от фирмите се опасяват, че служителите им разпространяват поверителна фирмена информация чрез Twitter.

60% от Twitter потребителите изказват мнението си за продукти и услуги.

Според http://validator.w3.org/ , сайтът http://www.twitter.com/ има 14 грешки на валидизация.

Репутацията на сайта и броят на потребителите му са два различни показателя. Интересно е да се отбележи, че въпреки репутацията си, която е подобна на тази на Facebook, Twitter е все още няма този огромен брой членове, какъвто има Фейсбуук. Дори ако Twitter има по-малко потребители от Facebook, членовете му са свързани с мрежата много по-често. Twitter изглежда създава по-голяма зависимост, отколкото конкурентните сайтове. Микро-блоговете са маркетингов инструмент за изграждане на общност от клиенти или потенциални клиенти, по-подходящ от вариантите, предлагани от други социални мрежи, за да изгради общност от клиенти или потенциални клиенти.

Превел: Неделин Бояджиев

http://reyt.net/

Какво е развитието на социалните мрежи през последните няколко години? Кои са най-честите им потребители? Коя е най-популярната социална мрежа? Какви са проблемите на мобилността на социалните мрежи?

Данните са взети от изследване, проведено в САЩ, и озаглавено „Социалните мрежи в интернет и социалните навици на техните потребители”.

Броят на потребителите на социални мрежи за последните две години е нарастнал двойно. Докато през 2008 г. 24% от американците са били членове на най-малко една социална мрежа, тази цифра се е удвоила до 48% през 2010 г. Броят на членовете на социалните мрежи нараства с по 40% през всяка изминала година. Колко време ще отнеме на почти всички американци да създадат свой акаунт в поне една социална мрежа? През април 2009 г. 90% от американците са изпратили или са получили поне по едно електронно писмо, като в същото време социалните мрежи са били два пъти по-малко използвани от електронната поща. Но с нарастването на броя на новите потребители на социалните мрежи тази разлика намалява все повече.

39 000 000 американци използват редовно социалните мрежи. Заедно с нарастването на броя на потребителите на тази услуга, нараства и употребата на такива сайтове. През 2010 г. 30% от потребителите на социални мрежи влизат по няколко пъти на ден в акаунтите си, докато това са правели едва 18% през 2008 г., почти два пъти по-малко. Като цяло броят на хората, които използват социалните мрежи, е нарастнал с повече от два пъти за две години: от 18 милиона - на 39 милиона американци. Увеличението на броя на интензивно използващите социалните мрежи е положителен сигнал за този тип сайтове, които създадоха нов и жизнеспособен бизнес модел.

57% от потребителите на социални мрежи са жени, мъжете са 43%. Възрастовата група на 18-24 годиншните представлява 25%, а тази на 18-35 годишните - 50% от потребителите на социални мрежи. Хората на възраст 45+ години все още са по-слабо представени. Социалните мрежи трябва да ги привлекат, ако искат да продължат да растат със същата скорост, както през последните две години. Хората на 55+ имат най-малко представителство – едва 9% от тях имат профил в социална мрежа.

Въпреки че представляват само 13% от световното население, студентите са 25% от най-честите потребители на социалните мрежи. Най-голямата група е, тази на работещите на пълен работен ден, които съставляват 41% от редовни потребители и 42% от световното население.

Първоначално, създадени за нуждите на ученици и студенти, днес социалните мрежи се отварят все повече и повече за работниците и служителите, въобще - за бизнеса, помагайки му да създаде своя база от он-лайн потребители. Пенсионерите са 20% от световното население и само 7% от честите ползватели на социалните мрежи.

87% от ползват често Facebook, 54% изполват MySpace, 19% - Twitter, a 17% - Linkedin.

Facebook е най-голямата мрежа, с 500 милиона членове, срещу 105 милиона за Twitter.

Най-често потребителите използват мобилните устройства

Докато 50% от редовни ползватели се свърват с акаунта си в социалните мрежи от мобилния си телефон, само 32% от всички интернет потребителите правят това за всякакви сайтове.

41% от редовните ползватели, никога няма да публикуват своя статус от мобилните си телефони. 93% изпращате данни от компютъра си, а 59% - и от своиите мобилни устройства. В допълнение, 35% от честите потребители публикуват няколко пъти на денонощие своя статус от компютъра си, докато този показател е само 16% за тези, които правят същото през телефоните си.

Потребителите на социални мрежи имат два пъти повече устройства iPod и iPhone от другите интернет потребители, които не ползват социални мрежи. Докато 7% от американците на възраст 12 и повече години имат iPhone, iPod имат 28% от американците на възраст 12 и повече години.

Kлиентите на социалните мрежи ползват интернет два пъти повече, отколкото гледат телевизия. Потребителите на социални мрежи консумират медийна информация два часа повече, отколкото световното население.

Често потребителите на социални мрежи купуват два пъти повече музика онлайн, от останалите хора .

Списъци на интернет базирани социални мрежи може да бъде видян на следните няколко места:

http://en.wikipedia.org/wiki/List_of_social_networking_websites/

http://mashable.com/2007/10/23/social-networking-god/

http://smallbizbee.com/index/2010/02/02/ultimate-list-40-social-networking/

Превел: Неделин Бояджиев

http://reyt.net/

Превел: Неделин Бояджиев

Въпреки, че интернет има възможност да повлияе десет пъти по-мощно от вестниците и списанията върху решението на потребителите за покупка, за реклама в печатните медии се влагат двойно по-високи рекламни бюджети, отколкото – в нета. Защо марките продължават да предпочитат все по-малко влиятелни медии? Тази статия е опит да бъде обяснен този парадокс.

Интернет е медията, която има най-голямо влияние върху потребителите в процеса на вземане на решения. Във Франция интернет влияе въху процеса на взимане на решения на 53% от потребителите. Телевизията влияе върху 27% от тях, а влиянието на печатните медии е едва 5%. Видно е, че интернет влияе върху потребителския избор два пъти повече от телевизиите и десет пъти повече от печатните издания. Тенденцията е подобна и в други държави: Германия, Англия, САЩ, Канада, Китай и Япония. В Китай интернет има дори четири пъти по-голямо влияние от телевизията. Тези цифри потвърждават пристрастяването на хората към интернет.

