Smordo

И тъй като драти ми magotin, до сега не видяхме нито едно доказателство за царския ти лов, освен приказки от сорта "това е така, защото аз така казвам" ето нещо интересно- хорезмийска монета. Видно е че иконографията на конника е максимално близка до МК, нещо с което персийските ти чинийки не могат да се похвалят.Нистина лъв няма, но пък в крайна сметка не е ясно дали лъвчето не е добавено по-късно. Зная че в официалната българска историография такова нещо няма, но пък досега на никой от твоите учители не е направило впечатление неественото положение на копието.

В предишните постове много авторитетно беше споменал, че в Средна Азия, на която ти си вещ познавач, конен бог никога не е съществувал.

Ами ето какво пише едни археолог, който според тебе сигурно е профан, но все пак човечецът е правил проучвания .

С.П. Толстов. По следам древнехорезмийской цивилизации.М.1948

Ч. II. Гл. V с.83-83

http://opentextnn.ru/history/archaeology/e...olstov/?id=1634

Сиявуш (вариант Сиявахш), мифический предок, древней династии хорезмских царей, правившей до конца X в. н. э., занимает крупное место в иранской мифологии и эпосе.

Уже Авеста знает его под именем Сияваршана. В Шах-намэ эпопее Сиявуша отведен обширный раздел. И в Авесте, и в пехлевийской литературе, и в Шах-намэ, да и у Бируни, Сияваршана (Сиявуш) — только герой-полубог. Однако более углубленный анализ его образа показывает, что перед нами первоначально выступает божество, впоследствии оттесненное на второй план образами зороастрийского пантеона. Сиявуш — сын Кей-Кауса (Кава-Уса Авесты), второго царя второй легендарной династии иранской традиции — каянидов. Он рожден от таинственной прекрасной девушки, найденной дружинниками Кей-Кауса в лесу на границе Турана (видимо, первоначальный образ лесной богини-дриады). С момента появления на свет, стоившего жизни его матери, Сиявуш поражает всех своей неземной красотой. Отвергнув преступную страсть своей мачехи и оклеветанный ею, Сиявуш в золотом шлеме, верхом на черном коне, должен пройти испытание огнем, проскакать через гигантское пламя. Выйдя победителем из ордалии и восстановив свою честь, он отправляется в поход на Туран, а по окончании войны уезжает к туранскому царю Афрасиабу, на дочери которого женится. От тестя он получает в дар земли в Туране, где строит великолепный город-замок Канг-диз, или Канг-и-Сиявахш. Вновь став жертвой клеветы, он гибнет от рук подосланных Афрасиабом убийц. Мстителем за Сиявуша становится его сын (по Авесте — внук, сын дочери Сияваршаны от брата Афрасиаба — Агрерата, видимо более древний, матриархальный вариант сюжета) Кей-Хосров, Кава-Хусрава Аьесты, победоносно разбивающий своего вероломного деда (resp. прадеда), объединяющий «арийские земли» и, по хорезмийской традиции, основывающий первую хорезмийскую династию.

Перед нами, несомненно, выступает «историзированный» мифический сюжет, связанный с циклом образов умирающего и воскресающего бога растительности - Озириса, Аттиса. Адониса и им подобных. Сюжет Сиявуша тесно соприкасается с одним из греческих вариантов его — мифом об Ипполите: помимо клеветы мачехи, здесь налицо и такая специфическая черта, как ассоциация героя с конем. Гибель Сиявуша как невинной жертвы предательства и последующее возвращение его в лице его сына (resp. внука) — мстителя завершают образ типичными чертами мифа о страдающем аграрном божестве. Специфическими чертами, кроме связи с конем, являются особенности, вводящие Сиявуша в круг хтонических божеств: он всадник на черном коне, обычно являющемся атрибутом и воплощением Ангро-Майнью (Аримана), его огненная ордалия приобщает его к культу подземного огня.

Сиявуш (Сиявахш, Сияваршан) и ономастически и мифологически соприкасается с образом фрако-фригийского бога-всадника Сабазия (фригийского Саобадз) и более отдаленными нитями увязывается с образом «славянского Гефеста», бога

подземного огня - Сварога, или, может быть, с одной из наиболее чтимых его манифестаций - Сварожича (имя, так же оформленное патронимическим аффиксом, как и авестийское имя Сиявуша, — ср. Сварож+ич ~ Сияварш+ан).

