Яксарт

В подкрепа на тази теза, идва друг кратък надпис от плоча 5: Надпис Р8 от плоча 5 Той е съставен от три графеми: ε, ω и . Ако ω е равно на мурфатларската буква , то може би ε отговаря на мурфатларската буква (к). Диграфа εω по този начин води до „кш“, или старобългарската дума „къшь“ (жребий). Целият надпис тогава трябва да бъде: εω = "къшь чти" (почитай жребия). Всъщност такъв израз се среща в старобългарската творба "Слово на тълкувателя": „на делфическия трипод (триножник - бел.прев.) враженето и розгометанията, описани в книгите, или калуистовото (касталското - бел.прев.) запояване почитат като бог. И елинското влъхвуване, и вълшебното прорицание, и смрадливите нанизи (амулети - бел.прев.) - от тях никой народ не е преуспял. И халдейската астрономия, и родопочитането, което е мартолой (почитането на датата на раждането, което определя съдбата - бел.прев.), и фригийските съновидения, и чаровете (магиите - бел.прев.), и злата съдба, и жребият.“ Така, прочита на този надпис не само указва още един път езика на равенските надписи, но и идентифицира една от силите почитани от средновековните българи, с това потвръждавайки сведенията за старобългарското езичество съхранени в Слово на тълкувателя. Трето, използването на графeмата като алгограф на най-известния български йероглиф, IYI, хвърля светлина върху връзката между Българското Свещенно писмо и глаголицата. Трудно е да не се забележи, че глаголическата буква герв, Ⰼ напомня графемата . Но защо Св. Кирил би използвал йероглифа IYI за един употребяван само в заемки от гръцки звук? Дали това е случайно? Така например, в Марианското евангелие буквата герв е използвана за гръцките думи: άγγελος, εὐαγγέλιον, λεγεών, ηγεμων. В средновековният гръцки, мястото на буквата герв в тези думи се произнася с два различни звука: „ŋ“ и „ɣ“. Единият от тях е звука който стои в корена на думата ἅγιος /ˈa.ɣi.os/ (свети), превод на (пра)българското IYI „ари“ (добър, свети). Но това не е всичко. Буквата герв, Ⰼ е 12та буква от азбуката, а 12 несъмнено е сакрално число. Също така, герв има цифрова стойност 30 и стои точно под вѣдѣ, Ⰲ, която има цифрова стойност 3, заемайки също така сакрална позиция в азбуката. Прочетени отвесно като йероглифи, двете букви повтарят началото на надпис Р7 от Равен: почитай добрия/светия: Още две глаголически букви създадени по образ на (пра)български йероглифи с религиозна семантика имат сакрална цифрова стойност: Ⰶ-7 и Ⰷ -8. Прототип на последните две букви са графемите (отец/огън) и (дух). По този начин намираме и трите части на Светата Троица вградени в плътта на азбуката: Ⰰ- син, Ⰶ- отец, Ⰷ- свети дух. Погледната така глаголицата е една симбиоза между езическа буквена магия и християнска символика, симбиоза типична за първите стъпки на християнството в езическа България. Но не само това- глаголицата е свидетелство за реалността на Брегалнишката мисия.

6. Графемата както изглежда е включена в няколко интересни надписа. Освен факта, че има сходство с глаголическата буква вѣдѣ- (9), това е почти неизвестна графема. Сравнението между надписи 1 и 8 води до заключението, че тя може да е първата графема в надпис 1, като по този начин изчиства словореда на иначе странно композираната монограма:(10). Надпис 1 плоча 3 и надпис 8 плоча 15 Графемата е също така първи знак в надпис 9 от плоча 2: Надпис Р7, Плоча 2 Ключ към разбирането на този надпис е неговият последен знак: . Известно е, че това е една от двете графеми, които определят надписа тип "Бяла" (11). След това е много по-лесно да се забележи, че знакът в средата е сходен с други две Равенски графеми: (П3) , (П11) (Ovcharov, N. 2017B, Плочи 3 и 11). Вероятността всичките те да са алограми на графемата IYI се подкрепя от графичната близост между графемите и . Така погледнат надпис 7 е почти идентичен с надписа от Бяла. Идентифицирането на надпис 7, като надпис тип Бяла, позволява да се направят няколко важни наблюдения. На първо място, сега е възможно да се идентифицират два по-рано неидентифицируеми надписа, като надписи принадлежащи към BSS. Първият идва от Murfatlar: Надпис от Мурфатлар На раменете на кръста е врязaна тройката: (). Това съчетание от знаци се среща в анализирания по горе Надпис 1. Следващият надпис в който се среща графемата е монограм от голямата базилика в Плиска. Тук са използвани същите три графеми както при кръста от Мурфатлар като е добавен нов йероглиф с непозната от други надписи графика. По този начин се добавя нова логограма към списъка на идентифицираните графеми на Българската св. писменост: Надпис от Голямата Базилика Второ заключение, което може да бъде направено от анализ на надпис 7 е свързано с езика на надписите от Равен. Тъй като надписите са съставени от логограми, а фонограми са използваи само за изписване на имена, които не могат да бъдат индикатор за езика на надписите, словоредът на изреченията остава единствен показател за езика на който е писано. Всъщност, словореда на Надпис 7 (СП) се различава от словореда на надписа от Бяла (ПС). За съжаление, езикът на надписа от Бяла също е неизвестен и горното сравнение води само до извода, че надписите от Равен са писани на език различен от езика на който е написан надписа от Бяла. За щастие можем да направим още едно сравнение, този път между кратка фраза от Равен и надпис от Мурфатлар за който се предполага, че е написан на (пра)български: Надпис M38 от пронаоса на църква B1, Мурфатлар Тук е в контраст с няколко пъти намерения в Равен . Също така надпис M38 разкрива произношениоето на графемата : "Бойъ" (Господ, Господар), която най-вероятно е (пра)българска дума. Какъв език тогава стои зад фразата от Равен? За да се даде отговор на този въпрос, е необходимо да се обърне внимание на културните и езикови процеси стартирани с основаването на Българското ханство на Долния Дунав. Старата концепция за смяната на езика на българите със „словенски“ подчертава покръстването като решаващ момент. Въпреки това концепцията на номадски пакс и още някои други свидетелства противоречат на този възглед. На първо място, според Омелиян Прицак, един номадски пакс организира поданиците си във военни части. Тези бойни единици участват заедно във военно обучение и походи. В резултат на това, един от езиците на пакса в крайна сметка става лингва франка. Този процес не може да бъде измерен, но някои доказателства внушават, че към момента на административните реформи на Хан Крум смяната на езика е приключила. Реформите, от друга страна, могат също така да се разглеждат като доказателство за езиковата и религиозна унификация. Друго доказателство е славянизацията на (пра)българските думи, използвани в гръцките надписи на българските владетели (Бешевлиев, В. 1979 г., стр. 57). Също така, сътрудничеството между различните етноси се осъществява и в религиозната област. Формира се езическа религия, която не е нито българска, нито „словенска“, а както предлага А. Калоянов, старобългарска. Според източниците от 10-ти век, в Старобългарския езически пантеон участват богове с български, славянски и балкански произход. В светлината на това не е изненадващо, че някои историци смятат, че по времето на хан Пресиян Югозападът е присъединен без война. Интересен в тази насока е надписът Филипи, който информира, че българският първосвещеник, наречен Кана Бойла Колобар, говори със Смолените. Изглежда, че на югозапад, не използването на оръжие, но достигането до умовете и сърцата на хората е било решаващ фактор. След всичко това не изглежда изненадващо, че „пра-българските“ надписи, намерени в руините на средновековния град Равен и околностите му, са написани на старобългарски. В подкрепа на тази теза, идва друг кратък надпис от плоча 5:

5. Надпис 7 е вписан на каменен блок, намиращ се в църквата "Св. Никола": Плоча 25 (Алексова 1989), стр. 289 Според Блага Алексова, тези три графеми доказват че, глаголическата азбука е създадена по време на мисията на Кирил в Брегалница, тъй като те стоят в основата на графиката на повечето от глаголическите букви: кръст (символ на Исус), триъгълник (символ на Троицата) и кръг (символ на вселената и Бог) (11). Тук ще бъдат представени два надписа които преосмислят разбирането на триграмата от Плоча 25. Единият надпис е намерен в Голямата Базилика от Плиска: Надпис от Голямата Базилика Тук под формата на пъзел, с изразните средства на Българското свещенно писмо е предадена основната идея на източното Православие: Светата Троица. Отгоре надолу четем: "ари" (свещен, добър): . Хоризонтално, най-горе е записано: „ата изге“ (свети отец), по средата - „изге дзанга“ (свети дух) и най-долу: (IC - Исус). Тук интерес предизвиква графемата която участва в друг пъзел от Оксфордкия кодекс, който отново възхвалява Светата Троица: Надпис от Оксфордския кодекс Първата графема, е вписана веднъж. После графемата, е вписана 11 пъти. След това графемата е потретена, след което надписа завършва с графемата: . Буди впечатление че, броя на записване на графемите е нечетен и най вероятно тези числа имат мистично значение. Като игнорираме повторенията обаче получаваме следния надпис: . Последните два знака са познати от първият надпис: „дзанга изге“ (свети дух). При това положение останалите две графеми са лесни за разгадаване: „ата“ баща и „оол“ (син). В духа на тези два надписа, триграмата от плоча 25 би следвало да има следният смисъл: кръста: Исус, Кръга: бог отец и триъгълника: Свети Дух, което и обяснява идеята заложена във формите на глаголическите букви: Светата Троица.