При търсене на препоръки за продукти и услуги американските потребители се доверяват колкото на своите роднини и приятели, толкова - и на мненията на други потребители в интернет. Англичаните се доверяват два пъти повече, а китайците – пет пъти повече на интернет, отколкото – на своите роднини и приятели. Французите балансират, отдавайки еднакво значение на стойността на мненията в интернет и на съветите на своите роднини и приятели. Телевизиите и вестниците получават доверието на около 16% от потребителите. Списанията и радиата имат най-малко влияние върху решенията на потребителите.

Въпреки, че интернет е информационна магистрала и най-влиятелна медия, рекламата в нета все още поглъща едва 11% от инвестициите за реклама на продукти и услуги в световен мащаб. Телевизия поглъща 46%, вестниците – 19%, а списанията - 10%.

Бизнесът залага на сигурни и изпитани решения

За разлика от кампаниите, провеждани в интернет, рекламното съобщение в традиционните медии не може да бъде подминато, отклонено, изкривено или осмивано. Фирмите все още не са готови да реагират на атаките на потребителите срещу някои от техните марки. Защо им е да се качват на ринга, ако не са готови да се борят? Това желание за тотален контрол на комуникацията обяснява защо телевизията, радиото и пресата продължават да получават приходи от реклама, въпреки че влиянието им спада от година на година. За да запазят пазарния си дял и да не загубят битката с много по-иновативни конкуренти, фирмите трябва да започнат да инвестират повече в интернет рекламата. Те само могат да спечелят от това. Ако се забавят много, може да „изпуснат влака” и да изгубят интереса на потребителите. За все повече потребители, ако една фирма не може да бъде намерена във виртуалното пространство, тя все едно не съществува и в реалността.

Превел: Неделин Бояджиев

http://reyt.net

УЧИЛИЩЕТО

Едва ли може да се посочи обществена институция, по-важна за цялостния прогрес на човечеството от училището. То лежи в основата на всички успехи, включително и на научно-техническата революция, която не може да бъде осъществявана от слабообразовани хора.

Внимателното съпоставяне на развитието на училището и на успехите на цивилизацията и културата ясно очертава взаимната им зависимост. Та нали и писмеността, и самата история на човечеството започват с първите школи на древността (Египет, Асирия, Вавилония, с школите на Елада и Рим). Не случайно университетите на XII—XIII век предхождат Възраждането, а ликвидирането на неграмотността, непознатото развитие на средното и на висшето образование лежат в основата на научно-техническата революция.

Въпросът е какво ще даде тя — научно-техническата революция — на образованието, какви тенденции на развитие, разширение и усъвършенстване ще характеризират училището на XXI век?

Първият голям и сложен проблем, който бъдещето ще постави, е лавинообразно нарастващият обем на познанието. Само преди няколко столетия учените са били енциклопедисти, с универсални знания. Сега и най-тесният специалист не смогва да следи цялата световна информация дори в своята област. А какво ще прави «ученикът» от XXI век, който така или иначе ще трябва да получи поне фундаменталните познания във всички области на науката и техниката, на изкуствата и културата, на свръхсложната среда, в която ще живее.

Паралелно с това не бива да забравяме, че научно-техническата революция ще предостави и огромни, непознати дотогава възможности за информиране. Чрез единната световна комуникационна система всеки чрез своя личен компютър ще може всеки миг да получи необходимата му информация.

Тези два определящи фактора (обемът на информацията и нейната достъпност) ще очертаят и главната насока на образованието — изучаването на основните закономерности на явленията и обучаването къде и как да се търси и получава необходимата допълнителна информация.

Как все пак ще се провежда обучението? Сега това става чрез лекции (преподаването на урока) и като се чете учебникът, като усвоените знания се проверяват, коригират и закрепват при изпитването. Какви промени могат да се очакват в технологията на обучението?

Преди всичко в преподаването. Сега то се води от учителя — кой както знае и може. Този процес ще се оптимизира, като урокът ще се преподава от най-добрия възможен педагог, при най-добро онагледяване — от екрана. Вероятно с конкурси, преценявани от най-компетентно жури, ще се решава коя (или кои) лекция за какъв тип ученици да се препоръчва. Към всички останали предимства на това оптимизирано преподаване трябва да прибавим и възможността то да бъде повтаряно неограничен брой пъти.

Вторият характерен момент при усвояването на знанията е специфичната технология на възприемането. Сега тя е слухова (лекциите) или като се усвоява прочетеното в учебника — във всеки случай опосредствено, «от втора ръка» — чрез лектора, чрез автора на учебника. Този умозрителен начин на възприемане на познанието постепенно все повече ще бъде изместван от непосредствения, нагледния начин, при който заучаването на преразказаното ще бъде заменено с изживяването. Малък пример: урок по география — едно е да разкажеш за най-голямата река на Земята — Амазонка; по-добре е да се види филм за нея; а най-добре е тя да бъде посетена и на място да научим най-интересното, най-важното. На това може да се възрази само едно — подобна форма на обучение би струвала прекалено скъпо. Нека се надяваме, че човечеството на XXI век ще се е научило как полезно и рационално да изразходва средствата си и няма да ги пожали за обучението на следващите поколения. Подобни примери могат да бъдат посочвани из всички области на знанието и изкуствата, като се започне от посещение на Луноград и се завърши с разглеждането на Лувъра. Разбира се, там и тогава, където и когато не е възможно или не е целесъобразно събитието, явленията да се изживяват непосредствено, винаги на помощ ще идват прожекциите на цветния стереоекран — при изучаването на историята (художествени реставрации), при запознаването с уникални природни явления (документални филми на изригване на вулкан, на цунами и т. н.).

Човекът на XXI век ще трябва цял живот да се учи. Не само защото обемът на познанието ще е огромен, не само защото динамично развиващото се общество ще се променя непрестанно, но и защото малцина ще са съгласни цял живот да се посвещават на един вид труд и занимание. Професиите и специалностите непрекъснато ще изменят своето съдържание и инструментариум. Затова хората на бъдещето твърде често ще се преквалифицират, а това ще изисква все нови и нови знания и умения.