Именно Сиявуш в образе бога-всадника является излюбленным изображением на хорезмийских монетах от I в. до н. э. до VIII в. н. э. Культ коня, отраженный в бесчисленных статуэтках и головках коней, и образ всадника на монетах являются, как и имя божества, прочным звеном хорезмийско-фракийских ассоциаций, обнаруживая новую, более позднюю, чем предыдущие, линию этно-культурных связей Хорезма уже в эпоху, когда здесь на арену выступают индоевропейские племена.

Позата на конника обаче е същата като на Мадарския. Тамгата острани хорезмийска ли е?

И тъй като драти ми magotin, до сега не видяхме нито едно доказателство за царския ти лов, освен приказки от сорта "това е така, защото аз така казвам" ето нещо интересно- хорезмийска монета. Видно е че иконографията на конника е максимално близка до МК, нещо с което персийските ти чинийки не могат да се похвалят.Нистина лъв няма, но пък в крайна сметка не е ясно дали лъвчето не е добавено по-късно. Зная че в официалната българска историография такова нещо няма, но пък досега на никой от твоите учители не е направило впечатление неественото положение на копието.

В предишните постове много авторитетно беше споменал, че в Средна Азия, на която ти си вещ познавач, конен бог никога не е съществувал.

Ами ето какво пише едни археолог, който според тебе сигурно е профан, но все пак човечецът е правил проучвания .

С.П. Толстов. По следам древнехорезмийской цивилизации.М.1948

Ч. II. Гл. V с.83-83

http://opentextnn.ru/history/archaeology/e...olstov/?id=1634

Сиявуш (вариант Сиявахш), мифический предок, древней династии хорезмских царей, правившей до конца X в. н. э., занимает крупное место в иранской мифологии и эпосе.

Уже Авеста знает его под именем Сияваршана. В Шах-намэ эпопее Сиявуша отведен обширный раздел. И в Авесте, и в пехлевийской литературе, и в Шах-намэ, да и у Бируни, Сияваршана (Сиявуш) — только герой-полубог. Однако более углубленный анализ его образа показывает, что перед нами первоначально выступает божество, впоследствии оттесненное на второй план образами зороастрийского пантеона. Сиявуш — сын Кей-Кауса (Кава-Уса Авесты), второго царя второй легендарной династии иранской традиции — каянидов. Он рожден от таинственной прекрасной девушки, найденной дружинниками Кей-Кауса в лесу на границе Турана (видимо, первоначальный образ лесной богини-дриады). С момента появления на свет, стоившего жизни его матери, Сиявуш поражает всех своей неземной красотой. Отвергнув преступную страсть своей мачехи и оклеветанный ею, Сиявуш в золотом шлеме, верхом на черном коне, должен пройти испытание огнем, проскакать через гигантское пламя. Выйдя победителем из ордалии и восстановив свою честь, он отправляется в поход на Туран, а по окончании войны уезжает к туранскому царю Афрасиабу, на дочери которого женится. От тестя он получает в дар земли в Туране, где строит великолепный город-замок Канг-диз, или Канг-и-Сиявахш. Вновь став жертвой клеветы, он гибнет от рук подосланных Афрасиабом убийц. Мстителем за Сиявуша становится его сын (по Авесте — внук, сын дочери Сияваршаны от брата Афрасиаба — Агрерата, видимо более древний, матриархальный вариант сюжета) Кей-Хосров, Кава-Хусрава Аьесты, победоносно разбивающий своего вероломного деда (resp. прадеда), объединяющий «арийские земли» и, по хорезмийской традиции, основывающий первую хорезмийскую династию.

Позата на конника обаче е същата като на Мадарския. А тамгата отстрани - хорезмийска ли е?