Срещат се:

Струва ми се че вашите постановки са погрешни, особенно мнението ви че, орнамента има чисто декоративна функция. Ето и няколко публикации авторите на които ви оборват в детайл. И това е мнението на всички които са писали за символиката на орнамента: Zaharchuk- Chugai, R. 1988- Захарчук-Чугай Р.В. Українська народна вишивка. Західні області УРСР, Київ, 1988; Gimbutas, Marija (1989). The Language of the Goddess: Unearthing the Hidden Symbols of Western Civilization. San Francisco: Harper & Row. Boeva, Y. 2015- Юлия Боева, Богинята и рогатите глави, София, 2015; Rybakov, B. 1965a- Рыбаков Б. А. Космогония и мифология земледельцев энеолита. -- СА, 1965, № 1;

Осетински? Не, (Пра)български. А и давате ли си сметка че, през 10 век не се е говорел осетински.

Орнаментите по нашите черги и килими не са китайски йероглифи. Според мен (тъй като не намирам почти нищо по въпроса) по-голяма част от геометричения орнамент възниква някъде през неолита или дори по рано. Стилизацията става бавно и отделни мотиви могат да бъдат проследени в различните си етапи. Например в азербайджанските килими (и то само защото имам добре илюстрирана книга), но тук не търсете народност. Един и същ мотив може да бъде проследен в Русия, Коми, Латвия, Иран, където поискате дори в Америките (от това можете да си правите извод за началните дати на разпространение). Предполагам че разпространението на изток е станало с разпространението на земеделието. И тук между другото бих цитирал една лекция на Д. Малъри в Пен който твърди че няма данни триполците да са преминали Днепър. И сигурно е прав. Но някак си типично триполските мотиви са стигнали в Китай, защото ги изкопават със съоветните дати. Бих казал че орнаменталните мотиви са се придвижвали заедно с религията в един културен пакет. Така че ако търсите контрасти търсете ги там а не в езика и националността. Същото е и с популярните напоследък генетични изследвания. Няма как да разберете националноста на скелета защото не можете да го запитате (то можете но няма да ви отговори). Това което се опитвам да загатна с таблицата е ч,е определени китайски йероглифи са заимствани от орнамента. Тук пак ключовата дума е религия и културен пакет- предполагам земеделието влиза в него. Разбира се в началото са били само гадания, но китайците стигат много по-далече: в епохата Шанг имаме една напълно развита Лого-фонетична писменост.

4. Надписи 5 и 6 са част от композицията врязана върху Плоча 1. Надписи 5 и 6, плоча 1. Общото при тези два надписа е че три от графемите-, и са общи и за двата надписа. Първо, графемата се среща веднъж в надп. 5 и два пъти в надп. 6: По-голямата графема от надпис 6 обаче е включена в лигатура. Второ, и двата надписа имат в основата си си едни и същи два знака, които в надпис 6 са влючени в лигатура: Но дотук и свършват приликите. Останалите графеми са различни при двата надписа: За щастие дублетът е добре познат, той е нанесен на една от лъчите на Розетата от Плиска. Това е правописа на името на езически бог Род. Един от лъчите на Розетата от Плиска Същият дублет е вписан и на една от стените на пещера: Надпис от Калугерица В надпис 5 първата графема е свързана в лигатура с графемата V: Тъй като този йероглиф, означава "почитам" надпис 5 може да се прочете: "Почитай всемогъщият Род". В надпис 6 Род също е наричен всемогъщ, но останалите графеми са неизвестни, така че е невъзможно да се прочете целия надпис. Според руските учени Род е източнославянски бог. Някои български изследователи обаче смятат, че произведенията в които се открива информация за Род (най вече "Слово на тълкувателя") (7), са копия на старобългарски оригинали и отразяват българските езически вярвания. Тук с Род и Рождениците са представени като богове, познати на гърци, египтяни и римляни: Също така става ясно, че в един момент словените възприемат култа към Род и Рождениците от местното балканско население, и постепенно той става по-популярен от останалите, по-стари вярвания: Така съчетани сведенията в Старобългарската литература и съдържанието на надписите 5 и 6 затвръждават твърдението че, бог Род е бил почитан в Средновековна България.

Може би пак трябва да прегледате Murfatlar Script. Моята хипотеза е че, Мурфатларската азбука и Глаголицата имат връзка. Тоест, някои от буквите съвпадат и по форма и по звук. Разбира се това е само хипотеза и ако наистина е само това с право можете да го наричате „speculation". Обаче, след като тази хипотеза доби вид, трябваше да се провери, дали заместени така, звуковите стойности дават надеждни четения. Предполагам че знаете колко е трудно да се работи с кратки надписи в които думите не са отделени. Лека полека надписите се избистрят. И засега не противоречат с първоначалната хипотеза. Проблема е че, като се намери име то трябва да се обясни, на кого е и що за божество, светец или личност е, а ако се срещне дума която е заемка от друг език, трябва да се намери кой е той. Що се отнася за буквата „Ш“ бих казал че изначално идва от семитската „шин“. Това не е нищо ново, такава хипотеза вече има, само че моето мнение е че първо е минала през (пра)български. Що се отнася за бог (или богиня) Ошъ, името е засвидетелствано в надпис писан с гръцки букви: „почитай Ошъ“. За вас и това ли не е доказателство?

4. Графемите и са използвани в написването на твърде интересна лигатура: Надписи 3 и 4, Plate 1 Сравняването на с подсеща че и могат да са алгографи на една и съща графема, но да разберем семантиката на тази лигатура би помогнало сравнението на два надписа, които бяха представени по-рано: Надпис 2, плоча 1 и надпис 1, плоча 3(2) След двойката , надпис 1 завършва с графемата , докато надпис 2 има двойката в края си. Много е вероятно лигатурата от надпис 1 да има същата семантика като графемата от надпис 2. В азбуката от Мурфатлар (Oвчаров, Н. 2014A), буквата има фонетична стойност /š/. A пък на Розетата от Плиска е използвана за написване на името на езическият бог Ошъ (3): Подобието между и води до заключението че е друг начин за изписване на същото име, а също така че , и са алографи. В този случай графемата би трябвало да означава звука "o". Най вероятно формите и са били варианти на in в резултат от писането върху меки материали(4). Търсенето в източниците от 10-ти век за религията на България за евентуално име на езически Бог, започващо с / Ош / (Ошъ) (5), не дава резултат. В този случай би било разумно да се търси в региона на Кавказ, където са живели българите. Тук два религиозни термина наподобяват Ошъ. Първият, "Ash", е включен в името Аш Тотур, господар на вълците в пред-ислямската религия на Балкар и Карачай, чийто прототип е християнският светец Теодор Тирски (Джуртубаев, М. 1991). Думата "Аш" идва от Осетския "Уац", апелатив за "Свети", както в Уацила (Свети Илия) и Уаскерги, Уасгерги (Свети Георги) (Гершевич, I. 1955 г., стр. 478). Според В. Абаев Уац може да бъде свързан с Хорезмийското „Waxsh", (светец), Пехлевийското „Vaxshvar“, "Prophet" и Согдийското „Waxshik“ (божествен) и трябва да е бил предхристиянски религиозен термин (Abaev, V. 1989, стр. 26-27). Мозес Каганкатваци споменава в труда си "Историята на Алвания" второ име подобно на Ошъ, Аспандиат, богът на кавказките Хуни: "Изгаряйки коне в жертва, те се покланят на огромно диво чудовище, което зоват бог Тангри Хан, наричан Аспандиат от персите "(Дасхуранци, М. 1961, p.159). Според Х. Хюбшман, Аспандиат идва от Авестийското „спента" (свети) (Хюбшман, Х. 1897). Други виждат в корените на думата средноперсийско и авестийското „аспа“ (кон) (Новоселцев, А. 1990). Друг пасаж от същия източник подсказва, че Аспандиат е бил почитан с жертви на коне: "От високите гъсти дъбови дървета (посветени на гнусния Аспандиат, на които жертваха коне, изливайки кръвта им над дърветата и окачаха главите и кожите им по клоните)“ (Дасхуранци, M. 1961, p.161) Старобългарският (5) Ошъ също може да бъде свързан с конен ритуал. В надпис 3 думата Ош се предхожда от двойката .Този дублет е известен от църквите при Мурфатлар и Оксфордския ръкопис, като в последния придружава рисунка на коне, участващи в някакъв ритуал: Оксфорд, Бодлеанската библиотека, Roe 27 Също така по полетата на Оксфордския ръкопис няколко пъти се споменава Денят на Св. Теодор, известен в България като Конски Великден (Гранберг, А. 2005). След християнизацията, на този ден традицията е да се полагат специални грижи за конете, а кулминацията му са конни надбягвания. Друга причина за свързването на Старобългарският Ошъ с Дагестанският Аспандитат е фактът, че и двамата са придружени от богове на Слънцето със сходни ирански имена: Старобългарският Хърс и Дагестанският Куар. Името на бог Хърс, което също е вписано върху Розетата от Плиска (Овчаров, Н. 2016, раздел 17), се смята че идва от средно иранското „xvaršêt“, и персийското „xuršēt“ (блестящо слънце), както и осетинското „хур“, (слънце) (Фасмер, М. 2004). Това съвпада перфектно с етимологията (6) на бог Куар, за когото също така знаем труда на Мозес Каганкатваци: „Ако блестящи огнени мълнии и ефирен огън удареха човек или някакъв материален предмет, те го смятаха за жертва на бог Куар“ (Дасхуранци, М. 1961 p.159). Също както Куар, Хърс е смятан за господар на гръмотевицата: „Има два ангела на гръмотевицата, елинският старец Перун и Хърс жидовин“ (Иванов, В. 1965, стр. 18). В допълнение, името на бога (или богинята) Ошъ е написано в три кратки надписа. Първите два, Ins.2 и Ins. 1, цитирани вече в този труд, имат идентична част , която може да се чете до известна степен на сигурност (7): (Всемогъщият господар Ошъ). За третият надпис е използвана гръцката азбука и предизвикателството не е да се прочете, а да се интерпретира: OXCI TZIT MA GILC (Ошъ почитай и Ma Гилс или Oшъ почитай, Ma Гилс). Вторият вариант внушава, че Ошъ е Ма или Богинята майка, Майката Земя (8). Надпис от Силистра (Бешевиев, В. 1979 г., стр. 239) Трябва да се признае, че всички наблюдения, направени в този раздел за бог (или богиня) Ошъ, макар и ценни, все още не са достатъчни, за да изяснят същността му.