Естествено новият тип училище ще се нуждае и от нов тип учител. И първото, което може да се каже за него, е, че както училището ще бъде най-важната институция на бъдещето, така и учителската професия (предпочитаме да я наречем призвание!) ще бъде най-престижната и на нея ще се посвещават само най-способните, най-благородните, най-самопожертвователните, най-мъдрите хора на обществото. Логиката на това съждение е пределно проста. Няма по-важна задача за обществото от обучението, възпитанието, цялостното изграждане и оформяне на най-пълноценни личности, тъй като те ще бъдат «съставките» на самото това общество. Важността на тази задача е несравнима с паралелните задачи, като производството на материалните блага (което изцяло може да бъде осъществявано от кибернетизираните и роботизирани заводи и ферми), та дори и с духовното творчество в областта на изкуствата и науката.

При условията, които научно-техническата революция ще предостави на училището, ролята на учителя от доставчик на знания все повече ще прелива във функциите на контрольор на процеса на обучението, на наставник и преди всичко на възпитател. А от това следват два извода: първо — че броят на учениците, подготвяни от един учител, оптимално ще намалява, и второ — че учителят ще се грижи за обучението, възпитанието и цялостното изграждане на своите ученици в продължение на дълъг период от години като негов наставник, втори интелектуален и духовен родител.

СТРУКТУРАТА НА ОБЩЕСТВОТО

Научно-техническата революция, съвременници на която сме и която ще шества победоносно с все по-нарастващи темпове през XXI век, промени и ще променя всички области на обществения и на личния живот. Някъде (транспортът) измененията са огромни, очебийни; другаде (самият човек като физика и физиология) засега те са неуловими. Но има една област, в която последствията на научно-техническата революция ще се проявят най-ярко през XXI век. Това е структурата на обществото и на нея е посветено настоящото есе.

Внедряването на науката в производството, прилагането на все по-съвършени технологии, механизирането на процесите и особено предстоящото все по-плътно въвеждане на автоматизацията и на кибернетизацията постепенно освобождават и ще освобождават все повече хора, на първо място, от най-тежкия физически труд, след това от монотонния и еднообразен труд, като паралелно с това електрониката ще поеме и редица чисто «човешки» производствени задачи: преди всичко нетворческите умствени операции (броене, следене, смятане, отчитане, наблюдаване и т. н.), а по-нататък ще навлиза още по-смело и в «светая светих» на човека — ще решава задачи на творческото мислене, на научноизследователската и конструкторската дейност, на социалното управление, а може би и на литературата и изкуството.

Всичко това освобождава и ще освобождава все повече и повече хора преди всичко от материалното производство, а по-късно и от другите трудови дейности (обслужването, управлението, образованието, здравеопазването). Този процес видимо вече е започнал и ще продължи вероятно и през целия XXI век. Като социален феномен той има подчертано прогресивен характер. Та може ли да има нещо по-привлекателно от възможността да се осигури на всички всичко, като в същото време хората бъдат освобождавани от задължителния, непривлекателния, еднообразния труд. Обратната страна на този блестящ златен медал е, че автоматизирането и електронизирането на производството може да породят консумативно отношение към живота, да доведат до безделие и паразитствуване. Подобни явления вече се наблюдават, а икономическата база за тях ще се разширява. Остава със средствата на общественото въздействие (примера и възпитанието) да се борим с тях.

Но най-важната последица на НТР в тази насока несъмнено ще бъде преструктурирането на обществото. Само преди няколко века, преди индустриалната революция (у нас и до по-късно, през XIX век, а и до днес в най-изостаналите страни), структурата на обществото в общи линии е била следната: огромната маса от населението (80—90 на сто) е живеела на село, занимавала се е със селскостопанска дейност и едва се е изхранвала. Няколкото останали процента са се попълвали от аристократи и земевладелци, служещите в държавния апарат, занаятчиите и търговците, офицерите и малобройната интелигенция (главно учители и лекари). Индустриалната революция създаде многобройната група на промишлените работници с всички произтичащи от това политически, икономически и социални последици.

В периода на екстензивното развитие на промишлеността рязко нараства броят на работниците, почти изключително за сметка на селяните, като една малка част от машините отива «за подсилване» на селското стопанство и да компенсира изтеглената в града част от работната ръка. Но този процес достига своя максимум някъде към началото на научно-техническата революция, след което промишлеността тръгва по пътя на интензификацията (частична и пълна механизация; частична и пълна автоматизация, електронизация, кибернетизация). Така наред със селското стопанство и промишлеността започва да освобождава хора. Основната маса от тях се поема от сферата на обслужването; на второ място, от все по-разширяващия се държавен апарат, а на трето място, от науката, изкуството и. . . спорта. Дори нашата страна е достатъчно красноречив пример в това отношение: преди четиридесет години с наука са се занимавали стотици; сега броят на научните работници е хиляди. Не по-малко очевидна е разликата в изкуствата и особено в спорта.

Такова е положението сега, в началото на научно-техническата революция. А докъде ще стигне преструктурирането на обществото през XXI век? Едно столетие е твърде дълъг срок, особено при динамичните темпове и геометричната прогресия в развитието на научно-техническата революция. Затова нека спрем вниманието си някъде към края на XXI век, когато всички тези процеси ще са достигнали по-завършен вид.

Както обработването на земята, така и отглеждането на животните може и трябва да се автоматизират. Малка част (1—2%) от трудещите се ще бъде достатъчна за изхранването на всички останали. Но «селяните» на XXI век — това ще бъдат агрономи, ветеринари и инженери, които с помощта на кибернетизираните машини и заводи ще произвеждат и преработват плодовете на земята и продуктите на животновъдството, ще осигуряват с храни и суровини населението и индустрията.

Ако тук-таме в селското стопанство все пак ще са нужни окото и ръката на човека, то промишлеността може напълно и изцяло да се автоматизира. Значителна част от нея «ще слезе» под земята (за да освободи терени за селското стопанство и за хората) и непременно ще работи само по затворен цикъл, без каквито и да е отпадъци или замърсявания на природата В нея като настройчици и контрольори на процесите ще работят също само специалисти инженери, също така в никой случай не повече от няколко процента от трудовото население.