Перед нами, несомненно, выступает «историзированный» мифический сюжет, связанный с циклом образов умирающего и воскресающего бога растительности - Озириса, Аттиса. Адониса и им подобных. Сюжет Сиявуша тесно соприкасается с одним из греческих вариантов его — мифом об Ипполите: помимо клеветы мачехи, здесь налицо и такая специфическая черта, как ассоциация героя с конем. Гибель Сиявуша как невинной жертвы предательства и последующее возвращение его в лице его сына (resp. внука) — мстителя завершают образ типичными чертами мифа о страдающем аграрном божестве. Специфическими чертами, кроме связи с конем, являются особенности, вводящие Сиявуша в круг хтонических божеств: он всадник на черном коне, обычно являющемся атрибутом и воплощением Ангро-Майнью (Аримана), его огненная ордалия приобщает его к культу подземного огня.

Сиявуш (Сиявахш, Сияваршан) и ономастически и мифологически соприкасается с образом фрако-фригийского бога-всадника Сабазия (фригийского Саобадз) и более отдаленными нитями увязывается с образом «славянского Гефеста», бога

подземного огня - Сварога, или, может быть, с одной из наиболее чтимых его манифестаций - Сварожича (имя, так же оформленное патронимическим аффиксом, как и авестийское имя Сиявуша, — ср. Сварож+ич ~ Сияварш+ан).

Именно Сиявуш в образе бога-всадника является излюбленным изображением на хорезмийских монетах от I в. до н. э. до VIII в. н. э. Культ коня, отраженный в бесчисленных статуэтках и головках коней, и образ всадника на монетах являются, как и имя божества, прочным звеном хорезмийско-фракийских ассоциаций, обнаруживая новую, более позднюю, чем предыдущие, линию этно-культурных связей Хорезма уже в эпоху, когда здесь на арену выступают индоевропейские племена.

Хора какви са тези обиди, какво е това заяждане?!? Наистина много е неприятно като ви чете човек, а почти всички представяте интересни мнения и информация.

Да, най-интересните мнения и информации са на Позлатения Хърс

Уважаеми Mr Смордо, здравейте!

Това ми се струва интересен източник (Hudud al-'Alam- написан през 982 година):

http://www.kroraina.com/hudud/hud_42.html

"16. BURJĀN, a province with a district (shahr) called Thrace (spelt: B.rqiya); it is a nourishing place, much favoured by nature but having little wealth (khurram va bisyār-ni'mat va kam-khwāsta). Taking it altogether it is steppe and cultivated lands (va dīgar hama ṣaḥrā-st va kisht-u-barz). It is a prosperous place and has running waters. It is a part of Rūm and (its people) pay land-taxes (kharāj) to the king of Rum.

17. CHRISTIANIZED SLAVS (al-Ṣaqāliba al-mutanaṣṣira), a province of Rūm, in which live the Slavs who have become Christians (Ṣaqlābī-yi tarsā gashta). They pay land-taxes (kharāj) to the king of Rūm. They are wealthy (tuvangar) people and their country is pleasant and safe.

18. BULGHARĪ, is the name of a people living on the mountain Bulghārī (qaumī-st bar kūh-i Bulgharī nishinand) to the north-west of Rūm. They are infidels (kāfir). They too are Rūmī, but are

perpetually at war with the other Rūmīs. These Bulghārī are mountaineers, possessing fields and great numbers of cattle.

This country of Rūm stretches westwards (ba maghrib bikashad) down to the Western Ocean, and its southern side (sūy) marches with Spain. Towards..

37 b

Лично аз - тълкувам написаното като:

/в 982 г/

"16. В Тракия (според географията, имаща излаз на морето на грузите) живеят славяноезичните българи (хора назоваващи се българи)- християни?.....

17. Християнизираните славяни (сърби и хървати) - живеят в своята си страна....

18. На север от Стара Планина са българите -езичници (т.е руско-славянските орди на Светослав, наречени от автора българи-кафири, поради причина че е са славяноезични?, или че са приели етнонима българи?)..."

----

Един въпрос, ако позволите към Вас:

Как според вас, може да се коментира фактът че Ал Масуди нарича Василий "сакалиб"?/славянин/

Причината Масуди а нарича Василий Втори - славянин, произтична от приемането на Масуди че тракия/т.е "македония" е "славянската" земя? Или Масуди има в предвид друго е нещо друго?

http://idrisi.narod.ru/masudi_sch.htm

16. Затем захватил царство Басил Славянин /1/, который не был из царственного дома. Его царствование было во время халифов Мутазза, Мухтади и части времени Мутамида. По смерти его Румийцы поставили царем его сына, по имени Искандрус (Александр - А.Г.); но не были довольны им, посему свергли его и поставили царем брата его Лави (Леон - А.Г.), сына Басиля Славянина. Его царствование продолжалось в продолжении остальной части правления Мутамида, Муктафи и начала времени Муктадира; затем он умер.

