glishev

И още малко наивни мисли.

Границата с Шотландия, граничните лордове, принцовете-епископи на Даръм, Съветът на Севера и почти случилото се отделяне на самостоятелно княжество при Едуард ІV и Ричард ІІІ; всичко това може би произлиза от стари разделения още от англосаксонския и англо-датския период.

Нема такъв хорър! Това е Лъвкрафт и "Пришълеца" наведнъж!

Приятно заглавие, но с две малки и грозни уговорчици. Всъщност клетата леля Ангела няма да прати сухопътни части на Бундесвера. И няма как да се "обяви война" на нещо, което все пак не е официално призната държава, както и да се самонарича. Инак и на мен би ми било драго да си пусна сега пруски маршове за повече кеф.

В името на Маркс, Всемилостивия, Милосърдния, Повелителя на колхозите! Алиф. Лам. Еры.
Няма друг Маркс освен Всеволод Чаплин и Гундяй-хан е Негов Енгелс!
Кажи, о, Владимир Владимирович: "Да бъда от колхозниците!" И биде от колхозниците.
Маркс е милостив, всеопрощаващ. Той дава препитание. Разтварят се колхозните животни в мляко и месо, и възкликват: "Еб твою мать".

"Неновините" тутакси да се засрамят :)

Е, хайде, за диви животни си струва. Кувьоз за болен таралеж? Че защо не? И той душа носи.

Интересно дали заглавието е оригинално. Така или иначе, книгата ще си струва. Каспаров знае какво говори.

Свещена истина: "Нито един турист в световната история не е пътувал из Европа, за да види последната работа на Франк Гери, Льо Корбюзие или друг модернистичен, болшевишки, индустриален боклук". Бих добавил: и нито един поклонник.

Нещо мистерийки ми се четат. Ама така, а ла "Хазарски речник".

Чета в днешния "Литературен вестник" едно писмо до парижанин. Чета как младите парижани били храбри и се борели срещу тероризма, защото в дните след атентатите си били казали: "Всички към бистрото! Няма да се откажем от типичния си начин на живот!" И си мисля: да, в това има известна смелост. Но има и малко наивно чувство, че атентатът няма да се превърне в ежедневие. Че станалото ще си остане в миналото и че за това не се налагат усилия, защото и досега, с едно-две изключения, всичко е било наред и това е нормално. Докато при кюрдите не е така. При тях нищо не е наред и те не могат да си позволят да се върнат към бистрото, защото, ако го направят, ще загинат. Парижани са също толкова уязвими, но предпочитат да не мислят за това. В парижкия вид смелост има и нежелание за реализъм. Ако някой днес прави наистина нещо за свободата и човешките права, в частност за правата на жените, това не са смелите парижани. Нито пък са феминистките по кампусите с тяхната загриженост за "защитените зони" и за това колко процента от преподавателите са от женски пол. Нещо истинско всъщност правят кюрдите. И кюрдките. Никой не може да отнеме свободата на човек, който знае как да защити живота си.

И аз така си ги представям хората на Беоулф. Via Стефанов С.В.