Така максимум 8—10 на сто от трудоспособните хора ще бъдат заети в материалното производство. А останалите? На обслужващата сфера също не може много да се разчита. Механизмите все по-плътно ще навлизат и тук. От автомата за кафе до магнитната индивидуална карта, с която можете да получите пари от банката или да плащате разходите си навсякъде (това все още е днешният ден!) — огромната част от услугите ще се извършва от кибернетични машини. Същото в голяма степен се отнася и до управлението на икономиката, административната дейност. А съвременният автопилот е само един примитивен и още непохватен предшественик на роботите, които ще управляват транспорта на бъдещето.

Друг съществен момент на трудовата дейност на хората от края на XXI век е, че там многократно ще менят «професиите» си. Поставяме в кавички тази дума, защото тогава тя ще има ново звучене: не на дълг, а по-скоро и на удоволствие, на вътрешна потребност. Сега агрономът си е агроном (нормално за цял живот), а цигуларят— цигулар. Човекът след сто години ще мени заниманията си (всеки път след кратка преквалификация), ще бъде и агроном, и работник в завод, и космически пилот, и зоотехник, и металург, и дизайнер, като през цялото време ще си остава музикант и да кажем, художник. Само така «трудът ще се превърне в песен», а работникът във всестранно, хармонично развита личност.

Ако човечеството не се самоунищожи в една трета световна война, термоядрена и бактериологична, ако разумът надделее и се сложи край на надпреварата във въоръжаването и съответните средства и усилия се вложат за благото на човека, то ще се открият реални възможности за решаването на всички жизненоважни проблеми на хората. В такъв случай ще бъдат осъществени две от големите мечти на човечеството: благоустрояването на родната планета и овладяването на Слънчевата система. Тези задачи (особено първата) ще погълнат огромни средства и усилия, такива, каквито хората дотогава не са влагали в никое свое дело. Това ще означава пустините да се превърнат в градини, да се прекроят моретата, да се оптимизира балансът между влагата и сушата, да се култивират и направят обитаеми зоните на вечната замръзналост и покритите с ледове. А овладяването на близкия Космос включва построяването на постоянни обитавани станции в Извънземието, на Луната, на някои планети и астероиди — все задачи, за които сме разговаряли и ще има да пишем. Естествено осъществяването на всички тези планове ще поеме целия «излишък» от работна сила и вероятно за целия XXI век няма да възникне «криза от безработица». Убедени сме, че не е необходимо да разграничаваме безработицата на капиталистическото общество, породена от несъвършената организация и недоимъка, от «безработицата» (по-точно безделието), възникнала като резултат на всеобщото изобилие. И все пак някъде към края на XXI век, а може би и по-късно ще възникне положение една малка част от трудоспособното население да е в състояние с кибернетизираните машини и автомати, със съвършената електроника да удовлетворява всички потребности на хората. А с какво ще се занимават останалите?

Вече сме свидетели на един нов процес; все повече хора се посвещават на научноизследователска дейност и въобще на умствен труд. Тази нова насока ще се развива максимално през втората половина на XXI век. Броят на научните работници все повече ще се увеличава, мислещите машини все повече и по-активно ще подпомагат умствената дейност на хората. Наред с науката и техниката в благоприятния климат на комунистическото общество ще се усъвършенства и човешката личност. Рязко ще нарастват духовните потребности на човека — неговите интелектуални и емоционални нужди. Жаждата за знания ще стане тъй присъща на всички хора, както днес са потребностите им за храна и битов уют. Но да не се трудим над създаването на материални блага съвсем не означава да лентяйстваме.

Само усвояването на културното наследство на човечеството от дълбока древност до онези времена — колко усилия ще изисква! А опознаването на разширения свят на космическото общество? Това, така да се каже, само по линията на «историята и географията» на бъдещето. А запознаването с науката и техниката, не сегашните, а тези от края на XXI век? Колко време и усилия ще изисква то? «Образователният курс», през който ще минават всички хора на Земята, ще подготвя всестранно обучени, висококултурни, с богата емоционалност и съвършен нравствен облик хора. Всички те ще са потенциални специалисти по всичко съобразно с индивидуалните си способности и увлечения. По-нататък, следвайки личните си интереси и нуждите на обществото, всеки ще се специализира в желаната насока, и то не веднъж, а многократно в течение на дългия си живот.

Друга характерна особеност на хората на бъдещето ще е, че те ще посвещават значителна част от времето си на изкуството — и то не само като пасивни съзерцатели, но и като активни творци. Това ще бъде един свят на поети и писатели, на художници и музиканти, на танцьори и актьори и въобще на всички творци на изкуството, които ще се оформят през XXI век като създатели на произведения в области, още непознат на нас.

Естествено, хармонично развитата личност на човека на бъдещето наред с интелектуалната и емоционалната си сфера не може да не усъвършенства най-активно и физиката си, придавайки нов смисъл и съдържание на древноримската формула «здрав дух в здраво тяло». Затова третата основна дейност на хората от XXI век ще е спортът в повечето от сегашните му и многото бъдещи форми.

Има обаче една професия (по-скоро призвание), която в бъдеще ще се разрасне и ще бъде най-престижна от всички. Това е педагогическата професия, грижите за обучението и всестранното развитие на децата, юношите и младежите.

БЕЗСМЪРТИЕТО

Смъртта е неотделима от живота. При това тук думичката живот е употребена не само в смисъла «конкретно съществуване на растенията и животните», но и в глобалния смисъл — животът като форма на съществуване на материята. Живото се различава от неживото не само по това, че може да се само-възпроизвежда (да създава себеподобни) и да се развива, но и по това, че може да умира. Всъщност тези три факта са свързани взаимно; организмите се размножават, за да надвият смъртта, а без появата на нови организми и измирането на старите не може да има еволюция, промени във времето.

Тук ще говорим за смъртта на човеците. Човешката смърт е своеобразна ценност, както и неговият живот; умирайки, човекът освобождава място за идните поколения и в края на краищата всеки от нас е само кратковременен участник в щафетата на човешката цивилизация. Логиката е горчива и жестока, но справедлива: смъртта на индивида гарантира безсмъртието на вида, сиреч всеки от нас трябва да умре, за да се гарантира безсмъртието на вида хомо сапиенс.