С поздрави!

Ник, на първо място само руските историци подменят "сакалиб/саклаб" със "славяни", защото така им изнася. А арабите под "сакалиб/саклаб" разбирали най-общо народите от Европа. Второто значение е било "русокос роб". Василий определено не е бил славянин, а просто човек от севера. Арабите наричат и франките "сакалиб/саклаб"? Славяни ли са франките?

Що се отнася до "ордите на Светослав", трябва да се има предвид, че арабските писатели принципно смесват и объркват дунавски, черни и волжки българи. Според мен въпросните българи-езичници (BULGHARĪ, is the name of a people living on the mountain Bulghārī (qaumī-st bar kūh-i Bulgharī nishinand) to the north-west of Rūm. They are infidels) са черните българи, а не русите.

Поздрави

Мисля да приключа спора за мнимото СЛАВЯНСКО МОРЕ с помощта на един стар познат , обичайно заподозрян - М. Фасмер ,същия пише ,че славяните имали в Пелопонес следните имена за растения -

μπρούφλιανι

κτιεμτσηρ

Τσιρνίτσα

Μπιζίον

Анихилатора на славянчета Фасмер !!!!

Ако някой ми каже , на КОЙ СЛАВЯНСКИ ЕЗИК , ГИ ИМА ТЕЗИ ИМЕНА СПОМЕНАТИ КАТО СЛАВЯНСКИ ОТ ФАСМЕР В ПЕЛОПОНЕС ,ПЕЧЕЛИ ЧЕРЕШКАТА НА ТОРТАТА !!!

Е, Τσιρνίτσα си е нашенското "черница"

Странно, че участващият лично Прокопий е пропуснал тази дребна подробност...

За Каланкатваци се съгласих... Виш, у Елише ако имаше хазари, бих се попритеснил...

Кой Прокопий. Ако става дума за братовчедът на Юлиян, не съм чувал някога да е писал каквото и да е

Айде ,сега пак ,аз съм бил лицемерен . От сумати време бия тъпана и казвам ,че Овидий говори не за марсианци ,а за сармати през 1-век . южно от Дунав ,естествено и на север от него и аз съм лицемерен .

Ами , намерете си го по-добре произхода на сарматите , има го написан при Херодот . Аз съм напълно съгласен с тезите на споменатите от теб автори ,но вие ме набеждавате за убеден трако-фантаст и това ми бръква о здравето .....

Contra argumentum ex sillentio - за картата на Мюлер .

1.Не е дописвана през 11 или 12-ти век. защото ,тогава просто е нямало нито Мизия , нито България ,а византийското име на тема Паристрион/Придунавие / .

2. Картата на грузия - отразява състоянието на кое време на Грузия - времето прежде VI - ти век . Защо ??? защото Иберия и Колхида са били още разидинени ....

3. карта на Армения - давам думата на Смордо ...

4. Огледайте се наоколо има ли нещо от 11-ти -12 век ,та и Мизия да наблъскана през 12-ти век .

RIZAR, коя е тази карта на Армения,която трябва да видя. Не ми стана ясно. Ако я имаш, постни я, да я огледам.

Опростен е, изхвърлени са дифтонгите. Това е т.нар. варваризиран латински. В случая Мизия е изписана "Mesia" вместо правилното класическо "Moesia", "hec" вместо "haec" и т. н. Това е много характерно за ръкописите в периода от VII век нататък.

Да, картата е тази.

Възможно ли е преписвачът да е бил с такова ниво на грамотност и затова да е направил такава "редакция" в надписите на картата? Или това е сигурен знак, че картата изобщо е правена след VІІ век?

Абе хрониката си е объркана, няма спор. Но готите имат много вземане-даване със славяните... Сещам се даже за една подозрителна култура - Черняховската ли беше?