Българската свещенна писменост, Славянският епизод (част трета) Това е последната, трета част от "Българскa свещенна писменост, Славянският епизод". Тук продължава изследването на надписите от Равен. Нови графеми и надписи ще бъдат анализирани от различни ъгли, за да бъде достигната накрая целта на това изследване: Разкриване кой е езикът зад надписите и също така каква е връзката на Българската Свещенна писменост с глаголицата. 3. Графемата се появява само веднъж в материалите от Равен. В българската и руската бродерия, мотив с такова начертание се нарича "жаба". Дали това е произволно име или има скрито значение в него. За щастие Херодот разказва следната история: "И царете на скитите, които възприемат това, изпратиха вестител, който донесе на Дарий, подарък, мишка, жаба, птица и пет стрели ... защото той предположи, че даровете изразяват това: О перси, ако и да станете птици и да полетите в небето, или да станете мишки и да се заровите под земята или да станете жаби и да скочите в езерата, пак няма да се върнете у дома, но ще бъдете поразени от тези стрели". В посланието си, скитите използват жаба като символ на водното пространство. Основавайки се на факта че в Белорусия мотива е наричан „водяник“, Марина Качаева определя неговата семантика като „господар на водите“ (Качаева, М. 2008, стр. 88). От друга страна, мотивът, според кумандинските представи, означава "небесната гръмотевична птица“, и най-вероятно господар на небето (Славнин, В. 1992). Само мишката не може да бъде открита сред орнаменталните символи и по този начин подземния свят. Неговото присъствие обаче се подразбира от мотив, наречен в Смоленск и Естония „кладенец“. В митовете кладенец свързва горната земя с подземния свят. Между впрочем, Марина Качаева забелязва, че този декоративен мотив е идентичен с китайския йероглиф за кладенец, а също така че мотивът „облагородена земя“ (номер 2 в таблицата по-долу) и китайския йероглиф за зърно имат идентична графика (Качаева, М. 2008 г., стр. 89). Всъщност, още няколко древни китайски йероглифа имат своите съответствия в света на текстилния орнамент.Таблицата по-долу показва пет такива съвпадения.Тези прилики, понякога както по форма, така и по смисъл, могат да означават, че някои от древните китайски йероглифи (носещи религиозно съдържание) може да са били създадени първо като орнамент, който е играел важна роля в живота на неолитните земеделци. Сравнителна таблица на орнаментални мотиви и йероглифи

В допълнение към това е и кратък надпис, нарязан на погребална урна, намираща се в близост до село Гарван. Съдържа смесени текстове от кирилица / текст, които също се синхронизират с надписите от Силистра. В гроб 9 от некропола Гарван 1 е открит „надписа от Гарван“. Гробният инвентар се състои от железен нож, бронзово копче, бронзова обица и част от прешлен за вретено. Смята се, че гробището има две фази на употреба: 6-7 век и 8-10 век. Въпреки това, използването на кирилица в надписа го датира, след 883, когато е създадена кирилицата. Garvan (Vazharova, Z. 1976, p.16) Надписът е разгледан от Иван Иванов. Той идентифицира (пра)българската дума БИЛИГ (знак) (7) и сравнява надписа от Гарван с ранен кирилски надпис от Плиска. Cyrillic inscription from Pliska Думата БIЛIГ остава в средата на първия ред на надписа. По този начин лесно се разделят други думи. Преди БIЛIГ има четири знака: KЪГI, което прави фразата: KЪГI БIЛIГ. Това може да е сходно в смисъла и граматика с надгробния надпис от Плиска: ПОКАЗУВЪ КРИЧАГѦ. Тук наставката "ВЪ" установява връзката между името "Показ" и думата "кричагѧ". По същия начин в надписа от Гарван, името е записано с KЪ (8) и ГИ е суфикс, най-вероятно падежно окончание. Втората част на първия ред се чете по следният начин : (9) (Isusi arih) "Исус свети". Тук логограмата IYI е записана с букви които предават произношението и. Вторият ред съдържа четири знака: . Твърде вероятно тук първият знак да е алограф на логограмата : (10). По същия начин тя е врязана след знака IYI в надписа от Бяла. Byala inscription Останалите три знака отбелязват произношението и както това бе направено със знака IYI: ЧIT (čit). Дума със същото произношение намираме и в Надпис1 от Силистра: τζιτ. Такова произношение напомня старобългарската дума чтить (почитам, тача). И в давата случая синтакса на изречението е СГ (сказуемо,глагол), като и двете сказуеми Oši и Isusi имат добавен еднакъв суфикс -i. В останалите два реда на Надпис 1 също така има интересни думи: MА и ГИЛС. MА напомня името на средноазиатската богиня-майка Maй, Умай (Toлеубаев, A. 1991, стр. 43) а ГИЛС според няколко речника на ирански езици „кал“, „земя“(Цаболов, Р. 2001, стр. 384). В заключение, това изследване създава повече въпроси, отколкото дава отговори. Може би това е една твърде смела крачка в неизвестното. Много е вероятно в бъдеще да се окаже, че наблюденията и предположенията направени по-горе са погрешни. Въпреки това, твърде дълго светът на българските надписи е ничия земя. Ето защо всеки напредък, дори и малък в отвоюването ѝ, е огромна крачка към разбирането на културния живот на средновековните българи. Notes: 1). Виж Рашев, Р. 2008, стр. 237 и следващите. Също така Тафраджийска, Ц. 1982, 2). В надписа от Преслав няма граматически форми , но в друг надпис, също списък на оръжия, намерен недалеч от село Цар Крум, думата κυπε има, според Венедиков, добавен притежателния суфикс -σε. 3). Според Бешевлиев, комбинацията ΑΞΟΕ може да бъде четена: ἃξο(νες) ἐ. 4). Прабългарската титла ζερα ταρκανος е използвана в надпис №60 (по Бешевлиев). 5). Всъщност, както Георгиев отбелязва, третата буква тук е рядко срещана форма на ξ. Така тази група знаци изглежда по друг начин: ΟΧΞΙ 6). Хенинг предлага пехлевийското "hwar".(Дасхуранци, M. 1961, стр. 156) 7). За етимологията на БIЛIГ - Севортян, E. 1978, стр. 108 8). За съкратеното писане на имена виж "Spelling Names with "Runiform" Signs in Medieval Bulgaria", (Ovcharov, N. 2018). 9). Тук знака X е отбелязан с кръстосването на други два знака. По същия начин думата"ari(kh)" е написана и в друг надпис, този път от Голямата Базилика.(Ovcharov, N. 2016). За етимологията на "ari(kh)" виж: Севортян, E. 1978, стр. 184. 10). За знака и надписа от Бяла виж: Овчаров, Н. 2016 A. Използвана литература: Абаев, В. 1989- Абаев В.И. Историко-этимологический словарь осетинского языка. Том 4, Ленинград, 1989; Бешевлиев, В. 1979 - Веселин Бешевлиев, Първобългарски надписи, София, 1979; Венедиков, И. 1950- Ivan Venedikov, Trois inscriptions protobulgares, Разкопки и проучвания IV, 1950, 177- 181; Въжарова, Ж. 1976 - Живка Н. Въжарова, Славяни и прабългари (по данни от некрополите от VI- XI в. на територията на България), София, 1976; Гершевич, И. 1955- Ilya Gershevitch, Word And Spirit In Ossetic. Bulletin of the School of Oriental and African Studies, 17(3), 478-489; Георгиев, П. 2007- Павел Георгиев Криптограмата от Плиска иписмените практики в България през IX – X век in Нумизматика, сфрагистика и епиграфика Брой 3, Част 2, 2007; Дасхуранци, M. 1961- Movsēs Dasxuranc'i (1961). The History of the Caucasian Albanians (translated by C. F. J. Dowsett). London: (London Oriental Series, Vol. 8); Джуртубаев, M. 1991- М. Ч. Джуртубаев, Древние верования Балкарцев и Карачаевцев, Нальчик, 1991; Добрев, П. 1992- Петър Добрев - Каменната книга на прабългарите, София, 1992; Иванов, И. 2010- Иван Т. Иванов, Мариана Минкова, За четенето на някои раннобългарски надписи от Североизточна България, Laurea in honorem Margaritae Vaklinova, Книга 2, София, 2010, 354-359; Калоянов, A. 2000- Анчо Калоянов, Тодор Моллов, Слово на тълкувателя- един неизползван източник за българската митология, в Старобългарското езичество, Варна, 2000; Новосельцев, А. 1990- А.П. Новосельцев, Хазарское государство и его роль в истории Восточной Европы и Кавказа, Москва, 1990; Овчаров, Н. 2016 A- Недялко Овчаров, Българската Свещена Писменост (Рога от София) - Част 1, London, 2016, https://murfatlar.blogspot.co.uk/2016/11/bulgarian-sacred-script-part-1.html Овчаров, Н. 2016 Б- Недялко Овчаров, Българската Свещена Писменост (Рога от София) - Част 2, Лондон, 2016, https://murfatlar.blogspot.co.uk/2016/12/2.html Овчаров, Н. 2018- Nedyalko Ovcharov, Spelling Names with "Runiform" Signs in Medieval Bulgaria, London, 2018, https://murfatlar.blogspot.co.uk/2018/04/spelling-of-names-with-runiform-signs.html Рашев, Р. 2008- Рашо Рашев, Българската езическа култура VI- IX век, София, 2008; Севортян, E. 1978- Севортян Э. В.Этимологический словарь тюркских языков, Общетюркские и межтюркские основы на гласные, Москва, 1974; Севортян, E. 1978- Севортян Э. В.Этимологический словарь тюркских языков, Общетюркские и межтюркские основы на букву Б, Москва, 1978; Тафраджийска, Ц. 1982- Цветана Тафраджийска, Ориенталистика и прабългаристика in Проблеми на културата, 1982, бр. 3; Толеубаев, A. 1991- А. Т. Толеубаев, Реликты доисламских верований в семейной обрядности казахов XIX - начало XX в., Алма- Ата, 1991; Цаболов, Р. 2001- Р. Л. Цаболов, Этимологический словарь курдского языка, Т.1, Москва, 2001; Фасмер, М. 1986- Фасмер М. Этимологический словарь русского языка: В 4-х т.: Пер. с нем. — 2-е изд., стереотип. — М.: Прогресс, 1986—1987; Хюбшман, Х. 1897- H. Hübschmann, Armenische Grammatik, Leipzig, 1897; Четири надписа от ранносредновековна България