За съжаление човекът живее твърде кратко. Или поне на него му се струва така. Тази «мимолетност» на земните дни е станала съдбовен проблем в морала и религиите, а също и главен обект в художественото творчество. «Жалките» 6—7 десетилетия са наистина кратко време, за да бъде пълноценно осмислен един живот, а много малко (и съвсем не най-достойните) са онези, които доживяват век и повече. Човекът никога няма да се примири с ефимерността на живота и смъртта за него винаги е била и ще бъде несправедливост.

С развитието на цивилизацията тази несправедливост става жестока. Голямото количество знания и усложнената среда, в която живеем, изисква продължително обучение и натрупване на опит, затова животът започва да ни изглежда все по-къс. А в добавка «болестите на цивилизацията» (инфаркт, рак, диабет, инсулт) наистина го правят по-къс. Човекът днес трябва да живее активно, за да е полезен по-продължително време, но точно активният живот скъсява времето му. Накъде?

Изкуството може да осмисли живота, но не може да го удължи, затова единствената надежда си остава науката. В по-следните десетилетия биологията хвърля огромни усилия да разбере механизмите на стареенето; твърди се, че теориите за стареенето са повече от 300, което е доказателство, че там все още цари неяснота. В едно обаче почти всички специалисти са единодушни: стареенето е болест, която настъпва твърде рано; да се умира на 70 години е не само несправедливост, но и грешка на организма, защото естествената граница на човешкия живот е значително по-висока, поне 110—130 години. Но дали човекът ще се примири и с тях?

Нека признаем — заглавието е условно. Човекът никога не се е стремял и няма да се стреми към абсолютно безсмъртие, защото това е не само излишно, но и вредно. Всеки от нас може да се реализира в своето време, в своята епоха; разтегната до безкрайност, личността губи социалната си физиономия; никой, роден в XVI век, не може да се чувствува комфортно в двадесети. Дисхармонията ще е още по-осезателна в следващите векове, когато промените ще стават с непрекъснато ускоряващо се темпо.

И тъй — нека приемем възрастта 130 години за разумна граница. Не трябва да се съмняваме, че през втората половина на XXI век тя ще бъде постигната. Мощното настъпление на биологията и медицината гарантират това. Още днес могат да се очертаят главните направления на тази атака: ликвидиране — чрез методите на генното инженерство — на наследствените заболявания, създаване на всички условия за природо-съобразен и безстресов живот, тотална профилактика и накрая — създаване на универсални протектори (защитници) на организма на базата на биоактивни вещества. Днес вече се работи по всяко от тези направления и успехите са насърчаващи.

А по-нататък?

Дотук ние говорихме за удължаване на човешкия живот чрез активно дълголетие, тоест за здравето и жизнеността на тялото. Но човекът е не само тяло и тялото не е най-висшата му ценност. Все пак е жалко мозък, трупал цял век знания и опит, в миг да се превърне в безполезна мъртва материя. Разбира се, на хората ще остане сътвореното от него, но защо да пода рим на небитието могъщата машинка, която е скрита в черепа на всеки от нас? Ето за какво безсмъртие всъщност трябва да говорим — за безсмъртието на човешкия мозък и на скритото в него знание.

Идеята все още обитава сферите на научната фантастика, но нищо не пречи да бъде и прогноза. Накратко: преди смъртта си човекът да има възможност да предава на друго (естествено или изкуствено) разумно същество своите натрупани знания. По всяка вероятност ще се предава не целият обем от знания, а само тази част, която е наистина полезна за цялата цивилизация. Досега от поколение към поколение се предава само написаната информация, но тя има съществен недостатък — трябва да се усвои, за да стане «работеща». Когато бъде реализиран каналът «от мозък към мозък директно», времето за трупане на знания ще бъде значително съкратено.

Днес ние не можем да кажем как ще става това, защото познаваме мозъка съвсем повърхностно. Постепенно обаче човечеството се научава как да моделира процесите на мислене, новите поколения машини и програми плътно се доближават до мечтания изкуствен интелект и значи нашата задача е по принцип решима. Естествено ние още не знаем доколко се припокрива мисленето на човека и на машината, но важното е не как мислят компютрите, а самият факт, че могат да имитират мисловна дейност. И тъй като всяко мислене е в основата си преработка на информация, значи нищо не пречи тази информация да преминава от човешкия мозък към нечовешкия.

През XXI век обезсмъртяването на знанията ще стане масова практика. Човекът ще живее дълго, за да трупа много знания и опит, но и след смъртта му те ще бъдат всеобщо достояние за всеобщо благо. Придобитата информация ще се предава от поколение към поколение, както се предава и наследствената информация, а това ще гарантира не само безсмъртието на биологичния вид хомо сапиенс, но и на неговото познание.

ПРОТЕЗИРАНЕТО

Замяната на естествени с изкуствени органи ще остане актуална и през следващия век, независимо от постиженията на генетичното инженерство. Причините за това са повече от ясни — едва ли в скоро време човек ще получи възможността да регенерира части от тялото си така, както гущерът възстановява опашката си при откъсване, а от друга страна, постиженията на биониката, електрониката и изчислителната техника ще позволят да се създадат компактни, надеждни и в крайна степен естетични заместители на естествените органи, които са загубени по едни или други причини.

В тази област като че ли най-лесно могат да се правят прогнози, защото навлизането на новото в медицината е бавен процес, а пътят от прототипа до масовото клинично приложение е дълъг и труден. Предвидливостта в тази област на приложение на техниката в медицината е повече от необходима по напълно ясни хуманни подбуди. И поради тази причина спокойно можем да кажем, че повечето от протезите на XXI век вече повече или по-малко функционират в едни или други лаборатории по света.