Сведенията са омешани като макарони. Или да прескочим към най-"достоверната" хипотеза - че българите са готи? Това може да се твърди само от хора, които не са виждали нито българите, нито готите...на живо...

Впрочем след като били притиснати от хуно-аланите, готите се позаселили доста трайно на Балканите. Има съмнения, че някои даже са дочакали прабългарите на Аспарух...

Персийска му работа... Даже византийците поприхванали...

За картата - излишно е да се спори. Дуйчев е корифей. Истински. Да не говорим, че да се преправят карти /и хроники/ си е било съвсем обичайна практика. Ето хазарите - нацвъкали са ги по сума ти ранни арменски извори при условие, че у византийските извори се явяват едва в 7 век...

А, не, грешиш. Хазарите са "нацвъкани" само при един ранен арменски автор - Мовсес Хоренаци (482 г.). Споменати са във връзка със събитие от 186/187 г. Но е интересно, че хазарите ги "нацвъква" рано и ал Масуди - според него в 363 г. в армията на император Юлиян в Персия имало хазарски наемници.

Не съм казвал, че съществува такава класификация, а че се срещат често общи знаменатели. Северняци също е общ знаменател. Колкото до Ашх. - какъв е проблемът истинските готи да са прогонили славите?

СЛАВЯНИ НИ БАЛКАНИТЕ ПРЕЗ ІV ВЕК?!?!?!?! САМО ТАКА МОГАТ ДА СА ПРОГОНЕНИ ОТ ИЗСТИНСКИТЕ ГОТИ

Впрочем има и една друга много интересна работа на тема готи и т.н..

Преди няколко години посетих известния меровингски музей във Франция. Направи ми силно впечатление, че всички аристократи, изложени по витрините както са ги намерили, бяха с добре познатите ни изкуствени деформации, принадлежаха видимо към фамозния брахикранен европеиден тип. Интригуващо, а някой беше писал по табелите, че видите ли, меровингите били най-вероятно със сарматски корени. Веселба...

Никак не е веселба. Преди 2 години бях във Виена и влязох в музея, в който се съхраняват регалиите от имперското време. Имаше изложени доста официални мантии на херцози, графове и т.н. Имаше и такива на херцозите на Лотарингия и Фландрия, които през Средновековието са били издънки на Меровингите. Е познай какъв им беше гербът/тотемът - ЛЪВ.

Поздрави

Не че се изявявам като специалист, но ми е направило впечатление, че у арменските извори много обичат общите знаменатели. Водещи са два общи знаменателя - "планинци" и "конни народи".

Сега следващият нюанс - различавали ли са се в очите на арменците готите от българите? По какво? Знаел ли е някой в Армения как да ги отличи? И защо да не допуснем, че взаимнозаменяемостта се дължи на изключителна близост в бит, външен вид и т.н.

Аз имах предвид кога е писал Йоан. В VІІ век, говори за Кетрадес. Логично е сведенията му за България да са на ниво "Кетрадес". Съвременното разбиране за време и акуратност на хронологиите е неприложимо към онези времена, когато е доминирало религиозно-митологичното мислене. Често настоящата ситуация по един въпрос смело е била пренасяна в миналото.

Така че, докато не се произнесе царицата на историческите дисциплини, всякакви такива сведения са несигурни...

Арменските автори не делят народите на планинци и конни. Не знам откъде правиш този извод. Те имат едно общо название за народите северно от Кавказ - "северняците."

А при "Ашхарацуйц" нещата са по-сложни, защото малко по-нататък се споменават "булгхарите" на Аспар-хрук, който избягал от Конските планини и прогонил аварите на запад. Авторът на "Ашхарацуйц" очевидно ползва различни източници, защото в географията българите се срещат като "булгхар" (и вариантите му), "булх" и "бушх". Но да кажем, че последното се е появило при неправилно разчитане или преписване на по-стар текст. Обаче, че в "Ашхарацуйц" под "готи" се разбират българи е ясно, защото е казано изрично, че те прогонили от местоживелищата им "славите/склавите", които се преселили в Ахея и Далмация - 25 племена на брой.

