“…Всичко наоколо бе почерняло от народ. Обстановката трябваше да се използва. Тогава, без да бъда подканян от някого, аз вдигнах импровизирана трибуна, събралите се с възгласи и ръкопляскания подкрепиха думите ми.
Полицията и тук демонстрира неизменната си бойна готовност. Броени минути успяваха да говорят ораторите, после пристигаше полицията и схватките започваха. Така стана и този път. Не успях да произнеса цялата си реч. В онези дни малцина завършваха думите си. Прекъсваше ги палката или куршумът… Върху нас се бяха нахвърлили конна и пеша полиция, проехтяха изстрели, една девойка бе ранена. Още по пътя към полицията арестуваните били малтретирани, а в участъка побоищата станали още по-жестоки.
А какво стана с мен? Като оратор, макар и “неофициален”, не ме очакваше нищо добро. Но спасението дойде в лицето на млада жена. В настъпилата суматоха тя се приближи към мен, каза тихо партийното ми име, а високо изрече: “Хайде да се поразходим!” Държеше се като влюбена жена или като талантлива артистка. Мисля, че и аз влязох успешно в ролята, приятно ми беше и това долепено до мен доверчиво топло рамо. Жената наведе глава, засмя се. Аз също отвърнах нещо, усмихнах се, но си останах нащрек. Чудех се коя ли е тя, откъде знае партийното ми име, не съм ли попаднал в предварително подготвен капан. Хората, които са работили в онова бурно и опасно време, знаят колко предпазливи трябваше да бъдем, колко внимателно претегляхме всяка дума и действие. И това не бе само естественият страх за живота, а стремеж да противостоиш, да се запазиш за делото…
Минахме две-три пресечки и когато стигнахме безопасно разстояние от полицията, моята “влюбена” спътница пусна ръката ми, усмихна ми се и естествено и мило каза: “Не се безспокой, аз съм другарка. Измъкнах те, за да не те арестуват, това е всичко…” И това наистина бе всичко. Стиснахме си ръцете и се разделихме. Всеки пое по своята неравна пътека. Законите на конспирацията не ми разрешаваха да проявя какъвто и да е интерес към нея. Не я попитах дори как се казва. Не я срещнах повече и тя завинаги си остана за мен непознатата, която ме спаси от ареста…”