Един от най-големите проблеми на нашия век са сърдечносъдовите заболявания и отличаващият се с фатален изход инфаркт. Повечето от специалистите са на мнение, че едно електронно-механично сърце би решило повече от проблемите. Какво се иска в случая? Мощността на такова едно устройство трябва да бъде около 2,5÷3 вата, които са необходими за прехвърляне на 5—6 литра кръв в минута при пулс между 60 и 90 удара в минута. Простите сметки показват, че за една година това представлява приблизително 40 милиона пулсации, а през целия живот (има се предвид средна продължителност на живота) сърцето прехвърля почти 200 милиона литра кръв. Освен това то значително увеличава своята производителност по време на физическо или емоционално натоварване. Нещо повече — сърцето почти мигновено може да променя режима на работата си в зависимост от конкретната ситуация. Дори и за неспециалиста е ясно, че създаването на такава една помпа с необходимата надеждност, дълготрайност и гъвкавост, е изключително трудна работа. Освен това има и проблеми от чисто биохимично естество. Изкуственото сърце не трябва да предизвиква никакви промени в организма на човека и най-вече хемолиза — разрушаване на червените кръвни телца.

По света и най-вече в телата на някои хора вече функционират подобни устройства, но всичките те са далеч от идеала. Пътят към създаване на изкуственото сърце все още не е извървян. Трябва обаче да се знае, че повечето от въпросите в тази област са зададени правилно, а това означава, че и отговорите са ясни наполовина. До конструирането на изкуствено сърце за цял живот ни дели време, може би по-малко от едно поколение.

Сърцето за съжаление не е единственият орган в човешкото тяло, който може да се повреди преждевременно. Черният дроб, наричан химическият завод на тялото, също е една от ахилесовите ни пети. Изкуственият му вариант трябва да изпълнява същите функции, като например чрез диализа да извлича от кръвния поток на пациента токсичните вещества. Значително по-сложна е задачата на изкуствения черен дроб, когато ще трябва да поеме и функциите по обмяната на веществата, които все още не са напълно ясни. По всяка вероятност това ще бъде възлов въпрос в протезирането на бъдещето въобще.

Подобен проблем стои и пред протезирането на жлезите с вътрешна секреция. Например панкреасът. Доскоро болните от диабет нямаха друг изход, освен всеки ден да се подлагат на инсулинови инжекции. Вече обаче са разработени автоматични миниатюрни помпи, които впръскват определени дози инсулин през определени интервали и се носят на кръста. Изпитват се и по-съвършени устройства (които сегa преминават изпитания върху животни) с размерите на хокейна шайба, имплантирани подкожно. Те се зареждат с инсулин чрез спринцовка в амбулаторни условия. Но всичко това не задоволява. В случая е необходимо нещо, което да произвежда инсулин в организма. И такова решение съществува — става дума за изкуствен панкреас, капсула с живи клетки, която самостоятелно продуцира ценното вещество и по всяка вероятност ще влезе в масова употреба след няколко десетки години.

По-лесен е случаят с изкуствените бъбреци. Тромавите и обемисти машини за диализа на кръвта просто се смаляват пред очите ни. Вече работи преносим бъбрек с тегло едва 4 килограма, като химичните реагенти, участвуващи в диализата, се подменят периодично. Но изследователите тук смятат, че механо-химичните устройства могат да се избегнат. Предполага се, че през следващия век (най-късно) по пътя на генетичното инженерство ще бъдат създадени специализирани бактериални щамове, които направо в чревния тракт на човешкия организъм ще разлагат азотните съединения в полезни хранителни вещества, като по този начин могат да поемат функциите на болни или повредени бъбреци.

Трудностите по създаване на изкуствени сетива са значителни, но по всяка вероятност не е далеч денят (в рамките на десетки години, разбира се), когато електронни устройства ще могат да върнат зрението на слепите и слуха на глухите. Смята се, че схемата ще е следната — образът, независимо от това дали е зрителен, или слухов, се възприема от съответните датчици, обработва се от микрокомпютър и получените сигнали се подават в мозъка чрез имплантирани в съответните зони електроди. В случая проблемът е повече технически, отколкото физиологичен и по всяка вероятност ще бъде успешно решен.

Напълно ясно е, че протезирането на крайници ще бъде най-успешно поради спецификата на самите им функции, които са от чисто механично естество и лесно могат да се имитират. Трудностите тук са повече от икономически характер и с течение на времето ще бъдат преодолени. Специалистите по медицинска техника са на мнение, че предстои огромен скок в създаването на изкуствени органи за човека. Вече става ясно, че с изключение на мозъка почти няма орган, който да не бъде заменен с едно повече или по-малко съвършено устройство. Но това трябва да става единствено в случаите, когато не само се удължава живота на пациента, но и го прави по-поносим и по-полезен.

БОЛЕСТИТЕ

Другият изконен враг на човечеството са болестите. За последиците от тях вече стана дума в есето «Хомо сапиенс». Стана дума и за успехите в борбата с този бич за хората.

Но да не забравяме, че днешните успехи както в областта на изхранването, така и на здравеопазването съвсем не се отнасят до по-голямата част от човечеството. Достатъчно е да се каже, че една трета от населението на развиващите се страни (а това са значително повече от милиард хора) е напълно лишена от медицинско обслужване, а още по-голяма част не ползува водоснабдяване от дезинфекцирани източници, да не говорим за това, че съвременната канализация им е просто непозната.

Въобще, когато разсъждаваме за насъщните проблеми на човечеството, не бива да изхождаме от нашето всекидневие както по въпросите на изхранването, така и на здравеопазването. Затова първата задача е да се ликвидират всички паразитно-инфекциозни болести. Това може да се постигне бързо, ако в борбата с тях се насочат масово всички средства на съвременната медицина.

След това усилията трябва да се концентрират за ликвидирането на сърдечносъдовите и раковите заболявания. Смело може да се каже, че ако в тази насока човечеството хвърли само няколко процента от военните си бюджети, те и още много други болести ще бъдат победени, а средната продължителност на живота ще скочи от 70 на 90 години, като дълбоката старост стане много по-лека, по-привлекателна.

Ако приемем, че всичко това се осъществи до края на века (включително и намаляването на разходите за въоръжаване!), какво ще остане за XXI век? Океан от задачи, но главните ще са свързани с генетиката и преди всичко с генетичните заболявания и недостатъци.