Бих се опитал да обясня тази карта, но не мога да разчета надписите по нея. Дори знаменитият "Mesia hec et Vulgaria" не разчитам, просто приемам, че пише така. Може би няколкото фотокопия от картата, с които разполагам, не са особено качествени, но трябва да се признае, че и почеркът, с който е писано, е ужасен.

Преди време коментирах този надпис в друг форум и обърнах внимание на правописа - той определено е средновековен и не се връзва много с времето, в което живее бл. Йероним, да не говорим за Евсевий Кесарийски.

Тази ли карта имаш предвид? Потърсих и в един малко по-специален сайт, но само в Гугъл я има качена.

Бих се опитал да обясня тази карта, но не мога да разчета надписите по нея. Дори знаменитият "Mesia hec et Vulgaria" не разчитам, просто приемам, че пише така. Може би няколкото фотокопия от картата, с които разполагам, не са особено качествени, но трябва да се признае, че и почеркът, с който е писано, е ужасен.

Преди време коментирах този надпис в друг форум и обърнах внимание на правописа - той определено е средновековен и не се връзва много с времето, в което живее бл. Йероним, да не говорим за Евсевий Кесарийски.

По какво познаваш, че правописът е средновековен? Ще ми е интересно да разбера, аз латински не знам.

Пак да попитам, кога е писано сведението? През VІІ век... Значи е много вероятно то да се отнася именно за ситуацията в VІІ век...

Ашхарацуйц ли? Писан е около 685 г. Има и разширена редакция, но в случая това не е проблем, защото използването на "готи" вместо българи го има и в двете редакции.

И аз се съмнявам в това.

Надписът на картата на бл. Йероним като нищо си е добавка: известният днес препис на тази карта е от XII век, така че... Ако почеркът не беше толкова трудно разчитаем, смятам, че по картата биха се намерили и други доказателства за късни (спрямо Йеронимовото време) интерполации.

Колкото до Абул Феда - ще трябва да погледна, преди да давам мнение.

Професор Иван Дуйчев твърди, че е добавка надписът "Мизия тук и България" е добавен точно през ХІІ век. Обаче за какъв дявол всички останали названия от ІV век са оставени без промяна. На всичко отгоре по онова време България е под византийска власт, тоест не съществува на политическата карта, но е отбелязана, докато например съседна Унгария липсва?

Картата най-вероятно е актуализирана. А този г-н Феда ако не е писал през V или най-късно VІ ти век, е леко недостоверен. Виж, едно нещо мога да ти кажа със сигурност - около Преслав по въпросното време е било заселено с готи. Сред готите спокойно може да е имало и българи. Ето ти правдоподобно обяснение... Но аз лично гласувам за ВБ до Дунав...

Лично аз се съмнявам във Велика България до Дунав през V-VІ век.

А за готите - в кратката и разширената редакция на арменската география "Ашхарацуйц" българите на Аспарух са наречени "готи".

Именно. Изпуснато е, защото ако се замислиш, стигаш до неизбежния извод, че Велика България се е разпростирала до делтата на дунав и Аспарух няма как да е пристигнал и да се е запознал със славяните през 681 при условие, че вече е бил там... Има и друго обяснение, свързано със заселването на кутригурите, които поискали земи от Византия.

Има много по-стари обяснения: Moesia hec & Vulgaria на картата на Йероним, редактирана за последно към 380 г., но мнозина смятат, че този надпис е късна добавка. Не знам обаче как ще обяснят, че е късна добавка сведението на арабина Абул Феда (Фида), който споменава за град Буршан (т.е. Бурджан) във връзка със събития от края на V век. Селището се намирало горе-долу където е днешен Преслав.

И има много логично обяснение, ако се замисли човек... Даже са възможни няколко обяснения... Всъщност кога точно Йоан е написал своето съчинение?

Йоан е писал през VІІ век. В ГИБИ сведението за провинция България в 513-514 г. е изпуснато, според мен съвсем съзнателно. Поместено е само сведението, че Кетрадес (Кубрат) бил голям приятел с император Ираклий.

За Пловдив съм напълно съгласен. Всеки път като отида и ми става едно хубаво.

Макар че Старозагорките също са хубавелки.

