Yordanp

Съществува ли такъв речник на българските архаизми, дали някъде може да се срещне онлайн издание?

При какви случаи използваме едната наставка и при какви другата?

Пример:

- логичен/логически

- графичен/графически

- историчен/исторически ... и т.н.

Как е правилно: взимане на решение, или вземане на решение? Благодаря ви.

Телефонът по-горе не отговаря.

Темата се обсъжда тук.

Правилна ли е употребата на думата "дена", вместо "дни"? Изобщо има ли случай, в които мн. ч. на "ден", трябва да се пише и казва "дена" и случай, при които е задължително "дни"?

Пример:

Вече 3 дена обикалям тази гора и не мога да намеря изход

или

Вече 3 дни обикалям тази гора и не мога да намеря изход

Излишно е "НА"-то, естествено.

"за какво става въпрос" е правилното.

Попитах тъй като масово се употребява с "на" и човек би се подвел.

Правилно ли е да се казва "за какво става НА въпрос", струва ми се, че "на" е излишно?

По-добре ми звучи: "става въпрос за ...", а не "става на въпрос за ..."

Етимология при руското "Хозяин".

Произхожда от руски хозя "господин", взимствано от чувашки ẋоźа, ẋuźа "хазяин", турски ẋоdžа, азербайдански ẋоǯа "учител", хазяин, старец"

украински хазя́ïн, белоруски хадзя́iн (под влиянием думата хадзíць "вървя").

Вече се замислям дали скоро в угода на някои неправилно говорещи хора и за имитиране на дейност няма да се обявят за правилни и форми като "(аз) мисла", "седа", "(те) върват".

мисла, седа, говора ... хазаин, подкрепям горното мнение

- "Правописен речник на българския език", Д. Попов, К. Симов, Св. Видинска, П. Осенова, изд. Наука и изкуство, София, 2006 г.

Тук е дадена единствено формата хазАин.

- "Малък правописно - правоговорен речник на българския език", П. Радева, изд. "Слово", Велико Търново, 1998 г.

Тук са дадени и двете форми, но се препоръчва формата хазАин.

Аз не виждам смисъл в изплзването на "А", при положение, че повечето хора казват хазЯин. Единствено заради опростяването при изговора, но смятам, че има далеч по сложни думи.

В Гугъл се срещат:

Хазаин - 16 200

Хазяин - 30 900

Ще приема и 2-те за верни, до доказванен на противното.

Как е по правилно хазяин или хазаин, хазяи или хазаи?

Аз използвам, хазяин, хазяи, но масово срещам другите два варианта, за които не знам дали е правилна употребата им.

А да ми кажете за "наставка" и "суфикс" явно няма разлика между двете, но може ли суфикс да се счете за чуждица, а наставка за българския вариант на думата?

Някъде бях прочел, че наставката -ство идва от руски език, но основно ми е интересно в българския език каква функция изпълнява, с какво променя смисъла на думата.

"белки" заето също от гръцки - "μπελκι".

Правилно - Грешно

Уголемявам - Оголемявам

Увеличавам - Овеличавам

Умалявам - Омалявам

Усреднявам - Осреднявам

Удушавам - Одушавам

Увреждам - Овреждам

Угасявам - Огасям

Уронвам - Оронвам

Аз смятам, че правилният вариант е (У)среднявам.

Офф топик...извинете за което...

Знаете ли, от кой район на България е произлязла и се използува звучната дума - белким ?

Пример: Изпратиха я на почивка, да се запознае с някой, белким се омъжи.

Днес таман си мислех да попитам същото, за произхода на думата, но намерих малко инфо за нея.

Белким - част. Остар. Белки.

Белки - дано, нима. от турски belki, belkide-може би, вероятно. Заето също от сърбохърватски - белчи, белчим

Сининими- дано, надявам се да.

Нека задаващият въпроса също даде някакви примери, в които е срещал израза, причиняващ му главоболия...

Помислих си на английски как бих превел "камо ли" и за това потърсих синоними.

Благодаря, с посочените примери вече ми е по-лесно да намеря заместил според ситуацията.

С какво може да се замести "камо ли"?

Напоследък формата "взимам" е изхвърлена от книжовния език, за да се уеднакви гласната в глаголите от този корен - "вземам" като "заемам"...

Коя от формите е правилна? Аз съм чувал, че "вземам", но "взимам" грешна форма ли е или се употребява при определени случай.

Или и двете са дублетни форми?

Не съм сигурен как е по-правилно да се каже-чакръкчия или чекръкчия. Знаете ли от къде произхожда думата, предполагам че е от турски език, но дали има нещо общо с думата чакрък/чекрък?

- ръчен уред за усукване на прежда и за предене, какъвто са използвали в миналото.

- цилиндричен барабан над кладенец, по който се навива въжето, за което е закачена кофата.

Единственото, което разбраех е, че пише на латински "Viribus unitis" - "С общи сили" - девиз на Австро-Унгария и предполагам, че човека на снимката е Франц Йосиф е император на Австрия. Можете ли да ми кажете нещо повече, как е попаднала тук (Габровско)?

Как е по правилно да се пише впредвид или в предвид, съществува ли такава дума внапредвид или в напредвид?

Можете ли да ми обясните значението на теи 2 думи (вербален и вербализирам), ако може с примери?

От извесно време ме тревожи въпросът, за правилната употреба на теб (тебе), мен (мене) и по точно, при кои случаи е позволено да се употрябяват всяка едина от формите.

Чувал съм различни мнения:

- И двете са правилни и книжовни за българския език. Само че е нужно да се доуточни, че става въпрос за различни държави:

Теб/Мен е книжовното в България

Тебе/Мене е книжовното в Македония.

"...Все по-често се употребява формата "мене" (тебе) в България. Тя се е наложила от западния диалектен район на страната, където се разположени националните медии (телевизия и радио). Поради тази причина и формата "мене"(тебе) в последните години се използва по-често устойчиво, отколкото книжовното теб/мен..." БАН 2004г

- Тези форми се употребяват само в официален разговор. "Теб/мен" е съкратено от "тебе/мене". Полседната двойка мисля, че се използва и в края на изречение вместо съкратения вариант.

Книжовни са и двете. Според В.Мурдаров са напълно дублетни, само дето "мене" и "тебе" май се използват в маалко по-висок регистър.

Кое според вас е по-правилно или допълнете, ако смятате, че имате по-различно мнение от горепосочените?