С откриването на генетичния код на ДНК започна революцията в генетиката. Така, както сега тя се развива, можем да очакваме, че в началото на XXI век ще бъде опозната пълната структура на човешките гени и ще се знае как те регулират растежа на клетката. За някои болести (хемофилията, мускулната дистрофия и др.) вече съществуват тестове, а в началото на XXI век вероятно ще бъдат окрити тестове за всички наследствени болести. А генетичните изследвания ще променят лечението на много болести. Някои примери: вече е известно, че повече от 20 гена (онкогени) могат, когато се активизират, да причинят около 100 вида рак. А като се контролират, може да се оказва влияние и върху заболяванията.

Някъде най-късно до средата на XXI век медицината ще съумее да лекува отклоненията в кръвното налягане, като коригира съответния ген. Но генната терапия сама по себе си не ще може да излекува всички болести, тъй като редица от тях се причиняват от измененията на много гени.

Голямо бъдеще очаква лекуването с лазерни и други радиационни методи. В много случаи те ще изместят операциите с нож. Атеросклеротичните заболявания ще могат да бъдат лекувани с лазерен лъч за деблокиране на запушените артерии. Обещаващо бъдеще има и медицинската химия. Ще бъдат създадени лекарства за ефикасно лечение на шизофренията и на заболяванията на стомаха, дванадесетопръстника и пикочния мехур.

Отделен, необятен дял на медицината на XXI век ще бъде заместването на увредените с естествени (човешки или животински) или изкуствени органи.

ГЛАДЪТ

Откакто се е отделил от животинския свят (а преди това още повече), човекът все е роб, все е зависим — от ограничените ресурси на околната среда, от наследствения си фонд, от себеподобните си и от «капризите на съдбата». И откакто е започнал да се чувства горд, че е човек, все се бори за освобождаването си от тези зависимости. Тази борба трябва да бъде завършена през третото хилядолетие, защото свободата е пълна и осъзнатата. Не само ще бъдат освободени от текущите грижи на всекидневието (тъй като ще живеят в един уреден до съвършенство свят), не само ще бъдат избавени от така наречения «страх за бъдещето», но и ще придобият пълната свобода да решават сами, по своя воля всички въпроси, засягащи живота и съдбата им. Едва ли ще бъде необходимо да се добави, че тази свобода ще е ограничавана единствено от уважението и любовта им към останалите хора. Но за човека на бъдещето това вече не ще бъде задължение, а само една естествена изява на вродената му етика и на духовната му същност — по друг начин той не ще може да постъпва.

За да стигнем до този висш стадий на развитие обаче, ние ще трябва да победим двете главни злини, които спъват нашия напредък и еволюцията на човечеството от зараждането му, спират или задържат развитието му, размножаването му. Кои са те? Това са гладът и болестите.

За да стане пределно ясна тяхната роля в еволюцията на човечеството, достатъчно е да си представим, че ги е нямало. Отдавна, преди десетки хиляди години, хората щяха да са населили плътно цялата Земя. И няма ли гладът да е кошмарът на нашите потомци, който ще превърне съществуването им в непоносим апокалипсис?

Че това е една съвсем реална опасност, подсказва не само миналото, но, уви, и настоящето. Дори днес около една трета от човечеството — повече от милиард и половина — не се храни пълноценно (не достигат главно белтъчините), а от 3,3 милиарда, населяващи развиващите се страни, съгласно официалните данни(в края на 80-те) г. около три милиарда живеят в състояние на крайна бедност; а сред тях около един милиард «под минимално допустимото равнище».

Всички тези цифри, колкото и отчайващо да звучат, не бива да ни плашат: първо, защото нашата планета предлага огромни неизползувани досега възможности, и второ, защото научно-техническият прогрес безспорно може да реши всички въпроси с изхранването на хората.

Да започнем със сушата.

Преди всичко първостепенна, неотложна задача е незабавно да се прекрати по най-категоричен начин разхищаването, унищожаването на наличния фонд на обработваемата земя — за строителството на населени места, шосета, железопътни линии и летища, за заводи и открити мини, да се защити от ерозията и т. и.

На второ място, много милиони декари в тропиците трябва да бъдат разчистени и превърнати в плодоносни земи; още повече трябва да бъдат отвоювани от степите, тундрите и пустините и всички останали по различни причини необработваеми сега земи.

Така значително умноженият фонд на обработваемата земя може и трябва да бъде култивиран съобразно последните постижения на агротехниката. Поучителен пример какво може да ни даде тя предлага така наречената «зелена революция» — когато преди 20 години (вече 50г.) в развиващите се страни на Азия, Африка и Латинска Америка започнаха да се прилагат прогресивните методи на модерното агрономство. И народи, които бяха на ръба на продоволствената катастрофа, увеличиха значително (в някои случаи неколкократно) селскостопанските си добиви. Бедата е, че за същия този период населението им нарасна с още 1,5 милиарда души (почти колкото населението на цялата Земя в началото на века!), които «изядоха» прираста. Но все пак примерът подсказва богати възможности.

Помислете за един друг ресурс — реките, езерата и язовирите. Всички заводи задължително трябва да преминат на затворен воден цикъл, а в пречистените води да се отглежда риба. Да не говорим за океанските простори, където ние за срам още се проявяваме като пещерни хора — ловуваме наготово, без да отглеждаме. Развитието на морското земеделие и животновъдство несъмнено ще започне с шелфа и ще обхване всички крайбрежни зони. Фактическото увеличаване на обработваемата земя и прилагането на агро и зоотехническите постижения несъмнено ще повишат многократно и качеството, и количеството на добивите.

А за да илюстрираме възможностите на научно-техническия прогрес от най-висш (днес, а през XXI век обикновен) ранг, ще си послужим със следния пример: доматите са едни от любимите зеленчуци на българите (а и съвсем не само на тях) заради отличните си хранителни и вкусови качества. Ето какво може да даде това растение, подпомогнато от науката. Средният добив при полеви условия от декар у нас е около 3 тона годишно. А най-добрите световни постижения стигат до 6,5 т/дка. Рекордните добиви в оранжериите гонят 16 т/дка годишно. Ясно е влиянието на оптимизираните физикохимични условия. При хидропонното (без почва, в хранителна среда, пак оранжерийно) отглеждане са достигнати рекорди от 48 т/дка. А (внимавайте!) при генипонното отглеждане е достигнат фантастичният резултат от 200 тона от декар за една година!

