Амина

Я виж ти, имаме си вече и посетител от самия Татарстан. Здравей

Ще ни разкажеш ли повече за себе си и за това как ти виждаш тези проблеми, като жител на Казан и Татарстан?

←

Живея в България от 1980 година. Последни път бях в Казан през 2003 година. През демокрацията бях тук, така че не съм много запозната за проблемите.През комунистическо време живяхме в пълно затъмнение за българи. Знам само, че майка ми от Волжскокамско устие и има потекло на прабългари. С поздрав Амина.

Да, последната информация е много интересна и допълва цялата тема.

Сега още от мен...

Когато  руснаците превзели Волжка България през 16 в., те заемат от българите много неща - държавно устройство, търговията и търговски термини, архитектура и пр.

На основите на Българската държава в Североизточна Европа започва да се издига Русия - покоряването на България й отваря пътя на изток и огромните пазари на търговските пътища, развити от България на Волга. Оттогава Русия започва да се превръща в империя.

СТОЛИЦАТА НА ВОЛЖКА БЪЛГАРИЯ КЕРМЕН

Е ОБРАЗЕЦ НА МОСКОВСКИЯ КРЕМЪЛ

Кремъл – древната цитадела на Казан – неговите стени и кули помнят българските князе, завоевателите на Чингис хан и руските царе.

Каменната крепост Керман отначало била форпост на северната граница на България, а през 14 в. станала столица.

Казанският Кремъл:

 

Московският Кремъл:

Този ансамбъл, почти без изменения легнал в основата на руския Кремъл, който почти точно повторил българската крепост; само стените били удължени на юг и южната граница на московския комплекс била разширена, в сравнение с оригинала в Казан.

  Крепостта е строена през 11 в. от българите, които били изкусни майстори. Кермен (Керман), по-късно Казан, бил един от най-красивите български градове. Тук се помещавало правителството и религиозните водачи, а над крепостта се извисявали високите стени на "Арката" – цитаделата на българския владетел.  Вътре имало каменен дворец на различни нива с многобройни павилиони, галерии и стопански сгради, градини, харем и баня.

  Далеч от Волга се виждали силуетите на високите кули. Техният образ по-късно бил пренесен и в архитектурата на църквата на Червения площад в Москва, която построили в чест на завладяването на Казан.

  След края на руско-българските войни и падането на Волжка България, Иван Грозни пратил руски майстори да ремонтират Керман. Те съхранили цялата му фортификационна схема, само престоили част от стените и кулите.

  По-късно цитаделата била коренно преобразувана. На мястото на разрушените мечети се издигнали християнски храмове. Развила се руската средновековна култура на основата на българската.

  През 18 в. била основана огромна Казанска губерния на българските земи. Дворът на българските владетели сменил губернаторски и архиерейски двор.

  Днес Казанският Кремъл е частично реставрирана средновековна крепост, а вътрешното му пространство е с планировка от 18-19 в. Отворени са християнските и мюсюлманските храмове.

Още една снимка на Казанския Кремъл(истинска прелест, според мен):

←