В някои от последните описания на (пра)българския език се изтъква, че това, което е оцеляло от него, е "лексикон" - неголямо количество отделни думи (1). Всъщност, и в двата основни паметника на този език - Именника и надписът от Преслав - няма завършени изречения на (пра)български (2). Какво означава това? Езикът има два основни компонента, лексика и граматика. Без граматика езикът трябва да бъде считан за мъртъв. Кога се е случило това? Преславският надпис не може да бъде датиран точно, но Именника може би е създаден малко след 766 г., когато е било 40-дневното управление на хан Умор. Дали това е момента в който старобългарският (3) напълно изважда (пра)българския от употреба? В тази статия ще бъдат представени и анализирани четири надписа от ранно-средновековна България, които дават отговор на този въпрос. Всички те идват от една и съща територия: три от тях са открити в Силистра а четвъртият, в близост до недалечното село Гарван. Първите три надписа са врязани върху малки варовикови блокове. Намерени са в Силистра и са преместени в археологическия музей в Русе през 1913 г. Според Веселин Бешевлиев тези блокове изглеждат цялостни и вероятно, макар и кратки, надписите върху тях трябва да се разглеждат като изцяло запазени. (Бешевиев, В. 1979 г., стр. 239). Той смята, че е много вероятно езика на надписите да е (пра)български. Разсъжденията му произтичат от две наблюдения. От една страна, почти няма думи които да се четат на гръцки (4). От друга страна, Бешевиев смята че две думи могат да се тълкуват като прабългарски. "Ζερά" (надп.2) е част от известната сложна прабългарска титла: ζερα ταρκανος (5) и υτζί (надп. 2), може да се чете üč (три). Надпис 1, Силистра, (Бешевлиев, В. 1979, стр.239) # Надпис 2, Силистра, (Бешевлиев, В. 1979, стр.239) Надпис 3, Силистра, (Бешевлиев, В. 1979, стр.239) Следващият който изучава тези надписи е Петър Добрев. Неговата хипотеза се основава на допускането, че езикът на надписите е източно-ирански, подобен на няколко памирски езика. Според Добрев това са погребални надписи и започват с името на починалия. Също така той забелязва, че имената са с добавен суфикс - i.(6) Неговите четения са както следва: Ins. 1 "На Ош почитай урната"., Инс. 2 "На Анза, пратеникът тук прахът е". 3 "На Зента прахът е". Въпреки че е трудно да се следват преводите му, тъй като той не споменава източниците си, някои от неговите прозрения могат и да издържат теста на времето. За съжаление той се опитва да преведе по същия начин друг надпис, намерен в Плиска, който съдържа почти същата последователност от знаци като Ins. 1: "ΟΧΣΙ". Надпис намерен в Плиска (Георгиев, П. 2007, табло XIII) Оказва се, че този надпис е гръцка езикова криптограма, дешифрирана през 1939 г. от руския учен А. Вишнякова. Когато този факт е преоткрит в България, е направен нов усъвършенстван превод (Георгиев, П. 2007) и се стига до заключението, че други неясни надписи, включително тези три, които се обсъждат тук, може да са криптограми (Георгиев, П. 2007, с. 128 , Рашев, Р. 2008). Всъщност, както признава Павел Георгиев, въпросните надписи не дават четлив текст, след като се преобразуват през таблицата на Вишнякова. Криптографска таблица на гръцката азбука, (Георгиев, П. 2007) В същото време нови четения на рунически надписи извадиха на светлина езиков материал, който се съгласува с надписите от Силистра. На Розетата от Плиска, където са написани имената на седемте бога от българския езически пантеон, се открива досега неизвестното име на божество: (Ošъ). Rosette of Pliska Надпис 1 съдържа същото име на първа линия, ОХСΙ (оши), с добавен суфикса -и. Търсенето в старобългарската литература от 10-ти век за езическо име на бог, Ош (5), не дава резултат. В този случай е наложително да се обърне поглед към района на Кавказ, където са живели българите преди 680 г. Тук два религиозни термина наподобяват Ош. Първият, "Aш", е включен в името Аш Тотур, господар на вълците в предислямската религия на Карачай и Балкария, чийто прототип е християнският светец Теодор Тиронски (Джуртубаев, М. 1991). Думата "Аш" идва от осетското "Uac", апелатив за "Свети", както в Уацила (Св. Елиас) и Уацкерги, Уасгерги (Св. Георги) (Gershevitch, I. 1955, стр. 478). Според В. Абаев Uac може да бъде свързан с xорезмийското waxsh, "свети", пехлевийското vaxshvar, "пророк" и согдийското waxshik, "божествен" и трябва да е бил предхристиянски религиозен термин (Abaev, V. 1989, стр. 26-27). В труда си "История на Албания" Мозес Каганкатваци (Дасхуранци) споменава друг теоним подобен на божественото име Ошъ- богът на дагестанските хуни Аспаниат: "Изгаряйки коне като жертва, те се покланят на някакво гигантско и диво чудовище, което зоват бог Тенгри хан, наричан Аспандиат от персите"(Дасхуранци, М. 1961, стр.159). Според Х. Хюсман, Аспаниат идва от авестийското "свети"(Хюсман, Х. 1897). Други виждат в корените му средноперсийското и авестийско аспа „кон" (Новоселцев, А. 1990). Още един пасаж от същия източник подсказва, че Аспандиат е бил почитан с жертви на коне: „От високите разлистени дъбове които, бяха посветени на гнусния Аспаниат и на които жертваха коне като изливаха кръвта им върху дърветата и закачаха главите и кожите им по клоните.“ (Дасхуранци, M. 1961, стр.161) В старобългарската религия, може би, също се е изпълнявал конен ритуал. В оксфордския ръкопис виждаме вплетени навързани коне и рунически надпис: Оксфорд, Бодлеанска библиотека, Roe 27 Също така, сред преписките в Оксфордския ръкопис няколко пъти се споменава Денят на Св. Теодор, известен в България като Конски Великден. След християнизацията, на този празник се е запазила традицията да се полагат специалнио грижи за конете а кулминацията му са конни надбягвания. Друга причина да се свърже старобългарския Ош с Дагестанския Аспандитат е фактът, че и двата бога са придружавани от слънчеви божества със сходни ирански имена: Куар и Хърс. Старобългарското Хърс има ирански произход: средно иранското xvaršêt, и персийското xuršēt "блестящо слънце", както и осетински хур. "Слънце" (Фасмер, М. 2004). Това съвпада напълно с етимологията (7) на Бог Куар, споменавана от Мозес Каганкатваци: „Ако отблясък на гръмотевична, огнена светкавица и ефирен огън удареха човек или предмет, те го смятаха за жертва на бог Куар“ (Дасхуранци, М. 1961 стр.159). Между другото Хърс също е смятан за господар на гръмотевицата: "Има два ангела на гърма, старецът Перун (3) и Хърс, евреинът" (Калоянов, А. 2004).