Какво означава генипоника? Абсолютно оптимизиране на ВСИЧКИ вегетационни условия: температура, влажност, хранителни вещества, осветление (с подбор на най-подходящите лъчения) и т. н. При този режим растението се заставя да работи на максимални обороти денонощно и целогодишно. При него се използва напълно генетичният капацитет, вложен от природата в растението.

А при генипонен добив на зеле е достигнат рекорд от 450 тона от декар годишно! (За някои от тези въпроси вече говорихме в първия раздел.)

ПРЕНАСЕЛЯВАНЕТО

Когато се разглеждат многостранните аспекти на научно-техническата революция и какви възможности предлага тя на XXI век, с основание може да се създаде впечатлението, че през третото хилядолетие човечеството ще навлезе в една ера на безконфликтно благоденствие, че всичко ще тече «по мед и по масло». Ако това предвиждане може би в по-голяма или в по-малка степен е оправдано за по-далечните векове, то XXI век е преходен и ще ни предложи твърде много проблеми. Причините за това са доста, но най-важните са: първо, върховите постижения на научно-техническия прогрес бавно, постепенно ще се разпространяват по всички кътчета на земното кълбо; второ, хората в огромните си маси повече или по-малко ще изостават както интелектуално, така и психически от съответното равнище на научно-техническия прогрес. А без това условие е немислимо пълноценното реализиране на постиженията на научно-техническата революция.

Един от проблемите на XXI век ще бъде пренаселяването на земното кълбо.

Както е известно, нашата планета си е все същата, откакто на нейната повърхност се е пръкнало човечеството. Но то не е същото. Първият милион години от неговото съществуване броят му е възлизал на няколко милиона. Някъде преди 8—10 хиляди години броят му е нараснал на няколко десетки, а постепенно и стотици милиони. Причината за това увеличаване е първата икономическа революция — селскостопанската. Човекът от ловец се е превърнал в земеделец и скотовъдец с всички произтичащи от това последици за изхранването и размножаването му.

Така минават хиляди години до новия скок — през XVII— XIX век — втората революция, индустриалната. Населението на Земята достига милиард.

Най-ефективна, плодоносна се оказа научно-техническата революция, започнала в средата на XX век. Населението на Земята от 1600 милиона през 1900 г. до края на нашия век ще нарасне поне четири пъти, на около 6500 милиона. Колко този резултат е фантастичен, личи от всяка съпоставка с миналото. Така например за първото хилядолетие на нашата ера (от 1 до 1000 година) броят на хората на Земята се е увеличил от 230 само на 275 милиона. А какво ще бъде през XXI век? Дали човечеството ще продължи да се размножава все със същата скорост?

През нашия, двадесетия век, то ще се умножи четирикратно въпреки все още ширещата се из много страни отчайваща детска смъртност, въпреки масовия глад и недохранване и системния недостиг на пълноценна храна (белтъчини!), въпреки почти непрекъснатите войни, от които две световни, и все още относително ниския уровен на медицината, а на много места почти пълната липса на лекарска помощ.

А какво ще се получи, ако всички тези отрицателни, задържащи размножаването на хората фактори изчезнат (да се надяваме, че през XXI век това ще се случи!) или поне рязко спадне силата им. Очевидно прирастът неколкократно ще се увеличи. Но нека условно да приемем, че разпространяването на образованието и на културата ще компенсират поне частично безогледния нагон за продължаване на рода и прирастът ще остане същият, както и през нашия век. Но тогава в края на XXI век броят на хората на Земята ще достигне 25 милиарда! Да не говорим какво би се случило по-нататък, през следващите векове на третото хилядолетие, ако продължим в същия темп!

Ако нещо не се промени, това би означавало, че в края на XXI век на ВСЕКИ квадратен километър от сушата (включително и всички пустини, полярните области и планините, дори като Хималаите, на Гренландия и Антарктида) ще живеят средно по 170 души.

Къде трябва да търсим изхода от тази колкото мрачна, толкова и пълна с противоречия перспектива? Мрачна, защото, от една страна, биологичният потенциал на човечеството, любовта на хората към децата и дълбоко вкорененият им инстинкт за продължаване на рода биха могли да превърнат планетата в някакъв мравуняк (през 2200 г. — 100 милиарда, през 2600 г. — 25 000 милиарда души и т. н.). От друга страна, целият научно-технически прогрес с всичките му несъмнени блага, които той ни носи, «застрашава» да създаде именно най-благоприятните условия за поддържане на този, пък и по-висок прираст.

Какво може да се стори, за да не се превърне Земята в планета, на която няма къде да се стъпи?

Първият въпрос, който би трябвало да си поставим, е какъв е ресурсният капацитет на нашата планета — сиреч какви възможности има тя за изхранването и осигуряването на добър жизнен стандарт на едно многомилиардно население. Според някои западни футуролози прирастът на човечеството ще се затормозва от изтощаването на природните ресурси и населението на Земята ще достигне своя максимум…

Но това не е вярно. За науката на бъдещето — агрохимията, биотехнологиите, оползотворяването на океанската биомаса — няма да е сложен проблем да изхранва десетки милиарди хора. Но едва ли ще е уютно да се живее в една пренаселена планета.

Човечеството на бъдещето несъмнено ще насели и необитаемите сега райони на сушата и морската повърхност и дъно (шелфа). Друга посока на емиграция са Извънземието, Луната, близките планети и някои далечни спътници. Но това ще реши проблема на милионите, може би на десетките милиони, но не и на милиардите. Друг фактор, който може да окаже възпиращо влияние върху прираста, са образованието и културата. Известно е, че в най-развитите държави раждаемостта е най-ниска, а има застрашителни размери тъкмо в изостаналите. С ликвидирането на останките от колониализма може да се очаква, че тенденцията на спадането на прираста ще се разпространи и сред всички народи на света.

Последното средство за регулиране на прираста (така че населението на Земята да остава в границите между 5 и 10 милиарда) е ограничаването на раждаемостта.