И тях ги бива, ама са малко в повече любовни (да не използвам по-груба думичка)

Ей, и стига с тия аморални отклонения от темата, че Warlord сега ще дойде и ще й пусне кепенците

Тук вече ме заинтригува, Харамийка. Дай подробности, да разбера защо му завиждам на г-н Голийски. Говоря сериозно. Може би пък, аз в бързината да съм пропуснал "явния принос в българистиката и историята" на този уважаван наш съгражданин (разбрах, че бил от Пловдив, но не съм сигурен).

Като спомена Пловдив ми става едно ведро на сърцето. Какви жени има в тоя град, господи! Според мен са едни от най-красивите в България. Ето затова вече мога да му завиждам на г-н Смордо (Голийски). Аз не съм от Пловдив, за съжаление.

Пазарджиклийките са огън мацки, не ги пропускай. И варненките са много харни :!!!:

Винаги съм се чудил защо това огромно славянско море така и не успява да завладее дори един единствен византийски град.

Чудя се какво ли ще е това "масово заселване на славяните" след като към 630 г. в Сингидинум (Белград) още има византийски гарнизон...

Аз няма да вземам отношение по темата, че Златният Хърс току виж пак ще ме обвинил в непрофесионализъм

За градовете на славяните нещата са доста ясни. Ако погледнем ще видим че нито сърби, хървати, поляци или руснаци строят градове. В този смисъл да твърдим че Плиска и Преслав имат нещо общо със славяните е доста спорно. Най много това да са славянски имена на български градове. Аварския хаган може да мобилизира славяните под негова власт, но тези в полша, русия или дори дакия и мизия просто няма как да ги мобилизира.

Какво са правили славяните и аварите с отвлеченото население от Византия? Използвали са ги като роби или по скоро като свое население?

С отвлеченото население славяните са правели това, което са правели повечето "варвари" от епохата на Великото преселение на народите - известен период пленникът е бил роб, после му се е давала свобода и правото да живее като член на племето. Реално робство в класическия римо-гръцки смисъл не е имало. Затова в "Чудесата на Димитрий Солунски" се казва, че хората на Кубер били българи, смесени с отвлечени по-рано ромейски пленници и всички те се били превърнали "в голям, даже огромен народ" (цитирам по памет).

Мерси за отговора, Смордо. Сега, не ми се почва отново темата с това, че източниците могат да се тълкуват по доста начини, често пъти дори се стига до взаимоизключващи се интерпретации и т.н., и т.н. Много ми е чудно например какво значи "тотална славянска мобилизация" и по-точно как тя се осъществява? Плюс това говориш само за Панония, Дакия, Сирмиум. Ами другите области на Балканския полуостров? Там, какво, нямало е славяни ли? Ами "по-късните" седем славянски племена? Северите, те какво, откъде се появиха?

Както и да е, това са по-скоро питанки, които би трябвало да насочат дискусията в някаква посока. Щото сега, извинявайте, не прилича на нищо. Собствено, за мен най-силният аргумент за присъствието на славяните тук, си остава старобългарският език. Досега обаче не видях някакво сносно обяснение...

Коце, виж точно какво написах: "Тогава повикал при себе си цялото безверно и зверско племе на славяните, защото целият този народ му бил подчинен" - хаганът е бил изкарал на война де що славяни е имало под негова власт, тоест от Балканите (доколкото са се били заселили по онова време), от Панония, Дакия, Сирмиум. Тотална славянска мобилизация, а резултатът - 100 000 армия, съставена от славяни и "други варвари".Говорим за края на VІ и началото на VІІ век. Същинското заселване на славяни става малко по-късно. А "тотална мобилизация" използвах като технически термин, за да подчертая, че хаганът е набрал масово славянски части от цялата си подвластна територия.

Що се отнася до старобългарския език - най-добре е да се пусне отделна тема, за да не се затлачва тази. Въпросът е достатъчно сложен, но никой не може да отрече славянския характер на старобългарския език. Друг е въпросът историографските школи как третират въпроса за езиците като признак за етническа принадлежност. Ако питаш арменците, те ще ти кажат, че езикът е най-важният етнически маркер, защото това им е политическо изгодно. Ако питаш евреите, те ще ти кажат, че езикът не е от особено значение, защото тях така ги устройва. Иначе остават без 90% от диаспората си.

Поздрави