Монограмът() е съставен от два знака: и . Те предават звуците "р" и "ш". Това ни отвежда към Расате, езическото име на Княз Владимир. От една страна, такава идентификация на керамичния сервиз се подкрепя от сведението в хрониката на монаха Регинон, където езическите ритуали свързани с пиене на вино са приписвани на Расате, естествено представени в негативна светлина: Interea filius eius quem regem constituerat, longe a paterna intentione et operatione recedens, praedas coepit exercere, ebrietatibus, comessationibus et libidinibus vacare et omni conamine ad gentilitatus ritum populum noviter baptizatum revocare; (Между това неговият син, когото той поставил за княз и който далеч отстъпвал от баща си по ревност и деятелност, почнал да върши грабежи, да прекарва времето си в пиянство, пиршества и разврат и с всички средства да възвръща новопокръстения народ към езическите обреди. ) От друга страна, отъждествяването на монограма с името Расате поставя два въпроса: защо на монограма е написано "ш" вместо "с" и защо монограмата е съставен само от два знака. На първия въпрос отговаря фактът, че името Расате е известно само от Евангелието на Чивидале, където е записано на латински. Тъй като латинската азбука няма буква, която предава звука "ш", възможно е този звук да е написан с буквата "с". Вторият въпрос изисква по-дълъг отговор. Всъщност писането на имена само с два или три "рунически" знака в средновековна България не е изолиран случай. Ето някои примери: 1. Имена на богове. На Розетата от Плиска са изписани имената на седемте бога на българския езически пантеон, шест предадени с два и само едно с три знака. Три от имената могат да бъдат идентифицирани с по-голяма: - Род, - Перун, - Хърс. 2. Имена на светии. На три икони в Мурфатлар, имената на светиите са написани с "рунни" знаци. На първата икона думите са разделени с две точки: . Тъй като най-вероятно последния знак отбелязва дума за пророк, първата предава името му: (И)ли(е) - Илия: Надписите върху другите две икони не са отделени от точки, но фактът, че те завършват на (и) и (из) позволява думата за светец да се идентифицира като Волжско-българското "изге" (свети,светец) От това следва че едно от имената трябва да е написано , а другото : 3. Имена на хора. Следният надпис е открит в средновековен манастир край Равна и е издаден от Казимир Попконстантинов: . Тук първата дума е написана с кирилица, но за името след нея са използвани два "рунически" знака. Друг пример за подобно писане на име идва от Мурфатлар. Там на стената на една от църквите, над рисунка на човешка фигура, е врязан монограм съставен от два знака: Съответно: . Може би с този монограм е предадено име, изписано изцяло на друга от стените на манастира: (судук/ сюдюк). (Като антропоним судук се среща в Украйна и средновековен Дагестан. Също така, такова име носи средновековна крепост по брега на Крим). Всичките тези примери дават достатъчно основание да се предположи наличието на обичай имената в ранносредновековна България да бъдат изписвани с два или три „рунически“ знака.

За „правописа“ на имена с „рунически“ знаци Повод за написването на тази статия е „рунически“ монограм, които по всяка вероятност е принадлежал на един от средновековните български владетели. След не много дълго търсене се установи, че, що се отнася до „руните“, е било правило имената да се пишат с два или три знака. През 2006 г. в яма в най-късния от подземните тунели в българската средновековна столица Плиска е открит голям сервиз от керамични съдове. От парчетата археолозите възстановяват 33 съда изцяло и 20 частично или общо 53 съда. На някои от съдовете има врязани знаци: Най-често използван от тях е IYI, логограм, означаващ "свети, добър". Твърде е вероятно тези кани и амфори да са били използвани за разливане на вино на специален религиозен ритуал организиран от българския владетел . Всъщност в старобългарската литература са се запазили сведения за подобен обряд. Според българския историк Анчо Калоянов: „Пеенето на тропари при пиенето на вино е било християнизираната форма на владетелският ритуал у българите от езическата епоха, в който са участвали ханът и неговите (според каменните надписи) „хранени хора“. В текста думата сан, която е с приблизително установено семантично поле, е употребена за означаване на представителите на бойна единица (военен отряд), предвождани в боя от „хранен човек““. Но какво събитие предизвика депозирането на този керамичен сервиз в яма в подземния тунел? Българският 9-ми век е изпълнен с турбулентни събития. Борис I идва на власт през 832 г. България е покръстена през 864 г. През 865 г. Борис разбива бунта срещу него и "новата религия". През 889 той оставя задълженията си като монарх на по-големия си син Владимир и отива в манастир. Владимир прави стъпки към възстановяване на езичеството или поне толерира двуверието. През 893 г. Борис излиза от манастира, детронира сина си и със специален църковен събор връща България към "чистото" християнство. За да се разбере как съдбата на този керамичен комплект се вписва в тази верига от събития, може да помогне монограм, врязан на една от амфорите.

Тази ваша хипотеза я чух вече. Не зная как бихте могли да я защитите. В индоевропейската лингвистика постоянно излизат нови неща, водят се много спорове но за подобно нещо не съм чувал. Абаев не би се съгласил с вас, дори Турчанинов не би се съгласил с вас,

Тук имах предвид новобългарския който несъмнено е индоевропейски и е още от славянското езиково семейство. А що се отнася до българите които идват с Аспарух най-вероятно са говорили няколко езика, което се дължи на сложната история на кавказ. Кой от тях е исконният български е трудно да се каже. Може би не е езика на суварите, може би не е езика и на аланите. Със сигурност не е стандартен тюркски. Но това е интересен въпрос за епохата преди Велика България. След създаването и практически започват нови езикови процеси които така и не водят до резултат, тъй като емиграциите на Дунав и Волга стартират нови езикови процеси. Лексиката на календара е предимно алтайска. С числата е очевидно. Едно просто сравнение го доказва. Друг е въпроса имат ли ирански окончания. Но понеже се смята че съвпадат с чувашките и това е недоказуемо. Но за щастие в България имаме надписи които са замразили езиците от 9-10 век. А за Мурфатлар има теория за идване в този район на българи от Крим или Кавказ в един по-късен период.

Не сме англо-саксонци, но не сме и тюрки, нито пък иранци. Българи сме. Толкова е логично. И за съжаление говорим език който не е от българската езикова група. След още 1000 години най-вероятно няма да го говорим (тоя същия език). Какво от това. не можем да се върнем примерно 1000 години назад и да променим всичко. Нито пък просто да отричаме това което се е случило. Често тук чета как учените просто не били доогледали фактите, защото да речем им била много далеч България. Кой Клаустън ли, или Прицак, или Рона-Таш. Да те всичките са тюрколози, не иранисти. Причината иранистите да не са се заинтересовали от ранните българи е липсата на факти. А факти може би има. Но те се пренебрегват, не се публикуват. Нашите учени ходят до Мурфатлар връщат се а надписи няма. И не само няма - въздуха и водата ги унищожават, И не е само Мурфатлар. Надписи се появяват и изчезват, сякаш нищо не е било. Ние не си даваме сметка колко ни е богата културата. Едва ли не всеки район от държавата си е направил азбука. Унгарците намериха един надпис от аварската епоха и веднага, микроскопи, статии, анализи. ,, А за езиците - един чувашки тип (ако календара е такъв), един стандартен тюркски каквито може би са надписите от Мурфатлар, един ирански (със скромните 4 надписа) , и разбира се славянски., който няма нужда от представяне. По друг начин казано- славяно-ирано-тюрко-чуваши. И при това не сложих гръцкия, който най-вероятно са говорели тракийците, било то останали на територията или взети пленници. Звучи много по-авторитетно от англо-саксонци. Не не се шегувам. Защото търсенето на чистата раса, при това авторитетна, отказването от надписите защото могат и да опровергаят желаната теза ни ограбва от собствената ни история. И то най-ценното. Извори написани тук от самите нас. Първо данни за езика, после за религията и културата. И така за половин столетие имаме по едно изречение. Ако се откажем и от него защото не е авторитетно, оставаме без история.

С това не бих се съгласил, Всичко това което съм написал до тук и предстои да напиша го опровергава. Но в една част сте прав. Много от знаците са били предназначени за строителни обекти. Така да се каже колобрите са били заето съсловие. Строителството особено на обществени сгради трябва да е било придружено с продължителни ритуали целящи пречистване от зли духове, предпазване на работниците, както и днес се прави например от шинтоистки свещеници в Япония. В процеса на тези ритуали разбира се са се разчертавали знаци в чиято сила никой не се е съмнявал.

Като цяло и аз казвам същото. Това са символи които са създадени много преди траките да се появят, през неолита а не е изключено и по рано. Зная вашата неприязън към всичко неиранско, но уви орнамента сред всички народи е еднакъв, Предимството на алтайците и прочее и че към 18-19 век когато са записвани фолклорни данни и събирани артефакти те все още са имали старата си религия и знание за предназначението на орнаменталните мотиви. А и доколкото разбирам от другите теми и от предаванията по телевизията дори и най-твърдите иранисти допускат наличието на тюркско-говорещ елемен сред българите, по точно огури. Нищо чудно самите Уногундури да са такива.

Сходството на някои от българските знаци с букви от гръцката азбука даде повод за възникването на хипотеза, че гръцката азбука е била използвана за създаването на Българската писмена система (7). Специален е случаят със знака подобен на гръцката лигатура Ȣ, тъй като той не се среща в нито една друга степна писменост. Откриването на знак със същата графика в текстилния орнамент не само в българската и румънска везбена орнаментика, но и в композициите Чувашките и Алтайските тексилни изделия, където влиянието на гръцката азбука е малко вероятно, поставя произхода на знака през Неолита. Тази и другите прилики между български знаци и геометрични мотиви, които вече бяха показани на илюстрациите по-горе, изместват търсенето на корените на българската „рунна“ графика в древния геометричен мотив. Разбира се, такова сериозно твърдение се нуждае от повече доказателства, и затозва проучването на текстилния орнамент получи приоритет в това изследване. Мотивът обаче е много слабо проучен. Липсват данни в специализираната литература както за неговото име, така и за символиката му. (8). Ето защо, преди да се негопродължи с него, ще бъде разгледан знака като геометричен дизайн. 2. Знакът . Както вече беше показано, този знак е използван заедно с в един от триплетите разгледани по-горе. Разбирането на смисъла му се възпрепятства от факта, че знак с подобен външен вид е използван в християнски контекст в България дълго след Покръстването. Намира се на оловни медальони, стени от скални църкви от 10-ти век, както и ритуални хлябове от 20-ти век: Църква 4, Мурфатлар, www.patzinakia.com Oловни медальони, Дончева, С. 2007 Ритуални хлябове (по Боева, Ю. 2017, първоначално публикувано от Маринов, Д. 1994) Може би новопокръстените християни и довчерашни езичници са му придавали двойно значение в началото, докато в един момент неговото езическо минало напълно е било забравено. Подобен знак намитраме и сред надписите от Равен (мраморни плочи Р1 и Р3: Част от мраморна плоча Р1, където има два кръстосани знака Кръстове от Равен са декорирани с ромбове, както и много други знаци намерени там. Не е ясно дали за техните създатели те са символизирали християнски кръст или може би са имали съвсем различно значение. Интересно е какво обяснение може да предложи светът на везбената украса. Подобно на логограмите, геометричните мотиви произхождат от пиктограми, но за разлика от логограмите, те не образуват изречения; декоративни мотиви се използват за създаване на композиции, които разказват истории. В ранно-средновековна България подобни композиции са използвани паралелно с писменоста. Керамиката и оловните медальони са най-важните артефакти, носещи голямо разнообразие от символични изображения (10): Грънчарски клейма, Дончева-Петкова, Л. 1980, Таблица XXX. Oловни медальони, Дончева, С. 2007, стр. 210. Трудно е да си представим каква история биха разказали тези лаконични композиции, ако подобни изображения не са оцелели в църковната иконография. "Колелото на живота", както е наричано в България, изобразява сцени, на които човешкият живот е показан във връзка с циклтеи на природата, небесните тела и бог: Колелото на живота, Преображенски манастир, (Велева, Т. 2009). В центъра на най-известното "Колело на живота" в България, показано по-горе, млада жена държи чашата на съдбата. В центъра обаче на най-старото "Колело" е изобразено Слънцето: Колелото на живота, Църквата на Рождество, Арабанаси (Найкова Р. 2008). Подобно кръгово разположение на света се използва и от далечни и архаични култури запазили знанието за древните орнаменти. Килимът по долу е създаден сред кумандците, малък народ, който живее в Алтайските планини. . Кумандски килим (Славнин, В. 1992, стр. 71). Следващите редове са приблизителен превод на смисъла на горепосочената композиция, даден на руския етнограф Славнин (Славнин, В. 1992, стр. 71): -фигурата с форма на ромб в средата представлява Земята, -двете фигури отдясно и отляво са жени, а също денят и нощта, -двете ромбовидни фигури с крила горе и долу символизират гръмотевичната птица или оплождащотоото небе, -двете големи розетки в ляво и в дясно представляват слънцето и луната, както и съпругът и съпругата, собственици на килима, -овнешките глави в четирите ъгъла символизират четирите посоки, четири сезона, четирите слънчеви фази и месеците март, юни, септември, декември. Две романтични фигури с крила и шест рогчета с крила представляват останалите от годините месеци, -четири звездообразни фигури символизират четирите пъти годината, когато семейният шаман може да пътува до света на мъртвите, -фигурите около ръба на килима представляват мъртвите предци на неговите собственици; съпруг и съпруга, -16 лебеда пребивават за половината от дните на лунната фаза (според кумандинския календар) В центъра на горната композиция не е Слънцето, а обитаемата земя, а четирте фигури около него символизират аграрния цикъл. Богинята на небето в образа на жена и птица е тази, която дава дъжд на обработените поля. Представянето на Земята като ромб с четири точки (символизираща семена) се връща най-малко до 4 хилядолетие пр. Хр. В неолита на Източна Европа (Рибаков, Б. 1965, стр. 33): Знаци на Земята в различни епохи (Рибаков, Б. 1965). Композицията със "земята", заобиколени от четири или осем елемента, се среща често в традиционната бродерия (10 ). Тъй като нейните варианти се различават съществено може би всеки един от тях разказва различна история. Това, което ги обединява е ромбът или квадратът в средата и четирите или осемте елемента свързани с центъра с радиални линии. На илюстациите долу тези елементи са цъфтящи растения навярно символизиращи годишния цикъл на природата: Чувашки композиции, Меджитова, Е. 1981, стр. 19 и 21 Ляво украинска композиция, Захарчук-Чугай, Р. 1988, стр. 34, Ляво- македонска композиция - Kръстева, A. 1975, p. 60. Следващите композици са доминирани от кръстове: Украински мотиви, Нячаева, Г. 2004, ляво стр. 81, дясно стр. 88 или кръстове в ромб: Украински мотиви, Нячаева, Г. 2004, ляво стр. 156, дясно стр. 126 Тази композиция разказва различна история. Корените и навярно датират от неолита: Триполска керамика, Рибаков, Б. 1965б, ляво стр. 42 , дясно стр. 34 Според руския етнограф Рибаков, горните изображения представят ежедневният бяг на слънцето. Възможно е обаче тези четири точки, в които слънцето е показано, да са четирите слънчеви фази. Друга компопзиция с четири части, подобно на тази от кимандския килим, включва женски фигури, но за разлика от кумандския килим, те са в родилна позиция и не са придружени от птици, а от глави с рога: Боева, Ю. 2015, стр.7 Българската изследователка Боева вижда тук Богинята майка и бичи глави образи които, според нея произхождат от неолитен Чаталхуюк (11) (Боева, Ю. 2015). В кумандския килим рогатите глави (в този случай овни) представят месеците март, юни, септември, декември, в които са и слянчевите фази. Всъщност, рогата присъстват и като самостоятелен елемент в тези композиции(12). Понякога с ромб в средата: Ляво-азерски мотив, Мурадов, В., стр. 208, дясно-Мордвински дизайн, Мартянов, В. 1991, таблица 78 Понякога съвсем опростено: Боева, Ю. 2015, стр.7 и както изглежда много подобно на кръста с цъфтящи краища, . Тогава какво символизира мотивът "Рога"? Има поне два начина да бъде интерпретиран. Първо, учените смятат, че праисторическите фермери свързват рогати животни като кози и елен с очакванията си за дъжд(Антонова, Е, 1984, с. 104, Рибаков, Б. 1965б, стр. 14). На долното изображение върху керамика от Тел Хасуна са разположени в кръг четири диви кози, а между тях - облаци които валят: Лойд, С. 1945, фиг. 1 На първата чиния от Самара, показана долу, диви кози в кръстовидна формация около ромб, може би земеделска земя, на следващата чиния, козите са около едно дърво. На изображението на третата чиния козите са сведени до триъгълници. А на четвъртата чиния, триъгълници с рога или рогати глави: Чинии от Самара, Брайдвууд, Р. 1944 Керамиката на триполската култура също съдържа подобни кръстовидни композиции. Тук обаче, отговорни за дъжда, са "Дъждовните елени". Според Рибаков те са анахронизъм от обществото на ловеците и събирачите, когато богинята наполовина жена наполовина елен е отговоряла за изобилието на улов. Неолитните земеделци обаче преосмислят богинята-елен като носителка на дъжда (Rybakov, B. 1965b, стр 14): "Дъждовен елен", Рибаков, Б. 1965b, стр 14, стр 16. Вторият начин за интерпретиране на кръста с цъфтящи краища идва от българската митология. Според популярните вярвания на българите до средата на XIX век земята се е крепяла на рогата на вол (Георгиева, I. 1993). Като израз на тази идея може да се види една от илюстрациите на Евангелието на Цар Йоан Александър. Дъщерята на царя Кера- Тамара има няколко пъти извезана ма роклята си земята-ромб върху рог (13) (Уикипедия): Евангелието на Цар Йоан Александър, Уикипедия Подобна идея може да се срещне и в песенния фолклор: Елен пливат по море, о Лазаре, злати му се рогои, на рогои пиргои, на пиргои злат одор, на злат одар халлия, на халлия постеля, на постеля перница, на перница кадъна. (БНТ 2004, т5- стр. 348) В заключение, значението на кръстосания кръстосан мотив е свързано с небето, плодородието на Земята и нейната женска природа. Това дава дава идея и в коя посока трябва да бъде търсена семантиката на знака . Бележки: 1). За надписите на Българското свещена писменост виж (Овчаров, Н. 2016а) 2). На надписите Мурфатлар и Розета от Плиска виж "Овчаров, Н. 2014" и цитираната литература. 3). За изображенията на мраморните плочи виж първата част от това изследване (Овчаров, N. 2017) 4). Това ще бъде разгледано по-късно в настоящата статия. 5). Изключение са само лигатурите от Оксфордския ръкопис 6). Това е добро обяснение на голямия брой знаци, намерени в Равен. Може би, някои от знаците там имат два варианта: квадратен и курсовен. 7). Хипотезата на Георгиев, че българските родови знаци се развиват локално и някои от тях идват директно от гръцки букви, е представена в статията му "За характера на руническото писане в средновековна България" (Георгиев, 1997). Тук той цитира и други автори, подкрепящи подобни идеи. 8). Например, за подобен чувашки мотив, неотдавнашната монография дава такъв абстрактен смисъл като "солидарност", вероятно както е обяснен смисъла му от съвремените създатели на бродерии. (Искендеров, Ф. 2006, p. 17). 9). Известната творба на Людмила Дончева-Петкова, "Знаци на археологическите паметници от Средновековна България", покрива частично грънчарските клейма (Дончева-Петкова, Л. 1980). Монография за оловните медальони бе публикувана наскоро от Стела Дончева (Дончева, С. 2007). 10). В българската бродерия такъв мотив се нарича "елбетица" (елбетица). "Елбете" (елбете), според българския етимологичен речник, идва от арабски, чрез турски (BER, 1971 г., стр. 489). 11) Неолитно селище, съществувало в Южна Анатолия от 7500 г. пр. Хр. До 5700 г. пр. Хр. 12) Този мотив е наречен "овнешки рога" в много култури в Централна Азия и Сибир, в това число бурятската-хусын эбэр , тувинската кошкарлап, кошкар мыйызы, киргизката кочир мюйюз (Домдокова, Д, 2003). 13). Между другото, нейният съпруг Констастин са бродирали два глави орли. Тук отново виждаме връзка между птицата, представляваща небето и Земята, както в кумандския килим. Използвана литература: Абаев, В. 1989- Абаев В.И. Историко-этимологический словарь осетинского языка. Том 4, Ленинград, 1989; Антонова, Е, 1984- Е.В. Антонова. Очерки культуры древних земледельцев. Передней и Средней Азии. Опыт реконструкции мировосприятия. М.1984; БЕР, 1971- Български етимологичен речник, Том 1, 1971; БНТ, 2004- Българско народно творчество, т5, Варна, 2004 Боева, Ю. 2015- Юлия Боева, Богинята и рогатите глави, 2015; Боева, Ю. 2017- Юлия Боева, Кръстове от Софийско и тяхната праисторическа основа, 2017; Бредвууд, Р. 1944- Braidwood, R.,L. Braidwood, E. Tulane, and A. Perkins 1944, New Chalcolithic Material of Samarran Type and Its Implications. Journal of Near Eastern Studies 3, p. 47–72.,1944; Гранберг, А. 2005, Pictures and Bulgarian Cyrillic Inscriptions in a Greek 11th-century manuscript, Нѣстъ оученикъ надъ оучителемь своимь. Сборник в чест на Иван Добрев, член-кореспондент на БАН и учител, София, 2005; Чуканова, Р. 1957- Чуканова Росица, Болгарские народные вышивки. Западные районы, София,1957; Дасхуранци, M. 1961- Movsēs Dasxuranc'i (1961). The History of the Caucasian Albanians (translated by C. F. J. Dowsett). London: (London Oriental Series, Vol. 8); Дончева-Петкова, Л. 1980- Людмила Дончева-Петкова, Знаци върху археологически паметници от средновековна България VII-Х в., София, 1980; Дончева, С. 2007- Стела Дончева, Медалиони от средновековна България, 2007; Дондокова, Д, 2003 – Дондокова Д. Д. Лексика духовной культуры бурят. Улан-Удэ, 2003; Добрушева, Н. 2015- Н.В. Дробышева, Искусство ковроделия карачаевцев и балкарцев, http://ilmu.su/iskusstvo-kovrodeliya-karachaevtsev-i-balkartsev/ Дурасова, Г. 1990 - Дурасова, Г. П; Яковлева, Г. А., Изобразительные мотивы в русской народной вышивке, Москва, 1990; Джуртубаев, М. 1991- М. Ч. Джуртубаев, Древние верования Балкарцев и Карачаевцев, Нальчик, 1991; Едоков, В. 1771 - Эдоков В. И. Алтайский орнамент. Горно-Алтайск, 1971 Фасмер, М. Фасмер М. Этимологический словарь русского языка: В 4-х т.: Пер. с нем. — 2-е изд., стереотип. — М.: Прогресс, 1986—1987 Георгиев, П. 1997- Павел Георгиев, За характера на руническото писмо в средновековна България.- Проблеми на прабългарската история и култура, 3, 1997, p. 96-109; Георгиева, И. 1993- Иваничка Георгиева, Българска народна митология, София, 1993; Гершевич, И. 1955- Ilya Gershevitch, Word And Spirit In Ossetic. Bulletin of the School of Oriental and African Studies, 17(3), 478-489; Хюбшман, Х. 1897- H. Hübschmann, Armenische Grammatik, Leipzig, 1897; Инкова, М. 2014- Мариела Инкова. За християнската символика на знака „ипсилон” в старобългарската култура, in Проблеми на изкуството 3, 2014, p. 3-10; Искендеров, Ф. 2006- Ф. В. Искендеров, И. Ф. Искендеров, Е. Ф. Костина, Азбука чувашских орнаментов и эмблем, Чебоксары, 2006; Лоид, С. 1945- Seton Lloyd, Fuad Safar, and Robert J. Braidwood, Tell Hassuna Excavations by the Iraq Government Directorate General of Antiquities in 1943 and 1944, Journal of Near Eastern Studies 4, no. 4 (Oct., 1945); Калоянов, А. 2000- Анчо Калоянов, Тодор Моллов, Слово на тълкувателя- един неизползван източник за българската митология, в Старобългарското езичество, Варна, 2000; Кръстева, А. 1975- Krsteva, Angelina, La broderie Nationale Macedonienne. Skopje, 1975; Маринов, Д. 1994- Димитър Маринов, Българска народна вяра и религиозни народни обичаи, БАН, София, 1994; Мартянов, В. 1991- Мартьянов В.Н. Мордовская народная вышивка, Саранск, 1991 Меджитова, Е. 1981- Меджитова Э.Д., Трофимова А.А. Чувашское народное искусство. Альбом, Чебоксары, 1981; Мурадов, В. - Vidadi Muradov, "Azərbaycanın İrəvan bölgəsi: tarihi və halcalari Нейкова, Р. 2008 - Руми Нейкова, Колелото на живота в Арабанаси, http://glarus.blog.bg/hobi/2008/11/10/koleloto-na-jivota-v-arbanasi.253174 Новосельцев, А. 1990- А.П. Новосельцев. Хазарское государство и его роль в истории Восточной Европы и Кавказа, Москва, 1990; Нячаева, Г. 2004- Нячаева, Г. Р. Арнаменты Падняпроуя, Мiнск, 2004; Овюаров, Н. 2014 a - Nedyalko Ovcharov, Murfatlar Script, London, 2014, https://murfatlar.blogspot.co.uk /2014_03_02_archive.html; Овчаров, Н. 2014 b - Nedyalko Ovcharov, Runiform Ligatures in 10th Century Greek Manuscript, London 2014, https://murfatlar.blogspot.co.uk/2014_08_03_archive.html; Овчаров, Н. 2016a- Bulgarian sacred script - The Horn from Sofia (Part 1) https://murfatlar.blogspot.co.uk/2016/11/bulgarian-sacred-script-part-1.html Овчаров, Н. 2016b - Недялко Овчаров, Българската свещена писменост (Рога от София), Част 2, Лондон, 2016, https://murfatlar.blogspot.co.uk/2016_12_11_archive.html; Овчаров, Н. 2017- Nedyalko Ovcharov, Bulgarian Sacred Script (The Slavic Chapter), http://murfatlar.blogspot.co.uk/2017_12_24_archive.html; Попконстантинов, К. 1986- Kazimir Popkonstantinov, Die Inschriften des Felsklosters Murfatlar. - Die Slawischen Sprachen, 10 , 77-106 , 1986; Рашев, Р. 2008- Рашо Рашев. Още за християнския смисъл на някои „прабългарски“ знаци. – Историкии, 3, Ш., 2008, 25 – 31 Рона-Таш, Р. 1987- András Róna-Tas, On the Development and Origin of the East Turkic "Runic" Script, Acta Orientalia Academiae Scientiarum Hungaricae Vol. 41, No. 1 (1987), pp. 7-14; Рибаков, В. 1965a- Рыбаков Б. А. Космогония и мифология земледельцев энеолита. -- СА, 1965, № 1; Рибаков, В. 1965b- Рыбаков Б. А. Космогония и мифология земледельцев энеолита. -- СА, 1965, № 2; Севотртян, Е. 1978- Севортян, Э.В. Этимологический словарь тюркских языков:Общетюркские и межтюркские основы на букву'Б',1978; Славнин, В. 1992 - В. Д. Славнин, Орнаментальная композиция на войлочном ковре Кумандинцев. in: Орнамент народов Западной Сибири, Томск, 1992; Словник, 1958- Slovnik Jazyka Staroslovenskego, Praha, 1958; Велева, Т. 2009- Цанка Велева, Преображенски манастир- част2, http://zvezdichka.blog.bg/turizam/2009/12/09/preobrajenski-manastir-chast-2-maistorlyka-na-zahari-zograf-.451324 Захарчук-Чугай, Р. 1988- Захарчук-Чугай Р.В. Українська народна вишивка. Західні області УРСР, Київ, 1988; Уикипедия - Wikipedia article: https://en.wikipedia.org/wiki/Gospels_of_Tsar_Ivan_Alexander Българската свещена писменост, Славянският епизод Част 2

За този който я е съсздал е имала определено значение. После е станала традиция. Междувпрочем, за разлика от сарматите, в Средновековна България дамгите не са били много популярни извън белязането на добитъка. Не разполагаме май с нито една дамга на владетел или велможа било то на монета, печат, пръстен.

Българската свещена писменопст, Славянският епизод Крайната цел на това изследване би трябвало да бъде дешифриране на надписите от Равен. За съжаление на този етап такава цел е нереалистична. В момента дори не е възможно да се определи естеството на знаците: логограми, фонограми или смес от двете. Фактът, че надписите са открити в Равен, дава възможност да ги датираме между основаването на града през 852 г. и началото на разпространението на глаголицата в България около 886 година. Налице е до голяма степен недатиран корпус от чисто логографски надписи като надписа на Рога от София, надписите от Бяла и Шудиково и т.н. (1). Те би трябвало да са по-архаични, тъй като, поне теоретично, логографското писмо би трябвало да предшества една азбука. Знаците на Розетата от Плиска и повечето от знаците от Мурфатлар са азбучни (2). Кирилските надписи датират монашеския комплекс Мурфатлар от първата половина на 10-ти век (Попконстантинов, К. 1986, стр. 102), така че надписите от Равен трябва да са по-ранни от Мурфатларските. Прибавяйки към това, легендите, свързващи създаването на глаголическата азбука в региона на Брегалница, се създава впечатлението, че Равен може да бъде мястото където, е създадена нова "рунна" азбука от архаичната логографска версия на Българската свещена писменост. За да се изясни това, както вече беше споменато в първата част на това изследване, ще се извърши търсене на познати вече съчетания от знаци. Също така ще бъдат разгледани надписите за техния стил, смисъл и контекст, които ще доведат до по-добро разбиране на историята на Българската свещена писменост, използвана в дните на ранно-средновековния град Равен. 1.Група от знаци . Врязана е на повърхността на мраморните плочи Р1 и Р3 (3). Тъй като е известен от лигатурите на ръкописа от Оксфорд (Овчаров, Н. 2014б) и надписите от Мурфатлар, този дублет може да бъде начална точка за разбиране на надписите от Равен. На фигурата е показана лигатурата от плоча Р3, посочена тук за яснота като надпис 1: Надпис 1, Р 3 В центъра на тази лигатура е разглежданата група знаци:. В Inscription 2 същият дублет участва в по-голяма лигатура: Надпис 2, Р1 Както вече беше казано, този дублет се среща няколко пъти: в надписите от Мурфатлар и Оксфордския ръкопис. В първия случай знаците са вписани заедно с рисунки на коне, вероятно част от някакъв ритуал: Oxford, Бодлеанска библиотека, Roe 27 Всъщност някои от кирилските бележки, намиращи се на страниците на ръкописа,внушават че това би трябвало да са конни надбягвания, провеждани на деня на Св. Тодор, известен в България като Конски Великден(4). За втори път отново в ръкописа от Оксфорд, дублета е част от сложна лигатура и отново е придружен от рисунка: Oxford, Бодлеанска библиотека, Roe27, f 184 (Гранберг, A. 2005a) Тук двата знака са вписани последователно няколко пъти, практика известна и от други лигатури намерени на станиците на Оксфордския ръкопис. И трети път, намираме групата врязана на стена в една от Mурфатларските църкви: Inscription M38, Murfatlar, Church B1 Трябва да се отбележи че, тук словореда е обърнат, така че е логограмата е първа. Също така, към тази логограма са добавени два по малки знака, вероятно за да се изясни нейното значение или произношение: . Тъй като прилича на / о / с добавка, може да се допусне, че фонетичната стойност на втория знак е / oi / - и четенето на думата може да бъде / boiɨ /. Тази лексема наподобява тюркската и монголската дума за "богат", "собственик", "Бог" (Севортян, Е. 1978, стр.27). Освен това приблизителната идея за "притежание" може да бъде и семантично разширяване на значение на пиктографа , "къща", както се вижда от изследователите на орхонската азбука (Рона-Таш, A. 1987, стр. 9). Знаейки, че знака е съществително, логограмата може да се разглежда като негов модификатор. С други думи, много е вероятно тази дума да изпълнява службата на прилагателно. Но преди да си зададем въпроса кои прилагателни, биха могли да стоят в една фраза с "Бог", "Господ", позволява да се ограничи търсенето нека първо ограничим възможните варианти. Логограмата участва в няколко надписа, които съдържат три знака: Надписи тип Бяла И четирите горни надписа имат едно и също начало и край, само знакът в средата варира. Сравняването на надписите 2 и 3 доказва, че най вероятно хоризонталните надписи се четат от дясно на ляво и знака идва винаги първи. За значението на две от средните логограми беше предложено: - ari "добър, свещен" и - tengri "небе, бог" (Овчаров, Н. 2016). Някои автори идентифицират третият знак, , с християнски кръст (Рашев, Р. 2008, Инкова, М. 2014), като по този начин се повдига въпроса за християнската природа на знака . Съществуват обаче съмнения, че дори и знакът не е християнски символ в тези надписи (5). Тази инфирмация донякъде стеснява избора на прилагателно, което може да предава логограмата . За да се добави още към смисъла му обаче, трябва да се извърши търсене в съвършенно друга посока. Надписите и знаците от ранна средновековна България се нанасяни на разнообразни материали: врязани на камък, изчертани върху тухли и керемиди, отпечатани върху керамика или врязани върху метал (6). Може да се допусне, че нетрайните материали също са били използвани и като средство за писане но естествено такива не са оцелели(7). В Равен обаче могат да се намерят индиректни доказателства за използването на такива материали. На няколко от плочите камъните места знаците са изпълнени в красив курсивен стил. Това особенно си личи на мраморна плоча Р2: Тези примери предполагат майсторство което, се дължи най-вероятно на употребата на материали като пергамент и восъчни дъски. Това също така повдига въпроса дали, знаците не са получили нови, курсивни форми при преминаването от камък и дърво към пергамент и восъчна дъска(8). Друг стил, този път, по-скоро начин на групиране на знаците, показва сходство с български везбени мотиви от 19 век. Това повдига съмнението, че текстилни материали също са били използвани за нанасяне на знаци: Ляво знаци от P3, Равен; Дясно бродерия от България, Чуканова, Р. 1957, с Ляво знак от P15, Равен; Дясно бродерия от България, Чуканова, Р. 1957, стр. 14 Везбените композиции от 19-20-ти век повтарят стари мотиви, значението на които е забравено отдавна, така че сходството между средновековните знаци и везбените мотиви не би трябвало да предизвиква учудване: Ляво знаци от P1, Равен; Дясно бродерия от България, Чуканова, Р. 1957 г., стр. 47 леви знаци от P15, Raven; дясна бродерия от България, Чуканова, Р. 1957 г., стр. 69 Поради своя древен произход и културните влияния подобни геометрични орнаменти могат да се намерят във везбата на много евразийски култури, сред които руски, белоруски, украински, чувашки, башкирски и балкарски. Ляво знак от P 15, Равен; Дясно - руска бродерия, Дурасова, 1990, p. 38 Лево знаци от P1, Равен; Дясно килим, Алтай, Едоков, В. 1771 г. Ляво знаци от P3, Равен; Дясно килим, Украйна, Захарчук-Чугай, Р. 1988, с. 37 Лево знаци от P21, Равен; Дясно килим, Балкария, Дробишева, Н. 2015 г.

Такива бяха и моите първи впечатления когато прочетох статиите на Овчаров и Сефтерски. Започнах да работя над надписите с идеята, че това са български варианти на „енциклопедии“. Но на този етап съм напълно убеден че това не са дамги а надписи. Що се отнася до етническата им принадлежност, знаците са оставени от българи. От друга страна, не изключвам възможността сарматските дамги и българските знаци да имат общ произход. Бих казал също така, че знаковата система на дамгите по скоро е заимствала от други знакови системи отколкото обратното. Ще дам и пример. Беще ми интересно, разглеждайки една книга за кавказките дамги, как изглежда дамгата на балкарският род Хубалов (или Хубатов) (Хубен е име което се предава от поколения в моя род). Учуди ме факта че дамгата им е просто едно ръкописно Х.

Крупище, Македония, църквата Цв. Никола, долу на снимката е в югоизточния ъгъл на селото: Така изглежда Св, Никола: А така мраморната склуптура, вградена в една от стените на църквата: На изток от селото се намират и развалините на крепост която македонските археолози идентифицират със средновековният Равен. Според тях българите са достроили античните стени веднага след като са дошли в този район, тоест 837-42 и са я превърнали в типичен български аул по подобие на Плиска. Според информацията която може да се извлече от надписите те са от езическият период. За terminus ante quem бих сложил 893-4 когато е детрониран Владимир Расате.